Автор: sava

9 АВГУСТ / 27 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ СВВ. РАВНОАПОСТОЛНИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, СВВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ, И ПРЕП. НАУМ, САВА, ГОРАЗД И АНГЕЛАРИЙ

СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН

СВ. ГЕРМАН АЛЯСКИНСКИ

Тропар на св. Седмочисленици, глас 1

С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици,
Кирил и Методий, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий,
изгрели като светила и благовестили ни Триединия Бог.
Вие, непоклатими стълбове и Боговдъхновени поборници за нашата реч,
прогонили езическото бесовско учение,
молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква
и да дарува на душите ни велика милост.

Кондак на св. Седмочисленици, глас 4

Явили се непобедими в постничеството,
козните на невидимите врагове с Божествена сила сте победили.
И, като научихте множеството непросветени българи на православната вяра, получихте венци.
Молете се за нас на Христа, Седмочисленици, да даде опрощение на прегрешенията ни.

Тропарь святому великомученику и целителю Пантелеимону, глас 3

Стpастоте́pпче святы́й и целе́бниче Пантелеи́моне,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га,/ да пpегpеше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак святому великомученику и целителю Пантелеимону, глас 5

Подража́тель сый Ми́лостиваго/, и исцеле́ний благода́ть от Него́ прие́м,/ страстоте́рпче и му́чениче Христа́ Бо́га,/ моли́твами твои́ми душе́вныя на́ша неду́ги исцели́,/ отгоня́ при́сно борца́ собла́зны от вопию́щих ве́рно:// спаси́ ны, Го́споди.

Величание святому великомученику и целителю Пантелеимону

Велича́ем тя,/ страстоте́рпче святы́й, великому́чениче и целе́бниче Пантелеи́моне,/ и чтим честна́я страда́ния твоя́,/ я́же за Христа́// претерпе́л еси́.

Тропарь преподобному Герману Аляскинскому, глас 7

Звездо́ пресве́тлая Це́ркве Христо́вы,/ на се́вере просия́вшая,/ вся к Ца́рствию Небе́сному путеводя́щая,/ учи́телю и апо́столе и́стинныя ве́ры,/ предста́телю и засту́пниче гони́мых,/ украше́ние изя́щное Святы́я Це́ркве во Аме́рице,/ преподо́бне о́тче Ге́рмане Аля́скинский,/ моли́ся ко Го́споду Спа́су на́шему,// спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь преподобному Герману Аляскинскому, глас 1

Ло́зу Правосла́вия прине́сл еси́ в Аме́рику из Росси́и благочести́выя/ и, удобри́в ко́рень по́стническими труда́ми/ и напои́в оби́льне моли́твенными слеза́ми,/ плоды́ прине́сл еси́ – виногра́д возлю́бленный,/ Ге́рмане преблаже́нне о́тче наш./ Те́мже и Бог тя просла́ви, я́ко апо́стола преподо́бнаго,/ нетле́нием моще́й и благода́тию чуде́с,/ от них же почерпа́юще благодея́ния, восхваля́ем тя:/ сла́ва Да́вшему ти кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Дарова́вшему тя Аме́рице свети́ло Правосла́вия.

Ин тропарь преподобному Герману Аляскинскому, поемый во Америце, глас 3

Преподо́бне о́тче наш Ге́рмане,/ пе́рвый свети́льниче, в земли́ на́шей просия́вый,/ прино́сим вси тебе́ похвалы́ сия́,/ ты же, я́ко име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ бу́ди засту́пник нам, и уте́шитель,/ и Це́ркви на́шея покрови́тель ди́вный,/ да вси со умиле́нием зове́м ти:// ра́дуйся, о́тче наш Ге́рмане, Аля́ски и всея́ Аме́рики пресла́вный чудотво́рче.

Кондак преподобному Герману Аляскинскому, глас 3

Свет ве́чный Христа́ Спа́са на́шего/ тя на путь ева́нгельский во Аме́рику наста́ви,/ возвести́ти весть о ми́ре ева́нгельскую./ Днесь Престо́лу Сла́вы предстоя́,/ моли́ся о стране́ твое́й и лю́дех ея́,/ о ми́ре всего́ ми́ра// и спасе́нии душ на́ших.

Ин кондак преподобному Герману Аляскинскому, глас 8

Взбра́нному Воево́де сво́инствовався,/ в брань вступи́л еси́ на ду́ха зло́бы в по́ле преподо́бия и апо́стольства./ И, пожа́в побе́ды обою́дныя,/ воздвиза́еши нас вопи́ти тебе́:// ра́дуйся, свя́те Ге́рмане, апо́столе преподо́бный.

Ин кондак преподобному Герману Аляскинскому, глас 8

Валаа́ма постри́женик, честны́й,/ возлю́бленник Бо́жия Ма́тере бы́вый,/ ревни́тель по́двигов дре́вних подви́жник но́вый,/ моли́тву, я́ко копие́ и щит, прие́мый,/ стра́шен де́моном и тьме язы́честей ста́вый,// Ге́рмане преподо́бне, моли́ Христа́ Бо́га спасти́ ду́ши на́ша.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ЮЛИ

Разсъждение

Ако дадеш милостиня на сиромах, знай, че каквото добро правиш на ближния си, такова правиш и на себе си, даже още повече на себе си. Св. Антоний казва: „От ближния ни идват и животът, и смъртта“. А св. Петър Дамаскин пише: „Както бедният трябва да благодари на Бога и да обича богатия, който му прави добро, така, и дори много повече, и богатият (трябва да благодари на Бога и да обичa бедния), защото те се спасяват по Божия Промисъл и в този, и в бъдещия век чрез милостинята. Защото без бедните те не само няма да получат спасение, но не ще избегнат и изкушенията от богатството“. Милостиня, която се дава от суета, или с презрение, с нищо не е полезна. В древни времена богатите носели злато на отшелниците и ги молели да го приемат. Рядко се случвало отшелниците да приемат с радост милостинята и когато я приемали, са я приемали от милосърдие към богатите. Най-бедните човеци приемали милостиня от милосърдие!

БЕСЕДА за пророкуваното относно подиграващите се със светинята

Най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти (II Петр. 3: 3).

Променя ли се и виновно ли е огледалото, когато застане пред него подигравач, присмивайки се и подигравайки се на огледалото? Не, огледалото не се променя и не е виновно, а си остава, каквото си е било. И Бог, братя, не се променя и не е виновен, когато подигравачите се присмиват и се подиграват. Непроменливият и пречист Бог вижда, че подигравачът се подиграва сам на себе си. Със своите подигравки над Божията светиня подигравачът сам себе си прави виновен и достоен за наказание. А Божията светиня си остава непокътната. О, колко много в наше време, в наши дни, са се появили подигравачи! Много и премного, но тяхното множество е безсилно пред Един-Единствения. Какво е многото прах пред един силен вятър? Трябва само да изчакате, въоръжени с търпение, изчакайте, докато не задуха силен вятър. Появили са се много, премного подигравачи, които се подиграват на Божието слово. Те предлагат своите думи пред Божиите, негодни – вместо святи, гнойни – вместо здрави, смъртоносни – вместо животворни. Но словото Божие е като силен вятър, а техните думи са като прах. Появили са се подигравачи, много, премного, които се подиграват на Божиите дела, а ще се появят и още повече. Те хвалят и поставят своите дела над Божиите дела и казват, че делата на техните ръце са по-добри и разумни от делата Божии. Техните дела са скоропреходни, защото всичко добро, което са направили, са го направили от Божия материал и според вида на Божия градеж; а всичкото зло, което са направили, са го направили от дяволския материал и по дяволски градеж. С какво, значи, се хвали прахът? С какво ще се похвалят подигравачите, когато утре и в други ден дивите магарета ще тъпчат с копитата си по техните гробове?

Пречисти Господи, Святи са Твоите слова и могъщи като силен вятър, святи са и Твоите дела и нямат нито брой, нито мярка. Господи пречисти, опази езика ни от подигравки и спаси живота ни от подигравачите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

8 АВГУСТ / 26 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ЕРМОЛАЙ, ЕРМП И ЕРМОКРАТ

СВ. МОИСЕЙ УГРИН

СВ. ПАРАСКЕВА РИМСКА

Тропарь священномученикам Ермолаю, Ермиппу и Ермократу Никомидийским, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Ин тропарь священномученикам Ермолаю, Ермиппу и Ермократу Никомидийским, глас 8

Тро́ицы провозве́стницы,/ тро́ице му́чеников честна́я,/ и́дольское нече́стие обличи́вшии/ и тьмочи́сленнаго врага́ сокруши́вшии,/ ны́не, со Христо́м ца́рствующе, моли́те,/ свяще́нный Ермола́е со Ерми́ппом и Ермокра́том сла́вным,/ я́ко да и на́ша враги́ победи́м/ и прии́мем от Царя́ всех, Бо́га, ве́чный живо́т// и вене́ц нетле́нный.

Кондак священномученику Ермолаю Никомидийскому, глас 4

Я́ко святи́тель благоче́стно пожи́в/ и священномуче́ния вене́ц прия́л еси́./ И́дольския же́ртвы погаси́в,/ до́брый па́стырь Христо́ва ста́да был еси́, прему́дре,/ и Пантелеи́мону и́стинный учи́тель./ Сего́ ра́ди почита́ем тя пе́сньми, вопию́ще:// от бед изба́ви нас при́сно моли́твами твои́ми, Ермола́е, о́тче наш.

Тропарь преподобному Моисею Угрину, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 3

Друга́го тя Ио́сифа,/ вели́кий чистоты́ и целому́дрия рачи́телю,/ всече́стне и равноа́нгельне Моисе́е,/ свяще́нными пе́сньми восхваля́юще, гре́шнии,/ мо́лимтися приле́жно:/ моли́ Христа́ Бо́га,/ я́ко да исцели́т вся на́ша стра́сти// и пода́ст ве́лию ми́лость.

Ин тропарь преподобному Моисею Угрину, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 3

Труды́ и по́двиги со страстьми́ по чистоте́ твое́й ви́дя, свя́те,/ кто не удиви́тся?/ Глад бо, темни́цу и ра́ны прие́мля,/ не порабо́тился еси́ сласте́м ля́ховицы,/ но, я́ко царь, страстьми́ облада́яй,/ ны́не и тогда́ возпросла́вился еси́ от Всеви́дящаго челове́ческая сердца́,/ от Него́же во искуше́ниих всем посо́бствовати благода́ть прие́м,/ посо́бствуй и нам, твою́ па́мять чту́щим,// Моисе́е преподо́бне.

Кондак преподобному Моисею Угрину, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 3

В Вы́шних еди́наго Бо́га ища́/ земна́я вся презре́л еси́,/ о телеси́ свое́м неради́в,/ на му́ки му́жески себе́ вда́л еси́,/ глад, жа́жду, у́зы, в темни́це затворя́емь, до́блественно претерпе́л еси́,/ бие́ния, кро́ве излия́ние и удо́в отре́зание,/ чи́стаго ра́ди де́вства твоего́,/ му́жески поне́сл еси́./ И ны́не с де́вственными ли́ки предстоя́ Пресвяте́й Тро́ице,/ от всех искуше́ний моли́ изба́витися вопию́щим ти:// ра́дуйся, Моисе́е, о́тче блаже́ннейший.

Тропарь преподобномученице Параскеве Римской, глас 1

Тща́ние иму́щи сообра́зно и́мени твоему́, тезоимени́тая,/ равноимя́нную тебе́ ве́ру в сожи́тельство избра́ла еси́,/ Параске́во победоно́сная,// те́мже излива́еши исцеле́ния и мо́лишися о душа́х на́ших.

Кондак преподобномученице Параскеве Римской, глас 4

Храм твой, всечестна́я,/ я́ко враче́бницу душе́вную обре́тше,/ в нем вси ве́рнии/ велегла́сно почита́ем тя,// преподобному́ченице Параске́во сла́вная.

Ин кондак преподобномученице Параскеве Римской, глас 8

Страстоте́рпице, ве́рнии, песнь Параске́ве, прииди́те, согла́сно воспои́м,/ облистава́ет бо чудесы́ в ми́ре,/ отгоня́ющи пре́лести тьму,/ подаю́щи ве́рным благода́ть незави́стную, зову́щим:// ра́дуйся, му́ченице многострада́льная.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ЮЛИ

Разсъждение

Нито една страст не се побеждава без усилена борба. Светите отци са нарекли блудната страст смърт. Когато блудникът се спаси от блудната страст, е все едно, че е възкръснал от мъртвите. При онези, които живеят в света, блудната страст се разпалва предимно от гледане, а при онези, които се подвизават в пустинята, тази страст се разпалва предимно от помислите и въображението. Великата подвижница –  света Сара, 30 години в пустинята била мъчена от блудния бяс. Тя винаги го побеждавала с молитва и го прогонвала от себе си. Веднъж този смраден бяс на блуда ѝ се явил в телесен образ и казал: „Саро, ти ме победи!“. Сара смирено отговорила: „Не аз съм те победила, а Господ Христос“. Оттогава блудните помисли я оставили завинаги. Когато попитали св. Пимен как човек може да се бори против блудния бяс, той отговорил: „Ако човек озаптява своя стомах и език, ще може да владее и над себе си“. Св. Антоний казал, че в тялото има три вида движения: „Едното е от естеството, другото – от невъздържание от храната и третото е от демоните“. Други пък са казвали, че блудната похот се усилва от гнева и гордостта. Но всички са съгласни в това, че покрай трезвението и човешкия труд е необходима и Божията помощ, за да бъде тази отвратителна страст напълно изкоренена. А че човек може да се запази в чистота, между много други свидетелства и св. Мойсей Угрин, който преживял 50 години в света и 10 в манастир – общо 60 години, в абсолютна девствена чистота.

БЕСЕДА за бедствията на онези, които пристъпват към Христа, а после отстъпват

Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя,  нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото (II Петр. 2: 20).

Светло е слънцето, братя, но още по-светли са апостолските слова. Слънцето осветява телата, братя, а душите не може да освети, докато апостолските слова просветяват душата. Всички възходи на душата и всички нейни дълбини апостолът ги вижда ясно и след това, от любов, ги осветява ясно, та да ни изведе на правия път на спасението. С няколко думи той ни дава две големи поучения. Първото поучение – безчестието на този свят не може по друг начин да се победи, освен чрез познаване на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Преди всичко, без познаване на Господа Иисуса, не може да се познае нечестието на този свят и заради това човек не може да се очисти от скверността на този свят. Второто поучение – когато човек познае Господ Иисус и избяга от скверността на този свят, ако пак се заплете в нея, то последното му състояние бива по-лошо от първото. Защото, като е познал светлината, той отново се е върнал в мрака, и мракът за него става още по тъмен; и като познал правдата, той отново потъва в неправдата и наказанието за него ще е още по-страшно; и като е познал светостта, той отново паднал в скотско състояние и скотството му ще бъде още по-жестоко. Апостолът не се притеснява да сравни това връщане назад с псе, което се връща на своята бълвотина, и на изкъпана свиня, която отново се валя в калта. Който е познал Господа Иисуса, той е научил всичко, което му е необходимо за спасението; получил е способност да вижда безчестието, лъжата и неправдата и е получил сила да избяга от този свят. Да не се връща, значи, та вечната смърт да не го погълне. Нека не изкушава безброй пъти Бога. Защото, ако Бог е побързал да го спаси първия път, не ще да е така бърз и втори път, и още по-малко трети път. О, колко светли са словата на апостола, братя мои!

О, Господи Иисусе, Спасителю всесилни и всеблаги, не отстъпвай от нас в часовете на слабост и ни избави, когато безчестието на този свят отново ни задърпа към себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

7 АВГУСТ / 25 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

УСПЕНИЕ НА СВ. АННА

ВЪЗПОМИНАНИЕ НА ПЕТИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

СВ. ОЛИМПИАДА И СВ. ЕВПРАКСИЯ

Тропарь успению праведной Анны, матери Пресвятой Богородицы, глас 4

Жизнь pо́ждшую во чpе́ве носи́ла еси́, Чи́стую Богома́теpь,/ Богому́дpая А́нно./ Те́мже к пpия́тию Небе́сному, иде́же веселя́щихся жили́ще,/ в сла́ве pа́дующися, ны́не пpеста́вилася еси́,/ чту́щим тя любо́вию/ пpегpеше́ний пpося́щи очище́ние,// пpисноблаже́нная.

Кондак успению праведной Анны, матери Пресвятой Богородицы, глас 2

Прароди́телей Христо́вых па́мять пра́зднуем,/ тех ве́рно прося́ще по́мощи/ изба́витися всем от вся́кия ско́рби, зову́щим:// Бог наш с на́ми, сих прославле́й, я́коже благоволи́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ЮЛИ

Разсъждение

„Както девството е по-добро от брака, така и първият брак е по-добър от втория“. Това написал св. Иоан Златоуст на една млада вдовица, жена на починалия цариградски благородник Тарасий, съветвайки я да не встъпва във втори брак. Първия брак Църквата благославя с радост, а втория с тъга. Старата Евпраксия, майка на св. Евпраксия и роднина на цар Теодосий Велики, след смъртта на своя мъж Антигон, с когото преживяла в телесна връзка само две години и три месеца, и по взаимно съгласие още една година като брат със сестра, останала млада вдовица. Царят и царицата я съветвали да встъпи в брак с друг велможа. Но тя даже не искала и да слуша за това, взела дъщеря си Евпраксия и заминала за Египет. А какво да кажем за св. Олимпиада. И св. Евпраксия младша? Като св. Макрина тъй и те били само сгодени, но когато годениците им умрели, те погледнали на себе си като на вдовици, и даже в мислите си не желаели да допуснат встъпването във втори брак. Каква чистота на сърцата! Каква вярност към единствения годеник! Какъв страх от Бога! Каква ясна вяра в бъдещия живот, в който годеницата се надявала да се види със своя годеник!

БЕСЕДА за робите, които проповядват свобода

Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен (II Петр. 2: 19).

Апостолът продължава да говори за нечестивите, безобразните и своеволните, като напомня на вярващите да се пазят от техните съблазнителни, горделиви и лъжливи думи. Първо казал за тях, че хулят славата Божия, второ – прелъстят в плътски похоти и разпътство, а сега пък казва, че обещават им свобода, нещо, което самите те нямат, защото, обладани от скверни страсти, те са роби на своите страсти, покорни роби на най-страшния тиранин на този свят. О, братя мои, колко съвременно звучат тези слова, писани преди деветнадесет столетия! Вижте как запенено навсякъде около нас прокламират за свобода онези, които нямат и малко свобода! Чуйте крясъците на отчаяните роби на страстите и порока, които, измамени, мамят, и ослепели, проповядват светлина! Страстите са мрежа,  изплетена от дявола, за да се ловят в нея човеците. Попадналите в тези мрежа, за радост на дявола, който тихичко обира и влачи мрежата към своя бряг, наричат другите хора роби, а себе си – свободни. О, братя, пазете се от тези нещастници, които наричат себе си вестители на свободата, а денонощно служат на своя господар дявола. Своята нищета наричат богатство, а чуждото богатство наричат нищета, тъй както безумният нарича целия свят безумен, а себе си умен. Тъй и те, най-несвободните, наричат другите несвободни. Служението от любов към Бога и към ближните те наричат робуване, докато служението на дявола наричат свобода. Това са врагове на Бога и на хората, както и сам дяволът е враг на Бога и на хората. Когато чуете, че някой ви говори за свобода, проверете първо добре дали той не е роб на някоя страст и порок. По нечестивия живот, по безобразието и своеволието ще познаете всички лъжеучители на свободата.

О, Господи, единствен дарителю на истинската свобода, запази ни от мрежите на всички Твои и наши врагове. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

6 АВГУСТ / 24 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ХРИСТИНА ТИРСКА

СВ. БОРИС И ГЛЕБ

Тропарь мученице Христине Тирской, глас 4

Зва́нием ева́нгельски Христу́ уневе́стившися,/ Христи́но сла́вная,/ сла́ву ми́ра сего́ и по́хоть бре́нную вмени́ла еси́ ни во что же,/ о само́м телеси́ небрегу́щи,/ му́ки претерпе́ла еси́ до́блественно,/ тем твое́ страда́ние хвала́ми почита́ем,// му́ченице, Христу́ тезоимени́тая.

Кондак мученице Христине Тирской, глас 4

Светови́дная голуби́ца позна́лася еси́, криле́ иму́щи зла́те,/ и к высоте́ Небе́сней возлете́ла еси́, Христи́но честна́я./ Те́мже твой сла́вный пра́здник соверша́ем,/ ве́рою покланя́ющеся твои́х моще́й ра́це,/ из нея́же истека́ет всем оби́льно/ исцеле́ние Боже́ственное,// душа́м же и те́лом.

Тропарь благоверным князьям Борису и Глебу, во святом Крещении Роману и Давиду, глас 2

Правди́вая страстоте́рпца/ и и́стинная Ева́нгелия Христо́ва послу́шателя,/ целому́дренный Рома́не с незло́бивым Дави́дом,/ не сопроти́в ста́ста врагу́ су́щу бра́ту,/ убива́ющему телеса́ ва́ша,/ душа́м же косну́тися не могу́щу./ Да пла́чется у́бо злый властолю́бец,/ вы же ра́дующеся с ли́ки А́нгельскими,/ предстоя́ще Святе́й Тро́ице,/ моли́теся о держа́ве сро́дников ва́ших, богоуго́дней бы́ти,// и сыново́м Росси́йским спасти́ся.

Кондак благоверным князьям Борису и Глебу, во святом Крещении Роману и Давиду, глас 3

Возсия́ днесь пресла́вная па́мять ва́ша,/ благоро́днии страстоте́рпцы Христо́вы, Рома́не и Дави́де,/ созыва́ющи нас к похвале́нию Христа́ Бо́га на́шего./ Тем притека́юще к ра́це моще́й ва́ших,/ исцеле́ния дар прие́млем моли́твами ва́шими, святи́и:// вы бо боже́ственнии вра́чеве есте́.

 Величание благоверным князьям Борису и Глебу, во святом Крещении Роману и Давиду

Велича́ем вас, страстоте́рпцы святи́и Бори́се и Гле́бе, и чтим честна́я страда́ния ва́ша, я́же за Христа́ претерпе́ли есте́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ЮЛИ

Разсъждение

Христовата вяра най-много просвещава и осветява човешките души тогава, когато проповедниците на тази вяра светят със своя живот. Блаженият игумен Поликарп Печерски всецяло сияел с Христовата вяра и със словата си, и с делата си, и с цялата си личност. С това той оказвал влияние не само на простия народ, но и на князете и велможите. Като гледал и слушал този Божи човек, киевският княз Ростислав Мстиславович така се променил и облагородил, та станал пример за своите близки и за целия си народ. През Великия пост княз Ростислав се причастявал всяка неделя, навсякъде търсел бедните и болните и им помагал. Накрая решил да приеме монашество и казал на св. Поликарп: „Отче свети, управлението в този свят не може да е без грях и вече ме огорчава и тормози“. Поликарп му отговорил: „Ако желаеш това (монашеския чин), нека бъде волята Божия“. Но се случило в Смоленск князът да се разболее смъртно, та наредил бързо да го занесат в Киев, та преди смъртта да се замонаши. Но преди да се изпълни желанието му, починал.

БЕСЕДА за светото апостолско предупреждение

Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда (II Петр. 2: 18).

Светият апостол познава хората по-добре от най-учените книжници, защото той е светец и апостол. А светецът и апостолът гледат дълбоко в човешкото  сърце. За кого говори светият апостол тук? За нечестивите, безобразните и самоволните, които по-рано нарекъл безводни облаци и мъгли. Нечестивите, безобразните и самоволните са многословни и високопарни. С горделиви и лъжовни слова те прикриват и разкриват своето сърце – прикриват го за неуките и неразумните, а го разкриват за утвърдените във вярата и осветените от благодатта. Когато нечестивият говори за своята чистота, с това разкрива безчестието си; когато безобразният се защитава, с това разкрива своето безобразие; когато самоволният тълкува волята Божия, с това изтъква своето самоволие. Който внимателно слуша неговите думи, може да усети смрадта на плътските похоти. Но невнимателните и неуките не могат да усетят тази смрад и като го слушат, му вярват. Онези, които отскоро са започнали да бягат от лъжливите учения[1], света и дявола, се заплитат в горделивите и лъжливи думи като риба в невидима мрежа. Рибата не разбира, че е в мрежата, докато мрежата не бъде извлечена на горещия пясък. Тогава разбира, но вече е късно. О, да не бъде късно за нито една човешка душа, която се е хванала в мрежата на горделивите и лъжовни думи! Знайте, братя, че е лъжеучител всеки, който със своето учение одобрява плътските похоти и завлича грешниците в плътски похоти.

Господи Иисусе, свети и пречисти, прати Твоите свети ангели да запазят от горделивите и лъжливи уста всички новоначални в Твоята вяра. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – лъжливата храна (бел. прев.).

5 АВГУСТ / 23 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВЕТА БОГОРОДИЦА „ПОЧАЕВСКА“ И „РАДОСТ НА ВСИЧКИ СКЪРБЯЩИ“

СВ. ТРОФИМ И ТЕОФИЛ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Почаевской», глас 5

Пpед свято́ю Твое́ю ико́ною, Влады́чице,/ моля́щиися исцеле́ний сподобля́ются,/ ве́pы и́стинныя позна́ние пpие́млют/ и ага́pянская наше́ствия отpажа́ют./ Те́мже и нам, к Тебе́ пpипа́дающим,/ гpехо́в оставле́ние испpоси́,/ по́мыслы благоче́стия сеpдца́ на́ша пpосвети́,/ и к Сы́ну Твоему́ моли́тву вознеси́// о спасе́нии душ на́ших.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Почаевской», глас 4

К Богоро́дице приле́жно ны́не притеце́м гре́шнии и смире́ннии, и припаде́м к ди́вному о́бразу Ея́, и́же на горе́ Поча́евстей: к нему́же уми́льно взира́юще и моля́щеся Цари́це Влады́чице из глубины́ душе́вныя вопие́м: О Пречу́дная Де́во, Ма́ти Го́спода Вы́шняго, от лет дре́вних избра́вшая оби́тель Поча́евскую в ме́сто селе́ния Своего́! Зе́млю оте́чественную на́шу в правосла́вии и ми́ре утверди́, и спаси́ всех предстоя́щих и моля́щихся Тебе́ умиле́нною душе́ю и сокруше́нным се́рдцем, пред Пречи́стым Твои́м о́бразом со слеза́ми. Не отврати́ рабы́ Твоя́ тщи́: Тя бо еди́ну Наде́жду и́мамы.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Почаевской», глас 1

Исто́чник исцеле́ний и ве́ры Правосла́вныя утвержде́ние/ Поча́евская Твоя́ ико́на, Богоро́дице, яви́ся,/ те́мже и нас, к ней притека́ющих,/ от бед и искуше́ний свободи́,/ ла́вру Твою́ невреди́му сохрани́,/ Правосла́вие во о́крест стоя́щих страна́х утверди́,/ и грехи́ разреши́ моли́твенник Твои́х:// ели́ка бо хо́щещи, мо́жеши.

Тропарь мученикам Трофиму, Феофилу и иже с ними, глас 4

Я́ко во́ини, му́ченицы непобеди́мии,/ тече́нием невозбра́нным в суди́лище неве́рных внидо́сте/ и ве́ры ра́ди мно́гия му́ки претерпе́сте,/ Христа́ испове́дающе Еди́наго со дерзнове́нием./ Того́ моли́те, Трофи́ме и Фео́филе с про́чими,/ я́ко да тяготу́ страсте́й отло́жше,// ва́ше ны́не страда́ние пое́м, страстоте́рпцы непреобори́мии.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ЮЛИ

Разсъждениe

Великите учители на Църквата се стараели да научат хората на истината не само със слово, ами и с нагледни примери. Авва Исаия, за да покаже на своите монаси, че никой не ще получи награда от Бога, ако не се труди в този живот за Бога, ги завел на един харман, където селянин събирал овършаната пшеница. „Дай и на мене пшеница“ – казал Исаия на селянина. „А ти, отче, жънал ли си?“. „Не съм“ – отговорил старецът. „Па как искаш да получиш пшеница, като не си жънал?“. На това старецът казал: „Нима не получава пшеница оня, който не е жънал?“. „Не получава“ – отвърнал селянинът. Като получил такъв отговор, старецът, мълчейки се върнал назад. Когато учениците го замолили да им обясни постъпката си, старецът казал: „Сторих това с намерение да ви покажа, че не ще получи награда от Бога онзи, който не се подвизава.“

БЕСЕДА за безводните извори

Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки (II Петр. 2: 17).

Нечистите хора апостолът нарича безводни извори; а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта… А те, като безсловесни по природа животни…, хулейки това, що не разбират. О, безводни извори, които отвсякъде се украсявате, ала не давате вода – защо се наричате извори, щом от вас не извира нищо, освен жажда? О, облаци и мъгли, защо така се надувате, сякаш целия свят ще удавите с потоп, когато във вас няма и капка вода, и когато, в един страшен [за вас] миг, Дух Божий ще ви унищожи и развее в нищо? Не мислите за чистота, затова се валяте в плътска сквернота; нито пък ви е до ред, затова мразите наставленията; нито ви е до благоприличие, затова сте неблагоприлични; нито пък ви интересува волята Божия, затова сте своенравни; нито пък ви е до познание на истината, затова хулите онова, което не сте се потрудили да разберете. За вас е запазен мракът на тъмнината вовеки. Това не е по воля Божия, това е по вашата воля. Този път не ви е отреден от Бога, вие сте си го избрали сами.                                                                                                                         

Бог е праведен и не ще съгреши – ще въздаде всекиму според греха му и по неразкаяното му сърце. Какво са, братя, плътските желания, ако не безводни извори, сухи облаци, мъгли? Какъв плод ще порасте и узрее от тях, освен репеи и тръни, за които не е необходим дъжд? Хората с плътски пожелания са тъждествени на своите скверни пожелания, макар и невидими за тях, но ще бъдат съдени според тях.

О, Господи, Творецо на душите и телата ни, дарувай ни благодатта на Твоя Свят Дух, та и тялото, и душата да запазим в чистота и в съдния ден да ги предадем и двете чисти на Тебе, Боже Сътворителю. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички Охридски

4 АВГУСТ / 22 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МАРИЯ МАГДАЛИНА

СВ. ФОКА СИНОПСКИ

СВ. МАРКЕЛА

Тропарь равноапостольной Марии Магдалине, мироносице, глас 1

Христу́, нас ра́ди от Де́вы ро́ждшемуся,/ честна́я Магдали́но Мари́е, после́довала еси́,/ Того́ оправда́ния и зако́ны храня́щи./ Те́мже днесь всесвяту́ю твою́ па́мять пра́зднующе,/ грехо́в разреше́ние// моли́твами твои́ми прие́млем.

Кондак равноапостольной Марии Магдалине, мироносице, глас 3

Предстоя́щи, пресла́вная, у Креста́ Спа́сова со ины́ми мно́гими,/ и Ма́тери Госпо́дни состра́ждущи, и сле́зы точа́щи,/ сие́ в похвалу́ приноша́ше глаго́лющи:/ что сие́ есть стра́нное чу́до?/ Содержа́й всю тварь, пострада́ти изво́ли.// Сла́ва держа́ве Твое́й.

Кондак Недели жен-мироносиц, глас 2

Ра́доватися мироно́сицам повеле́л еси́,/ плач прама́тере Е́вы утоли́л еси́/ воскресе́нием Твои́м, Христе́ Бо́же,/ апо́столом же Твои́м пропове́дати повеле́л еси́:// Спас воскре́се от гро́ба.

Величание равноапостольной Марии Магдалине, мироносице

Велича́ем тя,/ мироно́сице свята́я равноапо́стольная Мари́е Магдали́но,/ и чтим боле́зни и труды́ твоя́,/ и́миже труди́лася еси́/ во благове́стии Христо́ве.

Тропарь священномученику Фоке Синопскому, глас 4

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ния обре́л еси́, Богодохнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ ра́ди, сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Фо́ко,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Фоке Синопскому, глас 6

Я́ко святи́тель принося́, о́тче, же́ртвы,/ на коне́ц себе́ прине́сл еси́ же́ртву жи́ву,/ свиде́тельствовав зако́нно о Христе́ Бо́зе,/ от А́нгел укрепля́емый,/ и смерть изволя́я,/ сый с вопию́щими тебе́:// прииди́, Фо́ко, с на́ми, и никто́же на ны.

Ин кондак священномученику Фоке Синопскому, глас 6

Я́ко архиере́й принося́, о́тче, же́ртвы,/ на коне́ц себе́ прине́сл еси́ же́ртву живу́ю,/ свиде́тельствовав зако́нно о Христе́ Бо́зе,/ от А́нгел укрепля́емь,/ и смерть изволя́я,/ сый с вопию́щими тебе́:// прииди́, Фо́ко, с на́ми, и никто́же на ны.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ЮЛИ

Разсъждение

Блажени плачещите – е казал Господ. Блазе на онези, които плачат и търсят Царството Божие. Блазе на онези, които плачат и страдат за Христовата вяра. Блазе на онези, които плачат и се каят за греховете си. Истинското покаяние не може да е без сълзи. С какво ще се измият греховете, ако не със сълзи или с кръв (кръв мъченическа)? Нитриските монаси пратили на Макарий Велики молба – той да отиде при тях, за да не трябва всички те да ходят при него. Макарий ги послушал и отишъл. Около него се събрали всички монаси и го помолили за поучително слово. Макарий заплакал и през сълзи казал: „Братя, нека очите ви да леят сълзи, преди да отидете там, дето нашите сълзи ще изгарят телата ни“. Тогава всички братя заплакали.

БЕСЕДА за неподкупната Божия правда

Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд (2 Петр. 2: 4).

Как ще пощади грешния човек? И ако не пощади първия свят, но когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата, и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, как, значи, ще пощади тебе грешни човече? Нима ти си му по-мил и скъпоценен от милионите ангели и от толкова народи, потопени от потопа, и от многолюдните градове? А щом съгрешилите ангели… сгромоляса в ада, издави народите с потоп и изгори с огън градовете,на какво се надяваш ти, грешнико, непрестанно грешейки и не отстъпвайки от греха? Казваш – „На Божията милост“? Но нима Бог сега е по-милостив, отколкото е бил тогава? Не се надявай безкрайно, а според мярката на твоя труд за изправяне на живота да бъде и твоята надежда. Наистина, велика е Божията милост и дълготърпелива е безграничната Божия любов. Да, Бог те милва и обича повече, отколкото ти самият себе си. Той повече желае спасението ти, отколкото ти самият на себе си, но който докрай се подиграва с Божията милост, който докрай се надсмива над Божието търпение, и който докрай се противи на Божията любов, ще ли Бог насила да го въведе в Своето Царство и направи съгражданин на ангелите и светиите? О, колко страшни са адската тъмнина, дрънченето на оковите и скърцането на зъбите! Тука обитават онези, които са се подигравали на Божията милост и са се противили на Божията любов. Нима и ти това искаш, заблудена душо? Бог не иска ти да отидеш там; ангелите скърбят, задето си се упътила натам, светиите се молят да се върнеш, Църквата принася жертви за тебе, за да се вразумиш. А, ако презреш всичко това, о, нима ще презреш всичко! Каква милост тогава ще очакваш от Бога?

О, Господи праведни, помогни ни своевременно да оставим пътя на адската тъма и преди да пратиш ангела да вземе душите ни, вразуми ни и ни укрепи в доброто. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

3 АВГУСТ / 21 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ПРОРОК ИЕЗЕКИИЛ

СВ. СИМЕОН ЮРОДИВИ И СВ. ИОАН

Тропарь пророка Иезекииля, глас 2

Проро́че Бо́жий Иезеки́иле,/ предзре́вый затворе́нная Ду́хом врата́/ и Плотоно́сца, во исхо́де сих, Еди́наго сказа́вый Бо́га,/ Того́ моли́, мо́лимся,/ да отве́рзет дверь ми́лости Своея́// и спасе́т ду́ши благоче́стно пою́щих па́мять твою́.

Ин тропарь пророка Иезекииля, глас 2

Проро́ка Твоего́ Иезеки́иля па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророка Иезекииля, глас 4

Бо́жий яви́лся еси́ проро́к, Иезеки́иле чу́дне,/ воплоще́ние Госпо́дне всем провозвести́л еси́,// Сего́ А́гнца и Зижди́теля, Сы́на Бо́жия, я́вльшася во ве́ки.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ЮЛИ

Разсъждение

За полза на своите ближни св. Иоан оставил единствения си приятел на света и своята спокойна килия в пустинята и се престорил на юродив. Разказва се за спартанския цар Ликург, който направил велика жертва за полза на своите съграждани. А именно – издал строги закони, установявайки нова система за възпитание на младежите и за реда в държавата. Като издал тези закони,  казал на съгражданите си, че желае да отиде в Делфи, където било голямото светилище, но поискал всички да му се закълнат, че вярно ще спазват неговите закони до завръщането му. Когато всички граждани положили клетва, Ликург оставил своята земя и никога вече не се върнал. Велика жертва е да се остави своята родина и доброволно да се живее в чужбина заради ползата на своите ближни. Но колко по-велика жертва е доброволно да се откажеш от своя ум и постоянно да се преструваш пред хората на безумен! Не е ли това най-безумната чужбина, за която човекът знае? И да се живее в тази страшна чужбина година след година, и всичко това за ползата на своите ближни!

БЕСЕДА за лъжеучителите

И между вас ще има лъжеучители, които ще вмъкнат пагубни ереси и като се отричат от Господа, Който ги е изкупил, ще навлекат върху си скорошна погибел (2 Петр. 2: 1).

В този свят човек е на война. Борбата е непрестанна и неприятелите са много. Към най-опасните неприятели спадат лъжеучителите. Само ако човешкият ум е отправен към, Бога може да бъде опазен от тези опасни неприятели. Лъжеучителите са или като слепци, или като разбойници; първите поради своята слепота водят и себе си, и другите в пропаст. Вторите, поради ненавист или завист, преднамерено водят другите по лош път, та и душата и тялото им да предадат на пъкления огън. Сам Господ е пророкувал: Много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина (Мт. 34: 11). Апостолът само потвърждава словата на своя Господ. Лъжепророци и лъжеучители ще сеят семето на погибел между народа. Това са пагубните ереси, които ще отхвърлят Господ, Който със Своята пречиста Кръв е изкупил хората. Вече са се появили много лъжеучители и много пагубни ереси като плевели са посети из света. Ако знаете, братя, за онези ереси, които светите отци са осъдили на съборите, тогава ще съумеете да разпознавате главното семе на отровата, което дяволът чрез своите служители сее по нивите, по които Спасителят е посял чиста пшеница. Но и да знаете, и да не знаете, насочете своя ум към Господа, оградете се със знамението на Кръста, призовете на помощ светата Пречиста [Богородица], Божиите угодници, а особено своя ангел пазител, и не се страхувайте. Освен това, винаги питайте Църквата и Тя с огромния си опит и като победителка [в борбата и] против всички лъжи, ще ви каже каква е истината. Защото вие сте от вчера, а Църквата е от древността. Вашият ум е по-малък от ума на Църквата.

О, Господи Иисусе, Ти си единственият път, единствената истина, единственият живот. Не допускай,  Господи, да се подведем от лъжеучителите и да отстъпим от Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

1 АВГУСТ / 19 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МАКРИНА

СВ. ДИЙ

СВ. СЕРАФИМ САРОВСКИ

СВ. СТЕФАН ВИСОКИ

СВ. МИЛИЦА

Тропарь преподобной Макрине, сестре святителя Василия Великого, глас 2

Жениха́ твоего́ смерть ви́девши,/ разсмотре́ла еси́ тле́нную жизнь и су́етие ми́ра,/ отвсю́ду вину́ прии́мши,/ Нетле́нному Обру́чнику уневе́стилася еси́,/ посто́м и смире́нием любо́вь Того́ постига́ющи./ Тем ны́не ра́дуется со А́нгелы,// преподо́бная Макри́но, дух твой.

Ин тропарь преподобной Макрине, сестре святителя Василия Великого , глас 8

В тебе́, ма́ти, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́мши бо Крест, после́довала еси́ Христу́/ и, де́ющи, учи́ла еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бная Макри́но, дух твой.

Кондак преподобной Макрине, сестре святителя Василия Великого , глас 4

Бо́га Блага́го всем се́рдцем возлюби́ла еси́,/ Макри́но преподо́бная,/ и, Сего́ Крест Честны́й на ра́мо прие́мши,/ усе́рдно после́довала еси́ Ему́,// отону́дуже согреше́ний обрела́ еси́ проще́ние.

Тропарь преподобному Дию Константинопольскому, глас 1

Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец яви́лся еси́, Богоно́се о́тче наш Ди́е:/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих ти./ Сла́ва Да́вшему ти кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак преподобному Дию Константинопольскому, глас 2

Чистото́ю души́ боже́ственне вооружи́вся,/ непреста́нную моли́тву, я́ко копие́, прии́м держа́вно,/ разсе́кл еси́ де́монов полки́,/ чудотво́рче, о́тче наш Ди́е,// моли́ непреста́нно о всех нас.

Тропарь преподобному Серафиму Саровскому, на преставление, глас 4

От ю́ности Христа́ возлюби́л еси́, блаже́нне,/ и Тому́ Еди́ному рабо́тати пла́менне вожделе́в,/ непреста́нною моли́твою и трудо́м в пусты́ни подвиза́лся еси́,/ умиле́нным же се́рдцем любо́вь Христо́ву стяжа́в,/ избра́нник возлю́блен Бо́жия Ма́тере яви́лся еси́./ Сего́ ра́ди вопие́м ти:// спаса́й нас моли́твами твои́ми, Серафи́ме, преподо́бне о́тче наш.

Тропарь преподобному Серафиму Саровскому, на прославление, глас 4

От ю́ности Христа́ возлюби́л еси́, преподо́бне,/ и Тому́ Еди́ному порабо́тати пла́менне вожделе́л еси́,/ в пу́стыннем житии́ твое́м непреста́нною моли́твою и трудо́м подвиза́лся еси́,/ умиле́нным се́рдцем любо́вь Христо́ву стяжа́в,/ Небе́сным Серафи́мом в песносло́вии спобо́рниче,/ в любви́ притека́ющим к тебе́ Христу́ подража́телю,/ те́мже избра́нник возлю́блен Бо́жия Ма́тере яви́лся еси́,/ сего́ ра́ди вопие́м ти:/ спаса́й нас моли́твами твои́ми, ра́досте на́ша,/ те́плый пред Бо́гом засту́пниче,// Серафи́ме блаже́нне.

Кондак преподобному Серафиму Саровскому, глас 2

Ми́ра красоту́ и я́же в не́м тле́нная оста́вив, преподо́бне,/ в Саро́вскую оби́тель всели́лся еси́,/ и та́мо а́нгельски пожи́в,/ мно́гим путь был еси́ ко спасе́нию,/ сего́ ра́ди и Христо́с тебе́, о́тче Серафи́ме, просла́ви/ и да́ром исцеле́ний и чуде́с обогати́./ Те́мже вопие́м ти:// ра́дуйся, Серафи́ме, преподо́бне о́тче наш.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ЮЛИ

Разсъждение

Най-хубавото украшение за една жена е срамежливостта, а безсрамието на жената е най-неестественото и най-отвратителното нещо на света. Удивителен пример за женска срамежливост показала през своя живот св. Макрина. В младостта ѝ на гърдите ѝ се появила една люта рана. Макар че майка ѝ я съветвала да покаже раната на лекар и да потърси лек, Макрина никак не се съгласявала с това. Тя била напълно посветила себе си на Бога и не можела да допусне мисълта да покаже тялото си пред хората, та дори и пред своята майка. Една нощ Макрина с умиление се молила на Бога. От очите ѝ се леели сълзи в праха под нея. С непоколебимо упование на Бога тя замесила праха със сълзите си и с това намазала раната си. Сутринта осъмнала здрава. А когато майка ѝ с голяма тъга отишла да види своята дъщеря, която не искала да каже, че Господ я е изцерил (от смирение криела чудото, което самата тя, с молитва, извършила), а помолила майка си, като ѝ казала: „Майко моя, ще се излекувам, ако ти поставиш ръката си върху гърдите ми и направиш кръстно знамение над болното място“. Протегнала своята ръка майката, прекръстила онова място и повече не напипала раната, а само белег от зарасналата рана. Така св. Макрина от срамежливост криела тялото си и своето чудотворство – от смирение.

БЕСЕДА за апостолската любов и прозорливост

Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това (2 Петр. 1: 15).

Нека се отвори сърцето ви, братя, та да приемете и разберете тази велика тайна. Най-напред апостолът казва, че не ще се лени да напомня на вярващите за спасителната истинска вяра, за Божествената сила, която чрез Христос Господ се дава на хората, и за подготовка на човеците да приемат тази Божествена сила, като отбягват световното разтление от похоти. А сега отива още по-далеч и обещава, че ще напомня това и след раздялата, т.е . след изхода (тази дума е употребена в гръцкия текст) от този живот, когато тялото бъде оставено. О, Божествена вяра, о, утеха, о сладост! Апостолът обещава и от онзи свят да се грижи за Божията Църква на земята, да продължи започнатото дело, да напомня на вярващите, да запази своята любов към вярващите на земята в Христа. О, апостолска любов, тъй близка до Христовата любов! О, апостолска прозорливост, която Духът Божий не лишава от любов дори когато човек още е покрит с мрачната завеса на плътта! Това обещание апостол Петър е дал на вярващите преди почти 2000 години. Ама изпълнил ли го е? Изпълнил го е дословно и не само, както някои желаят да го изтълкуват, чрез своите написани послания и чрез своите приемници – епископите, а преди всичко с непрестанното си въздействие на Църквата от другия свят. Много пъти, както и останалите апостоли, апостол Петър, по Божи промисъл, когато е било необходимо, се е явявал и напомнял на пастирите на Църквата и на вярващите как трябва да се отстоява истината и по какъв начин да поправят живота си. Но и когато не се е явявал насън или наяве, той, по тайнствен начин, известен на небето, е действал и винаги действа за нашето спасение. Животът след смъртта за апостолите е бил толкова видим, както е видимо слънцето за онези, които имат очи. По техните молитви нека Господ да отвори и нашите духовни очи, за да разбираме къде отиваме и какво ни чака след смъртта.

О, Господи Иисусе, многомилостиви, по Твоята милост, и по молитвите на Твоите свети апостоли ни изведи от тъмнината на светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

2 АВГУСТ / 20 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВЕТА БОГОРОДИЦА „ГАЛИЧЕСКА (ЧУХЛОМСКА)“ „АБАЛАЦКА“ И „ОРШАНСКА“ 

СВ. ПРОРОК ИЛИЯ         

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Абалакская, глас 4

Днесь, я́ко со́лнце незаходи́мое,/ све́тло сия́ет о́браз Твой, Пречи́стая,/ в ве́си Абала́кской на возду́се/ вдови́це чу́дне яви́вшийся./ И мы, припа́дающе к нему́,/ Богоро́дице уми́льно вопие́м:/ о, Всепе́тая Влады́чице,/ мир оби́тели Твое́й да́руй// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Абалакская, глас 4

Ева́нгелия Христо́ва благове́стник Лука́/ о́бразы Твоя́, Пречи́стая, дре́вле изобрази́,/ вдови́ца же, еди́н от них чу́дне узре́вши,/ возвести́ нам повеле́ние Твое́,/ да ве́рнии, к Тебе́ притека́юще, зову́т:/ ра́дуйся, Влады́чице,// Зна́мение ми́лости Твоея́ нам явля́ющая.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Абалакская, глас 4

Абала́кской ико́не Влады́чицы на́шей Богоро́дицы,/ благогове́йно поклоня́ющеся,/ со умиле́нием взыва́ем:/ спаси́ нас моли́твами Твои́ми,// Пресвята́я Де́во.

Тропарь пророка Илии, глас 4

Во пло́ти А́нгел,/ проро́ков основа́ние,/ вторы́й Предте́ча прише́ствия Христо́ва Илия́ сла́вный,/ свы́ше посла́вый Елисе́еви благода́ть,/ неду́ги отгоня́ти/ и прокаже́нныя очища́ти,// те́мже и почита́ющим его́ то́чит исцеле́ния.

Кондак пророка Илии, глас 2

Проро́че и прови́дче вели́ких дел Бо́га на́шего,/ Илие́ великоимени́те,/ веща́нием твои́м уста́вивый водото́чныя о́блаки,// моли́ о нас еди́наго Человеколю́бца.

Величание пророка Илии

Велича́ем тя,/ святы́й сла́вный проро́че Бо́жий Илие́,/ и чтим, е́же на Небеса́/ на колесни́це о́гненней,// пресла́вное восхожде́ние твое́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ЮЛИ

Разсъждение

Като пише за своята сестра св. Макрина, св. Григорий Ниски се въздържа да изброява нейните чудеса: „За да не съм – казва – виновен за греха неверие на немощните човеци“. Той нарича немощни онези, които не вярват. И наистина, няма нищо по-немощно от човек без вяра. Невярващият вярва в силата на мъртвите неща и мъртвите природни стихии, но не вярва в силата Божия и в силата на Божиите човеци. Това е духовна глупост, а тази глупост е равна на духовна смърт. И тъй, живата душа вярва, а мъртвата не вярва. Живите души вярват в големите чудеса на пророк Илия; тези чудеса ги радват и окуражават, защото знаят, че те са проява на Божията сила. Щом Бог проявява Своята мощ чрез мъртви предмети и стихии, защо да не я проявява и чрез живи и свети хора? Онова, което особено радва вярващите, е това,  дето пророк Илия се е явил жив на планината Тавор, по време на Господнето Преображение. През земния си живот този пророк е посочвал доказателства за съществуването на единствения и жив Бог, а след взимането му на небето[1], и то след няколкостотин години, със своята поява на Тавор, дал на хората явно доказателство за живот след смъртта.

БЕСЕДА за личното свидетелство на апостола

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина (2 Петр. 1: 17 – 18).

Да послушаме верния и истински свидетел, който бил разпнат на кръст заради своето свидетелство. Да послушаме апостол Петър, който онова, що не успял да докаже с думи, го доказал със своята кървава смърт на кръста, като бил разпнат с главата надолу от езичниците. Той свидетелства, че е бил на светата планина, т.е. на Таворската планина, тогава, когато Господ се преобразил, когато се явил Мойсей с Илия, и когато се чул глас от небето: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тук апостолът не казва какво той и неговите другари са видели на светата планина – то е казано в Евангелието, а само повтаря какво са чули. Това, което са чули, е също тъй важно, както и онова, което са видели. Нека, следователно, народите да чуят, че апостолите видели Господ Иисус преобразен, в чудна небесна светлина, и да знаят, че Той е Син Божи. Освен това, да чуят народите, че апостолите са видели живи Мойсей и Илия, че след смъртта има живот и Съд Божи. Нека чуят още, че Господ Иисус е наречен Син Божи не от хората, а от самия Бог Отец. Верни и истински свидетели са, които говорят на народа, и известяват онова, което видели техните очи, и чули техните уши. Който не вярва на апостолите, вярва на Иуда, на Каифа, Ирод и на Нерон – гонителите на апостолите и предателите на истината. Който не вярва на праведниците, не му остава друго, освен да повярва на грешниците. Който не вярва на чистите, ще трябва да повярва на нечистите. Който не вярва на страдалците за истината, ще трябва да повярва на мъчителите и развратниците. Всеки ден разсъмва не за друго, а за да се определят хората за едното или другото.

О, Господи Спасителю и Просветителю, с Твоите свети слова просвети душите ни, за които Твоите апостоли пострадаха. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

---

[1] В сръбския текст е написано „след смъртта“. Вероятно това е редакторска намеса, защото е немислимо богослов от класата на св. Николай да не знае, че св. Илия е взет жив на небето (бел. прев.).

31 ЮЛИ / 18 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ИАКИНД И ЕМИЛИАН

СВ. ЕМИЛИАН ДОРОСТОЛСКИ

СВ. ИОАН МНОГОСТРАДАЛНИ

Тропарь мученику Емилиану Доростольскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Емилиа́н/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Емилиану Доростольскому, глас 3

Боже́ственною ре́вностию распала́емь,/ огня́ сослужа́щаго не устраши́лся еси́,/ но возше́д небоя́зненно во́лею,/ возгнеща́ющим огне́м всесожже́гся,/ и Влады́це, я́ко же́ртва, прине́слся еси́,/ му́чениче сла́вне Емилиа́не,/ Христа́ Бо́га моли́// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Тропарь преподобному Иоанну Многострадальному, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 1

Терпе́ния столп вои́стину непоколеби́мый,/ и забра́ло от вра́жиих стреля́ний необори́мо,/ равноа́нгельне и многострада́льне о́тче наш Иоа́нне,/ иму́ще тя, мы, недосто́йнии, мо́лимся,/ припа́дающе к честны́м твои́м моще́м те́пле,// изба́ви нас душетле́нных страсте́й плотски́х и спаси́ твои́ми моли́твами.

Кондак преподобному Иоанну Многострадальному, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 2

Сто́лп целому́дрия, вра́жиими боре́ньми непобеди́мь сый,/ а́ки столп, многострада́льное водруже́нно оста́вил еси́ нам те́ло твое́,/ всече́стне Иоа́нне,/ ему́же в не́мощех душе́вных и теле́сных покланя́ющеся,/ мо́лим тя, преподо́бне:// моли́ Христа́ Бо́га непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ЮЛИ

Разсъждение

Кое е по-богоугодно  – подвигът в пустинята, или милосърдието? Молитвениците в пустинята мислят, че човек между народа, каквито и добри дела да върши, трудно може да опази чистотата на сърцето и на ума си, насочен към Бога. Благодетелите на хората пък казват, че човек в пустинята е зает само със своето спасение и не спомага за спасението на другите. Двама египтяни, двама родни братя – Паисий и Исай, наследили от родителите си голямо имане, продали това имане и всеки взел своята част от парите. Единият от тях веднага раздал своите пари на бедните, замонашил се и се оттеглил в пустинята на подвиг, та с търпение, пост, молитва и очистване на ума от зли помисли да спаси душата си. Другият брат също се замонашил, но не пожелал да отиде в пустинята, а съградил малък манастир близо до града, болница за болните, трапезария за бедните и място за отмора на скърбящите. И целият се предал в служение на своите ближни. Когато и двамата братя починали, между египетските монаси настъпило разногласие кой от тях двамата е изпълнил закона Христов? Не успявайки да постигнат съгласие, отишли при авва Памво и го попитали за това. Св. Памво отговорил: „И двамата са съвършени пред Бога: гостоприемецът е подобен на гостолюбивия Авраам, а пустинножителят – на св. пророк Илия, които, и двамата, еднакво са угодили на Бога“. Но не всички били доволни от този отговор. Тогава св. Памво се помолил на Бога да му открие истината. И след няколкодневна молитва св. Памво казал на монасите: „Говоря ви пред Бога – видях двамата братя – Паисий и Исай, заедно в рая“. С това спорът приключил и всички останали доволни.

БЕСЕДА за помнене на скорошното разделяне с тялото

Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне, знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви (II Петр. 1: 13 –14).

Ето добро напомняне на обичащите тялото, които заради плътта са забравили своята душа. Но колкото и да го ценим, с колкото и скъпоценности да го кичим, но колкото и да го ласкаем и изнежваме, ние трябва един ден да го оставим. О, колко силна и истинска е тази дума – оставим! Когато душата се раздели от тялото, душата оставя тялото като непотребно. Както корабокрушенците, достигнали до брега върху дъска, като излязат на брега, оставят дъската. Както напролет змията сваля от себе си кожата и я изоставя. Както пеперудата, като излети от пашкула, го изоставя. По същия начин се изоставя и тялото, когато душата го напусне. Повече то е непотребно и безполезно, то се отнася от къщата, отнася се от града, отнася се от под слънцето и се закопава дълбоко в земята. Помислете върху това, вие – обичащите разкоша и бижутата, вие – надменните и алчните! Но докато душата е в тялото, тя трябва да се възползва от него за свое спасение, покорявайки се на Божия закон, и вършейки Божието дело. Виждате ли колко е трудолюбива душата на апостола! Докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне. Това дело му е възложено от Бога и той желае докрай да го изпълни съвестно, преди да трябва да остави тялото си. Да се постараем, братя, и ние: първо – да усвоим апостолското напомняне, и второ – да го напомняме на останалите, на всички останали, на които желаем доброто. Стремително всички ние се приближаваме към брега на този свят и бързо се приближава към нас часът, когато ще трябва да оставим нашето тяло и с гола душа да застанем пред Божия Съд. Какво ще отговаряме на Съда Божий за какво сме употребили в земния си живот направеното от пръст, което се нарича тяло?

О, Господи Иисусе, Съдия Справедливи, насочи нашия ум да мисли за смъртта и Твоя Съд. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски