26 МАРТ / 13 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „МОЛДАВСКА“

СВ. НИКИФОР, ПАТРИАРХ ЦАРИГРАДСКИ

СВ. ИОАН ЛЕСТВИЧНИК

Тропарь святителю Никифору, патриарху Константинопольскому, исповеднику, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́,/ Я́же веще́й И́стина:/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ о́тче Ники́форе,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь святителю Никифору, патриарху Константинопольскому, исповеднику, глас 4

И́же перворо́днаго Ца́рства оте́ц,/ правове́рныя слу́жбы и́стинный па́стырь бысть, преподо́бне,/ Царя́ гра́да, Це́ркви всех ма́тере яви́ся свети́льник, Ники́форе,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак святителю Никифору, патриарху Константинопольскому, исповеднику, глас 1

Лик патриа́ршеский святу́ю твою́ па́мять/ хвала́ми и пе́сньми, Ники́форе, че́ствует,/ в преложе́нии бо прия́т ду́шу твою́, сла́вне./ Тем днесь честна́я Це́рковь, велича́ющи Христа́ Царя́,// сла́вит Еди́наго Человеколю́бца.

Ин кондак святителю Никифору, патриарху Константинопольскому, исповеднику, глас 4

Побе́ды вене́ц с Небесе́, о Ники́форе пресла́вне, я́ко прие́м от Бо́га,/ спаса́й ве́рою почита́ющия тя,// я́ко священнонача́льника Христо́ва и учи́теля.

Тропарь преподобному Иоанну Лествичнику, игумену Синайскому, глас 1

Пусты́нный жи́тель и в телеси́ А́нгел/ и чудотво́рец яви́лся еси́, богоно́се о́тче наш Иоа́нне,/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих ти./ Сла́ва Да́вшему ти кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

.

Кондак преподобному Иоанну Лествичнику, игумену Синайскому, глас 4

На высоте́ Госпо́дь воздержа́ния и́стинна тя положи́,/ я́коже звезду́ неле́стную, световодя́щую концы́,// наста́вниче Иоа́нне, о́тче наш.

Ин тропарь преподобному Иоанну Лествичнику, игумену Синайскому, глас 8

Сле́з твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней,/ сия́я чудесы́, Иоа́нне о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

Ин тропарь преподобному Иоанну Лествичнику, игумену Синайскому, глас 4

Я́ко Боже́ственную ле́ствицу, обрето́хом, Иоа́нне преподо́бне,/ твоя́ Боже́ственныя доброде́тели,/ к Небеси́ возводя́щия ны:/ доброде́телей бо ты был еси́ воображе́ние.// Тем моли́ Христа́ Бо́га, да спасе́т ду́ши на́ша.

Ин кондак преподобному Иоанну Лествичнику, игумену Синайскому, глас 1

Плоды́ присноцвету́щия/ от твоея́ кни́ги принося́ уче́ния, прему́дре,/ услажда́еши сердца́, сим с трезве́нием вне́млющих, блаже́нне:/ ле́ствица бо есть, ду́ши возводя́щая от земли́ к Небе́сней и пребыва́ющей сла́ве,// ве́рою чту́щих тя.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 МАРТ

Разсъждение

Велики са онези християни, които имат голяма любов към Христа. О, колко велики са били богоносните отци и мъчениците! В наше време за мнозина е невъзможно да си представят това. Ето какво един от тях, св. Симеон Нови Богослов, изповядал в своя манастир пред всички монаси. Говорейки от своя опит как над него се изпълнили Господните думи: Игото Ми е благо и бремето Ми леко, той казал: „Вярвайте ми, откакто прибягнах към Бога, моя Спасител, не съм срещал нищо скръбно, тежко и непоносимо… Голяма и непоносима скръб съм имал тогава, когато не съм успявал да намеря достатъчен повод да умра заради любовта към Христа“. Не са ли душите ни като пламък, затворен в глинени съдове? Пламък,  изправен и устремен към небето! Само да се махне капакът, пламъкът ще излезе навън.

БЕСЕДА за помиряването на злите заради злото

И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други (Лк. 23: 12).

Дори в безчестието и унижението Си Праведникът прави добро на своите неприятели. Той ги помирява. Наистина, в този случай тяхното помирение не е било в името на някое добро дело, а за съвместно преследване на Праведника. Но поне пламъкът на омразата между тях се уталожил и угаснал. Това е наградата за Праведника. Пилат и Ирод били врагове. Но в онзи ден, когато Спасителят бил изведен на съд, и при единия, и при другия, те се помирили. Князът на мира въдворил мир между скараните, мир, който помогнал да се издяла кръст за Него. Но Той дошъл, за да бъде доброволна жертва за греховете на мнозина. И днес враждуващите противници, когато трябва да нападнат и осъдят Господа, се помиряват. Пълно е с такива, които се колят помежду си, докато не се спомене Господнето име. А като чуят това име, постепенно, заради нападението върху това свето име, се помиряват помежду си. По-леко е за грешник[1] да понесе грешник, отколкото праведника. По-лесно е грешник да се разбере с грешника и да се помири, отколкото с праведника. Даже и партиите в някои държави, противоречащи помежду си, се помиряват, когато трябва да решат какво място трябва да се отреди На Господ Иисус Христос в държавата, дали първо (каквото прилича Нему) или последно. По този въпрос кръвните врагове се помиряват помежду си само и само, за да отделят за Господа последното място. Също така, навремето враждуващите партии на фарисеите и садукеите се помирили и съюзили против Христа. А защо Най-Чистият и Най-Необходимият да бъде на последното място? Защото  – според тяхното мислене – първото място да остане за тях. Същата подбуда е помирила фарисеите и садукеите, [дотогава] кръвни врагове, когато трябвало да поискат Христос да бъде убит. Същата тази подбуда е предизвикала помирението между Пилат и Ирод, когато трябвало да отсъдят Христос да бъде убит.                                                      

О, братя мои, да, въобще да не търсим мир с неправдата против правдата. Нека винаги да търсим мир с Бога и със съвестта.

Боже, помогни ни винаги да имаме такъв мир. На Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

[1] В ориг. – неправедник (бел. прев.).