Изве́стно
прему́дрости уче́ния в душа́х благоче́ствующих поло́жшаго/ во хвале́нии
ублажи́м, я́ко Богоглаго́ливаго вси Си́мона:/ престо́лу бо сла́вы ны́не
предстои́т и со Безпло́тными весели́тся,// моля́ся непреста́нно о всех нас.
ИЗ
„ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 МАЙ
Разсъждение
За
силата на смъртта и кръста свети Атанасий пише: „Чия смърт кога e изгонвала
демоните? И от чия смърт и кога са се бояли демоните, както от Христовата
смърт? Където само се произнесе името на Спасителя, оттам се изгонва всеки
демон. Какво е укротило в такава мярка душевните човешки страсти, та блудниците
са заживели целомъдрено, и човекоубийците повече не хванали меча, и страхливите
станали мъжествени? Не е ли Христовата вяра? Не е ли кръстното знамение? И
какво друго уверява хората в безсмъртието, както Кръста Христов и възкресението
на тялото Христово?“. Смъртта на Безгрешния и Кръстът на Човеколюбеца са
удържали по-голяма и трайна победа, отколкото всички земни царе с
многомилионните си войски. Защото коя войска и кога е могла да победи и
един-единствен демон? Впрочем, само споменаването на името на Разпнатия на
Кръста прогонва в бягство демонските армии. О, ако знаеха всички християни
какво богатство имат в името Христово, какво оръжие в Кръста Христов!
БЕСЕДА за това как Господ си служи с невярващите, за да наказва
вярващите
Тъй казва Господ… вавилонския цар Навуходоносора, Моя раб (Иерем. 25: 9).
Не
е ли твърдо това слово? Кой може с него да се нахрани? Царя езичник, царя
идолопоклонник, Господ нарича Свой раб! Ако Божий раб е онзи, който знае за
истинския Бог, и който пази закона Божий, как може да бъде раб Божий онзи,
който не познава истинския Бог, и който не пази Божия закон? Наистина, истински
Божий слуга е онзи, който познава истинския Бог, и който пази закона Божий, ала
когато онзи, комуто Бог е дал познанието за Себе си, дал му е Своя закон,
превърне познанието в незнание и закона в беззаконие, тогава Господ взима за
Свой раб онзи, невежата, та да накаже отстъпника. Защото отстъпникът от Бога е
по-лош от езичника и отстъпникът от закона е по-низко от родения
идолопоклонник. Затова, когато Израил, като древна Божия Църква, отстъпил от
Бога и Божия закон, Бог избрал Навуходоносор за Свой раб, за да накаже Израиля
отстъпника. Затова, когато християнските народи в Азия и Африка, чрез
многобройните ереси, отстъпили от Бога, Бог взел за Свои раби арабите, за да
накаже християните и да ги вразуми. И когато християнските народи на Балканите
отстъпили от Бога и Божия закон, Бог повикал турците за Свои раби, да накаже
отстъпниците, та да ги
вразуми.
Когато верните отстъпят от Бога, Бог сплита бич от неверните, за да
вразуми верните. Па щом като верните съзнателно и умишлено отстъпват от Бога,
така пък, неверните, несъзнателно и неумишлено стават раби Божий и бич Божий.
Но неверните Бог назначава на служба при Себе си против верните за кратко.
Защото и за земята Навуходоносорова същият Господ казва, че ще я посети за
нейните беззакония и ще я обърне на вечна пустиня. Тогава ще се намери раб
против раб. Защото Бог не взел вавилонци за раби поради добродетели и вяра, а
заради израилската злоба и неверие.
Господи
праведний, помогни ни, та с Твоя всевишен Дух винаги да се държим за Тебе,
единствения истински Бог, и в Твоя единствен спасителен закон. На Тебе слава и
хвала вовеки. Амин.
Приспе́
день све́тлаго торжества́,/ град Ба́рский ра́дуется,/ и с ним вселе́нная вся
ликовству́ет/ пе́сньми и пе́ньми духо́вными:/ днесь бо свяще́нное торжество́/ в
пренесе́ние честны́х и многоцеле́бных моще́й/ святи́теля и чудотво́рца
Никола́я,/ я́коже со́лнце незаходи́мое, возсия́, светоза́рными луча́ми,/
разгоня́я тьму искуше́ний же и бед/ от вопию́щих ве́рно:// спаса́й нас я́ко
предста́тель наш вели́кий, Нико́лае.
Взы́де
я́ко звезда́ от вост́ока до за́пада/ твоя́ мо́щи, святи́телю Нико́лае,/ мо́ре
же освяти́ся ше́ствием твои́м,/ и град Ба́рский прие́млет тобо́ю благода́ть:/
нас бо де́ля яви́лся еси́ чудотво́рец изя́щный,// преди́вный и ми́лостивый.
Оте́чество
свое́, Ми́ры Лики́йския, не оста́вль ду́хом,/ во преми́рный град Ба́рский
пресла́вно те́лом пренесе́ся, архиере́ю Нико́лае./ И отту́ду мно́жество
челове́ческое свои́м прише́ствием возвесели́л еси́/ и боля́щия исцели́л еси́./
Те́мже тя мо́лим, святи́телю Нико́лае,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши
на́ша.
ИЗ
„ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 МАЙ
Разсъждение
Всеки
християнин може да приеме върху си мъченичество за вярата, както по време на
гонение, така и в мирно време. Авва Атанасий казал: „Бидейки измъчван от
съвестта, умри за греха, умъртви земните членове и ще бъдеш мъченик по
собствено желание. Те са се борили с царе и князе – и ти имаш за цар греха,
дявола и демонските князе. Някога имало кумири, капища и идоложертвеници. Сега
пък мислено те са в душата ти. Който е роб на блудта, той се кланя на идола на
Афродита. Който се гневи и изпада в ярост, се кланя на идола на Арес. Който е
сребролюбив и безчувствен към мъките и бедите на съседа си, се кланя на идола
на Хермес. Ако се въздържаш от всичко това и се пазиш от страстите, ти си
победил кумирите, отрекъл си се от зловерието и си станал мъченик за вярата“. И
тъй, човек не бива да мечтае за гонение и мъченичество. Всеки и по всяко време
може да търпи мъченичество за Христа и Неговото Евангелие.
БЕСЕДА за проклятието върху човека, който се надява на човек
Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек, и
плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа (Иерем. 17: 5).
Когато
човек отстъпи със сърцето си от Господа, обикновено той започва да се надява на
хората и на себе си. Защото на кого другиго би могъл да се надява, като вече е
отвързал своята лодка от Божия кораб? Отвързал вече своята лодка от Божия
кораб, не му остава нищо друго, освен да се надява на своята лодка и на лодките
на своите съседи. Слаба надежда, но друга няма! Плачевна надежда над бездънна
пропаст, но друга няма. Но, о небе и земьо, защо човекът отвърза своята лодка
от Божия кораб? Защо човекът бяга от своята сигурност? Прави ли сметка дали ще
се чувства по-добре, като се окаже самичък сред бурните вълни, вместо в Божия
дом, в скута Божий! С кого ще се съюзи, като е разкъсал съюза с Бога? С някой
по-силен от Бога ли? Безумие! Безумие! Безумие! Проклет оня човек,
който се надява на човек! Това Бог го е казал веднъж, а хората хиляди
пъти. Разочаровани от своето упование на хората, хората хиляди пъти са
проклинали онзи, който се е надявал на човек. Бог е казал само това, което
хората твърде добре са изпитали и със своя опит са потвърдили, а именно, че
наистина е проклет оня човек, който се надява на човек!
Затова
да се надяваме на Бога, братя мои, на Бога, Който има здрав кораб в бурята, и
Който не изневерява. Да се надяваме само на Него, защото всяко друго упование е
дяволска измама.
О,
Господи, На Тебе нашата крепост и пристанище се надяваме. Ти ни привържи с
упованието към Себе си, и не давай да се отвържем, ако ние по нашето безумие и
проклятие опитаме да се отвържем от Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Тропарь
апостолу и евангелисту Иоанну Богослову, глас 2
Апо́столе,
Христу́ Бо́гу возлю́бленне,/ ускори́ изба́вити лю́ди безотве́тны,/ прие́млет
тя, припа́дающа,/ И́же па́дша на пе́рси прие́мый./ Его́же моли́, Богосло́ве,/ и
належа́щий о́блак язы́ков разгна́ти,// прося́ нам ми́ра и ве́лия ми́лости.
Кондак
апостолу и евангелисту Иоанну Богослову, глас 2
Вели́чия
твоя́, де́вственниче, кто пове́сть?/ То́чиши бо чудеса́, и излива́еши
исцеле́ния,/ и мо́лишися о душа́х на́ших,// я́ко Богосло́в и друг Христо́в.
Тропарь
преподобному Арсению Великому, глас 8
Сле́з
твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́
воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник
вселе́нней, сия́я чудесы́, Арсе́ние о́тче наш.// Моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся
душа́м на́шим.
Кондак
преподобному Арсению Великому, глас 3
От
Ри́ма возсия́л еси́, я́коже со́лнце вели́кое/ и к Ца́рскому гра́ду дости́гл
еси́, преблаже́нне,/ словесы́ твои́ми просвеща́я сего́ и де́лы,/ вся́ку
неразу́мия мглу отгоня́./ Сего́ ра́ди тя почита́ем,// отце́в сла́во, Арсе́ние
преподо́бне.
ИЗ
„ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 МАЙ
Разсъждение
Един
монах се оплакал на свети Арсений, че като чете Свещеното Писание, не усеща
силата на прочетените думите, нито умиление в сърцето си. На това великият
светител му отговорил: „Чедо, ти само чети! Слушал съм, че заклинателите на
змии, като заклинат змията, изговарят думи, които те самите не разбират, ала
змията, като слуша изговорените думи, усеща тяхната сила и се укротява. Така и
ние, като непрестанно държим на устата си думите на Св. Писание, па макар и да
не усещаме тяхната сила, злите духове ги чуват, плашат се и бягат, защото не
могат да изтърпят словата на Светия Дух“.
Чедо, ти само чети! Дух Светий, Който непосредствено е вдъхновил
хората, написали божествените слова, чува и разбира, и ще ти прати помощ; и
демоните ще разберат, и ще усетят, па ще побягнат от тебе. Т.е. Онзи, Когото
призоваваш на помощ, ще разбере, и тези, които искаш да прокудиш от себе си,
ще разберат. И така ще бъдат постигнати и двете цели.
БЕСЕДА за злото като плод на човешките мисли
Чуй, земьо: ето, ще напратя върху тоя народ гибел, плод на
помислите им; защото те не слушаха Моите думи и Моя закон отхвърлиха (Иерем. 6: 19).
Виждате
ли, братя, къде расте и къде узрява злото? Не в Божиите недра, а в мислите на
хората. В човешките мисли злото бива посявано от демоничните сили или от
телесните страсти. В човешките мисли расте злото, разклонява се, умножава се,
цъфти, разлиства се и накрая дава плодове. Бог своевременно предупреждава
хората да отскубнат лошите си мисли, та злото да не узрява в човешките души, за
да не принася своите горчиви и смъртоносни плодове. Своевременно Бог
предупредил и Каин, но Каин не поискал да чуе предупреждението, а позволил
лошият помисъл към брат му да даде лошия плод – братоубийството. Кои мисли са
лоши? Всички онези, които са насочени против Божия закон и Божиите слова.
Лошите мисли са самоволния човешки закон, който човек сам за себе си пише, без и
против закона Божий. Ако човек е решен твърдо да се държи в Божия закон, лошите
помисли тук са безсилни като сянка, която бързо се появява, но също тъй бързо и
изчезва. Тогава човекът е господар на своите мисли, защото усеща Бога като
Господар над себе си. Тогава законът Божий е закон, а помислите човешки са
нищо.
Ето, ще напратя върху тоя народ гибел, казва Господ. Каква гибел?
Плодът на техните помисли. Т.е. ще допусна да пожънат онова, което са посели и
отгледали; защото злото не е Мое семе, нито Моя жътва. Злото, което ще допусна
върху беззаконните хора, е плод на техните помисли. По собствените си помисли
те е трябвало да преценят какво зло ще ги сполети, тъй както сеячът по семето
преценява какво ще пожъне.
О,
кротки и незлобиви Господи, спаси ни от нашето собствено зло, които самите ние
сме отгледали в себе си. Молим Ти се, премахни лошите плодове на лошия посев.
Помогни ни да изкореним злото семе от душите си. На Тебе слава и хвала вовеки.
Амин.
По-силно от слънцето възсия образът на Твоя Кръст, който си
разпрострял от светата планина дори до лобното място и в него си явил Твоята
сила, Спасителю: укрепявай с него и нашите верни царе, които избавяй в мир по
молитвите на Богородица, Христе Боже, и спаси нас.
Кондак:
Отворил заключените небеса, с пресветли лъчи просия над
земята пречестният Твой Кръст; приели действието на неговото сияние, се
поучаваме в незалязващата светлина, и в битките той ни е оръжие на мира, наша
непобедима победа.
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея
«Жировицкой», глас 5
Пpед свято́ю Твое́ю ико́ною, Влады́чице,/ моля́щиися
исцеле́ний сподобля́ются,/ ве́pы и́стинныя позна́ние пpие́млют/ и ага́pянская
наше́ствия отpажа́ют./ Те́мже и нам, к Тебе пpипа́дающим,/ гpехо́в оставле́ния
испpоси́,/ по́мыслами благоче́стия сеpдца́ на́ша пpосвети́/ и к Сы́ну Твоему́
моли́тву вознеси́// о спасе́нии душ на́ших.
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея
«Жировицкой», глас 4
Вели́чия Твоя́ кто испове́сть,/ Пресвята́я Де́во,/ Творца́
всех Христа́ Бо́га Ро́ждшая?/ Еди́на бо еси́ Ма́ти и Де́ва,/ Преблагослове́нная
и Препросла́вленная,/ упова́ние на́ше, исто́чник благосты́ни,// ве́рным
прибе́жище и ми́ру спасе́ние.
Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея
«Жировицкой», глас 2
По́мощи от Тебе́ тре́бующия не пре́зри, Влады́чице,/ и
милосе́рдия бе́здну отве́рзи всем,/ притека́ющим к цельбоно́сней ико́не
Твое́й./ Печа́ли на́ша жите́йския утоли́, Всеще́драя,/ и от юдо́ли сея́
плаче́вныя/ к ра́дости ве́чней ве́рныя Твоя́ преста́ви:/ Тебе́ бо вси
стяжа́хом, наде́жду и утвержде́ние,// ми́лости исто́чник, покро́в и спасе́ние
душ на́ших.
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Любечской», глас
4
Преблагослове́нная Цари́це,/ Пречи́стая Де́во Богоро́дице,/
просла́вльшая град Лю́беч/ уго́дника Твоего́ преподо́бнаго Анто́ния Пече́рскаго
рожде́нием/ и чудотво́рныя ико́ны Твоея́ явле́нием,/ мо́лим Тя, Всеблага́я:/
моли́ за ны ро́ждшагося от Тебе́ Царя́,/ Христа́ Бо́га на́шего,/ и Ма́терним
Твои́м к Нему́ предста́тельством/ изба́ви нас от вся́каго зла,/ неду́ги на́ша
исцели́, печа́ли на́ша утоли́/ и насле́дники яви́ нас Ца́рствия Небе́снаго,//
я́ко Милосе́рдна.
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея
«Любечской», глас 8
Притеце́м, ве́рнии, к многоцеле́бному о́бразу Засту́пницы
на́шея, Богоро́дицы Мари́и,/ и, припа́дающе к нему́ с любо́вию, си́це рцем:/ о
Всепе́тая Ма́ти, о Цари́це Всеми́лостивая,/ при́зри свы́ше благосе́рдием Твои́м
на ны, недосто́йныя,/ и моли́твами уго́дника Твоего́, преподо́бнаго Анто́ния
Пече́рскаго,/ яви́ нам Твоя́ ми́лости и щедро́ты:/ в боле́знех исцеле́ние, в
ско́рбех утеше́ние,/ в беда́х ско́рую по́мощь нам да́руй,/ и вся ны спаси́, на
Тя упова́ющия, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н заступле́ние.
Тропарь преподобному Нилу Сорскому, глас 4
Удали́вся бе́гая, дави́дски, ми́pа,/ и вся, я́же в нем, я́ко
уме́ты, вмени́в,/ и, в ме́сте безмо́лвне всели́вся,/ духо́вныя pа́дости
испо́лнился еси́, о́тче наш Ни́ле,/ и, еди́ному Бо́гу изво́лив служи́ти,/
пpоцве́л еси́, я́ко фи́никс,/ и, я́ко лоза́ благопло́дна,/ умно́жил еси́ ча́да
пусты́ни./ Тем благода́pственно вопие́м:/ сла́ва Укpе́пльшему тя в по́двиге
пустынножи́тельства;/ сла́ва Избpа́вшему тя в Росси́и отше́льником
уставополо́жника изpя́дна;// сла́ва моли́твами твои́ми и нас Спаса́ющему.
Кондак преподобному Нилу Сорскому, глас 8
Любве́ ра́ди Христо́вы удали́вся мирски́х смуще́ний,/
ра́достною душе́ю всели́лся еси́ в пусты́ни,/ в не́йже подвиза́вся до́бре,/
я́ко А́нгел на земли́, о́тче Ни́ле, пожи́л еси́:/ бде́нием бо и посто́м те́ло
свое́ изнури́л еси́ ве́чныя ра́ди жи́зни./ Ея́же ны́не сподо́бився,/ во све́те
неизрече́нныя ра́дости Пресвяте́й Тро́ице со святы́ми предстоя́,/ моли́,
мо́лимтися, припа́дающе, ча́да твоя́,/ сохрани́тися нам от вся́каго наве́та и
злых обстоя́ний/ ви́димых и неви́димых враг// и спасти́ся душа́м на́шим.
Ин тропарь преподобному Нилу Сорскому, глас 1
Мирска́го жития́ отве́ргся/ и мяте́жа жите́йскаго бе́гая,/
преподо́бне и Богоно́сне о́тче наш Ни́ле,/ не облени́лся еси́ собра́ти цве́ты
ра́йския от писа́ний оте́ческих/ и, в пусты́ню всели́вся,/ процве́л еси́, я́ко
крин се́льный,/ отоню́ду же преше́л еси́ и в Небе́сныя оби́тели;/ научи́ и нас,
че́стно почита́ющих тя,/ твои́м ца́рским путе́м ше́ствовати// и моли́ся о душа́х
на́ших.
Ин кондак преподобному Нилу Сорскому, глас 3
Терпя́, потерпе́л еси́ су́етныя обы́чаи/ и мирски́я нра́вы
бра́тий твои́х,/ обре́л еси́ пусты́нное безмо́лвие, преподо́бне о́тче,/ иде́же
посто́м, бде́нием и непреста́нною моли́твою в труде́х подвиза́вся,/ уче́ньми
твои́ми пра́выя стези́ указа́л еси́ нам/ ше́ствовати ко Го́споду.// Те́мже и почита́ем
тя, всеблаже́нне Ни́ле.
Тропарь преподобному Давиду Гареджийскому, глас
8
Слез твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́, и
и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́, и был еси́
свети́льник вселе́нней, сия́я чудесы́, Дави́де о́тче наш, моли́ Христа́ Бо́га
спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак преподобному Давиду Гареджийскому, глас 8
От сири́йских исто́чников возше́л еси́, звездо́ пресве́тлая,
и пусты́ню Гареджийскую сия́нием Ду́ха озари́л еси́; я́ко прише́ствием свои́м и́ноческий
рай соде́лал еси́, произрасти́в в пусты́не слове́сный вертогра́д. Сего́ ра́ди
не оставля́й храни́ти его́, Дави́де возлю́бленный.
От Междуре́чия взоше́л еси́, звездо́ всесве́тлая, и преше́л
в пусты́ню Гареджи, и отону́ду явле́нием твои́м, я́ко ра́й, от насажде́ний
святы́х прозяба́ют насажде́ния слове́сныя, о ни́хже не преста́й моли́теся,
Дави́де блаже́нне.
7 МАЙ
Разсъждение
„Признавам, че много съм задължен, и че много ми е простено;
от съдийските и обществените задължения аз съм извикан за свещенство, затова се
боя да не би да се окажа неблагодарен, ако имам по-малко любов от това, което
ми е опростено.“ Това са думи на свети Амвросий, който неочаквано бил призован
от Бога да смени званието си на мирски съдия и да стане архиерей на Църквата
Христова. Тези думи на светителя показват колко по-високо е свещеническото
звание от мирското, че до него се достига по Божие призвание, и че онзи, който
е призван, дължи благодарност на Бога. Дългът от благодарност към Бог всички
светии смятали за главен дълг. Без благодарност към Бога не може да се напредва
в духовния живот. Непрестанната благодарност към Бога е благородно семе, от
което, ако се полива със сълзи на непрестанно покаяние, израства прекрасен плод
– любовта към Бога.
Беседа за това, как чрез греховете се отстранява
доброто от хората
Вашите грехове отстраниха от вас това добро (Иерм.
5: 25).
Народе, ако нямаш изобилие от добро, значи имаш грехове в
изобилие. Твоите грехове отстраняват доброто от тебе. Народе, ако желаеш добро
за себе си, отхвърли греховете и не греши повече, и доброто ще дойде при тебе,
и не ще се отвърне от
тебе.
Човече, ако нямаш добро, значи имаш грехове. Не може доброто
да съжителства в един дом с греховете, както светлината и тъмнината не могат да
бъдат едновременно на едно и също място. Когато изчезне светлината, се появява
тъмнината; и когато изчезне тъмнината, засиява светлината. Тъй грехът и доброто
могат да се сменят, но не могат да обитават заедно. О, братя мои, нашите грехове
отстраниха от нас това добро. Тези думи не са казани
само от един пророк, само на един народ, а всеки истински пророк е казал тези
думи на своя народ. Лъжепророците ласкаят за греховете народа си и тъй
способстват още повече доброто да се отстрани от народа им. А истинските
пророци застават срещу греховете на народа, защото те са добронамерени, и викат
срещу греха, та да биха могли доброто, което е от Бога, да вселят в душата на
своя народ. Ако кошерът засмърди, ще ли медоносните пчели да влязат в него и да
оставят меда си в него? Не! А щом безсловесните пчели не влизат в смърдящ
и димящ кошер, как разумният[1]Дух Божий ще влезе в смрадна и опушена от
греха душа? А Духът Божий е владетел и дарител на всички добри дарове.
Господи, Душе Светий, помогни с Твоята непреодолима сила на
Твоите люде да прокудят греха от душите си, та да може Tи да влезеш вътре с
Твоите животворни дарове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Па́мять
пра́ведного Твоего́ И́ова, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:/ изба́ви нас
от наве́тов и сете́й лука́вого диа́вола// и спаси́ ду́ши на́ша, я́ко
Человеколю́бец.
Кондак
праведному Иову Многострадальному, глас 8
Я́ко
и́стинен и пра́веден, Богочести́в и непоро́чен,/ освяще́н же я́влься
всесла́вне, Бо́жий уго́дниче и́стинный,/ просвети́л еси́ мир в терпе́нии
твое́м, терпели́вейший и до́блейший.// Те́мже вси, Богому́дре, па́мять твою́
воспева́ем.
ИЗ
„ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 МАЙ
Разсъждение
Авва Исаия казал за себе си: „Виждам себе си подобно на кон, който се лута без ездач. Който и да го намери го възсяда и го язди, докато желае. Когато един ездач го остави, друг го възсяда и постъпва по същия начин, па трети и т.н.“. Този велик подвижник, за когото всички говорели с удивление, достигнал съвършенство, казал това за себе си или от смирение, или като спомен от времето на своето несъвършенство. Важното е, че тези думи са верни и се отнасят за всеки християнин, който ходи духовно неопасан и необуздан. Тъкмо една страст го е оставила, и друга го е възседнала. Тъкмо едната го е изтощила и оставила в отчаяние, друга го яхва с измамната надежда, че тя ще го направи щастлив. Такъв човек няма ездач, който да го насочи в правилния път, без отклонения ни наляво, ни на дясно. Единственият приятелски ездач, когото трябва да поздравим с „добре дошъл“, е светият и силен християнски дух.
БЕСЕДА за силата, която Бог е дал на пророческите думи
Ето, Аз ще направя Моите думи в устата ти огън, а тоя народ –
дърва; и тоя огън ще ги погълне (Иерем. 5: 14).
Виждате,
братя, че действието на Божиите думи е различно за всекиго! Божиите думи са
като огън, който радва праведника, премръзнал в студената нощ на този свят; и
Божиите думи са като огън, който изгаря неправедника, когото този материален
свят твърде много е стоплил. Опитните духовници са ни оставили свидетелство, че
самото име Иисус, което на вярващите дава сила, радост и бодрост, същото това
име изгаря злите духове като жив огън. Такова е всяко слово Божие. Едни
утешава, други дразни, на едни усмирява греха, на други го усилва; на
едни носи страхопочитание, в други предизвиква насмешка. За здравите е мед, за
болните е мед – пелин. Но защо народът да бъде като дърва? Нима народът е
виновен, че безбожните старейшини и лъжливите пророци го водят в безпътица? Не
е виновен народът в такава мярка като неговите старейшини и лъжливи пророци, но
все пак е виновен в известна степен. Защото и на народа Бог е дал да познава
истинския път и чрез съвестта, и чрез проповядване на Божието слово, та народът
не би трябвало сляпо да върви след своите слепи водачи, когато те го водят по
лъжлив път и отдалечават от Бога и Божия закон. Бог, братя, е праведен, и той
знае мярката на всяка вина, и няма да допусне неукия и малкия да пострада
колкото учения и големия.
Всевиждащ
Господи, спаси ни да не бъдем нито слепи водачи, нито слепи последователи.
Укрепи сърцето ни, та и като водачи, и като последователи да бъдем винаги Твои
слуги и само Твои слуги. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Па́мять
пра́ведного Твоего́ И́ова, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:/ изба́ви нас
от наве́тов и сете́й лука́вого диа́вола// и спаси́ ду́ши на́ша, я́ко
Человеколю́бец.
Кондак
праведному Иову Многострадальному, глас 8
Я́ко
и́стинен и пра́веден, Богочести́в и непоро́чен,/ освяще́н же я́влься
всесла́вне, Бо́жий уго́дниче и́стинный,/ просвети́л еси́ мир в терпе́нии
твое́м, терпели́вейший и до́блейший.// Те́мже вси, Богому́дре, па́мять твою́
воспева́ем.
ИЗ
„ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 МАЙ
Разсъждение
Авва Исаия казал за себе си: „Виждам себе си подобно на кон, който се лута без ездач. Който и да го намери го възсяда и го язди, докато желае. Когато един ездач го остави, друг го възсяда и постъпва по същия начин, па трети и т.н.“. Този велик подвижник, за когото всички говорели с удивление, достигнал съвършенство, казал това за себе си или от смирение, или като спомен от времето на своето несъвършенство. Важното е, че тези думи са верни и се отнасят за всеки християнин, който ходи духовно неопасан и необуздан. Тъкмо една страст го е оставила, и друга го е възседнала. Тъкмо едната го е изтощила и оставила в отчаяние, друга го яхва с измамната надежда, че тя ще го направи щастлив. Такъв човек няма ездач, който да го насочи в правилния път, без отклонения ни наляво, ни на дясно. Единственият приятелски ездач, когото трябва да поздравим с „добре дошъл“, е светият и силен християнски дух.
БЕСЕДА за силата, която Бог е дал на пророческите думи
Ето, Аз ще направя Моите думи в устата ти огън, а тоя народ –
дърва; и тоя огън ще ги погълне (Иерем. 5: 14).
Виждате,
братя, че действието на Божиите думи е различно за всекиго! Божиите думи са
като огън, който радва праведника, премръзнал в студената нощ на този свят; и
Божиите думи са като огън, който изгаря неправедника, когото този материален
свят твърде много е стоплил. Опитните духовници са ни оставили свидетелство, че
самото име Иисус, което на вярващите дава сила, радост и бодрост, същото това
име изгаря злите духове като жив огън. Такова е всяко слово Божие. Едни
утешава, други дразни, на едни усмирява греха, на други го усилва; на
едни носи страхопочитание, в други предизвиква насмешка. За здравите е мед, за
болните е мед – пелин. Но защо народът да бъде като дърва? Нима народът е
виновен, че безбожните старейшини и лъжливите пророци го водят в безпътица? Не
е виновен народът в такава мярка като неговите старейшини и лъжливи пророци, но
все пак е виновен в известна степен. Защото и на народа Бог е дал да познава
истинския път и чрез съвестта, и чрез проповядване на Божието слово, та народът
не би трябвало сляпо да върви след своите слепи водачи, когато те го водят по
лъжлив път и отдалечават от Бога и Божия закон. Бог, братя, е праведен, и той
знае мярката на всяка вина, и няма да допусне неукия и малкия да пострада
колкото учения и големия.
Всевиждащ
Господи, спаси ни да не бъдем нито слепи водачи, нито слепи последователи.
Укрепи сърцето ни, та и като водачи, и като последователи да бъдем винаги Твои
слуги и само Твои слуги. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
А́гница Твоя́, Иису́се, Ири́на,/ зове́т ве́лиим гла́сом:/
Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и, Тебе́ и́щущи, страда́льчествую,/ и
сраспина́юся, и спогреба́юся Креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко
да ца́рствую в Тебе́, и умира́ю за Тя,/ да и живу́ с Тобо́ю,/ но я́ко же́ртву
непоро́чную, приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами,// я́ко
Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.
На горе́ Непоро́чных подвиза́лся еси́, богому́дре,/ и на
се́й проше́л еси́ му́ченичества пу́ть,/ сего́ ра́ди сугу́бым венце́м Живодавец
досто́йно тя́ венча́л е́сть,/ священному́чениче Ефре́ме,// приле́жно прося́ща
поми́ловати славосло́вящих тя́.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 МАЙ
Разсъждение
Не помагат думите на молитвата, ако сърцето не участвa в
молитвата. Бог чува само усърдните молитви. Авва Сисой Тивейски, връщайки се
веднъж от Синайската планина, срещнал един монах, който се оплакал, че в
манастира много теглят от сушата. Сисой му казал: „Защо не се молите и не
просите от Бога?“. Монахът отговорил: „Молим се и просим, но дъжд няма“.
На това Сисой казал: „Очевидно е, че вие не се молите усърдно. Искаш ли
да се увериш, че това е така?“. Като казал това, старецът издигнал ръце към
небето и се помолил. Върху земята се излял обилен дъжд. Като видял това,
учуденият монах паднал на земята пред стареца и му се поклонил, но старецът,
боейки се от човешката слава, бързо побягнал от него. Искайте, и ще
ви се даде, е казал сам Господ. Но напразно устата е пълна с молитви,
ако сърцето е празно; Бог не гледа и не слуша устата, а сърцето. Нека сърцето
да се изпълни с молитва, па макар устата и да мълчи. Бог ще чуе молитвата и ще
я приеме.
БЕСЕДА за божествения брак на човешката душа
Върнете се, деца отстъпници, казва Господ, защото Аз
се съчетах с вас (Иерем. 3: 14)[1].
Човешката душа е невестата, а живият и всесилен Господ е
Женихът на човешката душа. Своята невеста – душата, Господ облича в блясък и я
храни със Своята благодат. А жената от Жениха Бог ражда добри деца, и то много
деца, във вид на много и прекрасни добродетели. Душата от себе си не може да
роди нито една добродетел. Само оплодената душа ражда добродетели. Оплодената
от света душа остава безплодна или ражда грях и порок. Затова Господ казва на
хората: Аз се съчетах с вас. За да знае човешката душа за
Кого е сгодена и за Кого е венчана, за да не се лута и с прелюбодейство да
умъртви себе си и да се превърне в пепел. Бог е верен Жених на човешката душа.
Той никога не изневерява на невестата душа. Неговата любов към душата никога не
изстива, ако душата не се отрече от Бога и не падне в прелюбодейство. Но и
тогава Бог не изоставя душата веднага, а върви след нея и я връща от пътя на
погибелта. Обърнете се, казва Господ на човешките души. Покайте
сеи ще ви простя. Обърнете се и ще ви приема.
Покаялите се биха могли да кажат колко велика е Божията милост. Те биха могли
да потвърдят колко търпелива е Божията милост към грешниците до последния им
час. Бог е верен в Своята любов и не е бърз на отмъщение към душите
прелюбодейки. Той се старае непрестанно да върне на прелюбодейната душа
изгубения срам. А срамът ражда покаяние, а покаянието води към обновяване, а
обновяването води към първоначалната любов и вярност.
О, всесилни Господи, помогни ни, та от твоята вечна любов
нашата душа да роди добър и изобилен плод. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Има различие
между сръбския оригинал и българския превод. Но смисълът е същият (бел.прев.).
Вменихте се като овце за заколение и мъки страшни
претърпяхте за името Христово, старци, мъже, момци, младенци и майки,
целомъдрени невести и девойки чисти: всехвални баташки мъченици — на българския
род украса, молете Христа нашия Бог за нас, които с вяра и любов почитаме
страданията ваши.
Кондак, глас 5.
От
Христа не се отрекохте, предпочетохте страшни мъки пред лъжовния земен живот в
нечестивата агарянска вяра, затуй живеейки на небесата с всички светци, молете
непрестанно Христа Бога за нас, които паметта ви празнуваме с любов и от все
сърце ви викаме: радвайте се, многострадални наши бащи и майки!
Тропарь
мученице Пелагии Тарсийской, глас 4
А́гница
Твоя́, Иису́се, Пелаги́я,/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́/
и, Тебе́ и́щущи, страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся Креще́нию
Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди, я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя,
да и живу́ с Тобо́ю;/ но, я́ко же́ртву непоро́чную, приими́ мя с любо́вию,
поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами// я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.
Младият
и неопитен в духовната борба човек превръща всяко добро дело в самохвалство. Но
опитният в схватките със страстите и демоните войник омаловажава всяко свое
добро дело и усилва молитвата си за Божията помощ. Авва Матей е казал: „Колкото
повече човек се приближава до Бога, толкова повече вижда себе си по-грешен“. И
освен това казал: „Когато бях млад, мислех, че мога да извърша нещо добро; а
сега, като остарях, виждам, че нямам нито едно добро дело“. Не е ли сам Господ
казал: Никой не е благ, освен един Бог. Щом, значи,
единствено Бог е добър и извор на всяко добро, как
тогава може да се извърши някое добро дело, което да не е от Бога? И как някой,
като извърши добро дело, може да го приписва на себе си, а не на Бога? А щом е
тъй, с какво тогава може да се похвали смъртният човек? С нищо, освен с Бога и
с Божията благост.
БЕСЕДА за идолопоклонството като прелюбодейство
Иуда и Израил оскверниха земята, защото прелюбодействаха с камъните
и дървета (Иерем.
3: 9)[1].
Какво
е това прелюбодеяние, което са сторили Израил и Иуда (т.е. израилският и
иудейският народ) с камъните и дърветата? Това е поклонение на идолите от камък
и дърво. Но преди този грях те извършили един друг – отклонили се от
поклонението на истинския Бог, на живия и единствен Бог. Защо тяхното
идолопоклонничество се нарича прелюбодеяние? Защото първоначално те са били
обвързани с любовта към истинския Бог, към живия и единствен Бог, а след това
изневерили на тази любов и предали сърцата си на чужди идоли от камък и дърво.
Затуй Господ нарича тяхното идолопоклонничество прелюбодеяние. Дали този
Божи укор е бил заслужен само за онова древно време, а не и за нашето, и само
за Израил и за Иуда ли е, или е и за християните? За съжаление, този Божи укор
е напълно заслужен и за мнозина от християните. В когото е изстинала любовта
към истинския Бог, към живия и единствен Бог, и се е разпалила низка любов към
творенията от камък и дърво, към тленните неща и смъртните творения, той
прелюбодейства и навлича върху себе си Божия укор. Та този Божи укор и днес е
уместен, както и някога, защото тогава хората грешели, не познавайки Христа, а
днес грешат, познавайки Христа. О, братя, докога това мрачно
идолопоклонничество ще се влачи по земята? Докога земята ще смърди от
прелюбодеянията на хората с идолите от камък и дърво, от сребро и злато, от
плът и кръв? Нима Христос не е разбил всички идоли на прах и пепел? Защо сега
някои се превиват и от тази пепел отново си правят богове? Поради дяволска
измама и своето собствено самозалъгване.
О,
възнесъл се на небесата, защити ни от дяволските измами и нашето собствено
самозаблуждение. С Твоя честен Кръст ни запази от срамното прелюбодеяние
със строшените идоли. Помогни ни, Господи, непрестанно да се покланяме
само на Тебе, истинския Бог, живия и единствен Бог. На Тебе слава и хвала
вовеки. Амин.
Автор
– Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Между
българския и сръбския библейски текст има разлика. Тук, в интерес на следващите
редове се придържам към сръбския (бел.прев.).
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Печерской», глас 4
Днесь
све́тло торжеству́ет Пече́рская оби́тель,/ и ра́дуется явле́нием о́браза
Богома́тере/ безме́рный лик Пече́рских отце́в,/ с ни́миже и мы непреста́нно
вопие́м:// ра́дуйся, Благода́тная, Пече́рская похвало́.
Кондак
Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Успение» Киево-Печерской, глас 3
Де́ва днесь неви́димо предстои́т в це́ркви/ и с ли́ки Пече́рских отце́в мо́лится о нас,/ благогове́йно велича́ющих Ея́ безме́рную ми́лость к ро́ду на́шему,/ я́вльшуюся в чу́дном о́бразе Ея́,// оби́тель Пече́рскую украша́ющем.
Звезду́
Росси́йскую днесь почти́м,/ от восто́ка возсия́вшую и на за́пад прише́дшую,/
всю бо страну́ сию́ чудесы́ и добро́тою обогати́вшу и вся ны/ соде́янием и
благода́тию мона́шескаго уста́ва,// блаже́ннаго Феодо́сия.
ИЗ
„ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 МАЙ
Разсъждение
Авва
Иоан Колов попитал монасите: „Кой е продал Иосиф?“. Един отговорил: „Неговите
братя“. На това старецът казал: „Не братята му, а неговото смирение. Иосиф е
можел да каже, че е техен брат и да се противопостави на продажбата; но той
премълчал за това. Значи смирението го е продало. Но това същото смирение после
го е направило господар на
Египет“.
Ние
прекомерно се пазим от външните неприятности, като пренебрегваме Божията воля,
и затова губим добрите плодове, които се пожънват след края на неприятностите,
понесени със смирение. Авва Пимен мъдро е казал: „Ние сме изоставили лекия
ярем, т.е. самоукорението, а сме се нагърбили с тежкия, т.е. самооправданието“.
Християнинът приема всяка неприятност като заслужена за сегашни или стари свои
грехове, приемайки във всичко волята Божия с вяра и очаква края с надежда.
БЕСЕДА за това как ще се посрамят идолопоклонниците
Тъй се посрами Израилевият дом…, думайки на дървото: „Ти си мой
баща“, и на камъка: „Ти ме роди“; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице;
а през време на своето нещастие ще говорят: „Стани и ни избави!“ (Иерем. 2: 26 – 27)[1].
Наистина,
братя, ще се посрамят всички ония, които не виждат по-далеч от дърветата и
камъните, и които в своето безумие казват: „Целият човек е изграден от растения
и минерали и с него става същото, каквото с растенията и минералите“.
Загърбвайки Твореца, те не могат да видят друго освен създанията и, забравяйки
Твореца, те провъзгласяват създанията за творец. „Природата – казват – е
сътворила и родила човека, затова човек е по-малък от природата, по-нисък от
природата, слуга под крилото на природата, роб [вързан] на веригата на
природата, мъртвец в гроба на природата. Ще се посрамят онези, които говорят
така, които като попаднат в беда, започват да викат към Бога: „Стани и ни
избави!“. Защо викат към Бога: „Стани“, като че ли Бог
лежи! Не лежи Бог, а стои. Стои и чака да помогне[2] на всеки, на всеки, който с вяра и
смирение търси помощ[3] от Него. Онези, които са обичали
дърветата и камъните, които са се уповавали на своята сила, и са Го отхвърлили
от своя живот. Затова, когато ги притисне неволята, викат: „Стани!“.
А Господ е кротък, става и отива на помощ на всеки каещ се. Нека грешникът да
се покае истински и да отхвърли грешната си любов, да се върне при Божията
любов, и Бог ще му помогне. Да обърне гръб на мъртвите дървета и камъни, а
лицето си към живия Бог, и Бог ще го избави. Защото е Всесилен, но не е
злопаметен и отмъстителен. Нито пък е сътворил хората за смърт, а за живот. О,
братя, да не търсим помощ от безпомощните, нито живот от безжизнените. Да
обърнем лицето си към живия наш Сътворител, Който ни е дал по-светло лице от
лицето на всяка земна твар. Да се върнем от западния път на източния път[4], защото това е пътят на спасението. Нека
побързаме, докато нашият последен ден не е потънал в мрака на запада.
О,
възнесъл се Господи, светлоносни наш Сътворителю, възнеси ума ни на небето.
Очисти го от тъмнината и го освободи от [оковите] на земята. На Тебе слава и
хвала вовеки. Амин.
Автор
– Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Тук
има леко разночетене в сръб. библейски текст, но смисълът е същият (бел.прев.).
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Печерской», глас 4
Днесь
све́тло торжеству́ет Пече́рская оби́тель,/ и ра́дуется явле́нием о́браза
Богома́тере/ безме́рный лик Пече́рских отце́в,/ с ни́миже и мы непреста́нно
вопие́м:// ра́дуйся, Благода́тная, Пече́рская похвало́.
Кондак
Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Успение» Киево-Печерской, глас 3
Де́ва днесь неви́димо предстои́т в це́ркви/ и с ли́ки Пече́рских отце́в мо́лится о нас,/ благогове́йно велича́ющих Ея́ безме́рную ми́лость к ро́ду на́шему,/ я́вльшуюся в чу́дном о́бразе Ея́,// оби́тель Пече́рскую украша́ющем.
Звезду́
Росси́йскую днесь почти́м,/ от восто́ка возсия́вшую и на за́пад прише́дшую,/
всю бо страну́ сию́ чудесы́ и добро́тою обогати́вшу и вся ны/ соде́янием и
благода́тию мона́шескаго уста́ва,// блаже́ннаго Феодо́сия.
ИЗ
„ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 МАЙ
Разсъждение
Авва
Иоан Колов попитал монасите: „Кой е продал Иосиф?“. Един отговорил: „Неговите
братя“. На това старецът казал: „Не братята му, а неговото смирение. Иосиф е
можел да каже, че е техен брат и да се противопостави на продажбата; но той
премълчал за това. Значи смирението го е продало. Но това същото смирение после
го е направило господар на
Египет“.
Ние
прекомерно се пазим от външните неприятности, като пренебрегваме Божията воля,
и затова губим добрите плодове, които се пожънват след края на неприятностите,
понесени със смирение. Авва Пимен мъдро е казал: „Ние сме изоставили лекия
ярем, т.е. самоукорението, а сме се нагърбили с тежкия, т.е. самооправданието“.
Християнинът приема всяка неприятност като заслужена за сегашни или стари свои
грехове, приемайки във всичко волята Божия с вяра и очаква края с надежда.
БЕСЕДА за това как ще се посрамят идолопоклонниците
Тъй се посрами Израилевият дом…, думайки на дървото: „Ти си мой
баща“, и на камъка: „Ти ме роди“; защото те обърнаха към Мене гръб, а не лице;
а през време на своето нещастие ще говорят: „Стани и ни избави!“ (Иерем. 2: 26 – 27)[1].
Наистина,
братя, ще се посрамят всички ония, които не виждат по-далеч от дърветата и
камъните, и които в своето безумие казват: „Целият човек е изграден от растения
и минерали и с него става същото, каквото с растенията и минералите“.
Загърбвайки Твореца, те не могат да видят друго освен създанията и, забравяйки
Твореца, те провъзгласяват създанията за творец. „Природата – казват – е
сътворила и родила човека, затова човек е по-малък от природата, по-нисък от
природата, слуга под крилото на природата, роб [вързан] на веригата на
природата, мъртвец в гроба на природата. Ще се посрамят онези, които говорят
така, които като попаднат в беда, започват да викат към Бога: „Стани и ни
избави!“. Защо викат към Бога: „Стани“, като че ли Бог
лежи! Не лежи Бог, а стои. Стои и чака да помогне[2] на всеки, на всеки, който с вяра и
смирение търси помощ[3] от Него. Онези, които са обичали
дърветата и камъните, които са се уповавали на своята сила, и са Го отхвърлили
от своя живот. Затова, когато ги притисне неволята, викат: „Стани!“.
А Господ е кротък, става и отива на помощ на всеки каещ се. Нека грешникът да
се покае истински и да отхвърли грешната си любов, да се върне при Божията
любов, и Бог ще му помогне. Да обърне гръб на мъртвите дървета и камъни, а
лицето си към живия Бог, и Бог ще го избави. Защото е Всесилен, но не е
злопаметен и отмъстителен. Нито пък е сътворил хората за смърт, а за живот. О,
братя, да не търсим помощ от безпомощните, нито живот от безжизнените. Да
обърнем лицето си към живия наш Сътворител, Който ни е дал по-светло лице от
лицето на всяка земна твар. Да се върнем от западния път на източния път[4], защото това е пътят на спасението. Нека
побързаме, докато нашият последен ден не е потънал в мрака на запада.
О,
възнесъл се Господи, светлоносни наш Сътворителю, възнеси ума ни на небето.
Очисти го от тъмнината и го освободи от [оковите] на земята. На Тебе слава и
хвала вовеки. Амин.
Автор
– Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Тук
има леко разночетене в сръб. библейски текст, но смисълът е същият (бел.прев.).
