Денницу другую тя церковь обретши преславне, твоих словес
молниями освещаема, взывает ти: радуйся всеблаженне богомудре Исидоре.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ФЕВРУАРИ
Разсъждение
Наложи на себе си някаква епитимия за греховете на другите
хора. Ако някого си осъдил или наказал, наложи и на себе си някаква епитимия.
Това е угодно Богу. Тази тайна са я знаели светиите, които осъждали себе си
заради греховете на другите хора. Тази тайна прозрели даже и нехристиянските
народи. В Китай имало такъв обичай – когато палачът посичал злосторника, осъден
на смърт, отивал при съдията и му известявал, че присъдата е изпълнена. Съдията
му давал една сребърна монета, затуй, че е убил злосторника, и нареждал да му
ударят 40 тояги, затова, дето е убил човек. Християнските светии дълбоко
разбирали тайната на греха и хорската неправда. Всеки човешки грях имал за тях
толкова дълга история, колкото е разстоянието от нас до Адам.
БЕСЕДА за щастието на малкия Закхей
Днес стана спасение на тоя дом (Лк. 19:
9).
Тъй казал Онзи, Чиито
слова са живот и радост, и обновление на праведниците. Както почернялата гора
се облича в зеленина и цвят от пролетния дъх, така и всеки човек, колкото и да
е изсъхнал и почернен от греховете, се освежава и подмладява от присъствието
Христово. Защото Христовото присъствие е като присъствие на благоуханен и
животворен балсам, който възвръща здравето, умножава живота, дава благоухание
на душите, на мислите и думите, с една дума – отдалечаването от Христа означава
тление и смърт, а Неговото присъствие значи спасение и
живот.
Днес стана спасение на тоя дом, казал
Господ, влизайки в дома на грешния Закхей. Христос бил спасението,
което дошло, а Закхей бил домът, в който Той дошъл. Всеки от нас, братя, е дом,
в който обитава грехът, докато Христос е далече, и в който идва спасението,
когато Христос се приближи. Дали Христос ще се приближи отново до моя и твоя
дом, това зависи от нас. Виж, Той не е влязъл самоволно дори в къщата на
грешния Закхей, а като най-скъп гост. Малкият Закхей се покачил на дървото само
за да види с очите си Господа Иисуса. Той, значи, Го е търсел, той Го е желаел.
И ние трябва да Го търсим, за да го намерим, та като Го търсим и желаем, сам
Той да се приближи към нас и високо да се издигнем с духа си, та да срещнем
Неговия поглед. Така Той ще посети нашия дом, както е посетил и Закхеевия дом.
А с Него ще дойде и спасението.
Приближи се към нас о, Господи, приближи се и ни донеси
спасение. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Смекчи нашите зли сърца, Пресвета Богородице,
премахни нападенията на тези, които ни ненавиждат, и избави душите ни от
всякакво угнетение. Гледайки Твоя свят образ, ние се умиляваме на милосърдието
Ти към нас, благоговеем пред понесените от Тебе страдания и целуваме Твоите
рани, като се ужасяваме от нашите грехове, които подобно на стрели нараняват
душата Ти. Не допускай, о Милосърдна Майко, да погинем в ожесточение на сърцето
си или от жестокосърдието на свои ближни, защото Ти наистина имаш дар да смекчаваш
злите сърца.
Тропарь праведным Симеону Богоприимцу и Анне
Пророчице, глас 1
Ра́дуйся, Богоприи́мче ста́рче Симео́не,/ во объя́тия
прие́мый Спа́са Го́спода./ Весели́ся и ты, честна́я проро́чице А́нно,/
возвести́вши прише́ствие в мир Христа́ Бо́га на́шего,/ сокруши́вшаго держа́ву
вра́жию// и подаю́щего нам ве́лию ми́лость.
Кондак праведным Симеону Богоприимцу и Анне
Пророчице, глас 8
Во избра́нных Бо́жиих, блаже́нне ста́рче Симео́не,/ на
Небеси́ предстои́ши пред лице́м Христа́ Бо́га,/ Его́же во хра́ме, я́ко
Младе́нца руконоси́маго,/ во объя́тия своя́ от всепречи́стых рук прия́л еси́/ и
со А́нною проро́чицею я́ко Бо́га испове́дал еси́./ Те́мже похва́льными гла́сы
ублажа́ем вас:/ ра́дуйся, Богоприи́мче ста́рче Симео́не,/ ра́дуйся, проро́чице
честна́я А́нно,// ра́дуйтеся, Бо́га во пло́ти позна́вшии.
Апо́столов единонра́вне и сопресто́льне,/ служи́телю
Христо́в ве́рный и Богому́дрый,/ цевни́це избра́нная Боже́ственнаго Ду́ха,/
сосу́де преизлива́ющийся любве́ Христо́вы,/ Япо́нския земли́ просвети́телю,/
святы́й Нико́лае, иера́рше равноапо́стольне,/ моли́ся Живонача́льней Тро́ице/ о
всем твое́м ста́де// и о всем ми́ре.
Стра́нника и прише́льца прия́т тя страна́ Япо́нская,/
равноапо́стольне святи́телю Нико́лае,/ в ней же испе́рва позна́л еси́ себе́
я́ко чу́ждаго,/ оба́че теплоту́ и свет Христо́в источа́я,/ прелага́л еси́
враги́ твоя́ в сы́ны духо́вныя,/ и́мже раздая́ благода́ть Бо́жию, созида́л еси́
Це́рковь Христо́ву,/ о ней же ны́не моли́ся,/ и тебе́ бо сы́нове ея́ и дще́ри
взыва́ют:// ра́дуйся, па́стырю до́брый наш.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ФЕВРУАРИ
Разсъждение
С каква слава се е удостоил на небето св. Симеон
Богоприемец, който е държал в ръцете си Спасителя на света, показва ясно
случаят, разказан в житието на св. Петър Атонски (12 юни). Още като воевода в
едно сражение Петър бил пленен, окован и хвърлен в тъмница, в един град
Самара, на брега на река Ефрат. Затворникът дълго, със сълзи молил Св. Николай
да умоли Бога за него, та да се освободи от тъмницата, обещавайки да посвети
себе си изцяло на Бога. Св. Николай му се явил насън и му казал, че се моли Богу
за него, но Бог отлага освобождаването му, затова, че той, Петър, и по-рано е
давал подобно обещание, но не го е изпълнил. Освен това, св. Николай го
посъветвал да се моли на Св. Симеон Богоприемец, „който е много силен пред Бога
и стои заедно с Пресветата Дева и със св. Иоан Предтеча близо до Божия
Престол“. Петър послушал съвета на свети Николай и започнал да се моли на св.
Симеон. Тогава отново му се явил св. Николай заедно със св. Симеон и то не
насън, а наяве. Петър видял Симеона – чуден по вид, със светло лице, облечен с
одежди на старозаветен свещеник, със златен жезъл в ръце. Св. Симеон рекъл на
Петър: „Щеш ли изпълни обещаното и да станеш монах?“. На което Петър отговорил:
„Да, господарю, с Божията помощ“. Тогава Симеон докоснал с жезъла си Петровите окови
и веригите се разтопили като восъчни. Тъмничната врата се отворила и светиите
извели Петър из тъмницата.
БЕСЕДА за Духа Божий, Който говори чрез духоносците
Не се грижете, как, или що да говорите…, а Духът на
Отца ви е, Който говори във вас (Мт. 10: 19 –
20).
Това са думи на Оногова, Който знае всичко, и Който е дал на
света знанието, което никой от хората преди Неговото посещение не знаел. Ако
някой е изпълнен с Дух Божий, той вече не говори от човешкия дух, а Духът Божий
говори из него и чрез него. Тогава той е само оръдие или лира на Божия Дух,
чрез която говори Бог Дух. И такъв човек, когато говори, говори непогрешимо и
никой не може да открие лъжа в думите му, освен онези, които поради развратения
си ум считат истината за лъжа. Как говорят хора, изпълнени с Духа Божий, ясно
се вижда от примера на пророците и още по ясно от примера на апостолите.
Толкова чудати и невероятно изглеждали думите на апостолите [за очите] на
чужденците, т.е. на онези, които нямали Дух Божий в себе си, и които знаели да
мъдруват само плътски; че смятали апостолите за пияни. Впрочем, пияни и смешни
изглеждали за невежите и всички онези хора, които първи започнали да говорят за
загадките на физическия свят, за силата на парата, за магнетизма, за
електричеството, за безжичната телеграфия, разказите за далечни земи… Как да не
изглеждат пияни и смешни духовните люде, на които Духът Божий разкрива скритите
тайни на духовното Царство! Който се смири пред Бога, Бог го прави силен. В
съкрушеното сърце се вселява Божият Дух и оттам говори с човешките уста. Това е
потвърдено не само от пророците и апостолите, а и от многобройните Божии синове
и дъщери.
Господи благий, не отнимай от нас Твоя Свети Дух. На Тебе
слава и хвала вовеки. Амин.
ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛИТЕ СЪРЦА“
Тропарь Сретению Господню, глас 1
Ра́дуйся, Благода́тная Богоро́дице Де́во,/ из Тебе́ бо
возсия́ Со́лнце Пра́вды, Христо́с Бог наш,/ просвеща́яй су́щия во тьме./
Весели́ся и ты, ста́рче пра́ведный,/ прие́мый во объя́тия Свободи́теля душ
на́ших,// да́рующаго нам воскресе́ние.
Кондак Сретению Господню, глас 1
Утро́бу Деви́чу освяти́вый Рождество́м Твои́м/ и ру́це
Симео́не благослови́вый,/ я́коже подоба́ше, предвари́в,/ и ны́не спасл еси́
нас, Христе́ Бо́же,/ но умири́ во бране́х жительство// и укрепи́ лю́ди, и́хже
возлюби́л еси́, еди́не Человеколю́бче.
Умягчи́ на́ша зла́я сеpдца́, Богоpо́дице,/ и на́пасти
ненави́дящих нас угаси́/ и вся́кую тесноту́ души́ на́шея pазpеши́,/ на Твой бо
святы́й о́бpаз взиpа́юще,/ Твои́м состpада́нием и милосе́pдованием о нас
умиля́емся/ и pа́ны Твоя́ лобыза́ем,/ стpел же на́ших, Тя теpза́ющих,
ужаса́емся./ Не даждь нам, Ма́ти Благосе́pдная,/ в жестосе́pдии на́шем и от
жестосе́pдия бли́жних поги́бнути,// Ты бо еси́ вои́стину злых сеpде́ц
умягче́ние.
Благода́тию Твое́ю, Влады́чице,/ умягчи́ сердца́ злоде́ев,/
низпосли́ благоде́телей,/ соблюда́ющи их от вся́каго зла,/ благомоля́щимся Ти
усе́рдно// пред честны́ми ико́нами Твои́ми.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ФЕВРУАРИ
Разсъждение
Говорейки за постепенното разпространяване и празнуване на
празника Рождество Христово, св. Иоан Златоуст казва: „Както прекрасните и
благородни фиданки, като се посадят в земята, скоро достигат голяма височина и
се отрупват от плод, така [става] и с този ден“. Такъв е и денят Сретение
Господне. Той още отначало се споменава между християните, но тържественото му
празнуване започнало по времето на великия император Иустиниан. По времето на
този император, в Цариград и околностите му, настъпила голяма епидемия, така че
всеки ден умирали над пет хиляди души. В същото време се случило голямо земетресение
в Антиохия. Виждайки безсилието на човешките средства да отклонят бедствието,
императорът заедно с патриарха наредил в цялата империя да се започне пост и
молитва, а на самия ден Сретение започнали големи литии по градовете и селата.
Та дано Господ да се смили над Своя народ. И Господ наистина се смилил –
епидемията и земетресението внезапно престанали. Това се случило през 554
година. По този повод и оттогава Сретение започнало да се празнува като велик
Господски празник[1]. Дървото с времето си пораснало и
започнало да принася обилни плодове.
БЕСЕДА за ръководството на Божия Дух
Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Иордан и
поведен беше от Духа в пустинята (Лк. 4: 1).
Виждате, братя, какво значи да бъдеш изпълнен със Светия Дух
Божи. Без Духа Божи човек е изпълнен с грижи – къде и какво да стори. А с Божия
Дух човек е без тези грижи. Защото тогава Сам Духът упътва човека къде да отиде
и какво да направи, и човек става непогрешим в своите решения[2] и дела, защото Духът, Който го води
и ръководи е непогрешим. Не може човек нито правилно да решава, нито правилно
да постъпва, ако всевиждащият и всесилен Дух Божий не го упъти. Който не приема
ръководството на Светия Божи Дух, се ръководи или от собствения си дух, или от
духа на злите демони, от което става безсилен, жалък, гневлив и отчаян. Ние не
можем да вместим [в себе си] Духа Божи в пълнота, както Христос Господ,
но можем да го приемем в себе си толкова, колкото ни е необходимо, за да знаем
кога как да постъпваме. Според чистотата на сърцето Духът се вселява в сърцето
и от сърцето ръководи човека. Затова Църквата тъй често повтаря молитвата към
Светия Дух: „Царю Небесный, Утешителю, Душе истины…, прииди и вселися в ны“.
Боже, Душе Светий, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] За по-голяма точност – Сретение
Господне е Господско-Богородичен празник (бел.прев.).
Му́ченик Твой, Го́споди, Три́фон/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Ин тропарь мученику Трифону Апамейскому, глас 4
Пи́щи Боже́ственныя, треблаже́нне,/ наслажда́яся на Небесе́х неоску́дно,/ сла́вящих пе́сньми па́мять твою́ покры́й/ и сохрани́ от вся́кия ну́жды,/ отжени́ вредя́щих ни́вам живо́тных,/ да тебе́ от любве́ вопие́м всегда́:// ра́дуйся, Три́фоне, му́чеников укрепле́ние.
Кондак мученику Трифону Апамейскому, глас 8
Тро́ическою тве́рдостию/ многобо́жие разруши́л еси́ от коне́ц, всесла́вне,/ че́стен во Христе́ быв, и, победи́в мучи́тели во Христе́ Спаси́теле,/ вене́ц прия́л еси́ му́ченичества твоего́/ и дарова́ния Боже́ственных исцеле́ний,// я́ко непобеди́мь.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ФЕВРУАРИ
Разсъждение
Предсмъртна молитва на свети Трифон: „Господи Боже на боговете и Царю на царете, Най-Свят от всички светии, благодаря ти, задето си ме удостоил да завърша подвига без колебание. И сега Ти се моля да ме не докосне ръката на невидимия демон, за да не ме свлече в бездната на погибелта. Но нека светите твои ангели да ме въведат в Твоите прекрасни селения и ме направят наследник на желаното Твое Царство. Приеми душата ми и чуй молитвата на всички онези, които ще Ти принесат жертва за мой спомен; от Твоя свят чертог погледни на тях – дарувай им обилни и нетленни дарове. Защото ти Единствен Си благ и милостив Дародавец вовеки. Амин“. След като св. Трифон пострадал в Никея и над мъртвото му тяло станали много чудеса на изцеление, никейските граждани искали да го погребат в своите гробища. Но светецът се явил във видение някому и изказал своето желание да го пренесат в неговото село Кампсада, където някога пасял гъски, и там да го погребат.
БЕСЕДА за Словото Божие, което очиства като огън
Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал (Иоан 15: 3).
Чрез Словото Господ е сътворил света, чрез Словото е обновил света, чрез Словото опрощава греховете, цери болестите, прогонва злите духове, укротява бурите и ветровете. Със Своето свето Слово и сега очиства хората, та като са чисти, да принесат плод. Като лозе, което се реже и чисти. Словото на Господа е мощно, защото излиза от Всесилния. Чрез Словото наГоспода са сътворени небесата (32: 6). Словото Господне е светло като слънце, но когато трябва, и изгарящо като слънце, и изгаря всичко онова, що е против Господа. Словото Господне е сладко като мед, но когато е потребно, и горчиво като лекарство. Словото Господне е добре дошло като приятел, който чука на вратата точно когато е най-необходим, но когато трябва, Словото Господне е като съдия, който ни заварва в греха и съди без да търпи оправдания. Словото Господне е истинно, праведно, мъдро, милостиво – затова е тъй всесилно. Никой и нищо не може да му противостои – нито на небето, нито на земята. И човешкото слово е силно, когато е истинно, праведно, мъдро и милостиво. Но както една лоша болест може да изнури и отслаби [даже] исполин, та да стане по-безсилен и от дете, тъй лъжата, неправдата, безумието и немилосърдието обезсилват човешкото слово и то замязва на безсмисленото лаене на лисицата срещу луната. Който си пести думите, кове от тях чисто сребро. А който безмилостно ги разпилява, той смесва среброто с пръст. Твоето Слово, Господи, е живот и истина. Очисти ни с Твоето всесилно Слово, тъй както си очистил апостолите. Та да принесем много плод и да се удостоим с Твоето Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Тропарь бессребреникам мученикам Киру и Иоанну, глас 5 Чудеса́ святы́х твои́х му́ченик,/ сте́ну необори́му нам дарова́вый, Христе́ Бо́же,/ тех моли́твами сове́ты язы́ков разори́,/ Це́рковь Святу́ю укрепи́,// я́ко еди́н Благ и Человеколю́бец.
Ин тропарь бессребреникам мученикам Киру и Иоанну, глас 5
Тро́ичная благода́ть все́льшися в честна́я сердца́ ва́ша,/ преблаже́ннии Ки́ре и Иоа́нне,/ на ду́хи нечи́стыя стра́шни прогони́телие яви́стеся./ И не то́чию явле́нным, но та́йным неду́гом вра́чеве бы́сте,/ тем же, дерзнове́ние иму́ще к Человеколю́бцу Бо́гу,// непреста́нною моли́твою душе́вныя на́ша стра́сти исцели́те.
Ин тропарь бессребреникам мученикам Киру и Иоанну, глас 5
Святи́и сла́внии Ки́ре и Иоа́нне,/ бессре́бреницы, му́ченицы и чудотво́рцы,/ милосе́рдием свои́м, я́ко стено́ю необори́мою, нас огради́те от всех бед/ и от враго́в ви́димых и неви́димых сохрани́те// непреста́нною ва́шею моли́твою ко Го́споду.
Ин тропарь бессребреникам мученикам Киру и Иоанну, глас 5 Прему́дрии вселе́нней вра́чеве,/ Ки́ре и Иоа́нне,/ от Бо́га прия́сте власть цели́ти неду́ги душе́вныя,/ вку́пе же и теле́сныя,/ и ны́не моли́теся/ сохрани́ти град и лю́ди от одержа́щих зол// и спасти́ моли́твами ва́шими ду́ши на́ша.
Кондак бессребреникам мученикам Киру и Иоанну, глас 3
От Боже́ственныя благода́ти дар чуде́с прие́мше, святи́и,/ чудоде́йствуете, непреста́нно,/ вся на́ша стра́сти рукоде́йством секу́ще неви́димым,/ Ки́ре Богому́дре со Иоа́нном сла́вным:// вы бо боже́ственнии вра́чеве есте́.
Ин кондак бессребреникам мученикам Киру и Иоанну, глас 6
Вели́кое врачевство́ вселе́нней,/ супряже́ние Христо́во возлю́бленное,/ свети́льники сия́ющия, зарю́ исцеле́ний,/ воспое́м, ве́рнии, велегла́сно,/ внутрь це́ркве им вопию́ще:/ Ки́ре и Иоа́нне,/ пода́тели чудесе́м, вра́чеве неду́жным,// освяща́ете вся стра́ны.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 ЯНУАРИ
Разсъждение
Макар светите отци да са възхвалявали монашеството като ангелски чин; макар че много от най-великите светци, прекарали живота си и достигнали съвършенство в глухата и необитаема пустиня, все пак Църквата не препоръчва монашеството на всички вярващи. „Не всички в пустинята са се спасили, нито в света всички са погинали.“ – казал един светец. Един гражданин, който нямал склонност към монашество, поискал да отиде в манастир, но св. Нифонт му казал: „Чедо, мястото нито спасява, нито погубва човека, делата му го спасяват, или погубват. Няма полза нито от светото място, нито от светия чин онзи, който не изпълнява Господните заповеди. Саул живял посред царски разкош и погинал; Давид, в също такъв разкош, спечелил венец. Лот живеел между беззаконните содомити и се спасил; Иуда е бил между апостолите и отишъл в пъкъла. Който казва, че е невъзможно да се спаси [човек] с жена и деца, той се мами. Авраам имал жена и деца и 318 роби и робини, много злато и сребро. И все пак е наречен приятел Божий. О, колко служители на Църквата и любители на пустинята са се спасили! Ами колко велможи и войници! Ами колко занаятчии и земеделци! Бъди благочестив и ще се спасиш!
БЕСЕДА против половинчатостта и [необходимостта] за изпълнение на целия закон
Това трябваше да правите и онова да не оставяте (Лк. 11: 42).
Тук се подразбират законът и милостта. В душите на фарисеите и сектантите не се вместват и двете, т.е. те не могат да изпълняват предписанията на закона и да проявяват милост, но, препирайки се кое е по-важно от двете, едното пропускат, а другото изпълняват. Формално [погледнато], фарисеите строго изпълнявали предписанията на закона, но съвсем били оставили милостта и човеколюбието. Сектантите пък се самозаблуждават[1], че уж държат Божията правда, но съвсем са отхвърлили предписанията на Църковните закони. Православието се явява пълнота на вярата. То заповядва да се прави и едното, и другото. То е внимателно към външните предписания на вярата като човек, който върви между глинени съдове и внимава да не ги строши. Но То е още по-внимателно към правдата и Божията милост като човек, който ходи между глинени съдове, цени ги и ги пази не заради глината, от която са направени, а заради скъпоценното съдържание, което е в тях. Празните грънци са безполезни, както и празните законнически формалности на фарисеите. Питието, изсипано на вятъра, ако не се налее в определените за него съдове, се разсипва и губи. Тъй че в Православието няма едностранчивост, както нямало и в Господ Иисус. Господ казал на Иоан Кръстителя, дишащ Божията правда и милост, че трябва да изпълнят закона; а на фарисеите, с техните празни от към правда и милост параграфи, казва: Милост искам, а не жертва! Очевидно, по-важно е това, което трябва да се прави, от онова, което не трябва да се оставя. Но ни най-малко не означава, че онова, което е по-маловажно, е непотребно. В човешкия организъм има по-важни и по-неважни органи, но всички те заедно съставят човешкото тяло. О, Господи всеобхватни, не допускай да бъдем едностранчиви, но ни помогни да изпълним Твоята воля. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Свяще́нныя и Боговеща́нныя пропове́дники,/ верх учи́телей,
Го́споди, прия́л еси́ в наслажде́ние благи́х твои́х и упокое́ние:/ труды́ бо
о́нех и смерть прия́л еси́ па́че вся́каго всепло́дия,// Еди́не прославля́яй
святы́я Твоя́.
Тропар на св. цар Петър
Събрали се днес, преподобни царю, радостно славим твоята
светла памет, като очакваме чрез тебе милост от Бога и прошка за нашите
грехове. Затова, моли Христа Бога, Петре свети, за твоя народ.
Тропар на св. Димитрий Сливенски
Твоят мъченик, Господи, Димитър в страданието си прие
нетленен венец от Тебе, нашия Бог; укрепен с Твоята сила, победи мъчителите и
потъпка безсилната дързост на демоните. По неговите молитви спаси нашите души.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 ЯНУАРИ
Разсъждение
Ето пример как царете търсят съвет от светиите, как светиите
бягат от суетата и богатството, и как съветват царете. Православният български
цар Петър, заедно със своята свита, подтикван от непреодолимо желание да види
св. Иоан Рилски и да се ползва от неговите поучения, тръгнал из Рила планина.
Царят изпратил напред хора да съобщят на светеца. Но той отказал да се
види с царя. Натъжен, царят отново пратил хора и нещо за храна, голямо
количество злато и помолил светеца да му напише някакъв съвет. Иоан приел
храната, а златото върнал назад, като не пожелал дори да се докосне до него, а
на царя написал: „Ако желаеш небесното Царство, бъди милостив като Небесния
Отец. Не се облягай на неправда и не бъди користолюбив; бъди кротък, тих и
достъпен за всекиго. Не приемай похвали от своите велможи. Твоята порфира[1]
да сияе от добродетели. Споменът за смъртта да не напуска душата ти. Върви по
стъпките на Майката Църква[2]; прекланяй глава пред Нейните
първопрестолници, та Царят на царете, като види твоето усърдие, да те обдари с
блага, за каквито на човеку и през ум не е минавало[3].
Като получил това писмо, царят го целунал и след това често го препрочитал.
БЕСЕДА за това, че хората трябва да бъдат като деца,
за да станат синове Божии
Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като
деца, няма да влезете в царството небесно (Мт. 18: 3).
Тъй говори Господ и Неговото слово е свято и истинско. Какво
предимство имат децата пред възрастните? Имат три предимства – във вярата, в
послушанието и в незлобието. Детето пита родителя за всичко. И каквото и да му
отговори родителят, то вярва на своя родител. Детето е послушно на своя родител
и лесно подчинява волята си на родителската воля. Детето не е злобно и макар да
се сърди, бързо и прощава. Тези три неща желае Господ от Своите последователи,
а именно – вяра, послушание и незлобие. Той иска хората да вярват в Него
безусловно, както детето вярва на своя родител; да бъдат безусловно послушни
към Него, както детето е послушно на своя родител; и да бъдат беззлобни един
към друг, да не са злопаметни и да не връщат зло за зло. Вяра, послушание и
незлобие са главните отличителни черти на детската душа. А от това се постига
безстрастие и радост. Детето не е сребролюбиво; детето не е похотливо; детето
не е славолюбиво; то има непомътнено от пороците око и непомътнена от грижите
радост. О, братя, кой може отново нас да ни направи деца? Никой, освен
единствено Христос. Той може отново да ни направи деца и да ни помогне за
новото ни раждане чрез Своя пример, Своето учение и силата на Своя Свят Дух.
О, съвършен в послушанието и незлобието Господи Иисусе,
вечни Младенецо на небесния Отец, помогни ни да бъдем като младенци във вярата
към Тебе, послушни към Тебе и незлобни един към друг. На Тебе слава и хвала.
Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Порфира ж. – остар. и книж. Багреница
(бел. ред.).
[2] В ориг. – Смирявай се пред стъпките (бел.прев.).
[3] В ориг. – каквито на човек до сърцето не са
стигали (бел.прев.).
Свяще́нныя и Боговеща́нныя пропове́дники,/ верх учи́телей,
Го́споди, прия́л еси́ в наслажде́ние благи́х твои́х и упокое́ние:/ труды́ бо
о́нех и смерть прия́л еси́ па́че вся́каго всепло́дия,// Еди́не прославля́яй
святы́я Твоя́.
Тропар на св. цар Петър
Събрали се днес, преподобни царю, радостно славим твоята
светла памет, като очакваме чрез тебе милост от Бога и прошка за нашите
грехове. Затова, моли Христа Бога, Петре свети, за твоя народ.
Тропар на св. Димитрий Сливенски
Твоят мъченик, Господи, Димитър в страданието си прие
нетленен венец от Тебе, нашия Бог; укрепен с Твоята сила, победи мъчителите и
потъпка безсилната дързост на демоните. По неговите молитви спаси нашите души.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 ЯНУАРИ
Разсъждение
Ето пример как царете търсят съвет от светиите, как светиите
бягат от суетата и богатството, и как съветват царете. Православният български
цар Петър, заедно със своята свита, подтикван от непреодолимо желание да види
св. Иоан Рилски и да се ползва от неговите поучения, тръгнал из Рила планина.
Царят изпратил напред хора да съобщят на светеца. Но той отказал да се
види с царя. Натъжен, царят отново пратил хора и нещо за храна, голямо
количество злато и помолил светеца да му напише някакъв съвет. Иоан приел
храната, а златото върнал назад, като не пожелал дори да се докосне до него, а
на царя написал: „Ако желаеш небесното Царство, бъди милостив като Небесния
Отец. Не се облягай на неправда и не бъди користолюбив; бъди кротък, тих и
достъпен за всекиго. Не приемай похвали от своите велможи. Твоята порфира[1]
да сияе от добродетели. Споменът за смъртта да не напуска душата ти. Върви по
стъпките на Майката Църква[2]; прекланяй глава пред Нейните
първопрестолници, та Царят на царете, като види твоето усърдие, да те обдари с
блага, за каквито на човеку и през ум не е минавало[3].
Като получил това писмо, царят го целунал и след това често го препрочитал.
БЕСЕДА за това, че хората трябва да бъдат като деца,
за да станат синове Божии
Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като
деца, няма да влезете в царството небесно (Мт. 18: 3).
Тъй говори Господ и Неговото слово е свято и истинско. Какво
предимство имат децата пред възрастните? Имат три предимства – във вярата, в
послушанието и в незлобието. Детето пита родителя за всичко. И каквото и да му
отговори родителят, то вярва на своя родител. Детето е послушно на своя родител
и лесно подчинява волята си на родителската воля. Детето не е злобно и макар да
се сърди, бързо и прощава. Тези три неща желае Господ от Своите последователи,
а именно – вяра, послушание и незлобие. Той иска хората да вярват в Него
безусловно, както детето вярва на своя родител; да бъдат безусловно послушни
към Него, както детето е послушно на своя родител; и да бъдат беззлобни един
към друг, да не са злопаметни и да не връщат зло за зло. Вяра, послушание и
незлобие са главните отличителни черти на детската душа. А от това се постига
безстрастие и радост. Детето не е сребролюбиво; детето не е похотливо; детето
не е славолюбиво; то има непомътнено от пороците око и непомътнена от грижите
радост. О, братя, кой може отново нас да ни направи деца? Никой, освен
единствено Христос. Той може отново да ни направи деца и да ни помогне за
новото ни раждане чрез Своя пример, Своето учение и силата на Своя Свят Дух.
О, съвършен в послушанието и незлобието Господи Иисусе,
вечни Младенецо на небесния Отец, помогни ни да бъдем като младенци във вярата
към Тебе, послушни към Тебе и незлобни един към друг. На Тебе слава и хвала.
Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Порфира ж. – остар. и книж. Багреница
(бел. ред.).
[2] В ориг. – Смирявай се пред стъпките (бел.прев.).
[3] В ориг. – каквито на човек до сърцето не са
стигали (бел.прев.).
Тропарь священномученику Игнатию Богоносцу, глас 4 И нpа́вом пpича́стник,/ и пpесто́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обpе́л еси́, Богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ pа́ди сло́во и́стины испpавля́я,/ и ве́pы pа́ди постpада́л еси́ да́же до кpо́ве,/ священному́чениче Игна́тие,// моли́ Хpиста́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.
Ин тропарь священномученику Игнатию Богоносцу, глас 4 Апо́стольских нpа́вов подpажа́телю/ и пpесто́ла их сонасле́дниче,/ архиеpе́ев удобpе́ние и му́чеников сла́во, Богодухнове́нне,/ на огнь, и меч, и зве́pи деpзну́л еси́, ве́pы pа́ди/ и, слово и́стины испpавля́я,/ до кpо́ве постpада́л еси́,/ священному́чениче Игна́тие,/ моли́ Хpиста́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак священномученику Игнатию Богоносцу, глас 3 Све́тлых по́двиг твои́х светоно́сный день/ предпропове́дует всем в верте́пе рожде́наго:/ сего́ бо жажда́я от любве́ наслади́тися,/ потща́лся еси́ от звере́й снеде́н бы́ти;// сего́ ра́ди и Богоно́сец наре́клся еси, Игна́тие всему́дре.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ЯНУАРИ
Разсъждение
Колкото повече човек напредва в духовното съзнание и очистването на сърцето, толкова по-дълбока му изглежда низината, в която се намира, а висината, към която се стреми, все по-висока. Когато един духовен великан лежал на смъртна постеля, като чул, че другите го хвалят заради неговите духовни подвизи, заплакал и казал: „Деца, аз не съм поставил и началото на духовния живот“. Когато св. Игнатий Богоносец лежал окован в тъмницата, той писал на Ефесяните: „Не ви заповядам сякаш съм съвършен. Макар и да съм в окови за Иисуса Христа, още не съм съвършен в Него. Сега започвам да съм ученик и говоря с вас като към колегиум на моите наставници“.
БЕСЕДА за съвършенството чрез изпълнение на волята Божия
Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело (Иоан 4: 34).
Ето спасителен пример, който ни е дал нашия Спасител! Онзи, Който имал такава сила, власт и мъдрост, говори, че е дошъл в света да върши не Своята воля, а волята на Своя Отец, и не да върши Своето дело, а Неговото, а ние, макар и слаби като паяжина, непрестанно налагаме своята воля и някое свое дело! И макар Синът да е равен на Отца, както казва и на друго място: Аз и Отец едно сме, Господ Иисус отново казва, че е дошъл в света, за да върши волята на Отца и делото на Отца. Това Той казва, не за да покаже, че Той е по-малък по същност от същността на Отца, защото по същество са Еднакви, а за да покаже Своята велика любов към Отца, да подбуди и нас от любов към Бога да изпълняваме в пълнота Неговата воля. Цялата ни беда в този живот идва оттам, че не изпълняваме волята на Оногова, Който и нас е изпратил в света. А не изпълняваме Неговата воля, защото нямаме любов към Него. Защото, когато някой обича някого, постъпва според волята му. Сам Господ е казал: Ако Ме любите, опазете Моите заповеди (Иоан 14: 15). Как Иисус можеше да прояви Своята любов към Отца, ако не вършеше волята на Отца? И как ние можем да проявим нашата любов към Господа Иисуса, разпънат за нас на кръста, ако не вършим Неговата воля? О, братя мои, нашата воля е измамна като сянка, да я не следваме, за да не погинем. Да следваме волята на човеколюбивия Господ, който единствен знае кое е най-добре за нас. О, Господи смирени и човеколюбиви, научи ни да вършим Твоята воля. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Сле́з твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней, сия́я чудесы́, Ефре́ме о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак преподобному Ефрему Сирину, глас 2
Час при́сно прови́дя Суда́,/ рыда́л еси́ го́рько, Ефре́ме, я́ко любобезмо́лвный,/ де́лателен же был еси́ в де́лех учи́тель, преподо́бне.// Те́мже, о́тче всеми́рный, лени́выя воздвиза́еши к покая́нию.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ЯНУАРИ
Разсъждение
Отсъствието на завист в светиите е еднакво поразително и чудно състояние. Светиите не само не позволявали завистта да плени техните сърца, ами с все сила се трудели да възвисят своите приятели, а себе си да смирят. Когато веднъж св. Иларион Палестински посетил св. Антоний в Египет, св. Антоний извикал: „Добре дошъл, Деницо – утринна звездо!“. На което св. Иларион отговорил: „И ти да си здрав, светли стълпе, който поддържаш вселената!“. Когато хвалили св. Макарий като монах, светията отговарял: „Простете братя, аз не съм монах, а само изглеждам като монах!“. Когато някои казали, че св. Сисой е достигнал в съвършенството св. Антоний, Сисой отговорил: „Ако имах само една мисъл Антониева, щях да съм като огън!“.
БЕСЕДА за Човека, Когото никой не познава
Кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало (Иоан 8: 25).
Господ Иисус Христос е начало на сътворението, начало на обновлението, начало на спасението, начало възкресението и безсмъртната слава. Където в света има желание да се изкорени някое зло, Той е началото. Без Него е невъзможно. Където в света има желание да се стори нещо добро, Той е началото. Без Него е невъзможно. Ако има желание за изкореняване на несъгласието и злобата в семейството, в селото, в града, в целия свят, без Него е невъзможно. С Него трябва да се започне. Има ли желание за въдворяване на добра воля, мир, любов и съгласие в семейството, в селото, в града, в народа, в целия свят, без Него е невъзможно. Той е началото. Защо без Христа не може да се изкорени злото и да се насади доброто? Защото всяко зло е от греха, а греховете само Той може да опрощава. Когато Той и само Той опрости греха, тогава грехът е изтръгнат от корен. А никакво добро не може без Него да се насади, защото у Него е цялата съкровищница на доброто, всичкото семе на доброто. Той е единственият сеяч на световната нива. Апостол Павел, който е разбирал по-добре това от нас, казва: Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява (Филип. 4: 13), а без Иисуса Христа кой може да започне да се лекува от злото в себе си, да лекува другите от зло и да насажда доброто в себе си, и да насажда доброто в другите? Никой, наистина никой. Затова, братя, ако сме решили да изкореним злото от себе си и от другите, и на мястото на злото да насадим в себе си и в другите доброто, да започнем с началото, т.е. да започнем с Победителя на злото и Сеяча на доброто – с Господ Иисус Христос.
О, Господи Иисусе Христе, бъди ни начало във всяка борба против злото, и във всяко добро дело. На тебе слава и похвала вовеки. Амин.
Велико дело е постът, но любовта е по-велика. Ако с поста се
прогонват демоните, укротяват се страстите, смирява се тялото, духът се
изправя, чрез любовта Бог се вселява в човека. Сам Господ е установил поста
като необходим, но любовта е посочил като главна заповед. През първата половина
на миналото столетие в Охрид управлявал Джеладин бей, отделил се от султана и
станал самостоятелен господар, а Църквата по това време управлявал митрополит
Калиник. Джеладин бей и Калиник, макар и с различни вери, били твърде добри
приятели, и често си ходели един другимо на гости. Случило се Джеладин бей да
осъди 25 християни на обесване. Трябвало да бъдат обесени на Велики Петък.
Митрополитът, много разтревожен от това, отишъл при Джеладин бей и го замолил
да смекчи наказанието. Докато разговаряли, станало време за обяд и беят поканил
митрополита на трапезата да обядва. За храна било поднесено агнешко месо.
Митрополитът се извинил, че заради поста не може да остане да обядва и се
наканил да излезе. Беят се натъжил и рекъл на митрополита: „Избирай, или да
ядеш с мене и 25 човека да не бъдат обесени, или, ако не ядеш, да бъдат качени
на бесилката“. Митрополитът се прекръстил и седнал да обядва, а Джеладин
отменил смъртното наказание на осъдените.
БЕСЕДА за недоуменията на маловерните
Какъв[1] е Тоя, та и ветровете, и
морето Му се покоряват? (Мт. 8: 27).
Така се питали апостолите, още не познавайки Господа Иисуса,
а виждайки как укротява бурното море и ветровете. Какъв е Тоя, та и
ветровете , и морето Му се покоряват? Това е Онзи, Който е
сътворил ветровете и морето. Какво чудно има, значи, че Неговите собствени
творения го слушат? Брадвата не е ли послушно оръдие в ръцете на онези, които
са я направили? Господ всичко е сътворил със Слово, затова и всичко се покорява
на Неговото Слово. Кой е Този, братя? Това е Онзи, същият, Който преди това е
повдигал ветровете и ги е укротявал, и Който е карал морето да бушува и го е
обуздавал. Това е Онзи, същият, Който и днес постъпва така. Като Човек Той стои
пред хората и запрещава на бурния вятър и бушуващото море, за да премахне
хорската заблуда, че ветровете и морето се движат и смиряват от слепия случай
или някаква зла сила, завинаги да им открие истината, че разумната и добра Сила
на Сътворителя по Своя Промисъл управлява и заповядва на всички стихии. „Кой е
Този?“ – се питали апостолите. Този е безгрешният Син Божий, о, свети апостоли,
Чието Име вие ще понесете по целия свят, и за Което Име ще бъдете мъчени и
заклани като агнета от вълци. Кой са вълците? Онези, дето мислят, че вятърът
сам от себе си се движи и морето от само от себе си се вълнува и утихва. О,
свети апостоли, които питахте и получихте истински отговор, и истината възвестихте
на целия свят, молете се за нас, та ние и всички да се просветим с тази истина.
О, Господи всеумни и всесилни, умири ветровете на греха и
утеши бурята на нечистите и недостойни наши страсти. На Тебе слава и хвала.
Амин.
