25 НОЕМВРИ / 12 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „МИЛОСТИВА“

СВ. ПРОРОК АХИЯ

СВ. ИОАН МИЛОСТИВИ

СВ. НИЛ ПОСТНИК

СВ. НИЛ МИРОТОЧИВИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея, именуемой «Милостивая», глас 1

Притеце́м, лю́дие, со дерзнове́нием к Ми́лостивей Цари́це Богоро́дице, и умиле́нно воззове́м к Не́й: ниспосли́, Влады́чице, ми́лости Твоя́ бога́тыя, сохраня́я во здра́вии и благоде́нствии гре́шныя рабы́ Твоя́. Боля́щия исцели́, скорбя́щия уте́ши и бе́дствующим помози́. И сподо́би на́с, Преми́лостивая, благоче́стно житие́ сие́ земно́е сконча́ти, христиа́нскую непосты́дную кончи́ну получи́ти и Небе́сное Ца́рствие унасле́довати. Гра́д на́ш изба́ви от вся́каго зла́го обстоя́ния, огражда́я Твои́м ми́лостивым заступле́нием. Ми́рови ми́р да́руй и спасе́ние душа́м на́шим испроси́.

Тропарь святителю Иоанну Милостивому, глас 8

В теpпе́нии твое́м стяжа́л еси́ мзду́ твою́, о́тче пpеподо́бне,/ в моли́твах непpеста́нно теpпе́вый,/ ни́щия возлюби́вый и сия́ удовли́вый,/ но моли́ся Хpисту́ Бо́гу, Иоа́нне ми́лостиве, блаже́нне,// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Иоанну Милостивому, глас 2

Бога́тство твое́ расточи́л еси́ убо́гим,/ и Небе́сное бога́тство ны́не восприя́л еси́,/ Иоа́нне всему́дре:/ сего́ ра́ди вси́ тя почита́ем,/ соверша́юще па́мять твою́,// ми́лостыни о тезоимени́те!

Тропарь преподобному Нилу Постнику, глас 8

Слез твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней, сия́я чудесы́, Ни́ле, о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Нилу Постнику, глас 8

Хвра́стная страсте́й я́же от телесе́ воста́ния/ сечи́тельно, Ни́ле блаже́нне, во бде́нной твое́й ссекл еси́ моли́тве,/ но, я́ко име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ от вся́ких мя бед свободи́, да зову́ ти:// ра́дуйся, о́тче всеми́рный.

Ин кондак преподобному Нилу Постнику, глас 8

Боже́ственною любо́вию возгоре́вся, всеблаже́нне,/ оста́вил еси́ и́же в житии́ молвы́/ и по́стных сели́тву в горе́ стяжа́,/ от нея́же, вшед в мрак незахо́дный,/ прие́млеши, я́ко дре́вле Богоно́сец, Богоначерта́нная писмена́,/ и́миже к Боже́ственней доброде́тели наставля́еми, ве́село вопие́м ти:// ра́дуйся, о́тче Ни́ле, по́стником добротворе́ние.

Тропарь преподобному Нилу Мироточивому, Афонскому, глас 1

Мона́шествовав богоуго́дно в Горе́ Афо́нстей,/ в моли́твах и посте́х Бо́га взыска́л еси́/ и стал еси́ прия́телище чи́стое Ду́ха,/ облистава́я ве́рным доброде́телей лучи́,/ и́миже осиява́еши, Ни́ле, вопию́щих тебе́:/ сла́ва просла́вльшему тя Бо́гу,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак преподобному Нилу Мироточивому, Афонскому, глас 3

Е́же от земли́ явле́ние/ свяще́нных моще́й твои́х, Ни́ле,/ совозсия́ сия́нию Креста́,/ того́ бо вожделе́л еси́ те́пле от младе́нства,/ ко́сти твоя́, сораспя́вшияся Христо́ви,/ воскре́сшему я́ко преве́чному Бо́гу,// Того́ прия́ша благода́ть.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 НОЕМВРИ

Разсъждение

На много свети мъже и жени е било открито кога ще умрат и кога ще преминат в другия живот. Това е велик Божи дар. Но да не очакваме подобен дар, а тъй като сме недостойни, трябва всеки ден с покаяние да се готвим за заминаването си. От хората може и да се избяга, но от Бога – никога. Когато св. Иоан Милостиви бягал от персите, напускайки Египет, на кораба му се явил един светъл мъж, със златен скиптър в ръцете и му казал: „Царят на царете те вика при себе Си“. Иоан разбрал тези думи и започнал да се подготвя за смъртта си, която скоро настъпила. На св. крал Стефан Дечански често му се явявал любимият му светец Николай [Мирликийски], явил се и преди смъртта му, и му казал: „Стефане, приготви се за своето заминаване, скоро ще застанеш пред Господа“. По своето милосърдие тези двама светци много си приличали. От неизмеримото богатство, с което Иоан разполагал като патриарх на Александрийската църква, преди смъртта си той имал само третината от един динар, [която] наредил да дадат на бедните. А когато [св. Стефан] Дечански бил в манастира Пантократор в Цариград, един богат сръбски големец тайно му пратил голяма сума пари. „Благодаря на добрия господин за любовта!“ – отговорил Стефан на приносителя, – но ще ме зарадва повече, ако парите вместо на мене, бъдат раздадени на сиромасите.

БЕСЕДА за това как чужденците станаха домочадци

И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога (Ефес. 2: 19).

Преди идването на Христа Господа е изглеждало, че само евреите са близки на Бога, а езичниците далечни. В същност и евреите, и езичниците са били еднакво далеч от Бога и от истинското богопочитание. Тогава дошъл Той, Христос Спасителят, и благовестил мир на вас, далечни и близки, и освен това, привел и едните, и другите, т.е. евреите и езичниците при Отца, в единия Дух. В новите твари, или в новия човек, или в Църквата Божия Духът е един; и всеки влизащ в Църквата Божия приема този Дух, но колкото и да се увеличава броят на членовете, винаги Духът остава един и същ; колкото народи, племена и раси да влязат в Божията Църква, Духът не се променя, сега и всякога, а остава един и същ. Ето защо, вие [бивши] езичниците, не сте вече чужди и пришълци, но като всички останали членове на Църквата сте съграждани на светиите и свои на Бога. Защото Църквата е основана върху святост и Нейният крайъгълен камък[1] е Светията на светиите, и според плана всички нейни членове трябва да са свети. Светии се наричат и всички онези, които живеели преди Христа, но очаквали Христа и се надявали на Него, както и онези, които живеели след Христа, признавайки Христос за Господ и Божи Син като Спасител, Изкупител, Възкресител и Съдия. Грехът разделя и отчуждава от Бога. Но чрез Христа Господа разделянето и отчуждението изчезнали и всички вярващи, било евреи или бивши езичници, станали свои на Бога. Всички, заради и чрез Господ Иисус Христос. О, братя мои, Господ Иисус ни е дарувал нещо по-висше от този живот – дарувал ни е мир и приятелство с Бога. А това е по-драгоценно от живота далеч от Бога.

О, Господи Иисусе Христе, Миротворецо и Миродавецо, запази ни до край в мир с Бога. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – каменен темел (бел. прев.).