12.11.2024

12 НОЕМВРИ / 30 ОКТОМВРИ ( СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ОЗЕРЯНСКА“

СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК БОРИС, МИТРОПОЛИТ НЕВРОКОПСКИ

СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ЗИНОВИЙ И СЕСТРА МУ ЗИНОВИЯ

СВ. КРАЛ СТЕФАН МИЛУТИН

СВ. АНАСТАСИЯ СОЛУНСКА

СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК АГАТАНГЕЛ (ПРЕОБРАЖЕНСКИ)

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Озерянской», глас 3

Твоего́ предста́тельства увере́ние/ и милосе́рдия Твоего́ явле́ние/ ико́на Озеря́нская нам, Влады́чице, показа́ся;/ пред не́юже ду́ши на́ша в моли́тве излива́ем/ и ве́рою Тебе́ вопие́м:/ воззри́, Милосе́рдая, на лю́ди Твоя́,/ вся ско́рби на́ша и печа́ли утоли́,/ утеше́ние благо́е в сердца́ на́ша низпосли́// и спасе́ние ве́чное душа́м на́шим, Пречи́стая, испроси́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Озерянской», глас 5

Не отри́ни, о, Милосе́рдая Ма́ти,/ слез и воздыха́ний на́ших,/ но проше́ния на́ша ми́лостивно прии́мши,/ пред ико́ною Твое́ю моля́щихся люде́й ве́ру укрепи́,/ умиле́нием сердца́ их испо́лни и крест земна́го жития́ носи́ти им помози́;/ ели́ка бо хо́щеши, мо́жеши.

ТРОПАР НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК БОРИС, МИТРОПОЛИТ НЕВРОКОПСКИ

КОНДАК НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК БОРИС, МИТРОПОЛИТ НЕВРОКОПСКИ

Тропарь священномученику Зиновию Егейскому и сестре его, мученице Зиновии, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего,/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости,/ тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак священномученику Зиновию Егейскому и сестре его, мученице Зиновии , глас 8

И́стины свиде́тели и благоче́стия пропове́дники,/ дво́ицу досто́йно почти́м в Богодухнове́нных пе́снех,/ Зино́вия вку́пе с му́дрою Зинови́ею,/ ку́пно жи́вшия и отше́дшия// и муче́нием прии́мшия вене́ц нетле́нный.

Тропарь праведному Стефану Милютину, королю Сербскому, глас 3

Ты на земли́ вседу́шно Христа́ возлюби́в/ и Того́ за́поведи соблюда́я,/ я́ко река́, благоутро́бием изсо́хших нището́ю бога́тно напои́л еси́/ и лю́ди своя́ снабде́л еси́,/ и ра́ка моще́й твои́х благоуха́ния цельбы́ всем подае́т,/ сего́ ра́ди, свя́те, мо́лим тя,// изпроси́ душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак праведному Стефану Милютину, королю Сербскому, глас 4

Яви́лся еси́ от ко́рене блага́го/ о́трасль пресла́вная оте́честву своему́ и прароди́телем свои́м,/ новообра́зен подо́бник быва́еши// и лю́дем свои́м явля́ешися у́тварь прекра́сная.

Тропарь священноисповеднику Агафангелу (Преображенскому), митрополиту Ярославскому, глас 2

По вся́ дни́ умерщвля́ем бы́л еси́ Бо́га ра́ди,/ святи́телю и испове́дниче Христо́в Агафа́нгеле,/ во вре́мя безбо́жных гоне́ний лю́тых/ попече́ние о Це́ркви Ру́сской от Патриа́рха Ти́хона прия́в,/ кова́рные ко́зни слу́г диа́вола разори́л еси́/ и кора́бль церко́вный му́дре упра́вил еси́/ си́лою возлюби́вшаго тя́ Го́спода,// Его́ же моли́ дарова́ти на́м ми́р и ве́лию ми́лость.

Ин тропарь священноисповеднику Агафангелу (Преображенскому), митрополиту Ярославскому, глас 2

От младе́нческих ле́т Бо́гом избра́нный,/ на служе́ние Святе́й Це́ркви при́зван бы́л еси́,/ о́вцы слове́сныя ста́да Христо́ва до́бре упа́сл еси́,/ за ве́ру Правосла́вную гоне́ние претерпе́л еси́./ Испове́дниче святи́телю Агафа́нгеле,/ моли́ о на́с Бо́га, до конца́ в ве́ре и́стинней пребыва́ти,// па́стырю на́ш до́брый.

Ин тропарь священноисповеднику Агафангелу (Преображенскому), митрополиту Ярославскому, глас 4

Земли́ Яросла́вския небе́сный покрови́телю,/ Це́ркве Ру́сския красото́ и сла́во,/ святи́телю Агафа́нгеле богому́дре,/ Правосла́вныя ве́ры учи́телю,/ святы́х ея́ догма́тов храни́телю,/ о па́стве росси́йстей усе́рдный попечи́телю./ Предста́ни в по́мощь на́м, пра́зднующим святу́ю па́мять твою́,/ моли́ ми́лостиваго Бо́га// Це́рковь Христо́ву в ми́ре соблюсти́ и спасти́ души́ на́ша.

Кондак священноисповеднику Агафангелу (Преображенскому), митрополиту Ярославскому, глас 2

Сто́лпе непоколеби́мый ве́ры Правосла́вныя,/ святи́телю Агафа́нгеле богому́дре,/ у́зы темни́чныя, тесноты́ и ско́рби претерпе́вый,/ от искуше́ний тя́жких па́ству охрани́л еси́,/ ми́р церко́вный соблю́л еси́.// И ны́не защити́ Це́рковь Ру́сскую от нападе́ний вра́жиих.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 30 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Големият син на Православната Църква, крал Милутин, спасил Балканите от унията. В момента, когато византийския цар загърбил съвестта си[1], този доблестен и богоносен славянски крал, застанал твърдо и с Божията помощ спасил Православието не само в своята земя, а и по всички балкански земи. Който отблизо изследва живота на свети крал Милутин, ще разбере защо Бог му е давал успех след успех през целия му живот и във всичките му дела. Когато Милутин се възкачил на престола, веднага обещал на Бога да построи толкова църкви, колкото години царува. 42 години царувал, 42 църкви построил. При някои църкви, като в Солун и Цариград, построил и болници за бедните хора, където бедняците да получават всичко безплатно. Освен това, той особено обичал да раздава от своето огромно богатство на сираците. Често пъти този силен и богат крал нощно време се преобличал като бедняк и с двама-трима свои слуги ходел сред народа, разпитвал за неволите на хората и щедро помагал на бедните човеци. Сред голямото си богатство той живеел съвсем скромно и патриархално, макар и да не показвал това пред чужденците. На скромен живот бил научен още в дома на баща си – крал Урош. Разказва се, че цар Михаил Палеолог пратил дъщеря си Ана заедно с една делегация в двореца на крал Урош, предлагайки своята дъщеря [за съпруга] на Милутин, та така да спечели сръбския крал за унията с Рим. А крал Урош, виждайки безумния разкош на византийската принцеса и нейните патриции, казал: „Какво е това и защо е? Ние не сме свикнали на такъв живот“. И с ръка посочил една сръбска принцеса с хурка в ръце. „Ето – казал – в какво облекло взимаме своите снахи!“.

БЕСЕДА за копнежа по Бога – единственият копнеж на праведника

 Кого имам на небето? а с Тебе ли съм, на земята нищо не искам (Пс. 72: 25).
 

И на небето, и на земята върховното благо за пробудения човек е едно. Това благо е Бог. Безброй блага има на небето, но най-голямото благо е Небесният Цар. Безброй блага има на земята, но Творецът на тези блага е несравнимо над тях. Затова душата на пробудения човек пита [и констатира]: Кого имам на небето? А с Тебе ли съм, на земята нищо не искам[2]. Потребна ли му е река на онзи, който е доведен да пие от извора? И озърта ли се за овчарска вечеря оня, който е седнал на царската трапеза? Бог сам по себе е достатъчен да утоли целия глад и жажда на човека. Божии са небесата, Божия е и земята. Господарят на всички богатства е най-голямото благо; Творецът на всички наслади е най-голямата наслада; Носителят на най-голямата мъдрост е най-голямата мъдрост; Изворът на всички сили и милости е най-голямата сила и милост; Създателят на всички небесни и земни красоти е най-голямата красота. Никакво богатство не може на ум човеко да дойде, или да му се присъни, [богатство] каквото има в Бога, и то в най-голяма мяра. Затова, братя мои, да искаме Бога, за да придобием всичко; да търсим Бога, за да намерим всичко; да богатеем в Бога, та да сме богати във всичко.

Господи Боже наш, приближи се към нас, когато душата ни те иска. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. – съвестта отслабнала (бел. прев.).

[2] В сръбския и българския библейски превод на това изречение има известно разночетене (бел. прев.).

11.11.2025

11 НОЕМВРИ / 29 ОКТОМВРИ  (СТАР СТИЛ)

СВ. АНАСТАСИЯ РИМЛЯНКА

СВ. АВРАМИЙ ЗАТВОРНИК И БЛАЖЕНА МАРИЯ

Тропарь преподобномученице Анастасии Римляныне, глас 4

А́гница Твоя́, Иису́се, Анастаси́я,/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́/ и, Тебе́ и́щущи, страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся Креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди, я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя, да и живу́ с Тобо́ю;/ но, я́ко же́ртву непоро́чную, приими́ мя с любо́вию, поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами// я́ко Ми́лостив спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак преподобномученице Анастасии Римляныне, глас 3

Де́вства вода́ми очище́нна, преподо́бная,/ му́ченичества кровьми́, Анастаси́е, венча́вшися,/ подае́ши су́щим в ну́ждах неду́гов исцеле́ние и спасе́ние, приступа́ющим от се́рдца,/ кре́пость бо тебе́ подае́т Христо́с,// источа́я благода́ть приснотеку́щую.

Тропарь преподобному Авраамию затворнику, Хиданскому, глас 8

В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся е́же по о́бразу:/ прии́м бо крест, после́довал еси́ Христу́/ и, де́я, учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бне Авраа́мие, дух твой.

Кондак преподобному Авраамию затворнику, Хиданскому, глас 3

Во пло́ти, я́ко А́нгел, на земли́ яви́лся еси́,/ и поще́нием был еси́, я́ко дре́во насажде́нное,/ водо́ю воздержа́ния до́бре возрасти́вся,/ и тече́ньми твои́х слез скве́рну омы́в:// сего́ ра́ди яви́лся еси́ прия́телище Боже́ственное, Авраа́мие, Ду́ха.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Но който претърпи докрай, ще бъде спасен  (Мат. 10: 22) – е казал Господ. Вярата е единствената светлина в търпението, защото само по себе си търпението е непоносим мрак. Вярата е сияйна звезда в този мрак; вярата смекчава остротата на страданието; тя поддържа на своите крила цялата тежест на търпението. Св. Аврамий ни дава прекрасен пример на твърдост в търпението. На досадата, която му причинявал дяволът с различни изкушения и заплахи, малцина биха устояли да не оставят мястото и да се преселят на друго. Но Аврамий не щял да се пресели, та да не би злият демон да ликува, изтърпял я на мястото си и победил дявола. Епископът на тази област изпратил Аврамий да иде в едно езическо село и да се опита да приведе жителите на селото в Христовата вяра. След дълго колебание Аврамий тръгнал, като казал: „Нека бъде волята Божия, заради послушанието ще отида“. Първо съградил църква в онова село. След това строшил идолите пред лицето на селяните. Но те го набили и полумъртъв го изгонили от селото. Но той с плач молил Бога за тези хора, та Господ да отвори сърдечните им очи за познание на Христовата истина. И тъй, три години езичниците непрестанно го биели и гонели, а той непрестанно се молил за тях и не им се прогневил, „търпял с вяра като твърд камък“. И след три години, неговият труд и сълзи, прощаване и вяра били възнаградени. Изведнъж съвестта на селяните заговорила и всички вкупом отишли при Аврамий, поклонили му се и приели вярата от него.

БЕСЕДА за славата на името Божие

Благословено името на славата Му довека и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин Пс. 71: 19).

Из пророческото сърце, изпълнено с благодат, се лее благодатна реч. За Царя и за Царския Син говори пророкът. За най-необикновения Цар – какъв е и как се явил на земята. Благословено името Му довека – първо казал пророкът, но сякаш недоволен от това, сега повтаря и добавя името на славата Му. Църквата Христова е слава Христова. Благословена е Неговата света Църква – плод на Неговите трудове, венец на Неговото унижение, дело на Неговите ръце, цвят от Неговата кръв! Благословено е и самото име на Неговата Църква – свято и спасоносно! Ще се изпълни с Неговата Църква, т.е. с Неговото дело, с Неговата слава, цялата земя. С думите си, от век във век, пророкът пророкува за безсмъртното Христово дело, т.е. за Неговата Църква. Тя ще се съзижда до края на времето, а ще се покаже цяла във вечността.                                                                             

О, братя мои, да се потрудим да вградим душата си в Църквата Христова, в това живо и безсмъртно Тяло, чийто живот е безкраен и чиято красота няма име. Да се потрудим, за да не бъдем отхвърлени като негоден и непотребен камък, запратени в бездната на вечния мрак.

О, Господи Иисусе Христе, Царю и Сине на Царя, запиши ни в книгата на живота[1] и ни помени в Твоето Небесно Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – безсмъртните (бел. прев.).

11.11.2024

11 НОЕМВРИ / 29 ОКТОМВРИ  (СТАР СТИЛ)

СВ. АНАСТАСИЯ РИМЛЯНКА

СВ. АВРАМИЙ ЗАТВОРНИК И БЛАЖЕНА МАРИЯ

Тропарь преподобномученице Анастасии Римляныне, глас 4

А́гница Твоя́, Иису́се, Анастаси́я,/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́/ и, Тебе́ и́щущи, страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся Креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди, я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя, да и живу́ с Тобо́ю;/ но, я́ко же́ртву непоро́чную, приими́ мя с любо́вию, поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами// я́ко Ми́лостив спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак преподобномученице Анастасии Римляныне, глас 3

Де́вства вода́ми очище́нна, преподо́бная,/ му́ченичества кровьми́, Анастаси́е, венча́вшися,/ подае́ши су́щим в ну́ждах неду́гов исцеле́ние и спасе́ние, приступа́ющим от се́рдца,/ кре́пость бо тебе́ подае́т Христо́с,// источа́я благода́ть приснотеку́щую.

Тропарь преподобному Авраамию затворнику, Хиданскому, глас 8

В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся е́же по о́бразу:/ прии́м бо крест, после́довал еси́ Христу́/ и, де́я, учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бне Авраа́мие, дух твой.

Кондак преподобному Авраамию затворнику, Хиданскому, глас 3

Во пло́ти, я́ко А́нгел, на земли́ яви́лся еси́,/ и поще́нием был еси́, я́ко дре́во насажде́нное,/ водо́ю воздержа́ния до́бре возрасти́вся,/ и тече́ньми твои́х слез скве́рну омы́в:// сего́ ра́ди яви́лся еси́ прия́телище Боже́ственное, Авраа́мие, Ду́ха.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Но който претърпи докрай, ще бъде спасен  (Мат. 10: 22) – е казал Господ. Вярата е единствената светлина в търпението, защото само по себе си търпението е непоносим мрак. Вярата е сияйна звезда в този мрак; вярата смекчава остротата на страданието; тя поддържа на своите крила цялата тежест на търпението. Св. Аврамий ни дава прекрасен пример на твърдост в търпението. На досадата, която му причинявал дяволът с различни изкушения и заплахи, малцина биха устояли да не оставят мястото и да се преселят на друго. Но Аврамий не щял да се пресели, та да не би злият демон да ликува, изтърпял я на мястото си и победил дявола. Епископът на тази област изпратил Аврамий да иде в едно езическо село и да се опита да приведе жителите на селото в Христовата вяра. След дълго колебание Аврамий тръгнал, като казал: „Нека бъде волята Божия, заради послушанието ще отида“. Първо съградил църква в онова село. След това строшил идолите пред лицето на селяните. Но те го набили и полумъртъв го изгонили от селото. Но той с плач молил Бога за тези хора, та Господ да отвори сърдечните им очи за познание на Христовата истина. И тъй, три години езичниците непрестанно го биели и гонели, а той непрестанно се молил за тях и не им се прогневил, „търпял с вяра като твърд камък“. И след три години, неговият труд и сълзи, прощаване и вяра били възнаградени. Изведнъж съвестта на селяните заговорила и всички вкупом отишли при Аврамий, поклонили му се и приели вярата от него.

БЕСЕДА за славата на името Божие

Благословено името на славата Му довека и цяла земя да се изпълни с Неговата слава! Амин и амин Пс. 71: 19).

Из пророческото сърце, изпълнено с благодат, се лее благодатна реч. За Царя и за Царския Син говори пророкът. За най-необикновения Цар – какъв е и как се явил на земята. Благословено името Му довека – първо казал пророкът, но сякаш недоволен от това, сега повтаря и добавя името на славата Му. Църквата Христова е слава Христова. Благословена е Неговата света Църква – плод на Неговите трудове, венец на Неговото унижение, дело на Неговите ръце, цвят от Неговата кръв! Благословено е и самото име на Неговата Църква – свято и спасоносно! Ще се изпълни с Неговата Църква, т.е. с Неговото дело, с Неговата слава, цялата земя. С думите си, от век във век, пророкът пророкува за безсмъртното Христово дело, т.е. за Неговата Църква. Тя ще се съзижда до края на времето, а ще се покаже цяла във вечността.                                                                             

О, братя мои, да се потрудим да вградим душата си в Църквата Христова, в това живо и безсмъртно Тяло, чийто живот е безкраен и чиято красота няма име. Да се потрудим, за да не бъдем отхвърлени като негоден и непотребен камък, запратени в бездната на вечния мрак.

О, Господи Иисусе Христе, Царю и Сине на Царя, запиши ни в книгата на живота[1] и ни помени в Твоето Небесно Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – безсмъртните (бел. прев.).

10.11.2025

10 НОЕМВРИ / 28 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЪЧЕНИЦИ ТЕРЕНТИЙ, НЕОНИЛА И ТЕХНИТЕ ЧЕДА

СВ. СТЕФАН САВАИТ

СВ. ДИМИТРИЙ РОСТОВСКИ

СВ. АРСЕНИЙ СРЪБСКИ

СВ. ПАРАСКЕВА

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Свети Димитрий Ростовски е бил светител със старата и истинска [свето]отеческа закалка. Той не само е писал прекрасни книги, но и със светлия си пример наставлявал своето паство. Бил голям постник и молитвеник. Бил толкова смирен, че даже и семинаристите в неговата семинария молил да се молят на Бога за него. Когато се чували ударите на часовник, отмерващ часовете, той заставал на молитва и четял „Богородице Дево, радуйся!“. Когато бил болен, което често му се случвало, той молил семинаристите всеки от тях да прочита за него по пет пъти „Отче наш“, с размишление за петте рани на Господа Иисуса Христа. Веднъж му се явила св. Варвара и с усмивка му казала: „Защо се молиш по латински?“. Т.е. защо се молел кратко. От този укор, макар и благ, той изпаднал в отчаяние. Но [св. Варвара] го окуражила, като му рекла: „Не се плаши!“. Друг път му се явил св. мъченик Орест (10 ноември), точно когато писал неговото житие, и му казал: „Аз претърпях повече мъки за Христа от тези, които си описал“. Показал му левия си хълбок и казал: „Тук съм прободен с нажежено желязо“. Показал му лявата си ръка и казал: „Тук съм разсечен“. Накрая му показал крака си над коляното и казал: „А това е отсечено с коса“. Св. Димитрий размишлявал кой е този Орест и дали не е онзи от Петочислениците (13 декември), но светецът прочел мислите му и рекъл: „Не съм онзи от Петочислениците, а този, чието житие пишеш сега“.

БЕСЕДА за молитвата за спасение на душата от тинята

Спаси ме от праха, за да не затъна (Пс. 68: 15).[1]
 

С прах, братя, е покрита нашата душа и кола от прах е дадена за служба на нашата душа. Да не затъне душа ни в праха! Да не се зароби на праха! Да не угасне живата искра от праха на гроба! Твърде широко е полето, покрито със земен прах, което ни привлича към себе си, ала още по-широко и неизмеримо е духовното царство, което нарича нашата душа своя сродница. По земния прах наистина сме сродни със земята, ала по душа се родеем с небето. Живеем във временни колиби и сме войници в преносими палатки. Господи, спаси ме от прахаТъй се моли каещият се цар, който най-напред се предал на праха, докато не видял, че прахът влече в бездънна пропаст. Прах е човешкото тяло със своите мечтания; прах са и всички зли хора, които воюват против праведника; прах са и демоните със своите страхотии. От всичкия този прах Господ да ни спаси. Само Той може това. А ние да се потрудим, първо на първо, да видим неприятеля в самите себе си, неприятеля, който привлича и останалите неприятели. Най-голямата беда на грешника е от това, че неволно и несъзнателно самият той е съюзник на своите врагове против себе си. А праведникът е укрепил своята душа в Бога и в Царството Божие и не се плаши; първо, не се бои от себе си, па после не се плаши и от другите свои неприятели. Не се бои, защото не е съюзник нито ятак на неприятелите на своята душа. Затова не могат нищо да му сторят, нито хората, нито демоните. Негов съюзник е Бог и Божиите ангели са му защитници – какво може [да му стори] човек, какво може демонът, какво – всичкият земен прах?

О, Господи Боже наш, триипостасни и единен, Който си вдъхнал жива душа в праха на нашите тела, по Твоята милост ни спаси, за да не потънем. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В синодалния превод на български е – извади ме из тинята, за да не затъна (бел. прев.).

09.11.2025

9 НОЕМВРИ / 27 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЪЧЕНИК НЕСТОР

СВ. ДИМИТРИЙ БАСАРБОВСКИ

Тропарь мученику Нестору Солунскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Не́стор,/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́ Бо́га на́шего,/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости:/ того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Нестору Солунскому, глас 2

Страда́льчествовав до́бре, безсме́ртную сла́ву насле́довал еси́ ны́не,/ я́ко во́ин изря́дный Влады́ки был еси́, моли́твами Дими́трия му́ченика:// с ним у́бо, Не́сторе му́дре, моля́ не преста́й о всех нас.

Ин кондак мученику Нестору Солунскому, глас 4

Благоче́стия непобеди́маго во́ина/ и и́стине согла́сника и ору́жника/ вси по достоя́нию восхва́лим Не́стора вели́каго днесь/ и к нему́ возопие́м:// моли́ Христа́ Бо́га о всех нас.

Тропар на св. Димитрий Басарбовски

На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси, защото, поел кръст, си последвал Христа; и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна, а да се грижи за безсмъртната душа. Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни Димитре, твоят дух.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Чудо на св. Димитрий Солунски. Че светиите Божии живеят на небесата, облечени във велика слава и сила, православните християни го знаят не по някакво свое умуване, а от истинската помощ и явяване на светците. Понякога те се явяват [по начин, по който] човек ги вижда и чува, понякога само ги вижда или само ги чува, а понякога невидимо и без думи те влияят на нашите  мисли, на нашето състояние и върху делата ни. Между многото чудеса на св. Димитрий е забележително и следното. В храма на св. Димитрий в Солун бил назначен за църковен служител един младеж на име Онисифор. Неговото главно задължение било да води сметките за свещите и кандилата. Този младеж започнал да краде свещи, да ги носи вкъщи и после пак да ги продава. Явил му се св. Димитрий и му казал: „Брате Онисифоре, не ми е угодно това, което вършиш, защото крадеш свещи и с това вредиш на другите, а най-вече на себе си; откажи се от  това и се покай“. Онисифор се уплашил и засрамил, и за някое време спрял да краде свещи. Но по-късно забравил и отново започнал да краде. Една сутрин някакъв виден човек донесъл големи свещи, запалил ги на гроба на светеца, помолил се и си излязъл. Онисифор пристъпил към свещите и протегнал ръка с намерение да ги вземе. Но в това време чул глас като гръм: „Пак ли почваш?“. Като  поразен от мълния , Онисифор паднал на земята и изгубил съзнание. Надошли хора, вдигнали го и той постепенно, като дошъл на себе си, разказал всичко, което му се случило. Всички се ужасили и прославили Бога.

БЕСЕДА за ревността по Божия дом

Защото ревността за Твоя дом ме яде и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене (Пс. 68: 9).

Небесата са дом Божий. Църквата Божия е дом Божий. Телата на вярващите човеци са дом Божий. Там, където е Бог, там е домът Божий; а където е домът Божий, там е и светинята. [Когато] хората безчестят светинята, царственият пророк се гневи и гори от ревност. Всички хули към светинята Божия той приема на себе си и те падат върху него като огън, който все повече разпалва ревността му. Хората безчестят светинята, като не вярват и отричат онова, което сам Бог е открил  на човеците за тяхното спасение. Когато хората се противят на истината, или като еретически изопачават истината, или като своеволно съдят по плътския си разум за своя Христос Господ, или като се съмняват в [съществуването на] ангелите и светиите, в Съда и безсмъртното Царство Христово, и във вечните мъки на неразкаялите се грешници, във всички тези и подобни случаи разбойнически нападат Божия дом и безчестят светинята на дома Божий. Тогава в праведното сърце се надига ревност против богоборството и богохулството. Също така хората нападат светинята на Божия дом, като се отнасят недостойно спрямо Църквата Божия, когато немарят за църковните наредби, лениво изпълняват църковните заповеди и злобно се отнасят към църковните служители. И тогава в праведното и набожно сърце се разпалва ревност за светинята на Божия дом. Накрая и унижението на човешкото тяло, отдаването на страстите, служенето на греховете, грабежите, грубостта, пиянството и други зли дела – всичко това е нападение на светинята на Божия дом, всичко това е богохулство и човекохулство. И отново се надига ревността на ревнителя за светинята, и свети пред хората като небесен пламък. О, братя мои, да се поучим от Христовата ревност за светинята на Божия дом (Иоан 2: 17), и от ревността на апостолите и светите отци на нашата Православна Църква. Да ревнуваме за нашето спасение повече, отколкото дяволът денонощно ревнува за нашата гибел.                                                                   

О, Господи Иисусе Христе, пример на ревност за светинята, дай и нам една искра от Твоята ревност, та като ревнуваме, да заприличаме на Тебе и да се спасим чрез Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

08.11.2025

 8 НОЕМВРИ / 26 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

 СВ. ДИМИТРИЙ СОЛУНСКИ

Тропарь великомученику Димитрию Солунскому, глас 3

Вели́ка обpе́те в беда́х/ тя побо́pника вселе́нная, стpастоте́pпче,/ язы́ки побежда́юща./ Я́коже у́бо Ли́еву низложи́л еси гоpды́ню,/ и на по́двиг деpзнове́нна сотвоpи́в Не́стоpа,/ та́ко, свя́те Дими́тpие,/ Хpисту́ Бо́гу моли́ся// даpова́ти нам ве́лию ми́лость.

Кондак великомученику Димитрию Солунскому, глас 2

Крове́й твои́х струя́ми, Дими́трие,/ Це́рковь Бог обагри́,/ да́вый тебе́ кре́пость непобеди́мую,/ и соблюда́я град твой невреди́м:// того́ бо еси́ утвержде́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Чудо на св. Димитрий Солунски. Св. Димитрий  приживе бил солунски воевода, останал такъв и след смъртта си. Неговото присъствие в Солун хората са усещали особено по време на големи нещастия. Той защитавал града, отклонявал бедите, отблъсвал завоевателите и помагал на всеки, призовал неговото име. Ето един чуден случай [за проявата] на неговата необикновена помощ на хора в беда. Веднъж варварите нападнали Солун, но не успели да го превземат. Разгневени от това, те подпалили цялата околност и отвели в робство две хубави девойки, които подарили на своя княз. Девойките умеели добре да бродират. Князът, като видял някои техни ръчни изработки, им казал: „Слушал съм, че по вашите земи има велик Бог – Димитрий, че той прави големи чудеса, избродирайте ми на платно неговия образ“. Девойките му отговорили, че Димитрий не е Бог, а Божий служител и помощник на християните, и първом отказали да бродират образа на светеца, но князът, като ги заплашил със смърт, сторили заповяданото и до деня на св. Димитрий завършили работата. В навечерието на празника, значи, и двете гледали своята бродерия и плачели заради това, че този празник ще прекарат в робство, и второ, че избродирания образ на своя най-скъп светия, трябвало да дадат на нечестивия варварин. Двете девойки се молели на св. Димитрий да им прости. Тогава се появил св. Димитрий и взел двете девойки, както някога ангел [взел] пророк Авакум, пренесъл ги в Солун и ги поставил в своя храм. В църквата се служило всенощно бдение и имало твърде много народ. Като разбрал [народът] за чудесното спасение на тези християнски девойки, всички прославили Бога и Неговият велик служител и воевода св. Димитрий.

БЕСЕДА за сърцето готово за Бога

Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми (Пс. 57: 7).

Блазе на онзи, братя, който може да каже тези думи на своя Господ! Блажен е онзи, чието сърце е готово да следва волята Божия. В това е и готовността на човешкото сърце, радостно да следва Божията воля, без да се смущава от никакви свои помисли и желания. Покаялият се [впоследствие] цар Давид първо вървял след своите греховни мисли и желания и бил като ладия в бурно море. Но като видял, че бурята ще го потопи, обърнал се към Бога с велико покаяние и плач, и предал ладията на своя живот напълно в ръцете Божии. Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми! – възкликнал той с велик душевен мир, защото знаел, че е предал душата си в ръцете на най-вещия Кормчия. Беснее ли пак буря, напират ли ветрове и вълни, той не се плаши, защото е уверен, че нищо не може да разбие неговата ладия, и че безопасно ще доплава в тихо пристанище. Готово сърце означава сърце, освободено от всички светски желания и мечтания и изпълнено единствено със стремеж към Бога и любов към Бога. Готово сърце означава сърце,  излекувано от всяко безспокойство, грижа и страх, и утешено и окуражено с присъствието [в него] на Божията благодат. Ще пея и ще славя. Тъй продължава псалмопевецът. И това показва колко наистина е готово неговото сърце. Именно, той не се гордее с царската си слава, а я отнася към Бога. Той се понизил пред Бога докрай[1], цялото му услаждане е да величае и прославя Бога. Неговата лична слава само му дава повод за прославяне на неговия преславен Бог. О, братя мои, да се потрудим, та и нашето сърце скоро да е готово пред Бога – готово да чуе Божията реч, готово да следва волята Божия, готово да прослави живия Бог.

О, Господи Боже, Сътворителю наш безсмъртни, помогни ни да приготвим нашето сърце, та да бъде съсъд на Твоята животворна благодат. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – до нищо (бел. прев.).

07.11.2025

7 НОЕМВРИ / 25 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЪЧЕНИЦИ МАРКИАН И МАРТИРИЙ

СВ. ТАВИТА

Тропарь мученикам Маркиану и Мартирию, глас 1

Му́ченик дво́ица единонра́вная,/ Маркиа́н с Марти́рием сла́вным, А́риево нече́стие разруши́ша/ и Соприсносу́щна Сы́на Отцу́ и Ду́хови ве́ровати научи́ша,/ Па́влу повину́ющеся и́стинных повеле́ний учи́телю,/ те́мже мече́м убие́ни, умро́ша;/ и при́сно со Христо́м живу́ще,/ о нас Того́ мо́лят// спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Маркиану и Мартирию, глас 4

Подви́гшеся до́бре от младе́нства,/ Маркиа́не с му́дрым Марти́рием,/ отсту́пника А́рия низложи́сте,/ невре́дно сохра́нше Правосла́вную ве́ру,/ Па́влу после́дующе, му́дрому учи́телю,/ те́мже с ним обрето́сте живо́т,// я́ко Тро́ицы побо́рницы изря́днейшии.

Тропарь праведной Тавифе Иоппийской, глас 4

Днесь ве́ра Христо́ва утвержда́ется ка́менем ве́ры,/ и ликовству́ет в весе́лии Иоппи́я,/ псало́мски славосло́вят Жизнода́вца Сы́на Бо́жия ве́рнии,/ ви́дяще соверша́емо ве́лие чу́до:/ первоверхо́вный апо́стол глаго́лет,/ и уме́ршая востае́т от гро́ба,/ ю́же Низложи́тель сме́рти да́рует Це́ркви,/ да украша́ются во о́браз ея́ доброде́тельми лю́ди./ Прииди́те у́бо, христиа́не,/ принесе́м ко святе́й моле́ния на́ша:/ блаже́нная Тави́фо и милосе́рдная,/ вознеси́ на́ша воздыха́ния Пресвяте́й Тро́ице,/ и моли́ся со дерзнове́нием,/ да сы́нове све́та Преве́чнаго бу́дем,/ да сподо́бимся Бо́жия ми́лости,/ да пребыва́ем в любви́ Боже́ственней,// и да ца́рствует мир во вселе́нней.

Кондак праведной Тавифе Иоппийской, глас 4

Ужаса́хуся Иоппи́йстии лю́дие, и дивля́хуся А́нгели Бо́жии,/ егда́ Исцели́вый Енне́я воззва́ от ме́ртвых се́рну нарица́емую, милосе́рдием преукра́шенную,/ о не́йже к нему́ взыва́ху вдови́цы неиму́щия./ И ны́не, Тави́фо блаже́нная, услы́ши моли́твы на́ша, к тебе́ приноси́мыя,/ и испроси́ у вся́ческих благ Пода́теля ми́лости и щедро́ты ве́рным Его́,/ да блажа́ще тя, вопие́м ти:// ра́дуйся, доброде́тели нас науча́ющая.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Покрай другите тайнствени усещания[1] от духовния свят светците са имали и усет за благоуханието на добрите дела и за смрадта от нечистите духове. При всяка проява на светли и чисти духове се разливало животворно благоухание а при всяка поява на тъмните нечисти духове с разнасяла задушаваща и непоносима смрад. Според смрадта [когато тя се разнасяла] светиите можели да узнават от каква страст е обзет даден човек. Така св. Ефтимий Велики усетил смрадта от блудната страст на някой си монах Емилиан от лаврата на св. Теоктист. Отивайки веднъж на утреня, Евтимий минал покрай килията на Емилиан и усетил смрадта на блудния демон. Емилиан не вършел никакъв грях, освен това дето в този момент имал блудни помисли, нявявани в сърцето му от нечистия демон. И светията усетил присъствието на този демон край този монах. Още по-чудна сила на това усещане се проявила веднъж при св. Иларион Велики. Някой си човек, скъперник и сребролюбец, бил пратил нещо от своите зеленчуци. Когато ги поставили пред Иларион да хапне, светецът рекъл: „Махнете ги оттук, не мога да търпя смрадта, която излиза от този зеленчук! Нима не чувствате как смърди на скъперничество?“. Когато братята се зачудили на тези думи, Иларион им рекъл да занесат зеленчуците на воловете и ще видят, че воловете няма да ги ядат. Исихий, Иларионов ученик, занесъл зеленчуците и ги сложил пред воловете. Воловете само ги помирисали и, ревейки, отвърнали глави.

БЕСЕДА за бягството от света и пребиваването в пустинята

Далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята.(Пс. 54: 7).
 

От кого, братя, пророкът избягал в пустинята? От злите неприятели, от страстите и суетата. Защо избягал в пустинята? Защото това е начин за победа над злите неприятели, над страстите и над светската суета. Малко са тези, дето искат[2] пустинята, затова е избягал там. Хората се борят за градове и земя, за власт и богатство, а не за пустинята. И вътрешните врагове на човека, страстите и суетата, в градовете непрестанно се разпалват с нов огън, докато в пустинята угасват и изчезват. Смъртни ужаси ме нападнаха – казва пророкът преди това. И това е причина да бяга в пустинята. Трябвало да подготви душата си за другия свят, за срещата с Бога. Даже и царят не може да избяга от смъртта, нито може да избяга от съда. Живеейки в разкош и непрестанно веселие, човек наистина е като замаян[3] от питиетата на този свят. Но сред разкоша и веселието мисълта за смъртта ще го изтръгне и пробуди. Ах, трябва да се мре! Този свят трябва да се остави! Пред Бога и пред ангелите трябва да се застане! Къде ми е душата? Къде ми са делата? С какво ще си отида от този свят и с какво ще отида на онзи свят? Хиляди и хиляди са онези, които са се пробуждали с такова питане от греховния сън, бягали са в пустинята, та ден и нощ да изправят душата си и да чистят своето сърце с покаяние, пост, молитва, бдение и останалите доказани средства, с които човек убива страха от смъртта и се осиновява от Бога.

О, Господи Иисусе Христе, Наставниче наш премъдри и преблаги, Който и сам Ти си се отдалечавал понякога от хората в усамотение, помогни ни да съберем душата си и да се подготвим за Твоето пресветло Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – наблюдения (бел. прев.).

[2] В ориг. – грабят (бел. прев.).

[3] В ориг. – приспан (бел. прев.).

06.11.2025

6 НОЕМВРИ / 24 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „РАДОСТ НА ВСИЧКИ СКЪРБЯЩИ“

СВ. АРЕТА И ДР. С НЕГО

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Всех скорбящих Радость», глас 4

К Богоро́дице приле́жно ны́не притеце́м,/ гре́шнии и смире́ннии, и припаде́м,/ в покая́нии зову́ще из глубины́ души́:/ Влады́чице, помози́, на ны милосе́рдовавши,/ потщи́ся, погиба́ем от мно́жества прегреше́ний./ Не отврати́ Твоя́ рабы́ тщи,// Тя бо и еди́ну наде́жду и́мамы.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Всех скорбящих Радость», глас 6

Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Влады́чице./ Ты нам помози́:/ на Тебе́ наде́емся и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.

Тропарь мученику Арефе Негранскому и иже с ним, глас 1

Му́жествовавше во Христе́ проти́ву безбо́жнаго царя́,/ му́ченицы святи́и,/ и того́ неве́рие иуде́йское во Христа́ обличи́вше,/ прия́ша мук томле́ние и глава́м усече́ние;/ тем восхвали́ша тя А́нгели,/ и ве́рных ро́ди тя прославля́ют, Аре́фо,/ и пострада́вших с тобо́ю,// я́ко моля́щихся при́сно о душа́х на́ших.

Кондак мученику Арефе Негранскому и иже с ним, глас 4

Весе́лия хода́тай нам наста́/ светоно́сный днесь страстоте́рпец пра́здник,// его́же соверша́юще, сла́вим в Вы́шних Су́щаго Го́спода.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Когато свещено лице върши беззаконие, го настига много по-тежко наказание, отколкото ако такова беззаконие върши обикновен мирянин, който е по-малко посветен в тайните на Божията воля. Св. Арета бил монах в Печерския манастир, но бил много сребролюбив. В килията си натрупал голямо богатство, от което на никого не давал и копейка[1]. Но веднъж се разболял твърде тежко и видял наяве как дяволите отнемат душата му от ангелите, викайки: „Наш е, наш е!“, изтъквайки за доказателство Аретовото сребролюбие и коравосърдечие. Като оздравял от болестта, Арета изправил своя живот и оттогава имал всички земни блага за нищо. Човеколюбивият Бог му простил и впоследствие му дал голяма благодат. Един монах от манастира, където се упокоил блаженият цар Елезвой, навикнал често да се отбива в кръчмата, там се напивал, та чак безчинствал и с жени. Веднъж, през деня, като се връщал от кръчмата, го нападнала страшно голяма змия, и го подгонила по петите. В голямата си мъка и притеснение монахът извикал: „Заради [молитвите на] на свети праведни Елизвой, отстъпи от мене!“. И змията изведнъж спряла. А монахът чул как змията проговорила с човешки глас: „Ангел Божий ми заповяда да те ухапя заради твоята сквернота, защото си обещал да служиш на Господа в чистота, а сега омърсяваш своето тяло и гневиш Светия Дух“. Монахът се заклел повече никак да не съгрешава, върнал се в манастира и до смъртта си повече не съгрешавал. Така Бог, по молитвите на св. цар Елезвой, го наказал и помилвал.

БЕСЕДА за явното пришествие на Бога

 Иде нашият Бог, и не в безмълвие (Пс. 49: 3).

Различно е призванието на съдията от призванието на воеводата. Воеводата не се разкрива веднага пред неприятеля, а оставя неприятеля да съди за него, както си иска; защото за воеводата е важна победата. Съдията пък веднага се показва на онези, които ще съди. Различно е и призванието на учителя от призванието на съдията. За учителя е важно да научи своите възпитаници; затова той често пъти слиза на нивото на своите възпитаници, и им говори като техен приятел. Съдията пък трябва от началото до края да бъде пред съдените като съдия и нищо друго. Друго е и призванието на лекаря от призванието на съдията; и различието в тези две призвания е толкова очевидно, колкото и в първите два случая. Бог, братя, се явил на света в човешка плът; явил се е като воевода, като учител и като лекар. Но още не се е явил на света като съдия. В първия случай Той премълчал да каже явно за Своето най-високо достойнство, а оставил неприятелите, възпитаниците и болните да съдят за Него, както си искат[2]. Който правилно е преценил, той Го познал като Бог, скрит в човешко тяло, и по думите, и по делата, и по човеколюбието, по небесните знамения при Неговото Рождество, при разпятието, при Възкресението и при Възнесението. Но комуто умът бил помрачен от някаква злобна страст, не успял да Го познае, нито признае за Бог. Ала когато дойде като Съдия, тогава никой няма повече да Го пита: „Ти ли Си?“, нито пък, „Кой Си Ти?“ – всички на мига ще разберат, че наистина е Той. Пред Него ще тръбят ангели; на небето ще сияе Неговият Кръст, пред Него ще гори огън и голяма буря ще се вижда около Него. Тогава и вярващ и невярващ, праведник и грешник ще погледнат и познаят [Него] – Съдията. Тогава ще се зарадват само онези, които по-напред са Го узнали като Бог – в пещерата и на Кръста. Ще се зарадват наистина онези, които в Съдията ще познаят Онзи, с Когото [заедно] са воювали, от Когото са се научили и от Когото са излекувани.

О, Спасителю преславни, помилуй нас и ни изправи преди Твоето пришествие. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – една лепта (бел. прев.).

[2] В ориг. – знаят (бел. прев.).

05.11.2025

5 НОЕМВРИ / 23 ОКТОМВРИ  (СТАР СТИЛ)

СВ. АПОСТОЛ ИАКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН

Тропарь апостолу Иакову, брату Господню по плоти, глас 2

Я́ко Госпо́день учени́к, восприя́л еси́ пра́ведне, Ева́нгелие,/ я́ко му́ченик, и́маши е́же неопи́санное,/ дерзнове́ние я́ко бра́т Бо́жий,/ е́же моли́тися, я́ко иера́рх:// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шиМ.

Кондак апостолу Иакову, брату Господню по плоти, глас 4

О́тчее Единоро́дное Бог Сло́во,/ прише́дшее к нам в после́дняя дни,/ Иа́кове Боже́ственне,/ пе́рваго тя показа́ Иерусали́млян па́стыря и учи́теля/ и ве́рнаго строи́теля та́инств духо́вных:// те́мже тя вси́ чти́м, апо́столе.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 ОКТОМВРИ

Разсъждение

От Бога е благодатта, а от нас – трудът. Нека никой, значи, да не мисли, че апостолите са се осланяли на богодадената благодат, и че им е било лесно, и без труд са извършили своето велико дело в света. Не казва ли апостол ПавелНо изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана (I Корн.9: 27)? И още на друго място не говори ли, че прекарал живота си в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота (II Корн.11:26 – 27)? Св. апостол Иаков се хранил само с хляб и то не до насита; спал твърде малко, а нощите прекарвал в молитва. От коленопреклонните молитви чак кожата на колената му се втвърдила като кожа на камила. Този брат Господен се молил не само за Църквата, в която бил предстоятел[1], а и за целия свят. И когато бил блъснат от злобните евреи от храмовия покрив така, че цял се потрошил, светият апостол не забравил нито за миг длъжността си към Бога и хората. Събрал последни сили, застанал на колене, издигнал ръце към небето и се помолил усърдно на Бога, казвайки: „Господи, прости им този грях, защото не знаят какво правят.“. Докато той се молел така, злобните иудеи от всички страни го замеряли с камъни. Виждайки това, един от Рихавовите синове извикал: „Престанете! Какво правите? Праведникът се моли за вас, а вие го убивате!“. Но този вик на една състрадателна душа не успял да спре злобните кръвници да не убият Божия светец. Значи, апостолите не се уповавали само на благодатта, а към голямата благодат полагали свръхчовешки труд, за да се покажат достойни за Божията благодат.

БЕСЕДА за красотата на царската дъщеря

Всичката слава на царската дъщеря е вътре (Пс. 44: 14).
 

Църквата Божия е Царската дъщеря. Колкото и да е външно бедна и неугледна за плътското око, гонена и унижавана, тя вътре е изпълнена с царски блясък и благолепие. Царят сътворява красотата на Царската дъщеря. Онзи, който Е най-прекрасният от синовете човечески. Църквата е като одежда Христова; Христос живее в нея. Никаква външна хубост не може да се мери с вътрешната красота, т.е. с Христовата красота. [И] Пресвета Богородица е Царска дъщеря. Облечена е в златовезана одежда. Това са добродетелите на нейната душа. А че под одежди се разбират добродетелите, е ясно от притчата за сватбата на Царския Син. Човекът, който не бил облечен в сватбарска премяна, бил изгонен от Царската трапеза и наказан [осъден] (Мат. 22:11). Истинската вяра в Бога – това е била златната одежда на Пресветата Дева, а девството, кротостта, милосърдието, светостта, молитвеността, предаността на Божията воля и всички останали добродетели са били като шевици на тази златна одежда. Но цялата нейна красота е сътворена от Христос Господ, скрит в Нея и роден от Нея. И душата на всеки вярващ християнин е като царска дъщеря. Цялата красота на тази  душа е в Христа и от ХристаКойто е вътре в душата. Душата пък без Христа – Слънцето на Правдата, е в мрак, без лице и красота, както, ако цялата вселена, без материалното слънце би била без лице и красота.

О, Господи велики и благий, Боже наш истински и Промислителю наш човеколюбиви, помогни ни да се облечем в одеждата на добродетелите, та да не се окажем голи на Твоя Страшен Съд. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – управлявал (бел. прев.).

04.11.2025

4 НОЕМВРИ / 22 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „КАЗАНСКА“,  „ЯКОБЩАДСКА“ И „АНДРОНИКОВСКА“

СВ. АВЕРКИЙ, ЕП. ИЕРАПОЛСКИ

СВ. СЕДЕМ ОТРОЦИ ЕФЕСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Казанской», глас 4

Засту́пнице усе́рдная,/ Ма́ти Го́спода Вы́шняго,/ за всех мо́лиши Сы́на Твоего́ Христа́ Бо́га на́шего,/ и всем твори́ши спасти́ся,/ в держа́вный Твой покро́в прибега́ющим./ Всех нас заступи́, о Госпоже́ Цари́це и Влады́чице,/ и́же в напа́стех и в ско́рбех, и в боле́знех обремене́нных грехи́ мно́гими,/ предстоя́щих и моля́щихся Тебе́ умиле́нною душе́ю/ и сокруше́нным се́рдцем,/ пред пречи́стым Твои́м о́бразом со слеза́ми,/ и невозвра́тно наде́жду иму́щих на Тя,/ избавле́ния всех зол,/ всем поле́зная да́руй,/ и вся спаси́, Богоро́дице Де́во:// Ты бо еси́ Боже́ственный покро́в рабо́м Твои́м.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Казанской», глас 8

Притеце́м, лю́дие, к ти́хому сему́ и до́брому приста́нищу,/ ско́рой Помо́щнице, гото́вому и те́плому спасе́нию, покро́ву Де́вы,/ ускори́м на моли́тву и потщи́мся на покая́ние:/ источа́ет бо нам неоску́дныя ми́лости Пречи́стая Богоро́дица,/ предваря́ет на по́мощь, и избавля́ет от вели́ких бед и зол// благонра́вныя и богобоя́щияся рабы́ Своя́.

Тропарь равноапостольному Аверкию, епископу Иерапольскому , глас 4

И́стины пропове́дник и чудотво́рец ди́вен показа́лся еси́,/ сиро́т оте́ц и ни́щих засту́пник,/ бо́дрый па́стырь слове́снаго ста́да, бесо́м стра́шен,/ всех у́бо от тех нападе́ний заступа́й, вопию́щих ти:/ Аве́ркие о́тче наш,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак равноапостольному Аверкию, епископу Иерапольскому , глас 8

Я́ко свяще́нника превели́каго и апо́столов совсе́льника,/ Це́рковь почита́ет тя, вся ве́рных, Аве́ркие:/ ю́же твои́ми моли́твами соблюда́й, блаже́нне,/ непобеди́му и необурева́ему от вся́кия е́реси, и нескве́рну,// я́ко приснопа́мятный.

Тропарь семи отрокам Ефесским, глас 4

Ве́лия ве́ры чудесе́,/ в пеще́ре, я́ко в черто́зе ца́рском,/ святи́и седмь о́троцы пребы́ша,/ и умро́ша без тли,/ и по мно́зех вре́менех воста́ша, я́ко от сна,/ во увере́ние воскресе́ния всех челове́ков.// Тех моли́твами, Христе́ Бо́же, поми́луй нас.

Ин тропарь семи отрокам Ефесским, глас 8

Благоче́стия пропове́дники и Воскресе́ния уме́рших изобрази́тели,/ Це́ркви столпы́ седмочи́сленныя,/ о́троки всеблаже́нныя пе́сньми восхва́лим:/ ти́и бо по мно́гих ле́тех нетле́ния, а́ки от сна воста́вше,// всем возвести́ша я́ве ме́ртвых воста́ние.

Кондак семи отрокам Ефесским, глас 4

Ми́ра су́щая тле́нная презре́вше,/ и нетле́нныя да́ры прие́мше,/ уме́рше, кроме́ тле́ния пребы́ша./ Те́мже востаю́т по мно́гих ле́тех,/ все погре́бше лю́тых неве́рие,// я́же во хвале́нии днесь, ве́рнии, восхваля́юще, Христа́ воспои́м.

Ин кондак семи отрокам Ефесским, глас 4

Просла́вивый на земли́ святы́я Твоя́/ пре́жде втора́го и стра́шнаго прише́ствия Твоего́, Христе́,/ пресла́вным воста́нием отроко́в/ показа́л еси́ Воскресе́ние неве́дящим е́,/ нетле́нна одея́ния и телеса́ яви́в,/ и царя́ уве́рил еси́ вопи́ти:// вои́стинну есть ме́ртвых воста́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Колкото е удивителна строгостта на светите хора към себе си, също толкова е удивително тяхното милосърдие към другите. Отсъствие на самолюбие, но загриженост за другите. Св. Иларион, нямайки с какво да заплати плаването до Сицилия, предложил на корабовладелеца своето Евангелие, което той на младини преписал със собствената си ръка. Когато пък изцелил някой си княз от нечист дух, князът пожелал да му подари десет литра[1] злато. Светията не приел златото, показал на княза един ечемичен хляб и казал: „Който се храни с такъв хляб, гледа на златото като на кал!“. А когато хората го молили да им изпроси с молитва дъжд, или да ги избави от наводнение, или от отровна[2] змия, тогава св. Иларион се отзовавал и им помагал с молитвата си. Така постъпил и св. Аверкий. Виждайки много народ в мъки и болести, той коленичил на едно място и се помолил на Бога да отвори извор с топла лековита вода, та да може всички страдащи[3] да се лекуват и да прославят Бога. И Бог със Своята сила отворил на това място извор с топла вода. А когато св. Аверкий излекувал царската дъщеря от лудост, царят му предложил много злато, сребро и други подаръци. А светецът рекъл на царя: „На онзи, който смята хляба и водата за царски обед, не му трябва богатство“. Не желаейки нищо за себе си, Аверкий помолил царя да стори две благодеяния на неговото паство в Иарапол, а именно – да направи баня над онази лековита вода и всяка година да дава достатъчно количество пшеница на бедните иараполски граждани. Царят се съгласил и изпълнил молбата на светията.

БЕСЕДА за Христовата красота, надвишаваща всяка красота

Ти си най-прекрасният от синовете човечески (Пс. 44: 3).

Свещеното Писание не придава някаква особена цена на телесната хубост, както изобщо и на нищо преходно. Затова всеки читател на Свещеното Писание трябва да е достатъчно внимателен и мъдър, за да разбере, че похвалата за телесната хубост се отнася за духа и духовната полза. Несъмнено духовната красота дава някаква чудна привлекателност и на най-нестройното тяло, както и грозната душа прави отвратително и най-стройното тяло. Пророк Давид изрича добро слово и говори на своя Цар, Христос Господ: Ти си най-прекрасният от синовете човечески. Господ сам е сътворил телесния си вид[4] такъв, какъвто Той желаел. Ако е искал да се яви в света като най-красивия човек между синовете човешки, Той е можел да го стори. Но ние нямаме в Евангелието и намек за това Той с външността[5] си да е привличал хората към Себе Си и с телесна красота[6] да е влияел на хората. Самият Той е казал: Плътта нищо не ползва (Ин.6: 63). Ясно е, че Давид не говори за телесната красота на Царя Христос, а за Неговата духовна и божествена красота. Това, впрочем, веднага се вижда от следващите слова на Псалмопевеца: Благодат се изля от Твоите уста. Ненадминатата красота на Божия Син не е, значи, в очертанията и изгледа на Неговата уста, а в изобилната благодат, която се излива от устата Му. Ние Го видяхме и в Него нямаше изглед – отново Исаия говори за Христа (Ис. 52: 2). Как, значи, да се съгласува Исаия с Давид? Съвсем лесно – Давид говори за Христовата вътрешна красота, а Исаия за Христовото външно унижено състояние. Не Го видяхме като цар и богаташ – иска да каже Исаия, – а Го видяхме като слуга и страдалец.

О, Господи Иисусе Христе, за нас Ти си по-красив от всички хора и ангели – слава на безсмъртната и неувяхваща Твоя красота. Молим ти се, поправи, Господи благий, поправи грозотата на нашите повредени от греха души. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1]   Древна мярка за тежина. Подобно на таланта, мината и други подобни единици, различавала се е исторически и географски. Затова в превода думата е запазена. Иде реч за огромно количество злато.

[2]  В ориг. – зла (бел. прев.).

[3]  В ориг. – нещастници (бел. прев.).

[4]  В ориг. – телесното си наметало (бел. прев.).

[5]  В ориг. – тялото (бел. прев.).

[6] В ориг – стройност (бел. прев.).