28 СЕПТЕМВРИ / 15 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)




ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „НОВОНИКИТСКА“
ВМЧК. НИКИТА
МЧК. ПОРФИРИЙ
НАМИРАНЕ МОЩИТЕ НА СВ. АХИДЯКОН И ПЪРВОМЪЧЕНИК СТЕФАН
Тропарь великомученику Никите Готфскому, глас 4
Му́ченик Твой, Го́споди, Ники́та/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Ин тропарь великомученику Никите Готфскому, глас 4
Крест Христо́в, я́ко не́кое ору́жие усе́рдно восприи́м,/ и к боре́нию враго́в прите́кл еси́,/ и за Христа́ пострада́в,/ последи́ огне́м свяще́нную твою́ ду́шу Го́споду пре́дал еси́:/ отону́дуже и даро́в исцеле́ния/ от Него́ сподо́бился еси́ прия́ти,/ великому́чениче Ники́то./ Моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак великомученику Никите Готфскому, глас 2
Пре́лести посе́к держа́ву стоя́нием твои́м,/ и побе́ды прии́м вене́ц во страда́льчествех твои́х,/ со А́нгелы сла́вне ра́дуешися,/ Ники́то тезоимени́те,// с ни́ми Христа́ Бо́га моля́ непреста́нно о всех нас.
Тропарь первомученику и архидиакону Стефану, глас 4
Ца́рским венце́м венча́ся/ твой верх от страда́ний,/ я́же претерпе́л еси́ по Христе́ Бо́зе,/ му́чеников первострада́льче Стефа́не,/ ты бо, иуде́йское обличи́вый неи́стовство,/ ви́дел еси́ твоего́ Спа́са одесну́ю Отца́:// Того́ у́бо моли́ о душа́х на́ших.
Ин тропарь первомученику и архидиакону Стефану, глас 4
По́двигом до́брым подвиза́лся еси́,/ первому́чениче Христо́в, и апо́столе, и архидиа́коне Стефа́не,/ и мучи́телей обличи́л еси́ нече́стие./ Ка́мением бо побие́н от рук беззако́нных,/ вене́ц от я́же свы́ше десни́цы прия́л еси́,/ и к Бо́гу взыва́л еси́ вопия́:// Го́споди, не поста́ви им греха́ сего́.
Ин тропарь первомученику и архидиакону Стефану, глас 3
Апо́столом совсе́льник/ и страстоте́рпцем первострада́лец,/ Христо́в служи́тель, прехва́льне Стефа́не,/ пе́рвее бо соверши́в муче́ния тече́ние,/ безчи́сленныя ро́ды челове́к ра́вно Подвигополо́жнику Христу́ приведе́./ Те́мже я́ко апо́стола и страда́льца верхо́внаго/ чту́ще тя, мо́лим:/ моли́ Христа́ Бо́га// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.
Кондак первомученику и архидиакону Стефану, глас 3
Влады́ка вчера́ нам пло́тию прихожда́ше,/ и раб днесь от пло́ти исхожда́ше;/ вчера́ Ца́рствуяй пло́тию роди́ся,/ днесь раб ка́мением побива́ется.// Того́ ра́ди и скончава́ется первому́ченик и Боже́ственный Стефа́н.
Ин кондак первомученику и архидиакону Стефану, глас 6
Пе́рвый се́ялся еси́ на земли́ Небе́сным де́лателем,/ всехва́льне Стефа́не,/ пе́рвый на земли́ за Христа́ кровь излия́л еси́, блаже́нне,/ пе́рвый от Него́ побе́ды венце́м увя́злся еси́ на Небесе́х,/ страда́льцев нача́ло,// вене́чниче, му́чеников первострада́льне.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 СЕПТЕМВРИ
Разсъждение
Бог поругаван не бива. Присмехулниците Бог или наказва, за да ги изправи, или ги прави като тези, на които дотогава те са се подигравали. Св. Порфирий най-напред се прославил между езичниците с подигравките си над християнството. Веднъж той осмивал християнското тайнство Кръщение пред император[1] Иулиан Отстъпник и неговата свита. Но се случило нещо съвсем неочаквано. Когато Порфирий се потопил във водата и изрекъл думите, че се кръщава в името на Пресветата Троица, духом се преобразил и наистина станал християнин. И вместо да продължава надсмиването си над християнската вяра, почнал да изобличава императора за идолопоклонническото му нечестие. Затова бил мъчен и посечен. Подобен бил случаят с някой си комедиант Генезий[2] вероятно по времето на Диоклетиан. Този Генезий представял християнско богослужение пред насъбралия се езически народ, развеселявайки го със своите насмешки и каламбури. Ала изведнъж се променил и викнал пред народа: „Аз вярвам и искам да се кръстя.”. Зрителите първо си помислили, че и това е част от смехориите му, но той продължил да заявява своята вяра в Христа. И когато пред съда и пред самия император останал непоколебим във вярата си, бил мъчен и убит. Така и хулителите на Христа станали мъченици за Христа.
БЕСЕДА за двойното свидетелство на Сина Божий
Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене (Иоан 8: 18).
В закона е написано, че за доказване на нещо са нужни двама свидетели. На невярващите евреи Господ най-напред посочил три велики свидетелства за Себе Си: на Отца, на делата Си, и на Светото Писание (Иоан 5: 36–37, 39). По-нататък, след извършване на още множество чудеса и по-подробно излагане на Своето Учение, Той им казал, че и само Неговото свидетелство за Себе Си е истинско и достатъчно (Иоан 8: 14). Накрая отново изтъкнал две свидетелства – Своето и на Отца, според заповедта в закона за необходимостта от двама свидетели. Така Господ по всякакъв начин затваря устата на невярващите и не им оставя никаква възможност за увъртане[3] – освен злодейското убийство, към което прибягват всички онези, които не желаят да се убедят в истината при никакви доводи и доказателства.
Наблягайки на Своето свидетелство за Себе Си и на свидетелството от Своя Отец, Господ желае да покаже и Своята ипостасна самостоятелност и единосъщието си Си с Отца по битие. Той ни привежда Своето собствено свидетелство и отделно, и заедно със свидетелството на Бог Отец. Че това тълкувание е правилно, се потвърждава и от следващите думи: Ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми (Иоан 8: 19). С тях напълно се разкрива единосъщието на Отца и Сина и не се оставя и най-малко съмнение, че Господ има предвид еднаквостта Си по природа със Своя Отец. Става дума за Божествената природа, а не за телесната. Безумно се заблуждава всеки, който си представя Пресветата Троица като три телесни естества. В тяло се явил в света единствен Синът Божий, за да спаси света, а не Отец и Свети Дух. Обаче и в тяло Синът остава по божествената си природа равен на Отца и Светия Дух. Той взел върху Себе си човешката природа[4] и я съчетал със Своята божествена природа от любов към хората, та да може да се яви сред тях и да ги спаси.
О, Пресветая Троице, единосъщна и неразделна, Която си ни просветила и осветила чрез въплътения Бог Слово, подкрепяй ни винаги със Своята святост, Своето всемогъщество и Своето безсмъртие, и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – св. Никoлай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – цар (бел. прев.).
[2] В ориг. Генес (бел. прев.).
[3] В ориг. – одушка – отдъхване, облекчение (бел. прев.).
[4] В ориг. – облякъл се в човешката природа (бел. прев.).