26 ЮНИ / 13 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

ОТДАНИЕ НА ПЕТДЕСЕТНИЦА

СВ. МЧЦА АКИЛИНА

СВ. ТРИФИЛИЙ ЛЕВКУСИЙСКИ (КИПЪРСКИ)

СВ. АЛЕКСАНДРА ДИВЕЕВСКА

Кондак мученице Акилине Старшей, Библосской, глас 2

Де́вства твоего́ добро́тами предочи́стивши ду́шу твою́,/ на высоту́ муче́нием востекла́ еси́, Акили́но всечестна́я,/ любо́вию Жениха́ твоего́ Христа́ уязви́вшися,/ Ему́же со А́нгелы предстои́ши, веселя́щися,// с ни́миже не преста́й моля́ся о всех нас.

Тропарь святителю Трифиллию, епископу Левкусии Кипрской, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́,/ Я́же веще́й И́стина./ Сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ о́тче Трифи́ллие,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Трифиллию, епископу Левкусии Кипрской, глас 8

Изря́дством жития́ чистоту́ де́вства прие́м, Трифи́ллие,/ первопресто́льник показа́лся еси́ Левкуси́и/ и яви́лся еси́ тем провозвести́тель и Богоразу́мия наста́вник./ Сего́ ра́ди ра́достно взыва́ем ти:// ра́дуйся, святи́телей украше́ние.

Тропарь преподобной Александре Дивеевской, глас 3

Раба́ Христо́ва и избра́ннице Пречи́стыя Его́ Ма́тери, Ки́евского уде́ла Ея́ жи́тельнице и моли́твеннице, земли́ Ея́ обетова́нныя иска́тельнице, Диве́евския оби́тели первонача́льнице и зижди́тельнице, моли́ся за ны, Алекса́ндро преподо́бная, да спасе́т нас Пресвята́я Богоро́дица и поми́лует Свята́я Тро́ица, да изба́вимся мы му́ки а́дския и насле́дуем блаже́нство ра́йское.

Кондак преподобной Александре Дивеевской, глас 3

Преподо́бная ма́ти Алекса́ндро, любо́вь двуеди́ную к Бо́гу и бли́жним твои́м стяжа́ла еси́ и избра́нницею Бо́жией Ма́тери яви́лася. Ея́же после́дний уде́л в земли́ Росси́стей обрела́ еси́, и Диве́евскою первонача́льницею ста́ти сподо́бившися, вели́кому Серафи́му печа́ловатися о нем завеща́ла еси́. Зде́ же и поко́ишися с ним. Ны́не моле́ния на́ша приими́ и ко Го́споду вознеси́, да поми́лует ны.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЮНИ

Разсъждение

Кротостта и незлобието са украсявали нашите светии и те им давали сили и разум да не отвръщат на злото със зло. Когато цар Констанций, Константинов син, се разболял в Антиохия, повикал св. Спиридон да му чете молитва. Св. Спиридон, придружаван от своя дякон Трифилий, се вдигнал от Кипър и отишъл в Антиохия пред царския дворец. Спиридон бил облечен скромно. На главата имал обикновена плетена шапка, в ръка държал палмова тояга, а на гърдите си носел окачен глинен съд, в който имало елей от Честния Кръст (по тогавашния обичай християните в Иерусалим го носели със себе си). Така облечен, а при това и изнурен от поста и дългия път, светителят с нищо не показвал своя чин и достойнство. Като поискал да влезе в царския дворец, един от слугите, мислейки го за обикновен просяк, му ударил шамар по едната страна. Кроткият и незлобен светител обърнал и другата страна. След като с трудности успял да се яви пред царя, допрял ръката си до царската глава и царят оздравял.

БЕСЕДА за пътя на живота и за пътя на смъртта

Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта (Пртч. Сол. 14: 12).

Понякога на човек му се струва, че пътят на безбожниците е правилният, защото отвежда безбожника там, където се забогатява и успява. О, да би му се удало да види края на този път! Ще се ужаси и въобще не би тръгнал по този път. Ако краят на един път завършва в пропаст, нима това е верният път? Затова, човече, не казвай за нито един път, че е добър, преди да видиш края му! Питаш – как човек, който е слаб и късоглед, може да види края на един дълъг път? По два начина – като четеш Светото Писание, чрез опита на Православната Църква, и като наблюдаваш края на жизнения път на онези около теб, които са умрели преди тебе. Но първият път е надежден и ако вървиш по него, знай, няма да се хвърлиш в нощта на вечната смърт. Само онзи път е правилният, който е показан от Бога като правилен. А всички останали пътища, които, според твоя ум, ти се струват добри, а се различават от Божия път, са лоши и смъртоносни. Виж, и зверовете имат свои пътища, ама нима ще тръгнеш по техните пътища, ако ти изглеждат добри? Не тръгвай, защото накрая ще паднеш в гладните челюсти на зверовете. А пътят,  показан от Бога, и да ти се струва труден, е истинският – върви по него. Заради нашите грехове, понякога, Божият път ни се струва неправилен. Ако нямахме грехове, и ако нашият ум не беше повреден от греховете, и за миг не би ни се сторило, че някой друг път, освен Божия път, е истинският. На повредения ум много криви пътища му се струват верни, а единствено истинския път – лош.

О, всевиждащ Господи, Пътеводителю наш, поправи ума ни, за да не застава на лошите пътища. Ти, Иисусе, Си единственият път, истина и живот, а онова, за което умуваме без Тебе, са безпътица, лъжа и смърт. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски