30 ОКТОМВРИ / 17 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ИЗБАВИТЕЛКА“ И „ДЕВА ПРЕДИ И СЛЕД РАЖДАНЕТО“

СВ. ПРОРОК ОСИЯ

СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Избавительница», глас 4

Я́ко пресве́тлая звезда́,/ просия́ Боже́ственными чудесы́/ святы́й о́браз Твой, Изба́вительнице,/ луча́ми благода́ти и милосе́рдия Твоего́/ озари́в в нощи́ скорбе́й су́щих./ Пода́ждь у́бо и нам, Всеблага́я Де́во,/ избавле́ние от бед,/ исцеле́ние неду́гов душе́вных и теле́сных,// спасе́ние и ве́лию ми́лость.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Избавительница», глас 4

Избавле́ние Принося́щая всем,/ от се́рдца Тебе́ призыва́ющим,/ принеси́ избавле́ние ско́рое/ и нам, в лю́тых беда́х погиба́ющим// и в Тебе́ Едино́й избавле́ние на́ше на Бо́зе полага́ющим.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Избавительница», глас 8

Ко ико́не Твое́й, Пресвята́я Госпоже́,/ бе́дствовавшии с ве́рою прите́кше,/ заступле́нием Твои́м изба́вишася от злых,/ но я́ко Ма́терь Христа́ Бо́га,/ и нас свободи́ от лю́тых обстоя́ний,/ вре́менных и ве́чных, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Изба́вительнице на́ша от всех бед.

Тропарь пророку Осии, глас 2

Проро́ка Твоего́ Оси́и па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророка Осии, глас 2

Пра́выми стезя́ми после́дуя за́поведем Го́спода Твоего́, проро́че Оси́е,/ испо́лнился Ду́ха Свята́го/ и, прие́м дар проро́чествия,/ провозгласи́л еси́ Изра́илю Христо́во, хотя́щее в после́дняя ле́та бы́ти, прише́ствие,/ облича́я заблу́ждшия лю́ди от пути́ пра́ваго/ и наставля́я на путь, веду́щий в Вы́шний Иерусали́м,/ иде́же ны́не предстоя́,// моли́ся непреста́нно о всех нас.

Тропарь преподобномученику Андрею Критскому, глас 4

По́стнически преподвиза́вся на горе́,/ у́мная враго́в ополче́ния всеору́жием Креста́ погуби́л еси́, всеблаже́нне./ Па́ки же ко страда́льчеству/ му́жески обле́клся еси́,/ уби́в Копрони́ма мече́м ве́ры;/ и обои́х ра́ди венча́лся еси́ от Бо́га,// преподобному́чениче Андре́е, приснопа́мятне.

Кондак преподобномученику Андрею Критскому, глас 3

Пра́зднует днесь Ца́рствующий град/ пра́здник пресве́тлый светоно́сныя Твоея́ па́мяти,/ вся́кий призыва́я град и страну́;/ ра́дуется бо, я́ко име́я сокро́вище ве́лие,/ многострада́льное твое́ те́ло,// Андре́е му́чениче, Правосла́вия свети́льниче.

Ин кондак преподобномученику Андрею Критскому, глас 8

Му́жества тезоимени́тому благодаре́ние,/ я́ко благоче́стия тайноглаго́льнику,/ похва́льная воззове́м от любве́ тебе́, Богоблаже́нне,/ но, я́ко име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ от вся́ких лю́тых ны спаси́, да пое́м:// ра́дуйся, о́тче приснопа́мятне.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Второ явяване на св. мъченик Лонгин. Когато св. Лонгин се явил на сляпата вдовица, той ѝ обещал да ѝ върне зрението, а нейния син да ѝ покаже във велика слава. Когато намерила мощите на св. мъченик и се докоснала с ръце до тях, веднага прогледнала. Тъй едното обещание се изпълнило. През следващата нощ св. Лонгин се явил на вдовицата в голяма светлина, държейки за ръка нейния син, облечен в бляскава дреха. Като баща помилвал детето и рекъл на вдовицата: „Виж, жено, твоя син, заради когото толкова много плачеш! Виж в каква чест и слава е, виж го и се утеши. Бог го причисли към небесните чинове, които живеят в Царството Му. Сега го взех от Спасителя и никога няма да бъде отделен от мен. А сега вземи моята глава и тялото на своя син и ги погреби в един ковчег, па не тъгувай повече за своя единствен син и да се не смущава повече сърцето ти, защото му е дадена от Бога велика радост, слава и безкрайно веселие“. Като видяла и чула всичко това, жената се върнала в своя дом и казала сама на себе си: „Исках телесни очи, а намерих и очи духовни. Бях тъжна заради смъртта на моя син, а сега го имам на небето, където в слава стои с пророците и непрестанно се радва с тях“.

БЕСЕДА за гнойните рани

Смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми (Пс. 37: 6).
 

За раните от греха говори пророкът, който и сам преди е грешил и в себе си е усетил смрадта на греха. Както от това признание се вижда нечистотата на предишните грехове, така се вижда и последващата чистота на покаялия се. Защото, докато човек ходи по гнойния път на греха, не усеща задушаващата смрад на греха, но когато тръгне по чистите пътеки на праведността, чак тогава забелязва неизмеримата разлика между чистотата и нечистотата, между пътя на добродетелта и пътя на порока. Представете си чувството на човек, който е прекарал нощта в смрадна и задушлива кръчма, и който сутринта се е озовал в розова градина. Там е смрад и отрова, унижение на душата и тялото, ярост и раздор, измъчване на себе си и на другите; тук великото Божие слънце над главата, красиви цветя наоколо, свеж въздух и благоухание, тишина и здраве. Но още по-голяма е разликата между греховния път и пътя Божий. Смърдят и гноясват моите рани – така великият цар описва своето греховно минало. Нищо така не смърди както греха, нищо така не гноясва, както греха. Смрадта от телесните рани само донякъде напомня за непоносимата смрад на грешната душа. Затова от такава душа се отдалечава всичко свято[1]. Чистите небесни духове се отдалечават от нас, а нечистите адски духове търсят нейното приятелство. Всеки нов грях е нова рана на душата, всеки грях е гной, всеки грях е смрад. Но от какво идва грехът? Поради безумието ми – обяснява пророкът. Умът, изхвърлен от своя божествен коловоз, води човека към грях. Докато умът не се очисти, не може и човекът да се очисти. А ние имаме ум Христов (I Кор. 2: 16), казва апостолът, т.е. имаме ум, върнат отново в онзи коловоз, в който е бил Адамовият ум преди греховната смрад. Затова, братя, цялата православна наука за подвижничеството съсредоточава своето внимание върху една главна точка – върху човешкия ум, на очистването и поправянето на ума.

О, Господи Иисусе Христе, Чистота и вечни Изворе на чистота, помогни ни да отхвърлим нашето безумие, помогни ни да разсъждаваме[2] според Твоя ум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. –  всяка светиня (бел. прев.).

[2] В ориг. – умуваме (бел. прев.).