ЖИТИЯ – 1 СЕПТЕМВРИ

1 септември

Св. праведен Иисус Навин

Св. Иисус Навин е водач на еврейския народ след Моисей. С целия народ той прекосил река Иордан по суша, подобно на Моисей, който преминал Червено море (Числ. 3: 14–17; Изх. 14: 1–31). Иисус Навин видял лице в лице вожда на небесните сили – архангел Михаил (Нав. 5: 13–16), и с тръбен звук разрушил стените на град Иерихон (Нав. 6: 1–26). По време на едно сражение с неприятелите той спрял слънцето, докато не разгромил напълно своите врагове (Нав. 10: 12–14). След като въвел народа в Обетованата земя, Иисус Навин чрез жребий я разделил между евреите. Починал мирно на 110-годишна възраст.

Преподобна Марта, майката на св. Симеон Стълпник

За нея се разказва в житието на св. Симеон.

Свети мъченици Калиста и нейните братя Евод и Ермоген

Тези свети мъченици, получили духовно раждане в тайнството свето Кръщение, били обвинени пред един езически управител, че са християни. Като видял, че те са непоколебими в изповядването на Христа, той ги осъдил да бъдат посечени с меч, а те, като извършили мъченическия си подвиг, отишли при Господа.

Св. 40 девици постници и техният учител Амун

Тези свети девици били от Адрианопол Македонски и просветени от дякон Амун, повярвали в Христос. Бавд, управителят на града, ги изправил на съд и ги подложил на много мъчения, за да ги принуди да се поклонят на идолите. Те се помолили на Бога и изведнъж идолският жрец бил повдигнат от невидима сила във въздуха, останал дълго време там, после паднал на земята и умрял. След това мъчителят заповядал да окачат свети Амун и да стържат ребрата му. После сложили на главата му нагорещен шлем, но светият мъченик бил чудесно избавен. Впоследствие изпратили свети Амун заедно със светите девици в Ираклия при друг мъчител. По негова заповед десет от тях били хвърлени в огън; осем, заедно с учителя си – посечени с меч; някои умрели, прободени с меч в устата и сърцето; шест от тях били пронизани с нож; а другите шест отишли при Господа, след като в устата им било поставено нагорещено до червено желязо.

Преподобни Мелетий Нови

Този дивен Мелетий бил син на кападокийската земя. Бил роден в село Муталаска (около 1035 г.), родното място на преподобни Сава Освещени. Родителите му се казвали Иоан и София. Били благочестиви и добродетелни. Синът им, просветен от небесна мъдрост, от ранна възраст им подражавал. Когато поотраснал, родителите му го изпратили на училище. Но тъй като учението не му се удавало, той, изпълнен с вяра, един ден по време на литургията се скрил под престола, молейки се на Бога за помощ. И наистина, оттогава умът му се просветил така, че след като прочел само веднъж втората Моисеева песен, я запомнил. От този момент придобил способността да разбира дори най-трудните неща.

Живеейки богоугодно и укрепвайки физически, Мелетий всеки ден ходел в храма и се хранел с меда на божественото Писание. Заедно с възрастта той напредвал в мъдрост и благодат, така че мнозина се удивлявали на младежкото му благоразумие, което дори възрастните не притежавали. Като станал на петнадесет години, родителите му поискали да го задомят и му намерили годеница, но той не се съгласил на това, взел кръста си и последвал Христос, желаейки да Му се предаде с цялото си същество. Макар че до този момент бил напълно послушен към родителите си, той избягал от вкъщи. Пристигнал в Цариград[1] и се установил в един манастир, основан някога от свети Иоан Златоуст, в който самият той пребивавал като Константинополски патриарх. След тригодишен живот в манастира Мелетий бил постриган за монах. Младият монах бързо напредвал в добродетелите, така че скоро надминал всички свои сподвижници. Но той, избягвайки човешката слава и градската врява, желаейки още по-големи подвизи, напуснал Константинопол и отишъл в Солун, за да се поклони на мощите на свети великомъченик Димитрий с намерението да отиде на поклонение в Иерусалим и Рим. След като се приближил до гроба на мъченика и се помазал със светото му миро, той продължил пътя си. Но по пътя му се явил чуден младеж, който давал вид, че отива в същата посока, и му рекъл, че Божията воля е да промени намерението си и най-напред да отиде в Тива, където се намира храмът на светия великомъченик Христов – Георги. След като му казал това и го изпратил, младежът изчезнал, а Мелетий посетил първо храма на Пресвета Богородица на Акропола в Атина, а след това отишъл там, където му било заповядано чрез видението. След като намерил храма на Свети Георги, който се намирал в Тивейската планина, той останал там и скрит от човешките очи, прекарвал дните в пост, молитва и всякакъв добър подвиг. Но макар че се криел, добродетелният му живот станал известен в онези краища и мнозина се събрали около него, за да го имат за свой водач и учител. Така, след кратко време, неговото място на молитвено уединение се превърнало в манастир. Мнозина, отричайки се от света, идвали да живеят при преподобния, а други – за да чуят поучение и духовен съвет от него. Веднъж от град Тива дошла една богата жена от известно тивейско семейство, която, по внушение на дявола, се опитала с красотата и чара си да съблазни светеца и да го вкара в грях. Св. Мелетий, виждайки намерението ѝ, остро я изобличил и ѝ казал: „Аз, жено, по-рано си отрязах косите, за да не ми ги отреже жена, както Далила на Самсон, и с това да помрачи с демонска тъмнина зениците на душата ми. Затова се махни от мен и мами със скверните си желания подвластните на ножа ти и страстите ти градски князе“. Жената, засрамена, се махнала, а той, налагайки си четиридесетдневен пост, останал затворен в килията си цяла година, без да приема никого. Лукавият демон обаче му изпратил страшни болки по цялото тяло, особено по краката, та така да разбие храбростта му и да го принуди да прокълне деня, в който се е родил. Но трудът му бил напразен.

Като виждал как мирът му е нарушен от многобройните посещения и спомняйки си обета си, преподобни Мелетий след известно време предал управлението на манастира на един от събралите се братя и тръгнал да осъществи отдавнашното си желание – да се поклони на Гроба Господен и други свети места. По това време Палестина била окупирана от дивите селджуци, които били победили местните араби и византийците, та били пленили дори и византийския император Диоген Роман. Селджукските турци вършели големи насилия над поклонниците, ограбвали ги и ги принуждавали да се отрекат от Христос. Преподобни Мелетий, разпален от желание за мъченичество, без да държи сметка за опасностите, тръгнал на път и след големи неволи и страдания пристигнал в Иерусалим. Очаквала го, ако Бог не му бил пратил като избавител един емир от Арабия, сигурна смърт. След като прекарал три години в Палестина и се поклонил на светите места, преподобният се завърнал в Тива, за да посети братята си и да ги укрепи духовно, а след това продължил поклонническото си пътуване в древния Рим и Испания. След като целунал в Рим гробовете на първовърховните апостоли Петър и Павел и следите от кръвта на римските мъченици, а в Испания – гроба на апостол Иаков, той се върнал отново в Тива при повереното му от Бога стадо, което го приело с голяма радост.

Живеейки с братята, той им бил пример във всичко. Смирявал се пред всички, пръв отивал на работа и последен се връщал след нея. Онова, което другите не можели, той правел сам, допълвайки недостига на всички. Грижел се за дрехите и обувките на братята, като за себе си задържал само една дреха, която, заради овехтяването ѝ, постоянно кърпел, и чифт закърпени сандали. Във всичко бил сдържан и строг към себе си, а снизходителен към другите. Макар че докато бил сам, ядял само хляб и вода, колкото да поддържа тялото си живо с цел да го смири от неговите вълнения, той постановил в общежитието човеколюбив устав. Всеки можел да взема колкото желае от всичко предлагано на трапезата, а сам той вземал само толкова, колкото да може да понася тайните и явните си подвизи и болки, и колкото да скрие постоянния си пост от братята. Най-тежките камъни за граденето на манастирските постройки били пренасяни от неговата свята ръка. Сам засадил и първите градини и благородни дървета около манастира. Но въпреки че се трудел неуморно, той никога не пропускал богослужението.

Това били неговите видими трудове, а броят на невидимите и нощни поклони и коленичения, молитви и бдения, сълзи и другите подвизи е известен само на Бога. Никога не се случвало да си почине на скромната рогозка, която му била за легло, преди да я ороси със сълзите си. След като си починел малко, ставал за полунощницата и се молел, докато камбаната забиела за общото богослужение. От продължителното му стоене прав на молитва и труд нозете му отекли и по тях се отворили рани, та чак вътре се появили червеи; и когато някой падал, той го връщал на мястото му, та по този начин да увеличи телесните си болки, а чрез тях и търпението си.

Братята много скърбели заради неговите страдания, но не можели да намерят лек. Случило се по това време да дойде един лекар, който, за тяхна голяма радост, обещал да го излекува. Светецът обаче не искал да покаже раните си на лекаря, но тъй като бил прозорлив, му предсказал, че ще умре след три дни, и поискал от него той сам да се изцели чрез покаяние и да се подготви за скорошната си смърт. След три дни, за учудване на всички, лекарят наистина починал. А преподобният продължил да търпи болките, както някогашния многострадален Иов на бунището, като се грижел преди всичко за душата си и нейното спасение.

Преподобният имал толкова дълбока вяра, че можел дори да премества планини и да върши други достойни за удивление неща. За това свидетелства следният случай. Един от учениците му, необикновено послушният иеромонах Марк, докато благославял трапезата, внезапно починал. Когато братята се събрали да го погребат, един от монасите, било от голяма скръб, че вече няма кой да ги благославя, или защото не знаел какво говори, казал на стареца: „Заповядай, отче, на твоя ученик да каже  възгласа, та да можем да започнем службата“. Преподобният се обърнал към мъртвия ученик като към жив: „Чедо Марко, благослови!“. И ето, чудо! Мъртвецът отворил очи, вдигнал ръка към лицето си, прекръстил се, отворил устни, произнесъл „Благословен Бог…“ и отново се върнал в първоначалното си състояние. Ето още едно велико чудо, което разкрива, че от устата му излизал огън, когато предавал престъпниците на наказание.

Сред учениците си преподобният имал един своеволен и твърдоглав човек на име Никодим, за когото не давал разрешение за ръкоположение за свещеник, тъй като знаел, че е недостоен. Никодим обаче пренебрегнал послушанието, отишъл в Тива и бил тайно ръкоположен от тамошния епископ, но не се върнал в манастира, а останал в града. По това време имало голяма суша, която принудила тивейците да направят молебен за дъжд, но това било безуспешно, докато не поискали помощ от Божия слуга Мелетий. В литията взел участие като свещеник и споменатият Никодим. Когато стигнали до манастира, Мелетий се помолил и над земята се излял силен дъжд. Като видял Никодим в свещенически одежди, старецът заповядал да му ги съблекат и да го хвърлят в яма за непослушанието. Някои от хората осъдили светеца като немилосърден, извадили Никодим от ямата, върнали му одеждите и тръгнали с него и с останалия народ към града. Но преди да стигнат до града, се случило нещо страшно. Появили се облаци, светкавици и силни гръмотевици. Никодим бил ударен от мълния и паднал мъртъв.

Тъй като името на светеца станало известно навсякъде заради добродетелите и чудесата, които Бог извършил чрез него, той, желаейки мир и молитвена тишина, като бягал от човешката слава, избрал за игумен своя ученик Николай, а сам, след 28 години пребиваване в манастира „Свети Георги“, се оттеглил на планината наречена Миуполи, по склоновете на Китерон. Там имало малък манастир – „Символон“ (или „Симвулон“), чийто храм бил посветен на небесните сили. В него живеел клирикът Теодосий, който с радост приел светеца и му дал храма на великия Бог и Спасител наш Иисус Христос. Но както град, построен на планина, не може да остане скрит, така станало и с преподобния Мелетий. С времето и там около него се събрали много братя и манастирът станал велика лавра. Мълвата за светеца стигнала до Константинопол. Тогавашният Константинополски патриарх Николай Граматик заповядал на Атинския архиепископ Никита да ръкоположи Мелетий за свещеник за изповед и духовно напътствие на братята. Никита, въпреки силната съпротива на светеца, го ръкоположил.

Клирик Теодосий скоро починал, така че цялата грижа за манастира на безплътните сили останала на Мелетий. Около него се събрали повече от сто монаси, чийто брой ден след ден се увеличавал. Светецът постоянно строял килии за тяхното настаняване, като ги съветвал и учел да се придържат към външна и вътрешна бедност, да не се грижат какво ще ядат, а цялата си надежда да възлагат на всеблагия Господ, който, подобно на небесните птици, ще им даде всичко необходимо. Той изисквал от тях пълна бедност, не им позволявал да притежават имоти и добитък, та грижите за тях да не ги отвличат от главното им дело – т.е. от молитвата. Така онази планина, доскоро пуста, се превърнала във втори рай, пустинята станала по-плодородна от обработваемата земя, а планините се огласяли от непрестанни химни и молитви. Освен обновяването на храма на Спасителя, който наследил от Теодосий, преподобният построил и храм в чест на Богородица, както и още един в чест на пророк Илия. Той направил храма на  безплътните сили главна лавра, основавайки още 22 по-малки манастира, в които живеели заедно от осем до десет или повече монаси (Теодор Продром в своето „Житие“ споменава 24 манастира). В главната лавра, посветена на Светите Архангели, той оставил да живеят най-съвършените монаси, тези, които желаели да живеят усамотено в отделни килии.

Така се изпълнило и за Мелетий обещаното в древност на праотеца Авраам – неговото духовно семе растяло и се умножило като звездите на небето и като морския пясък. И което е най-чудното от всичко: той поверил цялото това множество от своите ученици единствено на Божия промисъл и своите молитви, като им забранил да имат нива или чифт волове, та така заедно с тях да се уподоби на Онзи, Който нямал къде глава да подслони. „По-добре е – казвал той – да се уповаваме на Господа, отколкото на човек.“ И Бог наистина, чрез благочестиви и христолюбиви хора, се грижил за стадото, събрано около преподобния. Като узнал за неговите добродетели, благочестивият император Алексий Комнин му изпратил 10 000 жълтици за нуждите на братята, обещавайки да прати и повече. Светецът обаче задържал необходимите му 422 и върнал останалите, като се съгласил да получава само тази сума ежегодно като императорски дар. Като благодарност към императора светецът постоянно се молел Бог да запази и укрепи империята му. Така императорът многократно бил спасяван чрез неговите молитви. Веднъж, когато куманите нападнали Тракия и окупирали околностите на град Анхиалo, императорът излязъл с войската си да ги спре и се готвел в определен ден да напусне града и да се сражава с тях. Свети Мелетий, по време на молитва прозрял, че царят, ако излезе срещу варварите този ден, ще бъде убит, и извикал от планината си: „Не напускай град Анхиало, височайши Алексие!“. Като казал това, въпреки че бил много далеч от Анхиало, той вдигнал десницата си и прекръстил императора, сякаш че той бил пред него. Един благочестив монах, който бил до Мелетий, го помолил да му обясни видението, което имал. Преподобният му казал: „В този момент императорът се готви да излезе на бой срещу куманите и ако го направи, ще бъде убит“. Изрекъл това и се помолил в сърцето си за спасението на императора. И Бог чул молитвите му, и променил намерението на императора, така че той да не влезе в битка. Но не само това: куманите започнали да се бият помежду си и били разбити. Така и императорът, и градът били спасени. Монах Иларион записал деня, в който светецът имал видение, и когато след известно време някои от войниците на императора дошли в манастира, той ги попитал за случая и се оказало, че всичко, което светецът му бил казал, се е случило точно така.

При друг случай император Алексий изпратил флот срещу Крит. По това време островът бил във владение на тиранина Карикис. Начело на флота бил благочестивият дук на име Иоан, който,  след като доплавал до Еврип, слязъл на брега и отишъл при Мелетий, за да получи благословията му. Преподобният го посъветвал: „Не отивай с флота срещу Крит. Това няма да ти е от полза. Но прати мирно писмо на Карикис, като му предложиш да се помирите. Ако се съгласи на мир, ще е добре; ако не – Бог на мира ще го погуби и Крит ще ти се покори. Ти стой в Еврип, докато не пристигне  отговор“. Иоан послушал съвета му и скоро получил вест, че Карикис е умрял. Така той завладял Крит без борба, както му предсказал преподобният.

Че светецът не се посрамил в надеждата си в Божия промисъл, се потвърждава от следното свидетелство. Случило се веднъж храната в манастира да свърши. По това време един благочестив човек дошъл от града и им донесъл три хляба и малко зеленчуци. Преподобният Мелетий благодарил на Бога и повикал братята да ядат, като им казал, че Този, Който е нахранил пет хиляди души с пет хляба, може да направи същото и с тях, сякаш че присъства помежду им. Като рекъл това, благословил хлябовете и ги раздал. Те се умножили и всички се наситили!

Много са чудесата, чрез които Бог свидетелства за Себе Си чрез този Свой верен слуга. От множеството им ще посочим само някои, които потвърждават особения дар на прозорливост, който преподобният получил от Бога заради чистотата на сърцето си.

Един княз на име Михаил Кастамонитис тръгнал да посети преподобния за благословение. Взел за придружител със себе си само един слуга, когото смятал за верен. Слугата обаче възнамерявал да го убие. И докато князът вървял напред, слугата извадил ножа си, за да го прободе в гръб. Но за свой ужас видял пред себе си Мелетий, изпълнен с гняв, и от страх се отказал от престъплението си. Когато пристигнали в килията на преподобния, Михаил поздравил стареца, докато слугата стоял отвън, мислейки, че Мелетий не знае за намерението му. Но той го изобличил явно и му казал: „Ако искаш Бог и ние да ти простим и да не се мъчиш вечно, падни в нозете на господаря си и изкупи беззаконието, което се канеше да извършиш“. Михаил се удивил, а слугата го замолил за прошка и след като получили благословението на стареца, се върнали у дома, прославяйки Бога.

Веднъж тивейският дук Вриений пожелал да посети светеца и взел със себе си роднината си Ватазий, казвайки му: „Да отидем, приятелю, да посетим Божия човек, какъвто никога преди не си срещал, и ще получиш от него голяма духовна полза“. Ватазий, който бил учен и познавал Светото Писание, казал: „Знам всичко, което той ще ми каже, защото съм го научил от Светото Писание“. Но все пак тръгнал с дука. Когато отишли при Мелетий, той първо приел Вриений, поучил го и го благословил, след което повикал Ватазий и изпреварвайки въпроса му, казал със смирение: „Ти, чедо, знаеш по-добре от мен онова, което искам да ти кажа, затова нямаш нужда от моите поучения“. Тъй преподобният смирил гордостта му.

И много други, тайно или явно, били поправяни от свети Мелетий и чрез неговия пример, поучения и прозорливост били водени по правилния път. Така например, един от монасите на неговата обител, който се отличавал с небрежност и леност, казал на един от братята: „Онези, които наричат отеца светец и пророк, са в заблуда“. Монахът, който бил по-разумен от него, му отговорил: „Нима за теб не е достатъчно доказателство, че отецът е истински слуга Божий, че толкова много сме се събрали тук без никакво имущество и без никакви притежания, а Бог ни дава, по неговите молитви, всичко което ни е необходимо?“. Братът се замислил над тези думи, съжалил заради голямата си небрежност, въздъхнал и по Божий промисъл излязъл до портата, където срещнал един много развълнуван монах чужденец. Попитал го кой е и откъде идва, а той му отговорил: „Идвам от пророка“. Като чул тези думи, братът не по-малко от него се развълнувал и го попитал: „Кой е този пророк?“. Монахът му отговорил: „Ето го пророкът, до храма на свети Илия“ – мислейки за преподобния, който бил там по това време. „Щом прекрачих – продължил монахът – прага на килията му, той ми разкри всички тайни на моето сърце. „Защо, чедо – ме попита той, – все още живееш с жена си, след като си се отрекъл от целия свят и си приел монашески обет? Защо криеш в земята малкото богатство, което Бог ти е поверил, за да търгуваш с по-големи неща? Но иди веднага, раздай го на сиротите и така събирай за себе си съкровище на небесата. Раздели се напълно от жена си и се покай от цялата си душа пред Бога, за да не си тръгнеш внезапно от този живот неподготвен и да бъдеш пратен в ада заедно с непокаялите се“. Така преподобният вразумил единия и повел другия по правия път на покаянието.

Eто още един подобен случай. Един ден преподобният изпратил някои от монасите в селото да купят вино. Човекът, който им продал виното, бил благочестив и добронравен, но жена му била безсрамна и зла. Като видяла един от монасите колко е красив и млад, тя го пожелала и много му досаждала да блудства с него. Той, като втори Иосиф, ѝ отказал, запазвайки чистотата на ангелския си образ. А тя, опиянена от страст, изтичала напред, където трябвало да мине монахът с мулетата, скрила се на една тясна пътека в лозята, чакайки тази целомъдрена душа да падне в клопката. Когато той стигнал до нея, тя се хвърлила върху него като луда, изкушавайки го да съгреши. Но той, призовавайки молитвите на стареца на помощ, я отхвърлил и строго ѝ се скарал. Върнал се в манастира, като оставил нещастницата посрамена. Когато дошъл в манастира, разказал по обичая всичко, което му се случило по пътя, но за това замълчал. Старецът го укорил и му казал: „Защо, чедо, ми разказа дреболиите, а онова, което е най-важното, криеш? Защо скри изкушението, към което те е подтиквала онази жена в къщата и в лозята, и че си я нахокал по неподходящ начин? Добре си постъпил, че си устоял на изкушението, но си малко сгрешил, като не си я вразумил смирено“. Монахът, изумен от прозорливостта му, поискал прошка.

Често в манастира идвали и странници, за да получат благословение и поучение от преподобния, защото славата му била стигнала чак отвъд пределите на Византия. Така един ден дошли много поклонници от древния Рим. Римляните го запомнили и за добрината, която оказал на някои от тях, когато те доплавали с кораб до Атина и били заподозрени от властите, че са шпиони, и били заплашени със смърт. Старецът, като прозорлив, казал на градоначалника да ги освободи с мир, защото са честни хора, и той го направил, имайки пълно доверие на думите на Божия човек. Тези пък поклонници, които дошли да посетят манастира, били повече от стотина, и икономът, като нямал достатъчно хляб за тях и братята, помолил Мелетий да ги оставят без храна. Но той му отговорил: „Не така, сине мой, но приготви трапеза, всички да се хранят заедно; уповавам се на Господа, че както е умножил хлябовете в пустинята и е нахранил толкова хиляди, ще благослови и малкото наша храна, за да се наситим всички и да ни остане“. Така и станало: всички яли и останала храна. И не само това. На третия ден, когато някой почукал на манастирската врата, светецът повикал иконома и му казал: „Иди, маловерецо, излез, отвори вратата и виж колко зърно ни е дал Бог в замяна на гостоприемството, което оказахме на чужденците“. Когато управителят излязъл до портата, намерил безброй мулета, натоварени с храна, която христолюбиви хора били изпратили като дар на манастира.

Преподобният имал не само дар на прозорливост от Бога, но и дара на чудотворното изцеление от различни душевни и телесни болести. Да посочим само едно от многобройните чудеса от този род, които той извършил приживе, и за които говорят древните му житиеписци. Един велможа в двореца на име Константин Хиросфактис имал верен слуга, когото обичал като себе си и който боледувал от тежка и неизлечима болест. Велможата го попитал: „Искаш ли да отидем при великия Мелетий, който е направил толкова много чудеса, та да те излекува?“. Болният се противопоставил на това, тъй като боледувал преди всичко душевно, и осъдил светеца, казвайки на господаря си: „Толкова много светци, от които съм искал  помощ, не ми помогнаха, та нима този пияница и лакомник ще ми помогне?“. Но въпреки това князът го завел и паднал в краката на преподобния, искайки помощ от него. Светецът, като виждал неверието на слугата, казал, че нито е в състояние да излекува такава тежка болест, нито болният е достоен за помощ. Но по силното настояване и сълзи на княза, след като болният изповядал греха си и поискал прошка, старецът се помолил на Бога и Бог дал на слугата здраве на душата и тялото, след което те си отишли радостни у дома.

Свети Мелетий имал от Бога власт над демони. Някой си монах на име Иаков бил обладан от зъл демон и често падал от скали и се наранявал, удряйки си главата, дотолкова, че било тежко и да се гледа. Веднъж той дошъл в храма, където бил светецът, и бил нападнат от демон в притвора на църквата. Светецът го видял да пада. Крайниците му се тресели, биел се по главата, устата му се изкривила и от нея излизали пяна, скърцане със зъби и ужасен вой. Когато видял всичко това, светецът се съжалил над него, сложил жезъла си на устата му – изгонил демона и изправил Иаков здрав и цял. Подобно нещо се случило и с един мирянин на име Теофилакт, който също бил изцелен по молитвите на светеца. Този дивен Божий служител предвидил голямо земетресение, спасил манастира от пожар, извел вода до храма на св. пророк Илия, както някога направил Моисей в пустинята, и извършил много други чудеса, от които посочихме само тези, за да се убедите колко дивен е наистина Бог в Своите светии.

Преподобни Мелетий живял в бдение, страдания и подвизи около 70 години и дочакал блажената си кончина на 1 септември 1105 г. Той предал външния човек на земята, от която бил сътворен, а безсмъртната си душа – на Бога, Комуто служил вярно през целия си живот. Малко преди смъртта му учениците му го попитали как ще стопанисват манастира след него, от какво ще се препитават многобройните монаси, когато нямат никакви имоти? Преподобният, като изобличил маловерието им, отговорил: „Знайте, че за чудо няма да ви говоря нищо. Но ако придобия дръзновение пред Бога, никога няма да имате недостиг в нищо“. След смъртта му братята погребали честните му мощи от северната страна, в притвора на главния манастирски храм „Свети Архангели“. След Мелетиевото успение над честните му мощи станали, ставали и продължават да стават многобройни чудеса. Оттогава та до днес неговата лавра се нарича „Манастир на свети Мелетий“, който векове наред събира около себе си души, жадни и гладни за живия Бог, духовна утеха и изцеление. С неговите свети молитви, Господи Иисусе Христе, спаси и помилуй нас. Амин.

Свети новомъченик Ангел

Този блажен човек бил от Константинопол, златар по занаят. Имал жена и шест деца и живял щастливо. Веднъж, в деня на празника отдание на Успение на Пресвета Богородица, който се празнувал извън града, близо до село Свети Стефан, на полето, този блажен Ангел отишъл там заедно с други християни. Сред тях имало и някои вероотстъпници, бивши християни, приели исляма. В празнично настроение те се радвали и танцували. Мюсюлманите разменяли шапките си с християните – поставяли християнските шапки на главите си, а давали белите си чалми на християните. Когато слънцето взело да залязва, всички се върнали по домовете си в Константинопол. Но на другия ден вероотстъпниците отишли в Ангеловата къща и попитали Ангел: „Защо днес носиш християнска шапка?“. Той отговорил: „Защото съм християнин“. Те му казали: „Вчера ти стана мюсюлманин и трябва да носиш бяла чалма, както я носеше вчера“. Ангел се зачудил на думите им и помислил, че се шегуват. Но те се разгневили, извикали властта, хванали Ангел и го отвели в съда. Там го обвинили и лъжесвидетелствали, че вчера е станал мюсюлманин и пред тях е казал салават[2], т.е. символа на мюсюлманското вероизповедание, и е носил бяла чалма на главата си. Съдията попитал Ангел дали това е истина. Ангел отговорил: „Нито салават съм казвал, нито съм ставал мюсюлманин, но празнувах заедно с тях и след това всеки си отиде вкъщи“.

Като видял решителността и твърдостта на Ангел, съдията го изпратил при везира. След него тръгнали и обвинителите му. Те също лъжесвидетелствали срещу него пред везира. Ангел решително отхвърлил лъжливите им обвинения. А везирът, виждайки, че Ангел е невинен, започнал да се отнася към него уж благосклонно и го съветвал да се откаже от християнската вяра и да стане мюсюлманин, като му обещал: „Ще те обсипя с велики почести, ще те направя богат и ще ти дам голяма власт“. А блаженият му отговорил високо и ясно: „Ефенди, аз съм рожба на християнски родители; роден съм християнин, християнин и ще умра. Нищо на този свят не може да ме отдели от любовта на истинския Бог – моя преблаг Господ Иисус Христос. Не само богатството, почестите и славата, които ми обещаваш, но и цялото ваше царство да ми дадете, няма да можеш да отклониш сърцето ми от вярата ми и Христа“.

Това и много други неща казал мъченикът, които страшно разгневили везира и той извикал: „Ако не станеш мохамеданин, ще те погубя, но първо ще те подложа на такива мъчения, че цялото ти тяло ще бъде разкъсано, преди да издъхнеш в люти мъки“. Мъченикът смело отговорил на везира: „Прави каквото искаш: бий, режи, коли, изгори ме в огън, хвърли ме на зверовете, потопи ме в морето и прави всичко друго, което можеш с това мое тяло, аз няма да се отрека от моя Христос, няма да променя вярата си, няма да стана мохамеданин“.

Разярен, везирът заповядал да хвърлят Ангел в затвора. Там кръвожадните агаряни ужасно го измъчвали. А един от съседите му, Агарджан, човек с високo положение – бей, се смилил над мъченика и започнал да го съветва така: „Защо, човече, трябва да умреш невинен? С това само ще зарадваш враговете си. Най-добре е за теб да станеш мохамеданин, за да те освободят. Па тогава събери всичко, което имаш, вземи децата и жена си и иди на друго място, и там живей като християнин“. Мъченикът му отговорил: „Не дай Бог да изпадна в такова безумие и да излезе от устата ми такава богохулна дума. Моят Христос умря за мен и нима ще е нещо велико, ако аз от любов умра за Него? Като човек аз все някога трябва да умра: или днес, или утре, или по-късно. Затова е по-добре да умра днес за Христос, за да се удостоя с Неговото Небесно Царство“. Като чул този отговор, беят се отдръпнал.

Опитвайки се по всички възможни начини да отлъчат мъченика от Христос, агаряните изпратили при него в тъмницата жена му, та дано нейните молби и сълзи да трогнат мъченика и той заради нея и децата им да се съгласи да приеме исляма. Жената проляла много сълзи пред него и изрекла много сърцераздирателни молби. Но Христовият мъченик, преодолял в себе си всичко телесно и светско и потопил се изцяло в духовното и отвъдното, останал неумолим и непоколебим и дал на жена си съвет: „Жено, за теб и мен Христос да бъде над всичко. Днес Нему, заради когото с радост приемам мъченическа смърт, предавам теб и нашите деца. Затова и ти, жено, изтърпи моето заминаване, та да се срещнем отново при Неговото страшно и славно Второ пришествие и отново вечно заедно да блаженстваме в Неговото Царство. Каква полза бихме имали, ако сме заедно във временния живот? Ние скоро ще трябва да се разделим отново. Каква печалба ще имаме, ако придобием този свят? Защото тя може само да навреди на душите ни, които струват повече от целия свят. Затова иди си с мир, мила моя и драга душо, а аз скоро ще отида при моя многожелан Господ Христос. А след известно време ще дойдеш и ти, за да се наслаждаваме заедно на вечните блага“. Като чула тези думи, жената повярвала на блажения си съпруг и напуснала затвора, укрепена в надеждата и любовта Христова от думите на желаещия Христа мъченик.

На другия ден везирът отново започнал да разпитва и да убеждава с добро и със сила светия мъченик да се отрече от Христа и да стане мохамеданин. Накрая, виждайки, че страдалецът е непоклатимо твърд и безстрашен, наредил да го обезглавят. Тогава палачите хванали смелия Христов герой, а той тръгнал към мястото на екзекуцията по-бързо от тях. Този, който трябвало да бъде убит, се радвал повече от онези, които щели да го посекат. И когато го довели пред царския дворец, близо до църквата „Света София“, отсекли светата глава на блажения Ангел.

Всички роднини, приятели и познати на мъченика отдалеч гледали това и чакали да видят края. И ето, в полунощ видели как божествена светлина като огнен стълб слязла от небето върху светите мощи на мъченика и дълго време останала върху тях. Това чудо било видяно не само от християните, но и от много агаряни и се разчуло навсякъде. Затова Портата издала заповед тялото на светия мъченик да бъде хвърлено в морето. Заповедта трябвало да бъде изпълнена от Мусур ага. Християните, като научили за това, го подкупили и получили светите мощи на светия мъченик по следния начин. Хората на Мусур ага натоварили тялото на светия мъченик в една лодка и отплавали в морето. Там християните ги очаквали в своя лодка и приели светите мощи. След това ги погребали богобоязливо и с почести на остров Протис в тамошния манастир. От светите мощи започнали да стават чудеса и изцеления се давали на всички, които с вяра прибягвали до светия мъченик, чрез чиито богоприятни молитви и ние да  се удостоим с богоугоден живот на земята и вечно блаженство след смъртта ни в Небесното Царство. Амин.

Света мъченица Агатоклия

Преподобна Евантия

Просияла в добродетели и починала в мир.

Преподобни Николай

Той се е подвизавал в долината (клисурата) Курталиоти в покрайнината, наречена Свети Василий, на остров Крит, около 1670 г. (Службата му е отпечатана в Атина през 1879 г.).

---

[1] Константинопол (бел. прев.).

[2] Кратко изповедание на мюсюлманската вяра (бел. прев.).

Напред към съдържанието

Благовестник

6 ОКТОМВРИ / 23 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „СЛОВЕНСКА“

ЗАЧАТИЕ НА СВ. ИОАН КРЪСТИТЕЛ

ПРЕП. ПОЛИКСЕНИЯ

Тропарь зачатию Иоанна Предтечи, глас 4

Пе́рвее неражда́ющая непло́ды, возвесели́ся,/ се бо зачала́ еси́ Со́лнца свети́льника я́ве,/ просвеща́ти иму́ща всю вселе́нную, слепото́ю неду́гующую./ Лику́й, Заха́рие, вопия́ со дерзнове́нием:// проро́к Вы́шняго есть хотя́й роди́тися.

Кондак зачатию Иоанна Предтечи, глас 1

Весели́тся све́тло Заха́рия вели́кий/ со всесла́вною Елисаве́тию сопру́жницею,/ досто́йно зачина́юще Иоа́нна Предте́чу,/ его́же Арха́нгел благовести́, ра́дуяся,/ и челове́цы достодо́лжно почти́м,// я́ко таи́нника благода́ти.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

     Който дава[1] на сиромах, дава на Христа. Това е смисълът на евангелското учение, което се е потвърдило от опита на светиите. След покаянието си Петър Милостиви започнал да дава милостиня на сиромасите, където и когато му се удавал случай. Веднъж го срещнал някой си корабокрушенец, който едва спасил голото си тяло и му поискал някаква дреха. Петър съблякъл от себе си скъпоценното си палто и облякъл голия. Но не след много време Петър видял своето палто в дюкяна на някой си търговец, който бил го изложил за продан. Той много се наскърбил, задето онзи корабокрушенец продал неговото палто, наместо той сам да го употребява. „Не съм достоен – говорел сaм на себе си Петър, – Господ не приема моята милостиня.“ Но насън му се явил Господ във вид на благообразен човек с кръст на Своята глава и с Петровото палто върху себе си. „Защо тъжиш, Петре?“, попитал Господ. „Как да не тъжа, Господи мой, като видях онова, което дадох на бедния, да се продава на пазара?“ Тогава Господ го попитал: „Познаваш ли тази дреха върху мене?“. Тогава Петър му отговорил: „Познавам я Господи, това е моята дреха с която облякох голия“. Тогава Господ пак му рекъл: „Не тъжи – ти си я дал на сиромаха, а Съм я приел Аз и похвалям твоето дело“.

Беседа за Бог Дух Свети, който от Отца изхожда

А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан 15: 26).

     Недостижими са дълбочините на Божието битие, братя. Но Бог нито се Е скрил съвсем от нас, нито пък ни е открил всичко. Колкото може нашата немощ да понесе, толкова ни е открито; колкото ни е потребно за спасение, толкова ни е открито. За Дух Светий ни е открито, че Той от Отца изхожда и се изпраща от Сина. Нека никой не изследва[2] повече, за да не би да падне в заблуда. Щом от Отца изхожда, значи има едно битие с Отца; щом от Сина се изпраща да продължи служението на Сина, значи е равен на Сина. Отец…свидетелства за Мене, казал първо Господ Иисус; а сега казва за Духа на истината: Той ще свидетелства за Мене. Двамата свидетели са еднакви [единосъщни], затова Господ се позовава ту на единия, ту на другия. И Онзи, Който е свидетелствал, и Онзи, Който ще свидетелства, са еднакви по битие [единосъщни], защото Господ не би приел[3] Свидетелят за бъдещето да е по-малък от Свидетеля от миналото. Това говорим по човешки, относно времето, а всъщност Трима свидетелстват на небето, според думите на евангелиста: Защото Трима са, Които свидетелстват на небето: Отец, Слово и Свети Дух; и Тия Тримата са Едно.

       Има хора, които твърдят, че Дух Свети изхожда от Отца и от Сина. Кой и кога им е открил това? Ние знаем, че Дух Свети изхожда от Отца, защото това ни е открито от Сина Божий, Господ наш Иисус Христос. Затова отхвърляме тези добавка към нашата православна вяра, защото не се съгласува със словата на Самия Господ. Но за да се приемат тези думи на пречистия Господ, е необходима голяма сърдечна чистота. Затова да се трудим повече да очистим нашето сърце от страстите, отколкото с нечисто сърце любопитно да насочваме ума си в безкрайните дълбини на Божието битие, защото, който е вършил това, е падал в ерес и е погубвал своята душа.

     О, Господи Боже, велики и силни, благодарим Ти, че ни Си се явил чрез нашия Спасител Господ Иисус Христос, та да знаем, че не сме деца на тъмнината, а синове на светлината. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – отделя (бел. прев.).

[2] В ориг. –  търси (бел. прев.).

[3] В ориг. – оставил (бел. прев.).

18 МАЙ / 5 МАЙ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „НЕИЗПИВАЕМА ЧАША“

СВ. ИРИНА

СВ. ЕФРЕМ НОВИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Неупиваемая Чаша», глас 4

Днесь пpитеце́м ве́pнии/ к Боже́ственному и пpечу́дному о́бpазу Пpесвяты́я Богома́теpи,/ напоя́ющей ве́pных сеpдца́/ небе́сною Неупива́емою Ча́шею Своего́ милосе́pдия/ и лю́дем ве́pным чудеса́ показу́ющей./ Я́же мы ви́дяще и слы́шаще духо́вно пpа́зднуем и те́пле вопие́м:/ Влады́чице пpеми́лостивая,/ исцели́ на́ша неду́ги и стpа́сти/ моля́щи Cы́на Твоего́ Хpиста́ Бо́га на́шего// спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Неупиваемая Чаша»

Бысть чре́во Твое́ свята́я Трапе́за, иму́щая Небе́снаго Хле́ба, Христа́ Бо́га на́шего, от Него́же всяк яды́й не умира́ет, я́коже рече́ всех, Богороди́тельнице, Пита́тель.

Тропарь великомученице Ирине Македонской, глас 4

А́гница Твоя́, Иису́се, Ири́на,/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и, Тебе́ и́щущи, страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся Креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко да ца́рствую в Тебе́, и умира́ю за Тя,/ да и живу́ с Тобо́ю,/ но я́ко же́ртву непоро́чную, приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами,// я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак великомученице Ирине Македонской, глас 4

Де́вства добро́тами преиспещре́нна, де́во,/ страда́льчеством была́ еси́ красне́йшая, Ири́но,/ кровьми́ твои́ми исте́кшими обагре́на,/ пре́лесть же низложи́вшая безбо́жия.// Сего́ ра́ди и прия́ла еси́ по́чести побе́ды руко́ю Созда́теля твоего́.

Тропарь преподобномученику Ефрему Новому, Неа-Макринскому, глас 1

На горе́ Непоро́чных я́ко со́лнце возсия́л еси́,/ и му́ченически, богоно́сне, к Бо́гу изше́л еси́,/ ва́рварское наше́ствие претерпе́л еси́,/ Ефре́ме великому́чениче Христо́в,/ си́м при́сно источа́еши благода́ть все́м благоче́стно вопию́щим ти́./ Сла́ва да́вшему ти́ кре́пость,/ сла́ва просла́вльшему тя́,// сла́ва подаю́щему тобо́ю все́м исцеле́ния!

Кондак преподобномученику Ефрему Новому, Неа-Макринскому, глас 3

На горе́ Непоро́чных подвиза́лся еси́, богому́дре,/ и на се́й проше́л еси́ му́ченичества пу́ть,/ сего́ ра́ди сугу́бым венце́м Живодавец досто́йно тя́ венча́л е́сть,/ священному́чениче Ефре́ме,// приле́жно прося́ща поми́ловати славосло́вящих тя́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 МАЙ

Разсъждение

Не помагат думите на молитвата, ако сърцето не участвa в молитвата. Бог чува само усърдните молитви. Авва Сисой Тивейски, връщайки се веднъж от Синайската планина, срещнал един монах, който се оплакал, че в манастира много теглят от сушата. Сисой му казал: „Защо не се молите и не просите от Бога?“. Монахът отговорил: „Молим се и просим, но дъжд няма“.  На това Сисой казал: „Очевидно е, че вие не се молите усърдно. Искаш ли да се увериш, че това е така?“. Като казал това, старецът издигнал ръце към небето и се помолил. Върху земята се излял обилен дъжд. Като видял това, учуденият монах паднал на земята пред стареца и му се поклонил, но старецът, боейки се от човешката слава, бързо побягнал от него. Искайте, и ще ви се даде, е казал сам Господ. Но напразно устата е пълна с молитви, ако сърцето е празно; Бог не гледа и не слуша устата, а сърцето. Нека сърцето да се изпълни с молитва, па макар устата и да мълчи. Бог ще чуе молитвата и ще я приеме.

БЕСЕДА за божествения брак на човешката душа

Върнете се, деца отстъпници, казва Господ, защото Аз се съчетах с вас (Иерем. 3: 14)[1].

Човешката душа е невестата, а живият и всесилен Господ е Женихът на човешката душа. Своята невеста – душата, Господ облича в блясък и я храни със Своята благодат. А жената от Жениха Бог ражда добри деца, и то много деца, във вид на много и прекрасни добродетели. Душата от себе си не може да роди нито една добродетел. Само оплодената душа ражда добродетели. Оплодената от света душа остава безплодна или ражда грях и порок. Затова Господ казва на хората: Аз се съчетах с вас. За да знае човешката душа за Кого е сгодена и за Кого е венчана, за да не се лута и с прелюбодейство да умъртви себе си и да се превърне в пепел. Бог е верен Жених на човешката душа. Той никога не изневерява на невестата душа. Неговата любов към душата никога не изстива, ако душата не се отрече от Бога и не падне в прелюбодейство. Но и тогава Бог не изоставя душата веднага, а върви след нея и я връща от пътя на погибелта. Обърнете се, казва Господ на човешките души. Покайте се и ще ви простя. Обърнете се и ще ви приема. Покаялите се биха могли да кажат колко велика е Божията милост. Те биха могли да потвърдят колко търпелива е Божията милост към грешниците до последния им час. Бог е верен в Своята любов и не е бърз на отмъщение към душите прелюбодейки. Той се старае непрестанно да върне на прелюбодейната душа изгубения срам. А срамът ражда покаяние, а покаянието води към обновяване, а обновяването води към първоначалната любов и вярност.

О, всесилни Господи, помогни ни, та от твоята вечна любов нашата душа да роди добър и изобилен плод. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1]  Има различие между сръбския оригинал и българския превод. Но смисълът е същият (бел. прев.).

Ко­зе­льщан­ская ико­на Бо­жи­ей Ма­те­ри при­над­ле­жит к чис­лу икон позд­ней­ших по вре­ме­ни про­слав­ле­ния (1881) и вме­сте с тем к чис­лу наи­бо­лее по­чи­та­е­мых. Ико­на эта ита­льян­ско­го про­ис­хож­де­ния и бы­ла при­ве­зе­на в Рос­сию од­ной из при­двор­ных им­пе­ра­три­цы Ели­за­ве­ты Пет­ров­ны (1741–1761). Вла­де­ли­ца ико­ны вы­шла за­муж за пи­са­ря За­по­рож­ско­го вой­ска Си­ро­ма­ху. Так ико­на по­па­ла на Укра­и­ну. В XIX в. она при­над­ле­жа­ла ро­ду Кап­ни­стов и бы­ла их се­мей­ной свя­ты­ней. Ико­на на­хо­ди­лась в се­ле Ко­зель­щине Пол­тав­ской гу­бер­нии. На сыр­ной сед­ми­це 1880 г. дочь В. И. Кап­ни­ста Ма­рия за­бо­ле­ла. Мест­ный врач опре­де­лил незна­чи­тель­ный вы­вих но­ги, от непра­виль­но­го укло­на в сто­ро­ну, и на­ло­жил гип­со­вую по­вяз­ку. Спу­стя неко­то­рое вре­мя ее по­вез­ли к харь­ков­ско­му хи­рур­гу. Он так­же опре­де­лил вы­вих. Чтобы умень­шить боль но­ги при ходь­бе, был сде­лан осо­бый баш­мак со сталь­ны­ми пру­жи­на­ми, об­хва­ты­вав­ши­ми но­гу вы­ше ко­ле­на, и пред­пи­са­но при­ни­мать теп­лые ван­ны. Про­шел пост, но боль­ная не чув­ство­ва­ла об­лег­че­ния.

По­сле Пас­хи Ма­рия по­чув­ство­ва­ла страш­ную боль и в дру­гой но­ге, ко­то­рая у нее ис­кри­ви­лась, как и пер­вая. В. И. Кап­нист сно­ва об­ра­тил­ся к док­то­ру, ко­то­рый на­шел и в ле­вой но­ге вы­вих, и на­дел на эту но­гу сталь­ные пру­жи­ны, по­со­ве­то­вав немед­лен­но вез­ти де­воч­ку на Кав­каз для ле­че­ния ми­не­раль­ны­ми во­да­ми и гор­ным воз­ду­хом. Пу­те­ше­ствие на Кав­каз и ле­че­ние при­чи­ни­ли еще боль­шие стра­да­ния. Си­лы де­воч­ки упа­ли, она по­те­ря­ла вся­кую чув­стви­тель­ность в ру­ках и но­гах и не чув­ство­ва­ла да­же уко­лов. При осмот­ре, кро­ме преж­них по­вре­жде­ний ор­га­низ­ма, бы­ли най­де­ны еще вы­ви­хи в пле­че­вых су­ста­вах, в ле­вом бед­ре и край­няя чув­стви­тель­ность в по­зво­ноч­ном стол­бе на всем его про­тя­же­нии. Та­кая силь­ная сте­пень бо­лез­ни и неиз­вест­ность ее при­чи­ны за­ста­ви­ли воз­вра­тить­ся до­мой. В ок­тяб­ре ме­ся­це отец по­ехал с боль­ной до­че­рью в Моск­ву. Здесь он об­ра­щал­ся к из­вест­ней­шим док­то­рам, ко­то­рые за­яви­ли, что они бес­силь­ны пе­ред бо­лез­нью.

Ро­ди­те­ли и боль­ная уже от­ча­и­ва­лись в спа­се­нии. Но неожи­дан­но пред­ста­ви­лась воз­мож­ность об­ра­тить­ся к по­мо­щи за­гра­нич­но­го про­фес­со­ра. Так как до его при­ез­да в Моск­ву оста­ва­лось про­дол­жи­тель­ное вре­мя, боль­ная по­про­си­лась до­мой. Отец от­пу­стил ее в де­рев­ню, взяв с сво­ей су­пру­ги сло­во при­вез­ти боль­ную дочь в Моск­ву, ко­гда по­лу­чит из­ве­ще­ние о при­ез­де про­фес­со­ра. 21 фев­ра­ля 1881 г. по­лу­чи­ли те­ле­грам­му, что про­фес­сор едет в Моск­ву. Та­кое из­ве­стие встре­во­жи­ло боль­ную: не ока­жет­ся ли и он, как дру­гие, бес­силь­ным?

Мать, ре­шив ехать на сле­ду­ю­щий день, ука­зы­вая на се­мей­ный об­раз Бо­жи­ей Ма­те­ри, ска­за­ла до­че­ри: «Ма­ша, мы зав­тра едем в Моск­ву, возь­ми об­раз Бо­жи­ей Ма­те­ри, по­чисть Его ри­зу и по­креп­че по­мо­лись пред на­шей За­ступ­ни­цей. Про­си, пусть по­мо­жет нам бла­го­по­луч­но со­вер­шить путь и из­ле­чить твою бо­лезнь». Боль­ная и са­ма, по­те­ряв на­деж­ду на зем­ных вра­чей, всю на­деж­ду воз­ло­жи­ла на Бо­га и вве­ри­ла свою судь­бу Небес­ной по­мо­щи. Ико­на эта из­дав­на бы­ла из­вест­на как чу­до­твор­ная. По пре­да­нию, она осо­бен­но по­мо­га­ла де­вуш­кам, при­бе­гав­шим к ней с моль­бой устро­ить се­мей­ное сча­стье. При этом уста­но­вил­ся обы­чай, чтобы мо­ля­щий­ся чи­стил ри­зу на иконе, про­ти­рая ее ва­той или по­ло­тен­цем. При­жав к гру­ди свя­тую ико­ну, боль­ная, с по­мо­щью ма­те­ри, про­тер­ла ее и всю тя­жесть неду­га, скорбь и от­ча­я­ние ду­ши из­ли­ла пред ли­ком Бо­жи­ей Ма­те­ри. И усерд­ная, пла­мен­ная мо­лит­ва боль­ной де­воч­ки бы­ла услы­ша­на. Она сра­зу по­чув­ство­ва­ла си­лу в ру­ках и но­гах и гром­ко за­кри­ча­ла: «Ма­ма! ма­ма! я чув­ствую но­ги! Ма­ма, я чув­ствую ру­ки». Она со­рва­ла ме­тал­ли­че­ские упор­ки и бин­ты и ста­ла сво­бод­но хо­дить по ком­на­те, про­дол­жая дер­жать бла­го­го­вей­но в сво­их ру­ках об­раз Бо­жи­ей Ма­те­ри. Немед­лен­но при­гла­шен был при­ход­ской свя­щен­ник и пред об­ра­зом Бо­жи­ей Ма­те­ри был со­вер­шен бла­годар­ствен­ный мо­ле­бен. Ра­дост­ное со­бы­тие сде­ла­лось ско­ро из­вест­ным в окрест­ных се­лах. Мать по­еха­ла в Моск­ву с вы­здо­ро­вев­шей до­че­рью и взя­ла с со­бой свя­той об­раз Бо­жи­ей Ма­те­ри. Слух об ис­це­ле­нии быст­ро рас­про­стра­нил­ся по Москве и на­род стал сте­кать­ся сна­ча­ла в но­мер го­сти­ни­цы, а по­том в цер­ковь, ку­да пе­ре­нес­ли ико­ну. От ико­ны про­изо­шло еще несколь­ко ис­це­ле­ний. Ко­гда се­мья воз­вра­ти­лась до­мой в Ко­зель­щи­ну, вся окрест­ность уже зна­ла об ис­це­ле­ни­ях от Ко­зе­льщан­ской ико­ны Бо­жи­ей Ма­те­ри, со­вер­шив­ших­ся в Москве, и мно­гие со­бра­лись для по­кло­не­ния об­ра­зу. Хра­нить да­лее ико­ну в до­ме не бы­ло воз­мож­но­сти, и, с раз­ре­ше­ния Вы­со­ко­прео­свя­щен­но­го Иоан­на, ар­хи­епи­ско­па Пол­тав­ско­го, 23 ап­ре­ля 1881 г. ико­на бы­ла пе­ре­не­се­на в спе­ци­аль­но устро­ен­ную вре­мен­ную ча­сов­ню. Каж­дый день с ран­не­го утра не умол­ка­ло пред об­ра­зом мо­леб­ное пе­ние и чте­ние ака­фи­стов.

В 1882 г. был по­стро­ен храм, а опре­де­ле­ни­ем Свя­тей­ше­го Си­но­да от 1 мар­та 1885 г. бы­ла учре­жде­на жен­ская об­щи­на, 17 фев­ра­ля 1891 г. пре­об­ра­зо­ван­ная в жен­ский мо­на­стырь в честь Рож­де­ства Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы.

При за­кры­тии мо­на­сты­ря в 1929 г. ико­на бы­ла тай­но вы­не­се­на мо­на­хи­ня­ми в скит се­ла Оби­ток, а по­сле его за­кры­тия в 1932 г. неглас­но хра­ни­лась в ме­стеч­ке Ко­бе­ля­ках, в 1941–1949 гг. – вновь пре­бы­ва­ла в Ко­зель­щин­ской оби­те­ли, за­тем – в Ле­бе­дин­ском мо­на­сты­ре на Чер­ка­щине, с 1961 г. – в ки­ев­ской квар­ти­ре у быв­ших ко­зель­щин­ских на­сель­ниц, и толь­ко 23 фев­ра­ля 1993 го­да вер­ну­лась в Ко­зель­щи­ну.

Ко­зе­льщан­ской иконе Бо­жи­ей Ма­те­ри со­став­ле­на Служ­ба (на 21 фев­ра­ля) и ака­фист.

МОЛИТВЫ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Козельщанской», глас 4

Весели́ся, земле́ Полта́вская/ и все оте́чество на́ше правосла́вное:/ се бо я́ко светоза́рное со́лнце,/ яви́ся пречу́дная ико́на Твоя́, Преблагослове́нная Богома́ти,/ мир озаря́ющи мно́жеством чуде́с Твои́х,/ те́ми у́бо обрета́ем, я́же на земли́, вся блага́я и поле́зная,/ и су́щих, я́же на Небеси́, сокро́вищ сподобля́емся./ Сего́ ра́ди вопие́м Ти:/ ра́дуйся, Похвало́ на́ша приснопокланя́емая,/ спаси́ ны, моля́щияся Тебе́,// еди́ная Наде́ждо и Ра́дование ве́чное пою́щих Тя.

Перевод: Радуйся, земля Полтавская и все Отечество наше православное, ибо как светозарное солнце явилась удивительная икона Твоя, Преблагословенная Богоматерь, мир озаряя множеством чудес Твоих, в которых мы обретаем все благое и полезное на земле и удостаиваемся сокровищ на Небесах. Потому взываем к тебе: «Радуйся, Честь наша всегда прославляемая, спаси нас, молящихся Тебе, единственная Надежда и Радость вечная воспевающих Тебя».

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Козельщанской», глас 3

Боголе́пно во смире́нии красу́ется оби́тель Красного́рская,/ осеня́емая и спаса́емая преди́вным о́бразом Влады́чицы Пречи́стыя,/ Небесе́ и земли́ Цари́цы Богоро́дицы,/ от него́же исто́чники благода́ти и ча́ша чуде́с оби́льно излива́ются,/ и усе́рдно притека́ющии исцеле́ния ве́рою прие́млют,/ и неве́рнии ве́рою кре́пкою сердца́ исполня́ют/ и мы, раби́ Твои́, Богома́ти, благода́рне вопие́м Ти:// ра́дуйся, Предста́тельство христиа́н непосты́дное и оби́тели Твоея́ красото́ и ра́дование.

Перевод: Богоугодно в смирении красуется обитель Красногорская, осеняемая и спасаемая удивительным образом Владычицы Пречистой, Небес и земли Царицы Богородицы, от него же источники благодати и чаша чудес обильно изливаются, и с усердием приходящие получают исцеления по их вере, и неверующие наполняют сердца крепкой верой, и мы, рабы Твои, Богоматерь, благодарно взываем к Тебе: «Радуйся, Защита христиан надежная и обители Твоей красота и радость».

Молитва первая Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Козельщанской»

Богоро́дице Де́во Пренепоро́чная Ма́ти Христа́ Бо́га на́шего, Засту́пнице всего́ ро́да христиа́нскаго! Чудотво́рней ико́не Твое́й благогове́йно предстоя́ще, мо́лим Тя, услы́ши нас, моля́щихся Тебе́: приими́ благодаре́ния на́ша недосто́йная о всех неизрече́нных Твои́х к нам благодея́ниих, в ме́сте сем и во мно́гих ве́сях и гра́дех земли́ Росси́йския явле́нных и явля́емых; Ты бо еси́ больны́х исцеле́ние, скорбя́щих утеше́ние, заблу́ждших исправле́ние и вразумле́ние. Бу́ди всем нам покро́в и утеше́ние, приста́нище от вся́ких зол, бед и обстоя́ний, от гла́да, тру́са, пото́па, огня́, меча́, наше́ствия иноплеме́нник, смертоно́сныя я́звы и от злых челове́к озлобле́ния. О, Премилосе́рдая Ма́ти, бу́ди при́сно моли́твенница любвеоби́льная о благостоя́нии свята́го хра́ма сего́, о ми́ре и тишине́ жи́тельства общи́ны сея́, укрепи́ и поддержи́ священноде́йствующия и служа́щия во святе́м хра́ме сем. Осени́ вседержа́вным покро́вом Твои́м строи́тели и благотвори́тели святы́я оби́тели сея́, возда́ждь им ве́чными дары щедро́т Твои́х, заступи́ от вся́кия напа́сти и сохрани́ с ве́рою и благогове́нием притека́ющия к чудотво́рной ико́не Твое́й и моля́щияся Тебе́ с любо́вию зде и на вся́ком ме́сте. Вознеси́ моли́твы на́ша, я́ко кади́ло благово́нное, ко Престо́лу Всевы́шняго, да́рующаго нам здра́вие, долгоде́нствие и в труде́х благочести́вых поспеше́ние, да Твои́м окормле́нием управля́еми, и покро́вом Твои́м осеня́еми, просла́вим Отца́, Сы́на и Свята́го Ду́ха и Твое́ Ма́тернее о нас заступле́ние, всегда́, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва вторая Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Козельщанской»

О, Пресвята́я Де́во Влады́чице Богоро́дице, добропослу́шная Боже́ственному Сло́ву, Ма́ти Пречи́стая от всех родо́в избра́нная, на Небеси́ и на земли́ ублажа́емая, приими́ и сие́ благодаре́ние на́ше и всеблагогове́йное поклоне́ние чудотво́рней ико́не Твое́й ю́же я́ко многоцеле́бный исто́чник Твоея́ благода́ти благоизво́лила еси́ яви́ти стране́ на́шей правосла́вней и святе́й оби́тели сей. Арха́нгельский глас вопие́м Ти; Чи́стая, — Обра́дованная, ра́дуйся, с Тобо́ю Госпо́дь и Тобо́ю с на́ми! Предста́тельством Твои́м и заступле́нием на Небеси́ у Престо́ла Всеблага́го Бо́га никто́же да изы́дет отсю́да упова́ния своего́ тощ и неуслы́шан. О, Пречу́дная и вы́сшая всех тва́рей небе́сных и земны́х Богома́ти Де́во, благода́рне помина́я пресла́вная чудеса́ от свята́го о́браза Твоего́ дарова́нная, мо́лим Тя, Всеблага́я, не лиши́ от него́ и нас ди́внаго зна́мения во спасе́ние на́ше. Помяни́ щедро́ты Твоя́ дре́вния, в судьбах Оте́чества на́шего явле́нная, и да преста́нем вси от лука́вств свои́х и́миже прогне́вахом Тя в век сей мяте́жный удале́нием от любве́ е́юже возлюби́ и возрасти́ нас Це́рковь Свята́я. О, Прему́драя Небе́сная началоводи́тельнице ко спасе́нию и́нокинь оби́тели и́менем Твои́м нарече́нной ю́же избра́ла еси́ в достоя́ние Свое́ на ме́сте сем Тобо́ю благослове́ннем, яви́ ю́ приста́нище ти́хое всем скорбя́щим и обремене́нным и ча́ющим блаже́нныя ве́чныя жи́зни. Гре́шнии есмы́, Пренепоро́чная Влады́чице, но Твои́ до ве́ка. Озари́ у́бо ду́ши на́ша све́том Боже́ственная благода́ти Твоея́, покры́й нас от вся́каго зла, ско́рби и печа́ли: огради́ от вся́кия напа́сти, клеветы́ челове́ческия и наве́та вра́жия; немощны́м и боля́щим здра́вие да́руй; ка́ющихся гре́шников прости́ и от пле́на страсте́й свободи́; отступи́вшия от правосла́вныя ве́ры и поги́бельными ересьми́ ослепле́нныя све́том богопозна́ния просвети́ и Святе́й Апо́стольстей Це́ркви причти́. Мо́лим Тя, умиле́нно, сохрани́ и поми́луй па́стырей Це́ркви Правосла́вныя и всех ве́рных чад ея́; утверди́ житие́ на́ше в ми́ре; упра́ви пути́ и сове́ты на́ша в пра́вде, во е́же откры́тися в них Ца́рству Христо́ву: да́руй нам кончи́ну христиа́нскую, безболе́знену, непосты́дну, ми́рну, Боже́ственных Та́ин прича́стну, и Сама́ нам в час той предста́ни и спаси́ посреди́ мыта́рств возду́шных от мра́ка и ско́рби лю́тыя; в стра́шный же день Суда́ сподо́би ны ста́ти одесну́ю Сы́на Твоего́ Христа́ Бо́га на́шего. Мо́лим Тя, Де́во Всепе́тая, при́зри благосе́рдием Твои́м на оби́тель сию́ и сохрани́ ю́ до ве́ка це́лу и неврежде́нну, да вы́ну чистото́ю возвыша́ется и сла́вится в ней вели́чество Единосу́щныя Тро́ицы и Твое́ препе́тое и преблагослове́нное и́мя во ве́ки. Ами́нь.

БОГОСЛУЖЕНИЯ

Минея. 21-е февраля. Празднование Пресвятей Богородице в честь Ея иконы, именуемыя Козельщанския

КАНОНЫ И АКАФИСТЫ

АКАФИСТ ПРЕСВЯТОЙ БОГОРОДИЦЕ ПРЕД ИКОНОЙ «КОЗЕЛЬЩАНСКАЯ»

Кондак 1

Избранней Владычице и Заступнице рода христианскаго, знамениями чудес дивных от святыя Своея иконы в стране нашей возсиявшей, благодарственная и умиленная пения немолчно приносяще, яко Матери Господней, в печалех на­ших и болезнех вопием: радуйся, скорая Утеши­тельнице и Целительнице, любовь Свою и мило­сердие нам являющая.

Икос 1

Архангели и Ангели, Херувими и Серафими и вся Небесныя Силы, зряще Тя на небеси и на земли, яко неисчерпаемый источник благодатных исцелений, непрестанно славят Тя, Присноблаженная Богородице: мы же, грешнии на земли, поминающе дивное знамение милости Твоея, еже в сия последняя времена явила еси в цельбоносней иконе, наследии предков дражайшем, от лет древних из рода в род преходящей ублажаем Тя сице:

Радуйся, Небесная Царице, Честнейшая Херу­вим и Славнейшая без сравнения Серафим. Радуй­ся, от всех родов на земли похвалами ублажаемая.

Радуйся, одесную Сына Твоего и Бога предстоя­щая.

Радуйся, ко Господу Спасу всех нас приводя­щая.

Радуйся, яко в видимом образе Твоем невиди­мую силу благодати обретаем.

Радуйся, яко на Твое предстательство все упование наше возлага­ем.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целитель­нице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 2

Видящи Тя, Благосердая Мати, в пречудней иконе Твоей, якоже сущую с нами, стражду­щая в неисцельном недузе девица Мариа, со сле­зами и верою объят икону Твою, лобызающи ю и чающи от Тебе великия милости. Темже исцеле­ние улучивши, абие велегласно возопи к Богу: Аллилуиа.

Икос 2

Разум богопросвещен имуще родители исцелевшей всем людем проповедаша о чудеси явленном от святыя иконы сея, да вси притекают к ней с верою и приемлюще скорая исцеления, прославят Тя взывающе:

Радуйся, Мати Божия, прошения болящих приемлющая.

Радуйся, Мати милосердия, от очес слезы страждущим отирающая.

Радуйся, Всеми­лостивая, спасение людем от Спаса являющая.

Радуйся, Всещедрая, Своими щедротами нас ода­ряющая.

Радуйся, яко Тобою душам нашим утешение обретаем.

Радуйся, яко во успении Твоем залог безсмертия уразумеваем.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 3

Силою Духа Божия водима Мариа исцеление улучивши, с радостию велиею взят святую икону родную и во град Москву ко отцу и врачем тую принесе во свидетельство им, да не сокрыт будет новоявленный источник благодатных исцелений. Множество же народа, уведевше, к предивней иконе с верою прихождаху и исцеление неду­гов своих неисцельных приимаху, благодарно взывающе ко Господу Сил: Аллилуиа.

Икос 3

Имущи вседрагую икону Твою, Владычице, яко дар благодатный, радости исполнися обитель Козельщанская, на горнем месте молитвою, потом, скорбьми и слезами созданная: зрящи бо на руцех Твоих Богомладенца, Крест Всечестный в деснице Своей воздвизающа, чашу же и лжицу близ того предлежащу, с трепетом лобызает святыню Твою, взывающи согласно:

Радуйся, Одигитрие, ко обителем Горним путь открывающая.

Радуйся, святую обитель нашу в жилище Себе на земли устроившая.

Радуйся, Крест Сына Своего, яко оружие острое в сердце Твое восприявшая.

Радуйся, всем на земли Крест Христов на ся вземшим понести облегчающая.

Радуйся, иночеству, обитель Твою возлюбивше­му, смысл добраго жития даровавшая.

Радуйся, чашу терпения и во гладе питание ему благосердно навеки принесшая.

Радуйся, скорая Утеши­тельнице и Целительнице, любовь Свою и мило­сердие нам являющая.

Кондак 4

Буря велия иногда укротися сему образу Тво­ему, шествующу по Русскому морю ко Отечеству нашему и вси воини христолюбивии благодатно от потопления спасошася. Темже и мы, сицеваго явления поминание творяще, в бури жи­тия нашего руку помощи сею иконою Твоею получити тщимся, Сыну же Твоему и Богу вопияти дерзаем: Аллилуиа.

Икос 4

Слышим множество чудес от иконы Твоея яв­ляемых, яко и вси концы земли ко Твоему Покрову, не токмо вернии, но и чуждии вере пра­вославной со страхом и упованием к Тебе, Бого­родице, руце свои простирают и, припадающе ко Твоему благосердию, славословия Ти сицевая возсылают:

Радуйся, ума нашего просвещение.

Радуйся, сердца нашего умиление.

Радуйся, веру крепкую в нас утверждающая.

Радуйся, на спасения стези заблуждших обращающая.

Радуйся, в покаянии грешных ободряющая.

Радуйся, и самых отчаян­ных надеждою спасения увеселяющая.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 5

Богом прославленную икону Твою, яко живоносный источник святыни почитающе прибегаем к Тебе во храм Твой благолепный, во сла­ву Твою, Премилосердая Мати, созданный: приими зде, якоже кадило благовонное, прошения всех нас, да благодарне воспоем благодеющему Тобою Богу: Аллилуиа.

Икос 5

Видевше неоскудное чудес излияние, от иконы Твоея являемое, православнии люди потщашася дарми послужити Тебе, Преблагословенная, и вместо кущи малыя, в нейже первее икона Твоя водворися, честный храм Тебе от древес сложиша, последи же и сей дом, Небеси подобный, Тебе воздвигоша: таковому усердию людей Твоих, веру неослабную к Тебе имущих радующеся непрестанно глаголати Тебе дерзаем:

Радуйся, страну Полтавскую светом веры озарившая.

Радуйся, явлением чудес от святыя Твоея иконы всех увеселившая.

Радуйся, Горо благодати небесныя, на горнем месте обитель Твою утвердившая.

Радуйся, Кивоте святыни небесныя, во храме созданном жилище Себе восприявшая.

Радуйся, Божественная Трапезо и Стамно Златая, небесною манною всех напитавшая.

Радуйся, Лествице высокая, путь земным к Небеси пока­завшая.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам явля­ющая.

Кондак 6

Проповедует мир весь величие Твое, Богомати, славит Тя наипаче же страна Российская немолчно; ликует обитель святая Твоя, святите­лей лик воспевает Тя присно, монаси и мирстии к иконе Твоей припадают; хор земнородных соглас­но взывают: незабуди всех нас, Всепетая Дево, мир мирови даруй и в скорбех обрадуй, всем радость пошли и воплю вонми; да воззовем вси с небожительми купно Небесному Богу: Аллилуиа.

