26 ФЕВРУАРИ / 13 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ДОЛИНСКА“

СВ. СЕРАФИМ (СОБОЛЕВ)

СВ. ЕВЛОГИЙ АЛЕКСАНДРИЙСКИ

СВ. СИМЕОН МИРОТОЧИВИ

СВ. ЗОЯ

СВ. ФОТИНИЯ

СВ. ИОАН ПОЛИВОТСКИ

Тропарь святителю Серафиму, архиепископу Богучарскому, глас 4

Боже́ственною ре́вностию при́сно распала́емь,/ Правосла́вия столп яви́лся еси́ в Софи́и граде возсия́в,/ и благоче́стием твои́м мно́гия лю́ди ко Христу́ приве́л еси́,/ па́стырю до́брый, святи́телю Серафи́ме,// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Серафиму, архиепископу Богучарскому, глас 4

Вознесы́йся на высоту́ смиренному́дрия,/ благоче́стия учи́тель яви́лся еси́,/ Правосла́вия побо́рниче и стра́нных предста́телю,/ мона́шествующих похвало́ и па́стырю изря́дный./ Те́мже любо́вию зове́м ти:// ра́дуйся, Серафи́ме чудотво́рче.

Ин тропарь святителю Серафиму, архиепископу Богучарскому, глас 5

Сосу́д Боже́ственных даро́в/ и дом Святы́я Тро́ицы яви́лся еси́,/ чудотво́рче святи́телю о́тче Серафи́ме,/ те́мже, име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ не оста́ви нас си́рых,/ и я́коже обеща́лся еси́,/ испроси́ нам моли́твами твои́ми// мир и ве́лию ми́лость.

Тропарь преподобному Симеону Мироточивому, глас 3

Боже́ственною благода́тию просвети́вся,/ и по сме́рти показу́еши све́тлость жития́ твоего́,/ источа́еши бо ми́ро благоуха́ния/ притека́ющим к ра́це моще́й твои́х,/ и лю́ди твоя́ наста́вил еси́ к све́ту Богоразу́мия,/ Симео́не о́тче наш,/ Христа́ Бо́га моли́// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Кондак преподобному Симеону Мироточивому, глас 6

А́нгельское возлюби́в на земли́ житие́,/ миродержа́ние и мир оста́вив,/ поще́нием Христу́, Симео́не, после́довал еси́,/ к Нему́же лю́бящих тя апо́стольски наста́вил еси́, вопия́:// возлюби́те Бо́га, я́коже Он возлюби́ нас.

Ин кондак преподобным Симеону Мироточивому и сыну его, святителю Савве I, архиепископу Сербскому, глас 2

Днесь Симео́н с Са́ввою, блаже́ннии, в ду́се прише́дше,/ спаса́ют от обстоя́ний па́ству их:/ сии́ бо Тро́ицу пропове́даша Еди́наго Бо́га,/ Це́ркве яви́шася утвержде́ние,/ в преподо́бных Мироточи́вый и во святы́х чудотво́рец:/ сии́ бо и во бра́нех необори́мии защи́тницы показа́шася,// Афо́на похвала́ и наро́да Се́рбскаго кре́пость.

Ин кондак преподобному Симеону Мироточивому, глас 2

И́го Христо́во прие́м, Симео́не,/ и, Того́ Крест взем, после́довал Ему́,/ насажде́н в дому́ Госпо́днем, процвете́, я́ко фи́никс,/ я́коже кедр, и́же в Лива́не, умно́жил еси́ ча́да твоя́,/ муж жела́ний духо́вных, чудотво́рец бо яви́ся,// Христа́ Бо́га моли́ непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Великият Стефан Неманя, чийто господарски заповеди всеки изпълнявал безусловно, и от когото треперели народи и царе, като станал монах, послужил за висок пример на светогорските монаси за кротост, смирение, доброта и молитвеност. И смъртта му била смърт на един истински духовен Божи човек. Легнал в постелята на 7 февруари. Той повикал при себе си Сава, възложил върху него своите ръце, благословил го и казал: „Възлюбено мое чедо, светлина на моите очи, утехо и закрилнико в моята старост! Ето, настана време за нашата разлъка; ето Господ ме отпуска с мир. Но ти,чедо, не се натъжавай заради раздялата. Това е обща чаша за всички и за всекиго; тука се разделяме, но ще се срещнем там, дето повече няма да има раздяла“. На 12 февруари св. Симеон наредил на Сава да го облече в погребална мантия, да му постеле рогозка на земята, да подложи камък под главата му и да го остави така. След това извикал всички монаси и се простил с тях. На разсъмване на 13 февруари, когато монасите четели утренното правило в църквата и гласовете им достигали до килията на умиращия, лицето на св. Симеон засияло и той предал своята душа на Бога.

БЕСЕДА за любовта, надвишаваща всяка любов

Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене (Мaт. 10: 37).

Цялото Евангелие учи, че трябва да се остави малкото заради по-голямото, преходното заради  вечното, лошото заради доброто, евтиното заради скъпоценното. Ако Евангелието не обещаваше по-големи ползи, кой би оставил малките? Ако не би показвало блясъка на скъпоценните блага, кой би оставил евтините дрънкулки[1]? Кой ще остави меда и млякото, ако не е намерил нещо по-вкусно? Кой ще остави баща си и майка си, ако не е намерил някой по-близък? Кой би оставил деца и приятели, ако не е познал някой,  който му е по-мил? Кой би предал живота си доброволно на мъчения и смърт, ако не съзирал безсмъртния живот? Господ Христос е по-сладък от меда и млякото; по-близък роднина ни е от бащата и майката; по-мил ни е от децата и приятелите ни; по-скъп ни е от всички видими блага, натрупани през този живот, защото ни дарява безсмъртен живот. Всичко в света е по-малко от него, по-малко и горчиво, слабо, евтино и преходно спрямо Него. Който Него приеме, лесно ще остави всичко, всичко, защото е приел най-доброто и Най-Добрия.

О, Господи Иисусе, съкровищницо на всички блага, помогни ни да се отречем от всичко и да прегърнем Тебе, нашия живот и нашето благо. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски