Ден
Ден



20 ЮЛИ / 7 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)
ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВЛАХЕРНСКА“
СВ. ТОМА МАЛЕИН
СВ. АКАКИЙ СИНАЙСКИ
Тропарь преподобным Акакию Синайскому и Фоме, иже в Малеи, глас 1
Свети́ла богосия́нная ми́ру/ и и́ноков одушевле́нныя зари́,/ Фома́ чудесы́, Ака́кий же послуша́нием,/ возсия́сте све́тло;/ сих, я́ко иму́щих дерзнове́ние к Бо́гу,/ моли́твами во бра́нех посо́бствовати мо́лим,/ да про́сят от Христа́ Бо́га дарова́ти проще́ние согреше́ний// чту́щим их святу́ю па́мять.
Кондак преподобному Фоме, иже в Малеи, глас 4
Ве́лию побе́ду му́жески показа́л еси́,/ отону́дуже Боже́ственною любо́вию разгоре́вся,/ царя́ тле́ннаго и вся кра́сная преоби́дел еси́,/ на горе́ Мале́стей вселе́ние соверши́в,/ от нея́же в Небе́сная/ возше́л еси́ к Царю́ царе́й, Фомо́,// моли́ непреста́нно о всех нас.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 ЮНИ
Разсъждение
Светиите имат твърде изострена съвест. Онова, което обикновените хора смятат за дребен грях, светиите го смятат за голямо престъпление. За авва Даниил се разказва, че три пъти са го залавяли разбойници и са го отвеждали в гората. Два пъти щастливо се спасявал от робство, а третия път, като искал да избяга, ударил с камък един от тях [от разбойниците], убил го и избягал. Това убийство легнало на съвестта му като тежко олово. В недоумение какво да стори, отишъл при Александрийския патриарх Тимотей, изповядал се и поискал съвет. Патриархът го утешил и го освободил от всякаква епитимия. Но неговата съвест го гризяла и той отишъл при папата в Рим. Папата му казал същото, каквото и патриарх Тимотей. Останал недоволен, Даниил посетил поред и останалите патриарси – в Цариград, Антиохия и Иерусалим – изповядайки се пред всички и търсейки съвет. Но не бил удовлетворен. Тогава се върнал в Александрия и се признал пред властите за убиец. Властта го арестувала. Като бил съден пред княза, Данаиил разказал всичко и помолил самият той да бъде убит, та да спаси душата си от вечния огън. Князът се зачудил на всичко това и му казал: „Иди си, отче, и се моли Богу за мене, па макар и още седем други да убиеш!“. Недоволен и от това, Даниил се решил да вземе един прокажен човек, отнесъл го в килията си и му служил до смъртта му, и когато онзи умрял, прибрал друг. Постъпил така и по този начин успокоил съвестта си.
БЕСЕДА за подражанието на мравката
Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър (Пртч. Сол. 6: 6).
Волята на Твореца, Който ни е пратил в този свят, е да се трудим, докато сме в света. Сам Господ Иисус е заповядал: Работете и бодърствайте! Той хвали онези, които умножават талантите, и осъжда ленивците, които заравят своите таланти. Своето време на земята той нарича служение и казва, че не е дошъл да му служат, а Той да служи. Той посочва за пример Своя небесен Отец и казва: Моят Отец досега работи и Аз работя. Ходете, докле имате светлината – заповядва на Своите ученици.
О, страшен срам за човека е, когато му се посочва като пример на усърдие мравката – една безсловесна твар! Но щом човекът не умее да се поучи на усърдие от Бога, необходимо е да бъде пратен при мравката, та поне от нея да се поучи. Мравката работи през цялото лято и приготвя зимнина за себе си. Подготвяме ли се и ние, братя, зимнина, която ще отворим и покажем след смъртта? Да не застанем с празни ръце пред Онзи, Който с пълна ръка ни дава, докато сме в този живот! Леността е един от смъртните грехове. Защото умъртвява душата на човека. Ленивото тяло е гнездо на порока; ленивата душа е жилище на дявола.
Всесилни Господи, Който едновременно Си мир и покой, избави ни от пагубната леност и с Твоя Свят Дух ни укрепи за всяко дело за спасение на нашите души. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски