Категория: Календар

5 ДЕКЕМВРИ / 22 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ФИЛИМОН И АРХИП

СВ. МИХАИЛ, ВОЙН БЪЛГАРСКИ

Тропарь апостолу от 70-ти Архиппу Колосскому, глас 3

Учени́че Па́влов и апо́столе Христо́в, Архи́ппе,/ Ева́нгелия провозве́стниче и Колосса́ев учи́телю,/ ка́менное побие́ние прие́мый,/ а́ки драгоце́нное украше́ние,/ и́мже вене́ц муче́ния украси́в, вшел еси́ на весе́лие Ца́рствия,/ иде́же помяни́ нас пою́щих твою́ па́мять,// апо́столов сопресто́льниче.

Кондак апостолу от 70-ти Архиппу Колосскому, глас 4

Я́ко звезду́ вели́кую, тя Це́рковь иму́щи, Архи́ппе,/ чуде́с твои́х луча́ми просвеща́ема, зове́т тебе́:// спаси́ ве́рою почита́ющия па́мять твою́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 НОЕМВРИ

Разсъждение

Напразен е всеки труд за придобиване на образование без труд за придобиване на чистота във вярата и живота. Небесният свят не се открива на учения, а на чистия. Когато света Кикилия била въведена в брачната стая със своя жених Валериан, тя рекла на младоженеца: „Искам да ти разкрия една тайна; тук е Божия ангел, пазителят на моята девственост, когото ти не виждаш; той стои тук и е готов да защити мене, неговата слугиня, от насилие; само ако ме докоснеш, той ще те убие“. Като чул това, Валериан започнал да моли Кикилия да му покаже ангела, за да го види и той. Девицата му отговорила: „Ти си човек, който не познава истинския Бог, и не можеш да видиш Божия ангел, докато се не очистиш от сквернотата на своето неверие“. След като Валериан се кръстил, видял ангела в голяма светлина и неизказана красота. Също така, и Тивиртий – Валерианов брат, като се кръстил и променил своя живот от нечестието в чистота, видял светия ангел и разговарял с него. Така също и Максим – техен състрадалец, след като тези двама братя били посечени, се заклел с голяма клетва пред палача и присъстващия народ, като казал: „Виждам Божиите ангели, светли като слънцето, как взимат душите от телата на мъчениците, как извеждат прекрасни девици от брачния чертог и как с велика слава ги възнасят на небесата“. Но това, което видял той, не видели, нито могли да видят, невярващите и нечистите.

БЕСЕДА за това, което прави единството на вярващите

Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички (Ефес. 4: 5–6).

Ето голямо и преголямо, ясно и преясно основание, заради което ние, християните, трябва да залягаме да запазваме единството на духа чрез връзките на мира, и да сме едно тяло и един дух. Защото имаме един Господ Иисус Христос, нашия Създател и Възкресител. И няма двама истински Спасители, та да има разделение между нас. Една и съща кръв е пролята на Кръста за всички нас, както eдни и същи устни са се молели за всички нас в Гетсимания. Имаме една вяра в неразделната и животворяща Божествена Троица – Отец, Син и Дух Свети, едно Същество – три ипостаса – нероденият Отец, роденият Син и Духът, изхождащ от Отца. Имаме едно кръщение в името на Отца и Сина, и Святаго Духа, кръщение с трикратно потапяне във вода за смърт на греха и дявола, а за възкресение и живот в Христа Господа. Един е Бог и Отец на всички ни – това е Отецът на Господ Иисус Христос – Единородният Син Божий, Който, чрез Христа и заради Христа ни осинови и ни даде право да Му казваме Отче наш. Виждате ли, братя мои, каква връзка ни свързва? С по-яка връзка не са свързани нито звездите помежду себе си, нито водата със земята, нито огънят с въздуха. Виждате ли какви големи, преголеми основания ни призовават за единство? Всичко друго, което от лявата страна ни склонява към разделение, пред тези основания е незначително като песъчинка спрямо високи планини. Не може дяволът да разруши нашето единство, ако му не помогнем самите ние. Не може дяволът да ни покори, ако не му се предадем сами.

О, Господи Иисусе, сладки и благий, колко здраво си ни привързал към вечното благо! Запази ни в тези връзки. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

4 ДЕКЕМВРИ / 21 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ВЪВЕДЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА В ХРАМА

Тропарь Введению во Храм Пресвятой Богородицы, глас 4

Днесь благоволе́ния Бо́жия предображе́ние,/ и челове́ков спасе́ния пропове́дание,/ в хра́ме Бо́жии я́сно Де́ва явля́ется,/ и Христа́ всем предвозвеща́ет./ Той и мы велегла́сно возопии́м:// ра́дуйся смотре́ния Зижди́телева исполне́ние.

Кондак Введению во Храм Пресвятой Богородицы, глас 4

Пречи́стый храм Спа́сов,/ многоце́нный черто́г и Де́ва,/ свяще́нное сокро́вище сла́вы Бо́жия,/ днесь вво́дится в дом Госпо́день, благода́ть совводя́щи,/ Я́же в Ду́се Боже́ственном,/ Ю́же воспева́ют А́нгели Бо́жии:// Сия́ есть селе́ние Небе́сное.

Величание Пресвятой Богородице в честь введения Ея во Храм

Велича́ем Тя,/ Пресвята́я Де́во,/ Богоизбра́нная Отрокови́це,/ и чтим е́же в хра́м Госпо́день// вхожде́ние Твое́

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 НОЕМВРИ

Разсъждение

Покори се на  Божията воля и не изследвай прекомерно Божиите отсъди, защото може да полудееш. Защото Божиите съдби са безбройни и непостижими. Един монах в пустинята, мислейки за себе си, че е постигнал съвършенство, молил Бога да му открие Своите различни отсъди за живота на хората. Бог му внушил да отиде надалеч, при един духовен старец, и да пита за това. Към монаха, когато вече бил на път, се приближил ангел Божий на вид като обикновен човек и му казал, че и той иска да отиде при онзи старец. Пътувайки така заедно, отседнали да нощуват при един боголюбив човек, който хубаво ги нагостил, поднасяйки им храната в сребърно блюдо. Като се нахранили, ангелът взел блюдото и го хвърлил в морето. Монахът се зачудил и наскърбил, но замълчал. На втория ден отново отседнали при един гостолюбив човек, който ги посрещнал сърдечно и с подобаваща почит. При тръгването им човекът извел единствения си син, та пътниците да го благословят. А Божият ангел хванал детето за гърлото и го удушил. Натъжил се монахът и попитал ангела кой е той и защо върши такива злодеяния. Ангелът кротко му отговорил, че онзи, първият човек, във всичко бил Богу угоден и нямало в неговия дом нищо спечелено с неправда, освен онова сребърно блюдо. „По Божие нареждане, аз изхвърлих това откраднато блюдо, та онзи човек, да бъде във всичко чист[1] пред Бога. И онзи, вторият мъж, е богоугоден и няма нищо в неговия дом, което би навлякло Божият гняв, освен сина му, който, ако беше пораснал, щеше да бъде голям злодей и демонски съсъд. Затова по Божията отсъда удуших детето, та да спася душата му за вечността заради бащините му добродетелите, а и баща му да запазя от много беди. Ето, такива са тайнствените и недостижими Божии отсъди. А ти старче, иди в килията си и не се труди напразно да изпитваш онова, което е във властта единствено на Бога“.

БЕСЕДА за вярващите като едно тяло и един дух

Едно тяло сте и един дух (Ефес. 4: 4)

Вярващите да се стараят да бъдат едно тяло и един дух – заръчва светият апостол. Под едно тяло разбира една вяра, без разделения, без ереси, без самоволие. Цялата Църква е едно тяло, чиято Глава е Христос. Под един дух се разбира любовта, любов пламенна към Христос, от Когото произлиза и взаимната любов. Всички да са едно – много хора като един човек. Това е чудо на християнската вяра и на християнската любов. Няма такава сила на света, която може да бъде по-яка връзка между хората. Нито общата[2] кръв, нито общият език, нито общото огнище, нито общите родители, никакви материални интереси – нищо от това, даже отдалеч, не прилича на здравата връзка [между християните] на вярата и християнската любов. С тази здрава и неразкъсваема връзка са свързани помежду си всички членове на Църквата. И Божията Църква пребъдва във времето и във вечността – едно тяло и един дух. На това чудно единство нищо не противоречи така, както гордостта на отделни хора. Гордостта изопачава вярата и охладява любовта; гордостта ражда ереси, разделя Църквата и жертва общото благо за лична изгода. Гордостта всъщност е липса на вяра и любов. Нека Бог, братя, да ни запази от гордостта, този прастар недъг на човешкия род.

Да бъдем винаги едно тяло и един дух в нашия Господ Иисус Христос. На Тебе Господи Иисусе, на Тебе Глава на Църквата, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – прав (бел. прев.).

[2] В ориг. – еднаквата (бел. прев.).

3 ДЕКЕМВРИ / 20 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ПРЕДПРАЗНЕНСТВО НА ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

СВ. ГРИГОРИЙ ДЕКАПОЛИТ

СВ. ПРОКЪЛ. АРХИЕПИСКОП ЦАРИГРАДСКИ

СВ. ДАСИЙ ДОРОСТОЛСКИ

Тропарь преподобному Григорию Декаполиту, глас 3

О́браз был еси́ воздержа́ния,/ Боже́ственным Ду́хом вся просвети́в,/ правове́рия те́чение соверши́л еси́,/ уче́нием мир просвети́л еси́,/ и злове́рных обличи́л еси́ смы́слы,/ о́тче преподо́бне Григо́рие,// Христа́ Бо́га моли́ дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Кондак преподобному Григорию Декаполиту, глас 3

Све́тлое тя со́лнце Це́рковь познава́ет,/ доброде́телей красота́ми и исцеле́ний луча́ми/ всех просвеща́я, Христо́в уго́дниче./ Те́мже пра́зднуем честну́ю па́мять твою́,/ и почита́ем по́двиги твоя́,// всеблаже́нне о́тче, прему́дре Григо́рие.

Тропарь святителю Проклу, архиепископу Константинопольскому, глас 4

И́же Боже́ственным нача́лом прему́дрости,/ стра́хом Госпо́дним утве́рждся,/ отту́ду свяще́нными восхожде́нии возше́л еси́/ во учени́чество Златоу́ста,/ и архиере́йскаго того́ престо́ла досто́ин быв чистоты́ добро́тами,/ апо́стольским пра́вилом себе́ вообрази́в,/ не себе́ живы́й, но Христу́ и ста́ду твоему́./ Тем в нетле́нный живо́т апо́стольски всели́лся еси́,/ иера́рше Про́кле,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Проклу, архиепископу Константинопольскому, глас 4

Досто́йно днесь торжеству́ет/ всех градо́в честне́йший вои́стинну в честно́м преставле́нии твое́м,// о́тче отце́в, Про́кле му́дре.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 НОЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Никой от смъртните не е изтълкувал посланията на апостол Павел с по-голяма любов и по-задълбочено от св. Иоан Златоуст. Сам апостол Павел да ги е тълкувал, не би ги изтълкувал по-добре. Но виж, историята ни разкрива, че апостол Павел е тълкувал себе си чрез ума и перото Златоустово. Когато св. Прокъл бил послушник на Златоустия патриарх, негово задължение било да съобщава за посетителите. Някой си велможа бил наклеветен пред цар Аркадий и царят го изгонил от двореца. Този велможа дошъл да моли св. Златоуст да ходатайства  в негова полза пред царя. Прокъл искал да съобщи на патриарха, но като погледнал през открехнатата врата, видял един човек, който стоял наведен над патриарха и му шепнел [нещо] на ухото, докато патриархът пишел. Това продължило до зори. Тогава Прокъл казал на велможата да дойде друг път, а сам останал да се чуди кой бил онзи човек при патриарха и как е могъл незабелязано да влезе в патриаршеската стая. Следващата нощ се случило същото. Прокъл се зачудил още повече. Третата нощ това се случило пак. Когато Златоуст го запитал дали не е идвал еди-кой си велможа, Прокъл отговорил, че вече три нощи е чакал да влезе, но не е смеел да съобщи заради един непознат стар и плешив човек, който три нощи шепнел нещо на ухо на патриарха. Изненадан, Златоуст казал, че не се сеща някой през последните три нощи да е идвал при него. Когато попитал своя послушник как изглеждал непознатият човек, Прокъл показал иконата на св. апостол Павел и казал, че изглежда така. Това, значи, бил сам апостол Павел, който насочвал ума и перото на най-големия свой тълкувател.
 
БЕСЕДА за поведението  според званието
 
Да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение (Ефес. 4: 1–2) 
                                                  
Да се не гордеете, да се не гневите, да не падате в малодушие, защото всичко това е недостойно за християнското звание. А това звание е толкова високо и дивно, та за човек е трудно да се опази от гордост; трудно е да не пада в малодушие при опасности и загуби. Против тези болестни състояния апостолът посочва три добродетели и те са: против гордостта – смирението, против гневенето – кротостта, против малодушието – дълготърпението. Тези три добродетели – смирението, кротостта и дълготърпението, не изразяват в пълна мяра висотата на християнското звание. Но нищо на този свят не може да изрази в пълнота висотата на християнското звание. Драгоценността и богатството на това звание не могат да се видят тук на земята, те са като затворено ковчеже, което човек разнася затворено из този свят, а го отваря и изнася от него съкровищата в другия свят. Висотата на християнското звание може да оцени само онзи, който може да се издигне до най-високите небеса и види Христа Господа в слава, заедно с ангелите и светиите. Там е сонмът на всички богоугодници, живели на земята, и които са се удостоили с високи и превисоки почести. 
Господи Иисусе Христе, Боже наш, Твоето име е най-скъпото име за нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

2 ДЕКЕМВРИ / 19 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОГОРОДИЦА „УТЕШЕНИЕ В СКЪРБИ И ПЕЧАЛ„

СВ. ПРОРОК АВДИЙ

СВ. МЪЧЕНИК ВАРЛААМ АНТИОХИЙСКИ

СВ. ВАРЛААМ И ИОСАФ

СВ. ФИЛАРЕТ МОСКОВСКИ

Тропарь Божией Матери пред иконой Ея «В скорбех и печалех Утешение», глас 5

Утоли́ боле́зни многовоздыха́ющия души́ моея́, Утоли́вшая вся́ку сле́зу от лица́ земли́: Ты́ бо челове́ком боле́зни отго́ниши и гре́шных ско́рби разруша́еши, Тебе́ бо вси́ стяжа́хом наде́жду и утвержде́ние, Пресвята́я Ма́ти Де́во.

Кондак Божией Матери пред иконой Ея «В скорбех и печалех Утешение», глас 6

Не вве́ри мя́ челове́ческому предста́тельству, Пресвята́я Влады́чице, но приими́ моле́ние раба́ Твоего́: ско́рбь бо обдержи́т мя́, терпе́ти не могу́ де́монскаго стреля́ния, покро́ва не и́мам, ниже́ где́ прибе́гну окая́нный, всегда́ побежда́емь, и утеше́ния не и́мам, ра́зве Тебе́, Влады́чице ми́ра, упова́ние и предста́тельство ве́рных, не пре́зри моле́ние мое́, поле́зно сотвори́.

Тропарь мученику Варлааму Антиохийцу, глас 4

Тропарь мученику Варлааму Антиохийцу, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Варлаа́м/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего,/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Варлааму Антиохийцу, глас 4

Яви́лся еси́, преудивле́н кре́постию всесожже́ния,/ лива́н благово́нен, себе́ прине́сл еси́ же́ртву Христу́,/ и, вене́ц по́чести прии́м, Варлаа́ме,// при́сно моли́ за ны, страда́льче.

Тропарь преподобному Варлааму Индийскому, глас 8

Слез твои́х исто́чники пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нныя, сия́я чудесы́, Варлаа́ме о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Тропарь преподобному Иоасафу, царевичу Индийскому, глас 4

От духо́внаго наста́вника научи́вся,/ царю́ Иоаса́фе, Бо́га позна́ти,/ Креще́нием же просвети́вся,/ лю́ди к ве́ре обрати́л еси́,/ и отцу́ твоему́ от купе́ли прие́мник быв,/ ца́рство оста́вив, пусты́ню дости́гл еси́,/ и в ней трудолю́бне подвиза́лся еси́./ Моли́ Христа́ Бо́га со учи́телем твои́м Варлаа́мом,// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Иоасафу, царевичу Индийскому, глас 8

Ве́дый твое́ из младе́нства благо́е изволе́ние, Иоаса́фе, еди́н сердцеве́дец Бог,/ и от ца́рствия земна́го в мона́шеское пребыва́ние приведы́й тя,/ вели́кому Варлаа́му после́довати сподо́би./ С ни́мже и ны́не го́рний Иерусали́м всесве́тлый оте́чество име́я,/ жела́емыя добро́ты красно́ наслажда́яся Святы́я Тро́ицы,/ мо́лим тя, ца́рская красото́,// помина́й нас, ве́рою чту́щия тя.

Тропарь святителю Филарету, митрополиту Московскому и Коломенскому, глас 4

Ду́ха Свята́го благода́ть стяжа́в,/ богому́дре святи́телю Филаре́те,/ и́стину и пра́вду ра́зумом просвеще́нным/ лю́дем пропове́дал еси́,/ мир и ми́лость се́рдцем умиле́нным/ стра́ждущим яви́л еси́,/ я́ко учи́тель ве́ры и страж неусы́пный/ па́ству росси́йскую жезло́м пра́вости сохрани́л еси́./ Сего́ ра́ди ко Христу́ Бо́гу дерзнове́ние име́я,/ моли́ дарова́ти Це́ркве утвержде́ние,// и душа́м на́шим спасе́ние.

Кондак святителю Филарету, митрополиту Московскому и Коломенскому, глас 2

Я́ко и́стинный подража́тель преподо́бнаго Се́ргия,/ доброде́тель измла́да возлюби́л еси́,/ богоблаже́нне Филаре́те./ Я́ко па́стырь пра́ведный и испове́дник непоро́чный,/ по святе́м преставле́нии/ от безбо́жных поруга́ние и поноше́ния прия́л еси́,/ Бог же зна́меньми и чудесы́ тя просла́ви// и засту́пника Це́ркве на́шея яви́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

„Кой се е върнал от онзи свят, та да ни каже?“ Това питат невярващите. Трябва да им отговорим: „Ако искате да узнаете, покайте се за вашите грехове, станете достойни и ще узнаете“. Св. Авакум пътувал заедно с ангел. Св. Миропия видяла множество ангели и между тях св. мъченик Исидор. Св. Атанасий Печерски бил два дена мъртъв за този свят, а жив само за другия. Когато душата му се върнала в тялото, събралите се около него го питали: „Как оживя? Какво видя? Какво чу?”. Бидейки обхванат от ужас от това, което видял в другия свят, не искал да отговори нищо, а само казал: „Спасявайте се!“. Когато много настоявали да им каже нещо повече за това, което видял след смъртта, той отговорил: „Ако ви кажа, няма да повярвате, нито ще ме послушате“. На неспиращото питане покрай другото казал: „Постоянно се кайте и се молете на Господ Иисус Христос и на Неговата Пречиста Майка“. И в наши дни има случаи душата временно  да напусне тялото и после пак да се върне в него. Виденията и разказите на онези,  които умират и отново оживяват, не си противоречат едни на други, а взаимно се допълват. А именно, всеки от умрелите вижда една част от другия свят, който е преогромен, несравнимо повече от този свят. Мнозина при смъртта си са виждали свои отдавна починали роднини и са разговаряли с тях. Това, с малки изключения, е обичайно явление. През 1926 г. в село Вевчани, на смъртното си легло Мелетий П. разговарял със своите деца, умрели преди 20 години. Когато живите роднини му рекли: „Ти бълнуваш!“, той отговорил: „Не бълнувам, а разговарям с тях, както и с вас, и ги виждам, както и вас“.

БЕСЕДА за радостните откровения в първото изречение

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1).

Колко стегната и съдържателна е всяка Божия дума! Като сгънато платно, което може да се носи в пазвата, и което може да се разпъне върху тревата надлъж и нашир. Какво драгоценно богатство ни разкрива това Божие слово: В начало Бог сътвори небето и земята! Преди всичко, то ни разкрива, че Бог е един – вечен и несътворен. Това първо откровение ни доставя първата неописуема радост. В този водовъртеж на промени и преходност то ни радва неописуемо, затова, че нашият Творец е над промените и преходността. По-нататък то ни разкрива, че единният добър Бог е Творецът на света, а щом е Творец, то е и Вседържител и Промислител. Ето и второ откровение, което ни доставя втора, неизказна радост. Светът не е произлязъл от безумие или случайно, без смисъл и предназначение, той е произлязъл от Бога, Всемъдрия, Всезнаещия, Който го управлява към смислена цел. По-нататък то ни казва, че този свят е имал начало и следователно ще има и край. И това трето откровение ни доставя неизказана радост. Защото щеше да е жалко, ако този свят е вечен и всички цели, близки и далечни да са само в него, което наистина би произвело объркване[1] и тъга в сърцето на праведника. Накрая ни разкрива, че Бог е сътворил два свята, небесен и земен, или духовен и материален[2]. И това четвърто откровение поражда в сърцата ни четвърта, неизказана радост. Както като подигнем очи нагоре, се радваме на слънцето, месеца и звездите над нашите глави, така възнасяме своя дух към духовния свят, подобен на нашия, но [къде-къде] по-чист и по-светъл от нашия – към света на ангелите, и се радваме, защото знаем, че има един свят по-добър от нашия, в който знаем, че и ние ще се преселим, и като изморени пътници ще се върнем у дома, и ще си починем. О, колко би било тъжно, ако човешките очи блуждаеха по земята, само по земята, ако не беше звездното небе! И колко тъжно щеше да е, ако човешкият дух би се лутал само из материалния свят, ако го нямаше духовния, небесен свят.

       Всеблагий Господи, слава и хвала[3] на Теб. На Тебе едничкия слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                                                                                                                  

[1] В ориг. – водовъртеж (бел. прев.).

[2] В ориг. – безтелесен и телесен (бел. прев.).

[3] В сръб. език „хвала“ означава и „благодаря“, и „благодарност“ и „възхвала“ (бел. прев.).

1 ДЕКЕМВИ / 18 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЪЧЕНИК ПЛАТОН

СВ. МЪЧЕНИЦИ РОМАН И ВАРУЛ

Кондак мученику Платону Анкирскому, глас 3

Свята́я твоя́ па́мять вселе́нную весели́т,/ созыва́ющи ве́рныя вся в пречестны́й храм твой,/ иде́же ны́не, ра́достию совоку́пльшеся,/ пое́м в пе́снех и све́тлостех./ Сего́ ра́ди, Плато́не, вопие́м ти:// язы́ческаго наше́ствия изба́ви град твой, свя́те.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата  (Мат.5, 39), е заповядал Господ. Това е най-краткия и най- ясния израз  на науката за смирението. От нищо друго злите демони не се боят така [много], както от човек смирено изпълняващ заповедите Господни. В Александрия имало един богат и знатен човек, който имал млада дъщеря, в която се вселил зъл дух и дъщеря му полудяла. Някой казал на отчаяния баща, че никой не може да излекува дъщеря му, освен монасите – отшелници които живеят в пустинята, и от време на време идват в Александрия да продават изработените от тях кошници; но никой от тях няма да поиска да влезе в къщата на богатия велможа, ако им каже за какво ги вика. Най-добре ще е да купи от тях кошници и ги повика в дома си да им плати, па като дойдат в къщата, да ги замоли те да се помолят Богу за всичката му челяд в къщата, та дано така Бог да помогне и изцели полудялата девойка. Бащата послушал и отишъл в определения ден на пазара, и намерил един ученик на св. Макарий, където [монаха] продавал кошници. Той бързо купил кошниците и поканил монаха в дома си да му плати. Когато монаха влязъл в къщата, лудата дъщеря внезапно изскочила пред монаха и силно го ударила с ръка по едната страна. Без да продума, монахът веднага обърнал и другата си страна. Тогава злият дух горчиво завил и побягнал от девойката. А девойката станала напълно спокойна и разумна. Като се върнал в пустинята, монахът разказал на старците какво се случило. И всички те прославили Бога, че дарява така сила, на онзи, които изпълнява Неговите заповеди.

БЕСЕДА за любовта превъзходаща всяко знание

Да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание[1] (Ефес. 3, 19)

Любовта която превишава всеки ум, т.е. нашето разбиране, е Христовата любов. Никой не може даже да си представи каква и колко е велика тази любов, докато Христос не се всели в него. Може ли някой да си представи вкуса на меда, ако никога не е вкусвал със своите  уста мед? Само когато чрез вяра Христос влезе в сърцето на човека, човекът ще усети неизказания вкус на Христовата любов, сладкия и упойващ неин аромат и недостижимата нейна всеобхватност. Както човек имайки в сърцето си Христа, се докосва до ширината, и до дължината, и до дълбочината, и до височината на познаване божествената мъдрост, така също, човек имайки Христа в сърцето си, се докосва до безкрайната бездна на божествената Христова любов. О, братя мои, как бледнеят думите, когато трябва да се говори за Христовата любов – никога и никъде не са толкова бледи и немощни като тук. Наистина, какво може да се каже пред такива изненадващи доказателства за Неговата любов; сътворил ни е от любов; въплътил се от любов; от любов приел поругаване и смърт, заради нас, от любов отворил небето и ни явил приготвената за нас безсмъртна слава. Но това което изброихме е само нещичко от цялото онова неизчерпаемо богатство, слава, красота и животворна храна, която се нарича Христова любов. О, само да се сподобим чрез вярата да се всели Господ Иисус в нашите сърца, та да можем да усетим вкуса на неописуемата Негова любов!  

О, Господи Иисусе Христе, наш Живот, Премъдрост наша, и наша Любов, очисти ни и се всели в нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг, – всеки ум

30 НОЕМВРИ / 17 НОЕМВРИ

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЕЛЕОТОЧИВА“

СВ. ГРИГОРИЙ НЕОКЕСАРИЙСКИ

СВ. ЛАЗАР ИКОНОПИСЕЦ

Тропарь святителю Григорию Чудотворцу, епископу Неокесарийскому, , глас 8

В моли́твах бо́дрствуя, чуде́с де́ланьми претерпева́я,/ тезоиме́ние стяжа́л еси́ исправле́ния,/ но моли́ся Христу́ Бо́гу, о́тче Григо́рие,/ просвети́ти ду́ши на́ша,// да не когда́ у́снем в смерть.

Кондак святителю Григорию Чудотворцу, епископу Неокесарийскому, , глас 2

Чуде́с мно́гих прие́м де́йство,/ зна́меньми ужа́сными де́моны устраши́л еси́,/ и неду́ги отгна́л еси́ челове́ческия, всему́дре Григо́рие:/ чудотво́рец же имену́ешися,// зва́ние от дел прие́м.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 НОЕМВРИ

Разсъждение

Следните примери от живота на св. Григорий нека покажат как Бог пази и спасява праведника от напаст. Още когато бил във философската школа в Александрия, св. Григорий пазел в чистота своята душа и своето тяло, както ги пазил и опазил до края на своя живот. В това отношение той бил изключение от тогавашната разпусната младеж. Това предизвиквало завист и омраза между неговите другари. За да го унижат, те намерили и изпратили една блудница да изпълни техния злобен замисъл. Веднъж, когато Григорий бил на един площад с най-известните учители и философи, тази скверна жена се приближила и започнала с викове да иска от Григорий да ѝ заплати това, което уж ѝ дължал за нечиста връзка с нея. Чувайки това, едни от присъстващите хора се съблазнили, а други се ядосали на безсрамната жена и започнали да я гонят. Но тя, с още по-силен глас, почнала да вика и да иска пари. Невинният Григорий почервенял, както би почервеняло всяко невинно същество пред грубата клевета, но не проявил нито гняв[1], нито омраза, а казал на един от другарите си да ѝ даде колкото иска, само и само да се махне. Другарят му го послушал и дал на жената исканите пари. Но начаса Бог пратил зъл дух върху жената, тя паднала на земята, започнала да се гърчи и скубе, да скърца със зъби, а от устата ѝ да излиза пяна. А незлобливият като агне свети Григорий се помолил за нея на Бога и жената оздравяла и се изправила. Така, вместо с унижение, Григорий се сдобил с по-голяма слава. Втори пример – когато настанало люто гонение срещу християните, св. Григорий ги посъветвал да се скрият, а и той самият с дякона си се отдалечил в една планина. Но царските войници ги забелязали и тръгнали към тях. Когато били съвсем близо, Григорий се помолил на Бога за помощ и Бог изведнъж ги направил невидими за техните преследвачи. Напразно войниците обикаляли близо до тях, без да могат да ги видят, и накрая се върнали без тях назад.

БЕСЕДА за ширината и дължината, за дълбочината и височината

Да можете проумя с всички светии що е ширина и дължина, дълбочина и височина (Ефес.3: 18).

Това е плодът на вярата и любовта! Това са царските дарове, които донася Царят Христос, когато се всели в човешкото сърце. Проумяване на спасителните тайни; проумяване на всичко онова, което е важно за човешкия живот. Но това проумяване не е нито лично, нито изключително, не е собствено и оригинално, а е в съгласие с разбирането на всички светии. Защото кои са свèти, ако не богатите с вяра и любов? Тям се дарува проумяването на Божиите тайни заради тяхната вяра и любов. Сравни твоето разбиране с тяхното разбиране и ако видиш разлика, не си на прав път. Ако твоето разбиране съвпада с тяхното, значи си достигнал тяхната мярка на вяра и любов – следователно Христос се е вселил в твоето сърце. Тогава ще разбереш каква е ширината на Божията любов, която включва в плана си спасението и на евреите, и на езичниците; и каква е дължината на Промисъла Божий, Който предвечно е изготвил плана за спасение последователно чрез пророците и многото чудеса; и каква е дълбочината на Христовото смирение, поради което Той лично слязъл в Ада, за да спаси душите на праведниците; и каква е височината на славата Христова, която като човек приел след завършване на Своето спасително дело на земята. Както Кръстът Христов се простират ширината и дължината, и дълбочината, и височината, обхващайки всичко, обяснявайки всичко, призовавайки всички, милувайки всички и възвисявайки всички.

О, Господи Иисусе Христе, благий Господи наш, помилвай ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – сръдня (бел. прев.).

29 НОЕМВРИ / 16 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ

СВ. ФУЛВИАН (МАТЕЙ) КНЯЗ ЕТИОПСКИ

Тропарь апостолу и евангелисту Матфею, глас 3

Усе́рдно от мы́тницы к зва́вшему Влады́це Христу́,/ я́вльшуся на земли́ челове́ком за бла́гость,/ Тому́ после́довав, апо́стол избра́нный яви́лся еси́/ и благове́стник Ева́нгелия вселе́нней велегла́сен./ Сего́ ра́ди чти́м честну́ю па́мять твою́, Матфе́е Богоглаго́ливе,/ моли́ ми́лостиваго Бо́га,// да грехо́в оставле́ние пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу и евангелисту Матфею, глас 4

Мыта́рства и́го отве́рг,/ пра́вды и́гу притя́глся еси́,/ и яви́лся еси́ купе́ц всеизря́днейший,/ бога́тство прине́с, ю́же с высоты́ прему́дрость./ Отону́дуже пропове́дал еси́ и́стины сло́во,/ и уны́лых воздви́гл еси́ ду́ши,// написа́в час су́дный.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 НОЕМВРИ

Разсъждение

Дали Господнята заповед за непрестанната молитва (Лк. 18: 1) важи само за монасите или за всички християни въобще? Ако важи само за монасите, апостол Павел не би писал на солунските християни: „Непрестанно се молете“ (Сол. 5: 18). Апостолът, значи, повтаря Господнята заповед дума по дума и я дава за всички християни, без разлика дали някой е монах или мирянин. Св. Григорий Палама, като млад иеромонах, се подвизавал за някое време в един манастир във Верея. Тук бил и един известен подвижник – старецът Иов, когото всички уважавали. Веднъж се случило, в присъствието на стареца Иов, Григорий,  позовавайки се на апостолските слова, да твърди, че непрестанната молитва е задължение на всеки християнин, а не само на монасите. Старецът Иов, възразяйки на това, рекъл, че непрестанната молитва е задължение само на монасите, а не на всеки християнин. Св. Григорий като по-млад отстъпил и мълчаливо се отдалечил. Когато Иов се върнал в своята килия и застанал на молитва, му се явил във велика небесна слава Божий ангел и му рекъл: „Старче, не се съмнявай в правотата на Григориевите думи, той правилно каза; и ти така мисли и на другите го кажи“. Така, значи, и апостолът, и ангелът, потвърдили заповедта всички християни да се молят непрестанно. Ако не могат [да бъдат] постоянно в храма, [непрестанно да се молят] на всяко място, по всяко време, вътре в своето сърце. Щом Бог не се изморява да ни прави благодеяния, как ние да се уморим да Му благодарим за тези благодеяния? Щом Той постоянно мисли за нас, защо ние да не мислим постоянно за Него?

БЕСЕДА за вселяването на Христа в сърцата на вярващите

Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, за да бъдете вкоренени и утвърдени в любовта.(Ефес. 3: 17).[1]

С вярата Христос влиза в човешките сърца, а с Христос и любовта. Така човек се вкоренява и се утвърждава в любовта. Първо, значи, вярата; па после Христовото присъствие в сърцето, с присъствието Христово – любовта, а с любовта всички неизказани блага. С няколко думи апостолът ни показва цялата стълбица към съвършенството. Началото е вярата, а завършекът – любовта. А вярата и любовта се свързват в живо и неразделно единство с присъствието в сърцето на живия Господ Иисус Христос. С усилване на вярата ние все повече ще скъсяваме разстоянието[2] между нас и Христа Господа. Колкото вярата е по-силна, толкова Христос е по-близо. Накрая сърцето се изпълва с Христос и не може да се отдели от Христос, както белите дробове от въздуха. Така човек със сълзи на радост общува с Христа в своето сърце чрез молитвата „Господи Иисусе, помилвай мене грешния!“. И неусетно сърцето се изпълва със светла и топла любов. Така любовта се съединява с вярата и надеждата, а като се съедини, между тях изчезва границата, та човек не може с ума си да определи докъде стига вярата и откъде започват любовта и надеждата. Когато Христос се всели в него, тогава той не вижда в себе си нито вярата, нито надеждата, нито любовта, нито пък ги назовава [по някакъв начин], а вижда само Христа и призовава името Му. Тъй както овощарят есенно време гледа зрелия плод на дървото и не говори повече за цвета и листата на този плод, а само за зрелия плод.

О, Господи Иисусе Христе, върховна Висота на всички наши стремежи, последен пристан на всички наши странствания, приближи се към нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В този стих има леко разночетене с българския превод. Тук е според сръбския вариант (Ефес. 3: 17) (бел. прев.).

[2] В ориг. – убиваме разделението (бел. прев.).

27 НОЕМВРИ / 14 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АПОСТОЛ ФИЛИП

СВ. ЦАР ИУСТИНИАН И ЦАРИЦА ТЕОДОРА

СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА

Тропарь апостолу Филиппу, от 12-ти, глас 3

Благоукраша́ется вселе́нная,/ Ефио́пия ликовству́ет,/ я́ко венце́м красуе́ма,/ тобо́ю просвети́вшися,/ све́тло торжеству́ет па́мять твою́,/ Богоглаго́ливе Фили́ппе,/ вся бо ве́ровати Христу́ научи́л еси́/ и тече́ние соверши́л досто́йно Ева́нгелия./ Тем дерзнове́нно вари́т Ефио́пская рука́ к Бо́гу,// Его́же моли́ дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Кондак апостолу Филиппу, от 12-ти, глас 8

Учени́к, и друг Твой, и подража́тель стра́сти Твоея́,/ вселе́нней Бо́га Тя пропове́да, Богоглаго́ливый Фили́пп;/ того́ моли́твами от враго́в пребеззако́нных/ Це́рковь Твою́ и всяк град Твой// Богоро́дицею соблюди́, Многоми́лостиве.

Тропарь святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому , глас 8

Правосла́вия свети́льниче,/ Це́ркве утвержде́ние и учи́телю,/ мона́хов добро́то, богосло́вов побо́рниче непребори́мый,/ Григо́рие чудотво́рче, Фессалони́тская похвало́,/ пропове́дниче благода́ти,// моли́ся вы́ну спасти́ся душа́м на́шим.

Тропарь святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому , глас 8

Правосла́вию наста́вниче, святи́телем украше́ние,/ богосло́вцем побо́рниче непобеди́мый, Григо́рие чудотво́рче,/ Солу́ню вели́кая похвало́, пропове́дниче благода́ти,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому, глас 8

Прему́дрости свяще́нный и Боже́ственный орга́н,/ Богосло́вия све́тлую согла́сно трубу́,/ воспева́ем тя Григо́рие Богоглаго́льниче:/ но я́ко ум Уму́ Пе́рвому предстоя́й,/ к Нему́ ум наш о́тче наста́ви, да зове́м:// ра́дуйся пропове́дниче благода́ти.

Кондак святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому, глас 4

Ны́не вре́мя де́лательное яви́ся,/ при две́рех суд, воста́нем у́бо постя́щеся,/ принесе́м сле́зы умиле́ния,/ ми́лостынями, зову́ще:/ согреши́хом па́че песка́ морска́го,/ но осла́би, Соде́телю всех,// я́ко да прии́мем нетле́нныя венцы́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  – 14 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Св. Григорий Палама е узнал много чрез небесни откровения. Като провел три години на безмълвие в една  килия на св. лавра, трябвало да излезе между хората и да им бъде от полза със своите събрани знания и опит. Това Бог му показал с едно изключително  видение. Един ден, като в дрямка, Григорий видял себе си да държи в ръка съд препълнен с мляко, но толкова препълнен, та чак преливал, но постепенно млякото се превърнало във вино, което също така преливало през ръба на съдът и мокрило ръцете и дрехите му. Тогава му се явил един светъл юноша и му рекъл: „Защо не дадеш и на другите от това чудно питие, което  тъй невнимателно разпиляваш? Или може би не знаеш, че то е дар от Божията благодат?“. На това Григорий отговорил: „Но ако в днешно време няма никой, който да чувства потребност от такова питие, на кого да го дам?“. Тогава юношата казал, че и да има жадни за такова питие, и да няма, той [Григорий] е длъжен да изпълни своя дълг и да не пренебрегва Божия дар. Млякото Григорий изтълкувал като обикновено поучение към народните маси за морален живот и поведение, а виното като наука от догматически характер. Друг път Григорий се бил затворил в един манастир и там писал своите „Начала на Православието“. В навечерието на празника на св. Антоний Велики, монасите го повикали, за бдението, но той останал със своето занимание в килията. Всички братя отишли в църква. Изведнъж му се явил св. Антоний и му казал: „ Съвършеното безмълвие е добро, но понякога е необходимо общение и с братята“. Убеден от това видение, за радост на всички монаси, Григорий се отправил към църквата.

БЕСЕДА за затворника Павел

Ето защо аз, Павел, съм окованик[1] Иисус Христов за вас езичниците ( Ефес.3, 1)

Този апостол Христов, братя, себе си  нарича затворник Христов. Как тъй апостол ще бъде затворник? Не е ли затворникът свързан? Да; но и апостолът е свързан, свързан с любовта на Господа, тъй силно, че никаква друга връзка на земята не чувства, като че да няма такива. Апостолът е свързан и с ума си за Господа Иисуса, така силно, та не може да мисли за нищо друго, без Иисуса Христа Господа. Апостолът и със своята воля е свързан за Господа Иисуса тъй здраво, та всъщност няма своя воля, а съвършено  е подчинил волята си на Господа Иисуса. Така той желае онова, което желае и Христос, мисли онова, което Христос мисли, прави онова, което Христос иска. Нима това не е затворничество? О, блажено затворничество, което не е за срам а е за слава, и не е за гибел, а за спасение! И тъй, Христос е пълен господар над живота на апостола, както външно, тъй и вътрешно. Той външно и вътрешно му пращал изкушения; външно и вътрешно му откривал чудесата на Своя Промисъл; външно и вътрешно, заради неговото спасение и заради спасението на мнозина други, го ръководи към съвършена добродетел. Да се предадем, братя, и ние на Господа Иисуса Христа, подобно на Неговите апостоли. И ще бъдем в най – сигурните ръце и на най-сигурния път.

Господи Иисусе Христе, Господи велики и дивни, привържи и нас към Себе Си, направи ни за винаги Твои раби, и на този и в другия свят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Според сръб. текст – затворник