Категория: Календар

13 ДЕКЕМВРИ / 30 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ

Тропарь апостолу Андрею Первозванному, глас 4

Я́ко апо́столов первозва́нный/ и верхо́внаго су́щий брат,/ Влады́це всех, Андре́е, моли́ся/ мир вселе́нней дарова́ти// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак апостолу Андрею Первозванному, глас 2

Му́жества тезоимени́таго Богоглаго́льника/ и Це́ркве возсле́дователя верхо́внаго,/ Петро́ва сро́дника восхва́лим,/ зане́ я́коже дре́вле сему́, и ны́не нам воззва́:// прииди́те, обрето́хом Жела́емаго.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 НОЕМВРИ 

Разсъждение
 
„На апостолите е дадено всичко“ – казва св. Иоан Златоуст. Т.е. всички дарове, цялата сила, цялата пълнота на благодатта, която въобще се дава от Бога на вярващите. Ние виждаме това и от живота на великия апостол Андрей Първозвани, който е и апостол, и благовестник, и пророк, и пастир, и учител (Ефес. 4: 11). Като благовестник разпространил благата вест по четирите посоки на света; като пророк е предрекъл кръщението на руския народ и величието на Киев като град и християнски център; като пастир основал и устроил много църкви; като учител неуморно е поучавал всички хора до [разпъването му на] кръста, та дори и от кръста, до последното свое издихание. Още, той бил и мъченик. И това е дар на Светия Дух, който не е даден на всекиго. И тъй, виждаме в този апостол, както и във всички останали, цялата благодат на Духа Божий. А че на благодатта трябва да приписваме всяко велико дело, което един Христов последовател е извършил, ни свидетелства св. Фрументий. Като се върнал от Александрия в Абисиния, вече ръкоположен за епископ, започнал да прави превелики чудеса и така народът в голямата си маса се обърнал към вярата. Тогава учуденият цар го запитал: „Толкова години си живял с нас и никога не сме те видели да сториш чудо! Откъде е това в тебе сега?“. На това блажени Фрументий отговорил: „Това не е мое дело, а дело на свещеническата благодат“. Тогава светецът обяснил на царя как той, заради Христа, е пренебрегнал и родители, и брак, и целия свят, и как след като, ръкоположен от св. Атанасий, приел благодатта на свещенството – благодат чудотворна.
 

БЕСЕДА за незнанието и ожесточението на езичниците
 

Да не постъпвате вече, както постъпват и останалите езичници по суетата на ума си, бидейки помрачени в разума, отстранени от Божия живот поради тяхното невежество и ожесточението на сърцето им (Ефес. 4: 17-18).
 

Какво е суетата, братя мои? Всичко извън Бога, отсечено от Бога, употребено без страх Божий. Какво е суетата на ума, братя мои? Живот и осмисляне на живота не според Божия закон, а според своите моментни мисли и желания. От какво, братя, това зло сполетява хората? Първо – от ожесточеността на сърцето, а след това от незнанието, каквото има в него. Какво, братя, значи ожесточеност на сърцето? Значи сърце, изпразнено от Божията любов и страха Божий, и изпълнено с похот и страх от всичко, отнасящо се до плътта. Какво се ражда, братя, от ожесточеното сърце? Незнание, пълно незнание за Божествените предмети, за Божиите пътища и закони – крайно затъпяване за духовния живот и духовно мислене. Какъв е крайният резултат, братя, от ожесточението на сърцето и непознаването на Божествените истини? Помрачаване на разума и отчуждение от живота по Бога. Помрачаване на разума, а именно – умът на човека става тъмен, както и тялото му, светлината, която е в човека, става тъмнина. О, каква тъмнина! Помраченият разум е помрачен ум. Помраченият ум пък не знае смисъла на нищо, или отрича смисъла на всичко. Такъв е отчужден от живота по Бога, изсъхва и умира като член на тялото, когато е отсечен от него. Такива са езичниците, такива са безбожниците, такива, най-накрая, са и маловерните или лъжливите [псевдо]християни. Но и сухото дърво, като се напои с животворната Христова вода, оживява и се раззеленява. Христос Господ е възкресил, оживотворил и изсъхналия езически свят. А колко повече ще стори това за покаялите се грешници християни! Да внимаваме, братя мои, за себе си. Да внимаваме ежедневно. Да се питаме всеки ден дали и ние от суета не сме потъмнели [духовно] и не сме се отчуждили от живота по Бога. Скоро ще дойдат смъртта и краят, и съдът. Сухото дърво ще бъде хвърлено в неугасим огън.
О, Господи Иисусе, наш Ум и Живот наш, помогни ни да помъдреем чрез Теб и да се оживотворим чрез Теб. На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 

12 ДЕКЕМВРИ / 29 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЪЧЕНИЦИ ПАРАМОН И ФИЛУМЕН

СВ. АКАКИЙ СИНАЙСКИ

Тропарь мученику Парамону Вифинскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Парамо́не/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего;/ име́яй бо кре́пость Твою́, мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости.// Того́ моли́твами спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Парамону Вифинскому, глас 2

Звезда́ све́тлая яви́лся еси́,/ непреле́стная ми́рови,/ Со́лнца Христа́ возвеща́ющи,/ зарями твои́ми, страстоте́рпче Парамо́не,/ и пре́лесть погаси́л еси́ всю,// нам же подае́ши свет, моля́ся непреста́нно о всех нас.

Тропарь преподобному Акакию Синайскому, глас 8

В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́м бо крест, после́довал еси́ Христу́,/ и де́я учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со а́нгелы сра́дуется, преподо́бне Ака́кие, дух твой.

.

Кондак преподобному Акакию Синайскому, глас 2

Мир оста́вль, Христу́ после́довал еси́ от младе́нства,/ прему́дре Ака́кие преподо́бне,/ Того́ подража́я во́льное смире́ние,/ низве́ргл еси́ го́рдостнаго мучи́теля,// моли́ непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Божието наказание веднага постига грешниците след греха, та грешниците  да се изплашат, а праведниците да се окуражат, но понякога [наказанието сполетява грешниците] много по-късно, ненадейно, та грешниците да знаят, че Бог нищо не забравя. Земята погълнала Датан и Авирон веднага след техния грях, а цар Валтазар видял ръка, която написала смъртната му присъда, тогава, когато той се чувствал най-щастлив, по време на пиршество, между приятели и обожатели. Един тежко болен войник бил донесен при св. Стефан Нови, да го изцели с молитва. Стефан му казал да се поклони на Христовата икона и на иконата на св. Богородица. Войникът направил това и веднага оздравял. Това чудо се разчуло навсякъде. Чул за него и иконобореца цар Копроним, извикал войника и го разпитал. Когато войникът изповядал и признал, че получил изцеление от светите икони, царят започнал с ярост да го укорява за иконопочитанието. Уплашен войникът се отрекъл пред царя от иконопочитанието, и се засрамил от вярата си в иконите. Когато войникът излязъл от двореца и яхнал коня си, конят под него се разбеснял, хвърлил го от себе си, и го тъпчел с крака, докато [ войникът] не извергнал душата си. Ето наказанието веднага след греха. Цар Тиридат, гонител на християните, хвърлил в яма св. Григорий и погубил 37 свети монаси. И никакво наказание не го постигнало. По-късно, когато царят, със своите [приближени] отишъл на лов, за развлечение и веселба, изведнъж го обхванала лудост заедно с придружителите му. На неговата благочестива сестра на сън се открило, каква е причината за неговото полудяване  и по какъв начин да се възвърне умът му. Св. Григорий бил изваден от ямата, и по неговите молитви  цар Тиридат оздравял, покаял се и се кръстил. Наказанието понякога идва бързо, както нощта сменя деня, а понякога бавно, като годината сменя година. Но никога не се отменя, освен в случаите когато покаянието не застава на мястото на наказанието.

БЕСЕДА за стройната сглобка на Църквата като едно тяло

От Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите и́ (Ефес.4,16)

Тук, братя, става дума за духовно тяло, за светата Божия Църква. От Него, т.е. от Христа, цялото тяло, е стройно
сглобено и свързано. Премъдрият апостол не намира друго по-подходящо сравнение на Църквата от това с човешкото тяло. Каквото е главата за човешкото тяло, това е и Христос за Тялото на Църквата. От главата се разклоняват нерви по всички части на тялото, и с помощта на нервите, всички телесни членове възприемат, усещат и се движат, а в това възприемане, усещане и движение е техния живот. Може да се каже, че главата, чрез мозъка и нервите, присъства във всяка част на тялото. Отсече ли се главата, всяка част на тялото умира на мига. И Христос присъства във всяка част на Църквата, т.е. във всеки неин вярващ член. Чрез него всеки вярващ възприема духовното царство, чувства любовта, и върви правилно към Бога. От Него всеки член получава сила, съгласно действието и мярката, т.е. в съответствие със своето служение и дарования. Тази сила Господ дава непосредствено, чрез докосване, чрез осезание, само чрез Своето лично присъствие. Любовта е чудесна спойка, която споява Христа с вярващите и вярвящите помежду им. Какво става, братя с една част на тялото, като се прекъснат нервите, които го свързват с главата? Става безполезена, безчувствена, неподвижна – мъртва. Така бива и с всеки член на Църквата, който излиза от изпълнението на Църквата и с това прекъсва своята връзка с Главата на Църквата. Да ни пази Бог, братя, от такава беда.

О, Господи Иисусе, извор на живота и любовта, не допускай никаква тъмна сила в нас или извън нас да ни раздели от Тебе и Твоето Тяло -Твоята свята Църква, Която си придобил[1]с Твоята кръв. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – платил

12 ДЕКЕМВРИ / 29 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЪЧЕНИЦИ ПАРАМОН И ФИЛУМЕН

СВ. АКАКИЙ СИНАЙСКИ

Тропарь мученику Парамону Вифинскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Парамо́не/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего;/ име́яй бо кре́пость Твою́, мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости.// Того́ моли́твами спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Парамону Вифинскому, глас 2

Звезда́ све́тлая яви́лся еси́,/ непреле́стная ми́рови,/ Со́лнца Христа́ возвеща́ющи,/ зарями твои́ми, страстоте́рпче Парамо́не,/ и пре́лесть погаси́л еси́ всю,// нам же подае́ши свет, моля́ся непреста́нно о всех нас.

Тропарь преподобному Акакию Синайскому, глас 8

В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́м бо крест, после́довал еси́ Христу́,/ и де́я учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со а́нгелы сра́дуется, преподо́бне Ака́кие, дух твой.

.

Кондак преподобному Акакию Синайскому, глас 2

Мир оста́вль, Христу́ после́довал еси́ от младе́нства,/ прему́дре Ака́кие преподо́бне,/ Того́ подража́я во́льное смире́ние,/ низве́ргл еси́ го́рдостнаго мучи́теля,// моли́ непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Божието наказание веднага постига грешниците след греха, та грешниците  да се изплашат, а праведниците да се окуражат, но понякога [наказанието сполетява грешниците] много по-късно, ненадейно, та грешниците да знаят, че Бог нищо не забравя. Земята погълнала Датан и Авирон веднага след техния грях, а цар Валтазар видял ръка, която написала смъртната му присъда, тогава, когато той се чувствал най-щастлив, по време на пиршество, между приятели и обожатели. Един тежко болен войник бил донесен при св. Стефан Нови, да го изцели с молитва. Стефан му казал да се поклони на Христовата икона и на иконата на св. Богородица. Войникът направил това и веднага оздравял. Това чудо се разчуло навсякъде. Чул за него и иконобореца цар Копроним, извикал войника и го разпитал. Когато войникът изповядал и признал, че получил изцеление от светите икони, царят започнал с ярост да го укорява за иконопочитанието. Уплашен войникът се отрекъл пред царя от иконопочитанието, и се засрамил от вярата си в иконите. Когато войникът излязъл от двореца и яхнал коня си, конят под него се разбеснял, хвърлил го от себе си, и го тъпчел с крака, докато [ войникът] не извергнал душата си. Ето наказанието веднага след греха. Цар Тиридат, гонител на християните, хвърлил в яма св. Григорий и погубил 37 свети монаси. И никакво наказание не го постигнало. По-късно, когато царят, със своите [приближени] отишъл на лов, за развлечение и веселба, изведнъж го обхванала лудост заедно с придружителите му. На неговата благочестива сестра на сън се открило, каква е причината за неговото полудяване  и по какъв начин да се възвърне умът му. Св. Григорий бил изваден от ямата, и по неговите молитви  цар Тиридат оздравял, покаял се и се кръстил. Наказанието понякога идва бързо, както нощта сменя деня, а понякога бавно, като годината сменя година. Но никога не се отменя, освен в случаите когато покаянието не застава на мястото на наказанието.

БЕСЕДА за стройната сглобка на Църквата като едно тяло

От Когото цялото тяло, стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани свръзки, при действието на всяка част според силите и́ (Ефес.4,16)

Тук, братя, става дума за духовно тяло, за светата Божия Църква. От Него, т.е. от Христа, цялото тяло, е стройно сглобено и свързано. Премъдрият апостол не намира друго по-подходящо сравнение на Църквата от това с човешкото тяло. Каквото е главата за човешкото тяло, това е и Христос за Тялото на Църквата. От главата се разклоняват нерви по всички части на тялото, и с помощта на нервите, всички телесни членове възприемат, усещат и се движат, а в това възприемане, усещане и движение е техния живот. Може да се каже, че главата, чрез мозъка и нервите, присъства във всяка част на тялото. Отсече ли се главата, всяка част на тялото умира на мига. И Христос присъства във всяка част на Църквата, т.е. във всеки неин вярващ член. Чрез него всеки вярващ възприема духовното царство, чувства любовта, и върви правилно към Бога. От Него всеки член получава сила, съгласно действието и мярката, т.е. в съответствие със своето служение и дарования. Тази сила Господ дава непосредствено, чрез докосване, чрез осезание, само чрез Своето лично присъствие. Любовта е чудесна спойка, която споява Христа с вярващите и вярвящите помежду им. Какво става, братя с една част на тялото, като се прекъснат нервите, които го свързват с главата? Става безполезена, безчувствена, неподвижена – мъртва. Така бива и с всеки член на Църквата, който излиза от изпълнението на Църквата и с това прекъсва своята връзка с Главата на Църквата. Да ни пази Бог, братя, от такава беда.

О, Господи Иисусе, извор на живота и любовта, не допускай никаква тъмна сила в нас или извън нас да ни раздели от Тебе и Твоето Тяло -Твоята свята Църква, Която си придобил[1]с Твоята кръв. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – платил

11 ДЕКЕМВРИ / 28 НОЕМВРИ ( СТАР СТИЛ)

СВ. СТЕФАН НОВИ

СВ. ИРИНАРХ

СВ. 15
МЪЧЕНИЦИ ТИВЕРИОПОЛСКИ

СВ. ХРИСТО

Тропарь преподобномученику Стефану Новому, глас 4

По́стнически предподвиза́вся на горе́,/ у́мная враго́в ополче́ния/ всеору́жием Креста́ погуби́л еси́, всеблаже́нне,/ па́ки же ко страда́льчеству му́жески вооружи́лся еси́,/ уби́в Копрони́ма мече́м ве́ры,/ и обои́х ра́ди венча́лся еси́ от Бо́га,// преподобному́чениче Стефа́не приснопа́мятне.

Ин тропарь преподобномученику Стефану Новому, глас 3

Я́ко предпросия́вый, Стефа́не, житие́м по́стническим,/ и в ми́ре облиста́л еси́ тече́нием страда́льчества,/ разгна́л еси́ мра́чную пре́лесть ерети́чествующих,/ показа́вый и́стинную сла́ву правосла́вных,/ сего́ ра́ди просла́вился// я́ко Боже́ственный свиде́тель И́стины Христо́вы.

Кондак преподобномученику Стефану Новому, глас 8

Тро́ицы рачи́теля и Боже́ственнаго Стефа́на/ восхва́лим ве́рно пе́сньми, празднолю́бцы, от се́рдца,/ я́ко почествова́вша начерта́ние кра́сное Влады́ки и Ма́тере Его́,/ и согла́сно ны́не от любве́ возопии́м ему́, ра́дующеся:// ра́дуйся, о́тче присносла́вне.

Ин кондак преподобномученику Стефану Новому, глас 3

Из непло́дна, преподо́бне, ко́рене/ возрасте́ ветвь/ первострада́льцу тезоимени́те,/ мона́хов наста́вник вели́к, о́тче, яви́лся еси́/ и, я́рости не убоя́вся царя́,/ не хотя́ща Христо́в че́ствовати о́браз,/ сего́ ра́ди сконча́вся,// му́ченический вене́ц прия́л еси́, Стефа́не.

Величание преподобномученику Стефану Новому

Ублажа́ем тя,/ преподобному́чениче Стефа́не,/ и чтим святу́ю па́мять твою́,/ наста́вниче мона́хов// и собесе́дниче а́нгелов.

Тропар на свещеномъчениците

За град Тивериопол е велика похвала и сила, че има светители, свещеници и левити, които изобличиха лъжливостта на идолите и победиха нечестивите. Те, петнадесетте свещеномъченици, прогонват пълчищата на демоните и даряват здраве на верните.

Друг тропар

С пост плътта умъртвихте, словото на благочестието проповядвахте, земното презряхте, мъдри петнадесет страдалци, доблестно застанахте срещу мъчителите, увенчахте се с мъченически венци и давате на пристъпващите към вас изцерение.

Кондак

Петнадесетте Христови страдалци, верни защитници на Тивериопол, днес блестят като светли звезди: Тимотей и Теодор – славни йерарси, Евсевий, Комасий и божественият Сократ с още десет сподвижници с лъчите на чудеса на всички сияят.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Четейки примери за твърдостта във вярата и великодушието на Божиите свети, и ние се утвърждаваме във вярата и ставаме великодушни. Когато слугите на Копроним принуждавали Стефан да се откаже от иконопочитането, та с това да угодят на царя иконоборец, Стефан протегнал ръка, свил шепа и казал: „Една капка[1] кръв да имам в себе си, и нея бих пролял за Христовата икона“. Цар Маврикий имал шест сина, от които шестия, най-малкия, бил още кърмаче. За този най-малък си син, царят държал в двореца кърмачка, която го кърмила. Но тежка съдба постигнала цар Маврикий. Фока го свалил от престола и го осъдил на смърт заедно със всичките шест негови синове. Пред очите на Маврикий неговите синове били убивани един подир друг. Когато кърмачката трябвало да даде шестия царски син за да бъде погубен, тя великодушно се съжалила за съдбата на нещастния цар и неговите деца, и на мига решила да запази живота поне на този един царски син. Затова като поискали кърмачето, тя дала своя син, и той бил посечен. Накрая бил посечен и цар Маврикий. Най-малкия син на цар Маврикий пораснал, смятайки кърмачката за своя майка. Когато кърмачката му открила цялата тайна, той станал твърде сериозен, решително оставил света и заминал за Синайската планина, където се замонашил и посветил на Бога, та с тази своя постъпка да освети онзи невинен младенец, който бил предаден на смърт заради него.

БЕСЕДА за това как трябва да растат вярващите

С истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, – Христос (Ефес. 4,15)

Ето, братя, всичко което се иска от нас през време на това земно странстване; да се държим в истината и да живеем в любов. Истината е открита в Христа Господа и в Господ Христос е даден пример на любов. Нито може да се дойде до истината без Христа, нито може да се намери пример на истинска любов без Него. Виждайки този единствен истински път към светлината и спасението, между многото лъжливи пътища апостолът предварително предупреждава: „Да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение“ ( Ефес.4, 14 ). Истината може да я открие само Бог, истинската любов може да я покаже само Бог. Един човек може да знае повече от друг човек, но истината може да я открие само Бог. Мислите на човека дохождат като вятър, и призраците му се струват за реалност. Измамен от своите мисли, един човек мами друг човек; човек заблуден от призраците, заблуждава друг човек. А истината е от Бога и в Бога. Христос, братя, е цялата наша истина и цялата наша любов. Като мислим за Христос, ние мислим за Истината; като постъпваме според Христа, ние вършим добро; като обичаме Христа, ние обичаме Любовта. Ние живеем чрез Христа, чрез Христа растем, чрез Христа ставаме безсмъртни и се прославяме. Той е Нашия Глава – не само Вожд на едно общество, а истински Глава на едно живо Тяло, чиито членове сме и ние. Като се държим в Истината и Любовта, ние се удостояваме вечно да пребъдваме в Тялото Христово.

О, Христе Господи, премила наша Любов, ела в нас и ни приеми в Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – шепа

11 ДЕКЕМВРИ / 28 НОЕМВРИ ( СТАР СТИЛ)

СВ. СТЕФАН НОВИ

СВ. ИРИНАРХ

СВ 15 МЪЧЕНИЦИ ТИВЕРИОПОЛСКИ

СВ. ХРИСТО

Тропарь преподобномученику Стефану Новому, глас 4

По́стнически предподвиза́вся на горе́,/ у́мная враго́в ополче́ния/ всеору́жием Креста́ погуби́л еси́, всеблаже́нне,/ па́ки же ко страда́льчеству му́жески вооружи́лся еси́,/ уби́в Копрони́ма мече́м ве́ры,/ и обои́х ра́ди венча́лся еси́ от Бо́га,// преподобному́чениче Стефа́не приснопа́мятне.

Ин тропарь преподобномученику Стефану Новому, глас 3

Я́ко предпросия́вый, Стефа́не, житие́м по́стническим,/ и в ми́ре облиста́л еси́ тече́нием страда́льчества,/ разгна́л еси́ мра́чную пре́лесть ерети́чествующих,/ показа́вый и́стинную сла́ву правосла́вных,/ сего́ ра́ди просла́вился// я́ко Боже́ственный свиде́тель И́стины Христо́вы.

Кондак преподобномученику Стефану Новому, глас 8

Тро́ицы рачи́теля и Боже́ственнаго Стефа́на/ восхва́лим ве́рно пе́сньми, празднолю́бцы, от се́рдца,/ я́ко почествова́вша начерта́ние кра́сное Влады́ки и Ма́тере Его́,/ и согла́сно ны́не от любве́ возопии́м ему́, ра́дующеся:// ра́дуйся, о́тче присносла́вне.

Ин кондак преподобномученику Стефану Новому, глас 3

Из непло́дна, преподо́бне, ко́рене/ возрасте́ ветвь/ первострада́льцу тезоимени́те,/ мона́хов наста́вник вели́к, о́тче, яви́лся еси́/ и, я́рости не убоя́вся царя́,/ не хотя́ща Христо́в че́ствовати о́браз,/ сего́ ра́ди сконча́вся,// му́ченический вене́ц прия́л еси́, Стефа́не.

Величание преподобномученику Стефану Новому

Ублажа́ем тя,/ преподобному́чениче Стефа́не,/ и чтим святу́ю па́мять твою́,/ наста́вниче мона́хов// и собесе́дниче а́нгелов.

Тропар на свещеномъчениците

За град Тивериопол е велика похвала и сила, че има светители, свещеници и левити, които изобличиха лъжливостта на идолите и победиха нечестивите. Те, петнадесетте свещеномъченици, прогонват пълчищата на демоните и даряват здраве на верните.

Друг тропар

С пост плътта умъртвихте, словото на благочестието проповядвахте, земното презряхте, мъдри петнадесет страдалци, доблестно застанахте срещу мъчителите, увенчахте се с мъченически венци и давате на пристъпващите към вас изцерение.

Кондак

Петнадесетте Христови страдалци, верни защитници на Тивериопол, днес блестят като светли звезди: Тимотей и Теодор – славни йерарси, Евсевий, Комасий и божественият Сократ с още десет сподвижници с лъчите на чудеса на всички сияят.

сияят.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Четейки примери за твърдостта във вярата и великодушието на Божиите свети, и ние се утвърждаваме във вярата и ставаме великодушни. Когато слугите на Копроним принуждавали Стефан да се откаже от иконопочитането, та с това да угодят на царя иконоборец, Стефан протегнал ръка, свил шепа и казал: „Една капка[1] кръв да имам в себе си, и нея бих пролял за Христовата икона“. Цар Маврикий имал шест сина, от които шестия, най-малкия, бил още кърмаче. За този най-малък си син, царят държал в двореца кърмачка, която го кърмила. Но тежка съдба постигнала цар Маврикий. Фока го свалил от престола и го осъдил на смърт заедно със всичките шест негови синове. Пред очите на Маврикий неговите синове били убивани един подир друг. Когато кърмачката трябвало да даде шестия царски син за да бъде погубен, тя великодушно се съжалила за съдбата на нещастния цар и неговите деца, и на мига решила да запази живота поне на този един царски син. Затова като поискали кърмачето, тя дала своя син, и той бил посечен. Накрая бил посечен и цар Маврикий. Най-малкия син на цар Маврикий пораснал, смятайки кърмачката за своя майка. Когато кърмачката му открила цялата тайна, той станал твърде сериозен, решително оставил света и заминал за Синайската планина, където се замонашил и посветил на Бога, та с тази своя постъпка да освети онзи невинен младенец, който бил предаден на смърт заради него.

БЕСЕДА за това как трябва да растат вярващите

С истинска любов да растем по всичко в Оногова, Който е глава, – Христос (Ефес. 4,15)

Ето, братя, всичко което се иска от нас през време на това земно странстване; да се държим в истината и да живеем в любов. Истината е открита в Христа Господа и в Господ Христос е даден пример на любов. Нито може да се дойде до истината без Христа, нито може да се намери пример на истинска любов без Него. Виждайки този единствен истински път към светлината и спасението, между многото лъжливи пътища апостолът предварително предупреждава: „Да не бъдем вече младенци, люлеени и увличани от всеки вятър на лъжливо учение“ ( Ефес.4, 14 ). Истината може да я открие само Бог, истинската любов може да я покаже само Бог. Един човек може да знае повече от друг човек, но истината може да я открие само Бог. Мислите на човека дохождат като вятър, и призраците му се струват за реалност. Измамен от своите мисли, един човек мами друг човек; човек заблуден от призраците, заблуждава друг човек. А истината е от Бога и в Бога. Христос, братя, е цялата наша истина и цялата наша любов. Като мислим за Христос, ние мислим за Истината; като постъпваме според Христа, ние вършим добро; като обичаме Христа, ние обичаме Любовта. Ние живеем чрез Христа, чрез Христа растем, чрез Христа ставаме безсмъртни и се прославяме. Той е Нашия Глава – не само Вожд на едно общество, а истински Глава на едно живо Тяло, чиито членове сме и ние. Като се държим в Истината и Любовта, ние се удостояваме вечно да пребъдваме в Тялото Христово.

О, Христе Господи, премила наша Любов, ела в нас и ни приеми в Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – шепа

10 ДЕКЕМВРИ / 27 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЗНАМЕНИЕ“

СВ. ТЕОДОСИЙ ТЪРНОВСКИ

СВ. ИАКОВ ПЕРСИЕЦ

СВ. ПАЛАДИЙ АЛЕКСАНДРИЙСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение», глас 4

Я́ко необори́мую сте́ну и исто́чник чуде́с/ стяжа́вше Тя, раби́ Твои́,/ Богоро́дице Пречи́стая,/ сопроти́вных ополче́ния низлага́ем./ Те́мже мо́лим Тя:/ мир гра́ду Твоему́ да́руй// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение», глас 4

Честна́го о́браза Твоего́ зна́мение/ пра́зднующе, лю́дие Твои́, Богороди́тельнице,/ и́мже ди́вную побе́ду на сопроти́вныя гра́ду Твоему́ дарова́ла еси́./ Те́мже Тебе́ ве́рою взыва́ем:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н Похвало́.

Тропарь преподобному Феодосию Терновскому, глас 3

В блаже́ннем безмо́лвии пусты́ннем,/ и на собо́рех, любо́вию к Бо́гу горя́,/ посрами́л еси́ лука́вых бесо́в и ерети́к злочести́вых./ На моли́тве же стоя́, огня́ све́тлостию просия́л еси́/ и преставле́нием твои́м а́нгелов пою́щих обвесели́л еси́,/ Феодо́сие о́тче наш,/ сего́ ра́ди мо́лим тя:// моли́ся о душа́х на́ших.

В блажено пустинно безмълвие и на съборите, горящ от любов към Бога си посрамил лукавите бесове и злочестивите еретици. Стоящ на молитва си просиял в огнена светлина и с твоето преставяне си възвеселил пеещите ангели, Теодосие, наш отче, затова те молим: моли се за нашите души!

Кондак преподобному Феодосию Терновскому, глас 8

Пропове́дник велегла́сный Боже́ственных догма́т/ на собо́рех святы́х был еси́, о́тче мудре,/ цари́ умудря́я и в ве́ре утвержда́я,/ благода́тию же Боже́ственною осиява́ем,/ загради́л еси́ уста́ злосла́вных, Феодо́сие./ Сего́ ра́ди вопие́м ти:/ ра́дуйся, Болга́рская похвало́// и Правосла́вия све́тлое ра́дование.

Величание преподобному Феодосию Терновскому

Ублажа́ем тя,/ преподо́бне о́тче Феодо́сие,/ и чтим святу́ю па́мять твою́,/ наста́вниче мона́хов// и собесе́дниче а́нгелов.

Тропарь великомученику Иакову Персянину, глас 4

Муче́нии странноужа́сными и до́блестию терпе́ния/ всех преудиви́л еси́, многострада́льне,/ над ко́имждо соста́вом удеси́ ре́зания,/ благода́рны мольбы́ преди́вне изре́кл еси́ Го́споду./ Тем, во страда́нии твое́м вене́ц прие́м,/ к Престо́лу возше́л еси́ Небе́снаго Царя́ Христа́ Бо́га, Иа́кове,// Того́ моли́ спасти́ ду́ши на́ша.

Тропарь великомученику Иакову Персянину, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Иа́ков/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак великомученику Иакову Персянину, глас 2

Уве́рився до́брою супру́жницею, терпеливоду́шне,/ и стра́шнаго Суди́ща убоя́вся,/ Пе́рское повеле́ние и страх, Иа́кове, поплева́л еси́/ и яви́лся еси́ му́ченик честны́й,// те́лом, я́ко розга́, ре́жемь.

Тропарь преподобному Палладию Александрийскому, глас 1

Мона́шествовав Богоуго́дно, Богоно́сне о́тче наш,/ моли́твою и посто́м Бо́га взыска́л еси́/ и был еси́ прия́телище чи́сто Ду́ха,/ блиста́я ве́рным доброде́тельныя зари́,/ и́миже просвеща́еши вся чту́щия тя./ Сла́ва просла́вльшему тя Христу́,/ сла́ва Укре́пльшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Когато палачът отсякъл палецът на дясната му ръка, св. Иаков казал: „И лозата така се обрязва, та на време да покарат млади филизи“. Като му отсекли втория пръст казал: „Приеми Господи и втората клонка от Твоето лозе“. При отсичането на третия му пръст казал: „Благославям Отца и Сина и Светаго Духа“. При отсичането на четвъртия му пръст казал: „Ти, Който Си приел похвала от четирите животни, приеми и страданието на четвъртия ми пръст“. При отсичането на петия му пръст казал: „Да се развеселя, както са [се развеселили] на сватбата петте мъдри девици“. При отсичането на шестия му пръст казал: „Благодаря Ти Господи, Който в шестия час Си прострял пречистите Си ръце на Кръста, че си ме удостоил да Ти принеса и шестия си пръст“. При отсичането на седмия му пръст казал: „Както Давид те е прославял седем пъти на ден, така и аз днес Те прославям чрез седемте ми пръста отсечени заради Тебе“. При отсичането на осмия му пръст казал: „ Ти сам Господи, в осмия ден Си приел обрезание“. При отсичането на деветия  му пръст казал: „ В деветия час ти Си предал Твоя дух в ръцете на Твоя Отец, Христе мой, и аз ти принасям хвала при страданието на деветия ми пръст“. При отсичането на десетия  му пръст казал: „ На десетострунен псалтир Те възпявам Боже, и ти благодаря задето си ме удостоил да претърпя отсичане на десетте пръста на двете ми ръце заради десетте заповеди написани на двете скрижали“. О, пречудна вяра и любов! О, рицарска душа, на Христовия рицар!

БЕСЕДА за съвършения човек

Докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство ( Ефес. 4, 13 )

Единството на вярата, братя, и познаването на Сина Божий, Господа Иисуса Христа, Спасителя, съединява двата човека в един човек, хиляди човеци в един човек, и много милиони човеци в един човек. Единството на вярата в Христа Господа, и истинското православно познание на Христа Господа, съединява хората по-здраво от кръвта, по-здраво от езика, по-здраво от външните  обстоятелства и материални интереси[1]. Когато много души мислят еднакво, искат едно и също, и желаят едно и също, тогава тези много души са като една душа, една голяма и силна душа. Телесните разлики нямат голямо значение, и почти не се взимат под внимание. Така еднаквите души достигат  до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство. В съвършеното цяло са съвършени и отделните части. Всяка християнска душа е част на мъж съвършен. Христос е мъж съвършен, Комуто Църквата е мистично тяло. Той изпълва със себе Си всеки вярващ в Него според мярката на възрастването му. Той е Пълнота надвишаваща всяка пълнота, Извор на живот, Който тече и пълни всяка достойна за това празнина. T.e. колкото се освободи от всичко, което не е Христос, толкова Христос влиза в него и го изпълва. О, братя мои, освен силната вяра е потребно и дълбоко смирение, та Живата Вода да се влее в нас. И в природата виждаме, че водата с лекота напоява ниската земя. Колкото по ниско е нашето смирено понизяване пред Господа Иисуса, толкова по-драговолно Той слиза при нас, потапя ни в Своята животворна сила и ни изпълва като съдове на Своята безсмъртна пълнота.

О, Господи Иисусе, Пълнота на живот, мъдрост, красота и сладост, помогни ни да се понизим пред Твоето Божествено величие, за да се удостоим с Твоето посещение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В Ориг. -връзки

10 ДЕКЕМВРИ / 27 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЗНАМЕНИЕ“

СВ. ТЕОДОСИЙ ТЪРНОВСКИ

СВ. ИАКОВ ПЕРСИЕЦ

СВ. ПАЛАДИЙ АЛЕКСАНДРИЙСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение», глас 4

Я́ко необори́мую сте́ну и исто́чник чуде́с/ стяжа́вше Тя, раби́ Твои́,/ Богоро́дице Пречи́стая,/ сопроти́вных ополче́ния низлага́ем./ Те́мже мо́лим Тя:/ мир гра́ду Твоему́ да́руй// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение», глас 4

Честна́го о́браза Твоего́ зна́мение/ пра́зднующе, лю́дие Твои́, Богороди́тельнице,/ и́мже ди́вную побе́ду на сопроти́вныя гра́ду Твоему́ дарова́ла еси́./ Те́мже Тебе́ ве́рою взыва́ем:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н Похвало́.

Тропарь преподобному Феодосию Терновскому, глас 3

В блаже́ннем безмо́лвии пусты́ннем,/ и на собо́рех, любо́вию к Бо́гу горя́,/ посрами́л еси́ лука́вых бесо́в и ерети́к злочести́вых./ На моли́тве же стоя́, огня́ све́тлостию просия́л еси́/ и преставле́нием твои́м а́нгелов пою́щих обвесели́л еси́,/ Феодо́сие о́тче наш,/ сего́ ра́ди мо́лим тя:// моли́ся о душа́х на́ших.

В блажено пустинно безмълвие и на съборите, горящ от любов към Бога си посрамил лукавите бесове и злочестивите еретици. Стоящ на молитва си просиял в огнена светлина и с твоето преставяне си възвеселил пеещите ангели, Теодосие, наш отче, затова те молим: моли се за нашите души!

Кондак преподобному Феодосию Терновскому, глас 8

Пропове́дник велегла́сный Боже́ственных догма́т/ на собо́рех святы́х был еси́, о́тче мудре,/ цари́ умудря́я и в ве́ре утвержда́я,/ благода́тию же Боже́ственною осиява́ем,/ загради́л еси́ уста́ злосла́вных, Феодо́сие./ Сего́ ра́ди вопие́м ти:/ ра́дуйся, Болга́рская похвало́// и Правосла́вия све́тлое ра́дование.

Величание преподобному Феодосию Терновскому

Ублажа́ем тя,/ преподо́бне о́тче Феодо́сие,/ и чтим святу́ю па́мять твою́,/ наста́вниче мона́хов// и собесе́дниче а́нгелов.

Тропарь великомученику Иакову Персянину, глас 4

Муче́нии странноужа́сными и до́блестию терпе́ния/ всех преудиви́л еси́, многострада́льне,/ над ко́имждо соста́вом удеси́ ре́зания,/ благода́рны мольбы́ преди́вне изре́кл еси́ Го́споду./ Тем, во страда́нии твое́м вене́ц прие́м,/ к Престо́лу возше́л еси́ Небе́снаго Царя́ Христа́ Бо́га, Иа́кове,// Того́ моли́ спасти́ ду́ши на́ша.

Тропарь великомученику Иакову Персянину, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Иа́ков/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак великомученику Иакову Персянину, глас 2

Уве́рився до́брою супру́жницею, терпеливоду́шне,/ и стра́шнаго Суди́ща убоя́вся,/ Пе́рское повеле́ние и страх, Иа́кове, поплева́л еси́/ и яви́лся еси́ му́ченик честны́й,// те́лом, я́ко розга́, ре́жемь.

Тропарь преподобному Палладию Александрийскому, глас 1

Мона́шествовав Богоуго́дно, Богоно́сне о́тче наш,/ моли́твою и посто́м Бо́га взыска́л еси́/ и был еси́ прия́телище чи́сто Ду́ха,/ блиста́я ве́рным доброде́тельныя зари́,/ и́миже просвеща́еши вся чту́щия тя./ Сла́ва просла́вльшему тя Христу́,/ сла́ва Укре́пльшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Когато палачът отсякъл палецът на дясната му ръка, св. Иаков казал: „И лозата така се обрязва, та на време да покарат млади филизи“. Като му отсекли втория пръст казал: „Приеми Господи и втората клонка от Твоето лозе“. При отсичането на третия му пръст казал: „Благославям Отца и Сина и Светаго Духа“. При отсичането на четвъртия му пръст казал: „Ти, Който Си приел похвала от четирите животни, приеми и страданието на четвъртия ми пръст“. При отсичането на петия му пръст казал: „Да се развеселя, както са [се развеселили] на сватбата петте мъдри девици“. При отсичането на шестия му пръст казал: „Благодаря Ти Господи, Който в шестия час Си прострял пречистите Си ръце на Кръста, че си ме удостоил да Ти принеса и шестия си пръст“. При отсичането на седмия му пръст казал: „Както Давид те е прославял седем пъти на ден, така и аз днес Те прославям чрез седемте ми пръста отсечени заради Тебе“. При отсичането на осмия му пръст казал: „ Ти сам Господи, в осмия ден Си приел обрезание“. При отсичането на деветия  му пръст казал: „ В деветия час ти Си предал Твоя дух в ръцете на Твоя Отец, Христе мой, и аз ти принасям хвала при страданието на деветия ми пръст“. При отсичането на десетия  му пръст казал: „ На десетострунен псалтир Те възпявам Боже, и ти благодаря задето си ме удостоил да претърпя отсичане на десетте пръста на двете ми ръце заради десетте заповеди написани на двете скрижали“. О, пречудна вяра и любов! О, рицарска душа, на Христовия рицар!

БЕСЕДА за съвършения човек

Докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство ( Ефес. 4, 13 )

Единството на вярата, братя, и познаването на Сина Божий, Господа Иисуса Христа, Спасителя, съединява двата човека в един човек, хиляди човеци в един човек, и много милиони човеци в един човек. Единството на вярата в Христа Господа, и истинското православно познание на Христа Господа, съединява хората по-здраво от кръвта, по-здраво от езика, по-здраво от външните  обстоятелства и материални интереси[1]. Когато много души мислят еднакво, искат едно и също, и желаят едно и също, тогава тези много души са като една душа, една голяма и силна душа. Телесните разлики нямат голямо значение, и почти не се взимат под внимание. Така еднаквите души достигат  до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство. В съвършеното цяло са съвършени и отделните части. Всяка християнска душа е част на мъж съвършен. Христос е мъж съвършен, Комуто Църквата е мистично тяло. Той изпълва със себе Си всеки вярващ в Него според мярката на възрастването му. Той е Пълнота надвишаваща всяка пълнота, Извор на живот, Който тече и пълни всяка достойна за това празнина. T.e. колкото се освободи от всичко, което не е Христос, толкова Христос влиза в него и го изпълва. О, братя мои, освен силната вяра е потребно и дълбоко смирение, та Живата Вода да се влее в нас. И в природата виждаме, че водата с лекота напоява ниската земя. Колкото по ниско е нашето смирено понизяване пред Господа Иисуса, толкова по-драговолно Той слиза при нас, потапя ни в Своята животворна сила и ни изпълва като съдове на Своята безсмъртна пълнота.

О, Господи Иисусе, Пълнота на живот, мъдрост, красота и сладост, помогни ни да се понизим пред Твоето Божествено величие, за да се удостоим с Твоето посещение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В Ориг. -връзки

8 ДЕКЕМВРИ / 25 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

СВ. КЛИМЕНТ РИМСКИ

СВ. ПЕТЪР АЛЕКСАНДРИЙСКИ

Тропар гл. 4 – на св. Климент Охридски

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;
с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,
а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

Кондак, глас 3,

Твоят храм, свети, преславно духовно лекарство се показа на пристъпващите с вяра,
защото всички от различни болести избавя и всякакви душевни страсти приспива.
Ето защо, всеблажени, топло те назоваваме застъпник.

Величание

Величаем Тя, святителю отче Клименте,
иже ученьми твоими роды словенския просветил еси
и ко Христу привел еси.

Тропарь священномученикам Клименту Римскому и Петру Александрийскому, глас 4

Бо́же оте́ц на́ших,/ творя́й при́сно с на́ми по Твое́й кро́тости,/ не оста́ви ми́лость Твою́ от нас, но моли́твами их// в ми́ре упра́ви живо́т наш.

Кондак священномученикам Клименту Римскому и Петру Александрийскому, глас 4

Це́ркве недви́жимии и Боже́ственнии пи́ргове,/ благоче́стия Боже́ственнии столпи́ вои́стинну кре́пцыи,/ Кли́менте с Петро́м всехва́льнии,// ва́шими моли́твами соблюди́те вся.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 НОЕМВРИ

Разсъждение

За свети Петър Александрийски се разказва, че никога не се е изкачвал и не сядал на патриаршеския престол в църквата, а стоял или сядал пред стъпалата на престола. Когато вярващите започнали да негодуват, че техният архиерей не сяда на своето място, той отговорил: „Когато и да се приближа до престола, виждам някаква небесна светлина и сила на него, затова не се осмелявам да се възкача и да седна на него“. Освен това видение св. Петър е имал и едно друго, още по-чудесно. Когато бил в тъмницата, нечестивият еретик Арий лицемерно се престорил, че се кае за своята ерес, и пратил на затворника Петър писмо, с което се отричал от нея, и молба Петър да го приеме отново в Църквата. Арий сторил това само защото мислел, че Петър ще бъде погубен, та той да се докопа до патриаршеския престол, от който после ще разпространява и утвърждава своята ерес. Преди да му даде какъвто и да е отговор, Петър се помолил Богу в тъмницата. По време на молитвата необикновена светлина озарила тъмницата и се явил Господ Иисус като дванадесетгодишно момче, сияейки по- силно от слънцето, така че не можело да се гледа в Него. Господ бил облечен в бяла одежда (хитон ), който отпред бил раздран от горе до долу. Господ с ръцете си притискал одеждата към Себе Си, като че искал да скрие Своята голота. Като видял това, св. Петър бил обхванат от силен страх и ужас, та извикал: „Спасителю, кой Ти раздра ризата?“. Господ му отговорил: „Безумният Арий. Той Ми я раздра, защото отдели от Мене Моите люде, които придобих с Моята кръв. Но се пази да го не приемеш в Църквата, защото има лукави и враждебни мисли към Мене и към Моите люде“. Като чул това, св. Петър отговорил на своите свещеници Ахил и Александър, че не може да приеме Ариевата молба, защото е лъжлива и лукава. Светителят проклел Арий и в двата свята. Освен това предрекъл, че след него патриарх ще бъде първо Ахил, а после и Александър. Така и станало.

БЕСЕДА за служението и званието

И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители (Ефес. 4: 11).

Както в човешкото тяло различните органи имат различно служение, но всички действат в хармония за доброто на цялото тяло, така и Господ е установил в Църквата, Която е Негово Тяло, различни органи с различни служения. На първо място стоят апостолите, на които не е дадено само едно достойнство, а всички достойнства, нито само едно служение, а всички служения, нито само един дар, а всички благодатни дарове. Апостолите са били едновременно и апостоли, и пророци, пастири и учители. Апостолското звание повече не се повтаря. Големите апостоли били дванадесет, а тринадесетият е апостол Павел, а малките апостоли били 70. Пророци са били онези, които приели дар на пророчество от Духа Светаго. Тук не става дума за старозаветните пророци, а за новозаветните (Деян. 11: 27; 21: 10; 13:1). Пророците се поставяли и се поставят без оглед на произход и положение. Благовестници първо са евангелистите, които са написали Евангелията, след това мисионерите, които разпространявали Христовото учение между невярващите, и накрая – тълкувателите на Свещеното Писание, които писмено изложили истината за всички и всеки. Пастири и учители – това е едно и също звание, защото е трудно да си представим пастир, който в същото време да не е и учител. [Дейността] на пастирите е ограничена на определено място и между известен брой вярващи, които водят към спасение и управляват Църквата Божия. Така Господ, чрез Своите апостоли, е уредил всичко. Блазе на онзи, който знае своята служба и приетия от Свети Дух дар, и който докрай ще изпълни предназначението си. Както Светият Дух сега раздава дарове, така Господ в благовремие ще раздаде наградите.

О, Господи Душе Свети, истински Боже, помагай ни до края в смирение да употребяваме Твоите дарове за благото на Христовата Църква и за нашето вечно спасение. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 7 ДЕКЕМВРИ / 24 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЕРКУРИЙ

СВ. ЕКАТЕРИНА

Тропарь великомученику Меркурию Кесарийскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Мерку́рий,/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак великомученику Меркурию Кесарийскому, глас 4

Во бране́х непобеди́маго во́ина/ и в беда́х непосты́дна засту́пника,/ пе́сньми Мерку́рия ублажи́м, сла́вяще,// пра́зднующия бо па́мять его́ ве́село от бед избавля́ет и скорбе́й.

Тропарь великомученице Екатерине Александрийской, глас 4

Добpоде́тельми, я́ко луча́ми со́лнечными,/ пpосвети́ла еси́ неве́pныя мудpецы́./ И, я́коже пpесве́тлая луна́ ходя́щим в нощи́/ неве́pия тьму отгна́ла еси́,/ и цаpи́цу уве́pила еси́,/ вку́пе же и мучи́теля обличи́ла еси́,/ Богозва́нная неве́сто блаже́нная Екатеpи́но,/ жела́нием востекла́ еси́ в Небе́сный чеpто́г/ к пpекpа́сному Жениху́ Хpисту́,/ и от Него́ ца́pским венце́м венча́лася еси́:/ Ему́же, со А́нгелы пpедстоя́щи,/ за ны моли́ся,// твоpя́щия пpечестну́ю па́мять твою́.

Кондак великомученице Екатерине Александрийской, глас 2

Лик честны́й Боже́ственне мучениколю́бцы,/ воздви́гните ны́не, почита́юще всему́друю Екатери́ну,/ сия́ бо в три́знищи Христа́ пропове́да,// и зми́я попра́, ри́торов ра́зумы укроти́вши.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 НОЕМВРИ

Разсъждение

Притча на стареца Варлаам, разказана на принц Иоасаф. В един град гражданите имали обичай да си избират за цар човек чужденец, който не познавал техните закони и обичаи. Като го възцарявали, те го обличали най-разкошно, хранели го богато и го обкръжавали с всякакъв блясък. Но след като минела една година, те сваляли от трона своя цар, отнемали му всички блага, събличали го и съвсем гол го прогонвали на един самотен остров, където нямал нито хляб, нито покрив, нито приятели, и където в бедност и унижение завършвал своя живот. След това гражданите на онзи град избирали друг цар, отново чужденец, и пак само за година; та трети, та четвърти, та пети, и така нататък. Но се случило веднъж да изберат един твърде мъдър и внимателен човек. От своите слуги той разбрал какво се случва с царете в този град на края на годината и през цялата година старателно събирал храна и богатство и всекидневно ги пращал на острова. Като минала годината, бил свален от престола и захвърлен на онзи остров, но там той попаднал сред огромно количество храна, сребро, злато и скъпоценни камъни и продължил да живее още по-добре, отколкото когато бил цар в онзи град. Тълкувание: онзи град представлява този свят; гражданите изобразяват злите духове; безумните и мъдрите царе са хората; безумните хора мислят само за преживяването в този живот и се мислят за вечни, но накрая смъртта прекъсва всичко и те, голи от всякакви добри дела, отиват в ада; мъдрите пък вършат много добри дела и като богатство пращат тези добри дела пред себе си в другия свят. След смъртта добрите хора – мъдрите царе – отиват в другия свят, където ги очаква тяхното събрано богатство, и където те царуват във вечен блясък и красота, повече, отколкото когато са царували на земята.

БЕСЕДА за Онзи, Който е слязъл и се е възкачил

Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко (Ефес. 4: 10).

Господ Иисус по Своето човеколюбие слязъл ниско, толкова ниско, че повече не е можело, а след това се възвисил толкова високо, толкова високо, че повече не е можело. Той е слязъл в най-долните места на земята, т.е. в самия ад, откъдето е освободил и въвел в Небесното Царство праотците, пророците и праведниците. Извършил Своята мисия на земята и в ада, Той се възкачил по-високо от всички небеса. Възкачилият се е същият Онзи, Който е и слязъл, без изменение, с изключение на това, че слязъл без тяло, а се възкачил с тяло. Следователно, Синът Божий не е различен от Сина човешки, както учели еретиците, а Синът Божий и Синът човешки са една и съща Личност, един истински Богочовек и наш спасител – Иисус Христос. Защото Той е същият вчера, и днес, и вовеки, също така е същият и в унижението и във висотата, на земята, в ада и на небесата. Понизил се по-ниско от всички хора и се въздигнал над всички ангелски сили. За да покаже истинността на Своите думи: Който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат (Мт. 23: 12). Ако не се понизяваме заради добродетелите, ще ни унижи грехът. Добродетелният живот води до доброволно и временно унизяване, докато унижението от греховете е безвъзвратно и вечно.

О, Господи Иисусе, Който всичко изпълваш със Своята сила, изпълни и нас с духа на истинското смирение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

6 ДЕКЕМВРИ / 23 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АМФИЛОХИЙ ИКОНИЙСКИ И СВ. ГРИГОРИЙ АКРАГАНТИЙСКИ

СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ

Тропарь святителям Амфилохию Иконийскому и Григорию Акрагантийскому, глас 4

Бо́же оте́ц на́ших,/ творя́й при́сно с на́ми по Твое́й кро́тости,/ не отста́ви ми́лость Твою́ от нас,/ но моли́твами их// в ми́ре упра́ви живо́т наш.

Тропар НА СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ

Пречестна клонка от благочестив корен си бил, блажени Александре;
Христос те яви като Божествено съкровище за руската земя,
нов преславен и богоприятен чудотворец;
днес събрали се с вяра и любов, с псалми и песнопения, радвайки се, славим Господа.
Него моли да спаси този град, държавата на твоите сродници да бъде богоугодна
и да се спасят всички православни християни.

Кондак благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию, глас 8

Я́ко звезду́ тя пресве́тлу почита́ем,/ от восто́ка возсия́вшую, и на за́пад прише́дшую,/ всю бо страну́ сию́ чудесы́ и добро́тою обогаща́еши,/ и просвеща́еши ве́рою чту́щия па́мять твою́, Алекса́ндре блаже́нне./ Сего́ ра́ди днесь пра́зднуем твое́ успе́ние, лю́дие твои́ су́щии,/ моли́ спасти́ Оте́чество твое́, и вся притека́ющия к ра́це моще́й твои́х,/ и ве́рно вопию́щия ти́:// ра́дуйся, гра́ду на́шему утвержде́ние.

Ин кондак благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию, глас 4

Я́коже сро́дницы твои́, Бори́с и Глеб,/ яви́шася тебе́ с Небесе́ в по́мощь,/ подвиза́ющемуся на Ве́лгера Све́йскаго и во́ев его́,/ та́ко и ты ны́не,/ блаже́нне Алекса́ндре,/ прииди́ в по́мощь твои́м сро́дником // и побори́ борю́щия ны.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Бог допуска беди за праведниците за да ги прослави повече. Защото преодоляната беда най-силно изявява славата Божия и славата на праведника. Свети Григорий Акраганитски във всичко бил праведник  и угодник Божий. Но Бог допуснал за него беда, беда подобна на тази когато някога постигнала св. Атанасий и св. Макария. А именно, свещениците Савин и Крискент, на които Григорий сторил много добрини, не могли да понасят Григориевите добродетели. Защото това е особеност на порочността – никак не може да търпи добродетелта. Савин и Крискент, значи, намерили една известна жена – блудница, и я подкупили да оклевети Григорий, че той имал връзка с нея. Веднъж, когато Григорий бил в църквата, жената се вмъкнала в спалнята му, и когато той излязъл с народа от църквата, тази жена се появила от неговата стая. Тогава онези двамата свещеници, започнали да хулят и укоряват Григорий като блудник[1]. Григорий запазил хладнокръвие и бил готов за всякакво страдание. Затворили го в тъмница и [после] го изпратили в Рим. Папата повярвал на клеветниците и две години и половина държал Григорий в тъмница, без съд и присъда. След това се свикал събор, на който да се разгледа делото на Григорий. Но преди людете да го осъдят, Бог отсъдил. Онази жена полудяла и като побъркана била доведена на събора. Като безумна, тя не можела нищо да каже. Чудотворецът Григорий се помолил Богу за нея, тя оздравяла, защото злият дух излязъл от нея. И плачейки тя засвидетелствувала, че е подкупена да оклевети Божия човек, и веднага след това оклеветяване злият дух я завладял и държал в своя власт. А лицата на Савин и Крискент, с другите клеветници- повече от 100 на брой, изведнъж почернели като главни. Клеветниците били наказани с прогонване. Свети Григорий бил върнат в своята епархия и с голяма тържественост посрещнат от народа.

БЕСЕДА за благодатта и даровете

А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов ( Ефес.4, 7)

Ето принципа на различие между християните. Първо апостолът изброява онова, което ни прави еднакви – а то е : един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог Отец на всички – а сега пък показва онова, което независимо от нашата воля, ни прави различни. Именно, нас ни прави различни мярката на дара Христов, според която ни се дава благодатта на Светия Дух. Христос е главата на цялото[2] тяло, което се нарича Църква. Той е построил това тяло, а и всеки член поотделно; Той е Строителят и Той е единственият знаещ плана на сградата. Той не допуска нито един член на тази сграда да е несъразмерно голям или несъразмерно малък. Той определя мярката на всичко и на всеки. Той дава на един пет таланта, на друг два, а на трети един. Никой да се не сърди и да не завижда. Да се не сърди, защото, ако малко е приел, за малко ще отговаря; да не завижда на който има много, защото то не е негово а Божие. Ако има много, много и ще му се иска, точно както е казано в божествената притча за талантите. О, братя мои, нека всеки от нас, осъзнае мярката на своя дар и своята отговорност. Да почитаме и своя дар и дара на нашия ближен[3], защото всички дарове са от Бога и Божий.

Господи Иисусе, Дарителю на  големи и различни дарове, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – да викат на Григорий като на блудник.

[2] В ориг. – голямото

[3] В ориг – съсед