
28 АПРИЛ / 15 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)
СВ. АРИСТАРХ, ПУД И ТРОФИМ
Тропарь апостолам, глас 3
Апо́столи святи́и,/ моли́те Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.
Кондак апостолам Аристарху, Пуду и Трофиму, глас 4
Яви́ся апо́стольский честны́й сей пра́здник,/ просвеща́я нас и грехо́вную мглу прогоня́я, зову́щим:// яви́ся Свет, и прии́де избавле́ние.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 АПРИЛ
Разсъждение
За съзерцанието пише св. Григорий Синаит: „Потвърждаваме, че има осем главни предмета за съзерцание; първия – Бог, невидим, безвиден, безначален и несъздаден, първопричина на всичко съществуващо, троично, единосъщно и вечно съществуващо Божество; втория – чина и положението на разумните сили; третия – появяването на видимите неща; четвъртия – домостроителното въплъщение на Словото; петия – всеобщото възкресение; шестия – страшното второ Христово пришествие; седмия – вечната мъка; осмия – Царството небесно. Първите четири са явни и принадлежат на миналото, а последните четири още не са явни и принадлежат на бъдещето, въпреки че и тези четири ясно се съзерцават от онези, които, с помощта на дадената[1] им благодат, са постигнали пълна чистота на ума. Който пристъпва към това дело (съзерцанието) без светлината на благодатта, нека знае, че той фантазира[2] и няма съзерцание“. Тъй пише великият и прозорлив Григорий Синаит, който, каквото знаел, го знаел от личен опит.
БЕСЕДА за това, как ще заприличаме на Онзи, Когото обичаме
Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както си е (I Иоан 3: 2).
Досега бяхме роби, а сега сме Божии деца. Бяхме роби на злото, а сега сме слуги на доброто. Робувахме на всичко онова, което е под и над човека, а сега ще служим на Всевишния и Вседобрия. Угнетявани бяхме от мрака, а сега ще бъдем в светлина. Досега дяволът, грехът и смъртта ни държаха в страх, а сега ще живеем близо до Бога, в свобода и радост. Сега… Кога сега? Сега, когато Господ се яви на земята в Тяло, като ни даде науката на светлината, свободата и живота; като възкръсна славно и се яви в прославеното Свое Тяло; като изпълни всички пророчества на пророците и всички Свои обещания. Сега и ние сме деца Божии, синове на светлината и наследници на Царството. Ще бъдем подобни Нему. Наистина, това още не се е сбъднало, но той се е явил и това засега е напълно достатъчно. Той показа с възкресението какъв прекрасен Човек Е и ние знаем, че ще бъдем такива, какъвто е и Той. Апостол Иоан казва: Знаем…, че… ще бъдем подобни Нему. Не казва : „Ние предчувстваме“, или: „Казано ни е”, а казва: Знаем…, че… ще бъдем подобни Нему. Защото Той не възкръсна от гроба заради Себе Си, а заради нас. Той не възкръснал от гроба само за да покаже Своята сила пред мъртвите без надежда, а да увери мъртвите, че и те ще оживеят, и да им покаже какви ще бъдат, като оживеят. Апостолите са писали: „Ние знаем, че не от суета пред езичниците, а от братска любов към хората, та всички хора да знаят същото“ – значи и ние да знаем.
О, възкръснал Господи, по молитвите на Твоите свети апостоли утвърди и в нас това спасително знание. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – придобитата (бел. прев.).
[2] В ориг. – зида фантазии (бел. прев.).