Икос 6

Возсия яко свет от небес обитель Твоя, Приснодево Владычице Чистая; коликое множество предивных чудес являеши Ты: се отрок недвижим дыханием веры жизнь прояви; тамо слепец Иоанн не преста вопияти: даруй ми, Мати моя, да очима прозрю; и свет от Тебе слепоту его озари. Притека­ем убо и мы к чудотворней иконе Твоей, вопия:

Радуйся, твердая и необоримая наша Заступни­це.

Радуйся, рода христианскаго всемощная Защит­нице.

Радуйся, градов и весей Покров и Огражде­ние.

Радуйся, обителей святых Благословение и Утверждение.

Радуйся, яко пред святою иконою Твоею знамения чудес созерцаем.

Радуйся, яко на Твое предстательство все упование свое возлагаем.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 7

Хотящим врагом обитель Твою утеснити ино­кинь стадо о Христе любовию собранное, враждой поразити, скоро познаша сии Твое заступление, стеной необоримой Твоей обстоими, и мы с верою взираем в грядущую даль веков и вре­мен благодарно вопия Спасителю Богу: Аллилуиа.

Икос 7

Дивно и доныне прославляется святая икона Твоя, Владычице, знамениями исцелений от нея являемым. Ты бо, Пречистая, бесныя исцеля­ет и, хромым даруеши хождение, слепым прозре­ние, расслабленным крепость и силу и всяк недуг в людех по вере врачуеши. И мы, видяще чудеса сия и стекшеся в храм Твой, благолепием чистым сияющий, молим Тя неотступно:

Радуйся, всем призывающим Тя скоро готовая помощь.

Радуйся, преславней обители Твоей, всем страждущим и скорбящим светлая Радость.

Радуйся, яко в иконе Твоей чудотворящей залог милости вечныя обретаем.

Радуйся, яко Твоею благодеющей силой в житии своем путь к Небеси улучаем. Ра­дуйся, всех немощных духом и телом врачевство верное.

Радуйся, всех скорбящих и обремененных облегчение всеблагое.

Радуйся, скорая Утешитель­нице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 8

Странное и преславное видим таинство, яко дивная ужасное явила еси во обители Твоей, о неисчерпаемая в чудесех Своих благостыня! Егда воутрие предпразднества Твоего Вхождения во храм Господень приведоша сестры инокиню Пара­скеву, зело разслабленну ко Твоему Пречистому Образу: и сию укрепила еси во мгновении ока, да­ровав ей силу и движение омертвелому составу ея телесе: и сподобися та за Божественной службой Святых Таин Причастиа. Последи же исходя, вос­пет со множеством людей, бывших во храме, хвалу Богу: Аллилуиа.

Икос 8

Всяк земнородный да взыграется Духом просвещаемь и освящаемь от цельбоносныя святыни Твоея. Радосте наша и Похвало да не умолчит никогда силы Твоя глаголати, аще и не­достоин есть, пред величеством славы Твоея; сего ради и мы преславная глаголем о Тебе, Неизглаголанная Тайно; приими сицевая от нас, яко от глубин духа нашего возносимыя хвалы и благо­дарения:

Радуйся, Хранительнице наша в настоящем ве­це.

Радуйся, Предстательнице наша в будущем.

Радуйся, жестокость и окаменение сердца нашего любовию Своею умягчающая.

Радуйся, чистым и благим сердцем познавати Тя научающая. Радуй­ся, яко страсти наша Тобою побеждаем.

Радуйся, яко жало греховное страстию Сына Твоего и Бога в себе умерщвляем.

Радуйся, скорая Утешитель­нице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 9

Всякое естество человеческое удивися преславному чудеси, явленному исперва последи же и всем явленным и являемым зде и на всяцем месте от святыя иконы Твоея, Преблагословенная Матерь живота, всяку похвалу от земли превосходит небесная слава Твоя: не точию зем­ли нашея, но и иных стран любомудрие и врачевство преклоняются смиренне и честне пред вели­чеством непостижимыя тайны исцелений от Твоея силы источаемых. И мы грешнии в недузех и скорбех отягченнии, не вемы иныя на земли Заступницы, ни благия Утешительницы, токмо Тебе, о, Богомати: ко Твоему благосердию припадая во умилении сердца за премногую милость к нам, недостойным, возсылаем Богу милующему и спасающему всех нас Тобою: Аллилуиа.

Икос 9

Витийство человеческое не возможет достойно воспети Тя, о, Всепетая Мати, всему миру и стране нашей во святыни икон Твоих неис­числимая знамения и чудеса явльшую; мы же, просвещаемии, сиянием таковыя славы и богатством милостей Твоих недостоинству нашему, непрестанно тщимся хвалу Ти воздати молении сими:

Радуйся, Царице Небесе и земли, Престолу Господню предстоящая.

Радуйся, Заступнице вечная, Христа за ны умоляющая.

Радуйся, Мати чадолю­бивая, всех охраняющая.

Радуйся, заблуждших от пути истины к покаянию призывающая.

Радуйся, Молебнице теплая, Судию всех умилостивляю­щая.

Радуйся, вход во Обители Вечныя кающимся открывающая.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 10

Спасти хотя избранную Богом страну и прибе­гающия к Тебе люди, дивно прославила еси, Богоматерь Пречистая, икону Твою Козельщанскую промыслительными знаменьми милостей Твоих всебогатых. Аще бо не бы предстояла молящи о нас, кто бы ны избавил от толиких бед; кто бы сохранил ны до ныне свободны. Несть числа чудесем Твоим, Всеблагая. Не отступим, Влады­чице, от Тебе. Даруй ныне и присно всем нам зрети своя прегрешения, открый в нас источники слез, да омыем падение в бездны греховныя и по­знав Твоего милосердия неизследимую бездну, возстанем и поработаем, поя к Небесам прославльшему Тя Всемогущему Богу: Аллилуиа.

Икос 10

Стена еси крепкая обители Твоей якоже и все­му миру, ограждающи нас от врагов досажде­ния, верою и любовию чтущих Тя, честному обра­зу Твоему покланяющихся и приносящих тепле благодарения таковая:

Радуйся, чистоты девства и целомудрия сердца ревнителей в любовь Своего сердца приемшая.

Радуйся, печаль и обиду от мира в Небесную радость по вере преложшая.

Радуйся, вдов и сирот заступление.

Радуйся, домашних церквей охранение.

Радуйся, сласти земныя презирати нас научающая.

Радуйся, преходящия блага мира греховнаго нивочтоже вменяти побуждающая.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 11

Пение архангельское умиленно приносим Ти, Богородице Дево:

Радуйся, Благодатная Марие, Господь с Тобою, благословенна Ты в женах! — обаче и тако величия славы Твоея объяти не мним: высоте бо еси неудобовосходимая человеческому помыслу и глубино неудобозримая и ангельскому очеси; кий язык восхвалит Тя; кое слово возвели­чит познавая убо таковыя немощи наша — трепетно вопием Рожденному от Тебе Божественному Сло­ву: Аллилуиа.

Икос 11

Яко светоносная свеща явися святая икона Твоя, Владычице и Матерь Света. Свет бла­годати небесной всем излиявшая, пред Нею же мы благоговейно предстояще взываем Ти: избави грады и веси, домы и нивы наша от всякаго вреда и зла, да с благодарением непрестанно воспоем Ти:

Радуйся, удары грома и молнии от нас отводя­щая.

Радуйся, от сухости, града, червя и иныя па­губы вертограды и нивы наша спасающая. Радуй­ся, от огненнаго запаления и зловредных повет­рий нас орошающая.

Радуйся, от глада и смерти напрасныя нас свобождающая.

Радуйся, путь ше­ствующим по суше и морю вспоможение крепкое.

Радуйся, язв душевредных и болезней телесных врачевание верное.

Радуйся, скорая Утешитель­нице и Целительнице, любовь Свою и милосер­дие нам являющая.

Кондак 12

Благодать Твою свыше подаждь нам, Богоблагодатная Дево; до последних дней мира свя­тую обитель Твою сохрани; восхотевшим в ней жити путь добр к Небеси укажи; любовь и терпе­ние со страхом Господним стяжати в сердцах умудри, да со Ангелы и всеми святыми воспоют Превечному Богу: Аллилуиа.

Икос 12

Поем чудеса Твоя от святыя иконы пред всеми явленныя, величаем Подателя всяческих Бо­га, даровавшаго в ней толикое всем утешение: боля­щим исцеление, скорбящим радование, нищим по­мощь, окованным свободу, мятущимся духом упо­вание бодрое, слабым в вере укрепление твердое: — зрим начертание кроткаго Лика Твоего и объятаго любовию Твоею, Богомати, Богомладенца Христа: лобызаем священные символы страданий Его за грехи всего мира — Крест и Чашу Святую, — и покланяемся непостижным тайнам: от Тебе рождест­ва Непобедимой Силе Креста и Светозарнаго всем Воскресения, воспеваем Ти вечную славу:

Радуйся, во славе приседящая Сыну Твоему па Престоле Небесном.

Радуйся, прерадованная Мати Царева, мир христианский под вечный покров Своей любовию объявшая.

Радуйся, уповающим на Тя конец живота непостыден дающая.

Радуйся, безболезнену и мирну кончину верным Богу до смерти ниспосылающая.

Радуйся, в мытарствех воздушных душе человечестей путь к Судии ука­зующая.

Радуйся, взывающим к Тебе до конца живота красоту вечныя жизни яве являющая.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 13

О, Всепетая Мати, Божественная славо и красото небесе и земли, неисчерпаемое чудес море, заступнице и Хранительнице рода христи­анского и святыя обители Твоея, приими недо­стойное сие, обаче благодарное от сокрушенного сердца возносимое к Тебе моление; яви нам до конца Матернее Твое милосердие: в скорби и на­пасти не остави нас сирых и в час смертный Твоим теплым предстательством причастники вечнаго блаженства сотвори, да памятуя выну Твоя дивная о нас заступления со всеми святыми не престанем воспевати Богу: Аллилуиа.

(Этот кондак читается трижды, затем икос 1 и кондак 1)

Молитва к Пресвятой Богородице перед Ея иконой, именуемой «Козельщанская»

Богородице Дево, Пренепорочная Мати Христа Бога нашего, Заступнице всего рода христианскаго! Чудотворней иконе Твоей благоговейно предстояще, молим Тя, услыши нас, молящихся Тебе: приими благодарения наша недостойная о всех неизреченных Твоих к нам благодеяниих, в месте сем и во многих весях и градех земли Российския явленных и являемых; Ты бо еси больных исцеление, скорбящих утешение, заблуждших исправление и вразумление. Буди всем нам покров и утешение, пристанище от всяких зол, бед и обстояний, от глада, труса, потопа, огня, меча, нашествия иноплеменник, смертоносныя язвы и от злых человек озлобления. О, Премилосердая Мати, буди присно молитвенница любвеобильная о благостоянии святаго храма сего, о мире и тишине жительства общины сея, укрепи и поддержи священнодействующия и служащия во святем храме сем. Осени вседержавным покровом Твоим строители и благотворители святыя обители сея, воздаждь им вечными дары щедрот Твоих, заступи от всякия напасти и сохрани с верою и благоговением притекающия к чудотворной иконе Твоей и молящияся Тебе с любовию зде и на всяком месте. Вознеси молитвы наша, яко кадило благовонное, ко Престолу Всевышняго, дарующаго нам здравие, долгоденствие и в трудех благочестивых поспешение, да Твоим окормлением управляеми, и покровом Твоим осеняеми, прославим Отца, Сына и Святаго Духа и Твое Матернее о нас заступление, всегда, ныне и присно и во веки веков. Аминь.

Молитва иная

О Пресвятая Дево Владычице Богородице, добропослушная Божественному Слову, Мати Пречистая от всех родов избранная, на небеси и на земли ублажаемая, приими и сие благодарение наше и всеблагоговейное поклонение чудотворней иконе Твоей, юже яко многоцелебный источник Твоея благодати благоизволила еси явити стране нашей православней и святей обители сей. Архангельский глас вопием Ти; Чистая, — Обрадованная,

Радуйся, с Тобою Господь и Тобою с нами! Предстательством Твоим и заступлением. На Небеси у Престола Всеблагаго Бога никтоже да изыдет отсюда упования своего тощ и неуслышан.

О, Пречудная и высшая всех тварей небесных и земных Богомати Дево, благодарне поминая преславная чудеса от святаго образа Твоего дарованная, молим Тя, Всеблагая, не лиши от него и нас дивнаго знамения во спасение наше. Помяни щедроты Твоя древния, в судьбах Отечества нашего явленная, и да престанем вси от лукавств своих имиже прогневахом Тя в век сей мятежный удалением от любве еюже возлюби и возрасти нас Церковь Святая. О, Премудрая небесная началоводительнице ко спасению инокинь обители именем Твоим нареченной юже избрала еси в достояние Свое на месте сем Тобою благословеннем, яви ю пристанище тихое всем скорбящим и обремененным и чающим блаженныя вечныя жизни. Грешнии есмы, Пренепорочная Владычице, но Твои до века.

Озари убо души наша светом Божественная благодати Твоея, покрый нас от всякаго зла, скорби и печали: огради от всякия напасти, клеветы человеческия и навета вражия; немощным и болящим здравие даруй; кающихся грешников прости и от плена страстей свободи; отступившия от православныя веры и погибельными ересьми ослепленныя светом богопознания просвети и святей Апостольстей Церкви причти. Молим Тя, умиленно, сохрани и помилуй пастырей Церкви Православныя и всех верных чад ея; утверди житие наше в мире; управи пути и советы наша в правде, во еже открытися в них Царству Христову: даруй нам кончину христианскую, безболезнену, непостыдну, мирну, Божественных Таин причастну, и Сама нам в час той предстани и спаси посреди мытарств воздушных от мрака и скорби лютыя; в страшный же день Суда сподоби ны стати одесную Сына Твоего Христа Бога нашего. Молим Тя, Дево Всепетая, призри благосердием Твоим на обитель сию и сохрани ю до века целу и неврежденну, да выну чистотою возвышается и славится в ней величество Единосущныя Троицы и Твое препетое и преблагословенное имя во веки. Аминь.

Кой си и с какво се занимаваш – не пишеш, но си се подписал като „атеист и добър патриот“. Казваш, че приемаш основната догма на руските безбожници за несъществуването на Бога, а всичко останало, което те проповядват, отхвърляш и си оставаш истински родолюбец. О, бедни човече, кой те подведе да тръгнеш по този хлъзгав път, по който е невъзможно да се задържиш, без да паднеш? За какво ще се хванеш, за да се върнеш на висотата, от която си се свлякъл в пропастта? Изгубил си вярата си – следователно си прекъснал връзката, която те е свързвала с Бога, протегнал си две ръце на сатаната и въпреки това мислиш, че мо­жеш да се задържиш там, където ти пожелаеш! Московските безбожници са последователни, а ти – не. Като са отрекли Бога, те последователно са отрекли и всички останали ценности: и брака, и отечеството, и душата, и съвестта, и морала. А ти, изоставяйки Бога, мислиш да задържиш всичко останало. Не е възможно да приемеш главната им догма, която влече след себе си разрушение във всички посоки и на всички нива на живота и да се задържиш там, където ти искаш. Трябва да избереш: или изобщо да не стъпваш на техния хлъзгав път, или да паднеш с тях в пропастта. Ако нямаше Бог, както те в безумието си твърдят, то тогава хората биха били една появила се случайно купчина гъсеници, които според тяхното мне­ние трябва да бъдат охранени за смърт. Това е втората им главна догма: да охранят еднакво всички преди жътвата на смъртта. Защото, отхвър­ляйки вярата във Всемогъщия Бог, те са останали с вярата във всемогъ­щата смърт. Затова, когато говорят за „земния рай“, в действителност те говорят за трапеза, приготвена за смъртта.

Знай, че онзи, който изгуби Бога от сърцето и ума си, се усеща извед­нъж освободен от всичките си задължения, лишен от всичките си надежди, помрачен по ум и отровен по сърце. Тогава за него убийството и самоубий­ството са напълно оправдани, бракът е комедия, любовта към децата – глу­пост, любовта към родината – още повече, приятелството – сделка. За него целият свят е обор с животни без пастир, а животът – случайна плесен върху лицето на земята. Всичко това следва от отричането на Бога. А ти какво си наумил? „Атеист и истински патриот!“ Тежко на земята с такива патриоти и на народа с такива слепи водачи. “Когато бъдат изтребвани грешниците, ти ще видиш” (Пс. 36:34). Нима досега не си виждал? Нима не си чувал каква е участта на безбожниците? Дълго време и много мастило ще са нужни, ако започна да ти изброявам техните имена от древността до днес. Ще съкруши, пази се, ще съкруши Всевишният безбожниците, както ги е съкрушавал в миналото, ще ги строши, както се строшава глинен съд, по думите на ве­ликия Исаия (срв. Ис. 30:14). Затова пази своя живот и разум. А те могат да бъдат запазени само с помощта на Дарителя на живота и разума.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 НОЕМВРИ

Разсъждение

Наказание и награда! И двете са в Божията ръка. Но както този земен живот е само сянка на истинския живот на небето, така наказанието и наградата на земята са само сянка на истинското наказание и награда във вечността. Главните гонители на светеца Божий Златоуст били Теофил – патриарх Александрийски, и царица Евдоксия. След мъченическата[1] Златоустова смърт и двамата ги постигнало люто наказание. А именно – Теофил полудял, а Евдоксия била натирена от двореца на цар Аркадий. Евдоксия скоро се разболяла от неизлечима болест, по тялото ѝ се отворили рани и червеи закипели из раните. Такава смрад се разнасяла от нея, че не било лесно човек да мине дори по улицата пред нейния дом. Лекарите употребили най-хубавите мазила, аромати и благовония само колкото да премахнат смрадта от скверната царица, но нямали голям успех. Накрая царицата умряла в смрад и мъки. Ала и след смъртта ѝ Божията ръка тегнела над нея. Цели 34 години, докато цар Теодосий не пренесъл мощите на св. Златоуст в Цариград, ковчегът с нейното тяло денонощно се тресял. А какво станало със Златоуст след смъртта му? Награда, награда, каквато само Бог може да даде. Аделтий – епископ Арабски, който приел изгнаника Златоуст в своя дом в Кукус, молил Бога да му покаже къде се намира Иоановата душа. Веднъж на молитва Аделтий бил като че ли вън от себе си и видял един сияен юноша, който го завел на небесата и му показал по ред иерарсите, пастирите и учителите, назовавайки всекиго по име. Но така и не видял Иоана. Ангелът го повел към изхода на Рая, а Аделтий бил много нажален. Когато ангелът го попитал за причината на неговата скръб, Аделтий отговорил, че му е мъчно, дето не видял любимия си учител – Иоан Златоуст. Ангелът му отговори: „Него не може да го види човек, докато е в тяло, защото той е до Божия престол заедно с херувимите и серафимите“.

БЕСЕДА за основата и крайъгълния камък

Утвърдихте [се] върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за крайъгълен камък (Ефес. 2: 20).

Основа на апостолите и пророците са, братя, животът и делата на апостолите и пророците. Това са Старият и Новият завет. Кой свързва апостолите и пророците? Господ Христос. Без Него нито пророкът ще разбере апостола, нито апостолът пророка. Той пък е изпълнението на пророците и свидетелството на апостолите. Така, че Той е крайъгълният камък, Който свързва пророците и апостолите и ги държи ведно, както крайъгълният камък държи зидовете. И Старият, и Новият завет – целите са съединени в Него, осмислят се в Него, кръжат около Него, вдъхновяват се от Него, поддържат се от Него – от Господ Иисус Христос. Езичниците и евреите къде биха се срещнали и разбрали, ако не в Иисуса Христа Господа? Никъде освен в Него. В Него и чрез Него те се съединяват в един Нов Човек, в едно безсмъртно тяло, в една свята и съборна Църква. Тялото и душата се съединяват във висше свето приятелство само чрез Господ Иисус. Връзката на душата и тялото била враждебна чак до Неговото идване в тяло; и това враждуване накланяло към погубване на душата. Той ги  помирил и осветил. Така Той станал крайъгълен камък на всеки безсмъртен и богоугоден градеж, независимо дали се отнася за един човек, или за едно семейство, или народ, или за целия човешки род, или сега, или в миналото, или в бъдещето, или в старозаветно, или в новозаветно време. Той е носещият стълб[2] на всеки градеж, тъй като той е Глава върху тялото на Божията Църква.

О, Господи Иисусе Христе, опоро на нашето спасение, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] авторът употребява думата мъченическа. Формално св. Иоан Златоуст не е убит, но заради претърпените от него страдания, без да се притесняваме от неточност, може да наредим лика му между мъчениците, което и прави в случая св. Николай (бел. прев.).

[2] В ориг. – главната стена (бел. прев.).Copyright © 2019, Мисионер. Created by Altera Group.

Труди се и укрепвай своята вяра. С течение на времето ще усетиш потреб­ност от молитва. Вярата ти не е силна и затова все още не те подтиква да се молиш.

Веднъж гледахме как слаба струя вода пада върху воденично колело и то си остава неподвижно. Изведнъж водата придойде и колелото се задвижи.

 Вярата е духовна сила. Слабата вяра не подтиква ума към размисъл за Бога, нито сърцето – към молитва. Силната вяра задвижва и ума, и сърцето, и цялата човешка душа. Докато е жива в човека, със своята сила тя подтиква душата му към Бога.

Казваш, че си прочел думите на Спасителя: Вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него и от това си заключил, че молит­вата изобщо не е нужна. Наистина Бог знае предварително всичко, от което се нуждаем, но все пак Той иска да Му се молим. Затова Спасителят ни е за­повядал да се молим непрестанно и ни е научил как да го правим. Това е по-лесно да се обясни на хора, които имат деца, отколкото на теб – неженения. И родителите знаят предварително какво е нужно на децата, но чакат да ги помолят. Защото родителите знаят, че молбата смекчава и облагородява детските сърца, прави децата покорни, смирени, кротки, послушни и бла­городни. Виждаш ли колко небесни искри избива кремъкът на молитвата от човешкото сърце?

Веднъж прочетох как един пътник спрял пред крайпътна къща. В нея имало работническо събрание. Изведнъж в къщата настанала пълна тиши­на. Работниците коленичили за молитва. Един от тях излязъл и започнал да се разхожда наоколо. Пътникът го попитал какво става вътре.

– Молят се Богу. А мен ме е срам и излязох. Пътникът замълчал.

– А ти кого чакаш? – попитал го работникът.

– Чакам да излезе някой, за да го попитам за пътя.

– Ами защо не ме питаш мен? И аз мога да ти го покажа.

 Пътникът поклатил глава и отговорил:

– Как би могъл да ми покаже верния път онзи, който се срамува от Бога и от своите братя?

Мисля, че при теб няма срам от молитвата, а просто слаба вяра. И така, грижи се за младенеца в себе си. Когато порасне и възмъжее, ще ти се от­плати стократно за твоя труд. Мъжествената вяра ще задвижи вътрешното колело на твоето битие и ти ще получиш нов живот.

Божият мир и благословение да бъдат с теб!

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски