29 МАЙ / 16 МАЙ (СТАР СТИЛ)

ПРЕПОЛОВЕНИЕ

СВ. ТЕОДОР ОСВЕЩЕНИ

СВ. МУЗА

Тропарь Преполовения Пятидесятницы, глас 8

Преполови́вшуся пра́зднику,/ жа́ждущую ду́шу мою́ благоче́стия напо́й вода́ми,/ я́ко всем, Спа́се, возопи́л еси́:/ жа́ждай да гряде́т ко Мне и да пие́т.// Исто́чниче жи́зни на́шея, Христе́ Бо́же сла́ва Тебе́.

Кондак Преполовения Пятидесятницы, глас 4

Пра́зднику зако́нному преполовля́ющуся,/ всех Тво́рче и Влады́ко,/ к предстоя́щим глаго́лал еси́, Христе́ Бо́же:/ прииди́те и почерпи́те во́ду безсме́ртия./ Те́мже Тебе́ припа́даем, и ве́рно вопие́м:/ щедро́ты Твоя́ да́руй нам,// Ты бо еси́ Исто́чник жи́зни на́шея.

Тропар преподобному Феодору Освященному

Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец яви́лся еси́, Богоно́се о́тче наш Фео́доре:/ посто́м, бде́нием, моли́твою небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою при­тека́ющих ти./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак преподобному Феодору Освященному, глас 2

В дому́ Бо́жии, я́ко фи́никс, процве́л еси́,/ плоды́ же доброде́телей Го́сподеви прине́сл поще́нием изря́дным,/ о́тче преподо́бне,/ те́мже и ублажа́ешися,// я́ко Безпло́тных равностоя́телен.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 МАЙ

Разсъждение

Когато Теодор Освещени бил в Панопол със своя духовен отец – св. Пахомий, дошъл един философ и му предложил да спори с него за вярата. Философът поставил на Теодор три въпроса: „Кой не е роден, а е умрял? Кой е роден, но не е умрял? И кой е умрял, но не е  изтлял?“. На тези въпроси св. Теодор отговорил: „Адам не е роден, а е умрял. Енох е роден, но не е умрял. Лотовата жена е умряла, но не е изтляла“. Светията посъветвал философа: „Послушай здравия ни съвет. Зарежи безполезните въпроси и схоластичните силогизми, пристъпи към Христа, на когото служим ние, и ще получиш опрощаване на греховете!“. Философът занемял от такъв остроумен отговор и засрамен се оттеглил. От това е ясна огромната разлика между езическия философ и един християнски светец. Единият се губи из абстракционизма и в майсторския обрат на речта, в логически заключения и мисловна гимнастика, докато вторият е насочил своя ум към живия Бог и към спасението на своята душа. Първият е абстрактен и мъртъв, вторият е практичен и жив.

БЕСЕДА за явяването на пророк Иеремия от другия свят

След това се явил друг мъж, украсен със седини[1] – и блясък, обкръжен с чудно и необикновено величие. И Ония казал: „Този е братолюбецът Иеремия, пророк Божий, който много се моли за народа и за светия град (II Макав. 15: 13 – 20).

Това е видение, което видял смелият Иуда Макавей. Първо от онзи свят му се явил първосвещеник Ония, а след това свети пророк Иеремия. Както Мойсей и Илия били видени в слава от апостолите на Таворската планина, тъй някога Иуда Макавей видял в слава пророк Иеремия. И преди Възкръсналия Христос, значи, милостивият Бог не е оставил хората без свидетелство за живота след смъртта. А в християнско време тези свидетелства са безчет и без край. Който и след всичко това се съмнява в живота след смъртта, той е под проклятието на своя грях като под надгробна плоча. И както мъртвите предмети не могат да видят светлината на деня, така и той не може да види живота, който е, и който няма край.                                                                    

Но вижте с каква слава е увенчан пророк Иеремия в другия живот! Украсен със седини и блясък! Обкръжен с чудно и необикновено величие, с чуден ореол, с неизказана и приятна красота. Онзи, който бил влачен и бит от хората, на които известявал Божията воля, и който бил хвърлен в тъмница, мъчен и в смрадната яма, на който се присмивали като на лъжец, и когото осъдили като предател и накрая убили с камъни. Но един е съдът на грешниците, а друг е Божият съд. Най-унижените от хората Бог увенчал с ангелска слава. Вижте още как небето нарича онзи, когото земята нарекла лъжец, предател и престъпник! Братолюбеца – така го нарича небето, – Иеремия, пророк Божий, който много се моли за народа и за светия град. Накрая вижте как светията, на небето, много се моли на Бога за нас! Без да спи, той се моли за нас, когато спим; без да яде, той се моли за нас, когато ядем и преяждаме; не грешейки, той се моли за нас, когато грешим. О, братя, да се засрамим пред толкова искрените наши приятели. Да се засрамим от многото светийски молитви за нас и да се уповаваме на техните молитви.

Пречудни Господи, прости на нас грешните за нашата леност и глупост. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] Седини – почтенна възраст