Автор: sava

                           28 СЕПТЕМВРИ / 15 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „НОВОНИКИТСКА“

 ВМЧК. НИКИТА

МЧК. ПОРФИРИЙ

НАМИРАНЕ МОЩИТЕ НА СВ. АХИДЯКОН И ПЪРВОМЪЧЕНИК СТЕФАН

Тропарь великомученику Никите Готфскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Ники́та/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Ин тропарь великомученику Никите Готфскому, глас 4

Крест Христо́в, я́ко не́кое ору́жие усе́рдно восприи́м,/ и к боре́нию враго́в прите́кл еси́,/ и за Христа́ пострада́в,/ последи́ огне́м свяще́нную твою́ ду́шу Го́споду пре́дал еси́:/ отону́дуже и даро́в исцеле́ния/ от Него́ сподо́бился еси́ прия́ти,/ великому́чениче Ники́то./ Моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак великомученику Никите Готфскому, глас 2

Пре́лести посе́к держа́ву стоя́нием твои́м,/ и побе́ды прии́м вене́ц во страда́льчествех твои́х,/ со А́нгелы сла́вне ра́дуешися,/ Ники́то тезоимени́те,// с ни́ми Христа́ Бо́га моля́ непреста́нно о всех нас.

Тропарь первомученику и архидиакону Стефану, глас 4

Ца́рским венце́м венча́ся/ твой верх от страда́ний,/ я́же претерпе́л еси́ по Христе́ Бо́зе,/ му́чеников первострада́льче Стефа́не,/ ты бо, иуде́йское обличи́вый неи́стовство,/ ви́дел еси́ твоего́ Спа́са одесну́ю Отца́:// Того́ у́бо моли́ о душа́х на́ших.

Ин тропарь первомученику и архидиакону Стефану, глас 4

По́двигом до́брым подвиза́лся еси́,/ первому́чениче Христо́в, и апо́столе, и архидиа́коне Стефа́не,/ и мучи́телей обличи́л еси́ нече́стие./ Ка́мением бо побие́н от рук беззако́нных,/ вене́ц от я́же свы́ше десни́цы прия́л еси́,/ и к Бо́гу взыва́л еси́ вопия́:// Го́споди, не поста́ви им греха́ сего́.

Ин тропарь первомученику и архидиакону Стефану, глас 3

Апо́столом совсе́льник/ и страстоте́рпцем первострада́лец,/ Христо́в служи́тель, прехва́льне Стефа́не,/ пе́рвее бо соверши́в муче́ния тече́ние,/ безчи́сленныя ро́ды челове́к ра́вно Подвигополо́жнику Христу́ приведе́./ Те́мже я́ко апо́стола и страда́льца верхо́внаго/ чту́ще тя, мо́лим:/ моли́ Христа́ Бо́га// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Кондак первомученику и архидиакону Стефану, глас 3

Влады́ка вчера́ нам пло́тию прихожда́ше,/ и раб днесь от пло́ти исхожда́ше;/ вчера́ Ца́рствуяй пло́тию роди́ся,/ днесь раб ка́мением побива́ется.// Того́ ра́ди и скончава́ется первому́ченик и Боже́ственный Стефа́н.

Ин кондак первомученику и архидиакону Стефану, глас 6

Пе́рвый се́ялся еси́ на земли́ Небе́сным де́лателем,/ всехва́льне Стефа́не,/ пе́рвый на земли́ за Христа́ кровь излия́л еси́, блаже́нне,/ пе́рвый от Него́ побе́ды венце́м увя́злся еси́ на Небесе́х,/ страда́льцев нача́ло,// вене́чниче, му́чеников первострада́льне.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

Бог поругаван не бива. Присмехулниците Бог или наказва, за да ги изправи, или ги прави като тези, на които дотогава те са се подигравали. Св. Порфирий най-напред се прославил между езичниците с подигравките си над християнството. Веднъж той осмивал християнското тайнство Кръщение пред император[1] Иулиан Отстъпник и неговата свита. Но се случило нещо съвсем неочаквано. Когато Порфирий се потопил във водата и изрекъл думите, че се кръщава в името на Пресветата Троица, духом се преобразил и наистина станал християнин. И вместо да продължава надсмиването си над християнската вяра, почнал да изобличава императора за идолопоклонническото му нечестие. Затова бил мъчен и посечен. Подобен бил случаят с някой си комедиант Генезий[2] вероятно по времето на Диоклетиан. Този Генезий представял християнско богослужение пред насъбралия се езически народ, развеселявайки го със своите насмешки и каламбури. Ала изведнъж се променил и викнал пред народа: „Аз вярвам и искам да се кръстя.”. Зрителите първо си помислили, че и това е част от смехориите му, но той продължил да заявява своята вяра в Христа. И когато пред съда и пред самия император останал непоколебим във вярата си, бил мъчен и убит. Така и хулителите на Христа станали мъченици за Христа.

БЕСЕДА за двойното свидетелство на Сина Божий

Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене (Иоан 8: 18).

           В закона е написано, че за доказване на нещо са нужни двама свидетели. На невярващите евреи Господ най-напред посочил три велики свидетелства за Себе Си: на Отца, на делата Си, и на Светото Писание (Иоан 5: 36–37, 39). По-нататък, след извършване на още множество чудеса и по-подробно излагане на Своето Учение, Той им казал, че и само Неговото свидетелство за Себе Си е истинско и достатъчно (Иоан 8: 14). Накрая отново изтъкнал две свидетелства – Своето и на Отца, според заповедта в закона за необходимостта от двама свидетели. Така Господ по всякакъв начин затваря устата на невярващите и не им оставя никаква възможност за увъртане[3] – освен злодейското убийство, към което прибягват всички онези, които  не желаят да се убедят в истината при никакви доводи и доказателства.

Наблягайки на Своето свидетелство за Себе Си и на свидетелството от Своя Отец, Господ желае да покаже и Своята ипостасна самостоятелност и единосъщието си Си с Отца по битие. Той ни привежда Своето собствено свидетелство и отделно, и заедно със свидетелството на Бог Отец. Че това тълкувание е правилно, се потвърждава и от следващите думи: Ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми (Иоан 8: 19). С тях напълно се разкрива единосъщието на Отца и Сина и не се оставя и най-малко съмнение, че Господ има предвид еднаквостта Си по природа със Своя Отец. Става дума за Божествената природа, а не за телесната. Безумно се заблуждава всеки, който си представя Пресветата Троица като три телесни естества. В тяло се явил в света единствен Синът Божий, за да спаси света, а не Отец и Свети Дух. Обаче и в тяло Синът остава по божествената си природа равен на Отца и Светия Дух. Той взел върху Себе си човешката природа[4] и я съчетал със Своята божествена природа от любов към хората, та да може да се яви сред тях и да ги спаси.

      О, Пресветая Троице, единосъщна и неразделна, Която си ни просветила и осветила чрез въплътения Бог Слово, подкрепяй ни винаги със Своята святост, Своето всемогъщество и Своето безсмъртие, и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

         Автор – св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – цар (бел. прев.).

[2] В ориг. Генес (бел. прев.).

[3] В ориг. – одушка – отдъхване, облекчение (бел. прев.).

[4] В ориг. – облякъл се в човешката природа (бел. прев.).

21 СЕПТЕМВРИ / 8 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „СОФИЯ -ПРЕМЪДРОСТ БОЖИЯ“ (КИЕВСКА), „РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА“ СЯМСКА, ГЛИНСКА, ЛУКИАНОВА, ИСАКИЕВСКА, ХОЛМСКА, „ЗНАМЕНИЕ“ (КУРСКО-КОРЕННА), ЛЕСНИНСКА, ДОМНИЦКА

Тропарь Рождества Пресвятой Богородицы, глас 4

Рождество́ Твое́, Богоро́дице Де́во,/ ра́дость возвести́ всей вселе́нней:/ из Тебе́ бо возсия́ Со́лнце пра́вды Христо́с Бог наш,/ и, разруши́в кля́тву, даде́ благослове́ние,// и, упраздни́в сме́рть, дарова́ нам живо́т ве́чный.

Кондак Рождества Пресвятой Богородицы, глас 4

Иоаки́м и А́нна поноше́ния безча́дства,/ и Ада́м и Е́ва от тли сме́ртныя свободи́стася, Пречи́стая,/ во святе́м рождестве́ Твое́м./ То пра́зднуют и лю́дие Твои́,/ вины́ прегреше́ний изба́вльшеся,/ внегда́ зва́ти Ти:// непло́ды ражда́ет Богоро́дицу и пита́тельницу Жи́зни на́шея.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «София – Премудрость Божия», глас 1

Преве́чная Прему́дросте, Христе́ Бо́же наш!/ Боже́ственным смотре́нием Свои́м преклони́вый Небеса́,/ благоволи́л еси́ всели́тися во утро́бу Чи́стыя Отрокови́цы,/ средосте́ние вражды́ разруши́в,/ освяти́л еси́ естество́ на́ше/ и Ца́рствие Твое́ нам отве́рзл еси́;/ сего́ ра́ди Тебе́, Творца́ на́шего и Изба́вителя,/ и ро́ждшую Тя,/ спасе́ния на́шего та́йне послужи́вшую Де́ву Чи́стую,// правосла́вно велича́ем.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Холмской», глас 5

Я́ко Матери́нское благослове́ние, дарова́ла еси́, Пречи́стая Де́во,/ пречу́дную ико́ну Твою́/ правосла́вным отце́м на́шим на го́ру Хо́лмскую,/ та́ко и ны́не, презира́юще мно́жество грехопаде́ний на́ших,/ не оста́ви на́с, о, Всепе́тая Ма́ти,/ но пребу́ди любо́вию с на́ми до сконча́ния ве́ка// и отве́рзи на́м ра́йския две́ри.

Перевод: Как Материнское благословение даровала ты, Пречистая Дева, удивительную икону Твою православным отцам нашим на горе Холмской, так и сейчас, не взирая на множество грехопадений наших, не оставляй нас, о Воспеваемая всеми Матерь, но пребывай своей любовью с нами до скончания века и отверзи нам райские двери.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Холмской», глас 6

Пресвяте́й Де́ве Богоро́дице,/ ди́вными ико́нами Свои́ми, я́ко звезда́ми, Це́рковь Правосла́вную украсившей/ и правосла́вным лю́дем земли́ Хо́лмския пречу́дный о́браз се́й дарова́вшей,/ благода́рственное воспева́ем пе́ние;/ Ты́ же Пречи́стая,/ укрепи́ на́с в Правосла́вней ве́ре,/ да зове́м Ти́:/ Ра́дуйся, Цари́це небесе́ и земли́// и лю́бящая Ма́ти все́х с ве́рою чту́щих Тя́.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Холмской»

Велича́ем Тя́, Пресвята́я Де́во, и почита́ем честну́ю ико́ну Твою́, ю́же от ле́т дре́вних во гра́де Хо́лме просла́вила еси́.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Почаевской», глас 5

Пpед свято́ю Твое́ю ико́ною, Влады́чице,/ моля́щиися исцеле́ний сподобля́ются,/ ве́pы и́стинныя позна́ние пpие́млют/ и ага́pянская наше́ствия отpажа́ют./ Те́мже и нам, к Тебе́ пpипа́дающим,/ гpехо́в оставле́ние испpоси́,/ по́мыслы благоче́стия сеpдца́ на́ша пpосвети́,/ и к Сы́ну Твоему́ моли́тву вознеси́// о спасе́нии душ на́ших.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Почаевской», глас 4

К Богоро́дице приле́жно ны́не притеце́м гре́шнии и смире́ннии, и припаде́м к ди́вному о́бразу Ея́, и́же на горе́ Поча́евстей: к нему́же уми́льно взира́юще и моля́щеся Цари́це Влады́чице из глубины́ душе́вныя вопие́м: О Пречу́дная Де́во, Ма́ти Го́спода Вы́шняго, от лет дре́вних избра́вшая оби́тель Поча́евскую в ме́сто селе́ния Своего́! Зе́млю оте́чественную на́шу в правосла́вии и ми́ре утверди́, и спаси́ всех предстоя́щих и моля́щихся Тебе́ умиле́нною душе́ю и сокруше́нным се́рдцем, пред Пречи́стым Твои́м о́бразом со слеза́ми. Не отврати́ рабы́ Твоя́ тщи́: Тя бо еди́ну Наде́жду и́мамы.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Почаевской», глас 1

Исто́чник исцеле́ний и ве́ры Правосла́вныя утвержде́ние/ Поча́евская Твоя́ ико́на, Богоро́дице, яви́ся,/ те́мже и нас, к ней притека́ющих,/ от бед и искуше́ний свободи́,/ ла́вру Твою́ невреди́му сохрани́,/ Правосла́вие во о́крест стоя́щих страна́х утверди́,/ и грехи́ разреши́ моли́твенник Твои́х:// ели́ка бо хо́щещи, мо́жеши.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Курская-Коренная, глас 4

Я́ко необори́мую сте́ну и исто́чник чуде́с/ стяжа́вше Тя раби́ Твои́,/ Богоро́дице пречи́стая,/ сопроти́вных ополче́ния низлага́ем./ Те́мже мо́лим Тя:/ мир гра́ду Твоему́ да́руй// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Курская-Коренная, глас 4

Честна́го о́браза Твоего́ зна́мение/ пра́зднующе лю́дие Твои́, Богороди́тельнице,/ и́мже ди́вную побе́ду на сопроти́вныя гра́ду Твоему́ дарова́ла еси́./ Те́мже Тебе́ ве́рою взыва́ем:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н похвало́.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Курская-Коренная

Велича́ем Тя,/ Пресвята́я Де́во,/ и чтим о́браз Твой честны́й,/ и́мже показа́ла еси́// пресла́вное зна́мение.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 8 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

    Свети Дионисий Ареопагит разказва за безпределната радост, външното и вътрешното озарение и неописуемото благоухание, които е изпитвал и усещал в присъствието на Пресвета Богородица, когато я е посетил в Иерусалим. В своя възторг той казва, че ако не бил познал Eдинния истински Бог, би признал за Бог Нея – Пресветата Дева Мария. Такова силно и изключително впечатление е оставяла Пресветата Дева още през времето на Нейния телесен живот на земята. А несравнимо по-голяма сила и слава тя е получила след телесната си смърт, когато по Божията воля е възвисена над ангелските сили. Нейната сила произхожда от непрестанните Ѝ молитви към Бога за верните, за всички, които прибягват за помощ към Нея. На св. Иоан Новгородски, когато с целия народ се молил на Нея за помощ срещу неприятелските войски, било открито, че и Тя в този час със сълзи умолява Господа за спасението на града[1]. И Новгород бил избавен чрез чудо.

      Както е страдала заради Своя Син, разпънат [на Кръста], така Пресветата Пречиста Божия Майка изпитва състрадание към всички несретници, които се обръщат за помощ към Нея. Може да се каже, че цялата земя е изпълнена с чудесата на Нейната милост. В Белград и до днес е жив един кафеджия, Ц. Й., родом от село Лабунища, край Струга, който сляп бил заведен от майка си в Калишкия манастир[2], където, след като свещеникът му прочел молитви пред иконата на Света Богородица, отново прогледнал. Първият отшелник ѝнок в Почаев видял огнен стълб от небето до земята и в този пламтящ стълб съзрял Пресвета Богородица. Тя била застанала на една скала[3], и после от това място бликнал извор с целебна вода, която и до ден-днешен изцерява множество болни.

 БЕСЕДА за единодушието на Сина и Отца

Синът нищо не може да твори Сам от Себе Си, ако не види Отца да твори (Иоан 5: 19).

     Как трябва да разбираме тези думи, братя? Да не би, както са ги схващали някои еретици, а именно, че Синът е бил по-малък от Отца и не е толкова силен като Бог Отец. Не, в никакъв случай. Устата, които така са тълкували словата на Господа, са изричали безчестие. Тези думи трябва да се разбират, както са ги разбирали светите наши Отци, сиреч, че Синът е равен във всичко на Отца и че заради Тяхното равенство волята и любовта, и премъдростта на Синa не може в нищо да е противна нито на волята на Отца, нито на любовта на Отца, нито на премъдростта на Отца. Така нито Отец може да върши нещо противно на Сина, нито пък Дух Свети – противно на Отца и Сина.

      Всичко, което Отец желае, люби и мисли, това същото желаят, любят и мислят Синът и Светият Дух. Несравнима хармония, неразделно единство, неизказaно битие! Ясно е тогава, че Синът и не може[4], и не иска да върши нищо Сам от Себе Си по Свое изволение, без [запазване на] хармонията и единството със силата на Отца и волята на Отца. Че това тълкуване е правилно, Сам Господ засвидетелства със следващите Свои думи: Защото, както Отец възкресява мъртви и оживотворява, тъй и Синът оживотворява, които иска. Виждате ли равенството на волята и силата? Това, което желае Отец, желае и Синът; това, което може Отец, може и Синът. Никой, значи, да не разделя Божеството и така сам да навлича проклятие върху себе си. Бог не може да се раздели и всеки, който дръзне да дели Божеството и да умалява някое Лице, a Друго да обявява за по-висше, не може да се спаси.

    Пресвета Троице, Боже наш, Троичен по ипòстаси Един по естество, Живот, Светлина и Любов, погледни на нас и ни помилуй. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. – за тях (бел. прев.).

[2] Прочут манастир, известен и като Калищки, в същия район, с чудотворна икона (Калишка) на Пресвета Богородица, впечатляваща и с това, че лицата на Божията Майка и Младèнеца са изобразени много тъмни (бел. прев.).

[3] В ориг. – камък (бел. прев.).

[4]  Естествено, „може” и „не може” по отношение на всемогъщия Бог се употребяват в текста и следва да се разбират богоприлично и благоразумно, в съгласие със светоотеческите творения, в които изчерпателно се изяснява този въпрос (напр. тълкованията на Евангелието от св. Иоан Златоуст, св. Кирил Александрийски и др.) (бел. прев.).

11 СЕПТЕМВРИ / 29 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ОТСИЧАНЕ ГЛАВАТА НА СВ. ИОАН КРЪСТИТЕЛ

Тропарь Собору и Усекновению главы Иоанна Предтечи, глас 2

Па́мять пра́веднаго с похвала́ми,/ тебе́ же довле́ет свиде́тельство Госпо́дне, Предте́че:/ пока́зал бо ся еси́ вои́стину и проро́ков честне́йший,/ я́ко и в струя́х крести́ти сподо́бился еси́ Пропове́даннаго./ Те́мже за и́стину пострада́в ра́дуяся,/ благовести́л еси́ и су́щим во а́де Бо́га я́вльшагося пло́тию,/ взе́млющаго грех ми́ра,// и подаю́щаго нам ве́лию ми́лость.

Кондак Усекновению главы Иоанна Предтечи, глас 5

Предте́чево сла́вное усекнове́ние,/ смотре́ние бысть не́кое Боже́ственное;/ да и су́щим во а́де Спа́сово пропове́сть прише́ствие./ Да рыда́ет у́бо Ироди́а,/ беззако́нное уби́йство испроси́вши:/ не зако́н бо Бо́жий, ни живы́й век возлюби́,// но притво́рный, привре́менный.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 АВГУСТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ако  наблюдавате  как  умират  хората,  ще  видите,  че  смъртта  на един човек обикновено мяза на неговия грях. Както е писано: Всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат (Мат. 26: 52). Всеки грях е нож и обикновено хората са посичани от онези грехове, които най-усърдно са вършили. Пример за това ни дава и Саломия, скверната Иродиадина дъщеря, която поискала и получила от Ирод главата на Иоана Кръстителя в поднос. Като живяла в Испания в град Лерида, с прогонения Ирод и Иродиада, един ден тя тръгнала по заледената река Сикориса. Ледът се пропукал и тя до гуша паднала във водата. Парчетата лед я стегнали за гърлото и тя, дърпайки се, за да се освободи, „танцувала“ с крака под водата, тъй както някога танцувала в Иродовия дворец. Не могла да излезе, нито да потъне, докато острият лед не отрязал главата ѝ. Водата отнесла тялото, а главата ѝ на поднос поднесли на Иродиада, както някога главата на Иоан Кръстителя. Ето как страшната смърт прилича на сторения грях!

БЕСЕДА ЗА ИЗЦЕЛЯВАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО С ХРИСТОВИТЕ РАНИ

Чрез Неговите рани ние се изцелихме

(Исая 53: 5).

Чрез Христовите рани ние се изцелихме – това предсказал пророкът Божий, и сега ние знаем, че пророчеството му е истинско. Чрез Христовите страдания ние сме се спасили от вечните мъки; чрез Неговата пречиста Кръв ние сме се очистили от греховната проказа и сме оживели. Нашата кръв и нашето тяло са станали нечисти от греховните страсти; нашият дух – гнездо и извор на плътската нечистота – най-напред се е осквернил. Може ли нечистото да се очисти с нечисто? Може ли мръсното платно да се избели с мръсна вода? Не може. Само онова, което е чисто, може да изчисти онова, което е нечисто. И езичниците чувстват, че човешкият род е нечист. Но те искат с нечистото да очистят нечистото, като – първо – призовават нечистите духове и им се кланят, и второ – принасят нечисти жертви – било човешки или животински. Една капка от Кръвта на пречистия Христос може повече да очисти човешкия род, отколкото всички жертви на идолите от началото на света. Защо? Затова, защото Христовата Кръв е чиста, а всичко останало е нечисто. Лекарите взимат една капка от някоя силна ваксина, разреждат я и с нея ваксинират много хора, за да ги предпазят от болести. И Христовата кръв в Чашата ние разреждаме с вода и тогава я вземаме и я пием, защото е казано, че като проболи с копие Тялото Господне, веднага изтече кръв и вода (Иоан 19: 34). Такава е силата на една капка Негова Кръв, че може от Нея да изгори целият свят. Тя е безгрешна Кръв, единствено безгрешната; Кръв пречиста, единствено чистата в света. О, да биха узнали хората каква е силата на абсолютната Чистота! Всички нечисти от греха ще се затекат да се очистват с Пречистия Христос и всички немощни ще се затекат да се причастят с Кръвта и Тялото Христови; и всички невярващи ще повярват в Христос. Защото тук има Троица и всичко в Троицата е чисто и очиства – чист Дух, чиста Кръв, чисто Тяло. А само чистото може да очисти нечистото; и само, което е здраво, може да изцели нездравото; и онова, което е силно, може да изправи безсилното.

О, Господи, всесилни Господи наш, с Твоите кървящи рани, рани невинни и пречисти, очисти нас грешните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

7 СЕПТЕМВРИ / 25 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

СВ. АП. ВАРТОЛОМЕЙ

СВ. АП. ТИТ

Тропарь апостолам Варфоломею (Нафанаилу) и Варнаве (Иосии), глас 3

Язы́к огнедохнове́н в си́ле Ду́ха прие́мше,/ во пло́ти прише́дшее Сло́во пропове́дасте всю́ду,/ Его́же ра́ди ов во главу́ усече́н,/ ов же ка́мением побие́н,/ и есте́ апо́стольскому ли́ку украше́ние,/ Варфоломе́е и Варна́во,/ те́мже па́мять ва́шу почита́ем и про́сим:// моли́те Христа́ Бо́га пода́ти нам грехо́в оставле́ние.

Кондак апостолу Варфоломею (Нафанаилу), глас 4

Яви́лся еси́ вели́кое со́лнце вселе́нней/ уче́ний сия́ньми и чуде́с стра́шных, световодя́ почита́ющия тя,// Варфоломе́е, Госпо́день апо́столе.

Кондак апостолу от 70-ти Титу Критскому, глас 2

Павлов явився собеседник, апостоле,/ с ним нам слово предвозвестил еси Божественныя благодати,/ тайноглагольниче Тите приснопамятне./ Сего ради вопием ти:// не престай моляся о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 АВГУСТ

Разсъждение

Със свръхчовешката си смелост и готовност да понесат всички страдания и доброволна смърт за Христа, нашите християнски предци изпълвали със страх мъчителите си. Император Максимиан, лют и безпощаден гонител на християните, заповядал на своя проконсул в Антиохия да освободи св. Андрей Стратилат от тъмницата, от страх да се не разбунтува народът, който почитал Андрей повече от царя. Цар Валент заповядал на своя епарх в Едеса да погуби всички християни, които са против Арий. Епархът имал по-голямо човеколюбие от своя цар и тайно съобщил на християните следващия ден да не излизат от града в полето, където обикновено извършвали богослуженията, (защото арианите били завзели всички църкви в града) за да не загинат. Но противно на очакваното, сутринта християните излизали на полето радостни, че ще пострадат за истинската вяра. Излизайки с войниците из града, епархът видял една жена християнка, с дете на ръце, да бърза покрай войниците към полето. Епархът я попитал: „Не си ли чула, че там ще отиде епархът с войниците, и ще погуби всички, които намери?“. Жената отговорила: „Чух, затова бързам, та с тях да умра за Христа“. Епархът пак я попитал: „А защо носиш това дете със себе си?“. Жената отвърнала: „Искам и моето дете, заедно с мене, да се удостои с мъченичество“. Като чул и видял това, епархът, уплашен се върнал и го съобщил на царя. Царят много се уплашил и отменил своята заповед за заколението.

БЕСЕСДА за отключената тъмница и осветения мрак

Да кажеш на затворниците: Излезте; и на ония, които са в тъмнина: Покажете се (Исая 49: 9).

Кой е по-голям затворник от свързания от греха? Има ли по-голяма тъмнина от тъмнината на греха, смъртта и ада? Кой може да прощава грехове… Един Бог (Марк. 2: 7); това са го признали самите книжници и фарисеи. Христос прости греховете на мнозина и ги направи свободни и здрави. А щом единствено Бог може да прощава греховете на окованите от греха, защо тогава евреите не го признали за Бог? Защото и те били свързани от греховете, и не можели логично да разсъждават в пълнота, и не позволявали на Господ да ги развърже от греха. Вижте в какво безумие изпаднали еврейските мъдреци:  от една страна твърдят, че Един Бог може да прощава грехове, а от друга – обвиняват Христос, че той действа с помощта на дявола! Дяволът е онзи, който връзва, как дяволът ще развързва? Дяволът е онзи, който погубва човека, как той ще го и спасява? Там, дето са дяволите, е тъмницата – грехът, смъртта и адът. Единствено Христос е имал несравнима с нищо могъща сила да изведе от тъмницата човешките души и да ги спаси. Прощават ти се греховете! Стани! Лазаре, излез вън! Със Своето силно слово Той разкъсвал връзките на грешника и извеждал мъртвите на светлина в живота. Със Своето слизане в ада Той разрушил престола на сатаната и освободил душите на праведниците. Със Своето Възкресение той показал в пълнота Своята непреодолима власт над всички дяволски примки, над адските козни и над последния враг – смъртта.

О, Господи, победителю на демоните, Освободителю от греха, Възкресителю на мъртвите, на Тебе се кланяме и Тебе молим, освободи ни, възкреси ни, благослови ни. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

3 СЕПТЕМВРИ / 21 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „СВЕТЛОИСПИСАНА“ И „ПРИБАВЯНЕ НА УМ“

СВ. АП. ТАДЕЙ

СВ. ВАСА СОЛУНСКА

СВ. СИМЕОН САМОКОВСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Светописанной»

Пречи́стому Ли́ку Твоему́ поклоня́емся, Блага́я,/ прося́ще предста́тельства о нас, Ма́ти Бо́жия,/ во́лею бо благоволи́ла еси́ яви́тися среди́ бра́тии,/ да изба́виши от печа́ли, и́хже собра́ла еси́. Тем благода́рственно вопие́м Ти:/ ра́дости исполня́еши всех, Пресвята́я Де́во,// вверя́ющих себе́ покро́ву Твоему́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Светописанной»

О, неизрече́ннаго и благосе́рдаго Твоего́ смотре́ния,/ Честне́йшая Херуви́м и Сла́внейшая без сравне́ния Серафи́м!/ О́браз Твой Светоявле́нный, и самоизображе́нный/ свиде́тельство яви́ся/ Твоея́ неизрече́нныя любве́ и милосе́рдия,// почита́ем той, лобыза́юще.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Прибавление ума», глас 4

О, Пресла́вная Ма́ти Христа́ Бо́га на́шего, благи́х Пода́теля, ми́лостию Свое́ю всю вселе́нную сохрани́, да́руй нам, рабо́м Твои́м, прему́дрость и ра́зум, све́том Сы́на Твоего́ ду́ши на́ша просвети́, еди́на Всепе́тая, от Херуви́м и Серафи́м сла́вимая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Прибавление ума», глас 2

Я́ко умо́м Христо́вым на́с просвеща́ющую, хва́лим Тя́, Пречи́стая Ма́ти Го́спода, всю́ вселе́нную держа́щаго, Красоты́ ми́ра ви́димаго и неви́димаго, луча́ми Жи́зни на́с озаря́ющая.

Тропарь апостолу от 70-ти Фаддею Едесскому, глас 2

Днесь Еде́с град весели́тся,/ прие́м тобо́ю Креще́ния ба́ню,/ и А́вгарь, страсте́й премене́н, твою́ па́мять сла́вит./ С ни́миже пое́м и мы:/ весе́лия духо́внаго испо́лни живо́т наш/ и стра́сти исцели́,// Фадде́е апо́столе, моли́твами твои́ми.

Кондак апостолу от 70-ти Фаддею Едесскому, глас 4

Я́ко звезду́ пресве́тлую/ Це́рковь тя стяжа́,/ апо́столе Фадде́е,/ чудесы́ твои́ми всегда́ просвеща́ема,// спаси́ ве́рою чту́щия па́мять твою́.

ТРОПАР НА СВ. СИМЕОН САМОКОВСКИ,

гл. 4

Такъв първосвещеник ни и трябваше: свят, незлобив и станал по-висок от небесата, великолавния Божий архиерей Симеон Самоковски, принесъл себе си в жертва приятна, благоугодна Богу и положил душата си за своите словесни овце. Приеми и нас, почитащите светлата ти памет към твоето Богоспасаемо стадо, свещеномъчениче, та по твоите молитви Пастире- началникът Христос да спаси душите ни.

КОНДАК НА СВ. СИМЕОН САМОКОВСКИ,
гл. 2

Дойдете, верни да възхвалим великославния Божий първосвещеник Симеон Самоковски, защото той като замени архиерейската корона с трънен венец, а светителския омофор с вери­ги, си придоби скъпоценния Бисер Христа. На Него сега и се моли за почитащите светлата му памет.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 АВГУСТ

Разсъждение

Великодушното опрощение на клеветниците и молитвата за тях са отличителна черта на християнските светии, които всички клевети против тях не приписват на хората, а на демоните – главните подстрекатели на всяка клевета, както и на всеки грях въобще. Свети Аврамий Смоленски бил наклеветен от едни завистливи попове като измамник, магьосник и лицемер. Клеветниците искали да бъде изгорен. Князът и епископът повярвали на клеветниците и Аврамий бил прогонен от Смоленск, и му било забранено да свещенодейства. През цялото време на следствието и съденето Аврамий повтарял молитвата на св. първомъченик Стефан: Господи, не зачитай им тоя грях! (Деян. 7: 60). По-късно се разбрало, че всички обвинители на Аврамий са лъгали и клеветели. Разгневеният княз искал да ги накаже люто, а владиката – да ги отлъчи от Църквата, но свети Аврамий паднал на колене пред владиката и със сълзи [на очи] го молил да им прости. И не искал отново да се върне в своя манастир и да започне да свещенодейства, докато неговите клеветници не били помилвани и освободени.

БЕСЕДА за чудния Камък в Сион

Аз полагам на Сион в основата камък – камък изпитан, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден; който вярва в него, няма да се посрами (Исая 28: 16).

Този чуден Камък, братя, е сам Господ наш Иисус Христос. Защото, ако пророкът е имал предвид обикновен камък, не би споменал за вяра в него, в противен случай той би пророкувал идолопоклонничество. И при пророк Даниил се говори за Камък, Който се откъснал от планината, разбил големия истукан и станал голяма планина, и изпълни цялата земя (Дан. 2: 35). Пророчеството за Камъка при Даниил е за езичниците, а при Исаия – за евреите. Този Камък е Господ Иисус Христос, Който – първо – е поставен в основата на всяко Божие творение, защото Той е Словото Божие и Божията Мъдрост; второ – в основата на Стария Завет, като начатък; и трето – в основата на Новия Завет – като завършек.  Крайъгълен камък – т.е. най-здравият и най-твърд камък, който свързва и съединява другите камъни, и държи зидовете и различните елементи в единство и цялост. Ако се погледне на Господ Христос вътре в нас, Той е Онзи крайъгълен Камък, Който свързва и съединява различните ни духовни способности в единство и цялост тъй, че те да действат в една посока, в посока към Бога и Царството Божие. Ако се гледа към Христос в човешката история, Той е крайъгълният Камък, Който свързва и съединява в едно еврейството и езичеството в един Божи дом, в Църквата Божия. Обаче[1], друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос (I Коринт. 3: 11), казва апостолът в Новия Завет, в съгласие с пророците в Стария завет. Който досега е вярвал в този Камък на Спасението, не се е посрамил. И никой, никога няма да се посрами, ако вярва в него. Защото този Камък е камък изпитан, и наистина, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден.

О, Господи Иисусе, Камък на нашето спасение, укрепи в нас вярата, светата и спасителна вяра в Тебе, единствения наш Спасител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – Защото (бел. прев.).

31 АВГУСТ / 18 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВСЕЦАРИЦА“ (ПАНТАНАССА)

УСПЕНИЕ НА СВ. ИОАН РИЛСКИ

СВ. ФЛОР И ЛАВЪР

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Всецарица», глас 4

О́бразом радостотво́рным честны́я Всецари́цы,/ жела́нием те́плым взыска́ющих благода́ти Твоея́ спаси́, Влады́чице,/ изба́ви от обстоя́ний к Тебе́ прибега́ющих;/ от вся́кия напа́сти огради́ ста́до Твое́,// к заступле́нию Твоему́ взыва́ющее при́сно.

Тропар на св. Иоан Рилски

Покаяния основание, прописание умиления,
образ утешения, духовнаго совершения
равноангельное житие твое бысть, преподобне.
В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый,
отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.

Oснова на покаяние, пример на умиление,
образец на утешение и на духовно съвършенство
бе твоят равноангелски живот, преподобни,
като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи.
Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!

Тропарь мученикам Флору и Лавру Иллирийским, глас 4

Преудо́бренную и богому́друю дво́ицу пресве́тлую/ восхва́лим, ве́рнии, по достоя́нию,/ Фло́ра преблаже́ннаго и Ла́вра всечестна́го,/ и́же усе́рдно Тро́ицу несозда́нную я́сно пропове́дасте всем,/ те́мже пострада́вше до кро́ве,/ и венцы́ пресве́тлыми увязо́стеся,// моли́теся Христу́ Бо́гу, да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Флору и Лавру Иллирийским, глас 8

Я́ко благоче́стия му́ченики и страда́льцы Христо́вы Богому́дрены,/ вселе́нная пресла́вно почита́ет Фло́ра и Ла́вра днесь,/ я́ко да улучи́м благода́ть и ми́лость моли́твами их// и изба́вимся бед и напа́стей, гне́ва же и ско́рби в День Су́дный.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 АВГУСТ

 Разсъждение

Не са редки случаите, особено в наше време, родителите да станат виновници за духовната смърт на своите деца. Ако детето се стреми към духовен живот, подвизи и монашество, а родителите му потискат този му стремеж, вместо да го насърчават, такива родители стават убийци на своето чедо. И такива деца – за наказание на родителите – често потеглят на обратната страна и стават развратени. Едно момче Лука, племеник на св. Иоан Рилски, чуло за своя чичо, и теглено от желанието за духовен живот, отишлo при чичо си в планината. Иоан го приел с любов и започнал да го поучава и подкрепя в подвизите. Но бащата на Лука един ден се появил пред Иоановата пещера и яростно почнал да упреква светеца, задето държи сина му в тази пустиня. Тук Иоановите думи и съвети не помогнали с нищо. Бащата насила повел сина си към къщи. Но по пътя змия ухапала детето и Лука умрял. Свирепият баща видял в това Божие наказание, разкаял се, но вече било късно. Плачейки и обвинявайки себе си, той се върнал при Иоан. Но светецът му казал да погребе детето и да се върне, откъдето е дошъл.

БЕСЕДА за мира между вълка и агнето 

Тогава вълк ще живее заедно с агне и леопард ще лежи заедно с козле (Исаия 11: 6).

Тъй истинският пророк пророкувал истината. Добавил още и: „Малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка… и лъвът ще яде слама като вола,… и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо, и змията няма да го ухапе“. Кога ще стане това чудо, братя? То вече е станало тогава, когато се явил на земята Чудотворецът Христос. Това е райската реалност, която се е обновила между хората със Спасителевото идване на земята. Загадъчно, но все пак разбираемо говори пророкът, защото не говори за зверовете, а за хората; ясно, защото това пророчество се е изпълнило в Христоватa Църква. Човеци, които по нрав са били като вълци и леопарди, като лъвове и мечки, като волове, агнета, ярета и като змии – всички застанали пред Витлеемския Младенец, обединени от вярата, укротени от благостта, осияни от надеждата, облагородени от любовта. Пророкът предсказва още и защо това ще се сбъдне. Защото земята ще бъде пълна с познаване [на] Господа, както водите пълнят морето. Разглеждан плътски, всеки човек е пръст. Онзи човек, който повярва в Христа, и истински последва Христа, ще се изпълни с познаване [на]  Господа, както водите пълнят морето. Такива били много отделни човеци. Такива са били цели общества на подвижници в Египет, на Св. гора, в Кипър, в Русия, в Армения и в други страни. Но това не е всичко. Познанието за Господ днес се е разпространило по цялата земя. Свещеното писание е преведено на всички езици[1]. Малко са местата на земята, където не се чете Христовото Евангелие, където се не знае Божието име, и където не се принася безкръвна жертва Господня. Едни отхвърлят Христа, други го приемат; едни отстъпват от истинската вяра, други приемат истинската вяра. Така, по целия широк свят се води борба под знака на Господ Иисус. Препълнената вода прелива в празните долини; празните долини се напълват и се изравняват с високите води. Не всичко в света е тъй прекрасно, както ние християните желаем, но пророчеството на пророк Исаия прекрасно се е изпълнило и сбъднало напълно. О, колко чудно е видението на истинския пророк – Исаия, син Амосов.

О, Господи Чудотворецо, укроти зверския нрав на онези хора и народи, които още не са се укротили от силата на Твоята любов. Та всички чрез Твоето благородство да станем благородни. Чрез Твоята слава всички да се прославим. Да сме живи Господи, живи, чрез Твоя живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – е разпространено между всички народи (бел. прев.).

30 СЕПТЕМВРИ / 17 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЦАРИГРАДСКА“ И „МАКАРИЕВСКА“

СВ. ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ И МАЙКА ИМ СОФИЯ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Цареградской», глас 1

Возсия́ нам, я́ко со́лнце светоза́рное от восто́ка в велеле́пии./ Твоя́, Влады́чице, ико́на,/ озаря́ющи чуде́с сия́нием пресла́вно всех, приходя́щих к ней с ве́рою и любо́вию/ и моля́щихся усе́рдно к Твоему́, е́же о Сы́не Твое́м и Бо́зе, вели́чию./ Сла́ва Бо́гу, Евфоси́ном сию́ да́вшему нам!/ Сла́ва Приве́дшему ю́ от Царьгра́да!// Сла́ва Даю́щему то́ю всем исцеле́ния.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Цареградской», глас 8

Препросла́вленная Вы́шняго Ма́терь/ созыва́ет к песнопе́нию нас Своего́ о́браза прише́ствием от Царьгра́да/ и возбужда́ет зре́нием того́ на по́двиг,/ побежда́ти сопроти́вных си́лу,/ и к Ней, я́ко на́шея ра́дости вино́вней, пе́ти:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Тропарь мученицам Вере, Надежде, Любови и матери их Софии, глас 4

Тоpжеству́ет Це́pковь пеpвоpо́дных,/ и свесели́тся пpие́мля ма́теpь о ча́дех веселя́щуюся,/ я́же я́ко му́дpости тезоимени́тая/ тpо́йственным богосло́вским добpоде́телем pавночи́сленныя поpоди́./ Ты́я с му́дpыми де́вами зpит уневе́стившияся Жениху́ Бо́гу Сло́ву,/ с не́ю и мы духо́вне в па́мяти их свесели́мся, глаго́люще:/ Тpо́ицы побо́pницы,/ Ве́pо, Любве́ и Наде́ждо,// в ве́pе, любви́ и наде́жде утвеpжда́йте нас.

Кондак мученицам Вере, Надежде, Любови и матери их Софии, глас 1

Софи́и честны́я свяще́ннейшия ве́тви,/ Ве́ра и Наде́жда и Любо́вь, показа́в­шеся,/ му́дрость обуи́ша е́ллинскую благода́тию,/ и пострада́вше, и победоно́сицы яви́вшеся,// венце́м нетле́нным от всех Влады́ки Христа́ увязо́шася.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

           Богобоязлив и верен на Бога владетел е същинска небесна благодат за своя народ. Крал Вацлав бил такъв владетел. Неговата ревност за светата вяра и строгият му живот ни напомнят за древните подвижници. Деня посвещавал на държавните дела, а нощта – на молитвата. Със стария си слуга Подивой често ходел бос през зимата за утренята в църквата. Нерядко също сам месел и пекъл просфорите – задължително правел това, когато щял да се причастява. С неговото усърдие били издигнати много храмове, в които ежедневно се принасяла служба Богу. Особено се грижил за сираците и бедните. Бил миролюбив, но храбър и безстрашен воин.                                            

Когато съседният княз Радислав нападнал чешката земя, Вацлав му пратил писмо, питайки какво го е накарало да воюва с него. Горделивият Радислав му отвърнал, че иска Вацлав да му отстъпи цяла Чехия и своя престол. Тогава Вацлав събрал голяма войска и излязъл пред неприятеля си. Но като видял двете силни войски, домъчняло му, че ще загинат толкова много хора, та изпратил на Радислав послание: „Спорът е между мен и теб, ти желаеш да владееш Чехия, но аз не [я] отстъпвам. Приеми[1] да решим въпроса в битка между нас двамата. Защо да има кървава битка между двете войски?”. Княз Радислав се съгласил на двубой, ала бил победен от Вацлав и на колене го молил за прошка.

БЕСЕДА за единосъщието на Отца и Сина

Аз и Отец едно сме (Иоан 10: 30).

        Колкото повече чудеса извършвал Господ Иисус и колкото повече се приближавал до смъртта Си, толкова по-открито говорел за Себе Си. Многобройните чудеса и продължителното време, достатъчно за размишление, променяли и незлобивите, и озлобените. Първите ставали по-възприемчиви към откриване на възвишените Божии тайни, докато озлобените все повече се помрачавали в злобата си и ставали неспособни за разбиране на тези тайни. Затова и озлобените грабнали камъни, за да убият Господа. Аз и Отец едно сме. Отец и Син са едно по същината на битието, но не са едно по Своите ипостаси, иначе нямаше и да се наричат с две имена – Отец и Син. Всички свойства на битието на Отца ги имат и Синът, и Светият Дух; ала ипостасните свойства на Бог Отец са присъщи само на Него, ипостасните свойства на Сина са присъщи само на Сина, а ипостасните свойства на Духа принадлежат само на Светия Дух. Но когато става дума за божественото битие, Синът може да заяви: „Аз и Отец едно сме”; Отец може да каже: „Аз и Синът едно сме”, а и Дух Свети може да каже: „Аз и Отец едно сме” и „Аз и Синът едно сме”. Единосъщието Си с Бог Отец Господ Иисус по-нататък разкрил  с думите: Отец е в Мене и Аз съм в Него (Иоан 10: 38). Може ли по-ясно да се говори за божеството на Сина? Може ли на човешки език по-убедително да се изрази единосъщието на триипостасния Бог? Дòгматът за божеството на Сина Божий, както и дòгматът за единството на Божието битие са [ни] открити и установени от самия Господ Иисус Христос. Никой да не вярва на лъжите на неверници и еретици, че самият Господ не бил обявил Своето Божество, и че този дòгмат уж по-късно е бил утвърден от Църквата. Ако Христос не е обявявал Своето Божество, защо евреите Му рекли: „правиш се Бог”? (Иоан 10: 33). И защо дигнали камъни против Него?

            О, Господи Иисусе, Сине Божий, единосъщний с Отца и Светия Дух, помилуй ни и ни спаси със силата и милосърдието на всемогъщото и всеблаго Твое Божество. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – позволи (бел. прев.).

29 СЕПТЕМВРИ / 16 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ПРИЗРИ НА СМИРЕНИЕ“

СВ. ВМЧЦА ЕВФИМИЯ ВСЕХВАЛНА

СВ. МЧЦА ЛЮДМИЛА ЧЕШКА

СВТ. КИПРИАН , МИТР. КИЕВСКИ И МОСКОВСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Призри на смирение», глас 4

Необори́мая стена́ о́браз Тво́й и исто́чник чуде́с,/ я́коже дре́вле от Него́ заступле́ние Твое́ гра́ду Пско́ву дарова́ла еси,/ та́ко и ны́не на́с от все́х бе́д и скорбе́й ми́лостивно изба́ви/ и спаси́ ду́ши на́ша я́ко любвеоби́льная Ма́ти.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Призри на смирение», глас 3

Пренепоро́чная Де́во,/ отображе́ние Ли́ка Твоего́ чту́щих благода́рныя да́ры прие́млеши,/ живы́м и ме́ртвым помога́еши,/ гра́д и страну́ на́шу заступа́еши,/ и к Сы́ну Твоему́ моли́твы прино́сиши,// и спа́саеши все́х на́с.

Тропарь великомученице Евфимии Всехвальной, глас 4

А́гница Твоя́, Иису́се, Евфи́мия/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и Тебе́ и́щущи страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя, да и живу́ с Тобо́ю,/ но, я́ко же́ртву непоро́чную приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами,// я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак великомученице Евфимии Всехвальной, глас 6

По́двиги во страда́льчестве, по́двиги в ве́ре/ положи́ла еси́ те́пле за Христа́, Жениха́ твоего́./ Но и ны́не я́коже е́реси, и враго́в шата́ние/ под но́ги во́инству на́шему покори́ти моли́ Богоро́дицею,/ я́же от шести́сот три́десяти Богоно́сных оте́ц/ преде́л прие́мшая,// и храня́щая, всехва́льная.

Кондак мученице Людмиле, княгине Чешской, глас 2

Храм Твой всечестны́й,/ я́ко цельбу́ душе́вную обре́тше вси ве́рнии,/ велегла́сно вопие́м ти,/ де́во му́ченице Людми́ло, великоимени́тая:// Христа́ Бо́га моли́ непреста́нно о всех нас.

Тропарь святителю Киприану, митрополиту Московскому, глас 4

Правосла́вия учи́телю,/ просвеще́ния ревни́телю,/ красото́ бо́лгарския страны́/ и Руси́ достосла́вный свети́льниче,/ святи́телю о́тче наш Киприа́не,/ моли́ Христа́ Бо́га// сохрани́ти нам ве́ру до сконча́ния ве́ка.

Тропарь святителю Киприану, митрополиту Московскому, глас 4

Правосла́вия учи́телю,/ просвеще́ния ревни́телю,/ красото́ бо́лгарския страны́/ и Руси́ достосла́вный свети́льниче,/ святи́телю о́тче наш Киприа́не,/ моли́ Христа́ Бо́га// сохрани́ти нам ве́ру до сконча́ния ве́ка.

Кондак святителю Киприану, митрополиту Московскому, глас 6

Святи́телю Христо́в, па́стырю до́брый,/ учи́телю Небе́сныя му́дрости,/ свети́льниче све́та духо́внаго,/ Киприа́не досточу́дне,/ не преста́й моли́тися за па́ству свою́,/ за лю́бящих и чту́щих тя,// гра́да на́шего кре́пкий засту́пниче.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение                                   

           Често изненадващо ни сполитат беди и ние напразно се питаме „защо?”. Само Христовата Църква може да обясни причината за всяка беда. Всички беди Църквата разделя главно на две групи: едните, сполитащи грешниците заради предишни непокаяни грехове, а другите – случващи се на праведници, и ставащи, по думите на св. Златоуст, „причина за получаване на венци, както е било при [бедния] Лазар и Иов”.

         Царица Евдокия тайно била съгласна с Ефтихиевата ерес, слушайки за това съветите на коварния евнух Христафий. Но внезапно я сполетяла беда. Веднъж нейният съпруг, император Теодосий, ѝ подарил необикновено голяма ябълка. Императрицата изпратила ябълката на болния сенатор Павлин, а той пък, от обич към царя, пратил същата ябълка на цар Теодосий. Това дало повод на царя да заподозре своята жена в непозволена връзка със сенатора. Тогава царят попитал царицата къде е онази ябълка. Царицата излъгала и казала „Изядох я!“. Това още повече усилило подозрението на царя и той прогонил [заточил] Евдокия в Палестина. Там, с времето, Евдокия напълно се излекувала от ереста и по съветите на великите палестински духовници напълно се върнала в Православието. Бедата на царицата не дошла заради някакви непозволени връзки с Павлин – в това тя била съвсем невинна, а заради нейното еретическо настроение.

     А ето и друг, различен случай: Цар Маркиан, още докато бил воевода, пътувайки покрай Филипопол, видял на пътя трупа на убит човек и от чисто милосърдие слязъл от коня, за да погребе тялото. [Маркиан] бил забелязан от някой, минаващ оттам, и наклеветен в съда като убиец. Маркиан трябвало да бъде наказан със смърт, ако скорошно Божие откровение не показало истинския убиец. Описаната беда спада към другата група – „за получаване на венец”. Воеводата Маркиан скоро след това бил избран за цар.   

БЕСЕДА за Владиката Господ

Имам власт да я дам (душата Си) и власт имам пак да я приема (Иоан 10: 18).

       Божественото всемогъщество на нашия Господ Иисус Христос се проявило и в пълната му власт над Самия Себе Си. Ако можеше божественото всемогъщество да се отдели от любовта Божия, тогава можеше да се каже за Христос: Той е можел да се въплъти, а можел е и да не се въплъти, а също така: можел е да умре, а е можел и да не умре. Но Той приел плът по Своята божествена любов към човеците и от тази непостижима любов предал Себе си на смърт, като добър Пастир за Своето стадо.

    Човек, който се самоубива, няма власт над душата си и не отнема живота си, защото има власт над него, а поради робуването на греха, на дявола, или тласкан от някакви тежки обстоятелства. Също така, човек убиван от други, няма власт над своята душа, нито може да каже на своите убийци: Имам власт да я дам, понеже той ще трябва да я даде, и да не иска. Само Господ Иисус е можел да изрече пред евреите, Своите убийци: имам власт да я дам [душата Си]. Имайки такава власт, Той е можел с едно лесно за Него чудо да направи така, че всички евреи да погинат, преди да Го разпнат на кръста. Ала Господ отнапред гледал на [виждал] спасоносните плодове от Своята смърт, та затова  доброволно се предал, за да бъде убит. И власт имам пак да я приема. С тези думи пък Той предсказва Своето възкресение. И така, Господ чрез Божествената Си власт е и умрял, и възкръснал.

            О, всемогъщи и човеколюбиви Господи, колко дивно си устроил по Своята божествена мощ и любов човешкото спасение. Помогни ни, о, помогни ни да се сподобим с това спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.   

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

                           28 СЕПТЕМВРИ / 15 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „НОВОНИКИТСКА“

 ВМЧК. НИКИТА

МЧК. ПОРФИРИЙ

Тропарь великомученику Никите Готфскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Ники́та/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Ин тропарь великомученику Никите Готфскому, глас 4

Крест Христо́в, я́ко не́кое ору́жие усе́рдно восприи́м,/ и к боре́нию враго́в прите́кл еси́,/ и за Христа́ пострада́в,/ последи́ огне́м свяще́нную твою́ ду́шу Го́споду пре́дал еси́:/ отону́дуже и даро́в исцеле́ния/ от Него́ сподо́бился еси́ прия́ти,/ великому́чениче Ники́то./ Моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак великомученику Никите Готфскому, глас 2

Пре́лести посе́к держа́ву стоя́нием твои́м,/ и побе́ды прии́м вене́ц во страда́льчествех твои́х,/ со А́нгелы сла́вне ра́дуешися,/ Ники́то тезоимени́те,// с ни́ми Христа́ Бо́га моля́ непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

Бог поругаван не бива. Присмехулниците Бог или наказва, за да ги изправи, или ги прави като тези, на които дотогава те са се подигравали. Св. Порфирий най-напред се прославил между езичниците с подигравките си над християнството. Веднъж той осмивал християнското тайнство Кръщение пред император[1] Иулиан Отстъпник и неговата свита. Но се случило нещо съвсем неочаквано. Когато Порфирий се потопил във водата и изрекъл думите, че се кръщава в името на Пресветата Троица, духом се преобразил и наистина станал християнин. И вместо да продължава надсмиването си над християнската вяра, почнал да изобличава императора за идолопоклонническото му нечестие. Затова бил мъчен и посечен. Подобен бил случаят с някой си комедиант Генезий[2] вероятно по времето на Диоклетиан. Този Генезий представял християнско богослужение пред насъбралия се езически народ, развеселявайки го със своите насмешки и каламбури. Ала изведнъж се променил и викнал пред народа: „Аз вярвам и искам да се кръстя.”. Зрителите първо си помислили, че и това е част от смехориите му, но той продължил да заявява своята вяра в Христа. И когато пред съда и пред самия император останал непоколебим във вярата си, бил мъчен и убит. Така и хулителите на Христа станали мъченици за Христа.

БЕСЕДА за двойното свидетелство на Сина Божий

Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене (Иоан 8: 18).

           В закона е написано, че за доказване на нещо са нужни двама свидетели. На невярващите евреи Господ най-напред посочил три велики свидетелства за Себе Си: на Отца, на делата Си, и на Светото Писание (Иоан 5: 36–37, 39). По-нататък, след извършване на още множество чудеса и по-подробно излагане на Своето Учение, Той им казал, че и само Неговото свидетелство за Себе Си е истинско и достатъчно (Иоан 8: 14). Накрая отново изтъкнал две свидетелства – Своето и на Отца, според заповедта в закона за необходимостта от двама свидетели. Така Господ по всякакъв начин затваря устата на невярващите и не им оставя никаква възможност за увъртане[3] – освен злодейското убийство, към което прибягват всички онези, които  не желаят да се убедят в истината при никакви доводи и доказателства.

Наблягайки на Своето свидетелство за Себе Си и на свидетелството от Своя Отец, Господ желае да покаже и Своята ипостасна самостоятелност и единосъщието си Си с Отца по битие. Той ни привежда Своето собствено свидетелство и отделно, и заедно със свидетелството на Бог Отец. Че това тълкувание е правилно, се потвърждава и от следващите думи: Ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми (Иоан 8: 19). С тях напълно се разкрива единосъщието на Отца и Сина и не се оставя и най-малко съмнение, че Господ има предвид еднаквостта Си по природа със Своя Отец. Става дума за Божествената природа, а не за телесната. Безумно се заблуждава всеки, който си представя Пресветата Троица като три телесни естества. В тяло се явил в света единствен Синът Божий, за да спаси света, а не Отец и Свети Дух. Обаче и в тяло Синът остава по божествената си природа равен на Отца и Светия Дух. Той взел върху Себе си човешката природа[4] и я съчетал със Своята божествена природа от любов към хората, та да може да се яви сред тях и да ги спаси.

      О, Пресветая Троице, единосъщна и неразделна, Която си ни просветила и осветила чрез въплътения Бог Слово, подкрепяй ни винаги със Своята святост, Своето всемогъщество и Своето безсмъртие, и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

         Автор – св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – цар (бел. прев.).

[2] В ориг. Генес (бел. прев.).

[3] В ориг. – одушка – отдъхване, облекчение (бел. прев.).

[4] В ориг. – облякъл се в човешката природа (бел. прев.).

27 СЕПТЕМВРИ / 14 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

 КРЪСТОВДЕН

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЛЕСНИНСКА“

СВ. ИОАН ЗЛАТОУСТ

Тропарь Воздвижению Честнаго и Животворящего Креста Господня , глас 1 

Спаси́, Го́споди, лю́ди Твоя́/ и благослови́ достоя́ние Твое́,/ побе́ды православним християном на сопроти́вныя да́руя// и Твое́ сохраня́я Кресто́м Твои́м жи́тельство.

Кондак Воздвижению Честнаго и Животворящего Креста Господня , глас 4 

Вознесы́йся на Крест во́лею,/ тезоимени́тому Твоему́ но́вому жи́тельству,/ щедро́ты Твоя́ да́руй, Христе́ Бо́же,/ возвесели́ си́лою Твое́ю,/ православним християном, побе́ды дая́ им на сопоста́ты,/ посо́бие иму́щим Твое́ ору́жие ми́ра,// непобеди́мую побе́ду.

Тропарь святителю Иоанну Златоусту, глас 8

Уст твои́х я́коже све́тлость огня́ возсия́вши благода́ть,/ вселе́нную просвети́:/ не сребролю́бия ми́рови сокро́вища сниска́,/ высоту́ нам смиренному́дрия показа́./ Но твои́ми словесы́ наказу́я, о́тче Иоа́нне Златоу́сте,// моли́ Сло́ва Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Иоанну Златоусту, глас 6

От Небе́с прия́л еси́ Боже́ственную благода́ть/ и твои́ми устна́ми вся учи́ши/ покланя́тися в Тро́ице еди́ному Бо́гу,/ Иоа́нне Златоу́сте, всеблаже́нне преподо́бне,/ досто́йно хва́лим тя:// еси́ бо наста́вник, я́ко Боже́ственная явля́я.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

    Както се запалва свещ от свещ, така и доброто дело идва от друго добро дело. Някой си патриций поискал да подари на църквата златен кръст, та повикал един млад и изкусен златар, дал му злато по мярка и му поръчал да изработи кръст, какъвто желаел. Бедният златар, като видял каква голяма жертва прави този патриций заради своята душа, сърцето му се разпалило [от любов] към Бог, и решил към златото на патриция да прибави свои десет жълтици. Когато кръстът бил готов, патрицият претеглил кръста, и открил, че тежи повече от златото, което връчил на момъка. Веднага почнал да ругае златаря като крадец, подозирайки го, че е скрил част от неговото злато, а вместо скритото е сложил някакъв друг, тежък метал. Момъкът, като видял патриция разярен, веднага му казал какво е направил: „Прибавих – казал той – и аз мое злато, като двете лепти на вдовицата, та заедно с теб да приема награда от Христа”. Чувайки това, патрицият се умилил в сърцето си и рекъл на честния момък: „От днес те правя мой син и наследник на целия ми имот”. 

БЕСЕДА за истинността на Христовото свидетелство

Макар Аз Сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско (Иоан 8: 14).

       Светлината не лъже, а истински свидетелства за съществуването на слънцето. Също така и Господ Иисус истински свидетелства за всичко, за което свидетелства. Той е слязъл между човеците като небесен Свидетел, за да засвидетелства за съществуването на Триединния Бог, за съществуването на ангелите и на душите, за Божията любов към хората, за Божия промисъл за хората, за силата на правдата над неправдите, за могъществото на истината над лъжата, за блаженото безсмъртие на праведниците и вечните мъки на грешниците, за възкресението на мъртвите, за Божия Съд и за още много други неща, за които хората, бидейки под покривалото на греха, само смътно са се досещали, но не са ги знаели и не вярвали твърдо в тях. А преди всичко, свидетелствал, че Той е Син на живия Бог, равен на Своя Отец по битие, сила и любов, равен и на Духа Божий. Защото Свидетелят е трябвало първо да свидетелства за Себе Си, та да може да се вярва на Неговото свидетелство и за другите тайни.

    От позицията на чистата и неизменна истина всяко Христово свидетелство е истинско, но не такова е било в очите на  помрачнените евреи. За Бога, Божиите ангели, за праведниците, вечността и за времето[1] Неговото свидетелство е истинско, за което Той казва: свидетелството Ми е истинско. Ала за помрачените умове на закоравелите грешници това свидетелство не е истинно, затова Той по-рано е рекъл на евреите: Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско (Иоан. 5: 31). Тоест: не е истинско за вас, евреите, но всъщност само по себе си е истинско.

О, преблагословени Господи Иисусе, Сине на живия Бог и еднички Спасителю наш, избави ни от немощта на греховния ум и злобата на греховното сърце. Осияй ни със светлината на Твоите вечно истинни слова. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Времето за сбъдване на Неговите пророчества (бел. прев.).