28 ОКТОМВРИ / 15 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА «УМНОЖИЪЕЛКА НА ХЛЯБА»

ПРЕП. ЛУКИАН АНТИОХИЙСКИ

ПРЕП. ЕВТИМИЙ НОВИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Спорительница хлебов», глас 3

Пречи́стая Де́во Мари́е, Ма́ти Царя́ небеси́ и земли́,/ благоутро́бно призира́еши на лю́бящих Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего,/ и тружда́ющихся во и́мя Его́ ве́чнаго ра́ди спасе́ния,/ и подае́ши и́м вся́ оби́льно к наслажде́нию./ Спори́тельнице су́щи хле́бов и́м,/ избавля́я и́х вся́кия ну́жды и утесне́ния,// и устроя́я и́м, рабо́м Твои́м су́щим, избавле́ние ве́чныя му́ки и жи́знь ве́чную.

 Тропарь преподобномученику Лукиану, пресвитеру Антиохийскому, глас 4

Воздержа́нием по́стничества и муче́ния кро́вию/ ты, стяжа́в вене́ц неувяда́емый, священному́чениче Лукиа́не,/ Антиохи́йская похвало́,/ о нас моли́ Христа́ Бо́га,// творя́щих святу́ю па́мять твою́.

Кондак преподобномученику Лукиану, пресвитеру Антиохийскому, глас 2

В поще́нии пе́рвее просия́вшаго,/ и во страда́нии второ́е светя́ща,/ вси, я́ко свети́ло пресветле́йшее,/ Лукиа́на пе́сньми сла́вно почти́м,// моля́щаго непреста́нно о всех нас.

Тропарь преподобному Евфимию Новому, Солунскому, глас 8

В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́м бо Крест, после́довал еси́ Христу́,/ и, де́я, учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней;// те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бне Евфи́мие, дух твой.

Кондак преподобному Евфимию Новому, Солунскому, глас 2

Волне́ний мно́жества невла́жно преходя́,/ безпло́тныя враги́ струя́ми слез твои́х/ кре́пко погрузи́л еси́,/ Богому́дре Евфи́мие преподо́бне:/ и, чуде́с дар прие́м,/ исцеля́еши стра́сти вся́кия,// моли́ непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Божиите светии много са се старали да се причaстят преди смъртта. Дори светите мъченици, макар да жертвали живота си за Христа и с мъченическа кръв да умивали своите грехове, с трепет[1] са приемали Светите Тайни, където и когато е било възможно. Свети Лукиан бил в тъмница заедно с няколко свои ученици и други християни. В навечерието на Богоявление той пожелал, на този велик християнски празник, да се причaсти с Тялото и Кръвта Христови, защото знаел, че му предстои близка смърт. Като видял сърдечното желание на Своя страдалец, Всемогъщият Бог направил така, че някои християни донесли в тъмницата хляб и вино. Когато се разсъмнало, на Богоявление, Лукиан повикал всички християни в тъмницата да застанат около него: „Заобиколете ме и бъдете църква“. Но в тъмницата нямало нито маса, нито стол, нито каменни, нито дървени, на които да се извърши света литургия. „Къде, свети отче, ще положим хляба и виното?“ – попитали Лукиан. А той, лежейки всред тях, наредил да сложат хляба и виното на неговите гърди. „На моите гърди ги сложете, нека бъда жив престол на живия Бог!“. Така, според чина и молитвено, върху гърдите на мъченика се извършила св. литургия и всички се причaстили. Сутринта царят изпратил войниците да изведат Лукиан за мъчения. Когато войниците отворили вратата на тъмницата, свети Лукиан три пъти извикал: „Християнин съм! Християнин съм! Християнин съм!“. След което предал Богу дух.

БЕСЕДА за това как Господ пази костите на праведниците

Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши. (Пс. 33: 21).

Нека праведниците да се не боят. Всевиждащият Бог бди над тях. Нима може Всевиждащият нещо да изгуби или забрави? В денят на възкресението Той ще възстанови[2] техния телесен състав и ще го възкреси прославен. Гонителите са хвърляли телата на мъчениците в морето, или ги заривали в дълбоки ями, или ги оставяли на полето за храна на птиците. А Господ, по Своя Промисъл, така насочвал нещата, та светите мощи все пак да попаднат в ръцете на верните; полагали ги в скъпоценни ковчези, над тях са съзиждани храмове, от тях е излизала чудотворна сила.
Така Господ желаел с това да покаже на верните първо, че Той пази костите на праведниците, и второ, че ги е прославил в Царството Небесно, за което и земната Църква свидетелства чрез техните прославени тела. Чудотворните мощи са като предтеча на общото и славно възкресение на праведниците. Ако и да са костите на някои праведници изгорени, или смлени, нима това може да е пречка за всемогъщата сила Божия, в деня на възкресението да ги въздигне от разпиления прах и отново да ги възстанови и оживи? Но и косъм от главата ви няма да загине (Лк. 21: 18), уверява Спасителят. Ако пък искаш под кости да разбираш дела, тогава знай, че делата на грешника са като дим, а делата на праведника са яки и трайни като твърди кости. Ни едно праведно тяло няма да отслабне [от към благодатната си сила], нито ще изчезне с времето. Бог ги знае, и Бог ги пази [телата], за да ги покаже като драгоценен бисер в Онзи Ден, пред събранието на ангелите и хората.

О, Господи, Всевидецо, Господарю и Пазителю на праведниците, умножи праведните ни дела с Твоя Дух Светий, без Когото нищо добро не може да се стори. И по Твоята милост, а не по нашите дела ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – жадно (бел. прев.).

[2] В ориг. – събере (бел. прев.).