sava – Страница 290 – Благовестник

29.11.2019

**29 НОЕМВРИ / 16 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)**

**СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ**

**СВ. ФУЛВИАН (МАТЕЙ) КНЯЗ ЕТИОПСКИ**

**Тропарь апостолу и евангелисту Матфею,** глас 3

Усе́рдно от мы́тницы к зва́вшему Влады́це Христу́,/ я́вльшуся на земли́ челове́ком за бла́гость,/ Тому́ после́довав, апо́стол избра́нный яви́лся еси́/ и благове́стник Ева́нгелия вселе́нней велегла́сен./ Сего́ ра́ди чти́м честну́ю па́мять твою́, Матфе́е Богоглаго́ливе,/ моли́ ми́лостиваго Бо́га,// да грехо́в оставле́ние пода́ст душа́м на́шим.

**Кондак апостолу и евангелисту Матфею,** глас 4

Мыта́рства и́го отве́рг,/ пра́вды и́гу притя́глся еси́,/ и яви́лся еси́ купе́ц всеизря́днейший,/ бога́тство прине́с, ю́же с высоты́ прему́дрость./ Отону́дуже пропове́дал еси́ и́стины сло́во,/ и уны́лых воздви́гл еси́ ду́ши,// написа́в час су́дный.

*ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 НОЕМВРИ*

***Разсъждение***

Дали Господнята заповед за непрестанната молитва (Лк. 18: 1) важи само за монасите или за всички християни въобще? Ако важи само за монасите, апостол Павел не би писал на солунските християни: „***Непрестанно се молете***“ (Сол. 5: 18). Апостолът, значи, повтаря Господнята заповед дума по дума и я дава за всички християни, без разлика дали някой е монах или мирянин. Св. Григорий Палама, като млад иеромонах, се подвизавал за някое време в един манастир във Верея. Тук бил и един известен подвижник – старецът Иов, когото всички уважавали. Веднъж се случило, в присъствието на стареца Иов, Григорий, позовавайки се на апостолските слова, да твърди, че непрестанната молитва е задължение на всеки християнин, а не само на монасите. Старецът Иов, възразяйки на това, рекъл, че непрестанната молитва е задължение само на монасите, а не на всеки християнин. Св. Григорий като по-млад отстъпил и мълчаливо се отдалечил. Когато Иов се върнал в своята килия и застанал на молитва, му се явил във велика небесна слава Божий ангел и му рекъл: „Старче, не се съмнявай в правотата на Григориевите думи, той правилно каза; и ти така мисли и на другите го кажи“. Така, значи, и апостолът, и ангелът, потвърдили заповедта всички християни да се молят непрестанно. Ако не могат [да бъдат] постоянно в храма, [непрестанно да се молят] на всяко място, по всяко време, вътре в своето сърце. Щом Бог не се изморява да ни прави благодеяния, как ние да се уморим да Му благодарим за тези благодеяния? Щом Той постоянно мисли за нас, защо ние да не мислим постоянно за Него?

***БЕСЕДА за вселяването на Христа в сърцата на вярващите***

***Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, за да бъдете вкоренени и утвърдени в любовта.***(Ефес. 3: 17).[1]

С вярата Христос влиза в човешките сърца, а с Христос и любовта. Така човек се вкоренява и се утвърждава в любовта. Първо, значи, вярата; па после Христовото присъствие в сърцето, с присъствието Христово – любовта, а с любовта всички неизказани блага. С няколко думи апостолът ни показва цялата стълбица към съвършенството. Началото е вярата, а завършекът – любовта. А вярата и любовта се свързват в живо и неразделно единство с присъствието в сърцето на живия Господ Иисус Христос. С усилване на вярата ние все повече ще скъсяваме разстоянието[2] между нас и Христа Господа. Колкото вярата е по-силна, толкова Христос е по-близо. Накрая сърцето се изпълва с Христос и не може да се отдели от Христос, както белите дробове от въздуха. Така човек със сълзи на радост общува с Христа в своето сърце чрез молитвата „Господи Иисусе, помилвай мене грешния!“. И неусетно сърцето се изпълва със светла и топла любов. Така любовта се съединява с вярата и надеждата, а като се съедини, между тях изчезва границата, та човек не може с ума си да определи докъде стига вярата и откъде започват любовта и надеждата. Когато Христос се всели в него, тогава той не вижда в себе си нито вярата, нито надеждата, нито любовта, нито пък ги назовава [по някакъв начин], а вижда само Христа и призовава името Му. Тъй както овощарят есенно време гледа зрелия плод на дървото и не говори повече за цвета и листата на този плод, а само за зрелия плод.
О, Господи Иисусе Христе, върховна Висота на всички наши стремежи, последен пристан на всички наши странствания, приближи се към нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В този стих има леко разночетене с българския превод. Тук е според сръбския вариант (Ефес. 3: 17) (*бел.* *прев.*).

[2] В ориг. – убиваме разделението (*бел.* *прев.*).

МОЛИТВА ПРЕД ИКОНАТА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА „МИЛОСТИВА“

Молитва

О, Заступнице мира, Мати всепетая. Со страхом, верою и любовию припадаем пред честною иконою Твоею и усердно молим Тя: не отвари лица Твоего от прибегающих к Тебе. Умоли, милостивая Мати, Сына Твоего и Бога нашего, сладчайшего Господа Иисуса Христа, да сохранит страну нашу в мире, да утвердит державу нашу в благоденствии и да избавит нас от междоусобныя брани, да укрепит нашу Православную Церковь и незыблему сохранит ю от неверия и раскола, и ересей. Не имамы бо мы иныя помощи, разве Тебе, Пречистая Дева. Ты бо еси всесильная христианам заступнице пред Богом, праведный гнев Его умягчающая. Избави всех Тебе молящихся от падений греховных, от наветов злых человек, от глада, от скорбей. Даруй нам дух сокрушения, смирения сердца, чистоту помышлений, исправление согрешений наших, да вси благодарно воспевающе величия Твоя, сподобимся Небеснаго Царствия, и тамо со всеми святыми прославим пречестное и великолепое имя в Троице Единаго Бога – Отца и Сына и Святаго Духа. Аминь.

Игумен Никон „За нас е оставено покаянието“. Писма № 2,3,4

24 НОЕМВРИ / 11 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

Молитва к Пресвятой Богородице перед Ея иконой, именуемой «Иверская Монреальская»

О, Пресла́вная Госпоже́, Цари́це Небесе́ и земли́, Де́во Богоро́дице! Пред честно́ю ико́ною Твое́ю ны́не припа́дающе, умиле́нным се́рдцем вопие́м Тебе́ ма́лое моле́ние сие́ на́ше, я́ко раби́ неключи́ми есмы́, осужде́ние прия́ти иму́щии, но Твои́м всемо́щным хода́тайством Судии́ умилостивле́ния ча́ющии. Ве́руем и упова́ем, Влады́чице, я́ко не хотя́й сме́рти гре́шных Сы́н Тво́й хода́тайству Твоему́ вне́млет, и ны́не извести́хомся о се́м чу́дным зна́мением от ико́ны Твоея́ мироточи́выя, от нея́же и исцеле́ния оби́льно источи́ла еси́ все́м с ве́рою и любо́вию к Тебе́ притека́ющим. Сего́ ра́ди и вопие́м Тебе́ со слеза́ми: пощади́ окая́нство на́ше, прости́ на́м неве́рность на́шу, сокруши́ горды́ни на́шея превозноше́ние, отжени́ нечу́вствие от серде́ц ожесточе́нных, при́зри на воздыха́ние уны́нием бори́мых, уцелому́дри на́с бу́дущаго воздая́ния ожида́нием. И пода́ждь, Госпоже́, Це́ркви на́шей в и́стине неколеби́мое стоя́ние и в любви́ благо́е возраще́ние, от все́х ко́зней бесо́вских и суему́дрии ерети́ческих покры́й на́с и расточе́нныя ве́рныя собери́ воеди́но, да вси́ на земли́ правосла́вно Тя́ сла́вящии и в Небе́сных черто́зех воспе́ти сподо́бятся всечестно́е и́мя Святы́я Тро́ицы и Твое́ ми́лостивное о на́с заступле́ние во ве́ки веко́в. Ами́нь.

24 НОЕМВРИ 11 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

Молитва к Пресвятой Богородице перед Ея иконой, именуемой «Иверская Монреальская»

28.11.2019

**28 НОЕМВРИ / 15 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)**

**ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „БЛАГОУХАНЕН ЦВЯ“ И „КУПЯТИЦКА“**

**СВ. ГУРИЙ, САМОН И АВИВ**

**СВ. ПАИСИЙ ВЕЛИЧКОВСКИ**

**Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Купятицкая»**

Дне́сь ра́достно пра́зднуем па́мять явле́ния чудотво́рнаго о́браза Твоего́ в Кресте́, Влады́чице, и́же щи́т яви́ся Ве́ры Правосла́вныя, укрепля́яй и спаса́яй во дни́ тя́жких испыта́ний с ве́рою притека́ющих к Тебе́. Си́це приле́жно мо́лимся: Бу́ди всегда́ на́ша Засту́пница.

**Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Купятицкая»**
Мно́гими чудесы́ просла́ви Госпо́дь це́рковь Купя́тицкую Твое́ю ико́ною, Богоро́дице: все́м бо предста́тельствуеши, Блага́я, прибега́ющим с ве́рою в Свяще́нный Тво́й Покро́в. Ина́го у́бо не иму́ще гре́шнии в беда́х и ско́рбех при́снаго избавле́ния, обремене́ннии грехми́ мно́гими, ра́зве Тебе́, Ма́ти Бо́га Вы́шняго, вопие́м Ему́.

**Тропарь мученикам и исповедникам Гуpию, Самону и Авиву,** глас 5

Чудеса́ святы́х Твои́х му́ченик/ сте́ну необоpи́мую нам даpова́вый, Хpисте́ Бо́же,/ тех моли́твами сове́ты язы́ков pазоpи́,/ Це́рковь святу́ю укрепи́,// я́ко Еди́н Благ и Человеколю́бец.

**Кондак мученикам и исповедникам Гуpию, Самону и Авиву,** глас 2

С высоты́ му́дрии благода́ть прие́мше,/ су́щим во искуше́ниих предстои́те, всехва́льнии./ Те́мже отрокови́цу святи́и от сме́рти го́рькия изба́висте:// вы бо вои́стинну есте́ Еде́су сла́ва и ми́ру ра́дость.

**Тропарь преподобному Паисию Величковскому,** глас 2

Стpа́нен быв на земли́, Небе́снаго Оте́чества дости́гл еси́/ пpеподо́бне о́тче Паи́сие,/ добpотолю́бия подви́жниче,/ ве́pных научи́л еси́ ум к Бо́гу возводи́ти/ и се́pдцем к Нему́ взыва́ти:/ Го́споди Иису́се Хpисте́, Сы́не Бо́жий,// поми́луй мя, гpе́шнаго.

**Кондак преподобному Паисию Величковскому,** глас 8
Избра́нный и́ноческаго жития́ ревни́телю,/ я́ко пчела́ многотру́дная,/ писа́ньми оте́ческими ду́ши на́ша снабди́л еси́,/ коего́ждо наставля́я на путь спасе́ния, сего́ ра́ди зове́м ти:// ра́дуйся, Паи́сие прему́дре, ста́рчества духо́внаго в стране́ на́шей возроди́телю.

*ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 НОЕМВРИ*

***Разсъждение***

Бог най-често победата във войната дава на миротворците. Пример за това е великият император Иустиниан, а друг пример е св. крал Стефан Дечански. След смъртта на своя баща – крал Милутин, Стефан свалил превръзката от очите си и с радост бил провъзгласен за крал от болярите и народа. Но Константин – Симонидин син и по-малък брат на Стефан по баща, събрал войска против Стефан. Тогава Стефан му написал следното: „Ти си чул какво се случи с мене (т.е. как съм прогледнал) по Божия Промисъл, който всичко устройва за добро. Помилван от Бога, аз наследих родителския престол да владея над хората в страх Божий и правда по примера на предците. Откажи се от своето намерение[1], ела да се видим един с друг, приеми второто място в държавата като втори син и не въставай с чужденците против своето отечество; нашата земя е достатъчно просторна, на нея има място и за мен, и за теб. Аз не съм братоубиеца Каин, а приятел на братолюбивия Иосиф. Казаното от този последния и на тебе го казвам: Аз съм Божий, вие замисляхте срещу мен зло, а Бог го обърна на добро“. Това написал светият крал. Но Константин не послушал. И бил победен във войната със Стефан. Така бил победен и Драгудиновият син – Владислав, друг претендент за сръбския престол! А най-горчиво пострадал българският цар Михаил Шишман. До него Стефан написал: „Разбери значението на християнската любов, укроти гнева, допусни любовта да бъде между нас, както беше и между нашите родители. Престани да проливаш християнска кръв. Обърни оръжието към неприятелите на Христовото име, а не към християните. Помисли какъв тежък отговор ще дадеш за невинната кръв. Знай и това, че който отнема чуждото, губи и своето“. Михаил се надсмял на това писмо от светия крал и бил тежко поразен при Велбъдж. Бог е с праведните, а не със силните.

***БЕСEДА*** ***за откриването на Божията премъдрост на небесните сили***

***Та многоразличната премъдрост*** Божия ***да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни*** (Ефес. 3: 10).

Дали ангелите, братя, са всезнаещи? Не са, защото ако са всезнаещи, щяха да са богове. Бог е един, братя, а ангелите са прекрасни Божии служители. Тайната на [Бого]въплъщението не е била позната на ангелите преди то да стане. И всички други тайни, свързани с тайната на Въплъщението, са били непознати за ангелите, докато не ги видели разкрити в Църквата. Църквата, значи, е ново откровение и за самите свети ангели. Църквата от една страна, е ново проявление на Божията мъдрост, сила и човеколюбие, а от друга страна, нова проява на човешкото боголюбие и подвиг. Даже ангелите не знаели предварително докъде Бог ще се понизи, нито докъде човекът ще се въздигне. Това се видяло в Църквата и чрез Църквата е известено на ангелите. За това апостолът говори на Ефесяните с [горе]посочените слова. ***На началствата и властите***, т.е. даже и на ангелските върхове не е било предварително известно всичко. ***Многоразличната премъдрост Божия***, т.е. премъдрост по-рано непроявена [пред] и неизвестна за ангелите, а сега явена в Църквата в безбройни форми, образи и случаи. О, братя мои, най-много са явни две дела Божии – сътворението на света и сътворението на Църквата. И в едното, и в другото, човекът, братя, е главният предмет на Божията любов. Да бъдем благодарни, за всяко наше дихание да сме благодарни и преблагодарни на Бога.
О, Боже благий, Боже милосърдний. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – предприятие (*бел.* *прев.*).

ДО РАБОТНИКА, КОЙТО ПИТА КАКВО Е ТОВА ДУХОВЕН ЖИВОТ?

Духовният живот е истинският живот. Всичко останало е материя. Материя е и нашето тяло; пръст, взета от пръстта. Земя, вода, огън и въздух – от тези четири стихии е изградено човешкото тяло. Изградено е така изкусно и чудесно, че не може нито да се изкаже, нито да се опише. И все пак тялото е само едно материално творение, не е живот; колата не е пътник; клетката не е птица.
Тогава какво е животът? Светото Божие Писание ясно обяснява това на първата си страница. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.
Знаеш ли добре какво означават думите „опосредствано“и„непосредствено“?
Опосредствано, от земята, Бог е сътворил тялото, а непосредствено, от Себе Си, е вдъхнал в него дихание за живот и човекът е станал жива душа. И така, човек привидно е телесно създание, но телесно създание с дихание за живот. Чрез това дихание за живот човекът е свързан със своя Създател и с многоликия небесен духовен свят. Едно пламъче, което прилича на вечния пламък на Божеството. И макар тялом да пълзим по земята между насекомите, чрез това пламъче ние сме свързани с най-висшите небеса и с вечността.
Живата душа в тялото, непрестанно поддържана и оживотворявана от онова божествено дихание: ето това е човешкият живот.
С други думи, духовният живот – това е нашият непрестанен стремеж да станем достойни за божественото дихание в нас. Защо да се трудим и да се стараем да бъдем достойни? Защото сме получили божественото дихание в дар от Твореца. Никой от нас не го е купил или платил, но вечната Любов ни го е подарила. Дарът наистина не се заплаща с нищо. Затова е дар. Но онзи, който го приема, особено когато става дума за такъв скъпоценен дар, какъвто е животът, трябва поне да се покаже достоен за него.
Как да отговорим с любов на Божията любов и как да се окажем достойни за божествения дар – за това съществува цяла наука, която се нарича духовна наука.Тя е наука над науките, както и Божественото дихание за живот е над всички неща и не е плод на човешкия ум, а ни е дадена от Самия Свят Божи Дух. Този, Който е дарил на човека най-скъпоценния дар, Сам го е научил как да стане достоен за него. Ако желаеш да влезеш в тази светла и сладка наука – нека е благословено твоето желание. Божият мир и радост да бъдат с теб!

Св.Николай, еп. Жички и Охридски

27.11.2019

27 НОЕМВРИ / 14 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АПОСТОЛ ФИЛИП

СВ. ЦАР ИУСТИНИАН И ЦАРИЦА ТЕОДОРА

СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА

Тропарь апостолу Филиппу, от 12-ти, глас 3

Благоукраша́ется вселе́нная,/ Ефио́пия ликовству́ет,/ я́ко венце́м красуе́ма,/ тобо́ю просвети́вшися,/ све́тло торжеству́ет па́мять твою́,/ Богоглаго́ливе Фили́ппе,/ вся бо ве́ровати Христу́ научи́л еси́/ и тече́ние соверши́л досто́йно Ева́нгелия./ Тем дерзнове́нно вари́т Ефио́пская рука́ к Бо́гу,// Его́же моли́ дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Кондак апостолу Филиппу, от 12-ти, глас 8

Учени́к, и друг Твой, и подража́тель стра́сти Твоея́,/ вселе́нней Бо́га Тя пропове́да, Богоглаго́ливый Фили́пп;/ того́ моли́твами от враго́в пребеззако́нных/ Це́рковь Твою́ и всяк град Твой// Богоро́дицею соблюди́, Многоми́лостиве.

Тропарь святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому , глас 8

Правосла́вия свети́льниче,/ Це́ркве утвержде́ние и учи́телю,/ мона́хов добро́то, богосло́вов побо́рниче непребори́мый,/ Григо́рие чудотво́рче, Фессалони́тская похвало́,/ пропове́дниче благода́ти,// моли́ся вы́ну спасти́ся душа́м на́шим.

Тропарь святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому , глас 8

Правосла́вию наста́вниче, святи́телем украше́ние,/ богосло́вцем побо́рниче непобеди́мый, Григо́рие чудотво́рче,/ Солу́ню вели́кая похвало́, пропове́дниче благода́ти,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому, глас 8

Прему́дрости свяще́нный и Боже́ственный орга́н,/ Богосло́вия све́тлую согла́сно трубу́,/ воспева́ем тя Григо́рие Богоглаго́льниче:/ но я́ко ум Уму́ Пе́рвому предстоя́й,/ к Нему́ ум наш о́тче наста́ви, да зове́м:// ра́дуйся пропове́дниче благода́ти.

Кондак святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому, глас 4

Ны́не вре́мя де́лательное яви́ся,/ при две́рех суд, воста́нем у́бо постя́щеся,/ принесе́м сле́зы умиле́ния,/ ми́лостынями, зову́ще:/ согреши́хом па́че песка́ морска́го,/ но осла́би, Соде́телю всех,// я́ко да прии́мем нетле́нныя венцы́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Св. Григорий Палама е узнал много чрез небесни откровения. Като провел три години на безмълвие в една килия на св. лавра, трябвало да излезе между хората и да им бъде от полза със своите събрани знания и опит. Това Бог му показал с едно изключително видение. Един ден, като в дрямка, Григорий видял себе си да държи в ръка съд препълнен с мляко, но толкова препълнен, та чак преливал, но постепенно млякото се превърнало във вино, което също така преливало през ръба на съдът и мокрило ръцете и дрехите му. Тогава му се явил един светъл юноша и му рекъл: „Защо не дадеш и на другите от това чудно питие, което тъй невнимателно разпиляваш? Или може би не знаеш, че то е дар от Божията благодат?“. На това Григорий отговорил: „Но ако в днешно време няма никой, който да чувства потребност от такова питие, на кого да го дам?“. Тогава юношата казал, че и да има жадни за такова питие, и да няма, той [Григорий] е длъжен да изпълни своя дълг и да не пренебрегва Божия дар. Млякото Григорий изтълкувал като обикновено поучение към народните маси за морален живот и поведение, а виното като наука от догматически характер. Друг път Григорий се бил затворил в един манастир и там писал своите „Начала на Православието“. В навечерието на празника на св. Антоний Велики, монасите го повикали, за бдението, но той останал със своето занимание в килията. Всички братя отишли в църква. Изведнъж му се явил св. Антоний и му казал: „ Съвършеното безмълвие е добро, но понякога е необходимо общение и с братята“. Убеден от това видение, за радост на всички монаси, Григорий се отправил към църквата.

БЕСЕДА за затворника Павел

Ето защо аз, Павел, съм окованик[1] Иисус Христов за вас езичниците ( Ефес.3, 1)

Този апостол Христов, братя, себе си нарича затворник Христов. Как тъй апостол ще бъде затворник? Не е ли затворникът свързан? Да; но и апостолът е свързан, свързан с любовта на Господа, тъй силно, че никаква друга връзка на земята не чувства, като че да няма такива. Апостолът е свързан и с ума си за Господа Иисуса, така силно, та не може да мисли за нищо друго, без Иисуса Христа Господа. Апостолът и със своята воля е свързан за Господа Иисуса тъй здраво, та всъщност няма своя воля, а съвършено е подчинил волята си на Господа Иисуса. Така той желае онова, което желае и Христос, мисли онова, което Христос мисли, прави онова, което Христос иска. Нима това не е затворничество? О, блажено затворничество, което не е за срам а е за слава, и не е за гибел, а за спасение! И тъй, Христос е пълен господар над живота на апостола, както външно, тъй и вътрешно. Той външно и вътрешно му пращал изкушения; външно и вътрешно му откривал чудесата на Своя Промисъл; външно и вътрешно, заради неговото спасение и заради спасението на мнозина други, го ръководи към съвършена добродетел. Да се предадем, братя, и ние на Господа Иисуса Христа, подобно на Неговите апостоли. И ще бъдем в най – сигурните ръце и на най-сигурния път.

Господи Иисусе Христе, Господи велики и дивни, привържи и нас към Себе Си, направи ни за винаги Твои раби, и на този и в другия свят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Според сръб. текст – затворник