27 АПРИЛ / 14 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВЕТА БОГОРОДИДИЦА „ВИЛНЬОВСКА“ И „ОСТРОБРАМСКА – ВИЛНЬОВСКА“

СВ. МАРТИН, ПАПА РИМСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Виленской», глас 4

Засту́пнице ве́рных Преблага́я и Ско́рая, Пречи́стая Богоро́дице Де́во! Мо́лим Тя́ пред святы́м и чудотво́рным о́бразом Твои́м, да я́коже дре́вле от него́ заступле́ние Твое́ гра́ду Москве́ дарова́ла еси́, та́ко и ны́не на́с от вся́ких бе́д и напа́стей ми́лостивно изба́ви и спаси́ души́ на́ша, я́ко Милосе́рдая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Виленской», глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельная, я́ко изба́вльшеся от злы́х благода́рственная воспису́ем Ти́, раби́ Твои́, Богоро́дице, но, я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую, от вся́ких на́с бе́д свободи́, да зове́м Ти́: ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Тропарь святителю Мартину Исповеднику, папе Римскому, глас 4

И́стинных повеле́ний устне́ распространи́л еси́,/ уче́нии Боже́ственными вся просвети́л еси́,/ злове́рие низложи́л еси́, Богому́дре Марти́не,/ святи́телю всече́стне,/ помина́й нас, уго́дниче Христо́в,/ е́же к Нему́ хода́тайствы твои́ми,// да в ми́ре устро́иши живо́т наш.

ИЗ ‚ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 АПРИЛ

Разсъждение

„На монаха прилича да обича Бога като син и да се бои от Него като роб“ – говори св. Евагрий. Но това се отнася и за всеки християнин, макар и да не е монах. Велико изкуство е да се съединят любовта към Бога и страхът от Бога. И много други от светите отци, като говорят за любовта, същевременно напомнят и за страха, и обратно. Св. Златоуст в своята беседа „За съвършената любов“, в същото време  говори за наказанието и за адските мъки. Защо? Защото и най-голямата човешка любов към Бога без страх неусетно преминава в гордост; а големият страх без любов пък води до отчаяние.

БЕСЕДА за личния опит на всички апостоли

Което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали…, ви възвестяваме (I Иоан 1, 1: 2).

Ето каква е апостолската проповед! Апостолите не говорили като светски мъдреци, нито като философи, още пък по-малко като теоретици, които изказват предположения за нещо си, та белким нещо открият. Те [апостолите] говорят за неща, които не търсели, но които неочаквано ги заобиколили, за факт, който не те установили, а така да се каже, се появил неочаквано за тях, Той тях намерил и обзел. Те не се занимавали с духовни изследвания, нито изучавали психология, нито пък още по-малко се занимавали със спиритизъм. Тяхното занимание било риболов – едно съвсем чувствено, телесно занимание. И както ловели риба, им се явил Богочовекът и внимателно и постепенно започнал да ги учи на едно ново занимание – в служба на Него[1]. Те не Му повярвали веднага, а още по-внимателно и постепенно, със страх, неразбиране и много колебания пристъпвали към Него и Го опознавали. Докато многократно не Го видели с очите си, докато многократно не са го наблюдавали и с ръка докосвали. Техният установен Факт е свръхестествен, но техният метод за установяването на този Факт е съвсем чувствен и научно-позитивен. Нито един съвременен учен не би могъл да си послужи с позитивни методи за познаването на Христа. Апостолите не видели едно чудо, а многобройни чудеса; те не чули едно поучение, а толкова поучения, колкото не биха могли да се напишат и в много книги; те виждали възкръсналия Господ цели 40 дена, ходили с Него, разговаряли с Него, яли с Него, общували с Него. С една дума – те лично, от първа ръка, имали хиляди чудесни факти, които са установили и утвърдили един крупен Факт, а именно, че Христос е Богочовек, Син на Живия Бог, човеколюбив Спасител на хората, и всесилен Съдия на живи и мъртви.

О, възкръснал Господи, утвърди в нас вярата и ревността на Твоите свети апостоли. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на Себе Си (бел. прев.).