18.11.2022

18 НОЕМВРИ / 5 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ГАЛАКТИОН И ЕПИСТИМА

Тропарь мученикам Галактиону и Епистимии, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Галактиону и Епистимии, глас 4

Му́ченик Христо́вых полко́м причто́стеся/ до́бре хра́брствовавшим,/ све́тло подвиза́вшеся, Галактио́не сла́вне,/ с честно́ю сопру́жницею и сострада́вшею тебе́ Еписти́миею.// Еди́ному Бо́гу непреста́нно моли́теся о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 5 НОЕМВРИ

Разсъждение

Каквото е сянката спрямо действителността, още по-незначителна е плътската любов от духовната любов. Братството и сестринството по кръв и плът не е нищо, когато се сравни с братството и сестринството по дух. Бащата на Галактион го сгодил за девицата Епистима. Галактион кръстил Епистима, след което и двамата се замонашили. Телесната любов при тях била заменена с духовна любов, по-силна от[1] смъртта. Толкова силна била духовната Галактионова любов към Епистима, че той не желаел никога да я види с телесните си очи. Защото на духовната любов не ѝ трябва нито тяло, нито среща. Епистимината любов към Галактион била толкова духовна, че Епистима, като чула, че водят Галактион на мъчение, се затичала след него и го молила да я не отхвърля, а като духовен отец и брат да я приеме в общо мъченичество. И когато бездушните мъчители немилосърдно биели свети Галактион по голото му тяло, света Епистима плачела. Когато им отсекли ръцете и нозете за Христа, двамата се радвали и прославяли Бога. Толкова силна била тяхната любов към Христа Господа и такава била тяхната духовна любов, с която се обичали. Наистина, плътската любов е като шарена пеперуда, която бързо отлита, а духовната любов е безсмъртна[2].

БЕСЕДА за възвишеността на човека чрез възкръсналия Христос
 

По-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия, и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата (Еф. 1: 21-22).

Ето висините, до които Бог възвисил човешкото същество! Иде реч не за Божествената Христова природа, а за човешката; не е думата за вечното Слово Божие, а за Човека Иисус, Когото Бог възкресил от мъртвите и Го издигнал не само над целия този видим и смъртен свят, а и над невидимия и безсмъртния, по-високо от всички ангелски чинове и небесни власти, по-високо от цялата показана и [още] непоказана небесна иерархия, по-високо от всяко сътворено същество, знайно и незнайно, и по-високо от всяко име от двата свята, материалния и духовния. Виждате ли, братя, как нашият преславен Творец изпълнил Своето обещание, дадено на Адам, изгонения от Рая, и още по-ясно повторено на Авраам, и още по-ясно повторено чрез пророците и Давид! Виждате ли как Бог Саваот почнал да прославя човешкия род, прославяйки човека Иисус, в Когото било въплътено Божеството на Бога, Синът Божий! Като Първенец на славата първо прославил Него, па после по ред –  всички, които се причислили към Него, и с благодатта на Светия Дух се осветили за вечна слава, и се записали в Книгата на вечния живот. Не напразно Църквата пее на майката Божия: „Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим“. Там, където, Господ се възвисил, там се възвисила и Неговата Пресвета Богоматер, както и Неговите свети апостоли, по Неговите думи, към Своя Небесен Отец: Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз (Иоан 17: 24). Такова е невижданото следствие от пришествието на Бог на земята. Такъв е неизказаният плод на Неговите страдания.

О, Господи Иисусе Христе, Спасителю наш, равен само на Своя Отец и на Светия Дух, помагай ни докрай да се измъкнем от преизподнята на смрадните грехове и от плътското безумие. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – силна като смъртта (бел. прев.).

[2] В ориг. – трайна (бел. прев.).

18.11.2023

18 НОЕМВРИ / 5 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ГАЛАКТИОН И ЕПИСТИМА

Тропарь мученикам Галактиону и Епистимии, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Галактиону и Епистимии, глас 4

Му́ченик Христо́вых полко́м причто́стеся/ до́бре хра́брствовавшим,/ све́тло подвиза́вшеся, Галактио́не сла́вне,/ с честно́ю сопру́жницею и сострада́вшею тебе́ Еписти́миею.// Еди́ному Бо́гу непреста́нно моли́теся о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 5 НОЕМВРИ

Разсъждение

Каквото е сянката спрямо действителността, още по-незначителна е плътската любов от духовната любов. Братството и сестринството по кръв и плът не е нищо, когато се сравни с братството и сестринството по дух. Бащата на Галактион го сгодил за девицата Епистима. Галактион кръстил Епистима, след което и двамата се замонашили. Телесната любов при тях била заменена с духовна любов, по-силна от[1] смъртта. Толкова силна била духовната Галактионова любов към Епистима, че той не желаел никога да я види с телесните си очи. Защото на духовната любов не ѝ трябва нито тяло, нито среща. Епистимината любов към Галактион била толкова духовна, че Епистима, като чула, че водят Галактион на мъчение, се затичала след него и го молила да я не отхвърля, а като духовен отец и брат да я приеме в общо мъченичество. И когато бездушните мъчители немилосърдно биели свети Галактион по голото му тяло, света Епистима плачела. Когато им отсекли ръцете и нозете за Христа, двамата се радвали и прославяли Бога. Толкова силна била тяхната любов към Христа Господа и такава била тяхната духовна любов, с която се обичали. Наистина, плътската любов е като шарена пеперуда, която бързо отлита, а духовната любов е безсмъртна[2].

БЕСЕДА за възвишеността на човека чрез възкръсналия Христос
 

По-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия, и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата (Еф. 1: 21-22).

О, Господи Иисусе Христе, Спасителю наш, равен само на Своя Отец и на Светия Дух, помагай ни докрай да се измъкнем от преизподнята на смрадните грехове и от плътското безумие. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Ето висините, до които Бог възвисил човешкото същество! Иде реч не за Божествената Христова природа, а за човешката; не е думата за вечното Слово Божие, а за Човека Иисус, Когото Бог възкресил от мъртвите и Го издигнал не само над целия този видим и смъртен свят, а и над невидимия и безсмъртния, по-високо от всички ангелски чинове и небесни власти, по-високо от цялата показана и [още] непоказана небесна иерархия, по-високо от всяко сътворено същество, знайно и незнайно, и по-високо от всяко име от двата свята, материалния и духовния. Виждате ли, братя, как нашият преславен Творец изпълнил Своето обещание, дадено на Адам, изгонения от Рая, и още по-ясно повторено на Авраам, и още по-ясно повторено чрез пророците и Давид! Виждате ли как Бог Саваот почнал да прославя човешкия род, прославяйки човека Иисус, в Когото било въплътено Божеството на Бога, Синът Божий! Като Първенец на славата първо прославил Него, па после по ред –  всички, които се причислили към Него, и с благодатта на Светия Дух се осветили за вечна слава, и се записали в Книгата на вечния живот. Не напразно Църквата пее на майката Божия: „Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим“. Там, където, Господ се възвисил, там се възвисила и Неговата Пресвета Богоматер, както и Неговите свети апостоли, по Неговите думи, към Своя Небесен Отец: Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз (Иоан 17: 24). Такова е невижданото следствие от пришествието на Бог на земята. Такъв е неизказаният плод на Неговите страдания.

О, Господи Иисусе Христе, Спасителю наш, равен само на Своя Отец и на Светия Дух, помагай ни докрай да се измъкнем от преизподнята на смрадните грехове и от плътското безумие. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – силна като смъртта (бел. прев.).

[2] В ориг. – трайна (бел. прев.).

18.11.2022

18 НОЕМВРИ / 5 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ГАЛАКТИОН И ЕПИСТИМА

Тропарь мученикам Галактиону и Епистимии, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Галактиону и Епистимии, глас 4

Му́ченик Христо́вых полко́м причто́стеся/ до́бре хра́брствовавшим,/ све́тло подвиза́вшеся, Галактио́не сла́вне,/ с честно́ю сопру́жницею и сострада́вшею тебе́ Еписти́миею.// Еди́ному Бо́гу непреста́нно моли́теся о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 5 НОЕМВРИ

Разсъждение

Каквото е сянката спрямо действителността, още по-незначителна е плътската любов от духовната любов. Братството и сестринството по кръв и плът не е нищо, когато се сравни с братството и сестринството по дух. Бащата на Галактион го сгодил за девицата Епистима. Галактион кръстил Епистима, след което и двамата се замонашили. Телесната любов при тях била заменена с духовна любов, по-силна от[1] смъртта. Толкова силна била духовната Галактионова любов към Епистима, че той не желаел никога да я види с телесните си очи. Защото на духовната любов не ѝ трябва нито тяло, нито среща. Епистимината любов към Галактион била толкова духовна, че Епистима, като чула, че водят Галактион на мъчение, се затичала след него и го молила да я не отхвърля, а като духовен отец и брат да я приеме в общо мъченичество. И когато бездушните мъчители немилосърдно биели свети Галактион по голото му тяло, света Епистима плачела. Когато им отсекли ръцете и нозете за Христа, двамата се радвали и прославяли Бога. Толкова силна била тяхната любов към Христа Господа и такава била тяхната духовна любов, с която се обичали. Наистина, плътската любов е като шарена пеперуда, която бързо отлита, а духовната любов е безсмъртна[2].

БЕСЕДА за възвишеността на човека чрез възкръсналия Христос
 

По-горе от всяко началство и власт, сила и господство и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия, и покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата (Еф. 1: 21-22).

Ето висините, до които Бог възвисил човешкото същество! Иде реч не за Божествената Христова природа, а за човешката; не е думата за вечното Слово Божие, а за Човека Иисус, Когото Бог възкресил от мъртвите и Го издигнал не само над целия този видим и смъртен свят, а и над невидимия и безсмъртния, по-високо от всички ангелски чинове и небесни власти, по-високо от цялата показана и [още] непоказана небесна иерархия, по-високо от всяко сътворено същество, знайно и незнайно, и по-високо от всяко име от двата свята, материалния и духовния. Виждате ли, братя, как нашият преславен Творец изпълнил Своето обещание, дадено на Адам, изгонения от Рая, и още по-ясно повторено на Аврам, и още по-ясно повторено чрез пророците и Давид! Виждате ли как Бог Саваот почнал да прославя човешкия род, прославяйки човека Иисус, в Когото било въплътено Божеството на Бога, Синът Божий! Като Първенец на славата първо прославил Него, па после по ред –  всички, които се причислили към Него, и с благодатта на Светия Дух се осветили за вечна слава, и се записали в Книгата на вечния живот. Не напразно Църквата пее на майката Божия: „Честнейшую Херувим и славнейшую без сравнения Серафим“. Там, където, Господ се възвисил, там се възвисила и Неговата Пресвета Богоматер, както и Неговите свети апостоли, по Неговите думи, към Своя Небесен Отец: Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз (Иоан 17: 24). Такова е невижданото следствие от пришествието на Бог на земята. Такъв е неизказаният плод на Неговите страдания.

О, Господи Иисусе Христе, Спасителю наш, равен само на Своя Отец и на Светия Дух, помагай ни докрай да се измъкнем от преизподнята на смрадните грехове и от плътското безумие. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – силна като смъртта (бел. прев.).

[2] В ориг. – трайна (бел. прев.).

10.11.2022

10 НОЕМВРИ / 28 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЪЧЕНИЦИ ТЕРЕНТИЙ, НЕОНИЛА И ТЕХНИТЕ ЧЕДА

СВ. СТЕФАН САВАИТ

СВ. ДИМИТРИЙ РОСТОВСКИ

СВ. АРСЕНИЙ СРЪБСКИ

СВ. ПАРАСКЕВА

Тропарь мученикам Терентию и Неонилле и чадом их , глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости,/ тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Терентию и Неонилле и чадом их , глас 4

Му́ченическая честна́я па́мять прии́де днесь, веселя́щи вся́ческая,/ Тере́нтия прему́драго и подру́жии его́./ Те́пле у́бо стеце́мся, да прии́мем исцеле́ние,/ си́и бо благода́ть прие́мше от Ду́ха Свята́го// исцеля́ти неду́ги и боле́зни душ на́ших.

Тропарь преподобному Стефану Савваиту, творцу канонов , глас 5

Воздержа́нием житие́ украси́ и стра́сти умертви́в,/ посрами́л еси́ вра́жия прило́ги, о́тче Стефа́не,/ и преложи́ся к Бо́гу, чудотво́рец показа́ся,/ в ве́чней сла́ве со А́нгелы лику́я,// с ни́ми же моли́ поми́ловати ду́ши на́ша.

Кондак преподобному Стефану Савваиту, творцу канонов , глас 4

Насади́л еси́ доброде́телей рай/ и напои́л еси́ то́ками слез твои́х,/ я́ко жи́зни, всесла́вне, дре́во получи́в,/ спаси́ моли́твами твои́ми от тли ста́до твое́,/ изба́ви от обстоя́ний те́пле чту́щих тя, Стефа́не,/ тя бо предста́теля велича́йша, му́дре,// вси ве́рою и любо́вию стяжа́хом.

Тропарь святителю Димитрию Ростовскому, глас 8

Православия ревнителю и раскола искоренителю, / Российский целебниче и новый к Богу молитвенниче, / писаньми твоими буих уцеломудрил еси, / цевнице духовная, Димитрие блаженне, // моли Христа Бога спастися душам нашим.

Кондак святителю Димитрию Ростовскому, глас 4

Звезду Российскую, от Киева возсиявшую, / и чрез Новград Северский в Ростов достигшую, / всю же страну сию ученьми и чудесы озарившую, / ублажим златословеснаго учителя Димитрия: / той бо всем вся написа, яже к наставлению, / да всех приобрящет, якоже Павел, Христу // и спасет правоверием души наша.

Тропарь святителю Арсению, архиепископу Сербскому , глас 8

Ми́лости наста́вниче, и благоутро́бия сокро́вище,/ е́же все́м отве́рзл еси́,/ правове́рия учи́телю, и архие́реев Боже́ственное удобре́ние,/ о́тче наш иера́рше Арсе́ние,/ ни́щих был еси́ засту́пник:/ тем моли́ Христа́ Бо́га,// просвети́ти ду́ши на́ша, да не когда́ усне́м в смерть.

Кондак святителю Арсению, архиепископу Сербскому , глас 2

В пи́щи слове́с твои́х, Богоно́се Арсе́ние,/ разу́мно ча́да твоя́ пита́я,/ язы́ком хваля́, устна́ми же пе́ние принося́, веща́нием зовы́й:// Христе́, Ты еси́ Свет неизрече́нный.

Тропарь великомученице Параскеве, нареченной Пятница , глас 4

Прему́драя и всехва́льная Христо́ва му́ченица Параске́ва,/ му́жескую кре́пость прии́мши,/ же́нскую же не́мощь отве́ргши,/ диа́вола победи́ и мучи́теля посрами́,/ вопию́щи и глаго́лющи:/ прииди́те, те́ло мое́ мече́м ссецы́те и огне́м сожги́те,/ аз бо, ра́дующися, иду́ ко Христу́, Жениху́ моему́./ Тоя́ моли́твами, Христе́ Бо́же,// спаси́ ду́ши на́ша.

Ин тропарь великомученице Параскеве, нареченной Пятница , глас 8

И́же ве́руя и му́жеством душе́вным, тезоимени́тне,/ диа́вола посрами́ла еси́/ и мучи́тельское преще́ние и ра́ны до́блественне победи́ла еси́,/ му́ченице Параске́во, вопия́:/ мече́м сосеца́йте и огне́м сожиза́йте те́ло мое́,/ я́ко да, ра́дуюся, прииду́ Жениху́ моему́ Христу́ Бо́гу.// Его́же моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак великомученице Параскеве, нареченной Пятница , глас 3

Всесвято́е и непоро́чное муче́ние прине́сши,/ я́ко ве́но пречестно́е, безсме́ртному Жениху́ Христу́,/ А́нгельское ликостоя́ние возвесели́ла еси́/ и победи́ла еси́ де́монския ко́зни./ Сего́ ра́ди тя че́стно ве́рою чтим,// му́ченице Параске́во многострада́льная.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Свети Димитрий Ростовски е бил светител със старата и истинска [свето]отеческа закалка. Той не само е писал прекрасни книги, но и със светлия си пример наставлявал своето паство. Бил голям постник и молитвеник. Бил толкова смирен, че даже и семинаристите в неговата семинария молил да се молят на Бога за него. Когато се чували ударите на часовник, отмерващ часовете, той заставал на молитва и четял „Богородице Дево, радуйся!“. Когато бил болен, което често му се случвало, той молил семинаристите всеки от тях да прочита за него по пет пъти „Отче наш“, с размишление за петте рани на Господа Иисуса Христа. Веднъж му се явила св. Варвара и с усмивка му казала: „Защо се молиш по латински?“. Т.е. защо се молел кратко. От този укор, макар и благ, той изпаднал в отчаяние. Но [св. Варвара] го окуражила, като му рекла: „Не се плаши!“. Друг път му се явил св. мъченик Орест (10 ноември), точно когато писал неговото житие, и му казал: „Аз претърпях повече мъки за Христа от тези, които си описал“. Показал му левия си хълбок и казал: „Тук съм прободен с нажежено желязо“. Показал му лявата си ръка и казал: „Тук съм разсечен“. Накрая му показал крака си над коляното и казал: „А това е отсечено с коса“. Св. Димитрий размишлявал кой е този Орест и дали не е онзи от Петочислениците (13 декември), но светецът прочел мислите му и рекъл: „Не съм онзи от Петочислениците, а този, чието житие пишеш сега“.

БЕСЕДА за молитвата за спасение на душата от тинята

Спаси ме от праха, за да не затъна (Пс. 68: 15).[1]
 

С прах, братя, е покрита нашата душа и кола от прах е дадена за служба на нашата душа. Да не затъне душа ни в праха! Да не се зароби на праха! Да не угасне живата искра от праха на гроба! Твърде широко е полето, покрито със земен прах, което ни привлича към себе си, ала още по-широко и неизмеримо е духовното царство, което нарича нашата душа своя сродница. По земния прах наистина сме сродни със земята, ала по душа се родеем с небето. Живеем във временни колиби и сме войници в преносими палатки. Господи, спаси ме от прахаТъй се моли каещият се цар, който най-напред се предал на праха, докато не видял, че прахът влече в бездънна пропаст. Прах е човешкото тяло със своите мечтания; прах са и всички зли хора, които воюват против праведника; прах са и демоните със своите страхотии. От всичкия този прах Господ да ни спаси. Само Той може това. А ние да се потрудим, първо на първо, да видим неприятеля в самите себе си, неприятеля, който привлича и останалите неприятели. Най-голямата беда на грешника е от това, че неволно и несъзнателно самият той е съюзник на своите врагове против себе си. А праведникът е укрепил своята душа в Бога и в Царството Божие и не се плаши; първо, не се бои от себе си, па после не се плаши и от другите свои неприятели. Не се бои, защото не е съюзник нито ятак на неприятелите на своята душа. Затова не могат нищо да му сторят, нито хората, нито демоните. Негов съюзник е Бог и Божиите ангели са му защитници – какво може [да му стори] човек, какво може демонът, какво – всичкият земен прах?

О, Господи Боже наш, триипостасни и единен, Който си вдъхнал жива душа в праха на нашите тела, по Твоята милост ни спаси, за да не потънем. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В синодалния превод на български е – извади ме из тинята, за да не затъна (бел. прев.).

30.06.2023

30 ЮНИ / 17 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МАНУИЛ, САВЕЛ И ИСМАИЛ

Кондак, глас 2:

Верою Христовою уязвлени всеблаженнии, и сего верно испивше чашу, персская служения и дерзость на землю низложисте, Троицы равночисленнии, молитвы творяще о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ЮНИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Христовите врагове, винаги получавали, резултат противен на своите усилия срещу Христа. Вместо да преградят реката на християнството, те я разширявали, правели я по-дълбока и по пълноводна[1]. Вместо да я пресушат, те, така да се каже, правели от нея потоп по целия свят. Където загивал един, мъченик, на неговото място се появявала цяла чета; където искали да посрамят, избуявала слава; където се чуело – край на християнството, там започвал изобилен растеж.                                                                                                                                                                       

 Без оглед и съобразяване с международните обичаи, Иулиан Отстъпник, поради своя безумен идолопоклоннически фанатизъм, убил персийските пратеници за мир – Мануил, Савел и Исмаил. И какво постигнал Иулиан с това? Умножил броя на християните, увеличил броя на светите мъченици, и приближил собствения си край и края на езичеството. Косвено и неволно отстъпника е помагал за разпространението и вкореняването на християнството. И то не само със своето злобно гонение,  а и със своите неволни изявления. В споровете си с християните той заявил: „Христос не е направил нищо в живота си, което да заслужава слава, освен ако не се смятат великите дела, дето Той е лекувал, сакати и слепи, и е изгонвал демоните!“. О, нещастнико! Как само едно отваряне на очите на един слепец със слово, да не е по-велико дело от покоряването на десет царства! Но ценното тук е, че този, най-голям, след Иуда, предател на Христа, признава Христовите чудеса.

БЕСЕДА за погибeлта на онзи, който лъжесвиделствува

Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине (Пртч. Сол. 79, 9)

Бог и цялото небесно войнство виждат онова, което се случва в света. Как, значи, човек може да скрие истината от толкова свидетели на истината! И не само, че войнството небесно вижда истината, но и ревнува за истината. Как, значи, един смъртен човек може да върви против истината – това означава [ че върви] против безбройните небесни ревнители за истината. Наистина, помрачен ум има онзи, който мисли, че може да скрие истината и да яви лъжата вместо истина. Когато милиони проницателни ангели знаят истината, може ли един човек да скрие истината? Може ли някой да застане против истината и да не остане ненаказан? О, братя мои, няма нищо по-измамно от лъжата! Нищо по-неуспешно! Нищо по-дръзко! Нищо по-неразумно!                                                                                                                                                                 Онова, което се случва вътре в човека, Бог и цялото небесно войнство виждат. Особено вижда това ангела пазител на човека. И този ангел пазител не търпи човекът да изнася от себе си и да внася, нещо, което не е негово. Ако човек упорства в лъжата, неговия ангел го оставя и напълно го предава на духовете на лъжата. Тежко тогава на този човек! Какво ще  го ползва лъжесвидетелството против себе пред Бога и небесната войска! По- добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. Защото, който лъже, лъже Божия Дух, и Духът Божий оставя лъжеца в тъмнина и смърт.

О, Господи, Праведни, укрепи ни със силата на Твоя Свят Дух, никога да не лъжесвидетелствуваме. Услади ни с твоята свята истина и отклони нашия език от лъжливи слова. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. – шумна

29.06.2023

29 ЮНИ / 16 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ТИХОН АМАТУНТСКИ

ПРЕНАСЯНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ТЕОФАН ЗАТВОРНИК

Тропарь святителю Тихону, епископу Амафунтскому, глас 1

Пусты́нный жи́тель и в телеси́ а́нгел,/ и чудотво́рец яви́лся еси́, Богоно́се о́тче наш Ти́хоне:/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих ти./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю все́м исцеле́ния.

Кондак святителю Тихону, епископу Амафунтскому, глас 3

В по́стничестве, свя́те, боголюбе́зном пребы́в,/ Уте́шителеву си́лу с высоты́ прия́л еси́,/ и́дол низложи́ти пре́лести,/ лю́ди же спасти́,/ де́моны отгна́ти, неду́ги исцеля́ти./ Сего́ ра́ди почита́ем тя/ я́ко Бо́жия дру́га,// Ти́хоне блаже́нне.

Ин кондак святителю Тихону, епископу Амафунтскому, глас 8

И́же Боже́ственнаго Ду́ха благода́тию избра́н святи́тель яви́ся/ и чудотво́рец показа́ся преди́вен./ Я́ко со́лнце, чудесы́ сия́я, Ти́хоне,/ па́мять твоя́ пресве́тлая./ Те́мже зове́м ти:// ра́дуйся, преслову́щее ми́ру свети́ло.

Тропарь святителю Феофану Затворнику, глас 8

Пpавосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ Вы́шенский подви́жниче, святи́телю Феофа́не, Богому́дpе,/ писа́ньми твои́ми сло́во Бо́жие изъясни́л еси́/ и всем ве́pным путь ко спасе́нию указа́л еси́.// Моли́ Хpиста́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Феофану Затворнику, глас 4

Богоявле́нию тезоимени́тый,/ святи́телю Феофа́не,/ уче́нии твои́ми мно́гия лю́ди просвети́л еси́,/ со а́нгелы ны́не предстоя́ Престо́лу Святы́я Тро́ицы,// моли́ непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЮНИ

Разсъждение

Изброявайки чудесата в християнската вяра, никога не трябва да забравяме чудесата на промяна в сърцата и нравите на хората истински обърнали се във вярата. Колко яростни престъпници тази вяра е облагородила! Колко кръвожадни разбойници е превърнала в незлобни агънца! Колко развратници е превърнала в девственици! Колко самолюбиви сребролюбци е научила на милосърдие! Колко страхливци е поставила на пътя на саможертвеността! За руския княз Владимир, митрополит Филарет пише: „Сластолюбив, че няма накъде повече, езичникът Владимир в християнството станал образец на чист съпружески живот; отпуснал от себе си всички жени и наложници и заживял с една – благоверната Ана. Зъл отмъстител и братоубиец, в християнството станал най-нежният приятел на бедните. Бедните винаги имали свободен достъп до него и той им раздавал храна и пари с щедра ръка. И повече от това: „Болните не са в състояние да дойдат до моя дворец“ – казвал той, и наредил по улиците да се развозват месо, риба, хляб, квас и мед. Евангелските слова „блажени милостивите“, проникнали в дълбините на неговото сърце и станали закон за живота му“.

БЕСЕДА за това, че смъртта и животът зависят от езика

Смърт и живот са подвластни на езика (Пртч. Сол. 18: 21).

Това не е ли потвърдил сам Господ Иисус, като казал, че за всяка празна дума ще се даде отговор на Страшния Съд? Не е ли казал Той: Защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден? (Мат. 12: 36 – 37). Който бъде оправдан, ще получи живот, който бъде осъден, ще получи смърт. Виждате ли, значи, как във властта на езика са животът и смъртта? А апостол Иаков казва: Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло (Иак. 3: 2). Велика наистина и неизследима е тайната на словата, и отпечатъкът на думите не може да се измери или пресметне. Днес човешките думи с различни средства могат да се пренесат от единия край на нашата планета до другия. Казаните с езика думи в Америка може да се чуят с ухото в Европа. Не е ли това подобно на Божието всечуване? О, братя мои, ние не можем да прошепнем нищо на земята, което да не бъде чуто на небесата. Всяка наша дума застава пред събора на Божиите ангели. Всяка наша гнила дума се прихваща от ада и той я пази като залог за нашата вечна смърт. А всяка добра дума отива в Рая и се пази като залог за нашия вечен живот. Наистина, премъдро казва и своевременно ни вразумява старозаветният мъдрец с думите: Смърт и живот са подвластни на езика!

О, Господи, Спасителю наш, вечно Божие слово, помогни ни да обуздаем нашия език, за да не говори за нашата погибел. Помогни ни да казваме с езика си само онова, което е по Твоята свята воля и за нашето вечно спасение в безсмъртния живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

28.06.2023

28 ЮНИ / 15 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ОДИГИТРИЯ“ (ВОРОНИНСКА)

СВ. ПРОРОК АМОС

СВ. КНЯЗ ЛАЗAР СРЪБСКИ

СВ. ИСИХИЙ ДОРОСТОЛСКИ

БЛАЖЕНИ АВГУСТИН

СВ. ГЛИКЕРИЙ, ИЗПОВЕДНИК РУМЪНСКИ

Тропарь пророка Амоса, глас 2

Проро́ка Твоего́ Амо́са па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророка Амоса, глас 4

Очи́стив ду́хом, проро́че,/ твое́ светоза́рное се́рдце, сла́вный Амо́се,/ проро́чествия дар свы́ше прие́мь,/ возопи́л еси́ велегла́сно во страна́х:// се Бог наш, и не приложи́тся ин к Нему́.

Тропарь благоверному князю Лазарю Сербскому, глас 3

Красоту́ возжеле́в сла́вы Бо́жия, в земне́й Тому́ благоугоди́л еси́ и, поруче́нный ти́ тала́нт до́бре возде́лав, усугуби́л еси́, о не́мже и подвиза́вся до кро́ве. Отону́дуже и мзду́ боле́зней твои́х, я́ко му́ченик, прия́л еси́ от Христа́ Бо́га: Его́же моли́ спасти́ся пою́щим тя́, Ла́заре.

Кондак благоверному князю Лазарю Сербскому, глас 8

Возбра́нника благоче́стия всеизря́дна и му́ченика о и́стине непосты́дна, че́стне и по до́лгу восхваля́ет тя́ ста́до твое́, богому́дре, но́ я́ко име́я дерзнове́ние ко Христу́ Бо́гу, тебе́ сла́вящим смире́ние испроси́, да зове́м ти́: ра́дуйся, Ла́заре приснопа́мятне.

Тропар на св. Исихий Доростолски, глас 4

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

Тропарь св. Гликерию, глас 4


Веры истинныя исповедниче, архипастырю добрый Христовы Церкве, верным светильниче, преблаженне святителю Гликерие, сподобивыйся вечнаго живота венчания, моли Христа Бога, спастися душам нашым.

Кондак свт. Гликерию, глас 8


Иерарше преизряднейший Церкве Христовы, Правыя Веры поборниче, покрый вся правоверныя люди, поющыя ти присно:
Радуйся, святителю Христов Гликерие, дивен исповедниче Господень.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЮНИ

Разсъждение

Не е лесно да изкорениш от себе си духа на суетата и самоизтъкването; в това са успявали само великите духовници, на първо място – с [помощта на] великата Божия благодат, с непрестанно бдение над своята душа и с твърде прецизни духовни наблюдение и разграничения [на помислите]. Авва Нистерой веднъж вървял по пътя със своя събрат. Изведнъж на пътя видели змия. Братът бързо побягнал настрани, а след него побягнал и великият Нистерой. „Нима, отче, и ти се страхуваш?“ – запитал монахът Нистероя. Тогава старецът отговорил: „Не, синко, не се страхувам, но трябваше да побягна – иначе нямаше да мога да избягам от духа на суетата. Т.е. ако бях останал на място, ти щеше да ми се възхищаваш, а аз щях да се суетя от това!“.

БЕСЕДА за сиромаха и неговия Творец

Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули (Пртч. Сол. 17: 5).

Ако си богат, с какво си богат, ако не с името Божие? Нещата, които съставляват твоето богатство, чии са, ако не са Божии? Ако значи се гордееш с онова, което имаш, значи, се гордееш с чуждо богатство, гордееш се с Божия заем. Защо тогава се гавриш със сиромаха, който има в ръката си по-малко от чуждото имане? Защо се гавриш с него, ако той е взел по-малък заем от Бога, отколкото ти? Щом е взел малко, малко и ще дължи; а ти, който си взел повече, повече и ще дължиш. Не само, че не трябва да се гавриш със сиромаха, ами трябва и да му се удивляваш. Гледай, той се бори на площада на този свят с много по-малко средства от тебе. И двамата сте войници, само че ти воюваш като войник изобилно снабден със всичко потребно, а той воюва гладен. Ако и двамата не издържите и се предадете, той ще бъде по-леко осъден от тебе; ако ли пък и двамата победите, той ще получи по-голяма награда от тебе и неговата победа ще е по-славна от твоята. Който се гаври над гол и гладен войник, се гаври над неговия цар. Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули. Ако разбираш, че Творецът на сиромаха и твоят Творец са един и същи, ти не ще му се подиграваш. Ако знаеш, че и сиромахът стои в същия боен ред, в който си и ти, ще го облечеш, нахраниш и доближиш до себе си.

О, Господи, Вседържителю, неизмерима е Твоята мъдрост в домостроителството на творенията. Просвети ни с Твоя Свят Дух, та да се удивим на Твоето домостроителство и да гледаме с любов на всичко, сътворено от Тебе, та чрез него да виждаме Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

27.06.2023

27 ЮНИ / 14 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ПРОРОК ЕЛИСЕЙ

СВ. МЕТОДИЙ, ПАТРИАРХ ЦАРИГРАДСКИ

СВ. ВЛАДИМИР (БОГОЯВЛЕНСКИ), МИТРОПОЛИТ КИЕВСКИ

СЪБОР НА ДИВЕЕВСКИТЕ СВЕТИИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Умягчение злых сердец» («Семистрельной»), глас 5

Умягчи́ на́ша зла́я сеpдца́, Богоpо́дице,/ и на́пасти ненави́дящих нас угаси́/ и вся́кую тесноту́ души́ на́шея pазpеши́,/ на Твой бо святы́й о́бpаз взиpа́юще,/ Твои́м состpада́нием и милосе́pдованием о нас умиля́емся/ и pа́ны Твоя́ лобыза́ем,/ стpел же на́ших, Тя теpза́ющих, ужаса́емся./ Не даждь нам, Ма́ти Благосе́pдная,/ в жестосе́pдии на́шем и от жестосе́pдия бли́жних поги́бнути,// Ты бо еси́ вои́стину злых сеpде́ц умягче́ние.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Умягчение злых сердец» («Семистрельной»), глас 2

Благода́тию Твое́ю, Влады́чице,/ умягчи́ сердца́ злоде́ев,/ низпосли́ благоде́телей,/ соблюда́ющи их от вся́каго зла,/ благомоля́щимся Ти усе́рдно// пред честны́ми ико́нами Твои́ми.

Тропарь Собору Всех святых, глас 4

И́же во всем ми́ре му́ченик Твои́х,/ я́ко багряни́цею и ви́ссом,/ кровьми́ Це́рковь Твоя́ украси́вшися,/ те́ми вопие́т Ти Христе́ Бо́же:/ лю́дем Твои́м щедро́ты Твоя́ низпосли́,/ мир жи́тельству Твоему́ да́руй,// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак Собору Всех святых, глас 8

Я́ко нача́тки естества́, Насади́телю тва́ри,/ вселе́нная прино́сит Ти Го́споди богоно́сныя му́ченики./ Тех моли́твами в ми́ре глубо́це Це́рковь Твою́,// жи́тельство Твое́, Богоро́дицею соблюди́ Многоми́лостиве.

Величание Собору Всех святых

Велича́ем вас,/ апо́столи, му́ченицы и проро́цы и вси святи́и,/ и чтим святу́ю па́мять ва́шу,// вы бо мо́лите о нас/ Христа́ Бо́га на́шего.

Тропарь пророка Елисея, глас 4

Во пло́ти А́нгел,/ проро́ков основа́ние,/ вторы́й Предте́ча прише́ствия Христо́ва, Илия́ сла́вный,/ свы́ше посла́вый Елиссе́еви благода́ть/ неду́ги отгоня́ти/ и прокаже́нныя очища́ти,// те́мже и почита́ющим его́ то́чит исцеле́ния.

Кондак пророка Елисея, глас 2

Проро́к Бо́жий яви́лся еси́,/ сугу́бую благода́ть прие́мь,/ вои́стинну досто́йную тебе́, Елиссе́е блаже́нне:/ Илии́ бо был еси́ совсе́льник,// с ни́мже Христу́ Бо́гу моли́ся непреста́нно о всех нас.

Ин тропарь пророка Елисея, глас 4

И́же во пло́ти А́нгел,/ и проро́ков нача́льнику свиде́тельствова, сла́вный Елиссе́е,/ ди́вны чудеса́ соде́лал еси́, проро́че,/ поспе́шеством Свята́го Ду́ха;/ си́лою Илиино́ю исцели́в во́дное естество́,/ зве́ри же погуби́, пожира́ющия,/ и Неема́на очи́сти,/ и вдови́ча сы́на воскреси́л еси́,// и всем чту́щим тя да́руй благода́ть и исцеле́ние.

Тропарь святителю Мефодию, патриарху Константинопольскому, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́/ Я́же веще́й И́стина./ Сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ святи́телю Мефо́дие,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Мефодию, патриарху Константинопольскому, глас 2

На земли́ подвиза́лся еси́, я́ко безпло́тный,/ и Небеса́ насле́довал еси́, Мефо́дие,/ я́ко изъясни́вый в конце́х ико́н поклоне́ние,/ в труде́х бо и боле́знех вя́щше пребы́в,/ не преста́л еси́ дерзнове́нием,// облича́я отмета́ющияся ико́ны Христо́вы.

Тропарь священномученику Владимиру, митрополиту Киевскому, глас 2

Ве́ры Правосла́вныя непоро́чный блюсти́телю/ и за́поведей Христо́вых усе́рдный исполни́телю,/ священному́чениче Влади́мире,/ Христа́ всем се́рдцем возлюби́в,/ па́ству твою́ до́бре упа́сл еси́,/ незло́биво му́ченическую смерть прия́л еси́./ Сего́ ра́ди в ве́чной сла́ве пребыва́я,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Владимиру, митрополиту Киевскому, глас 2

О́браз Христо́ва милосе́рдия явля́я,/ покро́в и защище́ние па́стве твое́й был еси́,/ святи́телю о́тче Влади́мире,/ в кро́тости страда́ния прие́мля, безбо́жных мучи́телей,/ благословля́я, прости́л еcи́.// Те́мже и нам испроси́ у Христа́ Бо́га дух ми́рен и ве́лию ми́лость.

Ин тропарь священномученику Владимиру, митрополиту Киевскому, глас 2

Ве́ру Правосла́вную непоро́чно соблю́д,/ по́двигом до́брым во святи́тельстве подвиза́лся еси́,/ священному́чениче о́тче Влади́мире,/ и убива́ющим тя рекл еси́:/ Госпо́дь да прости́т вас./ Сего́ ра́ди угото́вася ти вене́ц пра́вды от Христа́, Бо́га на́шего,/ Его́же, я́ко име́яй дерзнове́ние, моли́,/ оправда́ние дарова́ти нам в День Су́дный.

Тропар на Дивеевските светии, глас 5

Днесь церко́вная расширя́ются не́дра,/ прие́млюще бога́тство Бо́жия благода́ти,/ и ра́дуется Пресвяты́я Богоро́дицы избра́нная оби́тель,/ па́мять соверша́ющи многоимени́таго ли́ка святы́х Диве́евских,/ в Небе́снем Ца́рствии торжеству́ющих// и моля́щихся о душа́х на́ших. 

Кондак на Дивеевските светии, глас 8

Сосу́ди Ду́ха Свята́го яви́стеся честны́м ва́шим житие́м,/ усе́рднии служи́телие Пресвяты́я Богоро́дицы,/ в земли́ Диве́евской просия́вшии,/ помяни́те нас у Престо́ла Бо́жия во Ца́рствии Небе́снем.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЮНИ

Разсъждение

„Мястото няма да ни спаси, ако не изпълняваме Божията воля“ – казва премъдрият Златоуст. За някой си монах се говори, че живял в един манастир, където пет събратя го обичали, а един го оскърбявал. Заради този единствен, който го оскърбявал, той се преселил в друг манастир. В този, втория манастир, осем го обичали, а двама го оскърбявали. Той побягнал в трети манастир. Тук седмина го обичали, а петима го оскърбявали. Той тръгнал за четвърти манастир. Но по пътя размислил: „Докога ще бягам от място на място? В целия свят няма да намеря спокойствие. По-добре е да стана търпелив“. Взел хартия и написал с едри букви: „Заради Иисуса Христа, Сина Божий, ще търпя всичко“. Като се настанил в четвъртия манастир, и тук едни го обичали, а други го оскърбявали. Но той започнал търпеливо да понася обидите. И когато някой го оскърбявал, той изваждал хартията и прочитал:  „Заради Иисуса Христа, Сина Божий, ще търпя всичко“. И тъй с търпението си спечелил обичта на всички. И останал на това място до смъртта си.

БЕСЕДА за смирението като предвестник на славата

Пред славата върви смирение (Пртч. Сол. 75: 33).

Думата тук е за истинската слава, а не за измамната; за вечната слава, а не за умиращата. Славата, която е от хората, ще умре, а славата, която е от Бога, е слава неувяхваща. Който е прославен от хората, не е прославен, а когото Бог прослави, той е прославен. Един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? (Иоан 5: 44 ) – казал Господ на еврейските книжници. Виждате, че Господ различава човешката слава от божествената слава. А за Себе Си Той казал: От човеци слава не приемам (Иоан 5: 41 ). Който търси слава от хората, той върви по пътя на гордостта, а който търси слава от Бога, той върви по пътя на смирението. Никой без смирение не е прославен от Бога. Божиите светии са били най-смирените Божии слуги. С превелико смирение се отличавала и Пресвета Богородица. Своето превелико смирение Тя отдавала на избраничеството Си за Богоматер: Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си. Но Най-смиреният от всички най-смирени е бил Сам Подвигоположникът – Господ наш Иисус Христос. През земния Му живот смирението винаги вървяло пред славата. И нашият живот, братя, ако желаем истинска слава, трябва да бъде такъв. Защото, ако смирението не предшества славата, славата никога няма да дойде.

О, Господи Иисусе, пример и учител на смирението, единствена наша славо и Прославителю на всички смирени и кротки, вдъхнови ни с Твоето неизказано смирение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

26.06.2023

26 ЮНИ / 13 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЧЦА АКИЛИНА

СВ. ТРИФИЛИЙ ЛЕВКУСИЙСКИ (КИПЪРСКИ)

СВ. АЛЕКСАНДРА ДИВЕЕВСКА

Кондак мученице Акилине Старшей, Библосской, глас 2

Де́вства твоего́ добро́тами предочи́стивши ду́шу твою́,/ на высоту́ муче́нием востекла́ еси́, Акили́но всечестна́я,/ любо́вию Жениха́ твоего́ Христа́ уязви́вшися,/ Ему́же со А́нгелы предстои́ши, веселя́щися,// с ни́миже не преста́й моля́ся о всех нас.

Тропарь святителю Трифиллию, епископу Левкусии Кипрской, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́,/ Я́же веще́й И́стина./ Сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ о́тче Трифи́ллие,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Трифиллию, епископу Левкусии Кипрской, глас 8

Изря́дством жития́ чистоту́ де́вства прие́м, Трифи́ллие,/ первопресто́льник показа́лся еси́ Левкуси́и/ и яви́лся еси́ тем провозвести́тель и Богоразу́мия наста́вник./ Сего́ ра́ди ра́достно взыва́ем ти:// ра́дуйся, святи́телей украше́ние.

Тропарь преподобной Александре Дивеевской, глас 3

Раба́ Христо́ва и избра́ннице Пречи́стыя Его́ Ма́тери, Ки́евского уде́ла Ея́ жи́тельнице и моли́твеннице, земли́ Ея́ обетова́нныя иска́тельнице, Диве́евския оби́тели первонача́льнице и зижди́тельнице, моли́ся за ны, Алекса́ндро преподо́бная, да спасе́т нас Пресвята́я Богоро́дица и поми́лует Свята́я Тро́ица, да изба́вимся мы му́ки а́дския и насле́дуем блаже́нство ра́йское.

Кондак преподобной Александре Дивеевской, глас 3

Преподо́бная ма́ти Алекса́ндро, любо́вь двуеди́ную к Бо́гу и бли́жним твои́м стяжа́ла еси́ и избра́нницею Бо́жией Ма́тери яви́лася. Ея́же после́дний уде́л в земли́ Росси́стей обрела́ еси́, и Диве́евскою первонача́льницею ста́ти сподо́бившися, вели́кому Серафи́му печа́ловатися о нем завеща́ла еси́. Зде́ же и поко́ишися с ним. Ны́не моле́ния на́ша приими́ и ко Го́споду вознеси́, да поми́лует ны.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЮНИ

Разсъждение

Кротостта и незлобието са украсявали нашите светии и те им давали сили и разум да не отвръщат на злото със зло. Когато цар Констанций, Константинов син, се разболял в Антиохия, повикал св. Спиридон да му чете молитва. Св. Спиридон, придружаван от своя дякон Трифилий, се вдигнал от Кипър и отишъл в Антиохия пред царския дворец. Спиридон бил облечен скромно. На главата имал обикновена плетена шапка, в ръка държал палмова тояга, а на гърдите си носел окачен глинен съд, в който имало елей от Честния Кръст (по тогавашния обичай християните в Иерусалим го носели със себе си). Така облечен, а при това и изнурен от поста и дългия път, светителят с нищо не показвал своя чин и достойнство. Като поискал да влезе в царския дворец, един от слугите, мислейки го за обикновен просяк, му ударил шамар по едната страна. Кроткият и незлобен светител обърнал и другата страна. След като с трудности успял да се яви пред царя, допрял ръката си до царската глава и царят оздравял.

БЕСЕДА за пътя на живота и за пътя на смъртта

Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта (Пртч. Сол. 14: 12).

Понякога на човек му се струва, че пътят на безбожниците е правилният, защото отвежда безбожника там, където се забогатява и успява. О, да би му се удало да види края на този път! Ще се ужаси и въобще не би тръгнал по този път. Ако краят на един път завършва в пропаст, нима това е верният път? Затова, човече, не казвай за нито един път, че е добър, преди да видиш края му! Питаш – как човек, който е слаб и късоглед, може да види края на един дълъг път? По два начина – като четеш Светото Писание, чрез опита на Православната Църква, и като наблюдаваш края на жизнения път на онези около теб, които са умрели преди тебе. Но първият път е надежден и ако вървиш по него, знай, няма да се хвърлиш в нощта на вечната смърт. Само онзи път е правилният, който е показан от Бога като правилен. А всички останали пътища, които, според твоя ум, ти се струват добри, а се различават от Божия път, са лоши и смъртоносни. Виж, и зверовете имат свои пътища, ама нима ще тръгнеш по техните пътища, ако ти изглеждат добри? Не тръгвай, защото накрая ще паднеш в гладните челюсти на зверовете. А пътят,  показан от Бога, и да ти се струва труден, е истинският – върви по него. Заради нашите грехове, понякога, Божият път ни се струва неправилен. Ако нямахме грехове, и ако нашият ум не беше повреден от греховете, и за миг не би ни се сторило, че някой друг път, освен Божия път, е истинският. На повредения ум много криви пътища му се струват верни, а единствено истинския път – лош.

О, всевиждащ Господи, Пътеводителю наш, поправи ума ни, за да не застава на лошите пътища. Ти, Иисусе, Си единственият път, истина и живот, а онова, за което умуваме без Тебе, са безпътица, лъжа и смърт. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

25.06.2023

25 ЮНИ / 12 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ОНУФРИЙ ВЕЛИКИ

СВ. ПЕТЪР АТОНСКИ

Тропарь преподобному Онуфрию Великому, глас 1

Жела́нием духо́вным пусты́ни дости́гл еси́,/ Богому́дре Ону́фрие,/ и, я́ко безпло́тен, в ней многоле́тне подвиза́лся еси́ трудолю́бне,/ соревну́я проро́кам Илии́ и Крести́телю,/ и, от руку́ а́нгельску Та́ин Боже́ственных наслади́вся,/ ны́не во све­́те Святы́я Тро́ицы ку́пно с ни́ми весели́шися,/ моли́ спасти́ся нам,// твою́ па́мять почита́ющим.

Кондак преподобному Онуфрию Великому, глас 3

Сия́нием Ду́ха Пресвята́го,/ Богому́дре, просве́щся,/ оста́вил еси́ я́же в житии́ молвы́,/ пусты́ню же дости́гл еси́, преподо́бне о́тче,/ возвесели́л еси́ и́же над все́ми Бо́га и Зижди́теля,/ сего́ ра́ди прославля́ет тя Христо́с, блаже́нне,// вели́кий Дарода́тель.

Тропарь преподобному Петру Афонскому, глас 4

Мир оста́вил еси́, Пе́тре, Го́спода ра́ди своего́/ и крест восприи́м на ра́мо свое́,/ на го́ру дости́гл еси́ Афо́нскую,/ я́коже дре́вле фесви́тянин Илия́./ И в ней пребы́в поще́нием, и моли́твами, и бде́нием,/ Бо́га ми́лостива творя́,/ и Пречи́стую Богоро́дицу Моле́бницу предлага́я,/ сего́ ра́ди вопие́м ти:// моли́ Христа́ Бо́га, да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак преподобному Петру Афонскому, глас 2

Удали́в себе́ челове́ческаго сожи́тельства,/ в пеще́рах ка́менных и разсе́линах пожи́л еси́,/ жела́нием Боже́ственным и любо́вию, Пе́тре, Го́спода твоего́,/ от Него́же вене́ц прия́л еси́.// Моли́ непреста́нно спасти́ся нам.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ЮНИ

Разсъждение

Велико и чудно е тайнството на Причастието. Даже отшелниците и пустинножителите не са жадували за нищо така, както да получат възможност да приемат Свето Причастие. Св. Мария Египетска замолила св. Зосима да ѝ донесе светите тайни на Иордан и да се причaсти. Преподобни Пафнутий, връщайки се от св. Онуфрий, видял в пустинята скромната обител на четирима младежи подвижници. Когато Пафнутий ги попитал дали и как се причaстяват, те отговорили, че всяка събота и неделя ги посещава ангел Божий и им преподава Светото Причастие. Пафнутий останал до идващата събота и лично се уверил в това. Като се съмнало в събота, цялата тази обител се изпълнила с чудно, неописуемо благоухание, и когато всички те били на молитва, ангел Божий, във вид на прекрасен момък, светъл като мълния, се появил с Пречистите Тайни. Пафнутий се изплашил и от страх паднал на земята. Но те го вдигнали и довели пред ангела, и заедно с него се причaстили от ангелските ръце. И св. Онуфрий, по неговото собствено свидетелство, се причaстявал от ангелски ръце, както и много други отшелници и пустинножители. Съвсем, значи, погрешно е да се мисли, че отшелниците и пустинножителите не са се причaстявали. Бог, Kойто промислял за тяхната телесна прехрана, не ги е оставял без животворящата храна на Тялото и Кръвта на Христа Господа.

БЕСЕДА за двореца и колибата

Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти (Пртч. Сол. 14: 11).

Иродовият дворец лежи в развалини, а пещерата на Витлеемския Младенец стои. Короните на кесарите са изгубени, а костите на мъчениците са запазени. Палатите на езическите царе са се превърнали в купчини от камъни и пръст, а пещерите на постниците са се разраснали в прекрасни храмове. Златните идоли са се разпаднали на нищо, а веригите на апостол Петър се пазят като светиня. Силната римска държава сега е само една легенда за мъртвец, докато християнската колиба – Светата Църква, днес е най-силната държава на света. Къде са евреите богоубийци? Пръснати са по света. Къде са силните римляни? В гроба. Къде е силата на кръвожадния Нерон? Къде е силата на злия Диоклитиан и на подлия Максимиан? Къде е успехът на Иулиан богоотстъпника? Къде са високите кули? Там, дето е и Вавилонската кула – под праха и пепелта, под срама и проклятието. Идете по всички градове и разпитайте колко са разрушените безбожни жилища? И колко колиби на праведниците са се разраснали в прекрасни жилища? Върху правдата, братя, са поставени небето и земята, върху непоклатимата Божия правда. Затова всички безбожни дела са като надут мехур, който се пука и ходилата на преминавщите го тъпчат. Фараоновите и вавилонските дворци са като спукан мехур, а шатрата на праведния Авраам се зеленее и цъфти във вечността. О, братя мои, как всесилна и вечна е правдата, и как шумна и преминаваща като буря в летен ден е неправдата.

О, Праведни Господи, колко Си величествен и постоянен в пазенето на правдата. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски