27 ЮНИ / 14 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ПРОРОК ЕЛИСЕЙ

СВ. МЕТОДИЙ, ПАТРИАРХ ЦАРИГРАДСКИ

СВ. ВЛАДИМИР (БОГОЯВЛЕНСКИ), МИТРОПОЛИТ КИЕВСКИ

СЪБОР НА ДИВЕЕВСКИТЕ СВЕТИИ

Тропарь пророка Елисея, глас 4

Во пло́ти А́нгел,/ проро́ков основа́ние,/ вторы́й Предте́ча прише́ствия Христо́ва, Илия́ сла́вный,/ свы́ше посла́вый Елиссе́еви благода́ть/ неду́ги отгоня́ти/ и прокаже́нныя очища́ти,// те́мже и почита́ющим его́ то́чит исцеле́ния.

Кондак пророка Елисея, глас 2

Проро́к Бо́жий яви́лся еси́,/ сугу́бую благода́ть прие́мь,/ вои́стинну досто́йную тебе́, Елиссе́е блаже́нне:/ Илии́ бо был еси́ совсе́льник,// с ни́мже Христу́ Бо́гу моли́ся непреста́нно о всех нас.

Ин тропарь пророка Елисея, глас 4

И́же во пло́ти А́нгел,/ и проро́ков нача́льнику свиде́тельствова, сла́вный Елиссе́е,/ ди́вны чудеса́ соде́лал еси́, проро́че,/ поспе́шеством Свята́го Ду́ха;/ си́лою Илиино́ю исцели́в во́дное естество́,/ зве́ри же погуби́, пожира́ющия,/ и Неема́на очи́сти,/ и вдови́ча сы́на воскреси́л еси́,// и всем чту́щим тя да́руй благода́ть и исцеле́ние.

Тропарь святителю Мефодию, патриарху Константинопольскому, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́/ Я́же веще́й И́стина./ Сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ святи́телю Мефо́дие,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Мефодию, патриарху Константинопольскому, глас 2

На земли́ подвиза́лся еси́, я́ко безпло́тный,/ и Небеса́ насле́довал еси́, Мефо́дие,/ я́ко изъясни́вый в конце́х ико́н поклоне́ние,/ в труде́х бо и боле́знех вя́щше пребы́в,/ не преста́л еси́ дерзнове́нием,// облича́я отмета́ющияся ико́ны Христо́вы.

Тропарь священномученику Владимиру, митрополиту Киевскому, глас 2

Ве́ры Правосла́вныя непоро́чный блюсти́телю/ и за́поведей Христо́вых усе́рдный исполни́телю,/ священному́чениче Влади́мире,/ Христа́ всем се́рдцем возлюби́в,/ па́ству твою́ до́бре упа́сл еси́,/ незло́биво му́ченическую смерть прия́л еси́./ Сего́ ра́ди в ве́чной сла́ве пребыва́я,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Владимиру, митрополиту Киевскому, глас 2

О́браз Христо́ва милосе́рдия явля́я,/ покро́в и защище́ние па́стве твое́й был еси́,/ святи́телю о́тче Влади́мире,/ в кро́тости страда́ния прие́мля, безбо́жных мучи́телей,/ благословля́я, прости́л еcи́.// Те́мже и нам испроси́ у Христа́ Бо́га дух ми́рен и ве́лию ми́лость.

Ин тропарь священномученику Владимиру, митрополиту Киевскому, глас 2

Ве́ру Правосла́вную непоро́чно соблю́д,/ по́двигом до́брым во святи́тельстве подвиза́лся еси́,/ священному́чениче о́тче Влади́мире,/ и убива́ющим тя рекл еси́:/ Госпо́дь да прости́т вас./ Сего́ ра́ди угото́вася ти вене́ц пра́вды от Христа́, Бо́га на́шего,/ Его́же, я́ко име́яй дерзнове́ние, моли́,/ оправда́ние дарова́ти нам в День Су́дный.

Тропар на Дивеевските светии, глас 5

Днесь церко́вная расширя́ются не́дра,/ прие́млюще бога́тство Бо́жия благода́ти,/ и ра́дуется Пресвяты́я Богоро́дицы избра́нная оби́тель,/ па́мять соверша́ющи многоимени́таго ли́ка святы́х Диве́евских,/ в Небе́снем Ца́рствии торжеству́ющих// и моля́щихся о душа́х на́ших. 

Кондак на Дивеевските светии, глас 8

Сосу́ди Ду́ха Свята́го яви́стеся честны́м ва́шим житие́м,/ усе́рднии служи́телие Пресвяты́я Богоро́дицы,/ в земли́ Диве́евской просия́вшии,/ помяни́те нас у Престо́ла Бо́жия во Ца́рствии Небе́снем.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЮНИ

Разсъждение

„Мястото няма да ни спаси, ако не изпълняваме Божията воля“ – казва премъдрият Златоуст. За някой си монах се говори, че живял в един манастир, където пет събратя го обичали, а един го оскърбявал. Заради този единствен, който го оскърбявал, той се преселил в друг манастир. В този, втория манастир, осем го обичали, а двама го оскърбявали. Той побягнал в трети манастир. Тук седмина го обичали, а петима го оскърбявали. Той тръгнал за четвърти манастир. Но по пътя размислил: „Докога ще бягам от място на място? В целия свят няма да намеря спокойствие. По-добре е да стана търпелив“. Взел хартия и написал с едри букви: „Заради Иисуса Христа, Сина Божий, ще търпя всичко“. Като се настанил в четвъртия манастир, и тук едни го обичали, а други го оскърбявали. Но той започнал търпеливо да понася обидите. И когато някой го оскърбявал, той изваждал хартията и прочитал:  „Заради Иисуса Христа, Сина Божий, ще търпя всичко“. И тъй с търпението си спечелил обичта на всички. И останал на това място до смъртта си.

БЕСЕДА за смирението като предвестник на славата

Пред славата върви смирение (Пртч. Сол. 75: 33).

Думата тук е за истинската слава, а не за измамната; за вечната слава, а не за умиращата. Славата, която е от хората, ще умре, а славата, която е от Бога, е слава неувяхваща. Който е прославен от хората, не е прославен, а когото Бог прослави, той е прославен. Един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? (Иоан 5: 44 ) – казал Господ на еврейските книжници. Виждате, че Господ различава човешката слава от божествената слава. А за Себе Си Той казал: От човеци слава не приемам (Иоан 5: 41 ). Който търси слава от хората, той върви по пътя на гордостта, а който търси слава от Бога, той върви по пътя на смирението. Никой без смирение не е прославен от Бога. Божиите светии са били най-смирените Божии слуги. С превелико смирение се отличавала и Пресвета Богородица. Своето превелико смирение Тя отдавала на избраничеството Си за Богоматер: Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си. Но Най-смиреният от всички най-смирени е бил Сам Подвигоположникът – Господ наш Иисус Христос. През земния Му живот смирението винаги вървяло пред славата. И нашият живот, братя, ако желаем истинска слава, трябва да бъде такъв. Защото, ако смирението не предшества славата, славата никога няма да дойде.

О, Господи Иисусе, пример и учител на смирението, единствена наша славо и Прославителю на всички смирени и кротки, вдъхнови ни с Твоето неизказано смирение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски