Автор: sava

28 АПРИЛ / 15 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. АРИСТАРХ, ПУД И ТРОФИМ

Тропарь апостолам, глас 3

Апо́столи святи́и,/ моли́те Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолам Аристарху, Пуду и Трофиму, глас 4

Яви́ся апо́стольский честны́й сей пра́здник,/ просвеща́я нас и грехо́вную мглу прогоня́я, зову́щим:// яви́ся Свет, и прии́де избавле́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 АПРИЛ

Разсъждение

За съзерцанието пише св. Григорий Синаит: „Потвърждаваме, че има осем главни предмета за съзерцание; първия – Бог, невидим, безвиден, безначален и несъздаден, първопричина на всичко съществуващо, троично, единосъщно и вечно съществуващо Божество; втория – чина и положението на разумните сили; третия – появяването на видимите неща; четвъртия – домостроителното въплъщение на Словото; петия – всеобщото възкресение; шестия – страшното второ Христово пришествие; седмия – вечната мъка; осмия – Царството небесно. Първите четири са явни и принадлежат на миналото, а последните четири още не са явни и принадлежат на бъдещето, въпреки че и тези четири ясно се съзерцават от онези, които, с помощта на дадената[1] им благодат, са постигнали пълна чистота на ума. Който пристъпва към това дело (съзерцанието) без светлината на благодатта, нека знае, че той фантазира[2] и няма съзерцание“. Тъй пише великият и прозорлив Григорий Синаит, който, каквото знаел, го знаел от личен опит.

БЕСЕДА за това, как ще заприличаме на Онзи, Когото обичаме

Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както си е (I Иоан 3: 2).

Досега бяхме роби, а сега сме Божии деца. Бяхме роби на злото, а сега сме слуги на доброто. Робувахме на всичко онова, което е под и над човека, а сега ще служим на Всевишния и Вседобрия. Угнетявани бяхме от мрака, а сега ще бъдем в светлина. Досега дяволът, грехът и смъртта ни държаха в страх, а сега ще живеем близо до Бога, в свобода и радост. Сега… Кога сега? Сега, когато Господ се яви на земята в Тяло, като ни даде науката на светлината, свободата и живота; като възкръсна славно и се яви в прославеното Свое Тяло; като изпълни всички пророчества на пророците и всички Свои обещания. Сега и ние сме деца Божии, синове на светлината и наследници на Царството. Ще бъдем подобни Нему. Наистина, това още не се е сбъднало, но той се е явил и това засега е напълно достатъчно. Той показа с възкресението какъв прекрасен Човек Е и ние знаем, че ще бъдем такива, какъвто е и Той. Апостол Иоан казва: Знаем…,  че… ще бъдем подобни Нему.  Не казва : „Ние предчувстваме“, или: „Казано ни е”, а казва: Знаем…,  че… ще бъдем подобни Нему. Защото Той не възкръсна от гроба заради Себе Си, а заради нас. Той не възкръснал от гроба само за да покаже Своята сила пред мъртвите без надежда, а да увери мъртвите, че и те ще оживеят, и да им покаже какви ще бъдат, като оживеят. Апостолите са писали: „Ние знаем, че не от суета пред езичниците, а от братска любов към хората, та всички хора да знаят същото“ – значи и ние да знаем.

О, възкръснал Господи, по молитвите на Твоите свети апостоли утвърди и в нас това спасително знание. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – придобитата (бел. прев.).

[2] В ориг. – зида фантазии (бел. прев.).

27 АПРИЛ / 14 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВЕТА БОГОРОДИДИЦА „ВИЛНЬОВСКА“ И „ОСТРОБРАМСКА – ВИЛНЬОВСКА“

СВ. МАРТИН, ПАПА РИМСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Виленской», глас 4

Засту́пнице ве́рных Преблага́я и Ско́рая, Пречи́стая Богоро́дице Де́во! Мо́лим Тя́ пред святы́м и чудотво́рным о́бразом Твои́м, да я́коже дре́вле от него́ заступле́ние Твое́ гра́ду Москве́ дарова́ла еси́, та́ко и ны́не на́с от вся́ких бе́д и напа́стей ми́лостивно изба́ви и спаси́ души́ на́ша, я́ко Милосе́рдая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Виленской», глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельная, я́ко изба́вльшеся от злы́х благода́рственная воспису́ем Ти́, раби́ Твои́, Богоро́дице, но, я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую, от вся́ких на́с бе́д свободи́, да зове́м Ти́: ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Тропарь святителю Мартину Исповеднику, папе Римскому, глас 4

И́стинных повеле́ний устне́ распространи́л еси́,/ уче́нии Боже́ственными вся просвети́л еси́,/ злове́рие низложи́л еси́, Богому́дре Марти́не,/ святи́телю всече́стне,/ помина́й нас, уго́дниче Христо́в,/ е́же к Нему́ хода́тайствы твои́ми,// да в ми́ре устро́иши живо́т наш.

ИЗ ‚ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 АПРИЛ

Разсъждение

„На монаха прилича да обича Бога като син и да се бои от Него като роб“ – говори св. Евагрий. Но това се отнася и за всеки християнин, макар и да не е монах. Велико изкуство е да се съединят любовта към Бога и страхът от Бога. И много други от светите отци, като говорят за любовта, същевременно напомнят и за страха, и обратно. Св. Златоуст в своята беседа „За съвършената любов“, в същото време  говори за наказанието и за адските мъки. Защо? Защото и най-голямата човешка любов към Бога без страх неусетно преминава в гордост; а големият страх без любов пък води до отчаяние.

БЕСЕДА за личния опит на всички апостоли

Което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали…, ви възвестяваме (I Иоан 1, 1: 2).

Ето каква е апостолската проповед! Апостолите не говорили като светски мъдреци, нито като философи, още пък по-малко като теоретици, които изказват предположения за нещо си, та белким нещо открият. Те [апостолите] говорят за неща, които не търсели, но които неочаквано ги заобиколили, за факт, който не те установили, а така да се каже, се появил неочаквано за тях, Той тях намерил и обзел. Те не се занимавали с духовни изследвания, нито изучавали психология, нито пък още по-малко се занимавали със спиритизъм. Тяхното занимание било риболов – едно съвсем чувствено, телесно занимание. И както ловели риба, им се явил Богочовекът и внимателно и постепенно започнал да ги учи на едно ново занимание – в служба на Него[1]. Те не Му повярвали веднага, а още по-внимателно и постепенно, със страх, неразбиране и много колебания пристъпвали към Него и Го опознавали. Докато многократно не Го видели с очите си, докато многократно не са го наблюдавали и с ръка докосвали. Техният установен Факт е свръхестествен, но техният метод за установяването на този Факт е съвсем чувствен и научно-позитивен. Нито един съвременен учен не би могъл да си послужи с позитивни методи за познаването на Христа. Апостолите не видели едно чудо, а многобройни чудеса; те не чули едно поучение, а толкова поучения, колкото не биха могли да се напишат и в много книги; те виждали възкръсналия Господ цели 40 дена, ходили с Него, разговаряли с Него, яли с Него, общували с Него. С една дума – те лично, от първа ръка, имали хиляди чудесни факти, които са установили и утвърдили един крупен Факт, а именно, че Христос е Богочовек, Син на Живия Бог, човеколюбив Спасител на хората, и всесилен Съдия на живи и мъртви.

О, възкръснал Господи, утвърди в нас вярата и ревността на Твоите свети апостоли. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на Себе Си (бел. прев.).

26 АПРИЛ / 13 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. АРТЕМОН

СВ. ТОМАИДА

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 АПРИЛ

Разсъждение

Когато извели на съд Крискент, Мирликийски благородник, съдията дълго го съветвал да се поклони на идолите. Но като не успял да постигне нищо, той накрая казал на Крискент; „Поклони се само външно[1], а в душата си се кланяй на твоя Бог!“. На това честният Крискент отговорил: „Тялото не може да прави нищо самостоятелно от душата, която му е двигател и вожд“. Затова Крискент бил убит. Поуката е ясна – християнинът не може да е двуличен. И още една – по-висока: християнинът е длъжен и с тялото си да служи на своя Творец, а не само с душата си. С това се опровергава и лъжливото поведение на някои християни, които телесно живеят като езичници, обаче се хвалят, че с душата си вярват в Бога и обичат Бога. Те се разделят на две и поставят себе си в служба на двама господари, макар и най-святата Уста да провъзгласява това за невъзможно.

БЕСЕДА за опита на Тома

Господ мой и Бог мой! (Иоан 20: 28).

Апостол Тома, като докоснал раните на Господа Иисуса, възкликнал: Господ мой и Бог мой! Мария Магдалина, като чула гласа на Възкръсналия, извикала в душата си: Господ мой и Бог мой! Савел, като видял светлината и чул думите на Възкръсналия, признал: Господ мой и Бог мой! Когато езичниците с удивление виждали как безбройните мъченици радостно понасяли мъките и ги питали Кой Е Този Христос, всеки отговарял:  Господ мой и Бог мой! Когато подигравачите се подигравали на армията от постници, и ги питали кой е Този, заради Когото те възлагат на себе си труден подвиг, всички те имали един отговор: Господ мой и Бог мой! Когато присмехулниците се присмивали на девойките, които давали обет за девство, и ги питали кой е Този, заради Когото се отказват от брак, всички те имали един отговор: Господ мой и Бог мой! Когато сребролюбците с учудване питали много богаташи кой е Този, заради Когото раздавали своето богатство и ставали сиромаси, всички имали един отговор: Господ мой и Бог мой! Някои Го видели и казали: Господ мой и Бог мой! Някои само Го чули и казали: Господ мой и Бог мой! Някои само Го докоснали и казали: Господ мой и Бог мой! Някои го забелязали в историята и в съдбата на своя народ и казали: Господ мой и Бог мой! Някои почувствали Неговото присъствие в своя живот и казали: Господ мой и Бог мой! Някои Го разпознали по някое знамение, [дадено] тям или на други и извикали: Господ мой и Бог мой! А някои само чули за Него от други, повярвали и извикали: Господ мой и Бог мой! Наистина, тези последните са най-блажени! Както и да сме дошли до познанието за Него, или до съзнанието за Него, да извикаме и всички ние от цялото си сърце: Господ мой и Бог мой! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – с тяло (бел. прев.).

25 АПРИЛ / 12 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „БЕЛЧИНСКА“ И „МУРОМСКА“

СВ. ВАСИЛИЙ ИЗПОВЕДНИК

СВ. ИСААК СИРИН

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Муромской», глас 4

Днесь све́тло красу́ется град Му́ром,/ я́ко зарю́ со́лнечную, восприе́мши, Влады́чице,/ чудотво́рную Твою́ ико́ну,/ к не́йже ны́не мы притека́юще и моля́щеся, Тебе́ взыва́ем си́це:/ о Пречу́дная Влады́чице Богоро́дице,/ моли́ся из Тебе́ воплоще́нному Христу́ Бо́гу на́шему,/ да изба́вит град сей и вся гра́ды и страны́ христиа́нския/ невреди́мы от всех наве́т вра́жиих// и спасе́т ду́ши на́ша, я́ко Милосе́рд.

Кондак преподобному Василию, епископу Парийскому , глас 2

Вы́шняго све́том озари́вся, блаже́нне,/ просвеща́еши вся,/ и́же любо́вию че́ствующия твое́, о́тче, честно́е страда́ние./ Васи́лие священнострада́льне,/ моли́ Христа́ Бо́га// непреста́нно о всех нас.

Тропарь преподобному Исааку Сирину, глас 1

До́бре свяще́нствуя во граде́х,/ и в пусты́нях всели́выйся процве́л еси́, Исаа́че,/ нача́льник мона́шествующим показа́лся еси́/ и учи́тель подви́жников,/ сего́ ра́ди па́мять твою́ достодо́лжно пра́зднующе, си́це взыва́ем:/ сла́ва просла́вльшему тя́ Христу́,/ сла́ва тя́ освяти́вшему,// сла́ва да́вшему на́м тя́, предста́теля иску́снаго.

Кондак преподобному Исааку Сирину, глас 8

Я́ко иера́рха Богоно́снаго и преподо́бнаго,/ учреди́теля пу́стыни тя́ восхваля́ем,/ Исаа́че священноявле́нне, предста́телю на́ш./ Но я́ко име́яй дерзнове́ние ко Го́споду,/ о все́х моли́ чту́щих тя́ и взыва́ющих ти́:// ра́дуйся, о́тче богому́дре.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 АПРИЛ

Разсъждение

Злият цар Константин Копроним имал добра дъщеря, девицата Антуса – „прекрасна клонка на лошо дърво“. На всички увещания на своя баща да се омъжи, тя останала непреклонна, защото била здраво свързана със сърдечна любов към Христа Господа. А когато нейният баща умрял, Антуса раздала всичкия си имот на бедните и станала монахиня в един манастир. Колкото и да са за удивление многото благородни мъже, които са оставили светската суета и са тръгнали по тесния път към Христа, двойно повече са за удивление жените, които презрели и младост, и богатство, и всички мимолетни светски  прелести, заради любовта към Христа. Че на богатия ще е трудно да влезе в Царството Божие, е казал Сам Господ – трудно, да, но не невъзможно. Лесно е да презре богатството и целия свят онзи, който презре самия себе си.

БЕСЕДА за града, който се съгражда

Тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим (Евр. 13: 14).

Не били ли, братя, Вавилон и Ниневия чудни градове? Днес само гущери лежат по праха от техните кули. А Мемфис и Тива? Не били ли гордост за фараона и князете човешки? А днес е трудно да се посочи къде са били тези градове. Но да оставим градовете от камъни и тухли; да видим градовете от кръв, плът и кости. Хората по-дълго и по-грижливо зидат града на своето тяло, отколкото крепостите и катедралите. По осемдесет и по сто години хората зидат градовете на своите тела; и накрая виждат, че този техен труд е безсмислен; онова, което десетилетия са зидали с грижи и денонощен страх, за един миг се разпада на гробен прах. Чий телесен град не се е разрушил и разпаднал на прах? Ничий. Но да оставим телесните градове; да видим градовете на щастието, които хората от род в род зидат. Материалът, от който са съзидани тези градове, е веселие, наслади, богатство, власт, чест, слава. Къде са тези градове? Като паяжина омотават хората за час и като паяжина се разкъсват и изчезват, правейки щастливите по-нещастни от нещастните. Наистина, тук нямаме постоянен град, затова бъдещия търсим. Той е град,  съзидан от дух, живот и истина. Строителят на този град е сам и единствен строител Господ Иисус Христос. Този град се казва Царство Небесно, безсмъртен живот, дворец на ангелите, пристанище на светиите, утешение на мъчениците. В този град няма смесица на добро и зло, в него всичко е добро. Всичко, което е съзидано в този град, е съзидано завинаги. Всяка тухла в този град ще си остане вечна. А тухлите са живите ангели и хората. На престола в този град седи и властва възкръсналият Господ Иисус Христос.

О, възкръснал Господи, избави ни изпод разрушението на времето и ни въведи в Твоя вечен небесен град. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

24 АПРИЛ / 11 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. АНТИПА ПЕРГАМСКИ

Тропарь священномученику Антипе, епископу Пергама Асийского, глас 4

И́дольския ле́сти упраздни́л еси́, Анти́по,/ и, диа́вольскую попра́в си́лу,/ пред богобо́рцы дерзнове́нно Христа́ испове́дал еси́./ Те́мже со А́нгельскими чи́ны в Вы́шних водворя́яся,/ Влады́це всех славосло́вие принося́,/ и о нас моле́бное благодаре́ние предлага́еши,/ благода́ть цельбы́ да́руя./ Сего́ ра́ди тя чтим,/ священному́чениче Анти́по,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак священномученику Антипе, епископу Пергама Асийского, глас 4

Апо́столов сопресто́льник и святи́телей украше́ние/ был еси́, блаже́нне,/ му́ченически просла́вився,/ возсия́л еси́, я́коже со́лнце, всех просвеща́я,/ Анти́по свяще́нне,/ разруши́л еси́ безбо́жия нощь глубо́кую./ Сего́ ра́ди тя почита́ем,/ я́ко Боже́ственнаго су́ща священному́ченика// и целе́б пода́теля.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 АПРИЛ

Разсъждение

„Няма покой на земята за онези, които търсят спасение“ – казва св. Ефрем Сирин. Борбата е непрестанна, било външна, било вътрешна. Веднъж врагът действа видимо чрез хората или чрез други предмети, веднъж невидимо, чрез помислите. Веднъж се представя открито, като неприятел, и действа сурово, веднъж като ласкав приятел лукаво ни мами. Онова, което се случва по време на война между две неприятелски войски, се случва и поотделно с всеки човек в борбата му с прелестите на този свят. Наистина, „няма покой на земята за онези, които търсят спасение“. А като дойде спасението, ще дойде и покоят.

БЕСЕДА за двата Адама – смъртоносния и Животодаващия  

Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (I Коринт. 15: 22).

В Адам се сее в безчестие – в Христа се възкръсва в слава. От Адам е грехът, от Христос – праведноста. От Адам са безсилието и смъртта, от Христос – силата и живота. Подобно на Адам, всички ще умрем, подобно на Христос, всички ще оживеем. Онзи е земен човек, Този е духовен Човек. Онзи е плътски човек, Този е небесен Човек. Христос не е възкръснал заради Себе Си, както и не е умрял заради Себе Си, а заради нас. Ако Неговото Възкресение не означава и нашето възкресение, то Неговото Възкресение е горчилка, а не сладост. Къде ще е тогава Божията любов? И какъв ще е смисълът на нашето земно сиромашко съществуване? И къде ще е смисълът на Христовото пришествие на земята? Там, където Адам свършва, започва Христос. Адам свършва в гроба, Христос започва с Възкресението от гроба. Адамовото потомство е семе под земята, което гние и тлее, не вижда слънцето и не вярва, че може да излезе изпод земята и да се развие в зелено растение с листа, цветове и плод. Христовият род е пораснала нива, на която расте пшеница, зеленеят се листа и цветя, и принася много плод. А в Адама не означава само, че един ден ще умрем, а значи, че ще сме вечно мъртви – мъртви, всички до един. В Христа не означава само, че един ден ще оживеем, а значи, че ще сме вечно живи, т.е. семето е започнало да кълни и да се показва на слънчевата светлина. Но пълен израз на смъртта е гробът, а пълният израз на живота е в Царството Божие. Умът на Адамовите синове приема[1] смъртта, примирява се с тлението и все по-дълбоко потъва в земята. Умът на Христовите синове се бунтува против смъртта и тлението и все повече се стреми да изведе човека на светлина, на което и Божията благодат помага.

О, възкръснал Господи, отрезви ума на всички човешки синове, за да побягнат от тъмата и гибелта, и да се устремят към светлината и вечния живот, що са в Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – съгласява се със (бел. прев.).                 

23 АПРИЛ / 10 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. ТЕРЕНТИЙ, ПОМПИЙ, АФРИКАН, МАКСИМ, ЗИНОН, АЛЕКСАНДЪР, ТЕОДОР И ДР.

Кондак мученикам Терентию, Публию, Африкану и иже с ними, глас 2

Му́ченическая честна́я па́мять прии́де дне́сь,/ веселя́щи вся́ческая,/ Тере́нтия прему́драго и дружи́ны его́./ Те́пле у́бо стеце́мся, да прии́мем исцеле́ния,/ си́и бо благода́ть от Бо́га прия́ша Ду́ха Свята́го// исцеля́ти неду́ги ду́ш на́ших.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 АПРИЛ

Разсъждение

Когато човек отлепи своя ум от земята и го отвори за Бога с желание да угоди на Бога, тогава, по различни начини, Бог му открива Своята воля. Св. Петър Дамаскин пише: „Ако човек има пълното намерение да угоди на Бога, Бог го учи на Своята воля или чрез мислите, или чрез някой човек, или чрез Светото Писание“. Такъв човек става внимателен, очаква вътрешно и външно наставление Божие. За него престават да съществуват случайности. Целият свят за него съществува като един десетострунен псалтир, който не издава и един звук без Божия пръст.

БЕСЕДА за живата надежда

Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда (I Петр. 1: 3).

Кой има мъртво упование, братя, и кой има живо упование? Онзи, който се надява на мъртви предмети, има мъртво упование, а живо упование има онзи, който се надява на Бога. И още – мъртво упование има онзи, който се надява на себе си и на други хора; а живо упование има онзи, който се надява на Бога. И още – мъртво упование има онзи, който се надява на щастието и благосъстоянието в това кратко земно съществуване, и не простира никакво упование след гроба; а живо упование има онзи, който се надява на възкресение и безсмъртен живот в Царството небесно. Наистина, живото упование е по-добро от мъртвото упование, както животът е по-добър от смъртта; както е по-добра светлината от тъмнината; както е по-добро здравето от болестите; както е по-добър умът от безумието. Но кой е донесъл на хората живото упование – кой и как? На този въпрос отговаря апостол Петър: Господ наш Иисус Христос, с Възкресението от мъртвите. Никой друг, освен Господ Иисус Христос; и с нищо друго, както със Своето собствено Възкресение от мъртвите. Господ окрилил повяхналото човешко упование, възвисил го над гроба и му показал плода и целта след гроба. Всичко това не го твърди някой лековерен човек, а апостол, който дълго се колебал във вярата, и който три пъти се отрекъл от Христа. Затова неговото свидетелство за възкръсналия Господ и за значението на Неговото Възкресение е неизказано скъпоценно за нас.

О, възкръснал Господи, Победителю на смъртта, изтръгни от нас мъртвото упование и по молитвите на Твоя велик апостол Петър насади упование живо. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

22 АПРИЛ / 9 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЦЕЗАРСКА“

СВ. ЕВПСИХИЙ

СВ. ВАДИМ АРХИМАНДРИТ

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 АПРИЛ

Разсъждение

Говори се за Перикъл, че бил човек с почти съвършена човешка красота, но главата му била твърде продълговата и приличала на тиква, така че, където и да се появявал гологлав, предизвиквал смях. За да скрият този негов недостатък, гръцките скулптори винаги са изработвали [скулптурите му] на този велик син на своя народ с шлем[1] на главата. Щом някои от езичниците знаели да скриват недостатъците на своя ближен, колко повече сме, значи, длъжни, ние, християните да вършим това? Преваряйте се в почит един към други (Рим. 12: 10) – заповядва апостолът на онези, които обичат Христос. Но как ще кажем, че обичаме кроткия и пречист Христос, ако ежедневно тровим въздуха, разгласявайки чуждите грехове и недостатъци? Да скриваме своите добродетели и чуждите недостатъци – в това се състои висшата духовна мъдрост.

БЕСЕДА за необходимостта от смърт, за да има повече плод

Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод (Иоан 12: 24).

Защо сеячът хвърля пшеницата в земята? Дали затова – пшеницата да умре и да изгние? Не, а за да живее и принесе плод. Сеейки семето, сеячът не мисли за смъртта и гниенето на семето, а за живота и неговия плод. Наистина, сеячът с радост сее своето семе, без да мисли за смъртта на семето, а за живота и неговия плод. Сеячът е Христос Господ, а хората са Неговата пшеница. Той е благоволил да ни нарече пшеница. Много и различни семена има на земята, но никое не е по-скъпоценно от пшеницата. Защо Господ ни е посял на земята? Дали, за да умрем и изтлеем? Не, а за да живеем и принесем плод. Той мимоходом споменава за нашата смърт, споменава я само като условие за живота и за много плод. Целта на сеенето не е смъртта, а животът. Но семето първо трябва да умре и изтлее; и Той само споменава, защото знае, че ние знаем това твърде добре. Само между другото споменава за това, докато Неговото Евангелие всъщност проповядва за живота, за живота и плода. Затова Той ни говори много, защото знае, че ние не знаем за това, и се задушаваме от незнание и съмнение. И не само ни говори много за живота, ами ни и показва живота. Със Своето Възкресение, от слънце по-ясно ни показва живота и многото плод. Цялата история на Църквата е ясна карта на живота.

О, непобедими Господарю на живота, спаси ни от греховната смърт. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – калпак. Но на запазените скулптури Перикъл е изобразяван с шлем (бел. прев.).

21 АПРИЛ / 8 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ГЕОРГИЕВСКА“ И „ИСПАНСКА“

СВ.АПОСТОЛИ ИРОДИОН, АГАВ, РУФ, АСИНКРИТ, ФЛЕГОНТ, ЕРМИЙ И ДР.

Тропарь апостолам, глас 3

Апо́столи святи́и,/ моли́те Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолам Иродиону, Агаву, Асинкриту, Руфу, Флегонту и Ерму, и иже с ними, глас 2

Яви́стеся Христо́вы ученицы́ и апо́столи всечестни́и,/ Иродио́не сла́вне, Ага́ве и Ру́фе,/ Асинкри́те, Фле́гонте со Е́рмом,/ при́сно моли́теся Го́сподеви// пода́ти нам согреше́ний проще́ние, пою́щим вас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 АПРИЛ

Разсъждение

Има геройство, надвишаващо друго геройство, и подвиг, надвишаващ други подвизи. Свети Епифаний Кипърски поканил на обед Иларион Велики и за да окаже по-голямо гостоприемство на своя знаменит гост, поставил на трапезата и му предложил печено пиле. Иларион му казал: „Прости ми, но откакто се замонаших, не съм ял нищо заклано!“. На това Епифаний отговорил: „А пък аз, откакто се замонаших, никак не лягах на постелята преди да простя на своя враг!“. Удивен, Иларион казал: „Твоята добродетел,  владико свети, е по-голяма от моята!“. Това е голяма поука за всички нас. Превъзходен е постът, ала още по-превъзходно е прощаването на оскърбленията. Чрез поста човек се упражнява във великодушие, а чрез прощаването на оскърбленията показва великодушие. Едното предшества другото, но само едното не спасява без другото.

БЕСЕДА за възкресението на мъртвите

Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат (1 Коринт. 15: 35)?

Апостол Павел предварително знаел възраженията, които невярващите ще предявят за възкресението на мъртвите и отдалеч ги отбива. „Как ще възкръснат мъртвите?“ – питат и днес невярващите, които и с телесните си очи не виждат възкресенията в природата, а камо ли с духовните.  Безумецо, продължава апостолът, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. Докато семето в земята не умре, не израства растение, т.е. нещо съвсем различно от семената. Но невярващият гледа с очите си и не вижда, а продължава да пита: „Как ще възкръсне мъртъв човек? Как? Тъй, както е възкръснал Христос. Той е слязъл мъртъв в гроба, а е възкръснал жив. Възкресение от смъртта ни показва и природата; но по-силен от природата се явява възкръсналият Господ. Та по-лесно да вярваме и да се надяваме – да вярваме в общото възкресение и да се надяваме на нашето собствено възкресение. Самият Той е възкръснал от гроба, а преди това възкресил четиридневния Лазар, сина на наинската вдовица и Иаириевата дъщеря. „Но с какво тяло ще възкръснат мъртвите?“ – питат невярващите. В такова, в каквото Бог желае. У Бога има безброй тела. Всички тела апостолът разделя на две групи – земни и небесни. В небесни тела, следователно, ще се облекат онези, които са умрели в земни тела – нетленното ще замени тленното, безсмъртното ще замени смъртното, прекрасното ще замени безобразното. Но и в небесното тяло човек ще познае себе си и другите около себе си, както човек, когато е облечен в просешки дрипи, и когато е облечен в царска порфира.

Господи пребогати, не ни предавай на вечно тление, но като царски синове ни облечи в безсмъртна одежда. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

20 АПРИЛ / 7 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВИЗАНТИЙСКА“

СВ. ГЕОРГИ МИТИЛИНСКИ

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 АПРИЛ

Разсъждение

„Духовните началници трябва да се отличават както пастирите от овцете.“ Тъй говорил св. Теодор Пелсуетски (Тълкувание на I Посл. Тим.). Животът на свещеника винаги е бил пример за добро или лошо. Добрият живот на свещеника утвърждава Евангелието, а лошият го отрича. Никой в света не е в състояние да потвърждава истинността на Евангелието, нито така да я отрича, както свещеникът със своя живот. Добрият свещеник се различава по делата си от лошия свещеник не по-малко, отколкото пастира от вълка. Затова участта на добрите свещеници ще бъде със синовете Божии, а участта на лошите свещеници ще бъде със зверовете на тъмнината. Добрите пастири на Църквата до последното си издихание са се грижили за своето стадо, което оставяли след себе си. На смъртната постеля св. Иосиф Песнопевец[1] се молил на Бога: „Запази Твоето стадо, о, Сине Божий, всичко създадено от Твоята десница запази до свършека на времето. Бъди Помощник на възлюбените синове на Твоята Църква. Дарувай на Твоята Невеста (Светата Църква) вечен мир и безбурна тишина“. А св. Антипа, изгаряйки в нажежения меден вол, се молил Богу: „Не само мене, но и онези, които ще бъдат след мене, направи участници в Твоята милост“.

БЕСЕДА за търсенето на Живия между мъртвите

Защо търсите Живия между мъртвите (Лк. 24: 5)?

Като че ли учуден, Ангелът Божий пита жените мироносци: Защо търсите Живия между мъртвите? Тайновидецът Бог и Божиите сили като че ли искат да кажат: „Как сте могли и за миг да помислите, че Той е в плен на смъртта? Не знаете ли, че Той е началник на живота? Не знаете ли, че целият живот е от Него, и нито едно живо същество не може отникъде другаде да получи и нито една капка живот? Нима Той не ви показа достатъчно [убедително] на земята Своята власт над живота и смъртта? Кой даде живот на мъртвия Лазар? Кой лиши от живот безплодната смокиня? О, братя мои, да престанем да търсим Живия между мъртвите. Ако някой от нас още търси Христос между мъртвите, нека да престане с тези душегубни трудове. Това е напразен труд на евреите, на безбожниците и на нехристияните. Ние знаем, че Жизнодавецът Господ не е в гроба, а на Престола на славата, в небесата. Непомраченият от греховете дух гледа в небето и не вижда гроб; а помраченият от грехове дух гледа в гроба и не вижда небе. Грехът и добродетелта управляват духовното състояние на човека и те му откриват своите противоположни един на друг светове. Грехът приковава състоянието на духа към земята и му показва света на тлението; добродетелта издига състоянието на духа към небето и му открива безсмъртния свят и възкръсналия Христос като Цар в този свят.                                                                                          

  О, братя, да не искаме живот от творението, а от Сътворителя. И да не падаме в още по-тежкия грях, а именно, да търсим Сътворителя в гробището на сътворението, нито пък светоносния Безсмъртен, в тъмнината на смъртта.

Господи Иисусе, Победителю на смъртта, към Тебе викаме – от тлението и от смъртната тъмнина ни възкреси в живот вечен. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Възможно е правилното да е Песнописец, но го пиша според сръбския оригинал (бел. прев.).

19 АПРИЛ / 6 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „КАСПЕРОВСКА“

СВ. МЕТОДИЙ, ПРОСВЕТИТЕЛ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ

СВ. ЕВТИХИЙ ЦАРИГРАДСКИ

 Тропарь равноапостольному Мефодию, архиепископу Моравскому, глас 4

Святи́теля Твоего́, Христе́,/ творя́щим све́тло торжество́ успе́ния/ ми́лость Твою́ свы́ше пода́ждь,/ отве́рзи же Ца́рствия две́ри,/ разреши́ же у́зы на́ша мно́гих грехо́в/ хода́тайством свята́го Твоего́ ученика́,// отца́ на́шего.

Тропарь святителю Евтихию, архиепископу Константинопольскому , глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́/ я́же веще́й и́стина,/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая./ О́тче Евтихи́е,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Евтихию, архиепископу Константинопольскому , глас 8

Боже́ственнаго ве́рно Евтихи́я вси пою́ще, лю́дие,/ любо́вию да ублажи́м, я́ко па́стыря вели́ка и служи́теля,/ и учи́теля прему́дра, и прогони́теля ересе́й,// мо́лит бо Го́спода о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 АПРИЛ

Разсъждение

Духовният старец казал: „Сутрин, като станеш, си кажи: „Тяло, работи, за да можеш да се изхраниш; душо, бъди трезвена[1], за да се спасиш и да наследиш Царството!“. Това не са празни думи, а това е бил уставът на много хиляди монаси през векове и векове – всекидневен устав на живота. Прехранвали се с работа, с молитвата постигали трезвение. Защо само на монасите? Нима това не може да бъде устав на всеки Христов последовател? Не ни ли е дал Сам Христос ясен пример за това, т.е. пример за телесен труд и пребиваване[2] в постоянна молитва?

БЕСЕДА за внимателно отношение към всичко, което не е според Христа

 Гледайте, братя, да не ви увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2: 8).

Братя, нека да не ни поробва философията, която, предполагайки, учи, че няма вечен живот, нито възкресение от мъртвите. Защото ние не достигаме до Истината от човешки догадки, а чрез Божието Откровение. И онова, което знаем за Истината, го знаем от самата Истина, която ни се е открила в Господ Иисус Христос, и ни е предадена от верните и мъдри свидетели на Истината – апостолите и светиите. Ако заради нашите грехове отхвърлим тези свидетелства и приемем човешките предположения, ще попаднем в мрачно и люто робство на природата, плътта, греха и смъртта. Братя, нека да не ни мамят празните човешки бъртвежи, [измислени] от човек [и казани] на човек, като тези, че няма друг свят, или че ако има, ние нищо не знаем за него. Вижте, ние достоверно знаем, че има друг свят. И знаем това не от гадатели и измамници, а от самия Господ Иисус, който се явил пред Своите ученици на Тавор – с отдавна отишлите си от този свят Мойсей и Илия, и Който, след Своята смърт се явил Сам на много Свои последователи. И още знаем това от апостолите, светиите и многобройните тайновидци, на които, заради тяхната чистота и святост, Бог е открил самата истина за онзи свят. Ако заради нашите грехове не вярваме на тези светии и истински свидетели, тогава ще да повярваме на несвети и лъжливи хора и ще станем роби на мрака, греха и смъртта. Братя, нека не ни заблуждава светската наука, която изучава животните, растенията и скалите, и казва, че тя никъде между тези същества не е намерила Бога, и от тук дръзко твърди, че няма Бог. Защото, виж, ние знаем, че Творецът не може да е като същество между съществата, Той е над всички същества и различен от съществата. А това ние знаем както с духовния разум и съвест, така и по ясното Откровение на Господ Иисус, Който и в човешко Тяло се е явил като Господар на всички сътворени същества, а също и по свидетелството на апостолите и много други свети прозорливи човеци.

Да прославим възкръсналия от мъртвите Господ Иисус. Възкръснал Господи, на Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] От трезвение – бодърстване, духовна бдителност, следене на помислите, помнене: на Бога, на смъртта, на собствените грехове.  Думата е стойностна, с богата семантична сфера. Трезвение включва много повече от всичко, изброено по-горе (бел. прев.).

[2] В ориг. – трезвение (бел. прев.).