30.05.2025

30 МАЙ / 17 МАЙ (СТАР СТИЛ)

СВ. АНДРОНИК И ИУНИЯ

СВ. НИКОЛАЙ СОФИЙСКИ

Тропарь апостолу Андронику и святой Иунии, глас 3

Апо́столи святи́и,/ моли́те Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу Андронику и святой Иунии, глас 2

Звезду́ пресве́тлую,/ Богоразу́мия све́том просве́щшаго язы́ки/ апо́стола Христо́ва Андрони́ка восхва́лим/ и с ним во благове́стии потруди́вшуюся Иуни́ю прему́друю, вопию́ще:// моли́те Христа́ Бо́га непреста́нно о всех нас.

Тропарь великомученику Николаю Софийскому, глас 3

Заре́ю Ду́ха обогати́вся, сла́вне,/ и отту́ду восприи́м дерзнове́ние,/ испове́дал еси́ на суди́щи му́жески Тро́ицу Единосу́щную,/ те́мже и ка́мением побива́емь,/ не покори́лся еси́./ Огне́м же сожига́емь,/ обличи́л еси́ пре́лесть безбо́жных,/ многострада́льне свя́те Нико́лае./ Сего́ ра́ди мо́лим тя:/ испроси́ душа́м на́шим// ве́лию ми́лость.

Кондак великомученику Николаю Софийскому, глас 2

Благоче́стия и́стиннаго побо́рника/ и в беда́х непобеди́маго помо́щника,/ Боже́ственнаго Никола́я в пе́снех восхва́лим:/ сей бо яви́ся в после́дняя ле́та звезда́ пресве́тлая,/ просвеща́ющая ве́рных сердца́,/ и, со А́нгелы ны́не Тро́ице предстоя́,// непреста́нно мо́лится о всех нас.


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 МАЙ

Разсъждение 

След страшното земетресение в Антиохия Златоуст говорил на народа: „Велики са плодовете на земетресението. Вижте човеколюбието на Господ, Който разтърси града, но душите утвърди; който разклати основите, но укрепи помислите; Който показа слабостта на града, но волята направи силна! Обърнете внимание на Неговото човеколюбие. Той разлюля за кратко, а утвърди завинаги; земетресението бе два дена, а благочестието трябва да остане завинаги; натъжени сте за кратко, а утвърдени завинаги… Майката, като иска да отучи младенеца от честото плачене, залюлява силно неговата люлка не за да го погуби, а да го поизплаши. Точно тъй и Господарят на света, който държи в десницата Си вселената, разтърси [земята] не за да я унищожи, а да обърне към спасението онези (хора), които живеят беззаконно“. Ето как светите отци, стълбовете на вселенската Църква, умеели да обяснят и Божието човеколюбие, и бедствията, а също така благодеянията, и нещастията, както и щастието. Да се засрамим ние, които сме бавни в благодарението към Бога, когато Бог ни дава, и бързи в роптанието към Бога, когато Бог взима.

БЕСЕДА за Дух Светий – Утешителя

А Утешителят, Дух Светии, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил (Иоан. 14: 26).

Какво практически означават тези думи, ако не, че трябва всеки ден да се молим да ни се прати Дух Свети, тъй както се молим всеки ден за насъщния хляб? Бог желае всеки ден да ни праща Светия Дух, но Той иска от нас всеки ден да Му се молим за Светия Дух. Защото, както се случва с хляба понякога да е в изобилие, понякога оскъден, така става и с Дух Свети. Дух Свети слиза върху нас и си отива от нас, така или иначе, според нашата ревност или леност в молитвата, според добрите дела и търпението. Затова Църквата е установила първото утренно богослужение да започва с призоваването на Дух Свети: Царю Небесний, Утешителю,  Душе истины, прииди,а след това следва молитвата Хлеб наш насущный дажд нам! Защо? Затуй, защото без Светия дух ние не умеем да употребим хляба, както трябва за нашето спасение. Той ще ви научи на всичко. Т.е. всеки ден и всяка нощ според състоянието, в което и да се намирате. Той ще ви упъти, посъветва и научи какво трябва да мислите, какво трябва да говорите и какво трябва да правите. Затова искайте от Бога само Светия Дух, а останалото Той ще ви даде от Себе Си – всичко, което в известен момент ви потрябва. Когато Той слезе върху вас, вие ще узнаете всичко, всичко ще умеете, ще имате сила за всичко потребно. И ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. Т.е. не се страхувайте, че ще забравите Моето учение и Моите слова. Дух Свети знае всичко, което и Аз зная, и когато Той бъде пратен при вас, и цялото Мое учение ще бъде във вас, заедно с Него.

О, Господи, Душе Светий, благоволи да слезеш върху нас, не по нашите заслуги, но по заслугите на Господ Иисус и по Твоята безкрайна благост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

29.05.2025

29 МАЙ / 16 МАЙ (СТАР СТИЛ)

СВ. ТЕОДОР ОСВЕЩЕНИ

СВ. МУЗА

Тропарь преподобному Феодору Освященному, глас 1

Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец яви́лся еси́, Богоно́се о́тче наш Фео́доре:/ посто́м, бде́нием, моли́твою небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою при­тека́ющих ти./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак преподобному Феодору Освященному, глас 2

В дому́ Бо́жии, я́ко фи́никс, процве́л еси́,/ плоды́ же доброде́телей Го́сподеви прине́сл поще́нием изря́дным,/ о́тче преподо́бне,/ те́мже и ублажа́ешися,// я́ко Безпло́тных равностоя́телен.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 МАЙ

Разсъждение

Когато Теодор Освещени бил в Панопол със своя духовен отец – св. Пахомий, дошъл един философ и му предложил да спори с него за вярата. Философът поставил на Теодор три въпроса: „Кой не е роден, а е умрял? Кой е роден, но не е умрял? И кой е умрял, но не е  изтлял?“. На тези въпроси св. Теодор отговорил: „Адам не е роден, а е умрял. Енох е роден, но не е умрял. Лотовата жена е умряла, но не е изтляла“. Светията посъветвал философа: „Послушай здравия ни съвет. Зарежи безполезните въпроси и схоластичните силогизми, пристъпи към Христа, на когото служим ние, и ще получиш опрощаване на греховете!“. Философът занемял от такъв остроумен отговор и засрамен се оттеглил. От това е ясна огромната разлика между езическия философ и един християнски светец. Единият се губи из абстракционизма и в майсторския обрат на речта, в логически заключения и мисловна гимнастика, докато вторият е насочил своя ум към живия Бог и към спасението на своята душа. Първият е абстрактен и мъртъв, вторият е практичен и жив.

БЕСЕДА за явяването на пророк Иеремия от другия свят

След това се явил друг мъж, украсен със седини[1] – и блясък, обкръжен с чудно и необикновено величие. И Ония казал: „Този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който много се моли за народа и за светия град (II Макав. 15: 13 – 20).

Това е видение, което видял смелият Иуда Макавей. Първо от онзи свят му се явил първосвещеник Ония, а след това свети пророк Иеремия. Както Мойсей и Илия били видени в слава от апостолите на Таворската планина, тъй някога Иуда Макавей видял в слава пророк Иеремия. И преди Възкръсналия Христос, значи, милостивият Бог не е оставил хората без свидетелство за живота след смъртта. А в християнско време тези свидетелства са безчет и без край. Който и след всичко това се съмнява в живота след смъртта, той е под проклятието на своя грях като под надгробна плоча. И както мъртвите предмети не могат да видят светлината на деня, така и той не може да види живота, който е, и който няма край.                                                                    

Но вижте с каква слава е увенчан пророк Иеремия в другия живот! Украсен със седини и блясък! Обкръжен с чудно и необикновено величие, с чуден ореол, с неизказана и приятна красота. Онзи, който бил влачен и бит от хората, на които известявал Божията воля, и който бил хвърлен в тъмница, мъчен и в смрадната яма, на който се присмивали като на лъжец, и когото осъдили като предател и накрая убили с камъни. Но един е съдът на грешниците, а друг е Божият съд. Най-унижените от хората Бог увенчал с ангелска слава. Вижте още как небето нарича онзи, когото земята нарекла лъжец, предател и престъпник! Братолюбеца – така го нарича небето, – Иеремия, пророк Божий, който много се моли за народа и за светия град. Накрая вижте как светията, на небето, много се моли на Бога за нас! Без да спи, той се моли за нас, когато спим; без да яде, той се моли за нас, когато ядем и преяждаме; не грешейки, той се моли за нас, когато грешим. О, братя, да се засрамим пред толкова искрените наши приятели. Да се засрамим от многото светийски молитви за нас и да се уповаваме на техните молитви.

Пречудни Господи, прости на нас грешните за нашата леност и глупост. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] Седини – почтенна възраст

27.05.2025

27 МАЙ / 14 МАЙ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ТЕРЕБЕНСКАЯ (ТЕРИБИНСКАЯ)“ И „ЯРОСЛАВСКА ПЕЧЕРСКА“

СВ. РАЙКО – ИОАН ШУМЕНСКИ

СВ. МЪЧЕНИК ИСИДОР

    Тропар на св. Райко-Иоан Шуменски, гл. 4

Твоят мъченик, Господи, Райко-Иоан, като просия със силата и славата на древните мъченици, се показа и втори Иосиф, посрамил коварството на бесовете и тяхната развратна слугиня и нова египтянка. Заради неговите молитви, Христе Боже, спаси нашите души!

     Кондак на св. Райко-Иоан Шуменски, гл. 2

Златар по занаят и чист по сърце като трижди претопено злато, ти си станал златен съсъд на Светия Дух, многострадални Райко-Иоане, и с това си наследил Рая, древната наслада, откъдето се моли за спасението на нашите души!

                       Величание

       Величаем те, страстотерпче свети Райко-Иоане, и почитаме твоите честни страдания, които си претърпял за Христа!

Св. Исидор, кондак, глас 4:

Управитель великий вселенней ты явился еси, святе, твоими к Богу молитвами: темже воспеваем тя днесь, мучениче богомудре, Исидоре преславне.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 МАЙ

Разсъждение

Грях, който служи за съблазън на другите, е двоен грях. Благоразумният човек се пази да не би със своя греховен пример да съблазни когото и да било и да го въведе в грях. Св. Амвросий възхвалява благоразумието на рано починалия цар Валентиан, посочвайки следните примери от неговия живот: „Царят чул, че в Рим се говори за него като за страстен ловец и любител на животните, и че тази страст го отвличала от държавните дела, което всъщност не било тъй. Той веднага заповядал да се махнат всички животни от неговата градина. Дочул също, че някои зли езици разпространяват слух за него, че яде рано (искайки с това да го представят като чревоугодник), той си наложил и тайно, и явно, твърде строг пост. На обществен обяд рядко можело да се види да слага нещо в устата си. Когато пък неговите сестри веднъж спорили с един човек за някакъв имот, царят, макар да имал право да реши спора, препратил делото към публичен съд, за да не бъде обвинен в пристрастие“. Наистина, този благочестив цар спазил словото Господне: Горко на онзи, който съблазни едного от тия малките.

БЕСЕДА за Христа като Младочка Давидова

В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка и Тя ще извършва съд и правда на земята (Иерем. 33: 15).

С тези думи свети пророк Иеремия предсказва идването на Спасителя от Давидовото коляно в света. Истинската Младочка е сам Господ Иисус Христос. Тези думи не могат да бъдат отнесени към никой друг, тъй като по времето на идването на Господ Иисус, на Иерусалимския престол не седял вече княз от Давидовото коляно, а чужденец – Ирод Иудомеец. Нито пък оттогава, та до днес, някой друг знаменит наследник на Давида [не е бил] нито светски владетел, нито духовен водач. По времето на Христовото раждане имало само няколко лица от Давидовия род и то незнатни и бедни. В това число били и Пресвета Богородица, и праведният старец Иосиф, дърводелецът. Ясно е, значи, че за изминалите хиляди години, откакто е изречено това пророчество, не се е появявал някой друг величествен наследник от Давидовото коляно, освен самия Господ Иисус. Това става още по-ясно от следващите думи: Както е небесното войнство безчетно и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат. Тези думи могат да бъдат отнесени само към духовното Давидово потомство чрез Христа, т.е. към християните, защото само броят на християните (а не Давидовите потомци по плът, от които не е останал никой) за тези 20 века може да се сравнява с броя на небесните звезди и морския пясък. О, братя мои, да се радваме, че и ние, като християни, сме в редиците на безбройния Божи народ, в този най-голям народ в историята на света, както по брой, така и по нрав. Да се радваме, още повече че и ние принадлежим към тази божествена Давидова Младочка, Която ни изкупи със Своята кръв от чуждата страна, направи ни свои наследници и сънаследници на вечното  Царство.

Преблаги Господи, Ти си избавил нас, блудните синове, от свинско унижение и гладуване и си ни направил Царски синове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

28.05.2025

28 МАЙ / 15 МАЙ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА: „ЧОЛНСКА“ (ЧЕЛНСКА) И „УМИЛЕНИЕ“ (ПСКОВСКО – ПЕЧЕРСКА)

СВ. ПАХОМИЙ ВЕЛИКИ

СВ. АХИЛ, ЕП. ЛАРИЙСКИ

Тропарь преподобному Пахомию Великому, глас 8

Слез твои́х теченьми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней,/ сия́я чудесы́, Пахо́мие о́тче наш,// моли́ Христа Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Пахомию Великому, глас 2

Свети́льник све́тел показа́лся еси́ в конце́х,/ пусты́ню же гра́ды сотвори́л еси́ мно́жествы мона́шескими,/ сам себе́ распе́н, крест твой на ра́мо взем,/ и воздержа́нием те́ло изнури́л еси́,// моля́ непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 МАЙ

Разсъждение

Когато насилникът върши насилие над праведника от користолюбие, тогава насилието донася полза на единия и вреда на другия – вреда на насилника и полза на пострадалия от насилието. Борис Годунов убил осемгодишния престолонаследник Димитрий, та той да завладее престола без съперник. Но бързо свършило Борисовото царуване и насилникът бил предаден на тление и проклятие, а Димитрий станал светец. След като 15 години Димитриевото тяло лежало в гроба, било извадено и се оказало нетленно и чудотворно. Над неговото тяло станали 45 чудесни изцеления. За кого, значи, е вредата и за кого ползата от насилието? Ако насилникът бе помислил, че с насилието ще помогне на противника си да стане светец, а за себе си ще подготви погибел и проклятие, би се отказал от насилието. Ала злата мисъл е предтеча и спътник на насилието.

БЕСЕДА за пророкуваната и сбъднала се гибел на египетските идоли

И ще запаля огън в капищата на боговете на египтяни  (Иерем. 43: 13).

Кой ще ги изгори? Навуходоносор, вавилонският цар, Моят раб. – казва Господ. Това пророчество се сбъднало: Навуходоносор покорил Египет и капищата на мнимите богове, и египетски идоли изгорил с огън. Изгорил ги, но не ги унищожил завинаги. Защото погинал и Вавилон, отново според пророчеството на пророк Иеремия, и Вавилон станал и останал до днес купище развалини, жилище на чакали[1], за ужас и за присмех, без жители (51: 37). Ала в преданието, записано от св. Епифаний Кипърски, е останало и друго едно пророчество Иеремиево – за края на разбитите египетски идоли. „Всички идоли ще паднат – гласи това пророчество – и всичко ръкотворно ще се разпадне в онова време, когато дойде Майка Девица с Младенец, роден в пещера и положен в ясли.“ Това пророчество било запазено от самите египетски жреци, които по времето от Иеремия въвели обичай да рисуват Девицата как почива на постеля и Нейният Младенец, повит с пелени, да лежи в ясли. Рабът Навуходоносор можел по Божие допущение само да покосява злото, но не и да го изтръгне с корена му, а покосеното зло, както и покосената трева, отново пораства. А когато Господ дошъл на земята, Той изтръгнал злото с корена. Рабът Навуходоносор е изгорил храмовете и разбил идолите, но храмовете били обновени и идолите направени отново, защото не са били изтръгнати от човешките души. А когато дошъл Господ и се възцарил в душата на египтяните, храмовете и идолите паднали завинаги. Същото се случило с непокорните и богоборни евреи. Рабът Навуходоносор ги отвел в робство за 70 години, а оскърбеният Господар ги разпръснал по целия свят, където и днес са в разсеяние и след почти 2000 години. Това разпръсване по целия свят на еврейския народ ясно е предсказано от пророк Иеремия. Така времето оправдало Божия пророк във всички негови слова.

Всевиждащ Господи, дай ни да се придържаме към словата на Твоя истински пророк. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – змии (бел. прев.).

27.05.2025

27 МАЙ / 14 МАЙ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ТЕРЕБЕНСКАЯ (ТЕРИБИНСКАЯ)“ И „ЯРОСЛАВСКА ПЕЧЕРСКА“

СВ. РАЙКО – ИОАН ШУМЕНСКИ

СВ. МЪЧЕНИК ИСИДОР

Св. Исидор, кондак, глас 4:

Управитель великий вселенней ты явился еси, святе, твоими к Богу молитвами: темже воспеваем тя днесь, мучениче богомудре, Исидоре преславне.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 МАЙ

Разсъждение

Грях, който служи за съблазън на другите, е двоен грях. Благоразумният човек се пази да не би със своя греховен пример да съблазни когото и да било и да го въведе в грях. Св. Амвросий възхвалява благоразумието на рано починалия цар Валентиан, посочвайки следните примери от неговия живот: „Царят чул, че в Рим се говори за него като за страстен ловец и любител на животните, и че тази страст го отвличала от държавните дела, което всъщност не било тъй. Той веднага заповядал да се махнат всички животни от неговата градина. Дочул също, че някои зли езици разпространяват слух за него, че яде рано (искайки с това да го представят като чревоугодник), той си наложил и тайно, и явно, твърде строг пост. На обществен обяд рядко можело да се види да слага нещо в устата си. Когато пък неговите сестри веднъж спорили с един човек за някакъв имот, царят, макар да имал право да реши спора, препратил делото към публичен съд, за да не бъде обвинен в пристрастие“. Наистина, този благочестив цар спазил словото Господне: Горко на онзи, който съблазни едного от тия малките.

БЕСЕДА за Христа като Младочка Давидова

В ония дни и в онова време ще направя да израсте Давиду праведна Младочка и Тя ще извършва съд и правда на земята (Иерем. 33: 15).

С тези думи свети пророк Иеремия предсказва идването на Спасителя от Давидовото коляно в света. Истинската Младочка е сам Господ Иисус Христос. Тези думи не могат да бъдат отнесени към никой друг, тъй като по времето на идването на Господ Иисус, на Иерусалимския престол не седял вече княз от Давидовото коляно, а чужденец – Ирод Иудомеец. Нито пък оттогава, та до днес, някой друг знаменит наследник на Давида [не е бил] нито светски владетел, нито духовен водач. По времето на Христовото раждане имало само няколко лица от Давидовия род и то незнатни и бедни. В това число били и Пресвета Богородица, и праведният старец Иосиф, дърводелецът. Ясно е, значи, че за изминалите хиляди години, откакто е изречено това пророчество, не се е появявал някой друг величествен наследник от Давидовото коляно, освен самия Господ Иисус. Това става още по-ясно от следващите думи: Както е небесното войнство безчетно и неизмерим е морският пясък, тъй ще размножа племето на Моя раб Давида и на левитите, които Ми служат. Тези думи могат да бъдат отнесени само към духовното Давидово потомство чрез Христа, т.е. към християните, защото само броят на християните (а не Давидовите потомци по плът, от които не е останал никой) за тези 20 века може да се сравнява с броя на небесните звезди и морския пясък. О, братя мои, да се радваме, че и ние, като християни, сме в редиците на безбройния Божи народ, в този най-голям народ в историята на света, както по брой, така и по нрав. Да се радваме, още повече че и ние принадлежим към тази божествена Давидова Младочка, Която ни изкупи със Своята кръв от чуждата страна, направи ни свои наследници и сънаследници на вечното  Царство.

Преблаги Господи, Ти си избавил нас, блудните синове, от свинско унижение и гладуване и си ни направил Царски синове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

26.05.2025

26 МАЙ / 13 МАЙ (СТАР СТИЛ)

СВ. ГЛИКЕРИЯ И СВ. ЛАОДИКИЙ

СВ. ТАВИТА

Св. Гликерия, Кондак, глас 3:

Деву любящи и Богородицу Марию, соблюла еси нетленно твое девство: любовию же ко Господу усердствовавши, пострадала еси мужемудренно даже до смерти. Сего ради и сугубым тя, дево мученице, венцем венчает Христос Бог.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 МАЙ

Разсъждение

За силата на смъртта и кръста свети Атанасий пише: „Чия смърт кога e изгонвала демоните? И от чия смърт и кога са се бояли демоните, както от Христовата смърт? Където само се произнесе името на Спасителя, оттам се изгонва всеки демон. Какво е укротило в такава мярка душевните човешки страсти, та блудниците са заживели целомъдрено, и човекоубийците повече не хванали меча, и страхливите станали мъжествени? Не е ли Христовата вяра? Не е ли кръстното знамение? И какво друго уверява хората в безсмъртието, както Кръста Христов и възкресението на тялото Христово?“. Смъртта на Безгрешния и Кръстът на Човеколюбеца са удържали по-голяма и трайна победа, отколкото всички земни царе с многомилионните си войски. Защото коя войска и кога е могла да победи и един-единствен демон? Впрочем, само споменаването на името на Разпнатия на Кръста прогонва в бягство демонските армии. О, ако знаеха всички християни какво богатство имат в името Христово, какво оръжие в Кръста Христов!

БЕСЕДА за това как Господ си служи с невярващите, за да наказва вярващите

Тъй казва Господ… вавилонския цар Навуходоносора, Моя раб (Иерем. 25: 9).

Не е ли твърдо това слово? Кой може с него да се нахрани? Царя езичник, царя идолопоклонник, Господ нарича Свой раб! Ако Божий раб е онзи, който знае за истинския Бог, и който пази закона Божий, как може да бъде раб Божий онзи, който не познава истинския Бог, и който не пази Божия закон? Наистина, истински Божий слуга е онзи, който познава истинския Бог, и който пази закона Божий, ала когато онзи, комуто Бог е дал познанието за Себе си, дал му е Своя закон, превърне познанието в незнание и закона в беззаконие, тогава Господ взима за Свой раб онзи, невежата, та да накаже отстъпника. Защото отстъпникът от Бога е по-лош от езичника и отстъпникът от закона е по-низко от родения идолопоклонник. Затова, когато Израил, като древна Божия Църква, отстъпил от Бога и Божия закон, Бог избрал Навуходоносор за Свой раб, за да накаже Израиля отстъпника. Затова, когато християнските народи в Азия и Африка, чрез многобройните ереси, отстъпили от Бога, Бог взел за Свои раби арабите, за да накаже християните и да ги вразуми. И когато християнските народи на Балканите отстъпили от Бога и Божия закон, Бог повикал турците за Свои раби, да накаже отстъпниците, та да ги вразуми.                                                                                                         

   Когато верните отстъпят от Бога, Бог сплита бич от неверните, за да вразуми верните. Па щом като верните съзнателно и умишлено отстъпват от Бога, така пък, неверните, несъзнателно и неумишлено стават раби Божий и бич Божий. Но неверните Бог назначава на служба при Себе си против верните за кратко. Защото и за земята Навуходоносорова същият Господ казва, че ще я посети за нейните беззакония и ще я обърне на вечна пустиня. Тогава ще се намери раб против раб. Защото Бог не взел вавилонци за раби поради добродетели и вяра, а заради израилската злоба и неверие.

Господи праведний, помогни ни, та с Твоя всевишен Дух винаги да се държим за Тебе, единствения истински Бог, и в Твоя единствен спасителен закон. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

25.05.2025

25 МАЙ / 12 МАЙ (СТАР СТИЛ)

СВ. ЕПИФАНИЙ КИПЪРСКИ

СВ. ГЕРМАН ЦАРИГРАДСКИ

СВ. ЕРМОГЕН МОСКОВСКИ

Тропарь святителям Епифанию, епископу Кипрскому и Герману, патриарху Константинопольскому, глас 4

Бо́же оте́ц на́ших,/ творя́й при́сно с на́ми по Твое́й кро́тости,/ не отста́ви ми́лость Твою́ от нас,/ но моли́твами их// в ми́ре упра́ви живо́т наш.

Кондак святителям Епифанию, епископу Кипрскому и Герману, патриарху Константинопольскому, глас 4

Священнонача́льник чу́дную дво́ицу восхва́лим, ве́рнии, по до́лгу,/ с Ге́рманом Боже́ственнаго Епифа́ния:/ си́и бо попали́ша безбо́жных язы́ки,/ догма́ты прему́дрейшия возло́жше всем,// правосла́вно пою́щим при́сно благоче́стия вели́кое та́инство.

Тропарь священномученику Ермогену, патриарху Московскому и всея Руси, глас 4

Росси́йския земли́ пеpвопpесто́льниче/ и неусы́пный о ней к Бо́гу моли́твенниче!/ За ве́pу Хpисто́ву и па́ству твою́ ду́шу свою́ положи́в,/ стpану́ на́шу от нече́стия изба́вил еси́./ Те́мже вопие́м ти:/ спаса́й нас моли́твами твои́ми,// священному́чениче Еpмоге́не, о́тче наш.

Кондак священномученику Ермогену, патриарху Московскому и всея Руси, глас 6

Темни́цею и гла́дом изнуря́емь,/ да́же до сме́рти ве́рен пребы́л еси́, блаже́нне Ермоге́не,/ малоду́шие от серде́ц люде́й твои́х отгоня́я/ и на о́бщий по́двиг вся призыва́я./ Те́мже и нечести́вых мяте́ж низложи́л еси́ и страну́ на́шу утверди́л еси́,/ да вси́ зове́м ти́:// ра́дуйся, засту́пниче Росси́йския земли́.

Ин тропарь священномученику Ермогену, патриарху Московскому и всея Руси, на прославление, глас 4

Приспе́ день све́тлаго торжества́,/ град Москва́ ра́дуется,/ и с ним Русь Правосла́вная ликовству́ет/ пе́сньми и пе́ньми духо́вными:/ днесь бо свяще́нное торжество́/ в явле́нии честны́х и многоцеле́бных моще́й/ святи́теля и чудотво́рца Ермоге́на,/ я́коже со́лнце незаходи́мое возсия́ светоза́рными луча́ми,/ разгоня́я тьму искуше́ний же и бед/ от вопию́щих ве́рно:// спаса́й нас, я́ко предста́тель наш, вели́кий Ермоге́не.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 МАЙ

Разсъждение

Свети Климент Александрийски съобщава за един страшен обичай при варварите. „Когато пленят – казва – враг, те го привързват жив за трупа на мъртъв човек и така оставят и двамата – и живия, и мъртвия, да изтлеят заедно. Как да не се рече: „Слава Богу, че този варварски обичай е останал в миналото!“. Но всъщност той не е в миналото, той и днес царува с пълна сила. Всеки, който привързва своя жив дух за тяло, умъртвено от страстите, е също такъв варварин, като онзи, който привързва жив човек за труп и ги оставя и двамата да изтлеят.

Беседа за това, че хората в добруването си не слушат Бога

Аз ти говорих през твоето добруване; но ти каза: няма да послушам (Иерем. 22: 21).

Тази жалба изказва Господ на силите против Иоаким цар Иудейски и против иудейския народ. Но нима тези думи не са в сила и днес, когато се казват в лицето на нашия народ и почти на всички нас поотделно? Когато се чувстваме щастливи, ние поставяме Бога в сянка и предаваме Неговото Слово на забвение; но когато ни заобиколи нещастието със своите тъмни крила, ние се обръщаме към Бога и викаме за помощ. В нещастието заповедите Господни ни се струват сладки като мед, а в щастието –  горчиви като лек. Е, не е ли тогава нещастието по-добро от щастието? Не е ли спасително нещастието, в което търсим Бога, от щастието, в което забравяме за Бога?                   

О, земьо, земьо, чуй словото Господне! Чуй словото Господне! Човекът е земя, словото Господне е насадено в тази земя. Иска ли земята да остане без жив посев и да бъде проклета, или иска някой да я засее и да бъде благословена? О, колко е грозна голата, изровена от пороите и безплодна нива, и колко е хубава обработената и засятата изобилно! Ти, човече, си и едната, и другата нива. Избирай – смърт или живот! Нито един стопанин не цени земята за нищо, ако тя не дава никаква реколта. Нима Бог ще е по-неразумен от обикновения стопанин и ще цени за нещо нивата, в която не кълни семето, което се хвърля в нея? А какво ли ще бъде с човека, който не слуша словото Божие в своето добруване? Като осел ще бъде той погребан. Тъй казал пророкът на цар Иоаким и думите му се сбъднали. Когато халдейците превзели Иерусалим, убили Иоаким, хвърли го от градските стени и го оставили на кучетата. И с непокорния цар се случило онова, което се случва и с ослите. О, човече, о, земьо! Навреме чуй словото Господне, та да не се излее върху тебе гневът на Стопанина, както върху неплодородна нива, и краят ти да не бъде същият, както на осел.

Господи дълготърпеливи, спаси ни от окаменяване на сърцата ни и помрачение на ума ни, от тези две болести, от лошите последици в онези часове от живота ни, които хората наричат щастливи. Господи на силите, спаси ни и ни помилуй. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

24.05.2025

24 МАЙ / 11 МАЙ (СТАР СТИЛ)

СВ. СВ. РАВНОАПОСТОЛНИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

СВ. МОКИЙ

СВ. РОСТИСЛАВ, КНЯЗ ВЕЛИКОМОРАВСКИ

СВ. НИКОДИМ, АРХИЕПИСКОП СРЪБСКИ

Тропарь равноапостольным Киpиллу и Мефодию, учителем Словенским, глас 4

Я́ко апо́столом единонpа́внии/ и слове́нских стpан учи́телие,/ Киpи́лле и Мефо́дие Богому́дpии,/ Влады́ку всех моли́те,/ вся язы́ки слове́нския утвеpди́ти в Пpавосла́вии и единомы́слии,/ умиpи́ти миp// и спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак равноапостольным Киpиллу и Мефодию, учителем Словенским, глас 3

Свяще́нную дво́ицу просвети́телей на́ших почти́м,/ Боже́ственных писа́ний преложе́нием исто́чник Богопозна́ния нам источи́вших,/ из него́же да́же додне́сь неоску́дно почерпа́юще,/ ублажа́ем вас, Кири́лле и Мефо́дие,/ Престо́лу Вы́шняго предстоя́щих// и те́пле моля́щихся о душа́х на́ших.

Св. Мокий, Кондак, глас 2

Вооружився щитом веры, нечестивых ополчения стерл еси священномучениче, и венец от Христа взял еси Мокие: тем и со ангелы радуяся, спасай от бед поющыя тя, моля непрестанно о всех нас.

Тропарь святителю Никодиму, архиепископу Сербскому, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́,/ Я́же веще́й И́стина,/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ о́тче священнонача́льниче Никоди́ме,/ моли́ Христа́ Бо́га,// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Никодиму, архиепископу Сербскому, глас 4

Возше́дый на высоту́ доброде́телей,/ и́миже Бо́гу прибли́жився,/ о нас моли́, преосвяще́нне,/ любо́вию тя сла́вящих,// я́ко па́стыря и учи́теля.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 МАЙ

Разсъждение

В сарацинския лагер запитали св. Кирил: „Как е възможно християните да воюват и пак да опазят Христовата заповед да се молят за техните врагове?“. На това св. Кирил отговорил: „Ако в един закон са написани две заповеди и са дадени на хората за изпълнение, кой човек ще бъде по-добър изпълнител на закона; оня, който изпълни едната заповед, или онзи, който изпълни и двете?“. На това сарацините му отговорили: „Несъмнено онзи, който изпълни и двете заповеди“. Св. Кирил продължил: „Христос Бог наш ни е заповядал да се молим за онези, които ни гонят, и да правим добро и на тях. Но Той ни е казал още:  Никой няма любов, по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели (Иоан 15: 13). И затова ние трябва да претърпим оскърбленията, които враговете ни нанасят лично на нас, и да се молим за тях; но като общество, ние се застъпваме един за друг и полагаме душите си, та да не би, като плените нашите братя, да не плените заедно с телата и душите им, и да не погубите и телата, и душите им“.

БЕСЕДА за непреодолимостта на Божията воля

И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и не можах (Иерем. 20: 9).

Ако някой още се съмнява, че Бог е говорил чрез пророка, нека да прочете тази изповед на великия пророк Иеремия и повече да се не съмнява. Пророкът изповядва, че бил решил повече да не говори в име Господне. Защо? Защото обръщали малко внимание на думите му, а и дори някой да обърнел внимание на неговите слова, пророкът от това търпял безчестие и всекидневен присмех. Но като решил да мълчи, дали наистина млъкнал? Не, не могъл: Аз се измъчих да го задържам и не можах! С непреодолима сила Духът Божий му внушавал да говори и той трябвало да говори. Не е, следователно, дело на пророка проповедта, или какво проповядва[1], а е дело на Божия всесилен Дух. А пророкът е само избрано оръдие[2] на Божия всесилен Дух. Така е написано цялото Свещено Писание – не по човешка воля и не според човешки ум, а според Божия ум. А как се усеща Божието слово, когато чрез Дух Свети се всели в пророка – това обяснява великият Иеремия от своите лични преживявания: В сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми. Това е, значи, вдъхновение от Божия всесилен Дух. Под такова непреодолимо вътрешно състояние[3], като в изгарящ затворен в костите огън са писали светите Божии човеци. И много от тях възкликнали: И аз се измъчих да го задържам, и не можах. Кой може да се противи на Духа Божий без наказание и погибел? Кой ще Му попречи, ако Той иска нещо да каже или стори? О, братя мои, непреодолимо е действието на Бог Дух Светий!

О, Душе Божий, Всесилни, упъти ни невъзвратно по пътя на спасението. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

24.05.2025

24 МАЙ / 11 МАЙ (СТАР СТИЛ)

ОТДАНИЕ НА ПАСХА

СВ. СВ. РАВНОАПОСТОЛНИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ

СВ. МОКИЙ

СВ. РОСТИСЛАВ, КНЯЗ ВЕЛИКОМОРАВСКИ

СВ. НИКОДИМ, АРХИЕПИСКОП СРЪБСКИ

Тропарь равноапостольным Киpиллу и Мефодию, учителем Словенским, глас 4

Я́ко апо́столом единонpа́внии/ и слове́нских стpан учи́телие,/ Киpи́лле и Мефо́дие Богому́дpии,/ Влады́ку всех моли́те,/ вся язы́ки слове́нския утвеpди́ти в Пpавосла́вии и единомы́слии,/ умиpи́ти миp// и спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак равноапостольным Киpиллу и Мефодию, учителем Словенским, глас 3

Свяще́нную дво́ицу просвети́телей на́ших почти́м,/ Боже́ственных писа́ний преложе́нием исто́чник Богопозна́ния нам источи́вших,/ из него́же да́же додне́сь неоску́дно почерпа́юще,/ ублажа́ем вас, Кири́лле и Мефо́дие,/ Престо́лу Вы́шняго предстоя́щих// и те́пле моля́щихся о душа́х на́ших.

Св. Мокий, Кондак, глас 2

Вооружився щитом веры, нечестивых ополчения стерл еси священномучениче, и венец от Христа взял еси Мокие: тем и со ангелы радуяся, спасай от бед поющыя тя, моля непрестанно о всех нас.

Тропарь святителю Никодиму, архиепископу Сербскому, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́,/ Я́же веще́й И́стина,/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ о́тче священнонача́льниче Никоди́ме,/ моли́ Христа́ Бо́га,// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Никодиму, архиепископу Сербскому, глас 4

Возше́дый на высоту́ доброде́телей,/ и́миже Бо́гу прибли́жився,/ о нас моли́, преосвяще́нне,/ любо́вию тя сла́вящих,// я́ко па́стыря и учи́теля.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 МАЙ

Разсъждение

В сарацинския лагер запитали св. Кирил: „Как е възможно християните да воюват и пак да опазят Христовата заповед да се молят за техните врагове?“. На това св. Кирил отговорил: „Ако в един закон са написани две заповеди и са дадени на хората за изпълнение, кой човек ще бъде по-добър изпълнител на закона; оня, който изпълни едната заповед, или онзи, който изпълни и двете?“. На това сарацините му отговорили: „Несъмнено онзи, който изпълни и двете заповеди“. Св. Кирил продължил: „Христос Бог наш ни е заповядал да се молим за онези, които ни гонят, и да правим добро и на тях. Но Той ни е казал още:  Никой няма любов, по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели (Иоан 15: 13). И затова ние трябва да претърпим оскърбленията, които враговете ни нанасят лично на нас, и да се молим за тях; но като общество, ние се застъпваме един за друг и полагаме душите си, та да не би, като плените нашите братя, да не плените заедно с телата и душите им, и да не погубите и телата, и душите им“.

БЕСЕДА за непреодолимостта на Божията воля

И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и не можах (Иерем. 20: 9).

Ако някой още се съмнява, че Бог е говорил чрез пророка, нека да прочете тази изповед на великия пророк Иеремия и повече да се не съмнява. Пророкът изповядва, че бил решил повече да не говори в име Господне. Защо? Защото обръщали малко внимание на думите му, а и дори някой да обърнел внимание на неговите слова, пророкът от това търпял безчестие и всекидневен присмех. Но като решил да мълчи, дали наистина млъкнал? Не, не могъл: Аз се измъчих да го задържам и не можах! С непреодолима сила Духът Божий му внушавал да говори и той трябвало да говори. Не е, следователно, дело на пророка проповедта, или какво проповядва[1], а е дело на Божия всесилен Дух. А пророкът е само избрано оръдие[2] на Божия всесилен Дух. Така е написано цялото Свещено Писание – не по човешка воля и не според човешки ум, а според Божия ум. А как се усеща Божието слово, когато чрез Дух Свети се всели в пророка – това обяснява великият Иеремия от своите лични преживявания: В сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми. Това е, значи, вдъхновение от Божия всесилен Дух. Под такова непреодолимо вътрешно състояние[3], като в изгарящ затворен в костите огън са писали светите Божии човеци. И много от тях възкликнали: И аз се измъчих да го задържам, и не можах. Кой може да се противи на Духа Божий без наказание и погибел? Кой ще Му попречи, ако Той иска нещо да каже или стори? О, братя мои, непреодолимо е действието на Бог Дух Светий!

О, Душе Божий, Всесилни, упъти ни невъзвратно по пътя на спасението. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

23.05.2025

23 МАЙ / 10 МАЙ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „КИЕВО – БРАТСКА“

СВ. СИМОН ЗИЛОТ

СВ. ИСИДОРА ЮРОДИВА

БЛАЖ. ТАИСИЯ

Тропарь апостолу Симону Зилоту, глас 3

Апо́столе святы́й Си́моне,/ моли́ ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу Симону Зилоту, глас 2

Изве́стно прему́дрости уче́ния в душа́х благоче́ствующих поло́жшаго/ во хвале́нии ублажи́м, я́ко Богоглаго́ливаго вси Си́мона:/ престо́лу бо сла́вы ны́не предстои́т и со Безпло́тными весели́тся,// моля́ся непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 МАЙ

Разсъждение

За силата на смъртта и кръста свети Атанасий пише: „Чия смърт кога e изгонвала демоните? И от чия смърт и кога са се бояли демоните, както от Христовата смърт? Където само се произнесе името на Спасителя, оттам се изгонва всеки демон. Какво е укротило в такава мярка душевните човешки страсти, та блудниците са заживели целомъдрено, и човекоубийците повече не хванали меча, и страхливите станали мъжествени? Не е ли Христовата вяра? Не е ли кръстното знамение? И какво друго уверява хората в безсмъртието, както Кръста Христов и възкресението на тялото Христово?“. Смъртта на Безгрешния и Кръстът на Човеколюбеца са удържали по-голяма и трайна победа, отколкото всички земни царе с многомилионните си войски. Защото коя войска и кога е могла да победи и един-единствен демон? Впрочем, само споменаването на името на Разпнатия на Кръста прогонва в бягство демонските армии. О, ако знаеха всички християни какво богатство имат в името Христово, какво оръжие в Кръста Христов!

БЕСЕДА за това как Господ си служи с невярващите, за да наказва вярващите

Тъй казва Господ… вавилонския цар Навуходоносора, Моя раб (Иерем. 25: 9).

Не е ли твърдо това слово? Кой може с него да се нахрани? Царя езичник, царя идолопоклонник, Господ нарича Свой раб! Ако Божий раб е онзи, който знае за истинския Бог, и който пази закона Божий, как може да бъде раб Божий онзи, който не познава истинския Бог, и който не пази Божия закон? Наистина, истински Божий слуга е онзи, който познава истинския Бог, и който пази закона Божий, ала когато онзи, комуто Бог е дал познанието за Себе си, дал му е Своя закон, превърне познанието в незнание и закона в беззаконие, тогава Господ взима за Свой раб онзи, невежата, та да накаже отстъпника. Защото отстъпникът от Бога е по-лош от езичника и отстъпникът от закона е по-низко от родения идолопоклонник. Затова, когато Израил, като древна Божия Църква, отстъпил от Бога и Божия закон, Бог избрал Навуходоносор за Свой раб, за да накаже Израиля отстъпника. Затова, когато християнските народи в Азия и Африка, чрез многобройните ереси, отстъпили от Бога, Бог взел за Свои раби арабите, за да накаже християните и да ги вразуми. И когато християнските народи на Балканите отстъпили от Бога и Божия закон, Бог повикал турците за Свои раби, да накаже отстъпниците, та да ги вразуми.                                                                                                         

   Когато верните отстъпят от Бога, Бог сплита бич от неверните, за да вразуми верните. Па щом като верните съзнателно и умишлено отстъпват от Бога, така пък, неверните, несъзнателно и неумишлено стават раби Божий и бич Божий. Но неверните Бог назначава на служба при Себе си против верните за кратко. Защото и за земята Навуходоносорова същият Господ казва, че ще я посети за нейните беззакония и ще я обърне на вечна пустиня. Тогава ще се намери раб против раб. Защото Бог не взел вавилонци за раби поради добродетели и вяра, а заради израилската злоба и неверие.

Господи праведний, помогни ни, та с Твоя всевишен Дух винаги да се държим за Тебе, единствения истински Бог, и в Твоя единствен спасителен закон. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски