29 АПРИЛ / 16 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ИЛИНСКА“ (ЧЕРНИГОВСКА) и „ТАМБОВСКА“(УТКИНСКА)

СВ. АГАПИЯ, ИРИНА И ХИОНИЯ (СНЕЖАНА)

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Живоносный Источник», глас 4

Почерпе́м, челове́цы,/ цельбы́ душа́м и те́лом моли́твою,/ Река́ бо всем предтече́т – Пречи́стая Цари́ца Богоро́дица,/ источа́ющи нам чу́дную во́ду/ и измыва́ющи серде́ц че́рности,/ грехо́вныя стру́пы очища́ющи,/ ду́ши же освяща́ющи ве́рных// Боже́ственною благода́тию.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Живоносный Источник», глас 8

От неистощи́мыя/ Ты, Исто́чниче Богоблагода́тный, подае́ши ми, точа́щи, во́ды/ Твоея́ благода́ти,/ приснотеку́щий па́че сло́ва,/ я́ко бо Сло́во ро́ждшая па́че смы́сла,/ молю́ Ти ся, ороси́ мя благода́тию, да зову́ Ти:// ра́дуйся, Водо́ спаси́тельная.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Тамбовской», глас 4

Днесь све́тло красу́ется град Тамбо́в,/ и святи́тель Христо́в Питири́м ра́дуется./ Сия́ет бо ны́не чудесы́ ико́на Твоя́, Влады́чице,/ ю́же из первопресто́льнаго гра́да Москвы́ святи́тель принесе́,/ и ди́вное лю́дем явля́ет Твое́ заступле́ние,/подаю́щи исцеле́ние всем, с ве́рою к Тебе́ притека́ющим./ Те́мже уми́льно вопие́м Ти:/ спаса́й нас ико́ною Твое́ю,// Де́во Всепе́тая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Тамбовской», глас 3

А́нгели Бо́жии и вси святи́и на Небеси́ ны́не ра́дуются,/ ви́дяще сла́ву Твою́, Пречи́стая Де́во./ Ве́рнии бо лю́дие пред ико́ною Твое́ю/ прино́сят Тебе́ благода́рственныя моли́твы,/ ра́ди ми́лости и щедро́т, явле́нных всем нам,/ наипа́че же гра́ду на́шему./ Потщи́ся, Богоро́дице Де́во,// и в пре́дния дни спаса́ти нас Твои́м заступле́нием.

Кондак мученицам Агапии, Ирине и Хионии, глас 4

Кре́пко ду́шу, Ири́но, ополчи́ла еси́ ве́рою,/ я́ве лука́ваго посрами́вши,/ и ко Христу́ привела́ еси́ тмы́ люде́й мно́жества, блаже́нная,/ и, порфи́ру от крове́й нося́щи,// со а́нгелы ны́не весели́шися.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 АПРИЛ

Разсъждение

Притча от стареца Варлаам. Един човек имал трима приятели – двамата от тях обичал искрено, а третия с досада избягвал. Случило се царят да повика този човек да плати дълга си. Той се обърнал за помощ към първия си приятел, но онзи му отказал и си заминал. Обърнал се към втория, но и той не му помогнал. Със срам се обърнал към третия и той отишъл с него при царя. Тълкувание – първият приятел е богатството, вторият – роднините, а третият – добрите дела на човека в този свят. Царят е Бог, Който чрез смъртта праща известието и иска дълга. Човекът, като умира, търси помощ от своето богатство, но то се отрича [от него] и преминава в ръцете на друг господар. Тогава се обръща към роднините, но те го изпращат сам [в гроба ] и си  остават [на земята]. Накрая си спомня за добрите дела, които е вършил с досада, и те веднага тръгват с него на път към Царя и Съдията. Който има уши да слуша, нека слуша! Единствените придружители на душата за онзи свят са делата на човека – било добри, било лоши. Всичко, което е било мило и драго за човека, го оставя и се отрича от него; само неговите дела, всички до едно, отиват с него. Който има разум да разбира, нека да разбере.

БЕСЕДА за отрезвяването от греха

Свестете се, както трябва, и не грешете (I Коринт. 15: 34).

Тази заповед я дава апостолът във връзка с Христовото възкресение. Изброил много доказателства за Господнето възкресение, той решително заповядва на вярващите да се откажат [от греховете], както е редно, и повече да не грешат. Защо апостолът поставя нашето освестяване в зависимост от Господнето възкресение? Защото Христовото възкресение от мъртвите е главното противодействие на грешенето. И защото нас нищо в света не може да ни отклони от грешенето, както осъзнаването, че Господ е възкръснал от гроба и жив седи на престола на славата и ни очаква на Своя Съд. След осъзнаването на това продължаването да се греши е съвършено безумие. А прекратяването на грешенето след това осъзнаване е съвършено естествено и разумно. Свестете се, както трябва, и не грешете! Не половинчато, а напълно! Изтрийте от своя разум и мисълта за греха. Защото грехът е като бурен, който може да расте и в най-безводните места. Една капка влага и привидно изсъхналият бурен се раззеленява. И една мисъл за привидно отдавна умрелия грях го съживява и усилва. Езичниците, които нямали  примера на възкресението от мъртвите и грешили, ще имат някакво оправдание на Съда. Те ще кажат: „Не е имало нищо по-силно, което е можело да ни възпре от грешенето. Ние мислехме, че гробът е последното устие на реката на човешкия живот, ние нямахме доказателства за живот след смъртта“. Тъй ще рекат езичниците. Ала как ще се оправдаете вие, които сте чули толкова свидетелства за Възкресението и за Съда, и продължавате да грешите – как ще се оправдаете?              

Братя мои, свестете се, както трябва, и не грешете, защото Христос възкръсна от гроба.

О, възкръснал и жив Господи, помогни ни да спрем да грешим завинаги. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски