1 ДЕКЕМВИ / 18 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЪЧЕНИК ПЛАТОН

СВ. МЪЧЕНИЦИ РОМАН И ВАРУЛ

Кондак мученику Платону Анкирскому, глас 3

Свята́я твоя́ па́мять вселе́нную весели́т,/ созыва́ющи ве́рныя вся в пречестны́й храм твой,/ иде́же ны́не, ра́достию совоку́пльшеся,/ пое́м в пе́снех и све́тлостех./ Сего́ ра́ди, Плато́не, вопие́м ти:// язы́ческаго наше́ствия изба́ви град твой, свя́те.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата  (Мат.5, 39), е заповядал Господ. Това е най-краткия и най- ясния израз  на науката за смирението. От нищо друго злите демони не се боят така [много], както от човек смирено изпълняващ заповедите Господни. В Александрия имало един богат и знатен човек, който имал млада дъщеря, в която се вселил зъл дух и дъщеря му полудяла. Някой казал на отчаяния баща, че никой не може да излекува дъщеря му, освен монасите – отшелници които живеят в пустинята, и от време на време идват в Александрия да продават изработените от тях кошници; но никой от тях няма да поиска да влезе в къщата на богатия велможа, ако им каже за какво ги вика. Най-добре ще е да купи от тях кошници и ги повика в дома си да им плати, па като дойдат в къщата, да ги замоли те да се помолят Богу за всичката му челяд в къщата, та дано така Бог да помогне и изцели полудялата девойка. Бащата послушал и отишъл в определения ден на пазара, и намерил един ученик на св. Макарий, където [монаха] продавал кошници. Той бързо купил кошниците и поканил монаха в дома си да му плати. Когато монаха влязъл в къщата, лудата дъщеря внезапно изскочила пред монаха и силно го ударила с ръка по едната страна. Без да продума, монахът веднага обърнал и другата си страна. Тогава злият дух горчиво завил и побягнал от девойката. А девойката станала напълно спокойна и разумна. Като се върнал в пустинята, монахът разказал на старците какво се случило. И всички те прославили Бога, че дарява така сила, на онзи, които изпълнява Неговите заповеди.

БЕСЕДА за любовта превъзходаща всяко знание

Да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание[1] (Ефес. 3, 19)

Любовта която превишава всеки ум, т.е. нашето разбиране, е Христовата любов. Никой не може даже да си представи каква и колко е велика тази любов, докато Христос не се всели в него. Може ли някой да си представи вкуса на меда, ако никога не е вкусвал със своите  уста мед? Само когато чрез вяра Христос влезе в сърцето на човека, човекът ще усети неизказания вкус на Христовата любов, сладкия и упойващ неин аромат и недостижимата нейна всеобхватност. Както човек имайки в сърцето си Христа, се докосва до ширината, и до дължината, и до дълбочината, и до височината на познаване божествената мъдрост, така също, човек имайки Христа в сърцето си, се докосва до безкрайната бездна на божествената Христова любов. О, братя мои, как бледнеят думите, когато трябва да се говори за Христовата любов – никога и никъде не са толкова бледи и немощни като тук. Наистина, какво може да се каже пред такива изненадващи доказателства за Неговата любов; сътворил ни е от любов; въплътил се от любов; от любов приел поругаване и смърт, заради нас, от любов отворил небето и ни явил приготвената за нас безсмъртна слава. Но това което изброихме е само нещичко от цялото онова неизчерпаемо богатство, слава, красота и животворна храна, която се нарича Христова любов. О, само да се сподобим чрез вярата да се всели Господ Иисус в нашите сърца, та да можем да усетим вкуса на неописуемата Негова любов!  

О, Господи Иисусе Христе, наш Живот, Премъдрост наша, и наша Любов, очисти ни и се всели в нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг, – всеки ум

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 НОЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Наказание и награда! И двете са в Божията ръка. Но както този земен живот е само сянка на истинския живот на небето, така наказанието и наградата на земята са само сянка на истинското наказание и награда във вечността. Главните гонители на светеца Божий Златоуст били Теофил – патриарх Александрийски, и царица Евдоксия. След мъченическата[1] Златоустова смърт и двамата ги постигнало люто наказание. А именно – Теофил полудял, а Евдоксия била натирена от двореца на цар Аркадий. Евдоксия скоро се разболяла от неизлечима болест, по тялото ѝ се отворили рани и червеи закипели из раните. Такава смрад се разнасяла от нея, че не било лесно човек да мине дори по улицата пред нейния дом. Лекарите употребили най-хубавите мазила, аромати и благовония само колкото да премахнат смрадта от скверната царица, но нямали голям успех. Накрая царицата умряла в смрад и мъки. Ала и след смъртта ѝ Божията ръка тегнела над нея. Цели 34 години, докато цар Теодосий не пренесъл мощите на св. Златоуст в Цариград, ковчегът с нейното тяло денонощно се тресял. А какво станало със Златоуст след смъртта му? Награда, награда, каквато само Бог може да даде. Аделтий – епископ Арабски, който приел изгнаника Златоуст в своя дом в Кукус, молил Бога да му покаже къде се намира Иоановата душа. Веднъж на молитва Аделтий бил като че ли вън от себе си и видял един сияен юноша, който го завел на небесата и му показал по ред иерарсите, пастирите и учителите, назовавайки всекиго по име. Но така и не видял Иоана. Ангелът го повел към изхода на Рая, а Аделтий бил много нажален. Когато ангелът го попитал за причината на неговата скръб, Аделтий отговорил, че му е мъчно, дето не видял любимия си учител – Иоан Златоуст. Ангелът му отговори: „Него не може да го види човек, докато е в тяло, защото той е до Божия престол заедно с херувимите и серафимите“.
 
БЕСЕДА за основата и крайъгълния камък
 
Утвърдихте [се] върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за крайъгълен камък (Ефес. 2: 20).
 
Основа на апостолите и пророците са, братя, животът и делата на апостолите и пророците. Това са Старият и Новият завет. Кой свързва апостолите и пророците? Господ Христос. Без Него нито пророкът ще разбере апостола, нито апостолът пророка. Той пък е изпълнението на пророците и свидетелството на апостолите. Така, че Той е крайъгълният камък, Който свързва пророците и апостолите и ги държи ведно, както крайъгълният камък държи зидовете. И Старият, и Новият завет – целите са съединени в Него, осмислят се в Него, кръжат около Него, вдъхновяват се от Него, поддържат се от Него – от Господ Иисус Христос. Езичниците и евреите къде биха се срещнали и разбрали, ако не в Иисуса Христа Господа? Никъде освен в Него. В Него и чрез Него те се съединяват в един Нов Човек, в едно безсмъртно тяло, в една свята и съборна Църква. Тялото и душата се съединяват във висше свето приятелство само чрез Господ Иисус. Връзката на душата и тялото била враждебна чак до Неговото идване в тяло; и това враждуване накланяло към погубване на душата. Той ги  помирил и осветил. Така Той станал крайъгълен камък на всеки безсмъртен и богоугоден градеж, независимо дали се отнася за един човек, или за едно семейство, или народ, или за целия човешки род, или сега, или в миналото, или в бъдещето, или в старозаветно, или в новозаветно време. Той е носещият стълб[2] на всеки градеж, тъй като той е Глава върху тялото на Божията Църква.
О, Господи Иисусе Христе, опоро на нашето спасение, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 [1] авторът употребява думата мъченическа. Формално св. Иоан Златоуст не е убит, но заради претърпените от него страдания, без да се притесняваме от неточност, може да наредим лика му между мъчениците, което и прави в случая св. Николай (бел. прев.).
 
[2] В ориг. – главната стена (бел. прев.).
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 НОЕМВРИ

Разсъждение

Наказание и награда! И двете са в Божията ръка. Но както този земен живот е само сянка на истинския живот на небето, така наказанието и наградата на земята са само сянка на истинското наказание и награда във вечността. Главните гонители на светеца Божий Златоуст били Теофил – патриарх Александрийски, и царица Евдоксия. След мъченическата[1] Златоустова смърт и двамата ги постигнало люто наказание. А именно – Теофил полудял, а Евдоксия била натирена от двореца на цар Аркадий. Евдоксия скоро се разболяла от неизлечима болест, по тялото ѝ се отворили рани и червеи закипели из раните. Такава смрад се разнасяла от нея, че не било лесно човек да мине дори по улицата пред нейния дом. Лекарите употребили най-хубавите мазила, аромати и благовония само колкото да премахнат смрадта от скверната царица, но нямали голям успех. Накрая царицата умряла в смрад и мъки. Ала и след смъртта ѝ Божията ръка тегнела над нея. Цели 34 години, докато цар Теодосий не пренесъл мощите на св. Златоуст в Цариград, ковчегът с нейното тяло денонощно се тресял. А какво станало със Златоуст след смъртта му? Награда, награда, каквато само Бог може да даде. Аделтий – епископ Арабски, който приел изгнаника Златоуст в своя дом в Кукус, молил Бога да му покаже къде се намира Иоановата душа. Веднъж на молитва Аделтий бил като че ли вън от себе си и видял един сияен юноша, който го завел на небесата и му показал по ред иерарсите, пастирите и учителите, назовавайки всекиго по име. Но така и не видял Иоана. Ангелът го повел към изхода на Рая, а Аделтий бил много нажален. Когато ангелът го попитал за причината на неговата скръб, Аделтий отговорил, че му е мъчно, дето не видял любимия си учител – Иоан Златоуст. Ангелът му отговори: „Него не може да го види човек, докато е в тяло, защото той е до Божия престол заедно с херувимите и серафимите“.

БЕСЕДА за основата и крайъгълния камък

Утвърдихте [се] върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за крайъгълен камък (Ефес. 2: 20).

Основа на апостолите и пророците са, братя, животът и делата на апостолите и пророците. Това са Старият и Новият завет. Кой свързва апостолите и пророците? Господ Христос. Без Него нито пророкът ще разбере апостола, нито апостолът пророка. Той пък е изпълнението на пророците и свидетелството на апостолите. Така, че Той е крайъгълният камък, Който свързва пророците и апостолите и ги държи ведно, както крайъгълният камък държи зидовете. И Старият, и Новият завет – целите са съединени в Него, осмислят се в Него, кръжат около Него, вдъхновяват се от Него, поддържат се от Него – от Господ Иисус Христос. Езичниците и евреите къде биха се срещнали и разбрали, ако не в Иисуса Христа Господа? Никъде освен в Него. В Него и чрез Него те се съединяват в един Нов Човек, в едно безсмъртно тяло, в една свята и съборна Църква. Тялото и душата се съединяват във висше свето приятелство само чрез Господ Иисус. Връзката на душата и тялото била враждебна чак до Неговото идване в тяло; и това враждуване накланяло към погубване на душата. Той ги  помирил и осветил. Така Той станал крайъгълен камък на всеки безсмъртен и богоугоден градеж, независимо дали се отнася за един човек, или за едно семейство, или народ, или за целия човешки род, или сега, или в миналото, или в бъдещето, или в старозаветно, или в новозаветно време. Той е носещият стълб[2] на всеки градеж, тъй като той е Глава върху тялото на Божията Църква.

О, Господи Иисусе Христе, опоро на нашето спасение, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] авторът употребява думата мъченическа. Формално св. Иоан Златоуст не е убит, но заради претърпените от него страдания, без да се притесняваме от неточност, може да наредим лика му между мъчениците, което и прави в случая св. Николай (бел. прев.).

[2] В ориг. – главната стена (бел. прев.).Copyright © 2019, Мисионер. Created by Altera Group.

Труди се и укрепвай своята вяра. С течение на времето ще усетиш потреб­ност от молитва. Вярата ти не е силна и затова все още не те подтиква да се молиш.

Веднъж гледахме как слаба струя вода пада върху воденично колело и то си остава неподвижно. Изведнъж водата придойде и колелото се задвижи.

 Вярата е духовна сила. Слабата вяра не подтиква ума към размисъл за Бога, нито сърцето – към молитва. Силната вяра задвижва и ума, и сърцето, и цялата човешка душа. Докато е жива в човека, със своята сила тя подтиква душата му към Бога.

Казваш, че си прочел думите на Спасителя: Вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него и от това си заключил, че молит­вата изобщо не е нужна. Наистина Бог знае предварително всичко, от което се нуждаем, но все пак Той иска да Му се молим. Затова Спасителят ни е за­повядал да се молим непрестанно и ни е научил как да го правим. Това е по-лесно да се обясни на хора, които имат деца, отколкото на теб – неженения. И родителите знаят предварително какво е нужно на децата, но чакат да ги помолят. Защото родителите знаят, че молбата смекчава и облагородява детските сърца, прави децата покорни, смирени, кротки, послушни и бла­городни. Виждаш ли колко небесни искри избива кремъкът на молитвата от човешкото сърце?

Веднъж прочетох как един пътник спрял пред крайпътна къща. В нея имало работническо събрание. Изведнъж в къщата настанала пълна тиши­на. Работниците коленичили за молитва. Един от тях излязъл и започнал да се разхожда наоколо. Пътникът го попитал какво става вътре.

– Молят се Богу. А мен ме е срам и излязох. Пътникът замълчал.

– А ти кого чакаш? – попитал го работникът.

– Чакам да излезе някой, за да го попитам за пътя.

– Ами защо не ме питаш мен? И аз мога да ти го покажа.

 Пътникът поклатил глава и отговорил:

– Как би могъл да ми покаже верния път онзи, който се срамува от Бога и от своите братя?

Мисля, че при теб няма срам от молитвата, а просто слаба вяра. И така, грижи се за младенеца в себе си. Когато порасне и възмъжее, ще ти се от­плати стократно за твоя труд. Мъжествената вяра ще задвижи вътрешното колело на твоето битие и ти ще получиш нов живот.

Божият мир и благословение да бъдат с теб!

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

Труди се и укрепвай своята вяра. С течение на времето ще усетиш потреб­ност от молитва. Вярата ти не е силна и затова все още не те подтиква да се молиш.

Веднъж гледахме как слаба струя вода пада върху воденично колело и то си остава неподвижно. Изведнъж водата придойде и колелото се задвижи.

 Вярата е духовна сила. Слабата вяра не подтиква ума към размисъл за Бога, нито сърцето – към молитва. Силната вяра задвижва и ума, и сърцето, и цялата човешка душа. Докато е жива в човека, със своята сила тя подтиква душата му към Бога.

Казваш, че си прочел думите на Спасителя: Вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него и от това си заключил, че молит­вата изобщо не е нужна. Наистина Бог знае предварително всичко, от което се нуждаем, но все пак Той иска да Му се молим. Затова Спасителят ни е за­повядал да се молим непрестанно и ни е научил как да го правим. Това е по-лесно да се обясни на хора, които имат деца, отколкото на теб – неженения. И родителите знаят предварително какво е нужно на децата, но чакат да ги помолят. Защото родителите знаят, че молбата смекчава и облагородява детските сърца, прави децата покорни, смирени, кротки, послушни и бла­городни. Виждаш ли колко небесни искри избива кремъкът на молитвата от човешкото сърце?

Веднъж прочетох как един пътник спрял пред крайпътна къща. В нея имало работническо събрание. Изведнъж в къщата настанала пълна тиши­на. Работниците коленичили за молитва. Един от тях излязъл и започнал да се разхожда наоколо. Пътникът го попитал какво става вътре.

– Молят се Богу. А мен ме е срам и излязох. Пътникът замълчал.

– А ти кого чакаш? – попитал го работникът.

– Чакам да излезе някой, за да го попитам за пътя.

– Ами защо не ме питаш мен? И аз мога да ти го покажа.

 Пътникът поклатил глава и отговорил:

– Как би могъл да ми покаже верния път онзи, който се срамува от Бога и от своите братя?

Мисля, че при теб няма срам от молитвата, а просто слаба вяра. И така, грижи се за младенеца в себе си. Когато порасне и възмъжее, ще ти се от­плати стократно за твоя труд. Мъжествената вяра ще задвижи вътрешното колело на твоето битие и ти ще получиш нов живот.

Божият мир и благословение да бъдат с теб!

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

О, Пресвета и Преблагословена Майко на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Пречиста Приснодево, Богородице Марие, Покровителко и Застъпнице наша! Припадаме и Ти се покланяме пред Твоята света и чудотворна Иерусалимска икона, и смирено Ти се молим; чуй гласа на нашите молитви, които Ти принасяме от душа, виж нашите скърби и изкушения и като истинска любвеобилна Майка, побързай да ни помогнеш, защото сме безпомощни, унили, паднали в множество грехове и винаги прогневяващи нашия Господ и Създател. Умоли Го, Владичице, да не ни погубва заради беззаконията ни, но заради Твоето застъпничество да ни яви Своята човеколюбива милост. Изпроси за нас, Всеблага, здраве душевно и телесно, съвършено покаяние за греховете ни, преуспяване в християнските добродетели, мирно и благочестиво житие, плодородие на земята, благоразтворение на въздуха, навременни дъждове и благословение свише на всички наши добри дела и начинания. Съхрани ни и запази в мир и благоустроение и помогни на всички нас да понесем благото и леко Христово иго с търпение и смирение, за спасение на душите ни, защитавайки ни с Твоя Майчински покров от дяволските изкушения и от всяко зло. О, всевъзпявана Царице, всеблага Майко Божия! Простри Твоите богоносни ръце за молитва към Твоя възлюбен Син, нашия Господ Иисус Христос, и заедно с другите светии, които Му се молят, в това число и изобразените на иконата Ти Твои праведни родители Иоаким и Анна, Го умоли да ни помилва и избави от вечната погибел, и както някога си дарувала утешение в тежката скръб и добро обещание на молещия се пред тази Твоя икона Нил, така чуй сега и нас, смирените и грешни Твои раби, които Ти се молим, и ни покажи Твоите велики щедрости: болните изцери, скърбящите утеши, бедстващите избави, пътешестващите и плаващите по море запази невредими, и всички нас удостой да завършим благочестиво земното си житие, да получим добра християнска кончина, да станем причастници на Светите Тайни и да наследим Небесното Царство. Само така – в свята радост и светлина – ние ще можем да възпеем и възвеличим Твоето, и на родения от Тебе Господ наш Иисус Христос, милосърдие. На Него, заедно с безначалния Негов Отец, и Пресветия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение, во веки веков. Амин.

30 НОЕМВРИ / 17 НОЕМВРИ

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЕЛЕОТОЧИВА“

СВ. ГРИГОРИЙ НЕОКЕСАРИЙСКИ

СВ. ЛАЗАР ИКОНОПИСЕЦ

Тропарь святителю Григорию Чудотворцу, епископу Неокесарийскому, , глас 8

В моли́твах бо́дрствуя, чуде́с де́ланьми претерпева́я,/ тезоиме́ние стяжа́л еси́ исправле́ния,/ но моли́ся Христу́ Бо́гу, о́тче Григо́рие,/ просвети́ти ду́ши на́ша,// да не когда́ у́снем в смерть.

Кондак святителю Григорию Чудотворцу, епископу Неокесарийскому, , глас 2

Чуде́с мно́гих прие́м де́йство,/ зна́меньми ужа́сными де́моны устраши́л еси́,/ и неду́ги отгна́л еси́ челове́ческия, всему́дре Григо́рие:/ чудотво́рец же имену́ешися,// зва́ние от дел прие́м.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 НОЕМВРИ

Разсъждение

Следните примери от живота на св. Григорий нека покажат как Бог пази и спасява праведника от напаст. Още когато бил във философската школа в Александрия, св. Григорий пазел в чистота своята душа и своето тяло, както ги пазил и опазил до края на своя живот. В това отношение той бил изключение от тогавашната разпусната младеж. Това предизвиквало завист и омраза между неговите другари. За да го унижат, те намерили и изпратили една блудница да изпълни техния злобен замисъл. Веднъж, когато Григорий бил на един площад с най-известните учители и философи, тази скверна жена се приближила и започнала с викове да иска от Григорий да ѝ заплати това, което уж ѝ дължал за нечиста връзка с нея. Чувайки това, едни от присъстващите хора се съблазнили, а други се ядосали на безсрамната жена и започнали да я гонят. Но тя, с още по-силен глас, почнала да вика и да иска пари. Невинният Григорий почервенял, както би почервеняло всяко невинно същество пред грубата клевета, но не проявил нито гняв[1], нито омраза, а казал на един от другарите си да ѝ даде колкото иска, само и само да се махне. Другарят му го послушал и дал на жената исканите пари. Но начаса Бог пратил зъл дух върху жената, тя паднала на земята, започнала да се гърчи и скубе, да скърца със зъби, а от устата ѝ да излиза пяна. А незлобливият като агне свети Григорий се помолил за нея на Бога и жената оздравяла и се изправила. Така, вместо с унижение, Григорий се сдобил с по-голяма слава. Втори пример – когато настанало люто гонение срещу християните, св. Григорий ги посъветвал да се скрият, а и той самият с дякона си се отдалечил в една планина. Но царските войници ги забелязали и тръгнали към тях. Когато били съвсем близо, Григорий се помолил на Бога за помощ и Бог изведнъж ги направил невидими за техните преследвачи. Напразно войниците обикаляли близо до тях, без да могат да ги видят, и накрая се върнали без тях назад.

БЕСЕДА за ширината и дължината, за дълбочината и височината

Да можете проумя с всички светии що е ширина и дължина, дълбочина и височина (Ефес.3: 18).

Това е плодът на вярата и любовта! Това са царските дарове, които донася Царят Христос, когато се всели в човешкото сърце. Проумяване на спасителните тайни; проумяване на всичко онова, което е важно за човешкия живот. Но това проумяване не е нито лично, нито изключително, не е собствено и оригинално, а е в съгласие с разбирането на всички светии. Защото кои са свèти, ако не богатите с вяра и любов? Тям се дарува проумяването на Божиите тайни заради тяхната вяра и любов. Сравни твоето разбиране с тяхното разбиране и ако видиш разлика, не си на прав път. Ако твоето разбиране съвпада с тяхното, значи си достигнал тяхната мярка на вяра и любов – следователно Христос се е вселил в твоето сърце. Тогава ще разбереш каква е ширината на Божията любов, която включва в плана си спасението и на евреите, и на езичниците; и каква е дължината на Промисъла Божий, Който предвечно е изготвил плана за спасение последователно чрез пророците и многото чудеса; и каква е дълбочината на Христовото смирение, поради което Той лично слязъл в Ада, за да спаси душите на праведниците; и каква е височината на славата Христова, която като човек приел след завършване на Своето спасително дело на земята. Както Кръстът Христов се простират ширината и дължината, и дълбочината, и височината, обхващайки всичко, обяснявайки всичко, призовавайки всички, милувайки всички и възвисявайки всички.

О, Господи Иисусе Христе, благий Господи наш, помилвай ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – сръдня (бел. прев.).