28 ЮЛИ / 15 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. КИРИК И ЮЛИТА

СВ. КНЯЗ ВЛАДИМИР

Тропарь мученикам Кирику и Иулитте, глас 8

Я́ко лоза́ благопло́дная, Иули́тто честна́я,/ грозд зрел принесла́ еси́ Царе́ви, всех Бо́гу,/ сы́на твоего́ Ки́рика сла́внаго,/ му́чением того́ бога́тно украси́вши/ и твое́ю кро́вию наверши́вши,/ тем и дарова́ тебе́ Вы́шний возме́здие в Вы́шних,// иде́же лику́юще, помяни́те нас, му́ченицы терпеливоду́шнии.

Ин тропарь мученикам Кирику и Иулитте, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Кирику и Иулитте, глас 4

Во объя́тиих нося́щи христому́ченица Иули́тта Ки́рика,/ на по́двизе му́жески веселя́щися, взыва́ше:// Христо́с есть му́чеников похвала́.

Ин кондак мученикам Кирику и Иулитте, глас 2

Же́ртва прия́тна, Бо́гови приноси́ма,/ и свиде́тель ве́рен Христо́в явля́емь,/ с ма́терию пострада́л еси́ Иули́ттою, Ки́риче сла́вне,// с не́юже Христа́ Бо́га моли́ти не преста́й о всех нас.

Тропарь равноапостольному князю Владимиру, во Святом Крещении Василию, глас 1

Я́ко нача́льнику Креще́ния/ и ко́реню ве́ры Боже́ственныя,/ и́долов разруши́телю,/ блаже́нне кня́же Васи́лие равноапо́стольне, вопие́м ти:/ сла́ва вразу́мльшему тя Христу́ Бо́гу,/ сла́ва освяти́вшему тя Креще́нием Свои́м,// сла́ва просвети́вшему тобо́ю всю страну́ Ру́сскую.

Ин тропарь равноапостольному князю Владимиру, во Святом Крещении Василию, глас 4

Уподо́бился еси́ купцу́, и́щущему до́бpаго би́сеpа,/ славнодеpжа́вный Влади́миpе,/ на высоте́ стола́ седя́ ма́теpе гpадо́в, богоспаса́емаго Ки́ева:/ испыту́я же и посыла́я к Ца́pскому гpа́ду/ уве́дети пpавосла́вную ве́pу,/ обpе́л еси́ бесце́нный би́сеp – Хpиста́,/ избpа́вшаго тя я́ко втоpа́го Па́вла,/ и оттpя́сшаго слепоту́ во святе́й купе́ли,/ душе́вную вку́пе и теле́сную./ Те́мже пpа́зднуем твое́ успе́ние,/ лю́дие твои́ су́ще:// моли́ спасти́ся держа́вы твоея́ Росси́йския нача́льником и мно́жеству владо́мых.

Ин тропарь равноапостольному князю Владимиру, во Святом Крещении Василию, глас 8

Правове́рия наста́вниче/ и всея́ Руси́ просвети́телю,/ благочести́вый вели́кий кня́же Влади́мире,/ святы́м Креще́нием всех просвети́л еси́/ и це́ркви мно́ги сла́вны украси́л еси́,/ о прему́дре Васи́лие,// Христа́ Бо́га моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак равноапостольному князю Владимиру, во Святом Крещении Василию, глас 8

Подо́бствовав вели́кому апо́столу Па́влу в седи́нах, всесла́вне Влади́мире,/ вся я́ко младе́нческая мудрова́ния, я́же о и́долех тща́ния оста́вль,/ я́ко муж соверше́нный украси́лся еси́ Боже́ственнаго Креще́ния багряни́цею./ И ны́не Спа́су Христу́ в весе́лии предстоя́,// моли́ спасти́ся держа́вы Росси́йския нача́льником и мно́жеству владо́мых.

Ин кондак равноапостольному князю Владимиру, во Святом Крещении Василию, глас 4

Оте́ческу пре́лесть, и́долы, я́ко су́етни, отве́рг,/ Христа́, всех и́стиннаго Бо́га, Царя́ и Благода́теля, позна́л еси́./ Те́мже и лю́ди, изря́дны Тому́, святы́м Креще́нием просвети́л еси́,/ пресла́вне Влади́мире./ Сего́ ра́ди почита́ем тя,/ я́ко Тро́ице служи́теля,// Христа́ моли́ дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Ин кондак равноапостольному князю Владимиру, во Святом Крещении Василию, глас 8

Изря́дному воево́де и правове́рному,/ благода́рственная воспису́ет ти вся Русь, Васи́лие, иму́щи тя нача́льника и засту́пника,/ я́ко изба́вил еси́ нас от вся́кия скве́рны и ле́сти, те́мже ти вопие́м:// ра́дуйся, вели́кий кня́же Влади́мире преблаже́нне.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЮЛИ

Разсъждение

Гостоприемството е на почит и при другите вери, но християнството е вменило гостоприемството за дълг и задължение. От друга страна благодарността за гостоприемството е не по-малка длъжност и задължение за християните. Който се научи да бъде благодарен на хората за гостоприемството, той ще съумее да бъде благодарен и на Бога за гостоприемството. Защото какви сме ние на земята, освен гости Божии?  Какви други са дори и ангелите на небето, освен гости Божии? Разказва се за цар Филип Македонски, че жестоко наказал един свой придворен за неблагодарността му. Царят пратил по море своя придворен по някакво дело. Царедворецът изпълнил възложеното и обърнал назад ладията. Но буря разбила ладията и велможата се оказал сред вълните. За щастие, това не било далече от брега. Един рибар видял, че се дави човек, побързал със своята лодка на помощ и го извадил на брега. Като се съвзел и си отпочинал, придворният отишъл при царя и му разказал за нещастието в бурното море. Царят,  желаейки да го възнагради, го запитал какво желае да му даде? А велможата назовал името на онзи рибар и казал на царя, че най-много желае царят да му подари имота на онзи рибар, край морето. Царят веднага изпълнил желанието му. Но когато велможата се настанил в имота на своя най-голям благодетел, тогава той [рибарят], в своето отчаяние отишъл при царя, оплакал се и разказал всичко. Той спасил живота на придворния, а онзи сега го гонел от къщата му. Като чул за това, царят много се разгневил заради неблагодарността на царедвореца и заповядал на челото му с нажежено желязо да напишат „неблагодарен гост“.

БЕСЕДА за благодатта и мира

Благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ (II Петр. 1: 2).

С познанието за Бога се умножават, братя, благодатта и мира. С опознаването на творенията пък покрай Бога, като отделени от Бога, или против Бога, се умножават печалта и враждата. За увеличаването на печалта и враждата при онези, които опознават творенията без познания за Бога, не свидетелстват ли достатъчно многото самоубийства, точно между онези, които са избрали за свое занимание да изучават природата и човешкия живот без Бога? О, колко много са между тях нервозните, раздразнителните, озлобените, помрачените и обезумелите души, които само ден или месец дели от самоубийството! С познанието за Бога пък се умножават благодатта и мирът. Това апостолът е изпитал лично и от своя скъпоценен опит го предава на другите. Нито благодатта, нито мирът са земни дарове, а са дарове небесни. Тези дарове Бог дава на онези, които се трудят да умножават своето познание за Него. Какъв е най-краткият път за познаване на Бога, братя? Несъмнено чрез нашия Господ Иисус Христос. Той е Разкриващият и Той е Откровението, Мъдрец и Мъдрост, Учител и Учение. От Него е благодатта, от Него е мирът. Който опознава Бога чрез опознаване на сътворените неща в природата и чрез законите на природата, както правят езичниците, не върши нищо лошо. Ала върви по обиколни и посредствени пътища, по които много са се заблудили и изгубили. Който опознава Бога чрез съвестта и човешките съдби, както правят моралистите, не върши лошо, но и там върви по обиколни и трудни пътища и може да се заблуди и изгуби. Но който опознава Бога, опознавайки Господа Христа, той е на най-краткия и сигурен път.

Господи Иисусе, помогни ни по пътя към Тебе, към Твоя Отец и към Светия Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски