27 НОЕМВРИ / 14 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АПОСТОЛ ФИЛИП

СВ. ЦАР ИУСТИНИАН И ЦАРИЦА ТЕОДОРА

СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА

Тропарь апостолу Филиппу, от 12-ти, глас 3

Благоукраша́ется вселе́нная,/ Ефио́пия ликовству́ет,/ я́ко венце́м красуе́ма,/ тобо́ю просвети́вшися,/ све́тло торжеству́ет па́мять твою́,/ Богоглаго́ливе Фили́ппе,/ вся бо ве́ровати Христу́ научи́л еси́/ и тече́ние соверши́л досто́йно Ева́нгелия./ Тем дерзнове́нно вари́т Ефио́пская рука́ к Бо́гу,// Его́же моли́ дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Кондак апостолу Филиппу, от 12-ти, глас 8

Учени́к, и друг Твой, и подража́тель стра́сти Твоея́,/ вселе́нней Бо́га Тя пропове́да, Богоглаго́ливый Фили́пп;/ того́ моли́твами от враго́в пребеззако́нных/ Це́рковь Твою́ и всяк град Твой// Богоро́дицею соблюди́, Многоми́лостиве.

Тропарь святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому , глас 8

Правосла́вия свети́льниче,/ Це́ркве утвержде́ние и учи́телю,/ мона́хов добро́то, богосло́вов побо́рниче непребори́мый,/ Григо́рие чудотво́рче, Фессалони́тская похвало́,/ пропове́дниче благода́ти,// моли́ся вы́ну спасти́ся душа́м на́шим.

Тропарь святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому , глас 8

Правосла́вию наста́вниче, святи́телем украше́ние,/ богосло́вцем побо́рниче непобеди́мый, Григо́рие чудотво́рче,/ Солу́ню вели́кая похвало́, пропове́дниче благода́ти,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому, глас 8

Прему́дрости свяще́нный и Боже́ственный орга́н,/ Богосло́вия све́тлую согла́сно трубу́,/ воспева́ем тя Григо́рие Богоглаго́льниче:/ но я́ко ум Уму́ Пе́рвому предстоя́й,/ к Нему́ ум наш о́тче наста́ви, да зове́м:// ра́дуйся пропове́дниче благода́ти.

Кондак святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому, глас 4

Ны́не вре́мя де́лательное яви́ся,/ при две́рех суд, воста́нем у́бо постя́щеся,/ принесе́м сле́зы умиле́ния,/ ми́лостынями, зову́ще:/ согреши́хом па́че песка́ морска́го,/ но осла́би, Соде́телю всех,// я́ко да прии́мем нетле́нныя венцы́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  – 14 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Св. Григорий Палама е узнал много чрез небесни откровения. Като провел три години на безмълвие в една  килия на св. лавра, трябвало да излезе между хората и да им бъде от полза със своите събрани знания и опит. Това Бог му показал с едно изключително  видение. Един ден, като в дрямка, Григорий видял себе си да държи в ръка съд препълнен с мляко, но толкова препълнен, та чак преливал, но постепенно млякото се превърнало във вино, което също така преливало през ръба на съдът и мокрило ръцете и дрехите му. Тогава му се явил един светъл юноша и му рекъл: „Защо не дадеш и на другите от това чудно питие, което  тъй невнимателно разпиляваш? Или може би не знаеш, че то е дар от Божията благодат?“. На това Григорий отговорил: „Но ако в днешно време няма никой, който да чувства потребност от такова питие, на кого да го дам?“. Тогава юношата казал, че и да има жадни за такова питие, и да няма, той [Григорий] е длъжен да изпълни своя дълг и да не пренебрегва Божия дар. Млякото Григорий изтълкувал като обикновено поучение към народните маси за морален живот и поведение, а виното като наука от догматически характер. Друг път Григорий се бил затворил в един манастир и там писал своите „Начала на Православието“. В навечерието на празника на св. Антоний Велики, монасите го повикали, за бдението, но той останал със своето занимание в килията. Всички братя отишли в църква. Изведнъж му се явил св. Антоний и му казал: „ Съвършеното безмълвие е добро, но понякога е необходимо общение и с братята“. Убеден от това видение, за радост на всички монаси, Григорий се отправил към църквата.

БЕСЕДА за затворника Павел

Ето защо аз, Павел, съм окованик[1] Иисус Христов за вас езичниците ( Ефес.3, 1)

Този апостол Христов, братя, себе си  нарича затворник Христов. Как тъй апостол ще бъде затворник? Не е ли затворникът свързан? Да; но и апостолът е свързан, свързан с любовта на Господа, тъй силно, че никаква друга връзка на земята не чувства, като че да няма такива. Апостолът е свързан и с ума си за Господа Иисуса, така силно, та не може да мисли за нищо друго, без Иисуса Христа Господа. Апостолът и със своята воля е свързан за Господа Иисуса тъй здраво, та всъщност няма своя воля, а съвършено  е подчинил волята си на Господа Иисуса. Така той желае онова, което желае и Христос, мисли онова, което Христос мисли, прави онова, което Христос иска. Нима това не е затворничество? О, блажено затворничество, което не е за срам а е за слава, и не е за гибел, а за спасение! И тъй, Христос е пълен господар над живота на апостола, както външно, тъй и вътрешно. Той външно и вътрешно му пращал изкушения; външно и вътрешно му откривал чудесата на Своя Промисъл; външно и вътрешно, заради неговото спасение и заради спасението на мнозина други, го ръководи към съвършена добродетел. Да се предадем, братя, и ние на Господа Иисуса Христа, подобно на Неговите апостоли. И ще бъдем в най – сигурните ръце и на най-сигурния път.

Господи Иисусе Христе, Господи велики и дивни, привържи и нас към Себе Си, направи ни завинаги Твои раби, и на този и в другия свят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Според сръб. текст – затворник