Автор: sava

19 ФЕВРУАРИ / 6 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ВУКОЛ, ЕП. СМИРНЕНСКИ

СВ. ДОРОТЕЯ

СВ. ФОТИЙ,  ПАТРИАРХ ЦАРИГРАДСКИ

СВ. ВАРСАНУФИЙ ВЕЛИКИ И ИОАН ПРОРОК

Тропарь преподобному Вуколу, епископу Смирнскому, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́,/ я́же веще́й и́стина,/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая./ О́тче Вуко́ле,/ моли́ Христа́ Бо́га,// спасти́ся душа́м на́шим.

Тропарь святителю Фотию Константинопольскому, глас 4

Яко апо́столов единонра́вный и вселе́нныя учи́тель, Влады́ку всех, Фо́тие, моли́, ми́р вселе́нней дарова́ти и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак святителю Фотию Константинопольскому, глас 4

Церко́вный свети́льник светоза́рнейший и правосла́вных наста́вник боже́ственнейший, да увенча́ется ны́не цветы песненными, боговеща́нная цевни́ца Ду́ха, крепча́йший ересе́м противобо́рец, ему́же и зове́м: ра́дуйся, всечестны́й Фо́тие.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Св. Варсануфий, който петдесет години живеел затворен в килията си и не допуснал да се види с нито един жив човек, е достигнал чрез богомислие и молитва необикновена чистота и прозорливост. Ето няколко негови мисли от книгата „Отговори“ : „Всеки помисъл, който не е предхождан от тишина и смирение, не произлиза от Бога. Всичко, което е от дявола, е със смущение и метеж“. „Когато се молиш, и Бог забавя да изпълни молитвата ти, Той прави това за твоя полза – да те научи на дълготърпение.“ „Видимите разбойници са слуги на невидимите – мисловните.“ „Господ Иисус Христос претърпял всичко и накрая се възнесъл на светия Кръст, което означава умъртвяване на тялото и страстите, и свето,  и съвършено упокоение.“ „ Господ иска да почиташ всеки човек повече от самия себе си.“ Когато запитали стареца дали да вземат и да платят на застъпник в един спор на манастира с някои хора, той отговорил: „Ако купите човешко застъпничество, то Бог няма да се застъпи“.

БЕСЕДА за взаимното познаване на Отец и Син

Аз пък Го зная, защото съм от Него и Той ме е пратил (Иоан 7: 29).

Никой никога не се е осмелил да каже, че познава Бога. Мнозина само са казвали, че вярват в Бога. Само Господ е изрекъл думите: Аз пък Го зная. И веднага се обосновал откъде Той Го познава, казвайки: …и Той ме е пратил. Първото основание – Защото съм от Него – свидетелства за вечното битие на Сина; а второто основание – и Той ме е пратил – свидетелства за появата на Сина във времето, в материалния свят като посланик на Светата Троица. На нас, вярващите християни, не е дадено да познаваме Отца, тъй както Го познава Неговият Единороден Син, но ни е дадено и заповядано да вярваме. Нашата заслуга е във вярването, а не в знанието. Ако познавахме Бога чрез виждане, никой не би имал заслуга. Защото каква заслуга е да видиш и да познаеш? Всъщност, не виждането, а вярването – в това е заслугата, в това e добродетелта, в това е нашето спасение. Ние не сме достойни да видим Бога и с виждане да Го познаем, защото сме немощни от грехове и отдалечени от Бога. Но Божията милост ни е дала в този живот вярата, която може да ни приближи до Бога и да ни въведе в Царството на вечното съзерцание и знание в другия живот.                              

О, братя мои, да вярваме на Христа Господа, защото Той знае. Той не говори от вяра, а от знание.

Господи милостиви, утвърди вярата в нас. Подай ни края на одеждата Си, та да се държим за нея до края на живота ни. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

18 ФЕВРУАРИ / 5 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ТЪРСЕНЕ НА ПОГИНАЛИТЕ“, „ДИВНОГОРСКА – СИЦИЛИЙСКА“ И „ЕЛЕЦКА – ЧЕРНИГОВСКА“

СВ. АГАТИЯ

СВ. ТЕОДОСИЙ ЧЕРНИГОВСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Взыскание погибших», глас 7

Ра́дуйся, Благода́тная Богоро́дице Де́во,/ во объя́тиях Cвои́х Предве́чнаго Младе́нца и Бо́га носи́вшая./ Проси́ Его́ да́ти ми́ру умире́ние/ и душа́м на́шим спасе́ние./ Сын бо Тебе́, Богома́ти, веща́ет,/ я́ко вся проше́ния Твоя́ во благо́е испо́лнит./ Сего́ ра́ди и мы припа́дающе, мо́лимся/ и наде́ющиися на Тя, да не поги́бнем,/ и́мя Твое́ имену́ем:/ Ты бо еси́ Влады́чице, // Взыска́ние поги́бших.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Взыскание погибших», глас 6

Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Пречи́стая Де́во,/ Ты нам помози́,/ на Тебе́ наде́емся/ и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Елецкой-Черниговской», глас 6

Твоего́ милосе́рдия дарова́ния воспомина́юще, Влады́чице, и Тво́й чудотво́рный о́браз благогове́йно лобыза́юще, упова́нием же Твоея́ по́мощи сердца́ на́ша веселя́ще, а́ки среди́ на́с прибыва́ющую Тя́ помышля́ем и ве́рою Тебе́ вопие́м: Твоего́ моли́ Сы́на и Го́спода, да научи́т на́с за́поведи Его́ всегда́ твори́ти и злы́я искуше́ния побежда́ти, и Тебе́, Предста́тельницу на́шу, досто́йно пе́ти и сла́вити во ве́ки.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Елецкой-Черниговской», глас 5

На неувядаемом дре́ве уго́днику яви́вшися, Твое́ же предста́тельство все́м моля́щимся при́сно явля́ющи, Влады́чице, и на́шего не отврати́ смире́ннаго моле́ния, но прегреше́ний на́ших проще́ния испроси́ и, ско́рби ду́ш на́ших отъемши, благода́рственное на́ше приими́ поклоне́ние, да любо́вию Тя́ во ве́ки сла́вим, Всепе́тая.

Тропарь мученице Агафии Панормской (Палермской), глас 4

А́гница Твоя́, Иису́се, Ага́фия,/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и Тебе́ и́щущи страда́льчествую,/ и сраспина́юся и спогреба́юся Креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди, я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя, да и живу́ с Тобо́ю,/ но я́ко же́ртву непоро́чную приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́.// Тоя́ моли́твами, я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученице Агафии Панормской (Палермской), глас 4

Да украси́тся днесь Це́рковь порфи́рою сла́вною, омоче́ною от чи́стых крове́й Ага́фии му́ченицы:// ра́дуйся, вопию́щи, Ката́нская похвало́

Тропарь святителю Феодосию, архиепископу Черниговскому, глас 4

Преудобре́н во архиере́ех, святи́телю Феодо́сие,/ был еси́ свети́ло своему́ ста́ду,/ та́же преста́вился еси́ в ве́чныя оби́тели,/ умоли́ у Престо́ла Царя́ Сла́вы изба́витися нам от находя́щих на ны зол,// и спасти́ся душа́м на́шим, свя́те, моли́твами твои́ми.

Кондак святителю Феодосию, архиепископу Черниговскому, глас 4

Па́стырей Нача́льнику Христу́ труди́лся еси́,/ святи́телю Феодо́сие,/ на па́жити духо́вней слове́сныя твоя́ о́вцы пита́я,/ и целе́бен дар от Христа́ Спа́са прия́л еси́,/ во е́же не́мощи душе́вныя и теле́сныя цели́ти всех,/ с ве́рою к тебе приходя́щих./ Те́мже и ны́не, свя́те, моли́ся,/всем и́мя твое́ призыва́ющим,/ от наве́тов вра́жиих спасти́ся// и поми́ловатися душа́м на́шим.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ 5 ФЕВРУАРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Монасите попитали великия авва Исхирион: – Какво изпълнихме ние?

– Ние изпълнихме Божиите заповеди. – отговорил Исхирион.

– А какво ще направят онези, които дойдат след нас?

– Те ще направят същото, което правим ние, само че наполовина.

– А онези след тях?

– Те при свършека на света не ще изпълняват никакъв монашески подвиг, но тях ще ги постигнат такива напасти и такива изкушения, та чрез понасянето на тези напасти и изкушения в Царството Божие те ще са по-високо от нас и от нашите отци.

БЕСЕДА ЗА СМЪРТТА КАТО ЗА ЗАСПИВАНЕ

Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя (Иоан 11: 11).

Господарят на живота нарича смъртта заспиване. О, каква неизказана утеха за нас! О, каква сладка новост за света! Смъртта на тялото, следователно, не означава унищожаване на човека, а само заспиване, от което може да го пробуди Онзи, Който и първата прашинка е пробудил за живот чрез Своето Слово. И когато Господ извикал: „ Лазаре!“, човекът се пробудил и оживял. Господ знае името на всекиго от нас. Щом Адам знаел името на всяко творение Божие, как Господ не би знаел всекиго от нас по име! Той не само ни знае, но ни и вика по име. О, сладостен и животворен глас на Единствения Човеколюбец! Този глас може и от камъните да направи синове Божии! Как тогава да не ни разбуди от греховния сън! Някой си човек вдигнал камък, за да убие брата си. В този момент му се сторило, че чул гласа на майка си, която го викала по име. Само като чул гласа на майка си и ръката му затреперила. Той изпуснал камъка и се засрамил от греховното си намерение. Майчиният глас го пробудил от греховната смърт. А щом майчиният глас спасява и разбужда от смъртта, то колко повече пък гласът на Спасителя и Животодавеца! Който и да бил мъртъв само по тяло, като бивал повикан от Господ, всеки се събуждал и ставал. Но не всички с умрели души се

пробудили и станали, когато Господ ги повикал. Защото за това пробуждане и за това възкресение е потребно и съгласието на волята на умрелия! „Иудо, с целуване ли [Ме] предаваш?“ Тъй казал животворният глас, но мъртвецът останал мъртвец и грешникът не се пробудил. „Савле, Савле, що Ме гониш?“ – извикал същият животворен глас и заспалият в грехове се събудил, и мъртвият оживял. Наистина греховният сън е по-дълбок от смъртта и заспалият не се събужда лесно.

Господи сладки, пробуди ни от греховния сън, пробуди ни, Господи! На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

17 ФЕВРУАРИ / 4 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ИСИДОР ПЕЛУСИОТ

Кондак на св. Исидор Пелусиот глас 4:

Денницу другую тя церковь обретши преславне, твоих словес молниями освещаема, взывает ти: радуйся всеблаженне богомудре Исидоре.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Наложи на себе си някаква епитимия за греховете на другите хора. Ако някого си осъдил или наказал, наложи и на себе си някаква епитимия. Това е угодно Богу. Тази тайна са я знаели светиите, които осъждали себе си заради греховете на другите хора. Тази тайна прозрели даже и нехристиянските народи. В Китай имало такъв обичай – когато палачът посичал злосторника, осъден на смърт, отивал при съдията и му известявал, че присъдата е изпълнена. Съдията му давал една сребърна монета, затуй, че е убил злосторника, и нареждал да му ударят 40 тояги, затова, дето е убил човек. Християнските светии дълбоко разбирали тайната на греха и хорската неправда. Всеки човешки грях имал за тях толкова дълга история, колкото е разстоянието от нас до Адам.

БЕСЕДА за щастието на малкия Закхей

Днес стана спасение на тоя дом (Лк. 19: 9).

         Тъй казал Онзи, Чиито слова са живот и радост, и обновление на праведниците. Както почернялата гора се облича в зеленина и цвят от пролетния дъх, така и всеки човек, колкото и да е изсъхнал и почернен от греховете, се освежава и подмладява от присъствието Христово. Защото Христовото присъствие е като присъствие на благоуханен и животворен балсам, който възвръща здравето, умножава живота, дава благоухание на душите, на мислите и думите, с една дума – отдалечаването от Христа означава тление и смърт, а Неговото присъствие значи спасение и живот.                                                                                                                                                                        

     Днес стана спасение на тоя дом, казал Господ, влизайки в дома на грешния Закхей. Христос бил спасението, което дошло, а Закхей бил домът, в който Той дошъл. Всеки от нас, братя, е дом, в който обитава грехът, докато Христос е далече, и в който идва спасението, когато Христос се приближи. Дали Христос ще се приближи отново до моя и твоя дом, това зависи от нас. Виж, Той не е влязъл самоволно дори в къщата на грешния Закхей, а като най-скъп гост. Малкият Закхей се покачил на дървото само за да види с очите си Господа Иисуса. Той, значи, Го е търсел, той Го е желаел. И ние трябва да Го търсим, за да го намерим, та като Го търсим и желаем, сам Той да се приближи към нас и високо да се издигнем с духа си, та да срещнем Неговия поглед. Така Той ще посети нашия дом, както е посетил и Закхеевия дом. А с Него ще дойде и спасението.

Приближи се към нас о, Господи, приближи се и ни донеси спасение. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

16 ФЕВРУАРИ / 3 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. СИМЕОН БОГОПРИЕМЕЦ

СВ. ПРОРОЧОЦА АННА

СВ. ВЛАСИЙ – ВОКУЛ

СВ. НИКОЛАЙ ЯПОНСКИ

Тропар на св. Богородица

Смекчи нашите зли сърца, Пресвета Богородице, премахни нападенията на тези, които ни ненавиждат, и избави душите ни от всякакво угнетение. Гледайки Твоя свят образ, ние се умиляваме на милосърдието Ти към нас, благоговеем пред понесените от Тебе страдания и целуваме Твоите рани, като се ужасяваме от нашите грехове, които подобно на стрели нараняват душата Ти. Не допускай, о Милосърдна Майко, да погинем в ожесточение на сърцето си или от жестокосърдието на свои ближни, защото Ти наистина имаш дар да смекчаваш злите сърца.

Тропарь праведным Симеону Богоприимцу и Анне Пророчице, глас 1

Ра́дуйся, Богоприи́мче ста́рче Симео́не,/ во объя́тия прие́мый Спа́са Го́спода./ Весели́ся и ты, честна́я проро́чице А́нно,/ возвести́вши прише́ствие в мир Христа́ Бо́га на́шего,/ сокруши́вшаго держа́ву вра́жию// и подаю́щего нам ве́лию ми́лость.

Кондак праведным Симеону Богоприимцу и Анне Пророчице, глас 8

Во избра́нных Бо́жиих, блаже́нне ста́рче Симео́не,/ на Небеси́ предстои́ши пред лице́м Христа́ Бо́га,/ Его́же во хра́ме, я́ко Младе́нца руконоси́маго,/ во объя́тия своя́ от всепречи́стых рук прия́л еси́/ и со А́нною проро́чицею я́ко Бо́га испове́дал еси́./ Те́мже похва́льными гла́сы ублажа́ем вас:/ ра́дуйся, Богоприи́мче ста́рче Симео́не,/ ра́дуйся, проро́чице честна́я А́нно,// ра́дуйтеся, Бо́га во пло́ти позна́вшии.

Тропарь равноапостольному Николаю, архиепископу Японскому, глас 4

Апо́столов единонра́вне и сопресто́льне,/ служи́телю Христо́в ве́рный и Богому́дрый,/ цевни́це избра́нная Боже́ственнаго Ду́ха,/ сосу́де преизлива́ющийся любве́ Христо́вы,/ Япо́нския земли́ просвети́телю,/ святы́й Нико́лае, иера́рше равноапо́стольне,/ моли́ся Живонача́льней Тро́ице/ о всем твое́м ста́де// и о всем ми́ре.

Кондак равноапостольному Николаю, архиепископу Японскому, глас 4

Стра́нника и прише́льца прия́т тя страна́ Япо́нская,/ равноапо́стольне святи́телю Нико́лае,/ в ней же испе́рва позна́л еси́ себе́ я́ко чу́ждаго,/ оба́че теплоту́ и свет Христо́в источа́я,/ прелага́л еси́ враги́ твоя́ в сы́ны духо́вныя,/ и́мже раздая́ благода́ть Бо́жию, созида́л еси́ Це́рковь Христо́ву,/ о ней же ны́не моли́ся,/ и тебе́ бо сы́нове ея́ и дще́ри взыва́ют:// ра́дуйся, па́стырю до́брый наш.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

С каква слава се е удостоил на небето св. Симеон Богоприемец, който е държал в ръцете си Спасителя на света, показва ясно случаят, разказан в житието на св. Петър Атонски (12 юни). Още като воевода в едно сражение Петър бил пленен, окован и хвърлен в тъмница, в един град  Самара, на брега на река Ефрат. Затворникът дълго, със сълзи молил Св. Николай да умоли Бога за него, та да се освободи от тъмницата, обещавайки да посвети себе си изцяло на Бога. Св. Николай му се явил насън и му казал, че се моли Богу за него, но Бог отлага освобождаването му, затова, че той, Петър, и по-рано е давал подобно обещание, но не го е изпълнил. Освен това, св. Николай го посъветвал да се моли на Св. Симеон Богоприемец, „който е много силен пред Бога и стои заедно с Пресветата Дева и със св. Иоан Предтеча близо до Божия Престол“. Петър послушал съвета на свети Николай и започнал да се моли на св. Симеон. Тогава отново му се явил св. Николай заедно със св. Симеон и то не насън, а наяве. Петър видял Симеона – чуден по вид, със светло лице, облечен с одежди на старозаветен свещеник, със златен жезъл в ръце. Св. Симеон рекъл на Петър: „Щеш ли изпълни обещаното и да станеш монах?“. На което Петър отговорил: „Да, господарю, с Божията помощ“. Тогава Симеон докоснал с жезъла си Петровите окови и веригите се разтопили като восъчни. Тъмничната врата се отворила и светиите извели Петър из тъмницата.

БЕСЕДА за Духа Божий, Който говори чрез духоносците

Не се грижете, как, или що да говорите…, а Духът на Отца ви е, Който говори във вас (Мт. 10: 19 – 20).

Това са думи на Оногова, Който знае всичко, и Който е дал на света знанието, което никой от хората преди Неговото посещение не знаел. Ако някой е изпълнен с Дух Божий, той вече не говори от човешкия дух, а Духът Божий говори из него и чрез него. Тогава той е само оръдие или лира на Божия Дух, чрез която говори Бог Дух. И такъв човек, когато говори, говори непогрешимо и никой не може да открие лъжа в думите му, освен онези, които поради развратения си ум считат истината за лъжа. Как говорят хора, изпълнени с Духа Божий, ясно се вижда от примера на пророците и още по ясно от примера на апостолите. Толкова чудати и невероятно изглеждали думите на апостолите [за очите] на чужденците, т.е. на онези, които нямали Дух Божий в себе си, и които знаели да мъдруват само плътски; че смятали апостолите за пияни. Впрочем, пияни и смешни изглеждали за невежите и всички онези хора, които първи започнали да говорят за загадките на физическия свят, за силата на парата, за магнетизма, за електричеството, за безжичната телеграфия, разказите за далечни земи… Как да не изглеждат пияни и смешни духовните люде, на които Духът Божий разкрива скритите тайни на духовното Царство! Който се смири пред Бога, Бог го прави силен. В съкрушеното сърце се вселява Божият Дух и оттам говори с човешките уста. Това е потвърдено не само от пророците и апостолите, а и от многобройните Божии синове и дъщери.

Господи благий, не отнимай от нас Твоя Свети Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

15 ФЕВРУАРИ / 2 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛИТЕ СЪРЦА“

Тропарь Сретению Господню, глас 1

Ра́дуйся, Благода́тная Богоро́дице Де́во,/ из Тебе́ бо возсия́ Со́лнце Пра́вды, Христо́с Бог наш,/ просвеща́яй су́щия во тьме./ Весели́ся и ты, ста́рче пра́ведный,/ прие́мый во объя́тия Свободи́теля душ на́ших,// да́рующаго нам воскресе́ние.

Кондак Сретению Господню, глас 1

Утро́бу Деви́чу освяти́вый Рождество́м Твои́м/ и ру́це Симео́не благослови́вый,/ я́коже подоба́ше, предвари́в,/ и ны́не спасл еси́ нас, Христе́ Бо́же,/ но умири́ во бране́х жительство// и укрепи́ лю́ди, и́хже возлюби́л еси́, еди́не Человеколю́бче.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Умягчение злых сердец» («Семистрельной»), глас 5

Умягчи́ на́ша зла́я сеpдца́, Богоpо́дице,/ и на́пасти ненави́дящих нас угаси́/ и вся́кую тесноту́ души́ на́шея pазpеши́,/ на Твой бо святы́й о́бpаз взиpа́юще,/ Твои́м состpада́нием и милосе́pдованием о нас умиля́емся/ и pа́ны Твоя́ лобыза́ем,/ стpел же на́ших, Тя теpза́ющих, ужаса́емся./ Не даждь нам, Ма́ти Благосе́pдная,/ в жестосе́pдии на́шем и от жестосе́pдия бли́жних поги́бнути,// Ты бо еси́ вои́стину злых сеpде́ц умягче́ние.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Умягчение злых сердец» («Семистрельной»), глас 2

Благода́тию Твое́ю, Влады́чице,/ умягчи́ сердца́ злоде́ев,/ низпосли́ благоде́телей,/ соблюда́ющи их от вся́каго зла,/ благомоля́щимся Ти усе́рдно// пред честны́ми ико́нами Твои́ми.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Говорейки за постепенното разпространяване и празнуване на празника Рождество Христово, св. Иоан Златоуст казва: „Както прекрасните и благородни фиданки, като се посадят в земята, скоро достигат голяма височина и се отрупват от плод, така [става] и с този ден“. Такъв е и денят Сретение Господне. Той още отначало се споменава между християните, но тържественото му празнуване започнало по времето на великия император Иустиниан. По времето на този император, в Цариград и околностите му, настъпила голяма епидемия, така че всеки ден умирали над пет хиляди души. В същото време се случило голямо земетресение в Антиохия. Виждайки безсилието на човешките средства да отклонят бедствието, императорът заедно с патриарха наредил в цялата империя да се започне пост и молитва, а на самия ден Сретение започнали големи литии по градовете и селата. Та дано Господ да се смили над Своя народ. И Господ наистина се смилил – епидемията и земетресението внезапно престанали. Това се случило през 554 година. По този повод и оттогава Сретение започнало да се празнува като велик Господски празник[1]. Дървото с времето си пораснало и започнало да принася обилни плодове.

БЕСЕДА за ръководството на Божия Дух

Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан и поведен беше от Духа в пустинята (Лк. 4: 1).

Виждате, братя, какво значи да бъдеш изпълнен със Светия Дух Божи. Без Духа Божи човек е изпълнен с грижи – къде и какво да стори. А с Божия Дух човек е без тези грижи. Защото тогава Сам Духът упътва човека къде да отиде и какво да направи, и човек става непогрешим в своите решения[2] и дела, защото Духът, Който го води и ръководи е непогрешим. Не може човек нито правилно да решава, нито правилно да постъпва, ако всевиждащият и всесилен Дух Божий не го упъти. Който не приема ръководството на Светия Божи Дух, се ръководи или от собствения си дух, или от духа на злите демони, от което става безсилен, жалък, гневлив и отчаян. Ние не можем да вместим [в себе си] Духа Божи в пълнота, както  Христос Господ, но можем да го приемем в себе си толкова, колкото ни е необходимо, за да знаем кога как да постъпваме. Според чистотата на сърцето Духът се вселява в сърцето и от сърцето ръководи човека. Затова Църквата тъй често повтаря молитвата към Светия Дух: „Царю Небесный, Утешителю, Душе истины…, прииди и вселися в ны“.

Боже, Душе Светий, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] За по-голяма точност – Сретение Господне е Господско-Богородичен празник (бел. прев.).

[2] В ориг. – движения (бел. прев.).

12 ФЕВРУАРИ / 30 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВЕТИ ТРИ СВЕТИТЕЛИ

СВ. ИПОЛИТ, ПАПА РИМСКИ

СВ. ПЕТЪР, ЦАР БЪЛГАРСКИ

СВ. ДИМИТРИЙ СЛИВЕНСКИ

Тропарь святителям Василию Великому, Григорию Богослову и Иоанну Златоусту, глас 4

Я́ко апо́столов единонpа́внии/ и вселе́нныя учи́телие,/ Влады́ку всех моли́те/ миp вселе́нней даpова́ти// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак святителям Василию Великому, Григорию Богослову и Иоанну Златоусту, глас 2

Свяще́нныя и Боговеща́нныя пропове́дники,/ верх учи́телей, Го́споди, прия́л еси́ в наслажде́ние благи́х твои́х и упокое́ние:/ труды́ бо о́нех и смерть прия́л еси́ па́че вся́каго всепло́дия,// Еди́не прославля́яй святы́я Твоя́.

Тропар на св. цар Петър

Събрали се днес, преподобни царю, радостно славим твоята светла памет, като очакваме чрез тебе милост от Бога и прошка за нашите грехове. Затова, моли Христа Бога, Петре свети, за твоя народ.

Тропар на св. Димитрий Сливенски

Твоят мъченик, Господи, Димитър в страданието си прие нетленен венец от Тебе, нашия Бог; укрепен с Твоята сила, победи мъчителите и потъпка безсилната дързост на демоните. По неговите молитви спаси нашите души.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 ЯНУАРИ

Разсъждение

Ето пример как царете търсят съвет от светиите, как светиите бягат от суетата и богатството, и как съветват царете. Православният български цар Петър, заедно със своята свита, подтикван от непреодолимо желание да види св. Иоан Рилски и да се ползва от неговите поучения, тръгнал из Рила планина. Царят изпратил напред хора да съобщят на светеца. Но той отказал да се види с царя. Натъжен, царят отново пратил хора и нещо за храна, голямо количество злато и помолил светеца да му напише някакъв съвет. Иоан приел храната, а златото върнал назад, като не пожелал дори да се докосне до него, а на царя написал: „Ако желаеш небесното Царство, бъди милостив като Небесния Отец. Не се облягай на неправда и не бъди користолюбив; бъди кротък, тих и достъпен за всекиго. Не приемай похвали от своите велможи. Твоята порфира[1] да сияе от добродетели. Споменът за смъртта да не напуска душата ти. Върви по стъпките на Майката Църква[2]; прекланяй глава пред Нейните първопрестолници, та Царят на царете, като види твоето усърдие, да те обдари с блага, за каквито на човеку и през ум не е минавало[3]. Като получил това писмо, царят го целунал и след това често го препрочитал.

БЕСЕДА за това, че хората трябва да бъдат като деца, за да станат синове Божии

Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно (Мт. 18: 3).

Тъй говори Господ и Неговото слово е свято и истинско. Какво предимство имат децата пред възрастните? Имат три предимства – във вярата, в послушанието и в незлобието. Детето пита родителя за всичко. И каквото и да му отговори родителят, то вярва на своя родител. Детето е послушно на своя родител и лесно подчинява волята си на родителската воля. Детето не е злобно и макар да се сърди, бързо и прощава. Тези три неща желае Господ от Своите последователи, а именно – вяра, послушание и незлобие. Той иска хората да вярват в Него безусловно, както детето вярва на своя родител; да бъдат безусловно послушни към Него, както детето е послушно на своя родител; и да бъдат беззлобни един към друг, да не са злопаметни и да не връщат зло за зло. Вяра, послушание и незлобие са главните отличителни черти на детската душа. А от това се постига безстрастие и радост. Детето не е сребролюбиво; детето не е похотливо; детето не е славолюбиво; то има непомътнено от пороците око и непомътнена от грижите радост. О, братя, кой може отново нас да ни направи деца? Никой, освен единствено Христос. Той може отново да ни направи деца и да ни помогне за новото ни раждане чрез Своя пример, Своето учение и силата на Своя Свят Дух.

О, съвършен в послушанието и незлобието Господи Иисусе, вечни Младенецо на небесния Отец, помогни ни да бъдем като младенци във вярата към Тебе, послушни към Тебе и незлобни един към друг. На Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

---

[1] Порфира ж.  – остар. и книж. Багреница (бел. ред.).

[2] В ориг. – Смирявай се пред стъпките (бел. прев.).

[3] В ориг. – каквито на човек до сърцето не са стигали (бел. прев.).

12 ФЕВРУАРИ / 30 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВЕТИ ТРИ СВЕТИТЕЛИ

СВ. ИПОЛИТ, ПАПА РИМСКИ

СВ. ПЕТЪР, ЦАР БЪЛГАРСКИ

СВ. ДИМИТРИЙ СЛИВЕНСКИ

Тропарь святителям Василию Великому, Григорию Богослову и Иоанну Златоусту, глас 4

Я́ко апо́столов единонpа́внии/ и вселе́нныя учи́телие,/ Влады́ку всех моли́те/ миp вселе́нней даpова́ти// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак святителям Василию Великому, Григорию Богослову и Иоанну Златоусту, глас 2

Свяще́нныя и Боговеща́нныя пропове́дники,/ верх учи́телей, Го́споди, прия́л еси́ в наслажде́ние благи́х твои́х и упокое́ние:/ труды́ бо о́нех и смерть прия́л еси́ па́че вся́каго всепло́дия,// Еди́не прославля́яй святы́я Твоя́.

Тропар на св. цар Петър

Събрали се днес, преподобни царю, радостно славим твоята светла памет, като очакваме чрез тебе милост от Бога и прошка за нашите грехове. Затова, моли Христа Бога, Петре свети, за твоя народ.

Тропар на св. Димитрий Сливенски

Твоят мъченик, Господи, Димитър в страданието си прие нетленен венец от Тебе, нашия Бог; укрепен с Твоята сила, победи мъчителите и потъпка безсилната дързост на демоните. По неговите молитви спаси нашите души.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 ЯНУАРИ

Разсъждение

Ето пример как царете търсят съвет от светиите, как светиите бягат от суетата и богатството, и как съветват царете. Православният български цар Петър, заедно със своята свита, подтикван от непреодолимо желание да види св. Иоан Рилски и да се ползва от неговите поучения, тръгнал из Рила планина. Царят изпратил напред хора да съобщят на светеца. Но той отказал да се види с царя. Натъжен, царят отново пратил хора и нещо за храна, голямо количество злато и помолил светеца да му напише някакъв съвет. Иоан приел храната, а златото върнал назад, като не пожелал дори да се докосне до него, а на царя написал: „Ако желаеш небесното Царство, бъди милостив като Небесния Отец. Не се облягай на неправда и не бъди користолюбив; бъди кротък, тих и достъпен за всекиго. Не приемай похвали от своите велможи. Твоята порфира[1] да сияе от добродетели. Споменът за смъртта да не напуска душата ти. Върви по стъпките на Майката Църква[2]; прекланяй глава пред Нейните първопрестолници, та Царят на царете, като види твоето усърдие, да те обдари с блага, за каквито на човеку и през ум не е минавало[3]. Като получил това писмо, царят го целунал и след това често го препрочитал.

БЕСЕДА за това, че хората трябва да бъдат като деца, за да станат синове Божии

Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно (Мт. 18: 3).

Тъй говори Господ и Неговото слово е свято и истинско. Какво предимство имат децата пред възрастните? Имат три предимства – във вярата, в послушанието и в незлобието. Детето пита родителя за всичко. И каквото и да му отговори родителят, то вярва на своя родител. Детето е послушно на своя родител и лесно подчинява волята си на родителската воля. Детето не е злобно и макар да се сърди, бързо и прощава. Тези три неща желае Господ от Своите последователи, а именно – вяра, послушание и незлобие. Той иска хората да вярват в Него безусловно, както детето вярва на своя родител; да бъдат безусловно послушни към Него, както детето е послушно на своя родител; и да бъдат беззлобни един към друг, да не са злопаметни и да не връщат зло за зло. Вяра, послушание и незлобие са главните отличителни черти на детската душа. А от това се постига безстрастие и радост. Детето не е сребролюбиво; детето не е похотливо; детето не е славолюбиво; то има непомътнено от пороците око и непомътнена от грижите радост. О, братя, кой може отново нас да ни направи деца? Никой, освен единствено Христос. Той може отново да ни направи деца и да ни помогне за новото ни раждане чрез Своя пример, Своето учение и силата на Своя Свят Дух.

О, съвършен в послушанието и незлобието Господи Иисусе, вечни Младенецо на небесния Отец, помогни ни да бъдем като младенци във вярата към Тебе, послушни към Тебе и незлобни един към друг. На Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

---

[1] Порфира ж.  – остар. и книж. Багреница (бел. ред.).

[2] В ориг. – Смирявай се пред стъпките (бел. прев.).

[3] В ориг. – каквито на човек до сърцето не са стигали (бел. прев.).