30 СЕПТЕМВРИ / 17 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЦАРИГРАДСКА“ И „МАКАРИЕВСКА“

СВ. ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ И МАЙКА ИМ СОФИЯ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Цареградской», глас 1

Возсия́ нам, я́ко со́лнце светоза́рное от восто́ка в велеле́пии./ Твоя́, Влады́чице, ико́на,/ озаря́ющи чуде́с сия́нием пресла́вно всех, приходя́щих к ней с ве́рою и любо́вию/ и моля́щихся усе́рдно к Твоему́, е́же о Сы́не Твое́м и Бо́зе, вели́чию./ Сла́ва Бо́гу, Евфоси́ном сию́ да́вшему нам!/ Сла́ва Приве́дшему ю́ от Царьгра́да!// Сла́ва Даю́щему то́ю всем исцеле́ния.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Цареградской», глас 8

Препросла́вленная Вы́шняго Ма́терь/ созыва́ет к песнопе́нию нас Своего́ о́браза прише́ствием от Царьгра́да/ и возбужда́ет зре́нием того́ на по́двиг,/ побежда́ти сопроти́вных си́лу,/ и к Ней, я́ко на́шея ра́дости вино́вней, пе́ти:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Тропарь мученицам Вере, Надежде, Любови и матери их Софии, глас 4

Тоpжеству́ет Це́pковь пеpвоpо́дных,/ и свесели́тся пpие́мля ма́теpь о ча́дех веселя́щуюся,/ я́же я́ко му́дpости тезоимени́тая/ тpо́йственным богосло́вским добpоде́телем pавночи́сленныя поpоди́./ Ты́я с му́дpыми де́вами зpит уневе́стившияся Жениху́ Бо́гу Сло́ву,/ с не́ю и мы духо́вне в па́мяти их свесели́мся, глаго́люще:/ Тpо́ицы побо́pницы,/ Ве́pо, Любве́ и Наде́ждо,// в ве́pе, любви́ и наде́жде утвеpжда́йте нас.

Кондак мученицам Вере, Надежде, Любови и матери их Софии, глас 1

Софи́и честны́я свяще́ннейшия ве́тви,/ Ве́ра и Наде́жда и Любо́вь, показа́в­шеся,/ му́дрость обуи́ша е́ллинскую благода́тию,/ и пострада́вше, и победоно́сицы яви́вшеся,// венце́м нетле́нным от всех Влады́ки Христа́ увязо́шася.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

           Богобоязлив и верен на Бога владетел е същинска небесна благодат за своя народ. Крал Вацлав бил такъв владетел. Неговата ревност за светата вяра и строгият му живот ни напомнят за древните подвижници. Деня посвещавал на държавните дела, а нощта – на молитвата. Със стария си слуга Подивой често ходел бос през зимата за утренята в църквата. Нерядко също сам месел и пекъл просфорите – задължително правел това, когато щял да се причастява. С неговото усърдие били издигнати много храмове, в които ежедневно се принасяла служба Богу. Особено се грижил за сираците и бедните. Бил миролюбив, но храбър и безстрашен воин.                                            

Когато съседният княз Радислав нападнал чешката земя, Вацлав му пратил писмо, питайки какво го е накарало да воюва с него. Горделивият Радислав му отвърнал, че иска Вацлав да му отстъпи цяла Чехия и своя престол. Тогава Вацлав събрал голяма войска и излязъл пред неприятеля си. Но като видял двете силни войски, домъчняло му, че ще загинат толкова много хора, та изпратил на Радислав послание: „Спорът е между мен и теб, ти желаеш да владееш Чехия, но аз не [я] отстъпвам. Приеми[1] да решим въпроса в битка между нас двамата. Защо да има кървава битка между двете войски?”. Княз Радислав се съгласил на двубой, ала бил победен от Вацлав и на колене го молил за прошка.

БЕСЕДА за единосъщието на Отца и Сина

Аз и Отец едно сме (Иоан 10: 30).

        Колкото повече чудеса извършвал Господ Иисус и колкото повече се приближавал до смъртта Си, толкова по-открито говорел за Себе Си. Многобройните чудеса и продължителното време, достатъчно за размишление, променяли и незлобивите, и озлобените. Първите ставали по-възприемчиви към откриване на възвишените Божии тайни, докато озлобените все повече се помрачавали в злобата си и ставали неспособни за разбиране на тези тайни. Затова и озлобените грабнали камъни, за да убият Господа. Аз и Отец едно сме. Отец и Син са едно по същината на битието, но не са едно по Своите ипостаси, иначе нямаше и да се наричат с две имена – Отец и Син. Всички свойства на битието на Отца ги имат и Синът, и Светият Дух; ала ипостасните свойства на Бог Отец са присъщи само на Него, ипостасните свойства на Сина са присъщи само на Сина, а ипостасните свойства на Духа принадлежат само на Светия Дух. Но когато става дума за божественото битие, Синът може да заяви: „Аз и Отец едно сме”; Отец може да каже: „Аз и Синът едно сме”, а и Дух Свети може да каже: „Аз и Отец едно сме” и „Аз и Синът едно сме”. Единосъщието Си с Бог Отец Господ Иисус по-нататък разкрил  с думите: Отец е в Мене и Аз съм в Него (Иоан 10: 38). Може ли по-ясно да се говори за божеството на Сина? Може ли на човешки език по-убедително да се изрази единосъщието на триипостасния Бог? Дòгматът за божеството на Сина Божий, както и дòгматът за единството на Божието битие са [ни] открити и установени от самия Господ Иисус Христос. Никой да не вярва на лъжите на неверници и еретици, че самият Господ не бил обявил Своето Божество, и че този дòгмат уж по-късно е бил утвърден от Църквата. Ако Христос не е обявявал Своето Божество, защо евреите Му рекли: „правиш се Бог”? (Иоан 10: 33). И защо дигнали камъни против Него?

            О, Господи Иисусе, Сине Божий, единосъщний с Отца и Светия Дух, помилуй ни и ни спаси със силата и милосърдието на всемогъщото и всеблаго Твое Божество. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Никoлай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – позволи (бел. прев.).