Автор: sava

18 ЮЛИ / 5 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЕКОНОМИССА (ДОМОСТРОИТЕЛКА)“

СВ. АТАНАСИЙ АТОНСКИ

СВ. СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ

СВ. КНЯГИНЯ ЕЛИСАВЕТА, СВ. ВАРВАРА И УБИТИТЕ С ТЯХ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Экономисса», глас 4

Предста́тельство стра́шное и непосты́дное,/ не пре́зри, Блага́я, моли́тв на́ших,/ Всепе́тая Богоро́дице, Ми́лостивая ве́рных Домострои́тельнице,/ утверди́ правосла́вных жи́тельство,/ спаси́ страну́ на́шу/ и всех правосла́вно живу́щих в ней защити́,// зане́ родила́ еси́ Бо́га, Еди́на Благослове́нная.

Тропарь преподобному Афанасию Афонскому, глас 3

Е́же во пло́ти житию́ твоему́/ удиви́шася а́нгельстии чи́ни:/ ка́ко с те́лом к неви́димым спле́тением изше́л еси́, присносла́вне,/ и уязви́л еси́ де́монския полки́./ Отону́дуже, Афана́сие,/ Христо́с тебе́ воздаде́ бога́тыми дарова́ньми:/ сего́ ра́ди, о́тче, моли́// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Афанасию Афонскому, глас 8

Я́ко невеще́ственных суще́ств зри́теля изря́дна,/ и де́ятельна сказа́теля всеи́стинна,/ взыва́ет тя ста́до твое́, Богоглаго́льниче:/ не оскуде́й моля́ о рабе́х твои́х,/ изба́витися напа́стей и обхожде́ний, вопию́щим ти́:// ра́дуйся, о́тче Афана́сие.

Тропарь преподобному Сергию, игумену Радонежскому, на обретение мощей, глас 8

От ю́ности восприя́л еси́ Христа́ в души́ твое́й, преподо́бне/ и па́че всего́ вожделе́л еси́ мирска́го мяте́жа уклони́тися:/ му́жески в пусты́ню всели́лся еси́,/ и ча́да послуша́ния в ней, плоды́ смире́ния, возрасти́л еси́./ Тем, быв Тро́ице вселе́ние,/ чудесы́ твои́ми всех просвети́л еси́, приходя́щих к тебе́ ве́рою,/ и исцеле́ния всем подая́ оби́льно.// О́тче наш Се́ргие, моли́ Христа́ Бо́га, да спасе́т ду́ши на́ша.

Ин тропарь преподобному Сергию, игумену Радонежскому, на обретение мощей, глас 4

Днесь пресве́тло красу́ется ца́рствующий град Москва́,/ я́ко светолу́чными заря́ми, мо́лниями чуде́с твои́х осия́емь,/ всю вселе́нную созыва́ет/ похвали́ти тя, Богому́дре Се́ргие;/ пречестна́я же и сла́вная оби́тель твоя́,/ ю́же во и́мя Святы́я Тро́ицы мно́гими труды́ твои́ми созда́л еси́, о́тче,/ иму́щи в себе́ стада́ учени́к твои́х,/ весе́лия и ра́дости исполня́ется./ Мы же, пра́зднующе пресла́вное обре́тение честны́х моще́й твои́х, в земли́ сокрове́нных,/ я́ко цвет благоуха́нен и кади́ло благово́нно,/любе́зно я́ лобыза́юще, разли́чная исцеле́ния прие́млем/ и твои́ми моли́твами грехо́в проще́ния сподобля́емся,/ о́тче преподо́бне Се́ргие,/ моли́ Святу́ю Тро́ицу// спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак преподобному Сергию, игумену Радонежскому, на обретение мощей, глас 8

Днесь я́ко со́лнце пресве́тло,/ возсия́вше от земли́, честны́я мо́щи твоя́ нетле́нны обрето́шася,/ я́ко благоуха́нный цвет, мно́жеством чуде́с сия́юще,/ и всем ве́рным источа́юще разли́чная исцеле́ния,/ и веселя́ще избра́нное твое́ ста́до,/ е́же му́дре собра́в, до́бре па́ствил еси́./ О ни́хже и ны́не Тро́ице предстои́ши, моля́ся,/ и во́инству победи́тельная на враги́ дарова́ти да вси́ вопие́м ти:// ра́дуйся, Се́ргие Богому́дре.

Ин кондак преподобному Сергию, игумену Радонежскому, на обретение мощей, глас 8

Взира́юще на предлежа́щий честны́й твой гроб,/ в не́мже скры́ся, я́ко многоце́нное сокро́вище, свято́е трудолю́бное твое́ те́ло чистоты́,/ мы, ча́да твоя́ су́ще жа́лостная,/ в удивле́нии еди́н со еди́нем веща́юще, вопие́м:/ о́тче наш Се́ргие, моли́ Святу́ю Тро́ицу// и нам спасти́ся, твои́м ча́дом.

Тропарь преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 1

Смире́нием досто́инство кня́жеское сокры́вши,/ богому́драя Елисаве́то,/ сугу́бым служе́нием Ма́рфы и Мари́и/ Христа́ почти́ла еси́./ Милосе́рдием, терпе́нием и любо́вию себе́ предочи́стивши,/ я́ко же́ртва пра́ведная Бо́гу принесла́ся еси́./ Мы же, чту́ще доброде́тельное житие́ и страда́ния твоя́,/ я́ко и́стинную наста́вницу усе́рдно про́сим тя:/ свята́я му́ченице вели́кая княги́не Елисаве́то,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ и просвети́ти ду́ши на́ша.

Кондак преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 2

Вели́чие по́двига ве́ры кто пове́сть?/ Во глубине́ земли́, я́ко в раи́ све́тлости,/ страстоте́рпица вели́кая княги́ня Елисаве́та/ со А́нгелы во псалме́х и пе́ниих ра́довашеся/ и, убие́ние претерпева́ющи,/ о безбо́жных мучи́телех взыва́ше:/ Го́споди, прости́ им грех сей,/ не ве́дят бо, что творя́т./ Тоя́ моли́твами, Христе́ Бо́же,// поми́луй и спаси́ ду́ши на́ша.

Ин тропарь преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 2

В красоте́ земне́й красоту́ Небе́сную показа́ла еси́, свята́я преподобому́ченица Елисаве́то, и жена́м-мироно́сицам Мари́и и Ма́рфе подража́ла еси́, в служе́нии Бо́гу и лю́дем стра́ждущим. Те́мже просла́ви тя Христо́с Бог, я́ко еди́ну от святы́х жен росси́йских, да́рующих нам мир и ве́лию ми́лость.

Ин кондак преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 5

От сла́вы ца́рственныя, взе́мши Крест Христо́в, прешла́ еси́ к сла́ве Небе́сней, моля́щи за враго́в, и обрела́ еси́ ра́дость ве́чную, свята́я му́ченице княги́не Елисаве́то, с Варва́рою му́ченицею. Те́мже мо́лим вас: моли́те о душа́х на́ших.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ЮЛИ

Разсъждение

Как Моисей, чрез удар с жезъла, е извлякъл вода от скалата? Как Бог е пуснал манна от небето и нахранил израилския народ в пустинята? Така питат онези, които имат твърде слаба представа за силата на Всесилния Бог. Освен това се чудят защо такива чудеса не се повтарят, та да повярва целият народ в Бога. Но израилтяните видели с очите си безброй Божии чудеса и все пак не са повярвали. Впрочем Бог повтаря древните велики чудеса там, където и когато е необходимо. Веднъж, когато в Атанасиевата лавра настанал глад, братята се разотишли – кой където види. Унил, Атанасий, тръгнал да търси друго място. „Къде отиваш?“ – го попитала една жена на пътя. „Коя си ти?“ – я попитал Атанасий, учуден, че вижда жена в Света гора, където достъпът на жени е забранен. „Аз съм Онази, на Която ти си посветил твоята обител. Аз Съм Майката на твоя Господ“. „Боя се да ти повярвам – казал Атанасий, – защото и демонът може да се преобрази в ангел на светлината. С какво ще ме увериш в достоверността на Твоите думи?“. Тогава Света Богородица му казала: „Удари с жезъла си тази скала и ще познаеш Коя Съм Аз, Която говоря с тебе. И запомни – завинаги ставам Икономка на твоята лавра“. Атанасий ударил с жезъла си в скалата – от това скалата затрещяла и се разпукала като от гръмотевица, и от пукнатината на разцепилата се скала потекла вода. Уплашен, Атанасий се обърнал да се поклони на Светата Пречиста, но Тя вече била изчезнала. Той се върнала в своята лавра и още повече се удивил, като намерил всички хамбари препълнени с жито. Ето повторение на великите чудеса, с които се потвърждават древните чудеса, и чрез които вярващите укрепват своята вяра.

БЕСЕДА за трезвението на ума

Заради това, възлюбени, като препашете чреслата на ума си, бидейки бодри (I Петр. 1: 13).

Умът, братя, е водач на душата и съветник на душата. Бог е дал на животните само душа[1], затова не е им дал свобода, тях Той ръководи със Своя ум. Бог е дал на човека душа и ум, а с ума и свобода. Умът и свободата са неразделни. Затова са несъществени всички философски бръщолевения за това, че човекът наистина има ум, но няма свобода. Защото от всекидневния опит е ясно, че свободата е неразделен спътник на ума. Но както човек няма съвършен ум, тъй няма и съвършена свобода, и в определена степен е под надзора и Божието ръководство. Единствено Бог има съвършен ум и съвършена свобода, а ние сме само образ и подобие (лика и прилика) на Божия ум и свобода. Ние имаме достатъчно ум, за да можем да разберем волята Божия, и достатъчно свобода, за да можем да решим дали да изпълняваме Божията воля. Когато умът изгуби самостоятелната си ръководна сила над душата, в душата настъпва многоначалие, което значи объркване, хаос и гибел. Какво означават думите на апостола: препашете чреслата на ума си, бидейки бодри? Значат – не позволявайте на своя ум да фантазира, а го съсредоточете в размисъл за Божия закон. И още – не позволявайте на своя ум да злоупотребява с богодадената му свобода за сурване на душата в робство на тялото, света и дявола, а го приковете към Христа като на кръст, та душата да възкръсне в Христа. И още значат – оградете своя ум от всякакви самоволни мечтания, от които той се опива и пада в плен на дявола, а го дръжте препасан в дълбините на своето сърце, където да бодърства с молитва и да се очиства с плач. С една дума, това означава – упражнявайте ума си да не злоупотребява със своята свобода за похулване на Бога, а да умъртвява страстите на душата.

О, Господи Иисусе, Ум Божий и Премъдрост Божия, помогни ни да впрегнем ума си, та да мисли само за онова, което е от Тебе, и Което е Твое, та мъдро да ръководи душата към спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски  

[1] Да се разбира – живот (бел. прев.).

Чакано-дочакано! Когато старият патриарх запя: „Христос воскресе“, тежка плоча се смъкна от душите ни. Почувствахме се като ангели, сякаш самите ние възкръснахме! Веднага забучаха бурните възклица­ния на народи и племена, подобно на шума на много води – долу около Гроба, горе на Голгота, по галериите, по колонадите, по прозорците: навсякъде, където имаше място дори колкото за едно човешко стъпало, се тълпяха хора.

Тъй изразяват радостта си нашите африкански и азиатски братя: за нас европейците това е необичайно, но такива са хората на Изток. Страдание до екстаз и радост до екстаз. През Страстната седмица те ридаеха на глас до Гроба Господен, целуваха Гроба, притискаха лица и ръце до него, биеха се в гърдите, нареждаха. А на сутринта – викове на буйна радост. Те са като деца – искрени и невъздържани, но нима Господ не е обещал Небесното Царство именно на децата? Веднъж един копт каза за европейците: „Знаят да се смеят, но не знаят да се радват“. Радостта на източните хора без смях е особено възвишена, духовна радост.

„Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му” – пее Патриархът. „Христос анести!“ – пеят гърците. Гробът се превърна в рай, мястото на мъ­ченията – в извор на радост. Всички държим свещи в ръцете си, но душите ни са по-светли от тях. „Христос воскресе!“ – пеят руснаците. Дивно, умилно и меко като коприна, както само руснаците умеят. Ала в този миг и на това място и най-лошото пеене изглежда пленително, и най-грозното лице – пре­красно. В светлината и радостта на Възкресението всичко се променя, всич­ко се преобразява: и гласовете, и лицата, и предметите. Всичко около нас е прекрасно, всичко е чисто, свято, райско.

„Христос воскресе!“ – пеят арабите, тропайки с крака и пляскайки с ръце. Сълзи текат по лицата им и блестят в светлината на хилядите свещи и кандила. Сълзите, израз на скръб, изразяват радост. Ах, колко велика е човешката душа в своята искреност! По-велик е само Бог и Не­говите Ангели!

„Христос воскресе!“ – пеят сърби, копти, арменци, българи, етиопци, негри – всеки на своя език и по своя си начин. Но всички пеят прекрасно.

Казвам ви, всички хора около нас изглеждат красиви и добри. Това е чудо, което само възкръсналият Христос може да извърши. Това е и единствената истинска основа на братството между хората – да виждаш всички красиви и добри!

След като всички народи изпяват пасхалния тропар, край Гроба Гос­поден тръгва литийно шествие. Азиатци с фесове, африканци с чалми пеят някаква своя песен, пляскайки в такт с ръце и крака:

„Една е истинската вяра, православната вяра”!

Следват Канонът и Литургията. Но четенето и пеенето се заглушават от същата победна песен: „Христос възкръсна от мъртвите!“

На разсъмване пасхалната служба в храма завършва, но продължава в душите ни. Започваме да гледаме на всичко в светлината на Христовата въз­кръсна слава и всичко изглежда по-различно от вчера, по-красиво, по-смис­лено, по-славно. Само в тази пасхална светлина животът добива смисъл.

По пладне се служи Антипасха: величествено литийно шествие през Светия град и четене на Евангелието на много езици. След това наблюдава­ме как арабите танцуват с мечове и носят патриарха на ръце.

Иска ни се да се спуснем до руската църква „Св. Магдалена“ в Гетсимания. А и сме поканени от милите руски сестри. И така, тръгваме отново по пътя на Страданието. Но виж ти: сега той е съвсем друг – красив и светъл. Колко леко е станало в душата ни. Христовата победа погълна смъртта, а с нея и мъката и страданието. Тъй силен е блясъкът на възкресната светлина, че не виждаме нищо освен нея.

Воистину, воистину воскресе!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

       В светата и велика Пасхална неделя празнуваме живоносното Възкресение на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христо, което се нарича и Пасха („отминаване“ или „пощада“). Древноюдейският велик празник, установен в спомен на избавлението на евреите от египетското робство и излизането им от Египет на път за Обетованата земя на техните предци, се празнувал на 14-и нисан – в деня на първото пролетно пълнолуние. В този ден пострадал на кръста нашият Спасител, принесъл Себе Си като пасхално агне за спасението на човешкия род. Първите християни празнували този ден под името „Кръстна пасха“, а деня на Възкресението – под името „Възкръсна пасха“. Така еврейският празник Пасха преминал и в християнството, като му било придадено християнско значение – избавление на човешкия род от робството на греха. Така празникът на Възкресението Христово станал най-великият християнски празник. На този ден при сътворението на света Бог създал от нищо светлината. Същия този ден Синът Божи слезе от небето и се всели в утробата на св. Дева, а сега Същият, вече възкръснал, слезе в ада, за да проповядва на тамошните духове (1 Петр. 3:18-19) и да измъкне от неговите вериги човешкото същество, да го възнесе на небето и го доведе до първоначалната чест на нетлението. Чрез Възкресението средостоенето между небето и земята рухна, Бог и човек се примириха, милостта и истината се срещнаха, правдата и мирът се целунаха (Пс. 84:11). 

Възкресението на Христос, следователно е ново пресъздаване на човека. Затова този ден е празник на празниците и тържество на тържествата, ден на светла радост и ликуване. Тази радост е изразена в църковните пасхални песнопения. Тя обилно днес струи от гроба на Възкръсналия Христос – Жизнеподател. 

       А самото възкресение станало така: В нощта след погребението на Христос, след като гробът бил запечатан и била поставена стража да го пази, станал голям трус. Ангел Господен слязъл от небето, отвалил камъка от входа на гроба. Виждайки това, стражарите, обхванати от страх, се разтреперили и станали като мъртви. А когато жените-мироносици дошли рано на гроба, за да помажат тялото на Господа с благоуханни масла според обичая, ангелът им казал: „Не бойте се! Зная, че търсите разпнатия Иисус. Той възкръсна от мъртвите, както ви бе казал. Дойдете и вижте мястото, гдето бе положен. Идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите!“ А когато те отивали да обадят на апостолите, възкръсналият Христос ги срещнал и им казал: „Радвайте се!“ Двама от учениците на Христос – Петър и Йоан, като научили от жените, че Господ възкръснал, затекли се към гроба, първом надникнали, а след това и влезли в самия гроб, видели само повивките в празния гроб и повярвали.       Възкръсналият Христос в деня на възкресението Си се явил отделно и на Мария Магдалина и на двама апостоли – Лука и Клеопа, когато отивали в близкото до Йерусалим село Емаус. Същия ден се явил и на другите апостоли, но без Тома, когато поради страх от юдеите се били събрали при заключени врати. След една седмица пак им се явил – вече и Тома бил там. 

       В продължение на 40 дни до деня на Възнесението Си на небето възкръсналият Господ многократно се явявал на учениците Си и им говорил за Царството Божие (Деян. 1:3). По запазено древно предание възкръсналият Господ се явил първом на Своята пречиста Майка. Това църковно предание е отразено във възкресния тропар на 6. глас: „…сретил еси Деву даруй живот…“

       Не се знае точно в кой час е възкръснал Христос. Едни мислят, че това ще е станало при първото пропяване на петлите, а други – когато е станало земетресението. По всяка вероятност Христос ще е възкръснал в първите часове на третия ден от смъртта Му – в ранното неделно утро, съгласно пророческите думи на самия Христос (Мат. 16:21). Ние празнуваме възкресението Христово в 12 часа през нощта след събота, т. е. в началото на новия третия ден – неделя. 

       Първите свидетели на възкресението били войниците, които пазели гроба. Уплашени и смутени от станалото, те отишли при първосвещениците и им обадили за случилото си. А те – първосвещениците, като се събрали на съвещание, дали пари на войниците и им поръчали да казват, че когато били спали, уж дошли учениците на Христос и откраднали тялото Му – нелепо и абсурдно твърдение! Защото, как са могли да заспят, когато е трябвало да бъдат на будна стража? И как, са могли да видят, че са дошли учениците и са откраднали тялото на Христа, когато са спали? 

       Възкресението на Господ Иисус е най-забележителното събитие в мироспасителната история. То е основа на вярата в Христа. Защото, ако Христос не е възкръснал, празна е вярата ни (1Кор. 15:17). При това възкресението на Христа е засвидетелствано от очевидците на възкръсналия Господ и свидетелството им е запечатано със собствената им кръв. То е победа на живота над смъртта, тържество на правдата над неправдата и завършек на изкупителното дело на Богочовека Господ Иисус Христос, Комуто да бъде чест и слава во веки веков! Амин! 

17 ЮЛИ / 4 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ

СВ. МАРТА, МАЙКАТА НА СВ. СИМЕОН ДИВНОГОРЕЦ

СВ. АНДРЕЙ РУБЛЬОВ

СВ. ЦАРСКИ НОВОМЪЧЕНИЦИ: СВ. ЦАР НИКОЛАЙ II, СЕМЕЙСТВОТО МУ И УБИТИТЕ С ТЯХ

Тропарь святителю Андрею, архиепископу Критскому, глас 4

Христо́ву Це́рковь цевни́цею язы́ка твоего́,/ песносло́вя уми́льно, возвесели́л еси́,/ богосло́вием же Препе́тыя Тро́ицы/ сла́ву всем сказа́л еси́ я́сно,/ тем тя, я́ко тайноглаго́льника, пое́м,/ Андре́е, па́стырю Кри́тский,/ и велича́ем па́мять твою́,// Христа́ сла́вяще ди́внаго во святы́х Свои́х.

Кондак святителю Андрею, архиепископу Критскому, глас 2

Воструби́в я́сно Боже́ственная сладкопе́ния,/ яви́лся еси́ свети́льник ми́ра светле́йший,/ све́том сия́я Тро́ицы, Андре́е преподо́бне./ Те́мже вси вопие́м ти:// не преста́й моля́ся о всех нас.

Ин тропарь святителю Андрею, архиепископу Критскому, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́,/ Я́же веще́й и́стина./ Сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ о́тче Андре́е,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Тропарь преподобной Марфе Антиохийской, глас 4

Житие́м чи́стым и любо́вию, я́же ко Пречи́стей Бо́жией Ма́тери,/ стяжа́ла еси́ дар чадоро́дия пресла́вный,/ свети́льника ми́ру, ди́внаго Симео́на,/ тем тя, Ма́рфо,// я́ко ма́терь, о ча́де веселя́щуюся, пе́сньми ублажа́ем.

Тропарь преподобному Андрею Рублеву, иконописцу, глас 3

Боже́ственнаго све́та луча́ми облиста́емый,/ преподо́бне Андре́е,/ Христа́ позна́л еси́ Бо́жию Прему́дрость и Си́лу,/ и ико́ною Святы́я Тро́ицы всему́ ми́ру пропове́дал еси́/ Еди́нство во Святе́й Тро́ице./ Мы же со удивле́нием и ра́достию вопие́м ти:/ име́яй дерзнове́ние ко Пресвяте́й Тро́ице// моли́ просвети́ти ду́ши на́ша.

Кондак преподобному Андрею Рублеву, иконописцу, глас 8

От ю́ности к Боже́ственней красоте́ устремля́яся,/ чу́дный иконопи́сец в земли́ Росси́йстей был еси́,/ и, богоно́сным твои́м учи́телем поревнова́в,/ сия́нием доброде́телей украси́лся еси́, преподо́бне Андре́е,// те́мже и яви́ся Це́ркве на́шея похвала́ и ра́дование.

Тропарь святым царственным страстотерпцам, глас 4

Днесь, благове́рнии лю́дие, све́тло почти́м/ седмери́цу честну́ю ца́рственных страстоте́рпец,/ Христо́ву еди́ну дома́шнюю Це́рковь:/ Никола́я и Алекса́ндру,/ Алекси́я, О́льгу, Татиа́ну, Мари́ю и Анастаси́ю./ Ти́и бо, уз и страда́ний многоразли́чных не убоя́вшеся,/ от богобо́рных смерть и поруга́ние теле́с прия́ша/ и дерзнове́ние ко Го́споду в моли́тве улучи́ша./ Сего́ ра́ди к ним с любо́вию возопии́м:/ о святи́и страстоте́рпцы,/ гла́су покая́ния и стена́нию наро́да на́шего вонми́те,/ зе́млю Росси́йскую в любви́ к Правосла́вию утверди́те,/ от междоусо́бныя бра́ни сохрани́те,/ мир ми́рови у Бо́га испроси́те// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Ин тропарь святым царственным страстотерпцам, глас 5

Ца́рства земна́го лише́ние,/ у́зы и страда́ния многоразли́чныя/ кро́тко претерпе́л еси́,/ свиде́тельствовав о Христе́ да́же до сме́рти от богобо́рцев,/ страстоте́рпче вели́кий Боговенча́нный царю́ Нико́лае,/ сего́ ра́ди му́ченическим венце́м на Небесе́х,/ венча́ тя с цари́цею и ча́ды и слуги́ твои́ми Христо́с Бог,/ Его́же моли́ поми́ловати страну́ Росси́йскую// и спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак святым царственным страстотерпцам, глас 8

Избра́ннии Царе́м ца́рствующих и Го́сподем госпо́дствующих/ от ро́да царе́й Росси́йских,/ благове́рнии му́ченицы,/ му́ки душе́вныя и смерть теле́сную за Христа́ прии́мшии/ и венцы́ Небе́сными увенча́вшиися,/ к вам, я́ко покрови́телем на́шим ми́лостивым,/ с любо́вию благода́рне вопие́м:/ ра́дуйтеся, ца́рственнии страстоте́рпцы,// за Русь Святу́ю пред Бо́гом усе́рднии моли́твенницы.

Ин кондак святым царственным страстотерпцам, глас 6

Наде́жда царя́ му́ченика/ с цари́цею и ча́ды и слуги́ укрепи́,/ и к Твое́й любви́ окрыли́, бу́дущий им поко́й предвозвести́вши,// тех моли́твами, Го́споди, поми́луй нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ЮЛИ

Разсъждение

Ако целият ти живот е преминал гладко и безгрижно, плачи над самия себе си. Защото и Евангелието, и опитът на народа в един глас твърдят, че никой, без големи страдания и мъка, не е оставил каквото и да е велико и полезно дело, нито пък се е прославил на небесата. Ако ли пък целият твой живот е напоен с пот и сълзи за достигане на правдата и истината, радвай се и се весели, защото, наистина, голяма ще е твоята награда на небесата. Не се поддавай никога на безумната мисъл, че Бог те е оставил. Знае Бог точно колко можеш да понесеш и отмерва страданията и мъките за всекиго. „Както хората знаят – казва св. Нил Сорски, – каква тежест може да носи конят, каква магарето, каква камилата, и според това ги товарят – според техните сили; както грънчарят знае колко време трябва да държи грънците в огъня, та нито да се напукат, нито пък да останат недопечени – как Бог не ще да знае на коя душа, колко и какви изкушения да проводи, за да я подготви и направи способна за Небесното Царство.“

БЕСЕДА за спасението на душата като завършек на вярата

Краят на вашата вяра – спасението на душите (I Петр. 1: 9).

Какъв е завършекът на вярата, братя? Спасението на душата. Каква е целта на вярата? Спасението на душата. Какъв е плодът на вярата? Спасението на душата. Ние, значи, не сме във вярата заради вярата, а вярваме заради спасението на нашите души. Никой не пътува заради пътя, а заради някого, или заради нещо, което го очаква в края на пътя. Никой не хвърля въже във водата, в която някой се дави, заради въжето, а заради удавника – за да го спаси. И вярата Бог ни я е дал като път, в края на който пътниците ще получат спасение за своите души. Като въже Бог е подал вярата на нас, давещите се в тъмните води на греха, невежеството и порока, та с помощта на вярата да спасим душите си. Това е предназначението на вярата. Който знае каква е цената на човешката душа и какво означава спасение на душата, той трябва да признае, че на този свят няма нищо по-потребно и по-полезно от вярата. Търговецът, който носи в глинено гърне скъпоценен камък, грижливо и внимателно съхранява гърнето, крие го и го бди над него. Дали заради гърнето търговецът полага толкова труд и грижа? Не заради гърнето, а заради скъпоценния камък, който е в гърнето. Целият ни земен живот е като глинено гърне, в което е скрита една неизплатима скъпоценност. Тази скъпоценност е нашата душа. Гърнето е евтино, ала скъпоценността си е скъпоценност. Трябва да имате вяра: първо – в скъпоценността на човешките души; второ – в бъдещата светлина и живот на душата в Царството  Божие; трето – в живия Бог, който очаква да му върнем душата, която Той ни е дал; четвърто – във възможността душата да погине в този свят. Който има пред очи това,  четвъртото, той ще знае да пази душата си, и още ще знае, че спасението на душата е краят на неговия път и целта на неговото вярване, плодът на неговия живот, смисълът на неговото пребиваване на земята и оправдание на неговите страдания. Ние вярваме заради спасението на нашите души. Който има истинска вяра, трябва да знае, че вярата е заради спасението на душата. Който мисли, че неговата вяра служи за нещо друго, а не за спасение на неговата душа, нито има истинска вяра, нито познава скъпоценността на своята душа.

О, Господи преблагий, Ти Си ни дал светла и победоносна вяра, Ти я укрепи и запази в нас, та непосрамени да застанем с чисти и светли души пред Твоя Съд. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

16 ЮЛИ / 3 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ИАКИНД

СВ. АНАТОЛИЙ, ПАТРИАРХ ЦАРИГРАДСКИ

Кондак на св. Иакинд, глас 6:

Древо жизни посреде души своея, веру Твою Христе, стяжавый Твой мученик, едемского рая честнейший бысть, древо прелести змиевы погубив дерзновенно духом, венчася славою твоею, многомилостиве.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ЮЛИ

Разсъждение

Любовта е всесилна. Тя може, между останалото, да облекчи и съдбата на умрелите грешници. Православната Църква решително потвърждава това и настоява за умрелите да се четат молитви и да се раздава милостиня. Пребогата във всичко, от духовния си опит Църквата знае, че молитвите и милостинята за умрелите им помагат в другия свят. Света Атанасия игумения (12 април) преди смъртта си завещала на своите сестри всеки ден, в продължение на 40 дена след смъртта ѝ, да слагат трапеза за сиромасите и бедняците. Нейната заповед сестрите изпълнявали само 10 дена и престанали. Тогава светицата се явила на сестрите, придружавана от два ангела, и им казала: „Защо сте престъпили заповедта ми? Да знаете, че милостинята и молитвата на свещеника за душите на умрелите в продължение на 40 дена умилостивяват Бога. Ако душите на умрелите са грешни, чрез това те получават прошка на греховете от Бога, а ако са безгрешни, тогава добрината за тях служи за спасение на самите добротворци“. Разбира се, става дума за милостиня и молитва, свързани с голяма любов към душата на умрелите. Такива милостиня и молитва наистина помагат.

БЕСЕДА за радостта от вярата в Христос

Когото обичате, без да сте Го видели, и в Когото вярвайки сега, без да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост (I Петр. 1: 8).

Това са думи на свети апостол Петър. Той е видял Господа и Го е обичал. Той е виждал Господа и е вярвал в Него. Точно затова хвали любовта на онези, които не са видели Господа, и вярата на онези, които не са го гледали със собствените си очи. Сам Господ е казал: Блажени, които не са видели, и са повярвали (Иоан 20: 29 ). Блазе на онези, които не са видели Господа, както го е виждал апостолът, ала все пак Го обичат с апостолска любов. Блазе на онези, които не са гледали Господа, както го е гледал апостолът, ала все пак вярват в Него с апостолска вяра! О, братя мои, ако не виждаме Господа, ние виждаме Неговото дело, което е осветило цялата човешка история от край до край и е разкрило духовното значение на всяка поднебесна твар. Ако Господа не виждаме – виждаме Неговата свята Църква, съзидана върху Неговата пречиста Кръв от многобройните светии, праведници и безчислените души, кръстени в Неговото име през вековете и във вековете. Ако не гледаме Господа лице в лице, както са Го гледали апостолите, ние вярваме, че Той е между нас с Тялото и Кръвта, с които ние по Негова заповед се причастяваме, и причастявайки се, се радваме с неизказана радост.                                                                                                                                                                                            

Жив е Господ, братя, близо е Господ! Това е нашата непоколебима вяра и това е огнена искра, която разгаря сърцата ни в пламъка на любовта към Господа – живия и близкия.                                                                                                                                  

  Като знаем, че Господ, нашият Сътворител, от любов слязъл на земята и се явил като човек заради нас, и като знаем, че Той бил умъртвен, и се явил жив, какви по-здрави основи трябват за нашата вяра и какво по-силно оправдание на нашата любов [е необходимо]?                                                                                                                                                                                          

  Жив е Господ, братя, близо е Господ. До ден-днешен. Той се явява на много праведни души, които Му служат с търпение.

О, Господи живий, Ти бе мъртъв и оживя – съживи в нас, до последния ни дъх, вярата и любовта, та чрез вярата и любовта да се удостоим, като Твоите свети апостоли, да видим Тебе лице в лице. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

15 ЮЛИ / 2 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ПОЛАГАНЕ РИЗАТА НА СВ. БОГОРОДИЦА ВЪВ ВЛАХЕРНСКИЯ ХРАМ

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „АХТИРСКА“

СВ. ИУВЕНАЛИЙ, ПАТРИАРХ ИЕРУСАЛИМСКИ

Тропарь Положения Честной ризы Пресвятой Богородицы во Влахерне, глас 8

Богоро́дице Присноде́во, челове́ков покро́ве,/ ри́зу и по́яс пречи́стаго Твоего́ телесе́,/ держа́вное гра́ду Твоему́ обложе́ние дарова́ла еси́,/ безсе́менным рождество́м Твои́м нетле́нна пребыва́ющи:/ о Тебе́ бо и естество́ обновля́ется и вре́мя./ Те́мже мо́лим Тя, мир гра́ду Твоему́ дарова́ти,// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак Положения Честной ризы Пресвятой Богородицы во Влахерне, глас 4

Одея́ние всем ве́рным нетле́ния, Богоблагода́тная Чи́стая, дарова́ла еси́,/ свяще́нную ри́зу Твою́,/ е́юже свяще́нное те́ло Твое́ покрыва́ла еси́,/ покро́ве всех челове́ков,/ ея́же положе́ние пра́зднуем любо́вию,/ и вопие́м со стра́хом Ти́, Чи́стая:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н похвало́.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Ахтырской», глас 4

Преблагослове́нная Де́во, Богороди́тельнице Чи́стая,/ у Креста́ Сы́на Твоего́ и Бо́га на́шего предстоя́щи,/ ско́рбь ве́лию претерпе́ла еси́/ и благода́ть от Него́ прия́ла еси́ су́щия в ско́рбех утеша́ти./ Те́мже на пречи́стый о́браз Твой благогове́йно взира́юще/ и изображе́нную Тя на нем пред Кресто́м Спа́са на́шего ви́дяще,/ умиле́нно к Тебе́ вопие́м:/ Засту́пнице усе́рдная, блага́я и ми́лостивая!/ Ускори́ изба́вити ны от вся́кия ско́рби, ну́жды и боле́зни/ и спаси́ ду́ши на́ша,// да Тя со благодаре́нием сла́вим во ве́ки.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Ахтырской», глас 8

Притеце́м, ве́рнии, к благода́тному ми́лостей и щедро́т исто́чнику —/ чудотво́рному Пречи́стыя Де́вы о́бразу:/ сей бо нам свы́ше дарова́ся,/ душа́м и телесе́м во спасе́ние,/ ему́же покланя́ющеся с любо́вию, возопие́м к Богоро́дице:/ о Всепе́тая Ма́ти, о Цари́це Всеми́лостивая,/ покры́й и соблюди́ нас от вся́каго зла// Твои́м к Бо́гу Ма́терним предста́тельством.

Тропарь святителю Иувеналию, патриарху Иерусалимскому, глас 4

Бра́та Бо́жия на престо́ле архиере́йства прее́мниче,/ свята́го гра́да Иерусали́ма иера́рше достохва́льне,/ с богому́дрыми отцы́ в Халкидо́не изъясни́л еси́ воплоще́ние Сы́на Бо́жия,/ прише́дшаго мир обнови́ти и обожи́ти вся челове́ки,/ в Це́ркви Его́ с Ним сочета́вшияся,/ святи́телю о́тче Иувена́лие,/ предстоя́ ны́не во Ца́рствии Отца́ све́тов,/ о почита́ющих тя любо́вию моли́ся,// да мир и ми́лость Спа́сова бу́дет с на́ми.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ЮЛИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Всяко нещо[1], с което хората се хвалят като достижение на своя разум, всъщност им е открито от Божия промисъл; и всяко открито нещо има две свои предназначения, едното е материално, а другото духовно. Часовникът е един прекрасен уред; ала той не е предназначен само да ни показва времето през деня и нощта, а да ни напомня и за смъртта. Това е неговото духовно предназначение. Когато едната стрелка отброи секундите и минутите, а другата застане на кръгъл час, часовникът бие. Тъй и часовникът на нашия живот отмерва, когато се отброят дните, месеците и годините на живота ни. Затова св. Тихон Задонски съветва всеки християнин да размишлява – 1) че времето на нашия живот непрекъснато отминава; 2) че е невъзможно да върнем изминалото време; 3) че миналото и бъдещето време не е в наша власт, а само това, в което живеем; 4) че края на нашия живот е неизвестен, и заради това, всеки ден, всеки час, и всяка минута, трябва да сме готови за смъртта; 5) че заради това, трябва да пребиваваме в непрестанно покаяние; 6) че заради това, трябва, всеки миг да бъдем в покаяние и разположение на духа, каквото искаме да имаме в смъртния си час.

БЕСЕДА за изпитанията на нашата вяра

Та изпитаната ваша вяра да излезе по-драгоценна от нетрайното, макар и чрез огън изпитвано злато, за похвала и чест и слава, кога се яви Иисус Христос (I Петр. 1, 7)

Нашата вяра, братя е изпитвана по-често отколкото люлеената от вятъра тръстика. Изпитанията са като вятъра; слабата вяра се прекършва, силната става още по-силна. Изпитанията са и като огън, в който сламата изгаря, а златото се пречистя. Нашата вяра се изпитва от човешките мъдрувания и предположения. Това са твърде силни ветрове. Но ние можем да ги преодоляваме, ако пазим Божиите заповеди, и ако срещу тези ветрове поставим учението на Христовата вяра. Освен това, нашата вяра се изпитва от страха и срама; страха от хората, които гонят вярата, и срама от хората около нас, които презират вярата. И това са силни ветрове, които трябва да преодолеем, ако искаме да останем живи. Как да ги преодолеем?                          

Със страха от Бога, който трябва да е по-силен в душите ни от страха от хората; и срама от апостолите, светителите и мъчениците, които не се срамували от своята вяра пред царете, князете, и мъдреците на този свят.                   

Освен това, нашата вяра се изпитва и от страданията и бедите. Те са огън, в който нашата вяра или ще изгори като слама, или ще се кали като нагрято желязо. Това изпитание ще преодолеем като си спомняме за Разпнатия за нас на Кръста  Христос, и толкова хилядите страдалци за вярата, които с търпението си победили и са излезли от огъня като злато, което през вековете сияе между ангелите и между човеците.                    

Нашата вяра се изпитва и от смъртта, от смъртта на нашите роднини и приятели, и въобще от смъртта на хората. Това е лют огън, в който много са изгорили своята вяра. Не е ли смъртта край на всичко? Не е, вярвай, че тя е начало на всичко, ново начало на истинския живот. Вярвай в Христовото Възкресение, вярвай в задгробния живот,  вярвай в общото възкресение и Страшния Съд.

О, Господи благий, укрепи вярата в нас и ни помилуй. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. – уред, приспособление

Ето ни в Иерусалим – най-голямото духовно бойно поле в историята на човешкия род. Това е Косово поле на човечеството. Тук са се водили много битки между войските на Небесното и земното царство. На това място Пълководецът на небесното войнство, нашият Спасител Иисус Христос е водил главната битка и е спечелил главната победа. Всички битки, които Неговата светоносна войска е водила след това, приличат на Неговата битка – както по мъките, така и по победите.

Вече шест дни преживяваме мъките на нашия Господ. Обиколихме всички места, където Той е страдал, и напоихме всяко от тях със сълзите си. Душите ни са измъчени, но – чудно – физически се чувстваме добре. Спим малко, постим много, стоим на богослуженията с часове, по цял ден ходим нагоре и надолу из Светия град. И никой не е уморен, никой не е болен, никой не се оплаква. Но душите са притиснати сякаш от надгробна плоча и нищо на света освен възкресението на нашия измъчен Господ не може да свали тази плоча и да ни възкреси. Едва чакаме тази страшна събота да от­мине и да посрещнем преславната неделя.

Ех, къде са бачките съботяни – да дойдат в Иерусалим и да изпитат ду­шевните страдания, които ние изпитахме през тези шест дни? Тогава и през ум не би им минало да празнуват съботата вместо неделята. Ето, съботата не ни донесе никакво облекчение. В този ден ние преживяваме в пълнота стра­данията на нашия Господ, събираме в едно всички Негови мъки и чакаме неделята като облекчение, почивка и избавление.

– Какво се е случило днес с Господа? – попита един от поклонниците, Илия.

– Слязъл е в ада, за да яви Себе Си и Своето Евангелие на онези, които са умрели преди Неговото идване и така да вземе под Своя власт всички човешки поколения – минали, сегашни и бъдещи. На всички да яви истината и на всички да предложи спасение.

– Та нима съботяните празнуват слизането в ада, а не Възкресението на Господа?

Днес неколкократно ходихме в храма на Гроба Господен. Искаше ни се да сме там непрестанно. Сякаш невидимият Домакин ни викаше при Себе Си на Голгота, за да изцери чрез Своите телесни рани раните на нашите души. Този храм се нарича и Храм на Възкресението. Свободно би могъл да бъде наречен и „Възкръсналият храм“, защото наистина той е възкръсвал няколко пъти. Езическият цар Адриан го разрушил до основи и на негово място поставил римската мерзост – идолите на Юпитер и Венера. Юлиан Отстъпник, арабският халиф Омар и персиецът Хозрой са го плячкосвали и осквернявали един след друг. Но след смъртта на своите рушители хра­мът неизменно възкръсвал, и то в нова, по-голяма красота и слава. Не е ли това възкресение? Не е ли бил и Христовият кръст погребан под земята, а после възкръснал?

О, велики Господи Христе, едничък непобедим и всемогъщ! И вещите, свързани с Твоето име, възкръсват, а какво остава за хората и народите! Как­во остава за Теб, вечна Истино и вечни Животе!

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

                                            

            В светата Велика събота празнуваме погребението на божественото и живоносно тяло на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, Неговата съботна почивка (Евр. 4:4-5) и слизането Му в ада, чрез което нашият род бе отново повикан от тление към нетление и вечен живот.

            Изтеклата седмица се нарича Велика не защото тя по времетраене е по-голяма от всички останали седмици на годината, а поради великото дело на човешкото изкупление, което се извърши в течение на нейните дни. Също и тая събота се нарича Велика не защото има повече часове от други съботи, а защото днес се извършиха велики и изрядни дела на нашия Спасител и Господ. Както някога при първото сътворяване на света, след като създаде всички твари, в шестия ден Бог си почина от всички Свои дела, като освети тоя ден и го нарече събота, което значи почивка, така и сега Той отново пресъздава света и човека, обновявайки го чрез Своя живоносен кръст и смърт, и след всичко това днес си почина от тия Свои дела, като заспа живодателен и спасителен за нас сън. Пребивавайки, прочее, с тялото Си в гроба, с духа Си Той слезе в ада, за да проповядва на тамошните души, които чакаха избавлението. В същото време, като Бог, Той беше и с разбойника в рая, а също и неописано беше заедно на престола със Своя небесен Отец и Светия Дух. Тялото на Господ на кръста наистина претърпя тление поради временното му разлъчване от душата, но не и съвършено разпадане и разрушаване на телесните съставки, защото бе живоносно Тяло на въплътения Син Божи. 

            Помазан, прочее, със смирна и алой и повит в чиста плащаница, Христос бил положен в гроба. След това на вратата гробни бил привален камък. Първосвещениците и фарисеите помолили Пилат да бъде заварден гробът и да бъде запечатан гробният камък, за да не би учениците на Иисус да дойдат и откраднат тялото Му и после да кажат, че Той е възкръснал. Пилат им казал: ,,Имате стража; идете завардете, както знаете!“ Те отишли, поставили стража и запечатали гроба (Мат. 27:62-66).

            Спомняйки погребението на Господ Иисус, днес св. Църква заедно с Божията Майка, жените мироносици, Йосиф и Никодим Го оплаква с погребални песни, в които обаче се долавя надеждата, предвкусването на радостта на Възкресението.

            По Твоето неизказано милосърдие, Господи Иисусе Христе Боже наш, Който след претърпените мъки и кръстна смърт си благоволил да бъдеш положен в гроб, помилуй ни и ни удостой да се поклоним на славното Ти Възкресение! Амин! 

Ето че настъпи денят на най-голямото престъпление, извършено някога под слънцето. Ден на страх и срам за човешката съвест до края на време­то. На този ден вярващите имат обичай да извървяват мислено или с нозете си пътя на страданието – пътя, по който Господ, носейки кръста Си, е вървял към Голгота.

Тръгнахме от Гетсимания, изкачвайки се нагоре. Отбихме се в дома на Иоаким и Ана, родителите на Родителката. Мислехме за нея, за майка­та на великото страдание. Дали е вървяла в онова страшно шествие? Не. Ще видим това по-късно.

Дворецът на Пилат. Вървим сякаш по пепелта на угаснал вулкан, но огънят на страстите и смрадта на неправдата още се усещат. Тук Учителят на Правдата е съден и осъден. Тук Човекът на Невинността е бичуван от беззаконниците. Не останало върху тялото Му и едно местенце здрава кожа. Евреите се погрижили за това през изминалата нощ. А римските войници с бичовете си задълбочавали Неговите рани. Онези, които учат римско право и римско законодателство, трябва да посетят това място, та да се погнусят навеки от безчовечността и неправдата.

Мястото, където Господ паднал под товара на Кръста. Как да не падне? Тежко Му било да понесе в мълчание тази нощ, пълна с лъжливи обвине­ния, клевети и лъжесвидетели, с гаври и множество рани – според многото Му добри дела. О, Господи, де да бяхме и ние в този момент с Теб! Щяхме да понесем и Теб, и Кръста Ти на ръце! Тъй си мислехме, ронейки сълзи върху този път на болката, който би се превърнал в река на болката, ако всички християнски сълзи потекат по него. Блажен е Симон Киринеецът, който поел Христовия Кръст и облекчил мъките на Оня, Който пострада за всички хора!

Пред къщата на света Вероника. От прозореца видяла тя страшното шествие. Обезобразеното лице на Христос, приличащо на парче платно, пропито с кръв, слюнка, прах и пот, предизвикало жалост в нейното мо­минско сърце. Съжалила Го девойката, изтичала при Осъдения и изтрила с чиста кърпа лицето Му. Безмълвният Мъченик не можал да изговори дума на благодарност, но я възнаградил за милостта и́ по друг начин – върху кър­пата останал отпечатан Неговият образ.

Ето ни на мястото, където Богородица срещнала Своя Син. Търсейки Го тук и там, Тя излязла от една странична улица и извъднъж се намерила очи в очи с Него. Едва Го познала. Това ли е Нейната Рожба? Тази страшна рана с големината на човек? Но с тази рана се изцери отровеният от греха човешки род. Нищо не и́ казал Той. Нищо не Му рекла Тя. Но душите Им се разбрали без думи. „Чедо Мое – ридаела душата на Майката – пролет Моя ясна, къде изчезна Твоята хубост?“

Най-после сме тук. Пред кървавата скала. Пред Голгота. Пладне е. Той е разпънат точно по това време. Чуковете отекват в душите ни. Стоим до три часа следобед, душите ни са в подножието на Кръста. Нека ги умие Христо­вата Кръв! В три часа Той предава Богу дух. В този миг природата се нади­га срещу човешкото беззаконие: земята се разтърсва и скалите се разпукват, черно було покрива слънчевия лик.

Само възкресението може да бъде награда за една толкова безкрайна мъка. Само Христовото Възкресение може да даде мир на природата и на нашата съвест.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !Copyright © 2020, Мисионер. Created by Altera Group.

            В светия и Велики петък спомняме светите и спасителни страдания на нашия Господ Иисус Христос, които Той драговолно прие заради нас: заплювания, удари, плесници, огорчения, хули, присмех, лъжлива багреница, тръст, гъба, оцет, гвоздеи, копие, а накрая кръст и смърт. Всичко това се случи в петък. След като бе предаден от Своя ученик за 30 сребърника, Господ Иисус бе отведен вързан първо пред първосвещеника Ана, а тоя Го отправи при своя зет първосвещеника Каяфа. Тук Иисус бе подложен на големи изтезания и поругания. Бе наклеветен от лъжливи свидетели, че щял да разруши Йерусалимския храм, и задето говорел, че е Син Божи. На сутринта Христос бил отведен при римския управител Пилат Понтийски. Той не намерил у Христос никаква вина и бил склонен да Го пусне, но тълпата, подучена от първосвещениците, крещяла: „Разпни, разпни Го!“ Пилат казал: ,,Вземете и Го съдете по вашия закон!“ Те отговорили: ,,Ние не можем да осъждаме никого на смърт. Той трябва да умре, защото прави Себе Си цар!“ Като чул това, Пилат запитал Иисус: ,,Ти цар ли си?“ Христос казал: ,,Аз съм Цар, но Моето царство не е от тоя свят“. Пилат отново бил склонен да пусне Иисус и за да умилостиви народа, заповядал да бият Иисус, след това Го извел отново пред множеството и казал: ,,Ето, Човека!“ Но те още по-силно закрещели: ,,Разпни, разпни Го!“ Пилат отговорил: ,,Вашия Цар ли да разпна?“ На това народът казал: ,,Ние нямаме друг цар освен кесаря. Ако Го пуснеш, не си приятел на кесаря“. При тия думи Пилат се уплашил. За да спаси Иисус, той прибягнал до едно последно средство – предложил на народа според обичая да им пусне за празника едного от двамата – Христос или един затворник на име Варава. Народът обаче предпочел Варава, а настоявал Христос да бъде разпнат. За невинния божествен Страдалец се застъпила жената на Пилат, но и това не помогнало. Народът все повече настоявал Христос да бъде осъден на смърт. Като не можал да устои срещу искането на народа, Пилат си умил ръцете и казал: ,,Невинен съм за кръвта на тоя Човек; вие му мислете!“ Юдеите отговорили: ,,Нека кръвта Му падне върху нас и нашите деца!“ Тогава Пилат им предал Иисус да бъде разпнат. Наложили на раменете Му тежък кръст и Го повели към хълма Голгота, намиращ се до самия Йерусалим, където бил разпнат между двама злодейци. Така се изпълнило пророчеството на Исаия, който казва: ,,И към злодейци бе причислен“ (Ис. 53:12).

            Войниците разделили помежду си дрехите Му, а за връхната Му дреха хвърлили жребие, за да се изпълни и друго пророчество, казано за Него (Пс. 21:19). Но не стигало това. Дори и след като приковали Христос на кръста, ругаели Го, казвайки: ,,Уа! Ти, Който разрушаваш храма и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста!“ (Марк 15:29-30). Също и първосвещениците и книжниците Му се присмивали и думали помежду си: ,,Други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме“ (Марк 15:31-32). Дори бездушната природа не останала безучастна към това, което ставало на Голгота. От шестия час до деветия настанал мрак. Когато римският стотник, на име Лонгин, който бил на стража при кръста Христов, видял всичко това, прославил Бога и казал: ,,Наистина този Човек е Син Божи!“ Единият от разбойниците, разпнати заедно с Него, също хулел Христос и казвал: ,,Ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас!“ Другият обаче го смъмрил и казал: ,,Та и от Бога ли не се боиш ти, който и сам си осъден на същото? Ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо, не е сторил“. След това казал на Иисус: ,,Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“ Иисус му казал: ,,Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая!“ (Лука 23:39-43).

            След това Иисус, като знаел, че вече всичко е свършено, за да се сбъдне Писанието (Пс. 68:22), казал: ,,Жаден съм!“ Войниците натопили гъба в оцет, надянали я на исопова тръст и Му подали да пие. Когато Иисус вкусил от оцета, рекъл: ,,Свърши се! Отче, в Твои ръце предавам духа Си!“ Тогава храмовата завеса се раздрала на две от горе до долу, земята се потресла, скалите се разпукали, гробовете се разтворили и много тела на починали светии възкръснали, и като влезли в светия град, се явили на мнозина (Мат. 27:51-53).

            При кръста Христов стояли майката на Иисус и Мария Клеопова, Мария Магдалина и апостол Йоан, възлюбеният ученик на Господа. Понеже на другия ден бил великият юдейски празник Пасха, за да не останат на кръста телата на разпнатите и да загрозяват празника, юдеите побързали да ги снемат. За да ускорят смъртта на двамата разбойници, пребили им пищялите… А като дошли при Иисус и видели, че Той е вече мъртъв, не Му пребили пищялите, но един от войниците пробол с копие ребрата Му, от които изтекло кръв и вода, за да се изпълнят още две пророчества за Христа: ,,Кост Негова няма да се строши“ (Изх. 12:46, Числ. 9:12) и „Ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“ (Зах. 12:10).

            Същата вечер Йосиф от Ариматея, виден член на Синедриона, таен ученик на Иисус, отишъл при Пилат, за да измоли тялото на Господа, та да Го погребе с подобаваща чест. След като Пилат позволил, Йосиф заедно с Никодим, също таен ученик на Иисус, снели от кръста тялото на своя Учител, помазали го според тогавашния еврейски обичай със смирна и алой, обвили Го в чиста плащаница и Го положили в нов гроб, изкопан в скала в собствената градина на Йосиф.

            Разпятието на Господ Иисус станало в шестия ден на седмицата, в който някога Адам протегнал ръка към дървото за познаване на доброто и злото и чрез което дойде грехът. Сега, в същия ден и час, пак на дърво – Христовия кръст – бе заличена нашата греховна присъда и загладена вината на нашите прародители. Първият Адам чрез своето непослушание въведе смъртта, а вторият Адам – Христос – чрез послушанието към Своя небесен Отец драговолно прие смърт, и то смърт кръстна (Фил. 2:8), чрез която победи смъртта и ни дарува живот вечен.

Поради Твоето неизказано милосърдие, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас! Амин!