28 ДЕКЕМВРИ / 15 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ЕЛЕВТЕРИЙ ИЛИРИЙСКИ

СВ. ПАВЕЛ ЛИТРИЙСКИ

Тропарь священномученику Елевферию Иллирийскому, глас 4

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обре́л еси́, Богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д:/ сего́ ра́ди сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Елевфе́рие,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Елевферию Иллирийскому, глас 2

Я́ко удобре́ние свяще́нников, преподо́бне,/ и предувеща́ние страстоте́рпцев вси восхваля́ем/ и про́сим тя, священному́чениче Елевфе́рие,/ любо́вию па́мять твою́ пра́зднующия/ бед многообра́зных свободи́,// моля́ непреста́нно о всех нас.

Тропарь преподобному Павлу Латрийскому, глас 4

Я́ко Безпло́тных единовсе́льника/ и всем преподо́бным соо́бщника,/ всесла́вне Па́вле, пое́м тя и мо́лим тя:/ моли́ся всегда́ о нас,// я́ко да обря́щем ми́лость.

Кондак преподобному Павлу Латрийскому, глас 8

От ю́ности, му́дре, я́же па́че смы́сла вожделе́л еси́ му́жески,/ мирски́й мяте́ж оста́вил еси́/ и был еси́ Боже́ственнаго ра́ди жи́тельства Тро́ицы жили́ще/ и просвети́л еси́ ве́рою приступа́ющия тебе́.// Тем зове́м: ра́дуйся, Па́вле пребога́те.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

За неволно убийство земният съд освобождава убиеца. Но Църквата налага епитимия на неволния убиец, епитимия много по-лека, отколкото на преднамерения убиец, но не го оставя без епитимия. Ако свещеник убие неволно, Църквата доживотно му забранява свещенослужение. Християнинът с чувствителна душа и изострена съвест налага на себе си по-тежка епитимия от отредената от Църквата. Св. Пард, бидейки колар, веднъж отишъл в Иерихон. Като оставил своите мулета пред гостилницата, той влязъл в нея. В това време едно дете паднало под мулето и мулето го стъпкало с крака,  и го умъртвило. Когато Пард видял мъртвото окървавено дете, убито от неговото муле, тъй се съкрушило сърцето му, като че ли самият той бил умишлено виновен за смъртта на детето. И този съвестен човек наложил на себе си тежка епитимия; зарязал занаята си, напуснал света и макар да бил съвсем млад, се отдалечил в пустинята на тежък телесен подвиг, духовен труд и покаяние. С много плач принесъл покаяние пред Бога за убитото дете. Желаел да заплати за живота на детето със своя живот. Молил Бога, та Бог да нагласи това. Дразнил лъв, та лъвът да го разкъса, но лъвът побягнал от него. Лягал на тясна пътека, по която минавал лъвът, та звярът да го умъртви, но лъвът го прескачал и не искал да го докосне. Виждайки в това волята Божия да живее, а да не погине, той се успокоил, но до смъртта си съкрушено се  каел… Не е ли това чувствителна, човеколюбива и богобоязлива душа? Не е ли това една изтънчена и изострена съвест на един истински християнин?

БЕСЕДА за Иосиф

Но той, като остави дрехата си в ръцете ѝ, затече се и избяга навън (Бит. 39: 12).

Две големи и тежки изкушения претърпял и победил незлобният и целомъдрен Иосиф; изкушение от злобната завист от страна на родните му братя и изкушение от блудната страст на една египтянка – жена съблазнителка. Завистта го продала за роб, а блудната страст го хвърлила в тъмницата. И в единия, и в другия случай той се отплатил на злото с добро: нахранил гладните си братя и спасил живота и престола  на изплашения цар, и на народа. Братята му замислили да го убият, но Бог го запазил; блудната жена замислила да го унищожи, но Бог го запазил. От роб и затворник, Бог го увенчал със слава и неограничена власт. Тогова, когото злобните му братя можели с един удар да убият, и когото силната Пентефриева жена можела в миг да умъртви, Бог направил всесилен господар над живота на много милиони човеци и единствен хранител на гладните негови братя. Тъй чудна е Божията милост към праведниците! Тъй Господ умее да запазва и да прославя незлобливите и праведниците. Във величието на Иосифовата съдба ние виждаме величието на Божията милост. Едно Око никога не спи, братя мои. Да бъдем незлобливи и целомъдрени и да се не боим нито от злобата, ни от клеветите, ни от тъмница, нито от поругание, нито от беди. Напротив, да се радваме, когато заради незлобливост и целомъдрие ни сполети всичко това, да се радваме и с вяра да очакваме проявата на чудо Божие с нас. Във всяка буря и гръм да очакваме Божията правда и тишина.

О, Господи тайнствени, който тайно, но бдително провождаш праведника в робство и в тъмница, и в Свое време явяваш милостта Си, помогни ни да бъдем незлобливи целомъдрени. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски