Избор на дата:

Предишен
Ден
Следващ
Ден
28.02.2025
(по граждански календар)
15.02.2025
(по църковен календар)

28 ФЕВРУАРИ / 15 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВИЛНЬОВСКА“, „ДАЛМАТСКА“ И „ВИЕНСКА“

СВ. АПОСТОЛ ОНИСИМ

СВ. ПАФНУТИЙ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Виленской», глас 4

Засту́пнице ве́рных Преблага́я и Ско́рая, Пречи́стая Богоро́дице Де́во! Мо́лим Тя́ пред святы́м и чудотво́рным о́бразом Твои́м, да я́коже дре́вле от него́ заступле́ние Твое́ гра́ду Москве́ дарова́ла еси́, та́ко и ны́не на́с от вся́ких бе́д и напа́стей ми́лостивно изба́ви и спаси́ души́ на́ша, я́ко Милосе́рдая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Виленской», глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельная, я́ко изба́вльшеся от злы́х благода́рственная воспису́ем Ти́, раби́ Твои́, Богоро́дице, но, я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую, от вся́ких на́с бе́д свободи́, да зове́м Ти́: ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Тропарь апостолу от 70-ти Онисиму, глас 3

Апо́столе святы́й Они́симе,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу от 70-ти Онисиму, глас 4

Я́ко луча́, возсия́л еси́ вселе́нней,/ заря́ми сия́я со́лнца, блаже́нне,/ всесве́тлаго Па́вла, мир просвети́вшаго:// те́мже тя почита́ем, Они́симе сла́вне.

Тропарь преподобному Пафнутию, затворнику Печерскому, глас 2

Ве́лия ве́ры исправле́ния,/ в пеще́рнем затво́ре, я́ко на воде́ упокое́ния,/ преподо́бне о́тче Пафну́тие, ра́довался еси́,/ огне́м бо любве Бо́жественныя распаля́ем,/ бде́нием и моли́твою́ безстра́стия дости́гл еси́/ и яви́лся еси́ равноа́нгельный на земли́,// того́ моли́твами, Христе́ Бо́же, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак преподобному Пафнутию, затворнику Печерскому, глас 8

Помышля́я исхо́д души́ твое́я/ и пра́ведное мздовоздая́ние по де́лом,/ непреста́нными слеза́ми умоли́л еси́ Го́спода/ дарова́ти тебе́ неизрече́нных ра́достей насле́дие,/ я́же уже́ со святы́ми предвкуша́я, Пафну́тие преподо́бие,// помина́й и нас пред Бо́гом, чту́щих тя.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Душевният мир е драгоценен за всеки човек. При всички онези, които са придобили душевен мир, тялото може да бъде постоянно в движение, в работа, в мъки, но тяхната душа, прилепнала към Бога, винаги остава в непоколебим мир. Св. Серафим Саровски учи: „Трябва да се стараем по всякакъв начин да запазим душевен мир. Не се измъчвайте от обидите на хората. Затова е необходимо на всяка цена да се въздържаме от гняв и да бодърстваме (над самите себе си), и пазим ума и сърцето от непристойни движения… За опазване на душевния мир е необходимо също да се избягва осъждането на другите. Чрез неосъждане и мълчание може да се запази душевният мир. Когато човек се намира в такова състояние, той получава божествени откровения. За да се опази човек от осъждане на другите, трябва да бди над самия себе си; да не дръзва да приема от никого недуховни мисли и трябва да е за всичко (светско) мъртъв. Ние трябва неуморно да пазим своето сърце от непристойни мисли и впечатления (Притч. 4: 23). От непрестанното бдение над сърцето в сърцето се ражда чистота, в която се съзерцава Господ според вечната истина: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. (Мaт. 5: 48).

БЕСЕДА за верния народ и неверните старейшини

Кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи (Иоан 7: 31).

Господ Христос вършил чудесни дела пред всички и всички ги видели, но не всички повярвали. Народът видял Неговите чудеса и повярвал в Него. Слугите чули неговите слова и повярвали в Него. А водачите на народа и старейшините на слугите също видели чудесата, ала не повярвали в Него. И тъй, още тогава се изпълнили думите на Спасителя: А мнозина първи ще бъдат последни и последните – първи. Онези, които били първи по чест и по власт, били последни по вяра в Него; а онези, които били последни по чест и власт, били първи по вяра в Него. Защо народът и слугите повярвали, а князете и книжниците не повярвали? Затова, защото народът и слугите смятали себе си за незначителни и незнатни, те нямали лична гордост, нито пък завист към Христос. Народът и слугите гледали божествените чудеса без злоба и предразсъдък и слушали божествените думи, удивлявали се и се радвали. А князете и книжниците смятали себе си за първи в народа и в света, затова били изпълнени с гордост и завист, та не можели ни чудните дела да гледат, нито божествените слова да слушат без злоба и завист. Виждате ли, братя, как човек без смирение и скромност не може нито да познае истината, нито да се радва на истината? Виждате ли как горделивецът и завистникът не допускат даже Бога пред себе си? Също както някога сатаната!

Господи Иисусе, вечна Истино, очисти нашите сърца от гордост и завист, та да можем да видим Тебе и да ти се радваме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски