Избор на дата:
←
ПредишенДен
→
СледващДен
28.01.2021
(по граждански календар)
15.01.2021
(по църковен календар)
28 ЯНУАРИ / 15 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)
СВ. ПАВЕЛ ТИВЕЙСКИ
СВ. ИОАН КОЛИБАР
СВ. ГАВРИИЛ ЛЕСНОВСКИ
СВ. ПРОХОР ПШИНСКИ
Тропарь преподобному Павлу Фивейскому, глас 8
В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́м бо крест, после́довал еси́ Христу́,/ и де́я учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бне Па́вле, дух твой.
Кондак преподобному Павлу Фивейскому, глас 3
Я́ко свети́ло незаходя́щее мы́сленнаго Со́лнца,/ соше́дшеся, днесь восхва́лим в пе́снех:/ возсия́л бо еси́ су́щим во тьме неразу́мия,/ вся возводя́ к Боже́ственней высоте́,// фиве́ев украше́ние, Па́вле преподо́бне, отце́в и по́стников тве́рдое основа́ние.
Кондак преподобному Иоанну Кущнику, глас 2
Возлюби́в, прему́дре, нищету́ неокра́дому,/ роди́телей твои́х бога́тство возненави́дел еси́/ и, Ева́нгелие в рука́х твои́х держа́,/ после́довал еси́ Христу́ Бо́гу, Иоа́нне,/ моля́ся непреста́нно о всех нас
Ин кондак преподобному Иоанну Кущнику, глас 2
Вы́шних улучи́ти, прему́дре, жела́я,/ до́лу кра́сных, му́дре, преоби́дел еси́/ и, Христу́ обнища́вшему сообнища́в,/ ра́дуяся, после́довал еси, Иоа́нне./ К Нему́ же приле́жно не преста́й моля́ся о всех нас.
Тропар на преп. Гавриил, глас 8
С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил,
а с въздишките из глъбини делата си стократно уплодоносил.
И, стана светилник на вселената, сияейки с чудеса
Гаврииле, отче наш, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Тропар на св. преп. Прохор Пшински
Избягал от мирската суета, намерил си Христа в пустинята и завинаги си останал при Него и Той при тебе, преподобни отче Прохоре. В тясната пещера си се чувствал като в светъл палат и царското намерение да пренесе мощите ти в своя престолен град си отхвърлил. Затова и Господ всели душата ти в Своето Небесно Царство, откъдето се молиш за всички, които почитат всечестната ти памет.
Кондак на св. преп. Прохор Пшински
Пресветъл светилник на Светия Дух си бил през време на земния си живот, богоблажени отче Прохоре, а и след кончината си сияеш като лъчезарно светило, което показва спасителния път на всички, които почитат светлата ти памет.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЯНУАРИ
Разсъждение
Не смей и да помисляш, че Бог не те чува, когато се молиш. Той чува нашите мисли, тъй както ние чуваме гласовете и думите един другиму. Ако не изпълнява веднага молитвата, то е затова, защото искаш нещо, което ще ти е за пагуба, или защото Той, по Неговата мъдрост и по Своето домостроителство, отлага изпълнението на молитвата ти до подходящия момент. Отец Иоан Кронщадски пише: „Както с електрическия телеграф общуваме бързо с лицата, отдалечени от нас, така чрез живата вяра ние бързо общуваме с Бога, с ангелите и светиите… Прати по телеграфа на вярата своята молба до Бога или светиите и веднага ще получиш отговор“. И пак на друго място пише: „Бог и сътворените духове, и душите на починалите, както и на живите хора, са същества мислещи, а мисълта е бърза и в някаква степен всеприсъстваща. Помисли с цялото си сърце за тях и те ще бъдат до теб – Бог винаги, когато е необходимо, а останалите – по дара и властта Божия“.
БЕСЕДА за победоносната вяра
Тази е победата, която победи света – нашата вяра (I Иоан 5: 4).
Христос Господ победи света – това, братя, е и наша победа. Апостолите победиха света – и това е наша победа. Светителите, девствениците и мъчениците победиха света – и това е наша победа. На света, братя, няма нищо по-силно от християнската вяра. Мечовете, които са секли тази вяра, са се притъпили и строшили, а вярата е останала; царете, които са се борили против тази вяра, са се задушили под анатемата на злодеянията; царствата, които са воювали против тази вяра, са се разорили; градовете, които са отхвърляли тази вяра, лежат в своите развалини; еретиците, които повреждали тази вяра, попаднали с душата и тялото си под анатема, и са си заминали от този свят, а тази вяра е останала. Когато светът ни нападне, братя, със своите прелести: прелестта на външната красота, прелестта на богатството, прелестта на сластите, прелестта на преминаващата слава – с какво ще се противопоставим и с какво ще победим, ако не с тази вяра? Наистина, с нищо, освен с тази непобедима вяра, която познава нещо повече от всички блага на света. Когато всички прелести на този свят покажат своята същност; когато красотата ще се обърне в грозотия, здравето – в болест, богатството – в нищета, славата – в безчестие, властта – в унижение и целият разцъфнал живот – в гнусотия и смрад, с какво ще преодолеем тези неволи, това тление, тези гнусотии и смрад и ще се опазим от отчаяние, ако не с тази вяра? Наистина, с нищо, освен с тази непобедима вяра, която ни показва истинските и непреходни ценности в Царството Христово. Когато смъртта прояви своята разрушителна сила над нашите съседи, над роднините ни, над приятелите ни, над нашите цветя, над посевите ни, над делата на нашите ръце и като се озъби с хищните си зъби и на нас – с какво ще победим страха от смъртта, и с какво ще отворим вратата на живота, която е по-силна от смъртта, ако не с тази вяра? Наистина, с нищо, освен с тази непобедима вяра, която знае за възкресението и живота без смърт.
О, Господи Иисусе, победителю на света, помогни и на нас, та с вярата в Тебе да победим света. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски