Категория: Календар

27.12.2019




27 ДЕКЕМВРИ / 14 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ТИРС, ЛЕВКИЙ. КАЛИНИК, ФИЛИМОН, АПОЛОНИЙ, АРИАН, ТЕОТИХ И ДР


Тропарь мученикам Фирсу, Левкию, Каллинику и иже с ними, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего,/ и́муще бо кре́пость Твою, мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
 
Кондак мученикам Фирсу, Левкию, Каллинику и иже с ними, глас 2

Благоче́стия ве́ры побо́рницы, злочести́ваго мучи́теля оплева́вше,/ обличи́сте зверообра́зное его́ кровопроли́тие,/ и победи́сте того́ я́ростное противле́ние,/ Христо́вою по́мощию укрепля́еми, Фи́рсе и Ле́вкие,// с пострада́вшими, о нас моли́теся.
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Има три вида похвална ревност: ревност за очистване на себе си от греховните желания и помисли, ревност за верските истини и ревност за правдата Божия между хората. И трите вида ревност изпълвали душата на св. Николай Чудотворец  до съвършенство. Ревност за очистване себе си той проявявал през целия си живот, като пазил внимателно сърцето си. Особена ревност за истините на вярата проявил на Първия Вселенски събор в Никея, където влязъл в страшен конфликт с Арий. Особена ревност за правдата Божия между хората показал в два знаменити случая, когато спасил по трима невинни човеци от смъртно наказание. Веднъж, по време на отсъствието му от град Мир, сребролюбивият воевода Евстатий  осъдил трима души на смърт чрез посичане с меч, като за това взел подкуп от някои техни неприятели. Като научил за това, с най-голяма бързина, св. Николай пристигнал в Мир. Осъдените били вече изведени на мястото за посичане. Палачът вече вдигал меча над невинните хора. В този миг Николай хванал ръката на палача, изтръгнал меча от нея и освободил осъдените. След това укорил воеводата Евстатий, с което го накарал да се засрами и покае. Тъй също били наклеветени пред царския епарх Евлавий и пред царя трима царски воеводи – Непотиан, Урс и Ерпилион, и царят подписал смъртната им присъда. В навечерието на деня на погубването им тримата воеводи се молили на Бога, казвайки: „Боже Николаев, избави нас, невинните, от смърт!“. Същата нощ св. Николай се явил насън на царя и епарха, изобличил ги за неправдата и им заповядал веднага да освободят от тъмницата тримата воеводи. На другия ден царят и епархът си разказали еднаквото нощно видение и веднага освободили воеводите и от смърт, и от тъмницата.
 
БЕСЕДА за Иаков
 
Видях Бога лице с лице, и се запази душата ми (Бит. 32: 30).
 
Бог Авраамов и Исааков бил и Бог Иаковов, Бог на верните, послушните, милостивите и кротките. Кротък боговидец може да се нарече Иаков. Защото наистина бил кротък и видял Бога, и говорил с Бога, видял и ангели Божии, и стълба от земята до небето. Със своята кротост победил Лаван, своя тъст, и Исав, своя брат; с кротостта си въдворил мир между своите жени, Лия и Рахил; заради кротостта си бил мил и на фараона. Иаковата кротост е предобраз на Христовата кротост. Блажени кротките – е казал Господ, – защото те ще наследят земята (Мт. 5: 5). Тези думи се изпълнили и за Иаков. Той наследил земята на своите отци; неговото потомство се освободило от Египет и наследило обещаната земя; а чрез потомъка си по плът – Христос Господ – той наследил цялата земя. Това е Църквата Божия, която се е разпростряла по цялата земя. Видях Бога лице с лице. Иаков видял Бога в образ на човек, ала не като истински човек. И това видение е само предсказание за истинското въплъщение на Бога като човек. Душата му се избавила от страх и всякаква неправда. Но щом Иаков се избавил, виждайки само предобраза на Бога, колко по-лесно е за нас да се спасим, ние, които познаваме Бога като истински човек, като Богочовек.
 О, Господи кроткий, сило и славо на кротките, както си спасил Иаков с Твоя предобраз, спаси и нас с истинските Твои Тяло и Кръв. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 

26.12.2019




26 ДЕКЕМВРИ / 13 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)


СВ. ЕВСТРАТИЙ, АВКСЕНТИЙ, ЕВГЕНИЙ, МАРДАРИЙ И ОРЕСТ

СВ. ЛУКИЯ

СВ. ГЕРМАН АЛЯСКИНСКИ


Тропарь мученикам Евстратию, Авксентию, Евгению, Мардарию и Оресту Севастийским, глас 4
 
Му́ченик всечестны́х све́тлость,/ пяточи́сленных страстоте́рпцев воспое́м,/ сла́ву земны́х презре́вших,/ со́лнца све́тлаго Евстра́тия,/ прему́драго вити́ю со страда́льцы,/ на огнь и му́ки дерзну́вших за всех Царя́ Христа́/ и от престо́ла Того́ сла́вы по́честьми венце́в обдаре́нных./ Тех моли́твами, Христе́ Бо́же,// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Евстратию Севастийскому, глас 3

Вити́йствуя пред беззако́ннующими Боже́ственная,/ бие́ния претерпе́л еси́ му́жественнейшим се́рдцем,/ облиста́л еси́ богозна́меньми, пречу́дне,/ угаси́л еси́ возвы́шенный пре́лести пла́мень,// сего́ ра́ди тя че́ствуем, всеблаже́нне му́чениче Христо́в Евстра́тие.

Тропарь преподобному Герману Аляскинскому, глас 7

Звездо́ пресве́тлая Це́ркве Христо́вы,/ на се́вере просия́вшая,/ вся к Ца́рствию Небе́сному путеводя́щая,/ учи́телю и апо́столе и́стинныя ве́ры,/ предста́телю и засту́пниче гони́мых,/ украше́ние изя́щное Святы́я Це́ркве во Аме́рице,/ преподо́бне о́тче Ге́рмане Аля́скинский,/ моли́ся ко Го́споду Спа́су на́шему,// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Герману Аляскинскому, глас 3

Свет ве́чный Христа́ Спа́са на́шего/ тя на путь ева́нгельский во Аме́рику наста́ви,/ возвести́ти весть о ми́ре ева́нгельскую./ Днесь Престо́лу Сла́вы предстоя́,/ моли́ся о стране́ твое́й и лю́дех ея́,/ о ми́ре всего́ ми́ра// и спасе́нии душ на́ших.
 
 
                                           ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
         Да се дава милостиня от това, което е необходимо за човека – това е истинската милостиня. Да не се съгрешава тогава, когато човекът е подложен на изкушение – това е стойностното пред Бога. Когато св. Лучия видяла, че болната ѝ майка е чудесно изцелена, ѝ предложила да раздаде имота си като милостиня на бедните. На това майка ѝ отговорила, че не желае да се раздели с имота си до смъртта си, но се съгласила той да бъде употребен за целта, която Лучия желаела. „Първо затвори очите ми“  –  рекла майката, – тогава прави с имота каквото ти е угодно“.  „Не е много Богу угоден онзи, който дава на Него онова, което сам не може да вземе (в гроба), нито онова, което е непотребно на него самия, но ако искаш да сториш богоугодно дело, дай Му онова, което самата ти ползваш. След смъртта ти нищо не ще ползваш и тогава ще Му предложиш, онова, което не можеш да отнесеш със себе си. Затова, докато си жива, подай на Христа каквото имаш; и всичко, което си събрала за мене, веднага почни да го даваш на Него“. Добрата майка на мъдрата щерка се съгласила с това. Когато мъчителят Пасхасий принуждавал тази света девойка към телесен грях, Лучия даже и не помислила да се съгласи на това. А когато я заплашил, че неговите хора насила ще я осквернят, с насмешка рекъл: „Като бъдеш осквернена, Дух Свети ще избяга от тебе“. На това благодатната Лучия отговорила: „Тялото не може да се оскверни без съгласието (съизволението) на ума“. И света Лучия тръгнала на смърт, като [предварително] раздала своето имущество, а своето младо и чисто тяло запазила неосквернено.
 
БЕСЕДА за Исаак
 
 И… му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе (Бит. 26: 24).
 
       Открай време, братя, е тесен пътят, по който ходят праведниците. Винаги са притеснявани от ония, които не вярват в Бога, или от ония, които вярват неправилно. Авел бил притеснен от своя брат Каин. Ной и Лот – от покварените човеци, а Авраам, Исаак и Иаков – от езичниците. Но Бог не оставя праведника сам на тесния път. Това виждаме и при Исаак. Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се. Исаак разбрал тези многозначителни слова.  С тези думи Бог го окуражавал и предупреждавал. Той  искал да каже: „Заради Авраам ще те благословя; и както закрилях Авраам посред езичниците, така ще закрилям и тебе“; и още: „ Бъди Ми верен като Авраам, твоя баща“. И Исаак следвал примера на своя баща, и не отстъпил от Бога през целия си живот. Бил ратай и пастир като баща си; бил праведен и кротък, избягвал свадите с хората и правел добрини на човеците. Видяхме, че Господ е с тебе (Бит. 26: 28), трябвало най-накрая да признаят мразещите го негови гонители. И Исаак се удостоил Бог да се назове негов Бог; както се назовал Бог Авраамов, така после се назовал и Бог Исааков.
О, Господи, Който си дивен в Своите светии, помени в Твоето Царство и нашите имена между имената на Твоите праведници и светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                         
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                         
 
 
[1] В ориг. – Първо покрий очите ми със земята (бел. прев.).
 
 
 

25.12.2019



25 ДЕКЕМВРИ / 12 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)


СВ. СПИРИДОН ТРИМИТУНТСКИ


Тропарь святителю Спиридону Тримифунтскому, чудотворцу, глас 1

Собо́ра Пе́рваго показа́лся еси́ побо́рник и чудотво́рец,/ Богоно́се Спиридо́не о́тче наш. /Те́мже ме́ртву ты во гро́бе возгласи́в/ и змию́ в зла́то претвори́л еси́,/ и внегда́ пе́ти тебе́ святы́я моли́твы,/ а́нгелы, сослужа́щия тебе́, име́л еси́, свяще́ннейший./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.
 
Кондак святителю Спиридону Тримифунтскому, чудотворцу, глас 2

Любо́вию Христо́вою уязви́вся, свяще́ннейший,/ ум впери́в заре́ю Ду́ха,/ де́тельным виде́нием твои́м дея́ние обре́л еси́, Богоприя́тне,/ же́ртвенник Боже́ственный быв,// прося́ всем Боже́ственнаго сия́ния.


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Нищо няма да ни помогне, ако не сме снизходителни към слабостите на хората, и ако не им прощаваме. Защото, как можем да се надяваме Бог да ни прости, ако не прощаваме? Веднъж св. Спиридон продал на един търговец според уговорената цена 100 кози. Светителят казал на търговеца да остави парите. Търговецът знаел, че Спиридон никога не брои парите, оставил пари за 99 кози, а за една ги задържал. След това Спиридон му преброил сто кози. Но когато търговецът със слугите си подкарал козите, една от тях,  блеейки, се върнала. Той я подгонил, но тя пак се върнала. И тъй, козата непрестанно се връщала обратно в обора, като никак не искала да тръгне с останалите кози. Тогава светителят прошепнал тихо на ухото му: „Виж синко, животинката не напразно прави така. Да не би да си задържал нейната цена?“. Търговецът се засрамил и признал своя грях. И като заплатил задържаното, козата веднага тръгнала с останалите. Друг път крадци влезли в кошарата на Спиридоновите овце. Като уловили няколко животни, колкото искали, тръгнали да излизат от кошарата. Ала невидима сила ги приковала към земята и те не могли да мръднат. Като се разсъмнало, епископът дошъл в кошарата и видял крадците, смъмрил ги благо и ги поучил в бъдеще да живеят от своя труд, а не да крадат. После взел един овен, подарил им го и казал: „Вземете това, та вашите мъки и всенощното ви бдение да не са напразно“. И ги освободил с мир.
 
БЕСЕДА за Мелхиседек
 
Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков (Псл. 109: 4; Евр. 7).
 
О, колко тайни и верни служители има Господ, които му служат ден и нощ! О, колко светещи комети на звездното небе, познато на хората, се появяват изведнъж, блеснат и се изгубват във вселенското пространство, оставяйки спомен за себе си! Праведният Авраам, със своето потомство, е като познатото небе над нашите глави, а Мелхиседек е като блестяща комета, която се появила ненадейно, и пред която познатото нам звездно небе се поклонило, и която изведнъж се скрила. Кой е този Мелхиседек?  Цар салимски…свещеник на Бога Всевишни! (Бит. 14: 18). Той изнесъл на Авраам хляб и вино; той благословил Авраама; и Аврам му даде десетата част от всичко.[1] А щом Авраам е благословен от Бога, колко ли ще да е благословен онзи, който благословил Авраама? О, неизследима бездна на Божия Промисъл! Човешката мисъл е от днес до утре, а Божият Промисъл прониква във всичко, до последните времена. Мелхиседек, по думите на апостол Павел, е предобраз на самия Господ Иисус Христос (Евр. 7). Защото, докато Авраам бил дивен и богоугоден труженик, този Мелхиседек бил цар и свещеник. И Господ наш е Цар и Свещеник. Мелхиседек предложил на Авраам хляб и вино. Нашият Господ предлага на целия човешки род Своето Тяло и Кръв. Авраам се поклонил на Мелхиседек и доброволно му дал данък. Истинското Авраамово потомство, т.е. християните, се покланя на Господ Иисус и Му принася доброволна жертва – дар за дар, дар за Тялото и Кръвта на Кръста. Рода Му кой ще обясни? И Христовия, и Мелхисидековия? Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва (Иоан 8: 56). Това Господ казал на евреите. Как го видял? Видял го с духа си. А в този дивен и славен Мелхиседек, цар и свещеник на Бога Всевишни, видял и предобраза Христов.
О, Господи Иисусе, благослови и нас, както Си благословил верните си служители Мелхиседек и Авраам. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 [1] В един определен момент, Бог нарежда Аврам да да се нарича Авраам. За да не се затруднява  читателя, тук е изписано ( с изключение на библ. стих ) Авраам. (бел. прев.).
 

24.12.2019



24 ДЕКЕМВРИ / 11 ДЕКЕМВРИ

СВ. ДАНИИЛ СТЪПНИК

СВ. НИКОН СУХИ



Тропарь преподобному Даниилу Столпнику, глас 1

Терпе́ния столп был еси́,/ ревнова́вый пра́отцем, преподо́бне,/ И́ову в страсте́х, Ио́сифу во искуше́ниих,/ и Безпло́тных жи́тельству,/ сый в телеси́, Дании́ле, о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.
 
Кондак преподобному Даниилу Столпнику, глас 8

Я́коже звезда́ многосве́тлая ты возше́д, блаже́нне, на столп,/ мир просвети́л еси́ преподо́бными де́лы твои́ми,/ и тьму пре́лести отгна́л еси́, о́тче./ Те́мже мо́лим тя:// и ны́не облиста́й в сердца́х раб твои́х незаходя́щий свет ра́зума.
 
Тропарь преподобному Никону Сухому, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 8
Бо́га Блага́го возлюби́в,/ и́ноческое прия́л еси́ житие́/ и, до́бре в нем подвиза́вся,/ плене́н был еси́ по́ловцы,/ и́миже мно́го му́чим, крепкоду́шне Ни́коне,/ благода́тию Христо́вою свободи́лся еси́ от них неви́димо,/ и ны́не во Све́те пребыва́я непресту́пнем,// моли́ спасти́ся нам, твою́ па́мять почита́ющим.

Кондак преподобному Никону Сухому, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 6

Первому́ченику подобя́ся,/ о мучи́теле твое́м молился еси́/ и, изба́вив того́ от сме́рти, приве́л еси́ ко Христу́,/ преподобному́чениче Ни́коне сла́вне,/ те́мже, с первострада́льцем зря Христа́ одесну́ю Отца́,// моли́ся о нас, да не пребу́дем вне черто́га Христо́ва.
 
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Господ пази всички, които Го обичат (Псл. 144: 20). Житията на светиите потвърждават това ясно като бял ден[1]. Едни завистливи свещеници обвинили пред патриарх Анатолий св. Даниил, че той е влъхвa. Всъщност, те завиждали на съвсем младия подвижник, който ги превъзхождал във всички добродетели и със своя живот привличал много народ към себе си. Патриархът повикал Даниил при себе си и го разпитал – първо как вярва, после и как живее. И когато Даниил му казал всичко, патриархът станал, прегърнал го, похвалил го и го отпуснал с мир. След няколко дена патриарх Анатолий се разболял, повикал Даниил при себе си и го замолил да се помоли  Богу за него, та да оздравее. Даниил се помолил на Бога и патриархът веднага оздравял. Когато патриархът пожелал с нещо да възнагради Даниил, младият светец го помоли вместо награда да прости на неговите клеветници. На това патриархът отговорил: „Как да не им простя, като са виновници за толкова блага, а именно, и с тебе да се запозная, и чрез тебе да получа изцеление!“. Господ пази всички, които Го обичат, и злото, което хората замислят обръща за тяхно добро.  По времето, когато св. Никон Сухи бил роб на един татарин, татаринът се разболял смъртно, и виждайки, че скоро ще умре, наредил на своите синове след неговата смърт над неговия гроб да разпънат на кръст роба Никон. Но св. Никон бил прозорлив и узнал, че неговият жесток господар ще се кръсти, та се помолил за неговото оздравяване. И противно на всяко очакване, татаринът оздравял. Така Никон спасил и себе си от телесна смърт, и своя господар от духовна.
 
БЕСЕДА за Лот
 
 И рече (им Лот): братя мои, не правете зло (Бит. 19: 7).
 
Лот живял с жена си и двете си дъщери в Содом. Праведник между грешници. Нима ще погубиш праведника с нечестивеца? – верният Авраам попитал Бога (Бит. 18: 23). А Бог отговорил на верния Авраам, че не само няма да погуби праведника, но ако се намерят десет праведници в този град, ще пощади целия град заради тези десет. Ала в Содом се намерил само един праведник – Лот, и той бил пришълец. Както преди всемирния потоп в света имало един праведник – Ной, тъй и преди гибелта на Содом имало един праведник – Лот. Този Лот бил подобен във всичко, във всяка добродетел, на своя чичо, особено послушен на Бога и твърде гостоприемен. А содомци го мразели, защото бил пришълец и още повече, защото бил праведник. Братя мои, не правете зло – молил ги Лот. Негодниците наричал братя, та белким ги укроти и вразуми да не вършат зло, и да ги спаси. Но неговата братска реч разпалвала в тях още по-голяма ярост. И Лот се удостоил да го посетят ангели Божии и да го изведат от този покварен град, чиито грехове викали към Бога. А негодниците навалили върху Лотовия дом, та да осквернят светото гостоприемство. Братя мои, не правете зло – молел ги Лот. Но нима ще послушат човек изроди, които не се боят и от Бога? И затова ангелите ги наказали със слепота, те всички ослепели, от най-малкия, до най-големия. След това ангелите извели Лот от града на грешниците, а върху града изсипали дъжд от огън и жупел. Тъй злият град загинал и тъй се спасил единственият праведник от този град. По-добре един праведник, нежели хиляда грешници (Сирах. 16: 3).
О, праведни Боже, който никога не оставяш праведника, изглади нашите неправди и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 

[1] В ориг. – ясно като слънце (бел. прев.).
 
 

19.12.2019





19 ДЕКЕМВРИ / 6 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)


СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ


Тропарь святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу, глас 4
 
Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́/ я́же веще́й и́стина;/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая./ О́тче священнонача́льниче Нико́лае,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу, глас 3
 
В Ми́рех, свя́те, священноде́йствитель показа́лся еси́:/ Христо́во бо, преподо́бне, Ева́нгелие испо́лнив,/ положи́л еси́ ду́шу твою́ о лю́дех твои́х/ и спасл еси́ непови́нныя от сме́рти;// сего́ ра́ди освяти́лся еси́, я́ко вели́кий таи́нник Бо́жия благода́ти.
 
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Обикновено св. Николай се изобразява от едната страна на Спасителя, Който държи Евангелие в ръцете Си, а от другата му [на св. Николай], Пресвета Дева Богородица с архиерейски омофор[i] в ръцете. Това има своя двоен исторически  смисъл; първият показва призоваването на Николая към архиерейско служение, а вторият – отменянето[ii] на наказанието му заради конфликта[iii] му с Арий. Св. Методий – патриарх Цариградски, пише: „Една нощ свети Николай видял Нашия Спасител в слава да стои близо до него и да му подава Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна видял Богородица, Която поставяла на раменете му архиерейски омофор. Малко след това видение се представил Мирският епископ Иоан, и Николай бил поставен за епископ на града“. Това е първият случай. Вторият случай станал по време на Първия Вселенски събор в Никея. Kато не успял с разумните си доводи да накара безумния Арий да спре да хули Сина Божий и Неговата Пречиста Майка, св. Николай го ударил с ръка по лицето. Светите отци на събора, негодувайки заради тази му постъпка, отлъчили Николая от събора и го лишили от всички архиерейски знаци. Но в същата нощ няколко от светите отци имали едно и също видение, а именно: как от едната страна на св. Николай стои Спасителят Господ, държейки Евангелие в ръце, а от другата му страна – Пресвета Богородица с омофор, подаваща му взетите архиерейски знаци. Като видели това, отците се ужасили и веднага върнали на Николай онова, което му били отнели, започнали да го почитат като велик Божий угодник и неговата постъпка спрямо Арий изтълкували не като дело на безумен гняв, а като израз на велика ревност за Божията истина.
 
БЕСЕДА за отсъствието на грях в Божиите дела
 
И видя Бог, че това е добро (Бит. 1).
 
Всичко, братя, което е сътворено и както е сътворено от пречистия и безгрешен Бог, е чисто и безгрешно. Всяка твар Божия е чиста и е безгрешна, докато е обърната към Бога, докато не се е отделила от Бога и докато не е станала враждебна към Бога. Всяка твар сама по себе си хвали и прославя Бога, докато е чиста и безгрешна. Затова Псалмопевецът казва: Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия! (Псал. 150: 6). Всяка разумна твар Божия усеща като естествено и главно свое предназначение да хвали Господа. Но макар да е така, братя, хората се питат: „Ама щом е така, откъде е злото в света?“ От греха, само от греха. Грехът от светлия ангел направил дявол. Дяволът сам себе си доброволно направил съсъд на греха, па побързал и другите творения Божии да направи такива съсъди. Със свободната си воля[iv] към дявола се присъединили и някои други ангели, а след това и първите хора – Ева и Адам. Оттук е произлязло смесването на доброто и злото в света. Но онова, което е сътворено от Бога, и днес е добро, както е било и в първите дни на сътворението. Отровата е дошла от греха, защото грехът е най-лютата отрова от всички съществуващи. Грехът е навлякъл проклятието, причинил помрачаване на умовете, предизвикал вражда на творенията спрямо техния Творец, отдалечил човека от човека, човека от природата и природата от човека. О, братя мои, от Бога е всяко добро, а от греха – всяко зло. Не съществува никакво зло, свързано с Бога, и не съществува никакво зло, несвързано с греха. Много философи са изучавали същината на греха и поради грубостта на своя ум са твърдели, че злото е в материята и материята е злото. Обаче, само ние християните знаем, че същността на злото е грехът и злото няма друга същност освен греха. От това е ясно, че ако желаем да се запазим от злото, трябва да се пазим от греха.
О, Боже безгрешни, помогни ни да се запазим от греха и греховното тление. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 

22.12.2019

22 ДЕКЕМВРИ / 9 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „НЕОЧАКВАНА РАДОСТ“

СВ. АННА, МАЙКА НА СВ. БОГОРОДИЦА

СВ. АННА, МАЙКА НА СВ. ПРОРОК САМУИЛ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Нечаянная Радость», глас 4

Днесь, ве́рнии лю́дие, духо́вно торжеству́ем,/ прославля́юще Засту́пницу усе́рдную ро́да христиа́нскаго,/ и притека́юще к пречи́стому Ея́ о́бразу, взыва́ем си́це:/ о, Преми́лостивая Влады́чице Богоро́дице,/ пода́ждь нам неча́янную ра́дость,/ обремене́нным грехи́ и скорбьми́ мно́гими,/ и изба́ви нас от вся́каго зла,// моля́щи Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего,/ спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Нечаянная Радость», глас 6

Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Влады́чице./ Ты нам помози́,/ на Тебе́ наде́емся,/ и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.

Тропарь на зачатие Пресвятой Богородицы, глас 4

Днесь безча́дия у́зы разреша́ются,/ Иоаки́ма бо и А́нну услы́шав Бог,/ па́че наде́жды, роди́ти тем я́ве обещава́ет Богоотрокови́цу,/ из Нея́же Сам роди́ся Неопи́санный, Челове́к быв,/ а́нгелом повеле́в вопи́ти Ей:// ра́дуйся, Благода́тная, Госпо́дь с Тобо́ю.

Кондак на зачатие Пресвятой Богородицы, глас 4

Пра́зднует днесь вселе́нная А́ннино зача́тие,/ бы́вшее от Бо́га:// и́бо та породи́ па́че сло́ва Сло́во ро́ждшую.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

Страхът от Бога пропъжда всеки страх от хората. При всички велики иерарси на православната Църква ние виждаме чудесно съчетание на кротост и безстрашие. Св. Николай хванал ръката на палача и изтръгнал от нея меча, за да не посече невинни хора. Св. Златоуст изобличавал лошите дела на Евдоксия, без да гледа на всички неприятности и опасности, на които заради това излагал живота си. По този начин постъпвали и много други. Цар Валентиниан Старши, като изслушал строгите Амвросиеви изобличения, му казал: „Знам твоето безстрашие, затова и помогнах да бъдеш избран за епископ; поправяй нашите грешки, както учи божественият закон, и лекувай нашите неправди“. Когато Валентиниан Младши, подучен от своята майка, Иустина, арианка, наредил съборния храм в Милано да се отстъпи на еретиците, Амвросий се затворил в църквата с вярващия народ и три дена не искал да излезе, и известил на царя и царицата, че ако искат неговата смърт, той е готов всеки час „тук, в църквата, с меч или копие, да бъда прободен“. Като чули това, царят и царицата отменили своето нареждане. Когато станал един бунт в Солун, в който, по нареждане на цар Теодосий Велики, били посечени 7 000 души, Амвросий се разгневил на царя, и когато той посетил Милано и искал да влезе в църквата, светителят му забранил да влезе. Царят казал на Амвросий: „И Давид съгреши, но не се лиши от Божието милосърдие“, на което епископът му отговорил: „ Ако си подражавал на Давид в греха, подражавай му и в покаянието“. Царят се засрамил, върнал се и горчиво се покаял за греха си.

БЕСЕДА за Ной

Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога (Бит. 6: 9).

Да си праведник между праведниците е нещо велико и похвално. Но къде-къде повече похвално нещо е да си праведник между грешниците. А Ной, живял петстотин години между хора, изпълнени с неправда и злоба, останал праведен пред Бога. А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога) (Бит. 6: 8). Най-висшият Съдия, който вижда всички човешки дела, и ги оценява без пристрастие и безпогрешно, е оценил труда Ноев, дето се запазил в правдата Божия между един покварен и опърничав род, и го наградил със Своята благодат. Без съмнение, Ной е претърпял много мъчнотии и огорчения от своите злобни съседи. Без съмнение, Ной не можел да има приятел между тях. Най-голямото удоволствие на грешника е да въвлече праведника в своята кална локва и с него да сподели своя грях. Но Ной не допуснал да бъде въвлечен, нито прелъстен. Той желаел повече да има Бога за приятел, нежели неправедните хора. За него по-скъпо било общуването с Бога без хората, нежели с хората без Бога. Страхът от Бога, Твореца и Съдията, го запазил от общата поквара. И не само, че бил праведен, а бил и съвършен в своя род. Т.е. той ни най-малко не допуснал да се зарази от общото зло, а стоял в Божията правда. Примамването към грях и насмешките все повече го отдалечавали от тях. И когато настанал общият потоп за целия човешки род, Бог не оставил верния Ной да загине с останалите, спасил го и го прославил, като го направил родоначалник на новия човешки род. Светлият Ноев пример, братя, ни учи, че всеки от нас, само ако желае, може да угоди на Бога и сред най-големите грешници около себе си.

О, Боже праведни и дълготърпеливи, подкрепяй ни по пътя на Твоята правда. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор –  Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

21.12.2019


21 ДЕКЕМВРИ / 8 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)


СВ. ПАТАПИЙ ТИВЕЙСКИ

Тропарь преподобному Патапию Фивскому, глас 8

В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́м бо крест, после́довал еси́ Христу́,/ и де́я учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со а́нгелы сра́дуется, преподо́бне Пата́пие, дух твой.
 
Кондак преподобному Патапию Фивскому, глас 3

Храм твой, свя́те, духо́вное врачевство́ лю́дие обре́тше,/ со тща́нием к нему́ приходя́ще,/ цельбу́ неду́гов про́сят прия́ти,/ реше́ние же в житии́ прегреше́нных,/ ты бо всех су́щих в ну́ждах предста́тель яви́лся еси́,// Пата́пие преподо́бне.
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Който напълно се предаде на Бога, него Бог води към спасение и за полза на много други. Св. Николай, предан на волята Божия, побягнал от суетната човешка слава от своя град Патара и отишъл в град Мир Ликийски, където не познавал никого, нито пък някой познавал него. Без каквито и да е средства – защото, макар да бил богат, оставил всичко в къщи – без познанства и без план, той като непознат обикалял из града, очаквайки Бог да насочи стъпките му. През това време умрял Иоан, архиепископът на града, и свиканият събор за избор на нов архиепископ не успял да постигне единомислие за нито един от кандидатите. Накрая, членовете на събора решили да постят и да се молят на Бога, та Бог да покаже на някого кой е най-достоен за това звание. Бог чул молитвата на Своите слуги и им открил най-достойния. Когато председателят на събора бил на молитва, му се явил в светлина един човек и му казал да иде рано пред църквата и да чака онзи, който пръв дойде за утринната молитва: „Него поставете за архиепископ, името му е Николай“. Като видял и чул това, епископът го съобщил на своите другари и на другия ден рано отишъл пред църквата и зачакал. Тогава дошъл св. Николай, който имал обичай да става рано за молитва. Като го видял, епископът го запитал: „Как се казваш, чадо?“. Николай мълчал. Епископът го запитал отново и той отговорил: „Никола се казвам, владико, слуга на твоя святост“. Тогава епископът го уловил за ръката, завел го пред събора и казал: „Приемете, братя, своя пастир, когото Дух Свети ви помаза, и когото не човешки събор избра, а Божият Промисъл“.
 
БЕСЕДА  за проклятието върху греховните дела
 
Проклета да е земята поради тебе (Бит.3: 17).
 
След грехопадението на Ева и Адам Бог им наложил наказание. Не наложил наказанието веднага, а след известно време, очаквайки тяхното покаяние. Това се вижда от разговора, в който Бог встъпил с Адам след греха. Къде си? – Бог попитал Адам. И когато Адам казал, че се е скрил заради своята голота, Бог отново го попитал: Кой ти каза, че си гол? Тогава Адам, вместо да принесе покаяние, започнал да обвинява жена си. След това Бог наложил наказанието. Върху змията, която послужила за оръдие на дявола, паднало неограничено проклятие. Жената била осъдена с мъка да ражда деца и нейната воля да бъде под властта на мъжа. Това не е проклятие, а наказание с надежда. Човекът е осъден с труд да обработва земята. Но какво означават думите Проклета да е земята поради тебе? Дали Бог е проклел земята, както и змията с неограничено проклятие? Не. Земята е проклета само в грешните дела на човека. Заради човешкия грях земята ражда тръни, заради греха е безплодна, заради греха настава суша, заради греха са наводненията, земетресенията, вредните насекоми, скакалците, гъсениците и болестите. А че земята не е проклета като змията в своята цялост, се вижда от това, че земята ражда и добри плодове; Бог винаги, по молитвите на праведниците, благославя земните плодове, необходими за човешкия живот, и даже ангелите Божии, като гости Аврамови, яли от земните произведения (Бит.18: 1–8). Защото какво е виновна земята и какво са виновни всички останали творения Божии на земята, освен змията, за Адамовия грях? Но все пак Всички твари заедно стенат и се мъчат досега (Рим. 8: 22). Не стенат и не се мъчат заради проклятие върху себе си, а заради греховните човешки дела, които са проклети. О, братя мои, да се засрамим от своите грехове, заради които страдат и невинните твари.
О, Боже благий, прости ни старите грехове и ни пази от нови. О, Боже милостиви, смили се над невинните Твои създания, които страдат заради нас и облекчи техните страдания. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 

20.12.2019



20 ДЕКЕМВРИ / 7 ДЕКЕМЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АМВРОСИЙ МЕДИОЛАНСКИ

СВ. ФИЛОТЕЯ ТЪРНОВСКА


Кондак, на св. Амвросий глас 3:
Божественными догматы облистая, помрачил еси Ариеву прелесть, священнотаинниче и пастырю Амвросие: чудодействуя же силою Духа, страсти различныя яве исцелил еси. Отче преподобне, Христа Бога моли, спастися душам нашим.
 
Тропар на св. Филотея
 
На тебе, майко, който подражава, ще се спаси,
защото като си взела кръста, последвала си Христа и, вършейки дела, си учила:
да се презира, прочее, плътта, защото прехожда,
а да се стараем за душата, безсмъртното творение,
затова и с ангелите заедно ще се възрадва, преподобна, твоят дух.
 
 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Бог връща стократно заема, даден Нему чрез сиромасите. Имало една жена, омъжена за мъж езичник. Живеели в любов и в бедност. Като спестили с мъка 50 сребърника, мъжът рекъл на жената, че трябва да дадат тези пари някому назаем с лихва, иначе сребърник по сребърник ще похарчат спестеното и пак ще останат без нищо. Жената му отговорила: „Ако искаш да ги дадеш назаем, дай ги на християнския Бог“. „А къде е християнският Бог?“ – запитал мъжът. Жената го отвела пред църквата и му казала да раздаде парите на просяците там, и му рекла: „Християнският Бог ще приеме това от тях, защото всички те са Негови“. Раздал всички 50 сребърника на сиромасите и се върнали в дома си. Но след известно време останали вкъщи без хляб. Тогава жената рекла на мъжа си да иде пред църквата и да получи парите от Бога, Комуто ги бил дал. Отишъл мъжът, но видял около църквата само просяци и в недоумение кой ще да му даде парите, обикалял около църквата. Погледнал пред себе си и неочаквано видял един сребърник. Той го взел, купил с него една риба и я отнесъл вкъщи. Оплакал се на жена си как не видял никого, и как никой нищо не му дал, но намерил случайно само един сребърник. Жена му отговорила: „Бог е невидим и по невидим начин урежда всичко“. Когато жена му разпорила рибата, намерила в нея някакъв блестящ камък. Тя го дала на мъжа си, а мъжът го отнесъл при един търговец, та да види дали може да получи нещо за този камък. Търговецът му предложил 5 сребърника, а мъжът се засмял, мислейки, че търговецът се шегува, като предлага такава висока цена. Търговецът пък помислил, че мъжът му се присмива заради ниската цена, която предложил, и предложил 10, после 15, после 30, после и 50 сребърника. Онзи човек разбрал, че това е някакъв скъпоценен камък и започнал да се колебае. Търговецът вдигал цената все повече и повече, докато не стигнал до 300 сребърника. Тогава човекът взел 300- те сребърника и радостен отишъл у дома си. „Виждаш ли колко е добър християнският Бог?“ – рекла жена му. Удивен, мъжът веднага се кръстил, и заедно с жена си прославили Бога.
 
Беседа за това, че всичко, сътворено от Бога, е твърде добро
 
И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро (Бит. 1: 31).
 
Когато, братя, частите на една сграда са добри, тогава тя и цялата е добра. Добра е всяка отделна тухла и всеки камък, и хоросанът, и варта, и гредите, и стълбовете, но човек се възхищава, като гледа цялата сграда. Често пъти нещо от сградата му се струва неразумно и неуместно, но на мига забравя за него, когато устреми погледа си върху цялата [сграда]. И наистина, в този свят има доста неща както в предметите, така и в случващото се, които за нас изглеждат неразумни и неуместни. Но когато ни се открият в цялост, ние ги проумяваме и се успокояваме. Много от страданията в нашия живот смятаме за жестоки и безсмислени, когато ни споходят. Но като минат дни и години, в нашата памет тези страдания блестят като скъпоценен камък, който осветява по-нататъшния ни житейски път. Затова, ако нещо в Божието творение[1] те смущава, гледай цялото; ако нещо в живота те огорчава, изчакай търпеливо, с вяра и надежда следващите дни и години. И ако целият този живот да ти се струва мъчителен и скръбен, подигни духовните си очи към другия свят и ще се успокоиш и зарадваш. Защото този видим свят не е съвършен във всичко – очаква ни и друг свят. Защото е казано: Бог сътвори небето и земята. И художникът препоръчва на зрителя да гледа картината отдалеч, за да я види в цялата ѝ красота. О, Господи, о, безсмъртни Художнико, как твърде добро е всичко, което Ти Си сътворил! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 
 
[1] В ориг. – Божията природа (бел. прев.).
 
 
 

19.06.2019


19 ДЕКЕМВРИ / 6 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ


Тропарь святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу, глас 4
 
Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́/ я́же веще́й и́стина;/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая./ О́тче священнонача́льниче Нико́лае,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Николаю, архиепископу Мирликийскому, чудотворцу, глас 3
 
В Ми́рех, свя́те, священноде́йствитель показа́лся еси́:/ Христо́во бо, преподо́бне, Ева́нгелие испо́лнив,/ положи́л еси́ ду́шу твою́ о лю́дех твои́х/ и спасл еси́ непови́нныя от сме́рти;// сего́ ра́ди освяти́лся еси́, я́ко вели́кий таи́нник Бо́жия благода́ти.
 
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Обикновено св. Николай се изобразява от едната страна на Спасителя, Който държи Евангелие в ръцете Си, а от другата му [на св. Николай], Пресвета Дева Богородица с архиерейски омофор[i] в ръцете. Това има своя двоен исторически  смисъл; първият показва призоваването на Николая към архиерейско служение, а вторият – отменянето[ii] на наказанието му заради конфликта[iii] му с Арий. Св. Методий – патриарх Цариградски, пише: „Една нощ свети Николай видял Нашия Спасител в слава да стои близо до него и да му подава Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна видял Богородица, Която поставяла на раменете му архиерейски омофор. Малко след това видение се представил Мирският епископ Иоан, и Николай бил поставен за епископ на града“. Това е първият случай. Вторият случай станал по време на Първия Вселенски събор в Никея. Kато не успял с разумните си доводи да накара безумния Арий да спре да хули Сина Божий и Неговата Пречиста Майка, св. Николай го ударил с ръка по лицето. Светите отци на събора, негодувайки заради тази му постъпка, отлъчили Николая от събора и го лишили от всички архиерейски знаци. Но в същата нощ няколко от светите отци имали едно и също видение, а именно: как от едната страна на св. Николай стои Спасителят Господ, държейки Евангелие в ръце, а от другата му страна – Пресвета Богородица с омофор, подаваща му взетите архиерейски знаци. Като видели това, отците се ужасили и веднага върнали на Николай онова, което му били отнели, започнали да го почитат като велик Божий угодник и неговата постъпка спрямо Арий изтълкували не като дело на безумен гняв, а като израз на велика ревност за Божията истина.
 
БЕСЕДА за отсъствието на грях в Божиите дела
 
И видя Бог, че това е добро (Бит. 1).
 
Всичко, братя, което е сътворено и както е сътворено от пречистия и безгрешен Бог, е чисто и безгрешно. Всяка твар Божия е чиста и е безгрешна, докато е обърната към Бога, докато не се е отделила от Бога и докато не е станала враждебна към Бога. Всяка твар сама по себе си хвали и прославя Бога, докато е чиста и безгрешна. Затова Псалмопевецът казва: Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия! (Псал. 150: 6). Всяка разумна твар Божия усеща като естествено и главно свое предназначение да хвали Господа. Но макар да е така, братя, хората се питат: „Ама щом е така, откъде е злото в света?“ От греха, само от греха. Грехът от светлия ангел направил дявол. Дяволът сам себе си доброволно направил съсъд на греха, па побързал и другите творения Божии да направи такива съсъди. Със свободната си воля[iv] към дявола се присъединили и някои други ангели, а след това и първите хора – Ева и Адам. Оттук е произлязло смесването на доброто и злото в света. Но онова, което е сътворено от Бога, и днес е добро, както е било и в първите дни на сътворението. Отровата е дошла от греха, защото грехът е най-лютата отрова от всички съществуващи. Грехът е навлякъл проклятието, причинил помрачаване на умовете, предизвикал вражда на творенията спрямо техния Творец, отдалечил човека от човека, човека от природата и природата от човека. О, братя мои, от Бога е всяко добро, а от греха – всяко зло. Не съществува никакво зло, свързано с Бога, и не съществува никакво зло, несвързано с греха. Много философи са изучавали същината на греха и поради грубостта на своя ум са твърдели, че злото е в материята и материята е злото. Обаче, само ние християните знаем, че същността на злото е грехът и злото няма друга същност освен греха. От това е ясно, че ако желаем да се запазим от злото, трябва да се пазим от греха.
О, Боже безгрешни, помогни ни да се запазим от греха и греховното тление. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 

18.12.2019


18 ДЕКЕМВРИ / 5 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. САВА ОСВЕЩЕНИ

СВ. НЕКТАРИЙ БИТОЛСКИ
 
Тропарь преподобному Савве Освященному, глас 8

Слез твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней, сия́я чудесы́, Са́вво о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.
 
Кондак преподобному Савве Освященному, глас 8

Я́ко от младе́нства Бо́гу же́ртва непоро́чная/ прине́слся еси́ доброде́телию, Са́вво блаже́нне,/ садоде́латель быв благоче́стия./ Те́мже был еси́ преподо́бных удобре́ние,/ граждани́н же пусты́нный достохва́лен./ Те́мже зове́м ти:// ра́дуйся, Са́вво пребога́те.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Човек може да е много вещ в делата си, да е велик държавник или военачалник, но никой между хората не е по-велик от човека, велик във вярата, надеждата и любовта. Колко велик във вярата и надеждата в Бога бил св. Сава Освещени, най-добре показва следният случай. Един ден манастирският иконом казал на св. Сава, че идващата събота и неделя не ще може да удари клепалото и по обичая да призове [братята] на общата служба и трапеза, защото в манастира нямало и прашинка брашно, нито нещо друго за ядене и пиене. Даже и служба не можело да има поради тази причина. Без да се замисля, светията му отговорил: „Аз няма да изоставя божествената служба заради недостатъка на брашно. Верен е Онзи, Който ни е заповядал да се грижим за телесното, и е силен да ни изхрани по време на глад“. И св. Сава възложил цялата си надежда на Бога. В краен случай, той бил готов да прати в града нещо от църковните съсъди или одеяния и да ги продаде, само и само да не изоставя никак Божията служба и обичайната братска трапеза. Но преди да настъпи събота, хора, подбудени от Божия Промисъл, докарали в манастира 30 мулета, натоварени с пшеница, вино и елей. „Какво ще кажеш сега, брате? – казал Сава на иконома. – Дали да не ударим клепалото и да повикаме отците?“. Икономът се засрамил от своето маловерие и помолил игумена за прошка. Житиеписецът на св. Сава нарича този светец „суров спрямо демоните, а благ спрямо хората“. Веднъж, някои монаси се разбунтували против св. Сава и заради това, по нареждане на патриарх Илия, били изгонени от манастира. Те си направили колиби до Текутския поток, но във всичко търпели оскъдица. Чувайки, че гладуват, св. Сава натоварил едно магаре с брашно и лично им го закарал. Като видял, че нямат църква, съградил им и църква. Първоначално монасите го посрещнали с ненавист, но после на неговата любов отговорили с любов и се покаяли за предишни простъпки към него.
 
БЕСЕДА за отсъствие на зло в Божиите дела
 
 
И видя Бог, че това е добро (Бит. 1).
 
Първото откровение [дадено ни] на този свят, братя, което ни известява Свещеното Писание, е това, че светът произхожда от доброто, а не от злото; от Бога, а не от някаква сила, противоположна на Бога и не от някакво въображаемо смесване на доброто и злото. Второто откровение, братя, [дадено ни] на този свят е, че всяко добро е сътворено от добрия Бог. Добра е светлината, добър е небесният свод, добра е сушата, добро е морето, добри са тревата, растенията и плодните дръвчета, добри са небесните светила: слънцето, луната и звездите; добри са водните животни и птиците небесни, добри са всички живи твари според рода им, добра е стоката и дребните животни, и земните зверове; най-накрая добър е и човекът, господар над всички създания под Божието господство. И видя Бог, че това е добро. Не е [оценил], и не може да оцени достойнствата на този свят никой, който повърхностно и частично вижда света, [а това е възможно] само [за] Онзи, Който вижда всичко сътворено в неговата цялост и всичко поотделно, Който знае броя [на творенията], имената им, свойствата им, несравнимо по-добре от всички хора на земята. Той вижда, че всичко е твърде добро. И въпреки това, е имало хора, които клеветели Божието дело, казвайки, че този свят в същността си е зло, че са зло отделните творения и че материята, в която са облечени земните същества, е зло. Всъщност зло е грехът, а грехът е от злия дух; злото, значи, е в злия дух, а не в материята. Отпадналият от Бога дух е сеяч на злото в света. Оттук  са и плевелите в Божията пшеница. Злият дух се труди да използва като зъл орач човешкия дух и материалните неща въобще. Той е онзи, който навява в човешките умове мисълта, че целият сътворен свят е зло и че материята, в която са облечени творенията, е главното зло. Той клевети Божиите дела, та да наложи своите; обвинява Бога, за да не бъде обвинен той. О, братя мои, особено да се пазим от злите помисли, които той сее в нашия ум.
О, Господи Иисусе Христе, истински Просветителю и Спасителю наш, В Твоите ръце предаваме нашия ум и нашите сърца. Просвети ни с Твоята истинска светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски