26 ЮЛИ / 13 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ДОСТИЙНО ЕСТЬ (МИЛВАЩА)“

СЪБОР НА СВ. АРХАНГЕЛ ГАВРИИЛ

СВ. СТЕФАН САВАИТ

Тропари Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей), глас 4

Досто́йно есть я́ко во­и́с­ти­ну блажи́ти Тя, Богоро́дицу, Присноблаже́нную и Пренепоро́чную и Ма́­терь Бо́­га на́­ше­го. Чест­не́й­шую Хе­ру­ви́м и сла́в­ней­шую без срав­не́­ния Се­ра­фи́м, без истле́ния Бо́­га Сло́ва ро́ждшую, су́­щую Богоро́дицу Тя ве­ли­ча́­ем.

Отце́в все Афо́нское мно́жество,/ собери́теся, ве́рно пра́зднующе,/ днесь ра́дующеся и све́тло восклица́юще вси в весе́лии,/ Бо́жия бо Ма́ти ны́не от А́нгела пресла́вно воспева́ется.// Те́мже, я́ко Бого́родицу, при́сно Сию́ сла́вим.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей), глас 4

Притеце́м, ве́рнии, со дерзнове́нием/ к Ми́лующей Цари́це Богоро́дице/ и умиле́нно воззове́м к Ней:/ низпосли́ на ны ми́лости Твоя́ бога́тыя:/ град сей изба́ви от вся́каго обстоя́ния,/ мир да́руй ми́рови// и спасе́ние душа́м на́шим.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей), глас 4

Пра́зднует днесь весь Афо́н,/ я́ко песнь прия́т от А́нгела чу́дно/ Тебе́, Чи́стей Богома́тери,// Ю́же вся тварь чтит, сла́вящи.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей), глас 8

Арха́нгельский глас вопие́м Ти, Всецари́це:/ досто́йно есть, я́ко вои́стинну,/ блажи́ти Тя, Богоро́дицу,/ Присноблаже́нную и Пренепоро́чную,// и Ма́терь Бо́га на́шего.

Кондак Пресвятой Богородице

Не и́мамы ины́я по́мощи, / не и́мамы ины́я наде́жды, / ра́зве Тебе́, Влады́чице. / Ты нам помози́, / на Тебе́ наде́емся, и Тобо́ю хва́лимся. / Твои́ бо есмы́ раби́, да не постыди́мся.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей)

Досто́йно есть/ велича́ти Тя,/ Богоро́дице,/ Честне́йшую Херуви́м/ и Сла́внейшую// без сравне́ния Серафи́м.

Тропарь Архангелу Гавриилу, глас 4

Небе́сных во́инств Архистрати́же,/ мо́лим тя при́сно мы недосто́йнии,/ да твои́ми моли́твами огради́ши нас/ кро́вом крилу́ невеще́ственныя твоея́ сла́вы,/ сохраня́я нас, припа́дающих приле́жно и вопию́щих:/ от бед изба́ви нас,// я́ко чинонача́льник Вы́шних сил.

Кондак Архангелу Гавриилу, глас 8

Пресве́тлыя и Честны́я, и Вседе́тельныя,/ пренеисче́тныя и стра́шныя Тро́ицы,/ ты еси́, Архистрати́же, сла́вный служи́телю и моли́твенниче,/ ны́не непреста́нно моли́/ изба́витися нам от вся́ких бед и мук, да зове́м ти́:// ра́дуйся, покро́ве рабо́м твои́м.

Ин кондак Архангелу Гавриилу, глас 2

Архистрати́же Бо́жий, служи́телю Боже́ственныя сла́вы,/ А́нгелов нача́льниче, и челове́ков наста́вниче,/ поле́зное нам проси́, и ве́лию ми́лость,// я́ко Безпло́тных Архистрати́г.

Ин кондак Архангелу Гавриилу, глас 2

На Небесе́х зря Бо́жию сла́ву/ и на земли́ с высоты́ подая́ благода́ть,/ нача́льниче А́нгелов, му́дре Гаврии́ле, Бо́жия сла́вы служи́телю/ и ми́ра Боже́ственный побо́рниче,/ спаса́й, соблюда́й вопию́щия ти:// сам бу́ди помо́щник, и никто́же на ны.

Величание Небесным Чинам Бесплотным

Велича́ем вас,/ Арха́нгели и А́нгели/ и вся во́инства,/ Херуви́ми и Серафи́ми,// сла́вящия Го́спода.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЮЛИ

Разсъждение

Простата дреха се разкрасява от човека, а разкошната дреха украсява човека. Простата дреха привлича вниманието към човека, а разкошната дреха привлича вниманието сама към себе си. Страстта към разкошни одежди просто изпива и изсушава човешката душа. Това е истинската причина, задето Църквата винаги е заставала против разкошното обличане и е препоръчвала простота. Между безбройните християнски светии не се помни нито един, комуто разкошните одежди да са помогнали да се освети. Много велики и мъдри царе, не само християнски, а и езически, обичали скромността в обличането. Говори се за император Август Октавиан, че по времето, когато се родил Господ Христос, е носел по една проста одежда, която била изтъкана от жена му, от сестра му, или от дъщеря му. За император Карл V се разказва, че носел такова просто облекло, че дори обикновените граждани – неговите поданици, се обличали по-добре. Славният гръцки пълководец Филипомен веднъж бил поканен на обяд от един човек, в чиято къща дотогава не бил влизал. Филипомен дошъл на гости малко по-рано. Домакинът още не бил пристигнал, а стопанката не познавала лично Филопомен и като го видяла така просто облечен, го помислила за някой от Филопоменовите слуги, който е пратен напред, за да извести за пристигането на пълководеца на нейния мъж. Затова му заповядала да насече дърва. Филопомен драговолно се покорил на заповедта и започнал да сече дървата. Домакинът, като пристигнал и видял, какво прави неговият велик гост, се ужасил и го попитал: „Кой се осмели да ти възложи тази работа?“. Пълководецът кротко отговорил: „Моята дреха“.

БЕСЕДА за необходимостта от трезвеност в борбата против дявола

Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник – дяволът, като рикащ[1] лъв обикаля и търси кого да глътне (I Петр. 5: 8).

Православните монаси са издигнали трезвението и бодърстването до подвиг. Трезвият дух трябва да усеща опасността и внимателният да разпознава от коя страна идва опасността, и от кого. „Пази се, чедо, да не настъпиш змия, да не паднеш в яма, да не газиш в дълбока вода, в гората да не объркаш пътя!“ Тъй майката съветва своето дете, боейки се за него[2]. Не с по-малка любов Църквата съветва човека, боейки се за неговата душа. Чеда, бъдете трезвени, бъдете бодри! Вашият древен противник, дяволът, не почива и не спи, а като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне. Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вие сте като овце, а той е като лъв. Когато овцете усетят смрадния мирис на вълка, бягат при своя чобанин. Бъдете трезвени и вие ще усетите смрадта на дявола, когато се приближи до вас, па бягайте под закрилата на своя Пастир Христос Господ. А дяволската смрад ще усетите чрез своите помисли, чрез своите чувства, чрез своите намерения и чрез телесните похоти. Всичко, за което си мислите, въобразявате, усещате, възнамерявате и желаете в противоположност на Христа и Христовия закон, знайте, че това е дяволска примка, дяволска смрад – знайте и бягайте при своя Пастир, като насочвате към Него целия си ум, цялото си сърце, цялата си душа и своето тяло. Господи Иисусе, Пастирю наш трезвени и внимателен, направи ни по всяко време трезвени и внимателни, та нашият неприятел да не ни изненада и погълне. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Рикащ – ревящ (бел. ред.).

[2] В ориг. – неговото тяло (бел. прев.).