Автор: sava

10 МАЙ / 27 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА: „ДУБЕНСКА (КРАСНОГОРСКА) И „МОЗДОКСКА“

СВ. СИМЕОН, ЕП. ИЕРУСАЛИМСКИ

СВ. ТАВИТА

Тропарь апостолу и священномученику Симеону, епископу Иерусалимскому, сроднику Господню, глас 1

Христо́ва тя сро́дника, Симео́не священнонача́льниче,/ и му́ченика тве́рда свяще́нно восхваля́ем,/ пре́лесть потреби́вшаго/ и ве́ру соблю́дшаго./ Те́мже, днесь всесвяту́ю твою́ па́мять пра́зднующе,// грехо́в разреше́ние моли́твами твои́ми прие́млем.

Ин тропарь апостолу и священномученику Симеону, епископу Иерусалимскому, сроднику Господню, глас 4

В ми́ре ра́дуешися, Симео́не Иерусали́мский,/ любе́зно Христу́ Бо́гу,/ те́ло душе́вное чи́сто сохрани́в,/ претерпе́вый страсть теле́сную, долготерпели́ве, кре́пко,/ и в коне́ц на кресте́ ра́спят бысть./ Ты бо, И́стинному Рачи́телю подо́бяся,/ и от ми́ра ско́ро отлучи́ся,/ лю́тыя я́звы на себе́ понесе́// и мо́лишися о душа́х на́ших.

Кондак апостолу и священномученику Симеону, епископу Иерусалимскому, сроднику Господню, глас 4

Я́ко звезду́ преве́лию, Це́рковь, иму́щи днесь Богоглаго́ливаго Симео́на,/ светово́дится, зову́щи:// ра́дуйся, му́чеников честны́й ве́нче.

Тропарь праведной Тавифе Иоппийской, глас 4

Днесь ве́ра Христо́ва утвержда́ется ка́менем ве́ры,/ и ликовству́ет в весе́лии Иоппи́я,/ псало́мски славосло́вят Жизнода́вца Сы́на Бо́жия ве́рнии,/ ви́дяще соверша́емо ве́лие чу́до:/ первоверхо́вный апо́стол глаго́лет,/ и уме́ршая востае́т от гро́ба,/ ю́же Низложи́тель сме́рти да́рует Це́ркви,/ да украша́ются во о́браз ея́ доброде́тельми лю́ди./ Прииди́те у́бо, христиа́не,/ принесе́м ко святе́й моле́ния на́ша:/ блаже́нная Тави́фо и милосе́рдная,/ вознеси́ на́ша воздыха́ния Пресвяте́й Тро́ице,/ и моли́ся со дерзнове́нием,/ да сы́нове све́та Преве́чнаго бу́дем,/ да сподо́бимся Бо́жия ми́лости,/ да пребыва́ем в любви́ Боже́ственней,// и да ца́рствует мир во вселе́нней.

Тропарь праведной Тавифе Иоппийской в Неделю о расслабленном, глас 4

Апо́столом сотаи́ннице, ми́лостивая Тави́фо,/ оби́тели же́нския нача́ло положи́ла еси́/ и бе́дным одея́ние была́ еси́,/ послу́шнице смире́нная,/ сло́ву апо́стола Петра́ повину́вшися,/ из ме́ртвых си́лою Христо́вою возста́ла еси́/ и ны́не на Небесе́х све́тло пра́зднуеши./ Те́мже моли́ Христа́ Бо́га// всем, помина́ющим тя, дарова́ти живо́т ве́чный.

Кондак праведной Тавифе Иоппийской, глас 4

Ужаса́хуся Иоппи́йстии лю́дие, и дивля́хуся А́нгели Бо́жии,/ егда́ Исцели́вый Енне́я воззва́ от ме́ртвых се́рну нарица́емую, милосе́рдием преукра́шенную,/ о не́йже к нему́ взыва́ху вдови́цы неиму́щия./ И ны́не, Тави́фо блаже́нная, услы́ши моли́твы на́ша, к тебе́ приноси́мыя,/ и испроси́ у вся́ческих благ Пода́теля ми́лости и щедро́ты ве́рным Его́,/ да блажа́ще тя, вопие́м ти:// ра́дуйся, доброде́тели нас науча́ющая.

Ин кондак праведной Тавифе Иоппийской, глас 8

Первонача́льная Це́рковь ликовству́ет,/ Иоппи́я тобо́ю, Тави́фо, просвеща́ется,/ из ме́ртвых твоему́ воскресе́нию ра́дующися,/ и мы, па́мять твою́ ны́не пра́зднующе,/ сла́вим Победи́теля сме́рти – Христа́ Бо́га,// о́бщаго свята́го Воскресе́ния ча́юще.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 АПРИЛ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Истинската вяра, трябва да бъде преследвана на този свят. Това и сам Спасителят ясно го е казал на Своите апостоли. А св. Аполинарий Иераполски, пишейки против еретиците монтаисти казва: „Нека ни кажат пред Бога, кой от всички техни пророци, като се почне от Монтан и неговата жена, е бил гонен от иудеите и убит от нечестивите? Никой. Кой е бил арестуван за името Христово и разпнат на кръст. Пак никой. Дали някоя от жените, когато и да е, била бичувана или убита с камъни в иудейските синагоги. Никъде, никога“.                     

Православният светец, следователно, иска с това да каже, че истинската вяра трябва да бъде преследвана в този свят. Ересите обикновено са близки на светския и демонския дух, затова светът и демонът не гони своите. Да бъде постоянно преследвана – с кратки прекъсвания – това е отлика на вярата и Православната Църква. Такова гонение е имало през цялата история, или външно, или вътрешно, външно от иноверците, а вътрешно от еретиците.

БЕСЕДА за гонението на благочестивите

Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени (II Тим, 3, 12; Деян. 14, 22)

И Господ Иисус е пророкувал това и го доказал със Своя пример. И апостолите са казали това и са го доказали със своя пример. И светите богоносни отци на Църквата, изповедниците и мъчениците, са казали това и са го доказали със своя пример. Трябва ли тогава още да се съмняваме, че в Царството Божие се влиза през тесни врати? Трябва ли тогава дори и за миг да се учудваме, че през много скърби трябва да влезем в царството Божие? Не тук повече няма никакво основание, нито оправдание за съмнението. Може ли овцата да живее сред вълците и да не бъде нападната? Може ли свещта да свети на кръстопътя на ветровете и да не бъде наклонявана насам – натам? Може ли облагородена фиданка да расте покрай пътя и да не бъде повредена от преминаващите? Така и Църквата на благочестивите души не може да не бъде гонена, и то гонена от езичниците, от идолопоклонниците, от еретиците, от отстъпниците, от страстите и пороците, от греха и беззаконието, от света и демоните? Също така, нито една благочестива душа не може да остане без гонение, било външно, било вътрешно, докато не се раздели от тялото и света. Може някой и да не е съгласен с това и да доказва по своите сметки и логика нещо различно. Но тук не помага нито разума, нито логиката на един човек – хилядите разпнати говорят друго, и хилядите изгорени доказват друго, и хилядите удавени свидетелствуват за друго.                                                  

 О, братя мои, християнската вяра е силна не само когато се съгласува с чувствения разум и емпиричната логика, но и когато ( особено тогава), когато се противи на чувствения разум и емпиричната логика. Които искат да живеят благочестиво…ще бъдат гонени. Това е предсказано от апостолът в началото на християнската ера, а двадесетте християнски столетия го повтарят като силно ехо и потвърждават истинността на пророчеството.

О, възкръснал Господи, дай ни светлина за да бъдем благочестиви докрай, и дай ни сила да издържим гонението до край. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

9 МАЙ / 26 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. ВАСИЛИЙ, ЕП. АМАСИЙСКИ

СВ. ИОАНИКИЙ ДЕВИЧКИ

СВ. ГЛАФИРА

СВ. СТЕФАН ПЕРМСКИ

Кондак священномученику Василию, епископу Амасийскому, глас 4

Царе́во повеле́ние преоби́дев,/ Ца́рство Небе́сное получи́л еси́, Васи́лие,/ в не́мже лику́я,/ помина́й нас, чту́щих па́мять твою́,// священному́чениче.

Тропарь преподобному Иоанникию Девиченскому, Сербскому, глас 1

Поще́нием, моли́твами и благода́тию Боже́ственною просвети́вся,/ земны́я концы́ све́тло озаря́еши благоче́стно,/ чуде́с благода́ть от Бо́га прие́м,/ исцеля́еши неду́ги, ду́хи же лука́выя от челове́ков отгоня́еши,/ и́же с ве́рою притека́ют к ра́це моще́й твои́х святы́х,/ преподо́бне о́тче наш Иоанни́кие./ Сла́ва Да́вшему ти благода́ть,/ сла́ва Укрепи́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак преподобному Иоанникию Девиченскому, Сербскому, глас 8

От ю́ности, Богому́дре, возлюби́в а́нгельское житие́,/ вся кра́сная оста́вил еси́,/ за́йде бо, я́коже звезда́ от ми́ра,/ восте́к к разу́мному и пра́ведному со́лнцу, Христу/ от Него́ же прие́мь благода́ть исцеле́ния,/ разли́чныя неду́ги врачу́еши притека́ющих к свяще́нней ра́це твое́й./ Те́мже и мы, соверша́юще любо́вию всечестну́ю твою́ па́мять, вопие́м ти:// ра́дуйся, о́тче Иоанни́кие.

Тропарь святителю Стефану, епископу Великопермскому, глас 4

Боже́ственным жела́нием/ от ю́наго во́зраста, Стефа́не прему́дре, разже́гся,/ яре́м Христо́в взял еси́/ и люде́й олядене́вшая дре́вле неве́рием сердца́,/ Боже́ственное се́мя в них се́яв,/ ева́нгельски духо́вне породи́л еси́./ Те́мже пресла́вную твою́ па́мять почита́юще, мо́лим тя:/ моли́, Его́же пропове́дал еси́,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак святителю Стефану, епископу Великопермскому, глас 8

Самозва́нен не и́щущим тебе́, святи́телю, обре́лся еси́,/ лю́ди, от и́дольския ле́сти свободи́в, ко Христо́ве ве́ре приве́л еси́/ и волхва́ пансо́тника посрами́л еси́,/ те́мже и пе́рвый епи́скоп и учи́тель Пе́рми был еси́./ Сего́ ра́ди духо́вная твоя́ ча́да,/ я́ко тобо́ю изба́вльшеся от и́дол, благода́рная тебе́ возопие́м:// ра́дуйся, Стефа́не, учи́телю прему́дрый

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 АПРИЛ

Разсъждение

Светиите са живи и тяхната благодатна сила не отслабва с времето. Свети Иоаникий Девички и днес върши чудеса, както по времето на своя живот пред 500 години. Някой си Милош от Херцоговина се стягал да отиде на поклонение по светите места в Иерусалим. И точно когато се канел да тръгне на път, му се явил насън св. Иоаникий и му казал да не ходи в Иерусалим: „По-добре за тебе е да отидеш в Девич и там да почистиш и подредиш моята църква, отколкото да отидеш в Иерусалим“. Милуш послушал и отишъл в запустелия Девич, почистил го, подредил го и го направил отново да пропее[1]. Тук Милош се замонашил и останал до края на живота си. По времето на Първата световна война и австрийската окупация дошъл в Девич един офицер, унгарец, с отряд войници. Довел игумена Дамаскин при гробницата с кивота на св. Иоаникий и попитал какво има под плочата. „Светиня“ – отговорил игуменът. „Каква светиня! – с насмешка казал офицерът.  – Тук има нещо скрито“. И наредил на войниците с кирки и лопати да отместят плочата. Но по време на работата на офицера му призляло, легнал на постеля и преди да се мръкне, същия ден умрял. Уплашени, войниците изоставили започнатата работа и манастира и избягали.

БЕСЕДА за Христос като потвърждение за всяко добро

Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей, не беше „да“ и „не“, но в Него беше „да“ (II Кор. 1: 19).

Христос не е светлина и тъмнина, а само светлина. Христос не е истина и лъжа, а само истина. Нито пък е живот и смърт – Той е само живот. Нито пък Той е сила и безсилие – Той е само сила. Нито пък Той е любов и омраза – Той е само любов. Той е „да“ за всичко добро и в Него няма колебание между „да“ и „не“. Неговото учение е изцяло чисто, изцяло истинско, изцяло светло, изцяло човеколюбиво. Неговият път е точно прокаран и Той не допуска отклонение нито наляво, нито надясно. И сянка от грях не може да падне върху Неговото учение, нито ще намери място на Неговия път. Неговата личност е въплъщение на доброто; и всяко добро е в Него, всичко, що е грях, лъжа, злоба и неправда – вън от Него. Такова учение, такава Личност и такъв път са проповядвали апостолите Божии – учение, което утвърждава доброто и открива безкраен източник на доброто; път, който води  към реализиране и вечно блаженство[2] в това добро; Личност, която в Себе си съдържа всяко добро и всяко утвърждение на доброто. Да се държим, братя, и ние до тази единствена Личност, на този единствен път и в това единствено учение.

Всесилни Господи, помогни ни с Твоя Всесилен Свят Дух, та и нашият кратък живот на земята да утвърждава доброто, а не да го отрича. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Т.е. възобновил богослужението (бел. прев.).

[2] В ориг. – наслада (бел. прев.).

8 МАЙ / 25 АПРИЛ  (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЦАРИГРАДСКА“

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „КАСПЕРОВСКА“

СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАРК

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Цареградской», глас 1

Возсия́ нам, я́ко со́лнце светоза́рное от восто́ка в велеле́пии./ Твоя́, Влады́чице, ико́на,/ озаря́ющи чуде́с сия́нием пресла́вно всех, приходя́щих к ней с ве́рою и любо́вию/ и моля́щихся усе́рдно к Твоему́, е́же о Сы́не Твое́м и Бо́зе, вели́чию./ Сла́ва Бо́гу, Евфоси́ном сию́ да́вшему нам!/ Сла́ва Приве́дшему ю́ от Царьгра́да!// Сла́ва Даю́щему то́ю всем исцеле́ния.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Цареградской», глас 8

Препросла́вленная Вы́шняго Ма́терь/ созыва́ет к песнопе́нию нас Своего́ о́браза прише́ствием от Царьгра́да/ и возбужда́ет зре́нием того́ на по́двиг,/ побежда́ти сопроти́вных си́лу,/ и к Ней, я́ко на́шея ра́дости вино́вней, пе́ти:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Тропарь апостолу и евангелисту Марку, глас 3

Апо́столе святы́й и Евангели́сте Ма́рко,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Ин тропарь апостолу и евангелисту Марку, глас 3

У верхо́внаго Петра́ научи́вся,/ апо́стол Христо́в был еси́/ и, я́ко со́лнце страна́м возсия́л еси́,/ Александри́ом удобре́ние быв, блаже́нне:/ тобо́ю Еги́пет от пре́лести свободи́ся,/ ева́нгельским твои́м уче́нием просве́щ вся,/ я́ко свет, столп церко́вный./ Сего́ ра́ди твою́ па́мять чту́ще, све́тло пра́зднуем,/ Ма́рко, Богогла́се,/ моли́ тобо́ю благовести́маго Бо́га,// да согреше́ний оставле́ние пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу и евангелисту Марку, глас 2

С высоты́ прии́м благода́ть Ду́ха,/ ри́торская плете́ния разруши́л еси́, апо́столе,/ и, язы́ки вся улови́в, Ма́рко всесла́вне,/ твоему́ Влады́це приве́л еси́,// Боже́ственное пропове́дав Ева́нгелие.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 АПРИЛ

Разсъждение

На ленивите ръце дяволът бързо дава работа, а на работливите – ангелът. В този свят на непрестанно движение и непрестанни промени човек ще, не ще, трябва да бъде зает – било с добри, било с лоши дела. Ленивият човек всъщност не е безработен; той е усърден труженик на дявола. Ленивото тяло и ленивата душа са най-подходящата нива за дяволската оран и сеитба. Антоний Велики казва: „Тялото трябва да се укротява и изнурява с продължителен труд“. А Ефрем Сирин учи: „Научи се да работиш, за да се не научиш да просиш!“. И всички останали свети отци, без изключение, говорят за необходимостта от труда за спасението на душата. А пример за непрестанен и напрегнат труд, духовен и телесен, ни дават апостолите и всички светии. Че ленивецът с леността не продължава своя живот, а го съкращава, ясно е доказано от дълголетието на много светии – най-големи труженици между тружениците в света.

БЕСЕДА за апостолското трудолюбие

Нито у някого ядохме хляб даром, а работехме с труд и мъка деня и нощи, за да не отегчим някого от вас (II Сол. 3: 8).

Първо изпълни, па тогава поучи. Това правило са спазвали всички Божии апостоли и всички светии. Тъй и апостол Павел, преди да изрече заповедта: Който не иска да се труди, не бива и да яде, съобщава за себе си и за своите помощници в проповедта, че не са яли ничий хляб напразно, а с труд и работа са заслужили своя хляб. Работехме с труд и мъка деня и нощя! Ето истински труженици! Ето медоносни Христови пчели! Денонощен труд – къде ти време за грях? Денонощен труд – къде ти място за порока? Денонощен труд – къде тук дяволът може да свие гнездо за страстите? Денонощен труд – къде ти повод за съблазън? В някои египетски и палестински манастири са живеели по десет хиляди монаси. И всички те живеели от труда на своите ръце: от плетене на тръвни, кошници, рогозки и други ръчни работи. Денонощен труд и денонощна молитва. Когато един монах продал в града тръвните по-скъпо от цената, определена от игумена, получил наказание за това. Защото подвижничеството не било за забогатяване, а само за най-необходимата прехрана и най-скромните дрехи. В това подвижниците са били и са истински последователи на великите апостоли. О, братя, да бягаме от леността като от пещера на зверове. И ако по някаква случайност сме попаднали в пещерата на зверовете, бързо да избягаме от нея, докато зверовете не са затворили изхода за нас. Пещерата е дом, в който ленивецът безделничи, а зверовете са злите духове, които в такъв дом се чувстват по-добре, отколкото около своя цар в ада.

О, Господи дивни, в Своите трудове за всички Свои творения, пробуди ни от леността и ни ободри за денонощен труд с бодрия Твой Дух Свети. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

7 МАЙ / 24 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „СКОРОПОСЛУШНИЦА“

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „МОЛЧЕНСКА“

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ШУЙСКО СМОЛЕНСКА“

СВ. САВА СТРАТИЛАТ

Тропарь Божией Матери пред иконой Ее «Скоропослушница», глас 4

К Богоро́дице притеце́м, су́щии в беда́х,/ и святе́й ико́не Ея́ ны́не припаде́м,/ с ве́рою зову́ще из глубины́ души́:/ ско́ро на́ше услы́ши моле́ние, Де́во,/ я́ко Скоропослу́шница наре́кшаяся,/ Тебе́ бо раби́ Твои́ в ну́ждах// гото́вую Помо́щницу и́мамы.

Кондак Божией Матери пред иконой Ее «Скоропослушница», глас 8

В мо́ри жите́йстем обурева́емии,/ треволне́нию подпа́даем страсте́й и искуше́ний./ Пода́ждь у́бо нам, Госпоже́, ру́ку по́мощи, я́коже Петро́ви Сын Твой,/ и ускори́ от бед изба́вити ны, да зове́м Ти:// ра́дуйся, всеблага́я Скоропослу́шнице.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Молченской»

Дне́сь све́тло красу́ется сла́вный гра́д Москва́ и в Пути́вле ликова́ние ве́лие, я́ко честву́ют, Богома́ти, ди́вную ико́ну Твою́, ме́дом благода́ти все́х напоя́ющую.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Молченской»

Притеце́м, лю́дие, к Влады́чице на́шей Де́ве Богоро́дице, ико́ну бо Свою́ Молче́нскую на́м дарова́, то́ки исцеле́ний источа́ющую, вся́кую по́мощь в душе́вных и теле́сных неду́зех подаю́щую и к жи́зни ве́чной приводя́щую.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 4

Я́ко многоце́нное сокро́вище прия́т град Шу́я/ чуде́сно напи́санную ико́ну Твою́,/ Пресвята́я Влады́чице, Де́во Богоро́дице,/ во исцеле́ние лю́тыя я́звы и во утеше́ние правосла́вных Тобо́ю дарова́нную,/ от нея́же исто́чники благода́тныя и до ны́не оби́льно излива́ются./ Проба́ви, Пречи́стая, и на бу́дущее вре́мя ми́лости Твоя́ ве́дущим Тя,/ храни́ град Твой и всю Ру́сскую зе́млю// и спаса́й люде́й, к Тебе́ с ве́рою и любо́вию притека́ющих.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 4

Всеблага́я и преми́лостивая Засту́пнице ро́да христиа́нскаго,/ Пречи́стая Де́во Богоро́дице,/ припа́дающе пред святы́м и чудотво́рным Твои́м о́бразом,/ и́мже от лю́таго смерто́носия град Шу́ю дре́вле изба́вила еси́,/ уми́льно взыва́ем Ти:/ не преста́й под кро́вом Своея́ бла́гости/ сохраня́ти от бед и обстоя́ний град Твой/ и вся гра́ды и ве́си страны́ Росси́йския/ и моли́ти Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего, // да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 3

Ма́ти Бо́жия Пресвята́я,/ стено́ христиа́ном, гра́да на́шего Шу́и покро́в и заступле́ние!/ Моли́твы раб Твои́х, ко ико́не Твое́й припа́дающих, приими́,/ во испове́дании Правосла́вныя ве́ры укрепи́,/ от вся́кия напа́сти и беды́ изба́ви,/ ско́рби земны́я на ра́дость преложи́// и Сы́на Твоего́ моли́ гра́ду и лю́дем Твои́м в ми́ре спасти́ся.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Шуйской-Смоленской», глас 6

Предста́тельство христиа́н непосты́дное,/ хода́тайство ко Творцу́ непрело́жное,/ не пре́зри гре́шных моле́ний гла́сы,/ но предвари́, я́ко Блага́я/ на по́мощь нас, ве́рно зову́щих Ти,/ ускори́ на моли́тву и потщи́ся на умоле́ние,// предста́тельствующи при́сно, Богоро́дице, чту́щих Тя.

Тропарь мученику Савве Стратилату, глас 5

Земна́го са́на по́яс оста́вив и по́чести, страда́льче,/ пред мучи́телем, льсти́вым царе́м,/ Христа́ Бо́га су́ща испове́дал еси́,/ и Того́ ра́ди мно́га страда́ния подъя́л еси́, сла́вне./ Те́м прекра́сным побе́ды венце́м увя́злся еси́/ от Царя́ всех ца́рствующаго,/ с Небе́сными во́и све́тло преукра́шен./ Предстоя́ Тому́, Са́вво,// моли́, да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак мученику Савве Стратилату, глас 4

Непобеди́мый я́влься, стратила́т,/ ва́рварския ко́зни победи́л еси́/ и, страда́льчествовав, сла́вне, тверде́йши,/ мно́жество враго́в неви́димых побори́л еси́,/ те́мже вене́ц испле́л еси́ побе́ды./ О нас моли́ Христа́, Са́вво всеблаже́нне,// ве́рою почита́ющих тя.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 АПРИЛ

Разсъждение

Като препоръчва на християните да ходят в храма на молитва, Златоуст казва: „Ако някой донесе на подчинените граждани царска или княжевска грамота, гражданите не изследват живота на приносителя – дали той е богат или беден, праведен или грешен, но всички внимателно слушат онова, което той чете. А щом такова страхопочитание имате от земния цар, как ли трябва да слушате нас (свещениците) тук, където Творецът на небесните сили говори чрез нас, грешните? И наистина, какво друго е Свещеното Писание, освен Грамота на Небесния Цар! Как да не ни интересува тази единствена и спасителна Грамота, когато нас ни интересуват и най-незначителните наредби на най-нисшите власти в държавата? Св. Антоний е казал: „За всичко, което правиш, имай за него оправдание [основание] в Св. Писание“. Но как ще намериш за него оправдание в Св. Писание, ако не познаваш Св. Писание?

БЕСЕДА за нищожността на всичко в сравнение с Христос

Всичко считам за смет, за да придобия Христа (Филип. 3: 8).

Апостолът, който пише това, имал светска ученост, имал богатство и приятели, бил млад и здрав, имал всички предпоставки за светски успехи между своя народ. Но той казал: От всичко се отрекох! Заради Христа Иисуса, своя Господ, се отрекъл от всичко. Пред светските мъдреци изглеждал като глупак, пред богаташите – като просяк; пред приятелите – като неприятел; младостта и здравето изнурил с доброволни мъки и страдания; с един ход зачеркнал всички възможности за светски успехи. И за какво направи така ти, о, свети апостоле Павле? Защото всичко считам за смет, за да придобия Христа. Дали, братя, апостол Павел сбъркал, като сметнал всичко за смет, и дали добил нещо повече, получавайки Христа? Двадесет столетия свидетелстват, че апостолът не е сбъркал, и като получил Христа, добил несравнимо повече и по-добро от онова, което оставил и пожертвал. Достигнал мъдрост,  по-висока от всяка светска ученост, и богатство, нетленно и непреходно; и приятели в лицето на нелъжовните Божии ангели; и безсмъртна младост без болести и остаряване; и божествен успех, който пребъдва във вечния живот. Всичко това добил, като получил Христос. И всичко това той получил, като оставил всичко, което светът дава на своите любимци. Наистина, братя, Христос е по-добър от света и няма думи, с които би могло да се опише Неговото превъзходство над света. Светът мами своите любимци, а Христос награждава истински Своите любимци. Защото светът дава малко, а взима всичко – дава тление, а взима живота. Христос пък иска малко, а дава всичко; иска да отхвърлим тлението, а дава вечен живот. Христос, братя, е нашият единствен истински Приятел.

О, възкръснал Господи, помогни ни да се отречем от сметта, да се отречем от тлението, и ни дарувай вечен живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

6 МАЙ / 23 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „СЛАДКОЕ ЦЕЛОВАНИЕ“

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ИВЕРСКА“

СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ

СВ. ЦАРИЦА АЛЕКСАНДРА

СВ. ЛАЗАР БЪЛГАРСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 1

От святы́я ико́ны Твоея́,/ о Влады́чице Богоро́дице,/ исцеле́ния и цельбы́ подаю́тся оби́льно,/ с ве́рою и любо́вию приходя́щим к ней./ Та́ко и мою́ не́мощь посети́,/ и ду́шу мою́ поми́луй, Блага́я,// и те́ло исцели́ благода́тию Твое́ю, Пречи́стая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 8

А́ще и в мо́ре вве́ржена бысть свята́я ико́на Твоя́, Богоро́дице,/ от вдови́цы, не могу́щия спасти́ сию́ от враго́в,/ но яви́лася есть Храни́тельница Афо́на/ и Врата́рница оби́тели И́верския, враги́ устраша́ющая/ и в Правосла́вней Росси́йстей стране́// чту́щия Тя от всех бед и напа́стей избавля́ющая.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 1

Де́рзость ненави́дящих о́браз Госпо́день,/ и держа́ва нечести́вых безбо́жно в Нике́ю прии́де,/ и по́сланнии безчелове́чно вдови́цу,/ благоче́стно чту́щую ико́ну Богома́тере, истязу́ют,/ но та́я но́щию с сы́ном ико́ну в мо́ре пусти́, вопию́щи:/ сла́ва Тебе́, Чи́стая,/ я́ко непроходи́мое мо́ре плещи́ своя́ подаде́, // сла́ва правоше́ствию Твоему́, Еди́на Нетле́нная.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 4

Совозсия́ днесь Све́ту Воскресе́ния свет чи́стыя ико́ны Твоея́,/ обоя́ ве́село торжеству́юще вопие́м:// сохрани́ раб Твои́х благода́тию, Влады́чице.

Тропарь великомученику Георгию, ради освящения храма его, глас 4

Днесь блажа́т тя ми́ра концы́,/ Боже́ственных чуде́с испо́лншеся,/ и земля́ ра́дуется, напи́вшися кро́ве твоея́./ Христоимени́тии же лю́дие гра́да Ки́ева/ освяще́нием Боже́ственнаго хра́ма твоего́ ра́достию возвесели́шася,/ страстоте́рпче Гео́ргие,/ сосу́де избра́нный Свята́го Ду́ха, уго́дниче Христо́в./ Его́же моли́/ с ве́рою и мольбо́ю приходя́щим во святы́й твой храм/ да́ти очище́ние грехо́в,// умири́ти мир и спасти́ ду́ши на́ша.

Тропарь великомученику Георгию Победоносцу, глас 4

Я́ко пле́нных свободи́тель/ и ни́щих защи́титель,/ немощству́ющих вpач,/ правосла́вных побо́рниче,/ победоно́сче великому́чениче Гео́pгие,// моли́ Хpиста́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак великомученику Георгию, ради освящения храма его, глас 2

Боже́ственнаго и венцено́снаго великому́ченика Христо́ва Гео́ргия,/ на враги́ побе́ду взе́мшаго одоле́ния,/ соше́дшеся ве́рою во освяще́нный хра́м, восхва́лим,/ его́же благоволи́ Бо́г созда́ти во и́мя его́,// Еди́н во святы́х почива́яй.

Кондак великомученику Георгию Победоносцу, глас 4

Возде́лан от Бо́га показа́лся еси́ благоче́стия де́латель честне́йший,/ доброде́телей рукоя́ти собра́в себе́,/ се́яв бо в слеза́х, весе́лием жне́ши,/ страда́льчествовав же кро́вию, Христа́ прия́л еси́,// и моли́твами, свя́те, твои́ми все́м подае́ши прегреше́ний проще́ние.

Ин тропарь великомученику Георгию Победоносцу, глас 4

По́двигом до́брым подвиза́лся еси́, страстоте́рпче Христо́в,/ ве́рою, и мучи́телей обличи́л еси́ нече́стие,/ же́ртва же благоприя́тна Бо́гу прине́слся еси́,/ те́мже и вене́ц прия́л еси́ побе́ды,// и моли́твами, свя́те, твои́ми все́м подае́ши прегреше́ний проще́ние.

Ин кондак великомученику Георгию Победоносцу, глас 8

К возбра́нному и ско́рому заступле́нию твоему́ прибе́гше ве́рнии,/ мо́лим изба́витися, страстоте́рпче Христо́в, от собла́зн вра́жиих,/ воспева́ющим тя, и вся́ких бед и озлобле́ний, да зове́м:// ра́дуйся, му́чениче Гео́ргие.

Тропарь мученице Александре, царице Римской, глас 4

Ца́рства земна́го сла́ву презре́вши,/ Еди́наго Христа́, нас ра́ди распя́таго, возлюби́ла еси́/ и, Того́ му́жественне испове́дающи,/ венце́м му́ченическим увенча́лася еси́,/ всеблаже́нная цари́це Алекса́ндро./ Те́мже и ны́не Престо́лу Царя́ сла́вы на Небесе́х предстоя́щи,// моли́ся о спасе́нии душ на́ших.

Кондак мученице Александре, царице Римской, глас 2

Храм Твой всечестны́й,/ я́ко цельбу́ душе́вную обре́тше вси ве́рнии,/ велегла́сно вопие́м ти,/ му́ченице Алекса́ндро, великоимени́тая:// Христа́ Бо́га моли́ непреста́нно о всех нас.

Тропар на св. мъченик Лазар Български

Твоят мъченик Лазар, Господи, при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец, Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали и съкруши на демоните безсилната дързост: с неговите молитви спаси нашите души.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 АПРИЛ

Разсъждение

При едни размирици в Цариград, по времето на цар Константин, някакви озлобени хора изкъртили носа и ушите на царската статуя в града. Ласкатели пък бързо отишли при царя и като че ли с голямо отвращение, разказали на царя, че бунтовниците откъртили носа и ушите на неговата статуя, и поискали от царя да накаже престъпниците с най-голямото наказание. А този велик цар опипал с ръка носа и ушите си и казал на доносниците[1]: „Чувствам, че и носът, и ушите ми са си наред и неповредени!“. Доносчиците се засрамили и се оттеглили. С такова царско великодушие трябва и ние да приемаме обидите от другите. И още – с голяма предпазливост да слушаме клеветите за другите хора, които нашите ласкатели ни казват. И винаги трябва да признаваме пред Бога и пред самите себе си, че със своите грехове заслужаваме много повече обиди от тези, които са ни нанесени.

БЕСЕДА за пробуждане на чистия разум

Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум (II Петр. 3: 1).

Виждате ли, братя, с каква цел апостол Петър пише своите послания? Да пробуди в хората техния чист разум! Това апостолът смята за важно. И наистина то е важно. Защото, ако се пробуди във всички хора заспалият чист разум, на земята не би останала нито една човешка душа, която да не повярва в Христа Господа, която не би Го изповядала като разпнат и възкръснал Спасител, и която съкрушено да не прибегне към покаяние за сторените по гласа на нечистия разум грехове. Нищо така не отдалечава от Евангелието, както нечистият разум. Какво прави човешкия разум нечист? Грехът. Както, като се сипе отрова в млякото, всичкото става отровно, тъй и човешкият разум, когато в него влезе нечист грях, целият става нечист. Всеки грях е нечистота; всеки грях прави разума на човека нечист, мътен, отровен. Цялото знание, което има нечистият разум, е нечисто. Както неясни и мръсни образи на предмети в мътно и замърсено огледало. За чисти всичко е чисто, е казал един друг върховен апостол. Докато Адам имал чист разум в рая, цялото негово знание за Твореца и творенията било ясно и истинско. Но грехът е помрачил неговия разум и разума на неговите потомци. Но онзи райски, чист разум на безгрешния човек не е мъртъв, а само е заспал в човеците [затрупан] от греха. Трябва само да се пробуди и той безпогрешно ще заведе човека при Христос. Затова и апостолът взима върху себе си задължението да пробуди в хората този първосъздаден, чист, ясен, прозорлив, създаден от Бога, разум. О, братя мои, да помогнем на светия апостол в пробуждането на хората, който заради своята проповед се разпна на кръст надолу с главата, да му помогнем поне колкото това се отнася за нас, и всеки да пробуди своя чист разум. И когато всеки от нас стори това, ще видим, че имаме един разум. Защото чистият разум е един, докато нечистият – легион!

О, възкръснал Господи, Ти, по молитвите на Твоя свети апостол Петър, пробуди в нас чистия разум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – ухажори (бел. прев.).

5 МАЙ / 22 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. ТЕОДОР СИКЕОТ

СВ. АПОСТОЛ ЛУКА

СВ. ВАРТОЛОМЕЙ

СВ. ВИТАЛИЙ МОНАХ

Тропарь преподобному Феодору Сикеоту

Позна́н быв от пеле́н освяще́н/ и я́влься благода́тей испо́лнен,/ чудесы́ мир озари́л еси́/ и де́монов мно́жество отгна́л еси́,/ священноде́телю Фео́доре,// те́мже о нас моли́ся Го́сподеви.

Кондак преподобному Феодору Сикеоту

Я́ко на о́гненную колесни́цу доброде́тельми, Богоно́се, возше́д,/ восте́кл еси́ на Небе́сная жили́ща,/ я́ко А́нгел, с челове́ки пожи́л еси́/ и, я́ко челове́к, со А́нгелы о́крест ликовству́еши./ Сего́ ра́ди показа́лся еси́// чуде́с Боже́ственное прия́телище, Феодо́ре преподо́бне.

Тропарь апостолу и евангелисту Луке, глас 5

Апо́стольских дея́ний сказа́теля,/ и Ева́нгелия Христо́ва све́тла списа́теля,/ Луку́ препе́таго, сла́вна су́ща Христо́ве Це́ркви,/ пе́сньми свяще́нными свята́го апо́стола похва́лим,/ я́ко врача́ су́ща, челове́ческия не́мощи,/ естества́ неду́ги и я́зи душ исцеля́юща,// и моля́щася непреста́нно за ду́ши на́ша.

Кондак апостолу и евангелисту Луке, глас 2

И́стиннаго благоче́стия пропове́дника,/ и та́ин неизрече́нных ри́тора,/ звезду́ церко́вную, Луку́ Боже́ственнаго восхва́лим:/ Сло́во бо его́ избра́ с Па́влом му́дрым, язы́ков учи́теля,// Еди́н ве́дый серде́чная.

Тропарь апостолам Варфоломею (Нафанаилу) и Варнаве (Иосии), глас 3

Язы́к огнедохнове́н в си́ле Ду́ха прие́мше,/ во пло́ти прише́дшее Сло́во пропове́дасте всю́ду,/ Его́же ра́ди ов во главу́ усече́н,/ ов же ка́мением побие́н,/ и есте́ апо́стольскому ли́ку украше́ние,/ Варфоломе́е и Варна́во,/ те́мже па́мять ва́шу почита́ем и про́сим:// моли́те Христа́ Бо́га пода́ти нам грехо́в оставле́ние.

Кондак апостолу Варфоломею (Нафанаилу), глас 4

Яви́лся еси́ вели́кое со́лнце вселе́нней/ уче́ний сия́ньми и чуде́с стра́шных, световодя́ почита́ющия тя,// Варфоломе́е, Госпо́день апо́столе.

Тропарь преподобному Виталию Александрийскому, глас 8

В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́м бо крест, после́довал еси́ Христу́,/ и де́я учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бне Вита́лие, дух твой.

Кондак преподобному Виталию Александрийскому, глас 2

Чистото́ю душе́вною боже́ственно вооружи́вся,/ и непреста́нные моли́твы/ я́ко копие́ вручи́в кре́пко,/ пробо́л еси́ бесо́вская ополче́ния./ Вита́лие, о́тче наш,// моли́ непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 АПРИЛ

Разсъждение

По време на събора в Никея скараните клирици писали тъжби един против друг и ги давали на царя. Цар Константин приел всички тъжби и без да ги отваря, ги изгорил на пламъка на свещ. На своята учудена свита царят казал: „Ако и със собствените си очи видя епископ, свещеник или монах да върши грешно дело, ще го покрия с моята мантия, та никой повече да не вижда неговия грях“. Тъй този велик християнски цар посрамил клеветниците и им затворил устата. Нашата вяра ни забранява да сме шпиони за чуждите грехове и ни налага да бъдем неподкупни съдии на своите. Болният в болницата е зает със своите собствени болести и няма нито желание, нито време да разпитва другите болни и да се подиграва с техните болести. Не сме ли и ние в този свят като болни в болницата? И не ни ли диктува здравият разум да се грижим за своята болест, а не за чуждата? Нека никой да не мисли, че на онзи свят ще се излекува от болестите си. Само този свят е болница и лечебница; другият е само дворец или тъмница.

БЕСЕДА за Божията сила в човешката немощ

Кога съм немощен, тогава съм силен (II Кор. 12: 10).

В Свещеното Писание няма противоречия и тези думи не са противоречие, макар да звучат така. Плътският човек се ръководи от звучението, а духовният от смисъла. За плътския човек навсякъде има  противоречия, защото той се бои от препятствията и бяга от сянката, ако тя му се стори препятствие. Духовният човек е като храбрец, който иска да преодолее препятствието. За духовния човек в тези думи се крие цялата наука за спасението. Кога съм немощен, тогава съм силен. Т.е. когато съзнавам своята нищожност и Божията всесила, тогава съм силен. Като разбирам, че сам от себе си не мога да сторя нищо добро нито на себе си, нито другиму, и че когато се уповавам на силата и Божията милост, тогава съм силен. Когато чувствам, че съм удавник в този свят, и че не мога със собствената си сила да се хвана за протегнатата Божия ръка, само викам към Бога да ме хване със Своята десница и да ме извлече от дълбочините на греховната пропаст, тогава съм силен. Когато виждам, че съм слаба и куха тръстика сред бурните ветрове и води[1], тръстика, която Бог може да изпълни със Своята всесилна благодат, и когато с вяра се помоля за Божията благодат, тогава съм силен. О, безсилни, братя мои, да се уповаваме на Божията сила, та в немощта си да бъдем силни. Като човеци сте безсилни, но в Бога сте силни. Съединете се[2] с Бога и цялата Божия сила ще бъде с вас. Изповядайте пред Бога своята немощ и Бог ще ви прати всесилната Своя благодат. Това ви го потвърждава със своя пример и своя опит апостолът: Кога съм немощен – казва, – тогава съм силен. Наистина, няма противоречия в Свещеното Писание. Плътският човек говори за противоречие според звука на думите, а духовният вниква в смисъла и разсейва привидното противоречие с опита си.

О, възкръснал Господи, смили се над нашата немощ и ни изпълни със Своята всесилна благодат. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – наводнения (бел. прев.).

[2] В ориг. – прилепете се към (бел. прев.).

4 МАЙ / 21 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. ЯНУАРИЙ БЕНЕВЕНТИЙСКИ

СВ. ТЕОДОР ПЕРГИЙСКИ

Кондак святым Ианнуарию Беневентскому и Феодору Пергийскому, глас 3

Свяще́ния пома́занием и муче́ния кро́вию украси́стеся,/ сла́вне Ианнуа́рие и Фео́доре,/ и сия́ете всю́ду, в Вы́шних лику́юще,/ и нас назира́йте, в храм ваш прише́дшия/ и в нем непреста́нно зову́щия:// всех нас соблюди́те, моля́ще Человеколю́бца Бо́га.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 АПРИЛ

Разсъждение

„Пази сърцето!“ – казвали в старо време опитните подвижници. А отец Иоан Кронщадски, в днешно време, също казва така: „Сърцето е фино и леко духовно по своята природа – пази го; не го обременявай; не го привързвай към земята; бъди крайно въздържан в яденето и пиенето, и въобще в телесните потребности. Сърцето е храм Божий; Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори“ (I Кор. 3: 17). Духовният опит от старо време и духовният опит в наше време е еднакъв, при условие, че и вероизповеданието е еднакво. Небесното знание, до което са достигали древните подвижници, не се различава от небесното познание, до което достигат новите подвижници. Защото Христос е същият вчера и днес, както и човешката природа е същата. И което е главното – човешкото сърце е същото, същите са неговите жажда и глад и нищо не може да ги утоли, както славата, силата и Божието богатство.

БЕСЕДА за Христос в сърцата на вярващите

Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви (Ефес. 3: 17).

Няма Христос онзи, които Го има само на думи[1]. Няма го и онзи, който Го има само на книга. Нито пък Го има онзи, който Го има само на стената. Нито пък Го има онзи, който Го има само в музея на миналото. Истински Го има онзи, който Го има в сърцето си. Защото Христос е Любов, а престолът на любовта е сърцето. Ако Христос е в сърцето ти, тогава Той ти е Бог. Ако Той ти е само върху езика или на книга, или на стената, или в музея на старините, макар ти да го наричаш Бог, Той за тебе е играчка. Пази се от това, о, човече, защото никой не може безнаказано да си играе с Бога! Сърцето на вид е малък орган, но в него може да се всели Бог. И когато в него се всели Бог, то е изпълнено и препълнено и нищо вече не може да влезе в него. Ако пък в него се всели целият свят, без Бога то си остава празно. Братя, нека Христос, възкръсналият и жив Господ, чрез вярата да се всели във вашите сърца и вашите сърца ще са изпълнени и препълнени. Но Той по друг начин не може да се всели във вашите сърца, освен чрез вашата вяра. Ако нямате вяра, Христос ще остане само върху вашия език, на книга, на стената, или в музея на миналото. Каква ще ви е ползата от това? Каква ще е ползата ви да държите Живота на думи, а в сърцето си смъртта? Защото, ако в сърцата си държите света, а Христос върху езика, държите в сърцето си смърт, а живота [само] на думи. Водата върху езика не помага на жадния. Пуснете Христос в сърцето, истински се напийте, и ще усетите неизказана сладост!

О, възкръснал Господи, очисти сърцето ни от смъртоносните гости в него и се всели Tи в него. Та да живеем с Тебе и да Те прославяме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на език (бел. прев.).

3 МАРТ / 20 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „КИПЪРСКА“ И „КИПЯЖСКА“

СВ. ГАВРИИЛ, МЛАДЕНЕЦ

СВ. ТЕОДОР ТРИХИНА

СВ. НИКОЛАЙ, ЕП. ЖИЧКИ И ОХРИДСКИ

СВ. АНАСТАСИЙ СИНАИТ

Тропарь мученику младенцу Гавриилу Белостокскому, глас 5

Святы́й младе́нче Гаврии́ле,/ ты за Прободе́ннаго нас ра́ди от иуде́й/ лю́те от о́нехже в ре́бра прободе́н был еси́/ и за Истощи́вшаго кровь Свою́ за нас/ все те́ло твое́ на истоще́ние кро́ве/ в лю́тыя я́звы пре́дал еси́,/ ны́не же во сла́ве ве́чней с Ним всели́лся еси́./ Тем помяни́ и нас, мо́лим, зде чту́щих па́мять твою́,/ прося́ нам здра́вие телеси́// и спасе́ние душа́м на́шим.

Кондак мученику младенцу Гавриилу Белостокскому, глас 6

Оте́чество твое́ Зверки́ бысть,/ му́чениче Христо́в Гаврии́ле,/ иде́же от и́стых звере́й – иуде́ев восхище́н:/ а́бие роди́телей лише́н еси́,/ та́же вся поря́ду лю́те претерпе́в,/ в оте́чество Небе́сное пресели́лся еси́./ Восхища́й и нас зде от вся́ких напа́стей и скорбе́й/ и умоли́, мо́лим тя,// улучи́ти ве́чное насле́дие твое́.

Тропар на св. Николай, глас 8:

Златоустый проповедниче Воскресшаго Христа, путеводителю рода православнаго крестоноснаго в веках, благогласная лиро Духа Святаго, славо и любы монахов, радованье и похвало священников, учителю покаяния, предводителю богомольна воинства Христова святый Николае Сербский и всеправославный: со всеми святыми моли Единаго Человеколюбца да дарует мир и единение роду нашему.

Кондак на св. Николай, глас 3:

Сербскаго Лелича рождение, архипастырем во Охриде святаго Наума был еси, от престола святителя Саввы в Жичу предстал еси, научая и просвещая люди Божия Святым Евангелием. Многия к покаянию и любве ко Христу привел еси, Христа ради страсти в Дахау претерпел еси, и сего ради, святе, от Онего же прославлен еси, Николае, Божий новоявленный угодниче.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 АПРИЛ

Разсъждение

Св. Анастасий Синаит учи: „На всеки християнин се дава от Бога ангел, за да го пази през целия живот (освен, ако не го прогони с лоши дела). Но както димът прогонва пчелите и зловонието – гълъбите, така и пазителят на нашия живот – ангелът, се отдалечава от нас заради нашите грехове: пиянство, блудство, гняв и т.н…. Ангелът напътства всеки вярващ човек към добри дела, докато демоните се опитват да съблазнят вярващите и да ги лишат от Царството небесно…“. Че ангелите са близо до хората и се трудят за хората – за това свидетелства цялото Свещено Писание, и особено Новият завет. Освен това, в Православната Църква има безброй предания от свети мъже и жени, които свидетелстват това, което и св. Анастасий твърди, именно – при всеки от нас, в този живот, е пратен благ и силен вестител, войник на  небесния Цар – ангел на светлината. Кой, освен глупака, прогонва добрия приятел от себе си? Наистина, само глупаци и абсолютни невежи прогонват със собствените си грехове своите най-добри приятели – своите ангели пазители.

БЕСЕДА за Едната и Единствена основа на спасението

Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос (I Кор. 3:  11).

Евреите казват: „Основата е Мойсей“. Мохамеданите казват: „Основата е Мохамед“. Късогледите естествоизпитатели казват: „Основата е природата“. А ние питаме: „Мойсей ли възкръсна от гроба? Или Мохамед се възнесе на небето? Природата праща ли Светия Дух Утешител?“. Мойсей не възкръсна; Мохамед не се възнесе на небето; а природата не само че не дава на хората Духа Светаго Утешителя, а диша против човека злоба, ръмжи срещу него и показва нокти. Не може да бъде основа на света онзи, който е заченат в грях, самият той вършил грехове; който се е заблуждавал и търсил съвет от жена; който с чужда сила е извършил някакви дела, който е изтлял в гроба, и чието име вкарва  хората в недоумение за Пътя, Истината и Живота. А Мохамед и Мойсей са заченати в грях, сторили са грехове, искали са съвет от жени, вършили дела с чужда сила, изтлели са в гроба и тяхното име вкарва хората в недоумение за Пътя, Истината и Живота. Затова, братя, няма защо да се взираме в историята и да търсим някоя друга основа овен Господ Иисус Христос, Който е заченат без грях, Който не стори нито един грях, Който не се заблуди и не поиска съвет от когото и да е; Който със Своята собствена Сила извърши много велики дела; Който не изтля в гроба, и Чието Име не доведе хората до недоумение относно Пътя, Истината и Живота. Апостолът не казва, че Христос е поставил някаква основа, а че Само Той е тази основа, Той е цялата Правда, затова Той е основа на всяка правда. Той е цялата истина, затова Той е основа на всяка истина. Той е цялата Мъдрост, затова Той е основа на всяка мъдрост. Той е цялата сила, затова Той е основа на всяка сила. Той е цялото Добро, затова Той е основа на всяко добро. Той е целият Живот, затова той е основа на живота и в двата свята – в този и в другия.

Възкръснал Господи, Ти Си основата на нашето спасение и вечния живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

2 МАЙ / 19 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. ИОАН ВЕТХОПЕЩЕРНИК

СВ. МАТРОНА МОСКОВСКА

СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК  ВИКТОР (ОСТРОВИДОВ)

Тропарь блаженной Матроне Московской, глас 4

Земли́ Ту́льския прозябе́ние,/ гра́да Москвы́ ангелоподо́бная вои́тельнице/ блаже́нная ста́рице Матро́но./ От рожде́ния в слепоте́ теле́сней до конца́ свои́х дней пребы́вшая./ Но от Бо́га ще́дро духо́вное зре́ние прия́вшая,/ прозорли́вице и моли́твеннице./ Наипа́че дар исцеле́ния боле́зней стяжа́вшая./ Помога́й всем с ве́рою к тебе́ притека́ющим и прося́щим в боле́знех душе́вных и теле́сных,// ра́досте на́ша.

Кондак блаженной Матроне Московской, глас 7

К служе́нию Христо́ву/ от чре́ва ма́терня предызбра́нная,/ пра́ведная Матро́но,/ стезе́ю скорбе́й и печа́лей ше́ствующи,/ тве́рдую ве́ру и благоче́стие яви́вши,/ Бо́гу угоди́ла еси́./ Те́мже, почита́юще па́мять твою́, мо́лим тя:/ помози́ и нам в любви́ Бо́жии пребыва́ти,// ста́рице блаже́нная.

Ин тропарь блаженной Матроне Московской, глас 2

Бо́гом умудре́нную блаже́нную ста́рицу Матро́ну,/ земли́ Ту́льския процвете́ние/ и гра́да Москвы́ пресла́вное украше́ние,/ восхва́лим днесь, ве́рнии./ Сия́ бо, све́та дневна́го не позна́вши,/ све́том Христо́вым просвети́ся/ и да́ром прозре́ния и исцеле́ния обогати́ся./ Пресе́льница же и стра́нница на земли́ бы́вши,/ ны́не в черто́зех Небе́сных Престо́лу Бо́жию предстои́т// и мо́лится о душа́х на́ших.

Тропарь священноисповеднику Виктору (Островидову), епископу Глазовскому, глас 4

Пра́вды Бо́жия побо́рниче и раско́лов обличи́телю, испове́дниче Христо́в святи́телю Ви́кторе, я́ко пресве́тлое свети́ло доброде́тельми просия́вый и изгна́ние претерпе́вый, упа́сл еси́ па́ству твою́ в правосла́вии и благоче́стии. Ра́дуется дне́сь земля́ Вя́тская, в ню́же восхоте́л еси́ возврати́тися цельбоно́сными моща́ми твои́ми, пра́зднующи любо́вию святу́ю па́мять твою́. Моли́ о на́с Бо́га, с ве́рою к предста́тельству твоему́ прибега́ющих.

Кондак священноисповеднику Виктору (Островидову), епископу Глазовскому, глас 8

Побе́де тезоимени́тый, святи́телю пресла́вне Ви́кторе, победи́л еси́ гони́телей твои́х немощну́ю я́рость. Ра́зум име́я богопросвеще́нный, хитросплете́ния ло́жная облича́л еси́, ове́ц твои́х в огра́де церко́вной соблюда́я. Те́мже увенча́лся еси́ от Бо́га венце́м драгоце́нным. Не преста́й моля́ся спасти́ся душа́м на́шим.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 АПРИЛ

Разсъждение

Духовният старец казал: „Сутрин, като станеш, си кажи: „Тяло, работи, за да можеш да се изхраниш; душо, бъди трезвена[1], за да се спасиш и да наследиш Царството!“. Това не са празни думи, а това е бил уставът на много хиляди монаси през векове и векове – всекидневен устав на живота. Прехранвали се с работа, с молитвата постигали трезвение. Защо само на монасите? Нима това не може да бъде устав на всеки Христов последовател? Не ни ли е дал Сам Христос ясен пример за това, т.е. пример за телесен труд и пребиваване[2] в постоянна молитва?

БЕСЕДА за внимателно отношение към всичко, което не е според Христа

 Гледайте, братя, да не ви увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2: 8).

Братя, нека да не ни поробва философията, която, предполагайки, учи, че няма вечен живот, нито възкресение от мъртвите. Защото ние не достигаме до Истината от човешки догадки, а чрез Божието Откровение. И онова, което знаем за Истината, го знаем от самата Истина, която ни се е открила в Господ Иисус Христос, и ни е предадена от верните и мъдри свидетели на Истината – апостолите и светиите. Ако заради нашите грехове отхвърлим тези свидетелства и приемем човешките предположения, ще попаднем в мрачно и люто робство на природата, плътта, греха и смъртта. Братя, нека да не ни мамят празните човешки бъртвежи, [измислени] от човек [и казани] на човек, като тези, че няма друг свят, или че ако има, ние нищо не знаем за него. Вижте, ние достоверно знаем, че има друг свят. И знаем това не от гадатели и измамници, а от самия Господ Иисус, който се явил пред Своите ученици на Тавор – с отдавна отишлите си от този свят Мойсей и Илия, и Който, след Своята смърт се явил Сам на много Свои последователи. И още знаем това от апостолите, светиите и многобройните тайновидци, на които, заради тяхната чистота и святост, Бог е открил самата истина за онзи свят. Ако заради нашите грехове не вярваме на тези светии и истински свидетели, тогава ще да повярваме на несвети и лъжливи хора и ще станем роби на мрака, греха и смъртта. Братя, нека не ни заблуждава светската наука, която изучава животните, растенията и скалите, и казва, че тя никъде между тези същества не е намерила Бога, и от тук дръзко твърди, че няма Бог. Защото, виж, ние знаем, че Творецът не може да е като същество между съществата, Той е над всички същества и различен от съществата. А това ние знаем както с духовния разум и съвест, така и по ясното Откровение на Господ Иисус, Който и в човешко Тяло се е явил като Господар на всички сътворени същества, а също и по свидетелството на апостолите и много други свети прозорливи човеци.

Да прославим възкръсналия от мъртвите Господ Иисус. Възкръснал Господи, на Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] От трезвение – бодърстване, духовна бдителност, следене на помислите, помнене: на Бога, на смъртта, на собствените грехове.  Думата е стойностна, с богата семантична сфера. Трезвение включва много повече от всичко, изброено по-горе (бел. прев.).

[2] В ориг. – трезвение (бел. прев.).

1 МАЙ / 18 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „МАКСИМОВСКА“

СВ. ИОАН, УЧЕНИК НА СВ. ГРИГОРИЙ ДЕКАПОЛИТ

СВ. МЪЧЕНИК ВИКТОР

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Максимовской», глас 4

Днесь све́тло красу́ется сла́внейший град Влади́мир,/ ра́достно соверша́я, Влады́чице,/ пра́здник явле́ния Твоего́ святи́телю Макси́му, в нем бы́вшаго,/ о не́мже ны́не воспомина́юше/ и моля́щеся Тебе́, взыва́ем си́це:/ о Пречу́дная Влады́чице Богоро́дице,/ моли́ся Преве́чному Архиере́ю – Сы́ну Твоему́,/ да непоколеби́му утверди́т Це́рковь Правосла́вную,/ град наш Влади́мир и всю Ру́сскую зе́млю/ в ми́ре сохрани́т// и спасе́т в правове́рии ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Максимовской», глас 6

При́зри на нас, Всепе́тая Богоро́дице,/ возсия́й пресвеще́ние сердце́м помраче́нным/ и озари́ ста́до Твое́, Пречи́стая,/ ели́ка бо хо́щеши и мо́жеши,/ я́ко Ма́ти су́щи Зижди́теля,/ и возопи́й моля́щим Тя:/ Аз есмь с ва́ми,// и никто́же возмо́жет на вы.

Кондак преподобному Иоанну Солунскому, глас 4

Воздержа́нием, о́тче, житие́ украси́в, и плоть умертви́л еси́,/ те́мже и победи́л еси́ вра́жия прило́ги, преблаже́нне,/ и преше́л еси́ к Бо́гу в безско́рбный и ве́чный живо́т,/ я́ко досто́ин насле́дник, Иоа́нне,// Ему́же моли́ся спасти́ся нам.

18 АПРИЛ

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 АПРИЛ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

В едно описание за мъченията на християните по времето на цар Сапор се казва: „Мечовете се претъпиха, мечоносците изнемощяха, мъчителите се измориха – а Кръстът все повече и повече се издигаше и светеше от кръвта на Христовите мъченици“. Много пъти гонителите на християните самоуверено мислили, че с християните са приключили завинаги! Всъщност те приключвали своя живот, а християнството, отново раззеленявало и цъфтяло. Но въпреки този опит, някои наши съвременници, мислят, че християнската вяра може да се изкорени със сила. Но само не казват по какъв начин? И забравят, че всички начини, вече безброй пъти са изпробвани, и все безуспешно. С основание Тертулиян заявил на езичниците: „Напразно проливате нашата кръв; кръвта на мъчениците е семе на християните“.

БЕСЕДА за свидетелството на надеждните свидетели

А като станахме очевидци на Неговото величие ( 1 Петр. 1, 16 )[1]

Като говорят за славното Христово  възкресение, апостолите говорят като мнозина. Защото всеки от тях предоставя неговото свидетелство и свидетелството на останалите свои другари. Тъй и апостол Петър пише:  Защото ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашето Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Натанаил не искал да повярва само от слушане. Затова апостол Филип го повикал: дойди и виж! Натанаил отишъл, видял и повярвал. Така и останалите апостоли – докато не се доближили до Христос, докато не чули и видели, не искали да повярват. Хитро измислени басни не привличали апостолите. Техният здрав естествен разум искал факти а не басни. О, братя мои, нашата вяра е надеждно потвърдена и доказана. Божиите знаци в света са надеждно потвърдени. Никой не трябва да се съмнява. Христовото възкресение е потвърдено надеждно. Никой не трябва да се отчайва. Съмнението и отчаянието са два червея, които се раждат от ларвите на греха. Който не греши ясно вижда Божиите следи в света и ясно разбира Христовото възкресение.

О, възкръснал Господи, укрепи ни със силата на Твоя Свят Дух, за да не грешим и да не ослепеем за Твоите следи в света и за Твоето светло възкресение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В сръб. текст е „ Сами видяхме неговата слава“