30  МАРТ / 17 МАРТ (СТАР СТИЛ)

НЕДЕЛЯ 4 НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ. СВ. ИОАН ЛЕСТВИЧНИК

СВ. АЛЕКСИЙ, ЧОВЕК БОЖИЙ

Преподобному Иоанну Лествичнику, игумену Синайскому

Тропарь, глас 1

Пусты́нный жи́тель и в телеси́ А́нгел/ и чудотво́рец яви́лся еси́, богоно́се о́тче наш Иоа́нне,/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих ти./ Сла́ва Да́вшему ти кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Ин тропарь, глас 8

Сле́з твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней,/ сия́я чудесы́, Иоа́нне о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь, глас 4

Я́ко Боже́ственную ле́ствицу, обрето́хом, Иоа́нне преподо́бне,/ твоя́ Боже́ственныя доброде́тели,/ к Небеси́ возводя́щия ны:/ доброде́телей бо ты был еси́ воображе́ние.// Тем моли́ Христа́ Бо́га, да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак, глас 4

На высоте́ Госпо́дь воздержа́ния и́стинна тя положи́,/ я́коже звезду́ неле́стную, световодя́щую концы́,// наста́вниче Иоа́нне, о́тче наш.

Ин кондак, глас 1

Плоды́ присноцвету́щия/ от твоея́ кни́ги принося́ уче́ния, прему́дре,/ услажда́еши сердца́, сим с трезве́нием вне́млющих, блаже́нне:/ ле́ствица бо есть, ду́ши возводя́щая от земли́ к Небе́сней и пребыва́ющей сла́ве,// ве́рою чту́щих тя.

Тропарь преподобному Алексию, человеку Божию, глас 4

Возвы́сився на доброде́тель и ум очи́стив,/ к жела́нному и кра́йнему дости́гл еси́,/ безстра́стием же украси́в житие́ твое́/ и поще́ние изря́дное восприи́м со́вестию чи́стою,/ в моли́твах, я́ко безпло́тен, пребыва́я,/ возсия́л еси́, я́ко со́лнце, в ми́ре,// преблаже́нне Алекси́е.

Ин тропарь преподобному Алексию, человеку Божию, глас 4

Я́ко чистоты́ свети́льник пресве́тел показа́ся,/ ди́вный Алекси́е,/ и́бо тле́нный черто́г/ на нетле́нное Бо́жие Ца́рствие премени́в,/ я́ко целому́дрия де́латель преизря́ден./ Сего́ ра́ди предстои́ши Го́сподеви, всех Царю́.// Его́же моли́, дарова́ти нам мир и ве́лию ми́лость.

Кондак преподобному Алексию, человеку Божию, глас 2

Дом роди́телей твои́х я́ко чужд име́в,/ водвори́лся еси́ в нем нищеобра́зно/ и, по преставле́нии вене́ц прие́м сла́вы,/ ди́вен на земли́ яви́лся еси́, Алекси́е, челове́че Бо́жий,// А́нгелом и челове́ком ра́дование.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 МАРТ

Разсъждение

Защо ние сме тук на земята? За да покажем своята любов към Бога. Да се научим да обичаме Бога повече от греха. С нашата малка любов да отговорим на великата Божия любов. Само Божията любов е велика, а нашата винаги е малка. Бог достатъчно е показал и показва Своята любов към човека и в рая, и на земята. Този кратък живот ни е даден като училище и изпит да проверим дали желаем да отговорим на великата Божия любов с любов или не. „Всеки ден и всеки час от нас се изисква доказателство за нашата любов към Бога“, казва свети Исак Сирин. Защото и Бог, всеки ден и всеки час, доказва Своята любов към нас. Всеки ден и всеки час ние стоим между Бога и греха и избираме да подарим своята любов на Бога, и да се издигнем между ангелите, или пък да склоним към греха и паднем в мрачния ад. Алексий, човек Божий, обикнал Бога повече от своите родители, от жена си и от богатството. Той прекарал 17 години като просяк далеч от родителския дом и още 17, отново като странник и презрян просяк в дома на родителите си. И всичко това заради любовта Божия. И милостивият Бог отговорил на любовта с любов – за тези 34 години страдание Той дал на Алексий вечния живот и радост между Своите ангели на небесата и слава на земята.

БЕСЕДА за второто пришествие на Господ

Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески (Мaт. 24: 27).

Второто пришествие на Господ Иисус ще бъде пришествие в слава. Това Господ го е казвал много пъти. Но тук той още по-ясно ни казва на какво ще е подобно това пришествие. Ще бъде – казва – като мълния. С това Той ни открива пет белега на това славно Свое пришествие. Първият [белег] – Неговото второ пришествие ще бъде внезапно като светкавица. Затова ни предупреждава: Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа! Вторият [белег] – Неговото пришествие ще бъде светло като мълния. Слънцето и звездите ще потъмнеят и цялата вселена ще изгуби светлината на лицето си, когато засияе Той. Който греши, има в себе си малко светлина и сияние; каква ли, следователно, ще е тъмнината под този небесен пламък! Затова Той ни увещава да държим светилниците на нашите души пълни с елей и приготвени. О, братя, в онзи час да не се окажем в мрак! Третият [белег] на Неговото пришествие ще бъде силен като светкавица. Защото на друго място Сам Той казва, че ще дойде със сила и слава. Четвъртият [белег] на Неговото пришествие ще бъде всеобхватен и явен за всички и всеки, от изток до запад. Т.е. той няма да дойде като първия път, та да Го видят само Неговите ученици, или само едно племе, един народ, една земя и една държава, а ще се яви като мълния, която едновременно ще видят всички хора и всички племена на земята. Петият [белег] – както появата на светкавицата предшества дъжда и градушката, тъй и Неговото второ пришествие ще предшества Страшният Съд, който за праведните и вярващите ще бъде като желан дъжд, а за неправедните и невярващите – като градушка. Да се подготвим, братя мои, защото облаците се трупат и от тях може всеки час да блесне божествената светкавица.

Господи велики и страшни, долей елей в светилниците на нашите души, за да не се окажем във вечна тъмнина тогава, когато се яви Твоята вечна светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски