31 ОКТОМВРИ / 18 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА

СВ. ИОСИФ,  ВОЛОЦКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Тропарь апостолу и евангелисту Луке, глас 5

Апо́стольских дея́ний сказа́теля,/ и Ева́нгелия Христо́ва све́тла списа́теля,/ Луку́ препе́таго, сла́вна су́ща Христо́ве Це́ркви,/ пе́сньми свяще́нными свята́го апо́стола похва́лим,/ я́ко врача́ су́ща, челове́ческия не́мощи,/ естества́ неду́ги и я́зи душ исцеля́юща,// и моля́щася непреста́нно за ду́ши на́ша.

Кондак апостолу и евангелисту Луке, глас 2

И́стиннаго благоче́стия пропове́дника,/ и та́ин неизрече́нных ри́тора,/ звезду́ церко́вную, Луку́ Боже́ственнаго восхва́лим:/ Сло́во бо его́ избра́ с Па́влом му́дрым, язы́ков учи́теля,// Еди́н ве́дый серде́чная.

Тропарь преподобному Иосифу, игумену Волоцкому, глас 5

Я́ко по́стников удобре́ние и отце́в красоту́,/ ми́лости пода́теля, разсужде́ния свети́льника,/ вси ве́рнии соше́дшеся восхва́лим,/ кро́тости учи́теля, и ересе́й посрами́теля,/ прему́драго Ио́сифа, Росси́йскую звезду́,/ моля́щася Го́споду,// поми́ловатися душа́м на́шим.

Кондак преподобному Иосифу, игумену Волоцкому, глас 8

Жития́ треволне́ния и мяте́ж мирски́й,/ и стра́стная взыгра́ния в ничто́же вмени́в,/ пусты́нный граждани́н показа́лся еси́,/ мно́гих быв наста́вник, Ио́сифе преподо́бне,/ мона́хов собра́тель, и моле́бник ве́рен,/ чистоты́ рачи́тель.// Моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Може ли грешникът за десет дена да се покае за своите грехове? По неизмеримото Божие милосърдие може. По времето на цар Маврикий, в околностите на Цариград, имало един прочут разбойник. И в околностите, и в самата столица владеел страх и трепет от него. Цар Маврикий му пратил кръст в знак на уверение, че няма нищо да му стори, ако се предаде. Разбойникът приел кръста и се предал. Дошъл в Цариград, паднал в нозете на царя и го помолил за прошка. Царят удържал думата си, помилвал го и го пуснал на свобода. Но веднага след това разбойникът се разболял тежко и предчувствал, че се приближава смъртта му. Той почнал горчиво да се кае за всичките си грехове и плачейки, молил Бога, та и Бог да му прости, както му простил и царят. Много сълзи пролял, като се молел, та и кърпата, с която бършел сълзите си, цялата била мокра от сълзи. След десет дена, плачейки и молейки се, разбойникът умрял. Същата нощ, когато умрял, лекарят, който го лекувал, имал на сън чудно видение: когато разбойникът на постеля изпуснал душата си, около него се струпали някакви черни демони с много книги, в които били написани греховете на умрелия. Явили се и два светли ангела. Между демоните се поставил кантар и демоните весело хвърлили на него всички онези книги, и тасът [на кантара] натежал, защото от другата страна бил празен. „Какво да сложим ние? – питали се ангелите. –Да потърсим нещо добро в неговия живот!“. И в ръката на единия се озовала кърпата, напоена с покайни сълзи. Ангелите бързо я сложили откъм своята страна на кантара и тяхната страна изведнъж натежала повече от всички онези книги. Тогава демоните, като завили, жално избягали, а ангелите, като взели душата я отнесли в рая, славейки Божието човеколюбие.

БЕСЕДА за греховете на езика

Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си (Пс.38: 2).

Грехът с езика е най-честият и най-бързо вършещият се грях. Който не греши с дума, той е съвършен (Иак.3: 2). Когато каещият се стъпи на Божия път, т.е. когато започне да живее по Божиите заповеди, нека се потруди най-напред да не греши с език. Такова правило е бил поставил за себе си и каещият се Давид. Особено бил решил да мълчи пред своите противници: Ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене. Това е прекрасно правило за онзи, който се лекува от греха. Когато го обвиняват, той не отговаря; когато го клеветят, той мълчи. Наистина, каква полза да се говори на разярения неправедник, който няма Бога пред себе си? Ако му говориш за злото, ще се раздразни още повече, ако му говориш за доброто, ще го направиш хулител на светините. Пред Пилат Христос мълчал. На мене ли не отговаряш? (Иоан 19: 10) – Му рекъл Пилат. Какво да ти отговори, като нямаш уши да чуеш, нито разум да разбереш? Виж, мълчанието на праведника пред неправедника може най-добре да повлияе на неправедника. Оставен сам да тълкува мълчанието на праведника, неправедникът може да го изтълкува за полза на своята душа, докато всеки отговор „да“ или „не“[1] може да изтълкува за зло и осъждане на другия и за оправдание на себе си. Блазе на онзи, който се е научил да владее езика си.

О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, Ти, Който си ни дал пример за какво и кога трябва да говорим, и си ни показал кога и как трябва да мълчим. Помагай ни с Твоя Дух Свети да не грешим с езика си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – бял или черен (бел. прев.).