26 НОЕМВРИ / 13 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ИЕРУСАЛИМСКА“

СВ. ИОАН ЗЛАТОУСТ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иерусалимской», глас 4

Богоpа́дованная Влады́чице,/ пpепpосла́вленная Ма́ти Щедpо́т и человеколю́бия,/ всеми́лостивая о всем ми́pе Хода́таице!/ Пpиле́жно pаби́ Твои́ ко Твоему́ пpедста́тельству пpибега́ем,/ и ко пpечу́дному о́бpазу Твоему́ со умиле́нием пpипа́дающе мо́лимся:/ моли́тву те́плую Сы́ну Твоему́ и Бо́гу на́шему сотвоpи́,/ о Всепе́тая Цаpи́це Богоpо́дице,/ да от вся́ких боле́зней и печа́лей нас Тебе́ pа́ди изба́вит,/ и от гpехо́в вся́ких свободи́в,/ Ца́pствия Своего́ Небе́снаго насле́дники ны пока́жет:/ ве́лие бо и неизpече́нное я́ко Ма́ти к Нему́ деpзнове́ние и́маши,/ и вся от Него́ испpоси́ти мо́жеши,// Еди́на во ве́ки пpеблагослове́нная.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иерусалимской», глас 3

Твоего́ предста́тельства увере́ние/ и милосе́рдия Твоего́ явле́ние/ ико́на Иерусали́мская нам, Влады́чице, показа́ся/ пред не́ю же ду́ши на́ша в моли́тве излива́ем/ и ве́рою Тебе́ вопие́м:/ воззри́, Милосе́рдная, на лю́ди Твоя́,/ вся ско́рби на́ша и печа́ли утоли́,/ утеше́ние благо́е в сердца́ на́ша низпосли́// и спасе́ние ве́чное душа́м на́шим, Пречи́стая, испроси́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иерусалимской», глас 5

Не отри́ни, о Милосе́рдая Ма́ти,/ слез и воздыха́ний на́ших,/ но проше́ния на́ша ми́лостивно прии́мши,/ пред Иерусали́мскою ико́ною Твое́ю/ моля́щихся люде́й ве́ру укрепи́,/ умиле́нием сердца́ их испо́лни,/ и крест земна́го жития́ нести́ им помози́,// ели́ка бо хо́щеши мо́жеши.

Тропарь святителю Иоанну Златоусту, глас 8

Уст твои́х я́коже све́тлость огня́ возсия́вши благода́ть,/ вселе́нную просвети́:/ не сребролю́бия ми́рови сокро́вища сниска́,/ высоту́ нам смиренному́дрия показа́./ Но твои́ми словесы́ наказу́я, о́тче Иоа́нне Златоу́сте,// моли́ Сло́ва Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Иоанну Златоусту, глас 6

От Небе́с прия́л еси́ Боже́ственную благода́ть/ и твои́ми устна́ми вся учи́ши/ покланя́тися в Тро́ице еди́ному Бо́гу,/ Иоа́нне Златоу́сте, всеблаже́нне преподо́бне,/ досто́йно хва́лим тя:// еси́ бо наста́вник, я́ко Боже́ственная явля́я.

13 НОЕМВРИ

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 НОЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Наказание и награда! И двете са в Божията ръка. Но както този земен живот е само сянка на истинския живот на небето, така наказанието и наградата на земята са само сянка на истинското наказание и награда във вечността. Главните гонители на светеца Божий Златоуст били Теофил – патриарх Александрийски, и царица Евдоксия. След мъченическата[1] Златоустова смърт и двамата ги постигнало люто наказание. А именно – Теофил полудял, а Евдоксия била натирена от двореца на цар Аркадий. Евдоксия скоро се разболяла от неизлечима болест, по тялото ѝ се отворили рани и червеи закипели из раните. Такава смрад се разнасяла от нея, че не било лесно човек да мине дори по улицата пред нейния дом. Лекарите употребили най-хубавите мазила, аромати и благовония само колкото да премахнат смрадта от скверната царица, но нямали голям успех. Накрая царицата умряла в смрад и мъки. Ала и след смъртта ѝ Божията ръка тегнела над нея. Цели 34 години, докато цар Теодосий не пренесъл мощите на св. Златоуст в Цариград, ковчегът с нейното тяло денонощно се тресял. А какво станало със Златоуст след смъртта му? Награда, награда, каквато само Бог може да даде. Аделтий – епископ Арабски, който приел изгнаника Златоуст в своя дом в Кукус, молил Бога да му покаже къде се намира Иоановата душа. Веднъж на молитва Аделтий бил като че ли вън от себе си и видял един сияен юноша, който го завел на небесата и му показал по ред иерарсите, пастирите и учителите, назовавайки всекиго по име. Но така и не видял Иоана. Ангелът го повел към изхода на Рая, а Аделтий бил много нажален. Когато ангелът го попитал за причината на неговата скръб, Аделтий отговорил, че му е мъчно, дето не видял любимия си учител – Иоан Златоуст. Ангелът му отговори: „Него не може да го види човек, докато е в тяло, защото той е до Божия престол заедно с херувимите и серафимите“.
 
БЕСЕДА за основата и крайъгълния камък
 
Утвърдихте [се] върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за крайъгълен камък (Ефес. 2: 20).
 
Основа на апостолите и пророците са, братя, животът и делата на апостолите и пророците. Това са Старият и Новият завет. Кой свързва апостолите и пророците? Господ Христос. Без Него нито пророкът ще разбере апостола, нито апостолът пророка. Той пък е изпълнението на пророците и свидетелството на апостолите. Така, че Той е крайъгълният камък, Който свързва пророците и апостолите и ги държи ведно, както крайъгълният камък държи зидовете. И Старият, и Новият завет – целите са съединени в Него, осмислят се в Него, кръжат около Него, вдъхновяват се от Него, поддържат се от Него – от Господ Иисус Христос. Езичниците и евреите къде биха се срещнали и разбрали, ако не в Иисуса Христа Господа? Никъде освен в Него. В Него и чрез Него те се съединяват в един Нов Човек, в едно безсмъртно тяло, в една свята и съборна Църква. Тялото и душата се съединяват във висше свето приятелство само чрез Господ Иисус. Връзката на душата и тялото била враждебна чак до Неговото идване в тяло; и това враждуване накланяло към погубване на душата. Той ги  помирил и осветил. Така Той станал крайъгълен камък на всеки безсмъртен и богоугоден градеж, независимо дали се отнася за един човек, или за едно семейство, или народ, или за целия човешки род, или сега, или в миналото, или в бъдещето, или в старозаветно, или в новозаветно време. Той е носещият стълб[2] на всеки градеж, тъй като той е Глава върху тялото на Божията Църква.
О, Господи Иисусе Христе, опоро на нашето спасение, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 [1] авторът употребява думата мъченическа. Формално св. Иоан Златоуст не е убит, но заради претърпените от него страдания, без да се притесняваме от неточност, може да наредим лика му между мъчениците, което и прави в случая св. Николай (бел. прев.).
 
[2] В ориг. – главната стена (бел. прев.).