01.01.2020


1 ЯНУАРИ / 19 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. БОНИФАЦИЙ

СВ. ГРИГОРИЙ ОМИРИТСКИ

Тропарь мученику Вонифатию Тарсийскому, глас 4

К сосло́вию по́слан му́чеников,/ му́ченик был еси́ и́стинен,/ пострада́в за Христа́ крепча́йше, всехва́льне,/ мощми́ же возврати́лся еси́ ве́рою посла́вшей тя, Вонифа́тие блаже́нне,// моли́ Христа́ Бо́га прия́ти нам грехо́в проще́ние.

Кондак мученику Вонифатию Тарсийскому, глас 4

Свяще́ние непоро́чное/ самово́льне Тебе́ приве́л еси́,/ и́же от Де́вы тебе́ ра́ди роди́тися Хотящему,/ свя́те венчено́сче,// прему́дре Вонифа́тие.
 
Ин кондак мученику Вонифатию Тарсийскому, глас 4

Изы́де к прия́тию страстоте́рпческих моще́й и стра́ждущих зако́нне ве́ры ра́ди зря́,/ показа́л еси́ му́жески кре́пость свою́,/ устреми́вся на стра́сти испове́данием во Христа́,/ И́же прие́м по́честь побе́ды твоего́ страда́ния,// Вонифа́тие, при́сно моли́ за ны.
 
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ДЕКЕМВРИ
 
 
Разсъждение
 
Дали може с вярата да се преместват планини (Мт. 17: 20)? Несъмнено може; и още повече може – с вяра може да се подтикне и сам Бог към милосърдие спрямо нас,  грешните. В омиритския град Афар повечето жители били евреи. Св. Григорий се трудел да ги приведе в християнството. Тогава евреите предложили на св. Григорий и на цар Аврaмий диспут за вярата и ако те (евреите) бъдели победени, всички щели да преминат в Христовата вяра. Няколко дена, в присъствието на няколко хиляди души – евреи и християни, продължил диспутът. Като видели, че ще бъдат победени с непобедимите Григориеви аргументи и доказателства, поискали по някакъв начин Григорий да им покаже Христос жив, така, че те да го видят със собствените си очи, и тогава щели да повярват. Имайки, заради чистото си сърце, голямо  дръзновение пред Господа, св. Григорий коленичил, обърнат на изток, и почнал пред всички да се моли на Бога. Когато свършил молитвата, земята се затресла, ударил гръм. От изток се задал един светъл облак, пламтящ като огън и с блестящи лъчи, започнал леко да се спуска към земята, към мястото, където се били събрали хората. Посред облака стоял човек с неописуема красота, c лице необичайно сияещо и одеждата му, като че ли била изтъкана от мълния. Той се движел върху облака, докато не дошъл над самия епископ Григорий. Всички го видели в слава и невиждана красота и от страх паднали по лице на земята. Григорий възкликнал: Един свят, един Господ, Иисус Христос, во славу Богу Отца. Амин. Тогава от облака[1] се чул към евреите глас: „По молитвата на епископа ви изцерява Разпнатия от вашите отци“.[2] И светлият облак полека се отдалечил, така като и бил дошъл. После евреите се кръстили.
 
БЕСЕДА за Самуил
 
 
За това дете се молих и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих; и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му – да служи на Господа (1 Цар. 1: 27–28).
 
От Бога бил измолен и на Бога бил посветен Самуил, водачът на израилския народ.
Блажената Анна, бездетната му [дотогава ] майка, със сълзи и жертви го измолила от Бога. И него единствения, най-голямото ѝ богатство, дала от най-ранно детство да служи на Господа. Мъдрата майка не смята своите деца за свои, а за Божии. Божии са и когато Бог ги дава, Божии са, и когато Бог ги взима, но най-много са Божии, когато майка им сама ги посвещава на Бога. Божият дар се връща на Бога като дарение. Защото ние нищо нямаме свое, за да го дадем Богу, освен онова, което сме получили от Него. Малкият Самуил живеел при храма, между покварените синове на свещеник Илий, но не се покварил. А Господ не искал да се яви на грешните старци, но се явявал на това чисто дете… Защото Самуил изпълнявал волята Божия и не остана ни една негова дума неизпълнена (1 Цар. 3: 19). И Самуил, от младини до старост, бил съдия на народа, и не сторил нищо лошо, нито на Бога, нито на хората. Бог му дал сила, та пророкувал и вършел чудеса: победил всички Божии и народни врагове; и помазал двама царе – Саул и Давид. А когато остарял, призовал народа и попитал дали някога, някому е причинил насилие, или от някого взел подкуп. А народът в един глас отговорил: Ти не си ни обиждал, нито си ни притеснявал и от никого нищо не си взел[3] (I Цар. 12: 4). Ето, такъв е, който от Бога бил дарен и на Бога дар е даден, и който растял с Божието благословение и с майчиното благословение. Нека майките да се възползват от примера на блажена Анна. Нека съдиите и народните водачи да се възползват от примера на праведния Самуил.
     О, светий и пресветий Господи, благий и преблагий, отвори нашата душа, да видим Твоята святост и благост, за да се покаем за своите грехове[4]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 
 
[1] В ориг. – славата Господня (бел. прев.).
 
[2] В ориг. – „Заради епископската молитва вас ви изцерява Разпнатия от вашите отци“ (бел. прев.).
 
[3] В ориг. – нито нещо си взел от нечии ръце (бел. прев.).
 
[4] В ориг. – от своята злоба (бел. прев.).
 
 

ДО ЕДИН ЮНАЧЕН ХЕРЦЕГОВЕЦ, КОЙТО КАЗВА, ЧЕ БЕЗ ВЯРА НЯМА ЮНАЧЕСТВО


Дивни са твоите наблюдения, доблестна душо. Без искрена и твърда вяра в Живия Бог няма храброст. А където няма храброст, хората си служат само с лукавство и интриги. Само Гацко, казваш, е дало повече юна­ци, отколкото един европейски град. Ами Невесине, ами Дробняци! Всички онези юначни люде, които ти споменаваш в писмото си: поп Богдан Зимонич, Ивица Церович, Иаков Дакович, Стоян Ковачевич и други, са имали детска вяра в Бога и в крайната победа на правдата – проста и чиста, неразядена от съмнения и неопетнена от нечисти сметки. Онези, които се боят от  Бога и обичат народа си, не могат да не бъдат юнаци. За тях смъртта е шега. А който не се бои от смъртта, от какво друго може да се бои? Онова, което разказват очевидците за поп Богдан, не може, мисля, да се намери дори в ле­гендарния индийски епос. Той така силно вярвал, че Провидението го пази и че не може да загине, че викал на уплашените си другари: „Скрийте се зад гърба ми“. А колко широк бил гърбът на поп Богдан, ти по-добре знаеш, защото си го виждал на живо.

Такова е било тогава времето и от такъв вид – юначеството. На мен ми  е много мила твоята искреност и това, че отдаваш дължимото и на храбреците мюсюлмани. Но и между тях се споменават като храбреци само онези, които са вярвали в Бога и са се бояли от Него. По мое мнение, не турската сабя е покорила Балканите и Европа до Виена, а силната вяра на турците. Заедно със силната вяра е вървяла и здрава дисциплина, и доблест. Въоръ­жени с това невидимо, но и до днес решаващо оръжие, турците са били в  състояние да създадат държава от Индия до Будапеща, една от най-големи­те държави в историята; да я създадат и да я удържат по-дълго, отколкото англичаните владеят Индия. Когато султан Сюлейман със стохилядна армия тръгнал от Одрин срещу Унгария, той издал заповед да бъде отсечена главата на всеки войник, който се осмели да граби или обижда народа в земите, през които преминавали. Както в Стария Завет! Но в лицето на херцеговците и черногорците този храбър азиатски народ намерил достойни съперници във вярата и честта. Толкова по-славни са имената на онези твои земляци, които се боят от Бога и обичат своя народ.

А сега се оплакваш, че след войната героите и героизмът са изчезнали. Това мирновременно поколение ти прилича, казваш, на куп пиявици,

които са се впили в земните наслади, плод от кръвта на балканските герои и мъченици. Но нима войната е престанала? В Книга Иов пише: ,,Човек е във война на този свят”. Преди края на живота си апостол Павел възкликва :,,Добра война воювах”.

Войната не винаги е война с пушки и мечове. Има и друг вид война – за живота и за душата. Тази война се води и сега. Някой се бори с болестите, някой с изкушенията, някой за своето лице и своята чест, някой в защита на слабите и немощните и т.н. А където има борба, там трябва да има и герои. Ако тези герои не са видни навсякъде и от всички, това не означава, че ги няма. Има ги, има ги мнозина. Има ги и в домовете, и по улиците, и в болни­ците, и по нивите. Защото в живота героизмът не е дял само на генералите, но и на редниците.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

31.12.2019



31 ДЕКЕМВРИ / 18 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)


СВ. МЪЧЕНИК СЕВАСТИЯН И ДРУЖИНАТА МУ

СВ МОДЕСТ, ПАТР. ИЕРУСАЛИМСКИ

Тропар на мъчениците, глас 1

С болките на светиите, пострадали за Тебе,
смили се, Господи, и всичките наши болести изцери,
Човеколюбче, молим Те.

Тропарь святителю Модесту, патриарху Иерусалимскому, глас 4

Преподо́бно пожи́в, богому́дре Моде́сте,/ и святи́тельскою оде́ждою украше́н,/ па́стырю Иерусали́ма блаже́ннейший,/ в весе́лии ны́не Христу́ предстои́ши/ и концы́ озаря́еши чудесы́,/ помо́щник у́бо бу́ди тя призыва́ющим,// моля́ся, о́тче, о всех нас.
 
Кондак святителю Модесту, патриарху Иерусалимскому, глас 3

Све́тлых по́двигов твои́х тве́рдость/ и сострада́ния ко всем бога́тство ви́дя,/ Всеблаги́й Подвигополо́жник Бог/ бога́тых дарова́ний Свои́х сподо́би тя, Моде́сте,/ сла́вный иера́рше и чудотво́рче./ Тем, моля́щеся тебе́, вопие́м:/ свобожда́й нас от лю́тых обстоя́ний// и неду́гом на́шим пода́ждь исцеле́ние.
 
 
                                             Из „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
                                                                                         
    В този живот човек се изправя пред избор: или земното царство, или Царството Небесно. Бог не принуждава никого към този избор, но всеки решава [го прави] свободно. Когато братята Марк и Маркелин били осъдени на смърт, езическият съдия им оставил един месец за размисъл: дали да се отрекат от Христа, или да бъдат погубени. Тогава в затвора дошли техните роднини с един съвет, а св. Севастиан – с друг. Роднините плачели и ги молели да изпълнят волята на съдията и да пощадят своята младост. Разплаканият им баща им показвал побелелите си коси и своите немощи[1]; майка им ги заклевала в млякото[2], с което ги била откърмила; децата им плачели около тях. Всъщност всички те им предлагали да се отрекат от Царството Небесно заради земното царство. А Севастиан ги съветвал противоположно на това, казвайки им: „О храбри Христови войници, нима заради ласките на своите роднини искате да загубите вечния венец… Нима заради женските сълзи ще изпуснете знамето на победата?… Този живот е преходен и толкова непостоянен и неверен, че даже и своите любители никога не може да запази. Каква полза от този живот, па ако ще някой и сто години да живее? Като дойде последният ден, не изглеждат ли всички изминали години и всички земни наслади, като че ли никога не са били? Наистинa е неразумно да се боите от изгубването на този скоропреходен живот, когато ви чака[3] вечният, в който насладите, богатството и веселието, като започнат, никога не ще се свършат, и остават безкрайни вовек-века. Спомнете си Господните слова: И врагове на човека са неговите домашни (Мт. 10: 36). Не са ви приятели онези, които ви разделят от Бога“. С тези и още много други думи св. Севастиан победил и светите мъченици още повече пожелали Царството Небесно пред земното царство и радостно отишли на смърт за Христа.
 
 БЕСЕДА за Рут
 
Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог… само една смърт ще ме раздели от тебе (Рут 1: 16–17).
 
   Удивителни са тези думи, когато ги каже син на баща си, дъщеря на майка си и жена на мъжа си. Но трижди по-дивни са, когато снаха ги каже на своята свекърва. А тези думи казала блажената Рут на своята опечалена свекърва Ноемин. Като умрели Ноемините синове в моавитската земя, където живеели като пришълци, старата им майка намислила да се върне в своето отечество Витлеем и там да остави костите си. Благородна и в болката си, Ноемин посъветвала младите си снахи [вдовици] да останат в земята си и да се омъжат повторно. Орфа останала, а Рут рекла: Само една смърт ще ме раздели от тебе. Прекрасен пример как свекърва може нежно да обича снахите си, а и как снаха може с цялото си сърце да бъде предана на своята свекърва! Но във Витлеем някой трябвало да храни тези две души. Кой ще ги храни? Бог и трудолюбивите[4] Рутини ръце. Ще тръгна по нивите и ще събирам класове – казала снахата на свекърва си. Иди, дъще моя, – отговорила Ноемин. В чужда нива, след чужди жетвари трябвало [Рут] да събира класове. Това не е само труд, това е и срам. Но от любов към старата си свекърва Рут взела на себе си и труда, и срама. Всевиждащият Бог видял тези две сладки души и се зарадвал. Зарадвал се техният Творец, наградил ги и ги прославил, както само той знае да награждава и прославя онези, които се боят от Него. И наредил Бог по своя промисъл, та Рут да иде на нивата на богатия Воз да събира класове. Видял Воз Рут и я поискал [за жена] от Ноемин. От този брак се родил Овид, Иесеев баща и дядо на цар Давид.
Прочие Рут се унизила до просякиня, а Бог я направил родоначалница на великия цар, от когото произлезли много царе, и най-после – Царят на царете, Господ наш Иисус Христос. О, всевиждащий Господи, Господи благий, колко Си дивен в Своя промисъл за праведните и милостивите. Напътствай ни и се смили над нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор  – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
[1] В ориг. – своята болест (бел. прев.).
 
[2] В ориг. – с млякото от гърдите ѝ (бел. прев.).
 
[3] В ориг. – ще приемете (бел. прев.).
 
[4] В ориг. – полезните (бел. прев.).
 
 
 

30.12.2019



30 ДЕКЕМВРИ / 17 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)



СВ. ПРОРОК ДАНИИЛ И СВВ. ОТРОЦИ

Тропарь пророку Даниилу и трем отрокам Анании, Азаpии и Мисаилу, глас 2

Ве́лия ве́pы испpавле́ния:/ во исто́чнице пла́мене, я́ко на воде́ упокое́ния,/ святи́и тpие́ о́тpоцы pа́довахуся,/ и пpоpо́к Дании́л льво́м па́стыpь я́ко о́вцам явля́шеся.// Тех моли́твами, Хpисте́ Бо́же, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророку Даниилу, глас 3

Просвети́вшееся Ду́хом чи́стое твое́ се́рдце,/ проро́чества бысть светле́йшаго прия́телище,/ зри́ши бо я́ко настоя́щая дале́че су́щая./ Львы укроти́л еси́, вве́ржен в ров;// сего́ ра́ди тя почита́ем, проро́че блаже́нне, Дании́ле сла́вне.

Кондак трем отрокам Анании, Азаpии и Мисаилу, глас 6

Рукопи́саннаго о́браза не поче́тше,/ но Неопи́санным Существо́м защити́вшеся, треблаже́ннии,/ в по́двизе огня́ просла́вистеся,/ среде́ же пла́мене нестерпи́маго стоя́ще, Бо́га призва́сте:/ ускори́, о Ще́дрый,/ и потщи́ся, я́ко Ми́лостив, в по́мощь на́шу,// я́ко мо́жеши хотя́й.
 
 
                                   ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Чрез поста на първо място се придобива телесна чистота, а след телесната чистота и духовна чистота. Въздържанието в храненето, според  думите на сина на благодатта, св. Ефрем Сирин, означава „не пожелавай и не искай много сладки и скъпи ястия; не яж нищо извън определеното време; не се предавай на духа на чревоугодието; не възбуждай в себе си глад, като гледаш вкусни гозби, и не желай ту едно, ту друго ястие“. Голяма заблуда е, че въздържанието в храненето и постната храна вредят на телесното здраве. Известен факт е, че постниците са живеели най-дълго и най-малко са боледували. Пример за това ни дава и св. пророк Даниил заедно с тримата момци във Вавилон. Когато царят наредил на евнуха си да храни тези младежи с ястия от царската трапеза и да ги пои с добро вино, Даниил рекъл на евнуха, че те не желаят да вземат царската храна и питиета, а само растителна храна. (Понеже Даниил не искал да яде ястия, поръсени с кръвта на идолските жертви). A евнухът се побоял момците да не отслабнат от постната храна и споменал за своя страх пред Даниил. Тогава пророкът му предложил да направи един опит и да се увери, че от постната храна няма да отслабнат; а именно – останалите младежи в царския двор да храни с ястията от царската трапеза, a тях четиримата в течение на десет дни да храни само с растителна храна, и после нека направи сравнение. Евнухът послушал Даниила и постъпил според предложението му. След десет дни лицата на четиримата младежи, които постили, били по-светли, a телата им по-силни, отколкото на вавилонските младежи, които яли и пили от царската трапеза.
 
БЕСЕДА за Иисус Навин
 
Не се отклонявай от него (от заповедите)[1] ни надясно, ни наляво… не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш (Ис. Нав. 1: 7 и 9).
 
 
Иисус Навин във всичко докрай послушал Господа, без да отстъпва нито надясно, нито наляво от Господните заповеди. Водейки народа през непознатата земя и през гъстите [военни] редове на неприятелите, той нито се побоял, нито се уплашил. Считал себе си за оръдие Божие и своите воини за Божии воини. Както верният войник слуша заповедите на своя воевода, така и той слушал и изпълнявал волята на Живия Бог. Нищо не приписвал на себе си; нищо добро; никаква сила; никаква заслуга, но всичко на Бога и само на Бога. Не се уповавал[2] ни най-малко ни на своята войска, ни на своето оръжие, ни на своята мъдрост, но на Бога и само на Бога, Всесилния и Всемъдрия. Вижте, братя, с какви хора е Бог!  О, да биха християнските владетели и воеводи видели и научили от Божия служител Иисус как се служи Богу! О, ако всички те веднъж биха разбрали, че най-добре се служи на народа, когато се служи на Бога, а не може да се служи на народа, без да се служи Богу! Господ Бог изпълнил Своето обещание и бил с Иисус Навин до завършека на делата му и на неговия живот. А че Господ бил с него, показват великите и страшни чудеса, които Господ явил чрез Своя верен служител. Бог разделил Иордан, та народът без мост преминал по сухо; Бог направил така, че от гласа на тръбите паднали иерихонските стени; Бог отворил очите на Иисус, та да види великия Архангел с меч в ръка; Бог предал силните врагове в ръцете на израилтяните; Бог спрял слънцето над Гаваон и месеца над Айлонската долина. Наистина, никога и никъде Бог не оставил Своя служител Иисус, защото и Иисус не оставил неизпълнена нито една Божия заповед. Свидетелят на живия Бог и предобраз на Спасителя[3] на света вече остарял и в преклонна възраст поучавал своя народ, както и него Бог в началото учил:  [Не] се отклонявайте от него ни надясно, ни наляво…, а се привържете към Господа, вашия Бог (Иис. Нав. 23 гл.).
О, Господи Исусе, Сине Божи, Който чрез Твоя верен служител Иисус Навин си показал предивни чудеса, укрепи ни и охрабри нас, та да не отстъпим от Тебе нито надясно, нито наляво заради Твоята слава и нашето спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 
[1] Поставеното в скоби е от св. Николай или от сръбския редактор на книгата „Охридски пролог“ (бел. прев.).
 
[2] В ориг. – не бил уверен (бел. прев.).
 
[3] В ориг. – Светителя (бел. прев.).
 
 

29.19.2019



  29 ДЕКЕМВРИ / 16 ДЕКЕМВРИ



НЕДЕЛЯ НА СВВ. ПРАОТЦИ ХРИСТОВИ

СВ. АГЕЙ

СВ. ЦАРИЦА ТЕОФАНИЯ

СВ. МАРИН


Тропарь святым праотцам, глас 2

Ве́рою пра́отцы оправда́л еси́,/ от язы́к те́ми предобручи́вый Це́рковь,/ хва́лятся в сла́ве святи́и,/ я́ко от се́мене их есть плод благосла́вен,/ без се́мене Ро́ждшая Тя.// Тех моли́твами, Христе́ Бо́же, поми́луй нас.

Кондак святым праотцам, глас 6

Рукопи́саннаго о́браза не поче́тше,/ но Неопи́санным Существо́м защити́вшеся, треблаже́ннии,/ в по́двизе огня́ просла́вистеся,/ среде́ же пла́мене нестерпи́маго стоя́ще, Бо́га призва́сте:/ ускори́, о Ще́дрый, и потщи́ся, я́ко Ми́лостив, в по́мощь на́шу,// я́ко мо́жеши хотя́й.
 
Тропарь пророку Аггею, глас 2

Проро́ка Твоего́ Агге́я па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророку Аггею, глас 4

Просвети́вшееся ду́хом чи́стое твое́ се́рдце,/ проро́чества бысть светле́йшаго прия́телище:/ зри́ши бо, я́ко настоя́щая, дале́че су́щая;/ сего́ ра́ди тя почита́ем,// проро́че блаже́нне Агге́е сла́вне.
 
                                                 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Голям труд полагали светите, за да oбуздаят в себе си гордостта и самочинието и да навикнат на пълно послушание и преданост, било към своите [духовни] ръководители,  докато били живи, било към самия Бог. Манастирът на св. Сава Освещени се отличавал с особена дисциплина, ред и безропотно послушание. Когато св. Иоан Дамаскин постъпил в този манастир, никой от знаменитите духовници не се осмелил да вземе за свой послушник толкова прославен царедворец и писател. Тогава игуменът го предал [в послушание] на един прост, но строг старец. Старецът наредил на Иоан да не прави нищо без негово знание и одобрение. Случило се обаче да умре един калугер, който имал в същия манастир роден брат. Този монах неутешимо скърбял за умрелия си брат. За утеха на брата Иоан написал посмъртни стихири за умрелия – познатите песнопения на опелото, които Църквата и до ден-днешен изпълнява. След като ги написал, Иоан почнал да ги пее. Неговият старец, като чул пеенето, много се разгневил и прогонил Иоана от себе си. Като чули за Иоановото изгонване, някои братя се осмелили, отишли при стареца и почнали да го молят да прости на Иоан и да го приеме обратно. Но старецът останал непоколебим. Иоан горко плачел и ридаел, че престъпил заповедта на своя старец. Братята още веднъж замоли стареца да му наложи някаква епитимия и след това да му прости. Тогава старецът наложил на своя ученик такава епитимия –  ако желае прошка, със собствените си ръце да почисти и измие всички клозети по килиите в манастира. Натъжените братя съобщили това на Иоан, мислейки, че Иоан по-скоро ще напусне манастира, отколкото да стори това. Но като чул поръката на стареца, Иоан се зарадвал твърде много и с радост изпълнил заповедта му. Като видял това, старецът се разплакал, прегърнал Иоан и през сълзи казал: „О, какъв страдалец родих в Христа. О, какъв човек, истински син  на светото послушание“.
 
БЕСЕДА за Мойсей  
 
А Мойсей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята (Числа 12: 3).
 
 
Мъж избран, велик чудотворец, предобраз на Господ Иисус Христос в чудотворството, победител в Египет, победител в пустинята, вожд на народа – как да не се възгордее! Но ако се беше възгордял, Мойсей не би бил всичко онова, което е бил. Възгордяват се онези, които мислят, че вършат своето дело на този свят, а не делото Божие, и които мислят, че със своята сила го вършат, а не с Божията. А великият Мойсей знаел, че той е извършител на Божието дело, и че силата, с която го вършел, е Божията сила, а не неговата. Затова не се възгордял нито от страшните чудеса, които извършил, нито от великите победи, които постигнал, нито от мъдрите закони, които дал на народа си. Господ е моя сила и моя слава – казал Мойсей (Изх. 15: 2). От целия сонм Израилев, в пустинята никой не е чувствал толкова силно своята собствена немощ като този – най-великия сред това множество. Във всяка работа, на всяко място, във всеки миг той очаквал помощ само от Бога. „Какво да направя?“ – викал той към Бога и непрестанно очаквал да чуе Божия отговор и [проявата] на Божията сила. Най-кроткият човек между всички човеци на земята. Защото всички други са криели нещо в себе си, уверени били в себе си, а той – нищо. Той бил всецяло потопен в Бога и съкрушен пред Бога. Когато трябвало да нахрани и напои народа, той се обръщал към Бога; или трябвало да се бори с неприятелите, вдигал ръце към Небето; или трябвало да укротява народния бунт, той викал към Бога. Кротък и прекротък Мойсей! И Бог наградил Своя верен служител с велика слава. Бог го удостоил на Тавор да се яви заедно с Илия пред Господ Спасителя.
О, Господи, Боже кроткий, Пастирю добрий, направи нас кротки, подобни на Мойсей и апостолите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 
 

28.12.2019


  28 ДЕКЕМВРИ / 15 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)


СВ. ЕЛЕВТЕРИЙ ИЛИРИЙСКИ

СВ. ПАВЕЛ ЛИТРИЙСКИ

Тропарь священномученику Елевферию Иллирийскому, глас 4

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обре́л еси́, Богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д:/ сего́ ра́ди сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Елевфе́рие,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Елевферию Иллирийскому, глас 2

Я́ко удобре́ние свяще́нников, преподо́бне,/ и предувеща́ние страстоте́рпцев вси восхваля́ем/ и про́сим тя, священному́чениче Елевфе́рие,/ любо́вию па́мять твою́ пра́зднующия/ бед многообра́зных свободи́,// моля́ непреста́нно о всех нас.

