02.01.2026


2 ЯНУАРИ / 20 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „НОВОДВОРСКА“

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „СПАСИТЕЛКА НА ПОТЪВАЩИТЕ“

СВ. ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ

СВ. ИОАН КРOНЩАДСКИ


Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Новодворской», глас 4

Дне́сь благове́рнии лю́дие све́тло пра́зднуем,/ почита́ющи святу́ю ико́ну Твою́/ и припа́дающе к не́й уми́льно глаго́лем:/ Небе́сная на́ша Засту́пнице и Покрови́тельнице,/ изба́ви на́с от все́х бе́д и скорбе́й/ и умоли́ Сы́на Твоего́ Христа́ Бо́га на́шего,// спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Новодворской», глас 1

Исто́чник исцеле́ний и ве́ры Правосла́вныя утвержде́ние/ Новодворская Твоя́ ико́на, Богоро́дице, яви́ся,/ те́мже и на́с, к не́й притека́ющих,/ от бе́д и искуше́ний свободи́,/ оби́тели и́ноческия сохрани́/ и Правосла́вие в земле́ на́шей утверди́,/ и грехи́ разреши́ моли́твенник Твои́х:/ ели́ка бо хо́щеши, мо́жеши.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Спасительница утопающих», глас 4

К Богоро́дице приле́жно ны́не притеце́м,/ гре́шнии и смире́ннии, и припаде́м,/ в покая́нии зову́ще из глубины́ души́:/ Влады́чице, помози́, на ны милосе́рдовавши,/ потщи́ся, погиба́ем от мно́жества прегреше́ний,/ не отврати́ Твоя́ рабы́ тщи,// Тя бо и Еди́ну наде́жду и́мамы.
 
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Спасительница утопающих», глас 6

Предста́тельство христиа́н непосты́дное,/ хода́тайство ко Творцу́ непрело́жное,/ не пре́зри гре́шных моле́ний гла́сы,/ но предвари́, я́ко Блага́я, на по́мощь нас,/ ве́рно зову́щих Ти:/ ускори́ на моли́тву и потщи́ся на умоле́ние,// предста́тельствующи при́сно, Богоро́дице, чту́щих Тя.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Спасительница утопающих», глас 8
Взбра́нной Воево́де победи́тельная, я́ко из­ба́вль­ше­ся от злых, бла­го­да́р­ствен­ная воспису́ем Ти раби́ Твои́, Бо­го­ро́­ди­це; но я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую, от вся́­ких нас бед сво­бо­ди́, да зо­ве́м Ти: ра́­дуй­ся, Не­ве́с­то Не­не­ве́ст­ная.

Тропарь священномученику Игнатию Богоносцу, глас 4

И нpа́вом пpича́стник,/ и пpесто́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обpе́л еси́, Богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ pа́ди сло́во и́стины испpавля́я,/ и ве́pы pа́ди постpада́л еси́ да́же до кpо́ве,/ священному́чениче Игна́тие,// моли́ Хpиста́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь священномученику Игнатию Богоносцу, глас 4

Апо́стольских нpа́вов подpажа́телю/ и пpесто́ла их сонасле́дниче,/ архиеpе́ев удобpе́ние и му́чеников сла́во, Богодухнове́нне,/ на огнь, и меч, и зве́pи деpзну́л еси́, ве́pы pа́ди/ и, слово и́стины испpавля́я,/ до кpо́ве постpада́л еси́,/ священному́чениче Игна́тие,/ моли́ Хpиста́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.
 
Кондак священномученику Игнатию Богоносцу, глас 3

Све́тлых по́двиг твои́х светоно́сный день/ предпропове́дует всем в верте́пе рожде́наго:/ сего́ бо жажда́я от любве́ наслади́тися,/ потща́лся еси́ от звере́й снеде́н бы́ти;// сего́ ра́ди и Богоно́сец наре́клся еси, Игна́тие всему́дре.
 
Тропарь праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 1

Правосла́вныя ве́ры побо́рниче,/ земли́ Росси́йския печа́льниче,/ па́стырем пра́вило и о́бразе ве́рным,/ покая́ния и жи́зни во Христе́ пропове́дниче,/ Боже́ственных Та́ин благогове́йный служи́телю/ и дерзнове́нный о лю́дех моли́твенниче,/ о́тче пра́ведный Иоа́нне,/ цели́телю и преди́вный чудотво́рче,/ гра́ду Кроншта́дту похвало́/ и Це́ркви на́шея украше́ние,/ моли́ всеблага́го Бо́га// умири́ти мир и спасти́ ду́ши на́ша.
 
Ин тропарь праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 4

Росси́йския земли́ па́стырь до́брый показа́лся еси́,/ в служе́нии пресви́терстем жизнь во Христе́ стяжа́в, богому́дре о́тче Иоа́нне./ Благода́ть изоби́льную от Влады́ки Христа́ прия́л еси́:/ неду́ги отгоня́ти,/ малоду́шныя утеша́ти,/ в Та́йне Пречи́стаго Те́ла и Кро́ве ве́рныя со Христо́м соединя́ти./ Сего́ ра́ди восхваля́ем тя,// я́ко моли́твенника о душа́х на́ших.

Кондак праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 3

Днесь па́стырь Кроншта́дтский/ предстои́т Престо́лу Бо́жию/ и усе́рдно мо́лит о ве́рных/ Христа́ Пастыренача́льника,/ обетова́ние да́вшаго:/ сози́жду Це́рковь Мою́/ и врата́ а́дова// не одоле́ют ей.

Ин кондак праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 6

Пропове́дником и́стины, богоно́сным отце́м подра́жая,/ всего́ себе́ на служе́ние Бо́гу и бли́жним вдал еси́,/ и сан свяще́нства нося́, поко́я не ве́дал еси́,/ слу́жбы Бо́жия в хра́ме при́сно соверша́я,/ и в доме́х ве́рных моле́бныя пе́ния воспева́я,/ нужда́ющимся ще́дро благотворя́,/ та́ко наименова́ние благотво́рца и безсре́бренника стяжа́л еси́, Иоа́нне./ Те́мже и по успе́нии твое́м росси́йския лю́дие прославля́ют и́мя твое́,/ и ве́чную па́мять тебе́ возглаша́юще,// пою́т Бо́гу: аллилу́ия.
 
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Като от неугасим пламък светите мъченици били обзети от Христовата любов. Тази любов облекчавала страданията им и смъртта правила сладка. За свети Игнатий св. Златоуст говори: „Той с такава лекота съблякъл от себе си тялото си, както някой съблича от себе си дрехата си. Пътувайки за Рим, на смърт, Игнатий се боял само от едно, именно, да не би някак християните да го възпрепятстват от мъченичеството за Христа, било с молитвите си към Бога, било по друг, външен начин. Затова непрестанно ги молел – и писмено и устно – да не правят това. „Простете ми – говорел той, – аз знам кое ми е полезно. Сега почвам да ставам Христов ученик, когато не желая нищо от видимото или невидимото, само за да достигна Христа. Нека дойдат върху мене всички дяволски мъчения: огън, кръст, зверове. Посичане, одиране, трошене на костите, разкъсване на цялото тяло – само да добия Иисуса Христа. По-добре е да умра за Христа, отколкото да царувам до края на земята… Моята любов е прикована на кръста и в мене не пламти любов към каквото и да е в света“. Когато бил въведен в цирка, той се обърнал към народа с думите: „Граждани на Рим, знайте, че не съм осъден за някакво престъпление, и не съм осъден на смърт заради някое беззаконие, но заради моя Бог, от Чиято любов съм обзет, и Когото ненаситно желая. Аз съм Негова пшеница и зъбите на зверовете ще ме смелят, та да бъда чист Негов хляб“. Когато зверовете го изяли, сърцето му, по Божи Промисъл, останало между костите му, и когато неверниците разсекли сърцето на светителя, видели вътре написано със златни букви името: „Иисус Христос“.
 
 
 
БЕСЕДА за Давид
 
 
Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа… Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем (II Сам. 12; Пс. 41).
 
Цар Давид съгрешил пред Бога, но се покаял и Бог му простил. Голям бил царският грях, но още по-голямо било покаянието му. Виновен бил пред Бога за два тежки гряха: за прелюбодейство и за убийство, но след като Божият пророк Натан го изобличил, с болка извикал: Съгреших пред Господа!  Изповядал, значи, своя грях и се покаял горко и прегорко. Съкрушено се молил на Бога, плачел, постел, лежал на земята и смирено понасял ударите, които Бог пратил нему, на неговия дом и на неговия народ заради неговите грехове.
В своите покайни псалми казал: Аз пък съм червей, а не човек (Пс. 21: 7). От гласа на моите въздишания кости ми прилепнаха о плътта ми (Пс. 101: 6). Не спя (Пс. 101: 8). Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам (Пс. 101: 10). Коленете ми изнемощяха от пост (Пс. 108: 24). Ето истинско покаяние, ето истински каещ се. Не закоравял в греха и не паднал в отчаяние. Надявал се на Божията милост и непрестанно се каел. И Бог, Който обича каещите се, се смилил над този каещ се, който е пример за подражание. Бог му простил и го прославил повече от всички израилски царе, дал му превелика благодат, та да изпее най-хубавите покайни молитви и да предскаже идването в света на Спасителя на света и то от неговото коляно [неговия род]. Виждате ли, братя, колко е дивна Божията милост към каещите се!
Толкова драг станал каещият се Давид на Бога, че Бог не се срамувал да вземе върху Себе Си тяло от неговото семе. Блазе на онзи, който не закоравява в греха, и на онзи, който не пада в отчаяние заради греха. Покаянието спасява и от едното, и от другото зло. Господи милостиви, смекчи сърцата ни чрез сълзите на покаянието.
На Тебе слава и хвала во веки. Амин.
 
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 

02.01.2026


2 ЯНУАРИ / 20 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „НОВОДВОРСКА“

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „СПАСИТЕЛКА НА ПОТЪВАЩИТЕ“

СВ. ИГНАТИЙ БОГОНОСЕЦ

СВ. ИОАН КРИНЩАДСКИ


Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Новодворской», глас 4

Дне́сь благове́рнии лю́дие све́тло пра́зднуем,/ почита́ющи святу́ю ико́ну Твою́/ и припа́дающе к не́й уми́льно глаго́лем:/ Небе́сная на́ша Засту́пнице и Покрови́тельнице,/ изба́ви на́с от все́х бе́д и скорбе́й/ и умоли́ Сы́на Твоего́ Христа́ Бо́га на́шего,// спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Новодворской», глас 1

Исто́чник исцеле́ний и ве́ры Правосла́вныя утвержде́ние/ Новодворская Твоя́ ико́на, Богоро́дице, яви́ся,/ те́мже и на́с, к не́й притека́ющих,/ от бе́д и искуше́ний свободи́,/ оби́тели и́ноческия сохрани́/ и Правосла́вие в земле́ на́шей утверди́,/ и грехи́ разреши́ моли́твенник Твои́х:/ ели́ка бо хо́щеши, мо́жеши.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Спасительница утопающих», глас 4

К Богоро́дице приле́жно ны́не притеце́м,/ гре́шнии и смире́ннии, и припаде́м,/ в покая́нии зову́ще из глубины́ души́:/ Влады́чице, помози́, на ны милосе́рдовавши,/ потщи́ся, погиба́ем от мно́жества прегреше́ний,/ не отврати́ Твоя́ рабы́ тщи,// Тя бо и Еди́ну наде́жду и́мамы.
 
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Спасительница утопающих», глас 6

Предста́тельство христиа́н непосты́дное,/ хода́тайство ко Творцу́ непрело́жное,/ не пре́зри гре́шных моле́ний гла́сы,/ но предвари́, я́ко Блага́я, на по́мощь нас,/ ве́рно зову́щих Ти:/ ускори́ на моли́тву и потщи́ся на умоле́ние,// предста́тельствующи при́сно, Богоро́дице, чту́щих Тя.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Спасительница утопающих», глас 8
Взбра́нной Воево́де победи́тельная, я́ко из­ба́вль­ше­ся от злых, бла­го­да́р­ствен­ная воспису́ем Ти раби́ Твои́, Бо­го­ро́­ди­це; но я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую, от вся́­ких нас бед сво­бо­ди́, да зо­ве́м Ти: ра́­дуй­ся, Не­ве́с­то Не­не­ве́ст­ная.

Тропарь священномученику Игнатию Богоносцу, глас 4

И нpа́вом пpича́стник,/ и пpесто́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обpе́л еси́, Богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ pа́ди сло́во и́стины испpавля́я,/ и ве́pы pа́ди постpада́л еси́ да́же до кpо́ве,/ священному́чениче Игна́тие,// моли́ Хpиста́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь священномученику Игнатию Богоносцу, глас 4

Апо́стольских нpа́вов подpажа́телю/ и пpесто́ла их сонасле́дниче,/ архиеpе́ев удобpе́ние и му́чеников сла́во, Богодухнове́нне,/ на огнь, и меч, и зве́pи деpзну́л еси́, ве́pы pа́ди/ и, слово и́стины испpавля́я,/ до кpо́ве постpада́л еси́,/ священному́чениче Игна́тие,/ моли́ Хpиста́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.
 
Кондак священномученику Игнатию Богоносцу, глас 3

Све́тлых по́двиг твои́х светоно́сный день/ предпропове́дует всем в верте́пе рожде́наго:/ сего́ бо жажда́я от любве́ наслади́тися,/ потща́лся еси́ от звере́й снеде́н бы́ти;// сего́ ра́ди и Богоно́сец наре́клся еси, Игна́тие всему́дре.
 
Тропарь праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 1

Правосла́вныя ве́ры побо́рниче,/ земли́ Росси́йския печа́льниче,/ па́стырем пра́вило и о́бразе ве́рным,/ покая́ния и жи́зни во Христе́ пропове́дниче,/ Боже́ственных Та́ин благогове́йный служи́телю/ и дерзнове́нный о лю́дех моли́твенниче,/ о́тче пра́ведный Иоа́нне,/ цели́телю и преди́вный чудотво́рче,/ гра́ду Кроншта́дту похвало́/ и Це́ркви на́шея украше́ние,/ моли́ всеблага́го Бо́га// умири́ти мир и спасти́ ду́ши на́ша.
 
Ин тропарь праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 4

Росси́йския земли́ па́стырь до́брый показа́лся еси́,/ в служе́нии пресви́терстем жизнь во Христе́ стяжа́в, богому́дре о́тче Иоа́нне./ Благода́ть изоби́льную от Влады́ки Христа́ прия́л еси́:/ неду́ги отгоня́ти,/ малоду́шныя утеша́ти,/ в Та́йне Пречи́стаго Те́ла и Кро́ве ве́рныя со Христо́м соединя́ти./ Сего́ ра́ди восхваля́ем тя,// я́ко моли́твенника о душа́х на́ших.

Кондак праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 3

Днесь па́стырь Кроншта́дтский/ предстои́т Престо́лу Бо́жию/ и усе́рдно мо́лит о ве́рных/ Христа́ Пастыренача́льника,/ обетова́ние да́вшаго:/ сози́жду Це́рковь Мою́/ и врата́ а́дова// не одоле́ют ей.

Ин кондак праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 6

Пропове́дником и́стины, богоно́сным отце́м подра́жая,/ всего́ себе́ на служе́ние Бо́гу и бли́жним вдал еси́,/ и сан свяще́нства нося́, поко́я не ве́дал еси́,/ слу́жбы Бо́жия в хра́ме при́сно соверша́я,/ и в доме́х ве́рных моле́бныя пе́ния воспева́я,/ нужда́ющимся ще́дро благотворя́,/ та́ко наименова́ние благотво́рца и безсре́бренника стяжа́л еси́, Иоа́нне./ Те́мже и по успе́нии твое́м росси́йския лю́дие прославля́ют и́мя твое́,/ и ве́чную па́мять тебе́ возглаша́юще,// пою́т Бо́гу: аллилу́ия.
 
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Като от неугасим пламък светите мъченици били обзети от Христовата любов. Тази любов облекчавала страданията им и смъртта правила сладка. За свети Игнатий св. Златоуст говори: „Той с такава лекота съблякъл от себе си тялото си, както някой съблича от себе си дрехата си. Пътувайки за Рим, на смърт, Игнатий се боял само от едно, именно, да не би някак християните да го възпрепятстват от мъченичеството за Христа, било с молитвите си към Бога, било по друг, външен начин. Затова непрестанно ги молел – и писмено и устно – да не правят това. „Простете ми – говорел той, – аз знам кое ми е полезно. Сега почвам да ставам Христов ученик, когато не желая нищо от видимото или невидимото, само за да достигна Христа. Нека дойдат върху мене всички дяволски мъчения: огън, кръст, зверове. Посичане, одиране, трошене на костите, разкъсване на цялото тяло – само да добия Иисуса Христа. По-добре е да умра за Христа, отколкото да царувам до края на земята… Моята любов е прикована на кръста и в мене не пламти любов към каквото и да е в света“. Когато бил въведен в цирка, той се обърнал към народа с думите: „Граждани на Рим, знайте, че не съм осъден за някакво престъпление, и не съм осъден на смърт заради някое беззаконие, но заради моя Бог, от Чиято любов съм обзет, и Когото ненаситно желая. Аз съм Негова пшеница и зъбите на зверовете ще ме смелят, та да бъда чист Негов хляб“. Когато зверовете го изяли, сърцето му, по Божи Промисъл, останало между костите му, и когато неверниците разсекли сърцето на светителя, видели вътре написано със златни букви името: „Иисус Христос“.
 
 
 
БЕСЕДА за Давид
 
 
Тогава Давид каза на Натана: съгреших пред Господа… Сълзите ми бяха хляб за мене денем и нощем (II Сам. 12; Пс. 41).
 
Цар Давид съгрешил пред Бога, но се покаял и Бог му простил. Голям бил царският грях, но още по-голямо било покаянието му. Виновен бил пред Бога за два тежки гряха: за прелюбодейство и за убийство, но след като Божият пророк Натан го изобличил, с болка извикал: Съгреших пред Господа!  Изповядал, значи, своя грях и се покаял горко и прегорко. Съкрушено се молил на Бога, плачел, постел, лежал на земята и смирено понасял ударите, които Бог пратил нему, на неговия дом и на неговия народ заради неговите грехове.
В своите покайни псалми казал: Аз пък съм червей, а не човек (Пс. 21: 7). От гласа на моите въздишания кости ми прилепнаха о плътта ми (Пс. 101: 6). Не спя (Пс. 101: 8). Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам (Пс. 101: 10). Коленете ми изнемощяха от пост (Пс. 108: 24). Ето истинско покаяние, ето истински каещ се. Не закоравял в греха и не паднал в отчаяние. Надявал се на Божията милост и непрестанно се каел. И Бог, Който обича каещите се, се смилил над този каещ се, който е пример за подражание. Бог му простил и го прославил повече от всички израилски царе, дал му превелика благодат, та да изпее най-хубавите покайни молитви и да предскаже идването в света на Спасителя на света и то от неговото коляно [неговия род]. Виждате ли, братя, колко е дивна Божията милост към каещите се!
Толкова драг станал каещият се Давид на Бога, че Бог не се срамувал да вземе върху Себе Си тяло от неговото семе. Блазе на онзи, който не закоравява в греха, и на онзи, който не пада в отчаяние заради греха. Покаянието спасява и от едното, и от другото зло. Господи милостиви, смекчи сърцата ни чрез сълзите на покаянието.
На Тебе слава и хвала во веки. Амин.
 
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 

01.01.2026


1 ЯНУАРИ / 19 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. БОНИФАЦИЙ

СВ. ГРИГОРИЙ ОМИРИТСКИ

Тропарь мученику Вонифатию Тарсийскому, глас 4

К сосло́вию по́слан му́чеников,/ му́ченик был еси́ и́стинен,/ пострада́в за Христа́ крепча́йше, всехва́льне,/ мощми́ же возврати́лся еси́ ве́рою посла́вшей тя, Вонифа́тие блаже́нне,// моли́ Христа́ Бо́га прия́ти нам грехо́в проще́ние.

Кондак мученику Вонифатию Тарсийскому, глас 4

Свяще́ние непоро́чное/ самово́льне Тебе́ приве́л еси́,/ и́же от Де́вы тебе́ ра́ди роди́тися Хотящему,/ свя́те венчено́сче,// прему́дре Вонифа́тие.
 
Ин кондак мученику Вонифатию Тарсийскому, глас 4

Изы́де к прия́тию страстоте́рпческих моще́й и стра́ждущих зако́нне ве́ры ра́ди зря́,/ показа́л еси́ му́жески кре́пость свою́,/ устреми́вся на стра́сти испове́данием во Христа́,/ И́же прие́м по́честь побе́ды твоего́ страда́ния,// Вонифа́тие, при́сно моли́ за ны.
 
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ДЕКЕМВРИ
 
 
Разсъждение
 
Дали може с вярата да се преместват планини (Мт. 17: 20)? Несъмнено може; и още повече може – с вяра може да се подтикне и сам Бог към милосърдие спрямо нас,  грешните. В омиритския град Афар повечето жители били евреи. Св. Григорий се трудел да ги приведе в християнството. Тогава евреите предложили на св. Григорий и на цар Аврaмий диспут за вярата и ако те (евреите) бъдели победени, всички щели да преминат в Христовата вяра. Няколко дена, в присъствието на няколко хиляди души – евреи и християни, продължил диспутът. Като видели, че ще бъдат победени с непобедимите Григориеви аргументи и доказателства, поискали по някакъв начин Григорий да им покаже Христос жив, така, че те да го видят със собствените си очи, и тогава щели да повярват. Имайки, заради чистото си сърце, голямо  дръзновение пред Господа, св. Григорий коленичил, обърнат на изток, и почнал пред всички да се моли на Бога. Когато свършил молитвата, земята се затресла, ударил гръм. От изток се задал един светъл облак, пламтящ като огън и с блестящи лъчи, започнал леко да се спуска към земята, към мястото, където се били събрали хората. Посред облака стоял човек с неописуема красота, c лице необичайно сияещо и одеждата му, като че ли била изтъкана от мълния. Той се движел върху облака, докато не дошъл над самия епископ Григорий. Всички го видели в слава и невиждана красота и от страх паднали по лице на земята. Григорий възкликнал: Един свят, един Господ, Иисус Христос, во славу Богу Отца. Амин. Тогава от облака[1] се чул към евреите глас: „По молитвата на епископа ви изцерява Разпнатия от вашите отци“.[2] И светлият облак полека се отдалечил, така като и бил дошъл. После евреите се кръстили.
 
БЕСЕДА за Самуил
 
 
За това дете се молих и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих; и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му – да служи на Господа (1 Цар. 1: 27–28).
 
От Бога бил измолен и на Бога бил посветен Самуил, водачът на израилския народ.
Блажената Анна, бездетната му [дотогава ] майка, със сълзи и жертви го измолила от Бога. И него единствения, най-голямото ѝ богатство, дала от най-ранно детство да служи на Господа. Мъдрата майка не смята своите деца за свои, а за Божии. Божии са и когато Бог ги дава, Божии са, и когато Бог ги взима, но най-много са Божии, когато майка им сама ги посвещава на Бога. Божият дар се връща на Бога като дарение. Защото ние нищо нямаме свое, за да го дадем Богу, освен онова, което сме получили от Него. Малкият Самуил живеел при храма, между покварените синове на свещеник Илий, но не се покварил. А Господ не искал да се яви на грешните старци, но се явявал на това чисто дете… Защото Самуил изпълнявал волята Божия и не остана ни една негова дума неизпълнена (1 Цар. 3: 19). И Самуил, от младини до старост, бил съдия на народа, и не сторил нищо лошо, нито на Бога, нито на хората. Бог му дал сила, та пророкувал и вършел чудеса: победил всички Божии и народни врагове; и помазал двама царе – Саул и Давид. А когато остарял, призовал народа и попитал дали някога, някому е причинил насилие, или от някого взел подкуп. А народът в един глас отговорил: Ти не си ни обиждал, нито си ни притеснявал и от никого нищо не си взел[3] (I Цар. 12: 4). Ето, такъв е, който от Бога бил дарен и на Бога дар е даден, и който растял с Божието благословение и с майчиното благословение. Нека майките да се възползват от примера на блажена Анна. Нека съдиите и народните водачи да се възползват от примера на праведния Самуил.
     О, светий и пресветий Господи, благий и преблагий, отвори нашата душа, да видим Твоята святост и благост, за да се покаем за своите грехове[4]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 
 
[1] В ориг. – славата Господня (бел. прев.).
 
[2] В ориг. – „Заради епископската молитва вас ви изцерява Разпнатия от вашите отци“ (бел. прев.).
 
[3] В ориг. – нито нещо си взел от нечии ръце (бел. прев.).
 
[4] В ориг. – от своята злоба (бел. прев.).
 
 

29.12.2025

                                                       

29 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АГЕЙ

СВ. ЦАРИЦА ТЕОФАНИЯ

СВ. МАРИН

Тропарь пророку Аггею, глас 2

Проро́ка Твоего́ Агге́я па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророку Аггею, глас 4

Просвети́вшееся ду́хом чи́стое твое́ се́рдце,/ проро́чества бысть светле́йшаго прия́телище:/ зри́ши бо, я́ко настоя́щая, дале́че су́щая;/ сего́ ра́ди тя почита́ем,// проро́че блаже́нне Агге́е сла́вне.

                                                 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

Голям труд полагали светите, за да oбуздаят в себе си гордостта и самочинието и да навикнат на пълно послушание и преданост, било към своите [духовни] ръководители,  докато били живи, било към самия Бог. Манастирът на св. Сава Освещени се отличавал с особена дисциплина, ред и безропотно послушание. Когато св. Иоан Дамаскин постъпил в този манастир, никой от знаменитите духовници не се осмелил да вземе за свой послушник толкова прославен царедворец и писател. Тогава игуменът го предал [в послушание] на един прост, но строг старец. Старецът наредил на Иоан да не прави нищо без негово знание и одобрение. Случило се обаче да умре един калугер, който имал в същия манастир роден брат. Този монах неутешимо скърбял за умрелия си брат. За утеха на брата Иоан написал посмъртни стихири за умрелия – познатите песнопения на опелото, които Църквата и до ден-днешен изпълнява. След като ги написал, Иоан почнал да ги пее. Неговият старец, като чул пеенето, много се разгневил и прогонил Иоана от себе си. Като чули за Иоановото изгонване, някои братя се осмелили, отишли при стареца и почнали да го молят да прости на Иоан и да го приеме обратно. Но старецът останал непоколебим. Иоан горко плачел и ридаел, че престъпил заповедта на своя старец. Братята още веднъж замоли стареца да му наложи някаква епитимия и след това да му прости. Тогава старецът наложил на своя ученик такава епитимия –  ако желае прошка, със собствените си ръце да почисти и измие всички клозети по килиите в манастира. Натъжените братя съобщили това на Иоан, мислейки, че Иоан по-скоро ще напусне манастира, отколкото да стори това. Но като чул поръката на стареца, Иоан се зарадвал твърде много и с радост изпълнил заповедта му. Като видял това, старецът се разплакал, прегърнал Иоан и през сълзи казал: „О, какъв страдалец родих в Христа. О, какъв човек, истински син  на светото послушание“.

БЕСЕДА за Мойсей  

А Мойсей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята (Числа 12: 3).

Мъж избран, велик чудотворец, предобраз на Господ Иисус Христос в чудотворството, победител в Египет, победител в пустинята, вожд на народа – как да не се възгордее! Но ако се беше възгордял, Мойсей не би бил всичко онова, което е бил. Възгордяват се онези, които мислят, че вършат своето дело на този свят, а не делото Божие, и които мислят, че със своята сила го вършат, а не с Божията. А великият Мойсей знаел, че той е извършител на Божието дело, и че силата, с която го вършел, е Божията сила, а не неговата. Затова не се възгордял нито от страшните чудеса, които извършил, нито от великите победи, които постигнал, нито от мъдрите закони, които дал на народа си. Господ е моя сила и моя слава – казал Мойсей (Изх. 15: 2). От целия сонм Израилев, в пустинята никой не е чувствал толкова силно своята собствена немощ като този – най-великия сред това множество. Във всяка работа, на всяко място, във всеки миг той очаквал помощ само от Бога. „Какво да направя?“ – викал той към Бога и непрестанно очаквал да чуе Божия отговор и [проявата] на Божията сила. Най-кроткият човек между всички човеци на земята. Защото всички други са криели нещо в себе си, уверени били в себе си, а той – нищо. Той бил всецяло потопен в Бога и съкрушен пред Бога. Когато трябвало да нахрани и напои народа, той се обръщал към Бога; или трябвало да се бори с неприятелите, вдигал ръце към Небето; или трябвало да укротява народния бунт, той викал към Бога. Кротък и прекротък Мойсей! И Бог наградил Своя верен служител с велика слава. Бог го удостоил на Тавор да се яви заедно с Илия пред Господ Спасителя.

О, Господи, Боже кроткий, Пастирю добрий, направи нас кротки, подобни на Мойсей и апостолите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

30.12.2025

30 ДЕКЕМВРИ / 17 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ПРОРОК ДАНИИЛ И СВВ. ОТРОЦИ

Тропарь пророку Даниилу и трем отрокам Анании, Азаpии и Мисаилу, глас 2

Ве́лия ве́pы испpавле́ния:/ во исто́чнице пла́мене, я́ко на воде́ упокое́ния,/ святи́и тpие́ о́тpоцы pа́довахуся,/ и пpоpо́к Дании́л льво́м па́стыpь я́ко о́вцам явля́шеся.// Тех моли́твами, Хpисте́ Бо́же, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророку Даниилу, глас 3

Просвети́вшееся Ду́хом чи́стое твое́ се́рдце,/ проро́чества бысть светле́йшаго прия́телище,/ зри́ши бо я́ко настоя́щая дале́че су́щая./ Львы укроти́л еси́, вве́ржен в ров;// сего́ ра́ди тя почита́ем, проро́че блаже́нне, Дании́ле сла́вне.

Кондак трем отрокам Анании, Азаpии и Мисаилу, глас 6

Рукопи́саннаго о́браза не поче́тше,/ но Неопи́санным Существо́м защити́вшеся, треблаже́ннии,/ в по́двизе огня́ просла́вистеся,/ среде́ же пла́мене нестерпи́маго стоя́ще, Бо́га призва́сте:/ ускори́, о Ще́дрый,/ и потщи́ся, я́ко Ми́лостив, в по́мощь на́шу,// я́ко мо́жеши хотя́й.

                                            ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

Чрез поста на първо място се придобива телесна чистота, а след телесната чистота и духовна чистота. Въздържанието в храненето, според  думите на сина на благодатта, св. Ефрем Сирин, означава „не пожелавай и не искай много сладки и скъпи ястия; не яж нищо извън определеното време; не се предавай на духа на чревоугодието; не възбуждай в себе си глад, като гледаш вкусни гозби, и не желай ту едно, ту друго ястие“. Голяма заблуда е, че въздържанието в храненето и постната храна вредят на телесното здраве. Известен факт е, че постниците са живеели най-дълго и най-малко са боледували. Пример за това ни дава и св. пророк Даниил заедно с тримата момци във Вавилон. Когато царят наредил на евнуха си да храни тези младежи с ястия от царската трапеза и да ги пои с добро вино, Даниил рекъл на евнуха, че те не желаят да вземат царската храна и питиета, а само растителна храна. (Понеже Даниил не искал да яде ястия, поръсени с кръвта на идолските жертви). A евнухът се побоял момците да не отслабнат от постната храна и споменал за своя страх пред Даниил. Тогава пророкът му предложил да направи един опит и да се увери, че от постната храна няма да отслабнат; а именно – останалите младежи в царския двор да храни с ястията от царската трапеза, a тях четиримата в течение на десет дни да храни само с растителна храна, и после нека направи сравнение. Евнухът послушал Даниила и постъпил според предложението му. След десет дни лицата на четиримата младежи, които постили, били по-светли, a телата им по-силни, отколкото на вавилонските младежи, които яли и пили от царската трапеза.

БЕСЕДА за Иисус Навин

Не се отклонявай от него (от заповедите)[1] ни надясно, ни наляво… не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш (Ис. Нав. 1: 7 и 9).

Иисус Навин във всичко докрай послушал Господа, без да отстъпва нито надясно, нито наляво от Господните заповеди. Водейки народа през непознатата земя и през гъстите [военни] редове на неприятелите, той нито се побоял, нито се уплашил. Считал себе си за оръдие Божие и своите воини за Божии воини. Както верният войник слуша заповедите на своя воевода, така и той слушал и изпълнявал волята на Живия Бог. Нищо не приписвал на себе си; нищо добро; никаква сила; никаква заслуга, но всичко на Бога и само на Бога. Не се уповавал[2] ни най-малко ни на своята войска, ни на своето оръжие, ни на своята мъдрост, но на Бога и само на Бога, Всесилния и Всемъдрия. Вижте, братя, с какви хора е Бог!  О, да биха християнските владетели и воеводи видели и научили от Божия служител Иисус как се служи Богу! О, ако всички те веднъж биха разбрали, че най-добре се служи на народа, когато се служи на Бога, а не може да се служи на народа, без да се служи Богу! Господ Бог изпълнил Своето обещание и бил с Иисус Навин до завършека на делата му и на неговия живот. А че Господ бил с него, показват великите и страшни чудеса, които Господ явил чрез Своя верен служител. Бог разделил Иордан, та народът без мост преминал по сухо; Бог направил така, че от гласа на тръбите паднали иерихонските стени; Бог отворил очите на Иисус, та да види великия Архангел с меч в ръка; Бог предал силните врагове в ръцете на израилтяните; Бог спрял слънцето над Гаваон и месеца над Айлонската долина. Наистина, никога и никъде Бог не оставил Своя служител Иисус, защото и Иисус не оставил неизпълнена нито една Божия заповед. Свидетелят на живия Бог и предобраз на Спасителя[3] на света вече остарял и в преклонна възраст поучавал своя народ, както и него Бог в началото учил:  [Не] се отклонявайте от него ни надясно, ни наляво…, а се привържете към Господа, вашия Бог (Иис. Нав. 23 гл.).

О, Господи Исусе, Сине Божи, Който чрез Твоя верен служител Иисус Навин си показал предивни чудеса, укрепи ни и охрабри нас, та да не отстъпим от Тебе нито надясно, нито наляво заради Твоята слава и нашето спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Поставеното в скоби е от св. Николай или от сръбския редактор на книгата „Охридски пролог“ (бел. прев.).

[2] В ориг. – не бил уверен (бел. прев.).

[3] В ориг. – Светителя (бел. прев.).

29.12.2025

                                                       

29 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ

СВ. АГЕЙ

СВ. ЦАРИЦА ТЕОФАНИЯ

СВ. МАРИН

Тропарь пророку Аггею, глас 2

Проро́ка Твоего́ Агге́я па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророку Аггею, глас 4

Просвети́вшееся ду́хом чи́стое твое́ се́рдце,/ проро́чества бысть светле́йшаго прия́телище:/ зри́ши бо, я́ко настоя́щая, дале́че су́щая;/ сего́ ра́ди тя почита́ем,// проро́че блаже́нне Агге́е сла́вне.

                                                 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

Голям труд полагали светите, за да oбуздаят в себе си гордостта и самочинието и да навикнат на пълно послушание и преданост, било към своите [духовни] ръководители,  докато били живи, било към самия Бог. Манастирът на св. Сава Освещени се отличавал с особена дисциплина, ред и безропотно послушание. Когато св. Иоан Дамаскин постъпил в този манастир, никой от знаменитите духовници не се осмелил да вземе за свой послушник толкова прославен царедворец и писател. Тогава игуменът го предал [в послушание] на един прост, но строг старец. Старецът наредил на Иоан да не прави нищо без негово знание и одобрение. Случило се обаче да умре един калугер, който имал в същия манастир роден брат. Този монах неутешимо скърбял за умрелия си брат. За утеха на брата Иоан написал посмъртни стихири за умрелия – познатите песнопения на опелото, които Църквата и до ден-днешен изпълнява. След като ги написал, Иоан почнал да ги пее. Неговият старец, като чул пеенето, много се разгневил и прогонил Иоана от себе си. Като чули за Иоановото изгонване, някои братя се осмелили, отишли при стареца и почнали да го молят да прости на Иоан и да го приеме обратно. Но старецът останал непоколебим. Иоан горко плачел и ридаел, че престъпил заповедта на своя старец. Братята още веднъж замоли стареца да му наложи някаква епитимия и след това да му прости. Тогава старецът наложил на своя ученик такава епитимия –  ако желае прошка, със собствените си ръце да почисти и измие всички клозети по килиите в манастира. Натъжените братя съобщили това на Иоан, мислейки, че Иоан по-скоро ще напусне манастира, отколкото да стори това. Но като чул поръката на стареца, Иоан се зарадвал твърде много и с радост изпълнил заповедта му. Като видял това, старецът се разплакал, прегърнал Иоан и през сълзи казал: „О, какъв страдалец родих в Христа. О, какъв човек, истински син  на светото послушание“.

БЕСЕДА за Мойсей  

А Мойсей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята (Числа 12: 3).

Мъж избран, велик чудотворец, предобраз на Господ Иисус Христос в чудотворството, победител в Египет, победител в пустинята, вожд на народа – как да не се възгордее! Но ако се беше възгордял, Мойсей не би бил всичко онова, което е бил. Възгордяват се онези, които мислят, че вършат своето дело на този свят, а не делото Божие, и които мислят, че със своята сила го вършат, а не с Божията. А великият Мойсей знаел, че той е извършител на Божието дело, и че силата, с която го вършел, е Божията сила, а не неговата. Затова не се възгордял нито от страшните чудеса, които извършил, нито от великите победи, които постигнал, нито от мъдрите закони, които дал на народа си. Господ е моя сила и моя слава – казал Мойсей (Изх. 15: 2). От целия сонм Израилев, в пустинята никой не е чувствал толкова силно своята собствена немощ като този – най-великия сред това множество. Във всяка работа, на всяко място, във всеки миг той очаквал помощ само от Бога. „Какво да направя?“ – викал той към Бога и непрестанно очаквал да чуе Божия отговор и [проявата] на Божията сила. Най-кроткият човек между всички човеци на земята. Защото всички други са криели нещо в себе си, уверени били в себе си, а той – нищо. Той бил всецяло потопен в Бога и съкрушен пред Бога. Когато трябвало да нахрани и напои народа, той се обръщал към Бога; или трябвало да се бори с неприятелите, вдигал ръце към Небето; или трябвало да укротява народния бунт, той викал към Бога. Кротък и прекротък Мойсей! И Бог наградил Своя верен служител с велика слава. Бог го удостоил на Тавор да се яви заедно с Илия пред Господ Спасителя.

О, Господи, Боже кроткий, Пастирю добрий, направи нас кротки, подобни на Мойсей и апостолите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

28.12.2025

28 ДЕКЕМВРИ / 15 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ЕЛЕВТЕРИЙ ИЛИРИЙСКИ

СВ. ПАВЕЛ ЛИТРИЙСКИ

Тропарь священномученику Елевферию Иллирийскому, глас 4

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обре́л еси́, Богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д:/ сего́ ра́ди сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Елевфе́рие,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Елевферию Иллирийскому, глас 2

Я́ко удобре́ние свяще́нников, преподо́бне,/ и предувеща́ние страстоте́рпцев вси восхваля́ем/ и про́сим тя, священному́чениче Елевфе́рие,/ любо́вию па́мять твою́ пра́зднующия/ бед многообра́зных свободи́,// моля́ непреста́нно о всех нас.

Тропарь преподобному Павлу Латрийскому, глас 4

Я́ко Безпло́тных единовсе́льника/ и всем преподо́бным соо́бщника,/ всесла́вне Па́вле, пое́м тя и мо́лим тя:/ моли́ся всегда́ о нас,// я́ко да обря́щем ми́лость.

Кондак преподобному Павлу Латрийскому, глас 8

От ю́ности, му́дре, я́же па́че смы́сла вожделе́л еси́ му́жески,/ мирски́й мяте́ж оста́вил еси́/ и был еси́ Боже́ственнаго ра́ди жи́тельства Тро́ицы жили́ще/ и просвети́л еси́ ве́рою приступа́ющия тебе́.// Тем зове́м: ра́дуйся, Па́вле пребога́те.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

За неволно убийство земният съд освобождава убиеца. Но Църквата налага епитимия на неволния убиец, епитимия много по-лека, отколкото на преднамерения убиец, но не го оставя без епитимия. Ако свещеник убие неволно, Църквата доживотно му забранява свещенослужение. Християнинът с чувствителна душа и изострена съвест налага на себе си по-тежка епитимия от отредената от Църквата. Св. Пард, бидейки колар, веднъж отишъл в Иерихон. Като оставил своите мулета пред гостилницата, той влязъл в нея. В това време едно дете паднало под мулето и мулето го стъпкало с крака,  и го умъртвило. Когато Пард видял мъртвото окървавено дете, убито от неговото муле, тъй се съкрушило сърцето му, като че ли самият той бил умишлено виновен за смъртта на детето. И този съвестен човек наложил на себе си тежка епитимия; зарязал занаята си, напуснал света и макар да бил съвсем млад, се отдалечил в пустинята на тежък телесен подвиг, духовен труд и покаяние. С много плач принесъл покаяние пред Бога за убитото дете. Желаел да заплати за живота на детето със своя живот. Молил Бога, та Бог да нагласи това. Дразнил лъв, та лъвът да го разкъса, но лъвът побягнал от него. Лягал на тясна пътека, по която минавал лъвът, та звярът да го умъртви, но лъвът го прескачал и не искал да го докосне. Виждайки в това волята Божия да живее, а да не погине, той се успокоил, но до смъртта си съкрушено се  каел… Не е ли това чувствителна, човеколюбива и богобоязлива душа? Не е ли това една изтънчена и изострена съвест на един истински християнин?

БЕСЕДА за Иосиф

Но той, като остави дрехата си в ръцете ѝ, затече се и избяга навън (Бит. 39: 12).

Две големи и тежки изкушения претърпял и победил незлобният и целомъдрен Иосиф; изкушение от злобната завист от страна на родните му братя и изкушение от блудната страст на една египтянка – жена съблазнителка. Завистта го продала за роб, а блудната страст го хвърлила в тъмницата. И в единия, и в другия случай той се отплатил на злото с добро: нахранил гладните си братя и спасил живота и престола  на изплашения цар, и на народа. Братята му замислили да го убият, но Бог го запазил; блудната жена замислила да го унищожи, но Бог го запазил. От роб и затворник, Бог го увенчал със слава и неограничена власт. Тогова, когото злобните му братя можели с един удар да убият, и когото силната Пентефриева жена можела в миг да умъртви, Бог направил всесилен господар над живота на много милиони човеци и единствен хранител на гладните негови братя. Тъй чудна е Божията милост към праведниците! Тъй Господ умее да запазва и да прославя незлобливите и праведниците. Във величието на Иосифовата съдба ние виждаме величието на Божията милост. Едно Око никога не спи, братя мои. Да бъдем незлобливи и целомъдрени и да се не боим нито от злобата, ни от клеветите, ни от тъмница, нито от поругание, нито от беди. Напротив, да се радваме, когато заради незлобливост и целомъдрие ни сполети всичко това, да се радваме и с вяра да очакваме проявата на чудо Божие с нас. Във всяка буря и гръм да очакваме Божията правда и тишина.

О, Господи тайнствени, който тайно, но бдително провождаш праведника в робство и в тъмница, и в Свое време явяваш милостта Си, помогни ни да бъдем незлобливи целомъдрени. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

27.12.2025

27 ДЕКЕМВРИ / 14 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ТИРС, ЛЕВКИЙ. КАЛИНИК, ФИЛИМОН, АПОЛОНИЙ, АРИАН, ТЕОТИХ И ДР.

Тропарь мученикам Фирсу, Левкию, Каллинику и иже с ними, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего,/ и́муще бо кре́пость Твою, мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Фирсу, Левкию, Каллинику и иже с ними, глас 2

Благоче́стия ве́ры побо́рницы, злочести́ваго мучи́теля оплева́вше,/ обличи́сте зверообра́зное его́ кровопроли́тие,/ и победи́сте того́ я́ростное противле́ние,/ Христо́вою по́мощию укрепля́еми, Фи́рсе и Ле́вкие,// с пострада́вшими, о нас моли́теся.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

За неволно убийство земният съд освобождава убиеца. Но Църквата налага епитимия на неволния убиец, епитимия много по-лека, отколкото на преднамерения убиец, но не го оставя без епитимия. Ако свещеник убие неволно, Църквата доживотно му забранява свещенослужение. Християнинът с чувствителна душа и изострена съвест налага на себе си по-тежка епитимия от отредената от Църквата. Св. Пард, бидейки колар, веднъж отишъл в Иерихон. Като оставил своите мулета пред гостилницата, той влязъл в нея. В това време едно дете паднало под мулето и мулето го стъпкало с крака,  и го умъртвило. Когато Пард видял мъртвото окървавено дете, убито от неговото муле, тъй се съкрушило сърцето му, като че ли самият той бил умишлено виновен за смъртта на детето. И този съвестен човек наложил на себе си тежка епитимия; зарязал занаята си, напуснал света и макар да бил съвсем млад, се отдалечил в пустинята на тежък телесен подвиг, духовен труд и покаяние. С много плач принесъл покаяние пред Бога за убитото дете. Желаел да заплати за живота на детето със своя живот. Молил Бога, та Бог да нагласи това. Дразнил лъв, та лъвът да го разкъса, но лъвът побягнал от него. Лягал на тясна пътека, по която минавал лъвът, та звярът да го умъртви, но лъвът го прескачал и не искал да го докосне. Виждайки в това волята Божия да живее, а да не погине, той се успокоил, но до смъртта си съкрушено се  каел… Не е ли това чувствителна, човеколюбива и богобоязлива душа? Не е ли това една изтънчена и изострена съвест на един истински християнин?

БЕСЕДА за Иосиф

Но той, като остави дрехата си в ръцете ѝ, затече се и избяга навън (Бит. 39: 12).

Две големи и тежки изкушения претърпял и победил незлобният и целомъдрен Иосиф; изкушение от злобната завист от страна на родните му братя и изкушение от блудната страст на една египтянка – жена съблазнителка. Завистта го продала за роб, а блудната страст го хвърлила в тъмницата. И в единия, и в другия случай той се отплатил на злото с добро: нахранил гладните си братя и спасил живота и престола  на изплашения цар, и на народа. Братята му замислили да го убият, но Бог го запазил; блудната жена замислила да го унищожи, но Бог го запазил. От роб и затворник, Бог го увенчал със слава и неограничена власт. Тогова, когото злобните му братя можели с един удар да убият, и когото силната Пентефриева жена можела в миг да умъртви, Бог направил всесилен господар над живота на много милиони човеци и единствен хранител на гладните негови братя. Тъй чудна е Божията милост към праведниците! Тъй Господ умее да запазва и да прославя незлобливите и праведниците. Във величието на Иосифовата съдба ние виждаме величието на Божията милост. Едно Око никога не спи, братя мои. Да бъдем незлобливи и целомъдрени и да се не боим нито от злобата, ни от клеветите, ни от тъмница, нито от поругание, нито от беди. Напротив, да се радваме, когато заради незлобливост и целомъдрие ни сполети всичко това, да се радваме и с вяра да очакваме проявата на чудо Божие с нас. Във всяка буря и гръм да очакваме Божията правда и тишина.

О, Господи тайнствени, който тайно, но бдително провождаш праведника в робство и в тъмница, и в Свое време явяваш милостта Си, помогни ни да бъдем незлобливи и целомъдрени. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

26.12.2025

26 ДЕКЕМВРИ / 13 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ЕВСТРАТИЙ, АВКСЕНТИЙ, ЕВГЕНИЙ, МАРДАРИЙ И ОРЕСТ

СВ. ЛУКИЯ

СВ. ГЕРМАН АЛЯСКИНСКИ

Тропарь мученикам Евстратию, Авксентию, Евгению, Мардарию и Оресту Севастийским, глас 4

Му́ченик всечестны́х све́тлость,/ пяточи́сленных страстоте́рпцев воспое́м,/ сла́ву земны́х презре́вших,/ со́лнца све́тлаго Евстра́тия,/ прему́драго вити́ю со страда́льцы,/ на огнь и му́ки дерзну́вших за всех Царя́ Христа́/ и от престо́ла Того́ сла́вы по́честьми венце́в обдаре́нных./ Тех моли́твами, Христе́ Бо́же,// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Евстратию Севастийскому, глас 3

Вити́йствуя пред беззако́ннующими Боже́ственная,/ бие́ния претерпе́л еси́ му́жественнейшим се́рдцем,/ облиста́л еси́ богозна́меньми, пречу́дне,/ угаси́л еси́ возвы́шенный пре́лести пла́мень,// сего́ ра́ди тя че́ствуем, всеблаже́нне му́чениче Христо́в Евстра́тие.

Тропарь преподобному Герману Аляскинскому, глас 7

Звездо́ пресве́тлая Це́ркве Христо́вы,/ на се́вере просия́вшая,/ вся к Ца́рствию Небе́сному путеводя́щая,/ учи́телю и апо́столе и́стинныя ве́ры,/ предста́телю и засту́пниче гони́мых,/ украше́ние изя́щное Святы́я Це́ркве во Аме́рице,/ преподо́бне о́тче Ге́рмане Аля́скинский,/ моли́ся ко Го́споду Спа́су на́шему,// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Герману Аляскинскому, глас 3

Свет ве́чный Христа́ Спа́са на́шего/ тя на путь ева́нгельский во Аме́рику наста́ви,/ возвести́ти весть о ми́ре ева́нгельскую./ Днесь Престо́лу Сла́вы предстоя́,/ моли́ся о стране́ твое́й и лю́дех ея́,/ о ми́ре всего́ ми́ра// и спасе́нии душ на́ших.

                                           ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

         Да се дава милостиня от това, което е необходимо за човека – това е истинската милостиня. Да не се съгрешава тогава, когато човекът е подложен на изкушение – това е стойностното пред Бога. Когато св. Лучия видяла, че болната ѝ майка е чудесно изцелена, ѝ предложила да раздаде имота си като милостиня на бедните. На това майка ѝ отговорила, че не желае да се раздели с имота си до смъртта си, но се съгласила той да бъде употребен за целта, която Лучия желаела. „Първо затвори очите ми“  –  рекла майката, – тогава прави с имота каквото ти е угодно“.  „Не е много Богу угоден онзи, който дава на Него онова, което сам не може да вземе (в гроба), нито онова, което е непотребно на него самия, но ако искаш да сториш богоугодно дело, дай Му онова, което самата ти ползваш. След смъртта ти нищо не ще ползваш и тогава ще Му предложиш, онова, което не можеш да отнесеш със себе си. Затова, докато си жива, подай на Христа каквото имаш; и всичко, което си събрала за мене, веднага почни да го даваш на Него“. Добрата майка на мъдрата щерка се съгласила с това. Когато мъчителят Пасхасий принуждавал тази света девойка към телесен грях, Лучия даже и не помислила да се съгласи на това. А когато я заплашил, че неговите хора насила ще я осквернят, с насмешка рекъл: „Като бъдеш осквернена, Дух Свети ще избяга от тебе“. На това благодатната Лучия отговорила: „Тялото не може да се оскверни без съгласието (съизволението) на ума“. И света Лучия тръгнала на смърт, като [предварително] раздала своето имущество, а своето младо и чисто тяло запазила неосквернено.

БЕСЕДА за Исаак

 И… му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе (Бит. 26: 24).

       Открай време, братя, е тесен пътят, по който ходят праведниците. Винаги са притеснявани от ония, които не вярват в Бога, или от ония, които вярват неправилно. Авел бил притеснен от своя брат Каин. Ной и Лот – от покварените човеци, а Авраам, Исаак и Иаков – от езичниците. Но Бог не оставя праведника сам на тесния път. Това виждаме и при Исаак. Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се. Исаак разбрал тези многозначителни слова.  С тези думи Бог го окуражавал и предупреждавал. Той  искал да каже: „Заради Авраам ще те благословя; и както закрилях Авраам посред езичниците, така ще закрилям и тебе“; и още: „ Бъди Ми верен като Авраам, твоя баща“. И Исаак следвал примера на своя баща, и не отстъпил от Бога през целия си живот. Бил ратай и пастир като баща си; бил праведен и кротък, избягвал свадите с хората и правел добрини на човеците. Видяхме, че Господ е с тебе (Бит. 26: 28), трябвало най-накрая да признаят мразещите го негови гонители. И Исаак се удостоил Бог да се назове негов Бог; както се назовал Бог Авраамов, така после се назовал и Бог Исааков.
О, Господи, Който си дивен в Своите светии, помени в Твоето Царство и нашите имена между имената на Твоите праведници и светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                         

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                         

[1] В ориг. – Първо покрий очите ми със земята (бел. прев.).

25.12.2025

25 ДЕКЕМВРИ / 12 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. СПИРИДОН ТРИМИТУНТСКИ

Тропарь святителю Спиридону Тримифунтскому, чудотворцу, глас 1

Собо́ра Пе́рваго показа́лся еси́ побо́рник и чудотво́рец,/ Богоно́се Спиридо́не о́тче наш. /Те́мже ме́ртву ты во гро́бе возгласи́в/ и змию́ в зла́то претвори́л еси́,/ и внегда́ пе́ти тебе́ святы́я моли́твы,/ а́нгелы, сослужа́щия тебе́, име́л еси́, свяще́ннейший./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак святителю Спиридону Тримифунтскому, чудотворцу, глас 2

Любо́вию Христо́вою уязви́вся, свяще́ннейший,/ ум впери́в заре́ю Ду́ха,/ де́тельным виде́нием твои́м дея́ние обре́л еси́, Богоприя́тне,/ же́ртвенник Боже́ственный быв,// прося́ всем Боже́ственнаго сия́ния.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Нищо няма да ни помогне, ако не сме снизходителни към слабостите на хората, и ако не им прощаваме. Защото, как можем да се надяваме Бог да ни прости, ако не прощаваме? Веднъж св. Спиридон продал на един търговец според уговорената цена 100 кози. Светителят казал на търговеца да остави парите. Търговецът знаел, че Спиридон никога не брои парите, оставил пари за 99 кози, а за една ги задържал. След това Спиридон му преброил сто кози. Но когато търговецът със слугите си подкарал козите, една от тях,  блеейки, се върнала. Той я подгонил, но тя пак се върнала. И тъй, козата непрестанно се връщала обратно в обора, като никак не искала да тръгне с останалите кози. Тогава светителят прошепнал тихо на ухото му: „Виж синко, животинката не напразно прави така. Да не би да си задържал нейната цена?“. Търговецът се засрамил и признал своя грях. И като заплатил задържаното, козата веднага тръгнала с останалите. Друг път крадци влезли в кошарата на Спиридоновите овце. Като уловили няколко животни, колкото искали, тръгнали да излизат от кошарата. Ала невидима сила ги приковала към земята и те не могли да мръднат. Като се разсъмнало, епископът дошъл в кошарата и видял крадците, смъмрил ги благо и ги поучил в бъдеще да живеят от своя труд, а не да крадат. После взел един овен, подарил им го и казал: „Вземете това, та вашите мъки и всенощното ви бдение да не са напразно“. И ги освободил с мир.
 
БЕСЕДА за Мелхиседек
 
Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков (Псл. 109: 4; Евр. 7).
 
О, колко тайни и верни служители има Господ, които му служат ден и нощ! О, колко светещи комети на звездното небе, познато на хората, се появяват изведнъж, блеснат и се изгубват във вселенското пространство, оставяйки спомен за себе си! Праведният Авраам, със своето потомство, е като познатото небе над нашите глави, а Мелхиседек е като блестяща комета, която се появила ненадейно, и пред която познатото нам звездно небе се поклонило, и която изведнъж се скрила. Кой е този Мелхиседек?  Цар салимски…свещеник на Бога Всевишни! (Бит. 14: 18). Той изнесъл на Авраам хляб и вино; той благословил Авраама; и Аврам му даде десетата част от всичко.[1] А щом Авраам е благословен от Бога, колко ли ще да е благословен онзи, който благословил Авраама? О, неизследима бездна на Божия Промисъл! Човешката мисъл е от днес до утре, а Божият Промисъл прониква във всичко, до последните времена. Мелхиседек, по думите на апостол Павел, е предобраз на самия Господ Иисус Христос (Евр. 7). Защото, докато Авраам бил дивен и богоугоден труженик, този Мелхиседек бил цар и свещеник. И Господ наш е Цар и Свещеник. Мелхиседек предложил на Авраам хляб и вино. Нашият Господ предлага на целия човешки род Своето Тяло и Кръв. Авраам се поклонил на Мелхиседек и доброволно му дал данък. Истинското Авраамово потомство, т.е. християните, се покланя на Господ Иисус и Му принася доброволна жертва – дар за дар, дар за Тялото и Кръвта на Кръста. Рода Му кой ще обясни? И Христовия, и Мелхисидековия? Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва (Иоан 8: 56). Това Господ казал на евреите. Как го видял? Видял го с духа си. А в този дивен и славен Мелхиседек, цар и свещеник на Бога Всевишни, видял и предобраза Христов.
О, Господи Иисусе, благослови и нас, както Си благословил верните си служители Мелхиседек и Авраам. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 [1] В един определен момент, Бог нарежда Аврам да се нарича Авраам. За да не се затруднява  читателя, тук е изписано ( с изключение на библ. стих ) Авраам. (бел. прев.).