Тропарь преподобному Павлу Латрийскому, глас 4

Я́ко Безпло́тных единовсе́льника/ и всем преподо́бным соо́бщника,/ всесла́вне Па́вле, пое́м тя и мо́лим тя:/ моли́ся всегда́ о нас,// я́ко да обря́щем ми́лость.

Кондак преподобному Павлу Латрийскому, глас 8

От ю́ности, му́дре, я́же па́че смы́сла вожделе́л еси́ му́жески,/ мирски́й мяте́ж оста́вил еси́/ и был еси́ Боже́ственнаго ра́ди жи́тельства Тро́ицы жили́ще/ и просвети́л еси́ ве́рою приступа́ющия тебе́.// Тем зове́м: ра́дуйся, Па́вле пребога́те.
 

                                             ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
За неволно убийство земният съд освобождава убиеца. Но Църквата налага епитимия на неволния убиец, епитимия много по-лека, отколкото на преднамерения убиец, но не го оставя без епитимия. Ако свещеник убие неволно, Църквата доживотно му забранява свещенослужение. Християнинът с чувствителна душа и изострена съвест налага на себе си по-тежка епитимия от отредената от Църквата. Св. Пард, бидейки колар, веднъж отишъл в Иерихон. Като оставил своите мулета пред гостилницата, той влязъл в нея. В това време едно дете паднало под мулето и мулето го стъпкало с крака,  и го умъртвило. Когато Пард видял мъртвото окървавено дете, убито от неговото муле, тъй се съкрушило сърцето му, като че ли самият той бил умишлено виновен за смъртта на детето. И този съвестен човек наложил на себе си тежка епитимия; зарязал занаята си, напуснал света и макар да бил съвсем млад, се отдалечил в пустинята на тежък телесен подвиг, духовен труд и покаяние. С много плач принесъл покаяние пред Бога за убитото дете. Желаел да заплати за живота на детето със своя живот. Молил Бога, та Бог да нагласи това. Дразнил лъв, та лъвът да го разкъса, но лъвът побягнал от него. Лягал на тясна пътека, по която минавал лъвът, та звярът да го умъртви, но лъвът го прескачал и не искал да го докосне. Виждайки в това волята Божия да живее, а да не погине, той се успокоил, но до смъртта си съкрушено се  каел… Не е ли това чувствителна, човеколюбива и богобоязлива душа? Не е ли това една изтънчена и изострена съвест на един истински християнин?
 
БЕСЕДА за Иосиф
 
Но той, като остави дрехата си в ръцете ѝ, затече се и избяга навън (Бит. 39: 12).
 
Две големи и тежки изкушения претърпял и победил незлобният и целомъдрен Иосиф; изкушение от злобната завист от страна на родните му братя и изкушение от блудната страст на една египтянка – жена съблазнителка. Завистта го продала за роб, а блудната страст го хвърлила в тъмницата. И в единия, и в другия случай той се отплатил на злото с добро: нахранил гладните си братя и спасил живота и престола  на изплашения цар, и на народа. Братята му замислили да го убият, но Бог го запазил; блудната жена замислила да го унищожи, но Бог го запазил. От роб и затворник, Бог го увенчал със слава и неограничена власт. Тогова, когото злобните му братя можели с един удар да убият, и когото силната Пентефриева жена можела в миг да умъртви, Бог направил всесилен господар над живота на много милиони човеци и единствен хранител на гладните негови братя. Тъй чудна е Божията милост към праведниците! Тъй Господ умее да запазва и да прославя незлобливите и праведниците. Във величието на Иосифовата съдба ние виждаме величието на Божията милост. Едно Око никога не спи, братя мои. Да бъдем незлобливи и целомъдрени и да се не боим нито от злобата, ни от клеветите, ни от тъмница, нито от поругание, нито от беди. Напротив, да се радваме, когато заради незлобливост и целомъдрие ни сполети всичко това, да се радваме и с вяра да очакваме проявата на чудо Божие с нас. Във всяка буря и гръм да очакваме Божията правда и тишина.
О, Господи тайнствени, който тайно, но бдително провождаш праведника в робство и в тъмница, и в Свое време явяваш милостта Си, помогни ни да бъдем незлобливи целомъдрени. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 

ДО ГОСПОДИН ЙОКСИМ П.: ЗА ЛОШИЯ СЛУГА

Говорейки за Своето Второ пришествие, Христос нарича хората ту сто­пани, ту слуги. Той предупреждава всеки с бдителност и внимание да очаква Него, Господа на славата и Съдията на света. Всеки човек е господар и стопанин на духовните блага, които са в душата му. Като такъв, той трябва да пази своето вътрешно богатство с поне толкова усърдие и предпазливост, с колкото един стопанин пази своето външно, земно богатство. „Ако стопа­нинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата” (Мат. 24:23). Но който не знае кога ще настъпи това време, трябва да внимава постоянно, и денем, и нощем. Така постоянно трябва и ние да пазим душите си от демоните, от злите и невидими крадци, за да не разграбят нашето съкровище и да не ос­тавят душата ни празна и пуста в деня на Христовото пришествие.

Господ ни нарича слуги, защото в този век ние използваме богатство, дадено ни назаем от Бога. На това място Той говори най-вече за народните водачи, които в името на Бога и като слуги Божии са длъжни да се грижат за народа. По-нататък Христос разделя народните водачи на верни и лоши. Верният и мъдър слуга – цар или свещеник, родител или учител – ще живее в непрестанно очакване на своя господар – т.е. Христос – и ще се старае да раз­дава на Божиите чеда храна навреме, т.е. правилно и методично. Това озна­чава да ги храни със съвети и примери от Божието учение, да ги пази от всяко зло и да ги подготвя за Небесното Царство. А лошият слуга казва в сърцето си: „Няма да си дойде скоро господарят ми” и започва да бие и глобява наро­да, да прекарва времето си в преяждане и пиянство. Но господарят ще дойде неочаквано и ще накаже лошия слуга. Виждам, че Ви смущава именно това наказание. Как господарят ще накаже лошия и неверен слуга? Ще го разсече на две. Питате: какво би могло да означава „ще го разсече на две“? Мисля, че означава: ще отдели душата от тялото му и тялото ще предаде на земното тление, а душата – на адския огън, „където ще бъде плач и скърцане със зъби”.

Ето какво ще се случи с лошия слуга, който не очаква завръщането на господаря си, който поставя не себе си в служба на народа, а народа в служ­ба на себе си.

От Бога Вам здраве и спасение!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

27.12.2019




27 ДЕКЕМВРИ / 14 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ТИРС, ЛЕВКИЙ. КАЛИНИК, ФИЛИМОН, АПОЛОНИЙ, АРИАН, ТЕОТИХ И ДР


Тропарь мученикам Фирсу, Левкию, Каллинику и иже с ними, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего,/ и́муще бо кре́пость Твою, мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
 
Кондак мученикам Фирсу, Левкию, Каллинику и иже с ними, глас 2

Благоче́стия ве́ры побо́рницы, злочести́ваго мучи́теля оплева́вше,/ обличи́сте зверообра́зное его́ кровопроли́тие,/ и победи́сте того́ я́ростное противле́ние,/ Христо́вою по́мощию укрепля́еми, Фи́рсе и Ле́вкие,// с пострада́вшими, о нас моли́теся.
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Има три вида похвална ревност: ревност за очистване на себе си от греховните желания и помисли, ревност за верските истини и ревност за правдата Божия между хората. И трите вида ревност изпълвали душата на св. Николай Чудотворец  до съвършенство. Ревност за очистване себе си той проявявал през целия си живот, като пазил внимателно сърцето си. Особена ревност за истините на вярата проявил на Първия Вселенски събор в Никея, където влязъл в страшен конфликт с Арий. Особена ревност за правдата Божия между хората показал в два знаменити случая, когато спасил по трима невинни човеци от смъртно наказание. Веднъж, по време на отсъствието му от град Мир, сребролюбивият воевода Евстатий  осъдил трима души на смърт чрез посичане с меч, като за това взел подкуп от някои техни неприятели. Като научил за това, с най-голяма бързина, св. Николай пристигнал в Мир. Осъдените били вече изведени на мястото за посичане. Палачът вече вдигал меча над невинните хора. В този миг Николай хванал ръката на палача, изтръгнал меча от нея и освободил осъдените. След това укорил воеводата Евстатий, с което го накарал да се засрами и покае. Тъй също били наклеветени пред царския епарх Евлавий и пред царя трима царски воеводи – Непотиан, Урс и Ерпилион, и царят подписал смъртната им присъда. В навечерието на деня на погубването им тримата воеводи се молили на Бога, казвайки: „Боже Николаев, избави нас, невинните, от смърт!“. Същата нощ св. Николай се явил насън на царя и епарха, изобличил ги за неправдата и им заповядал веднага да освободят от тъмницата тримата воеводи. На другия ден царят и епархът си разказали еднаквото нощно видение и веднага освободили воеводите и от смърт, и от тъмницата.
 
БЕСЕДА за Иаков
 
Видях Бога лице с лице, и се запази душата ми (Бит. 32: 30).
 
Бог Авраамов и Исааков бил и Бог Иаковов, Бог на верните, послушните, милостивите и кротките. Кротък боговидец може да се нарече Иаков. Защото наистина бил кротък и видял Бога, и говорил с Бога, видял и ангели Божии, и стълба от земята до небето. Със своята кротост победил Лаван, своя тъст, и Исав, своя брат; с кротостта си въдворил мир между своите жени, Лия и Рахил; заради кротостта си бил мил и на фараона. Иаковата кротост е предобраз на Христовата кротост. Блажени кротките – е казал Господ, – защото те ще наследят земята (Мт. 5: 5). Тези думи се изпълнили и за Иаков. Той наследил земята на своите отци; неговото потомство се освободило от Египет и наследило обещаната земя; а чрез потомъка си по плът – Христос Господ – той наследил цялата земя. Това е Църквата Божия, която се е разпростряла по цялата земя. Видях Бога лице с лице. Иаков видял Бога в образ на човек, ала не като истински човек. И това видение е само предсказание за истинското въплъщение на Бога като човек. Душата му се избавила от страх и всякаква неправда. Но щом Иаков се избавил, виждайки само предобраза на Бога, колко по-лесно е за нас да се спасим, ние, които познаваме Бога като истински човек, като Богочовек.
 О, Господи кроткий, сило и славо на кротките, както си спасил Иаков с Твоя предобраз, спаси и нас с истинските Твои Тяло и Кръв. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 

26.12.2019




26 ДЕКЕМВРИ / 13 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)


СВ. ЕВСТРАТИЙ, АВКСЕНТИЙ, ЕВГЕНИЙ, МАРДАРИЙ И ОРЕСТ

СВ. ЛУКИЯ

СВ. ГЕРМАН АЛЯСКИНСКИ


Тропарь мученикам Евстратию, Авксентию, Евгению, Мардарию и Оресту Севастийским, глас 4
 
Му́ченик всечестны́х све́тлость,/ пяточи́сленных страстоте́рпцев воспое́м,/ сла́ву земны́х презре́вших,/ со́лнца све́тлаго Евстра́тия,/ прему́драго вити́ю со страда́льцы,/ на огнь и му́ки дерзну́вших за всех Царя́ Христа́/ и от престо́ла Того́ сла́вы по́честьми венце́в обдаре́нных./ Тех моли́твами, Христе́ Бо́же,// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Евстратию Севастийскому, глас 3

Вити́йствуя пред беззако́ннующими Боже́ственная,/ бие́ния претерпе́л еси́ му́жественнейшим се́рдцем,/ облиста́л еси́ богозна́меньми, пречу́дне,/ угаси́л еси́ возвы́шенный пре́лести пла́мень,// сего́ ра́ди тя че́ствуем, всеблаже́нне му́чениче Христо́в Евстра́тие.

Тропарь преподобному Герману Аляскинскому, глас 7

Звездо́ пресве́тлая Це́ркве Христо́вы,/ на се́вере просия́вшая,/ вся к Ца́рствию Небе́сному путеводя́щая,/ учи́телю и апо́столе и́стинныя ве́ры,/ предста́телю и засту́пниче гони́мых,/ украше́ние изя́щное Святы́я Це́ркве во Аме́рице,/ преподо́бне о́тче Ге́рмане Аля́скинский,/ моли́ся ко Го́споду Спа́су на́шему,// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Герману Аляскинскому, глас 3

Свет ве́чный Христа́ Спа́са на́шего/ тя на путь ева́нгельский во Аме́рику наста́ви,/ возвести́ти весть о ми́ре ева́нгельскую./ Днесь Престо́лу Сла́вы предстоя́,/ моли́ся о стране́ твое́й и лю́дех ея́,/ о ми́ре всего́ ми́ра// и спасе́нии душ на́ших.
 
 
                                           ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
         Да се дава милостиня от това, което е необходимо за човека – това е истинската милостиня. Да не се съгрешава тогава, когато човекът е подложен на изкушение – това е стойностното пред Бога. Когато св. Лучия видяла, че болната ѝ майка е чудесно изцелена, ѝ предложила да раздаде имота си като милостиня на бедните. На това майка ѝ отговорила, че не желае да се раздели с имота си до смъртта си, но се съгласила той да бъде употребен за целта, която Лучия желаела. „Първо затвори очите ми“  –  рекла майката, – тогава прави с имота каквото ти е угодно“.  „Не е много Богу угоден онзи, който дава на Него онова, което сам не може да вземе (в гроба), нито онова, което е непотребно на него самия, но ако искаш да сториш богоугодно дело, дай Му онова, което самата ти ползваш. След смъртта ти нищо не ще ползваш и тогава ще Му предложиш, онова, което не можеш да отнесеш със себе си. Затова, докато си жива, подай на Христа каквото имаш; и всичко, което си събрала за мене, веднага почни да го даваш на Него“. Добрата майка на мъдрата щерка се съгласила с това. Когато мъчителят Пасхасий принуждавал тази света девойка към телесен грях, Лучия даже и не помислила да се съгласи на това. А когато я заплашил, че неговите хора насила ще я осквернят, с насмешка рекъл: „Като бъдеш осквернена, Дух Свети ще избяга от тебе“. На това благодатната Лучия отговорила: „Тялото не може да се оскверни без съгласието (съизволението) на ума“. И света Лучия тръгнала на смърт, като [предварително] раздала своето имущество, а своето младо и чисто тяло запазила неосквернено.
 
БЕСЕДА за Исаак
 
 И… му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе (Бит. 26: 24).
 
       Открай време, братя, е тесен пътят, по който ходят праведниците. Винаги са притеснявани от ония, които не вярват в Бога, или от ония, които вярват неправилно. Авел бил притеснен от своя брат Каин. Ной и Лот – от покварените човеци, а Авраам, Исаак и Иаков – от езичниците. Но Бог не оставя праведника сам на тесния път. Това виждаме и при Исаак. Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се. Исаак разбрал тези многозначителни слова.  С тези думи Бог го окуражавал и предупреждавал. Той  искал да каже: „Заради Авраам ще те благословя; и както закрилях Авраам посред езичниците, така ще закрилям и тебе“; и още: „ Бъди Ми верен като Авраам, твоя баща“. И Исаак следвал примера на своя баща, и не отстъпил от Бога през целия си живот. Бил ратай и пастир като баща си; бил праведен и кротък, избягвал свадите с хората и правел добрини на човеците. Видяхме, че Господ е с тебе (Бит. 26: 28), трябвало най-накрая да признаят мразещите го негови гонители. И Исаак се удостоил Бог да се назове негов Бог; както се назовал Бог Авраамов, така после се назовал и Бог Исааков.
О, Господи, Който си дивен в Своите светии, помени в Твоето Царство и нашите имена между имената на Твоите праведници и светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                         
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                         
 
 
[1] В ориг. – Първо покрий очите ми със земята (бел. прев.).