25 МАЙ / 12 МАЙ (СТАР СТИЛ)

СВ. ЕПИФАНИЙ КИПЪРСКИ

СВ. ГЕРМАН ЦАРИГРАДСКИ

СВ. ЕРМОГЕН МОСКОВСКИ

Тропарь святителям Епифанию, епископу Кипрскому и Герману, патриарху Константинопольскому, глас 4

Бо́же оте́ц на́ших,/ творя́й при́сно с на́ми по Твое́й кро́тости,/ не отста́ви ми́лость Твою́ от нас,/ но моли́твами их// в ми́ре упра́ви живо́т наш.

Кондак святителям Епифанию, епископу Кипрскому и Герману, патриарху Константинопольскому, глас 4

Священнонача́льник чу́дную дво́ицу восхва́лим, ве́рнии, по до́лгу,/ с Ге́рманом Боже́ственнаго Епифа́ния:/ си́и бо попали́ша безбо́жных язы́ки,/ догма́ты прему́дрейшия возло́жше всем,// правосла́вно пою́щим при́сно благоче́стия вели́кое та́инство.

Тропарь священномученику Ермогену, патриарху Московскому и всея Руси, глас 4

Росси́йския земли́ пеpвопpесто́льниче/ и неусы́пный о ней к Бо́гу моли́твенниче!/ За ве́pу Хpисто́ву и па́ству твою́ ду́шу свою́ положи́в,/ стpану́ на́шу от нече́стия изба́вил еси́./ Те́мже вопие́м ти:/ спаса́й нас моли́твами твои́ми,// священному́чениче Еpмоге́не, о́тче наш.

Кондак священномученику Ермогену, патриарху Московскому и всея Руси, глас 6

Темни́цею и гла́дом изнуря́емь,/ да́же до сме́рти ве́рен пребы́л еси́, блаже́нне Ермоге́не,/ малоду́шие от серде́ц люде́й твои́х отгоня́я/ и на о́бщий по́двиг вся призыва́я./ Те́мже и нечести́вых мяте́ж низложи́л еси́ и страну́ на́шу утверди́л еси́,/ да вси́ зове́м ти́:// ра́дуйся, засту́пниче Росси́йския земли́.

Ин тропарь священномученику Ермогену, патриарху Московскому и всея Руси, на прославление, глас 4

Приспе́ день све́тлаго торжества́,/ град Москва́ ра́дуется,/ и с ним Русь Правосла́вная ликовству́ет/ пе́сньми и пе́ньми духо́вными:/ днесь бо свяще́нное торжество́/ в явле́нии честны́х и многоцеле́бных моще́й/ святи́теля и чудотво́рца Ермоге́на,/ я́коже со́лнце незаходи́мое возсия́ светоза́рными луча́ми,/ разгоня́я тьму искуше́ний же и бед/ от вопию́щих ве́рно:// спаса́й нас, я́ко предста́тель наш, вели́кий Ермоге́не.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 МАЙ

Разсъждение

Свети Климент Александрийски съобщава за един страшен обичай при варварите. „Когато пленят – казва – враг, те го привързват жив за трупа на мъртъв човек и така оставят и двамата – и живия, и мъртвия, да изтлеят заедно. Как да не се рече: „Слава Богу, че този варварски обичай е останал в миналото!“. Но всъщност той не е в миналото, той и днес царува с пълна сила. Всеки, който привързва своя жив дух за тяло, умъртвено от страстите, е също такъв варварин, като онзи, който привързва жив човек за труп и ги оставя и двамата да изтлеят.

Беседа за това, че хората в добруването си не слушат Бога

Аз ти говорих през твоето добруване; но ти каза: няма да послушам (Иерем. 22: 21).

Тази жалба изказва Господ на силите против Иоаким цар Иудейски и против иудейския народ. Но нима тези думи не са в сила и днес, когато се казват в лицето на нашия народ и почти на всички нас поотделно? Когато се чувстваме щастливи, ние поставяме Бога в сянка и предаваме Неговото Слово на забвение; но когато ни заобиколи нещастието със своите тъмни крила, ние се обръщаме към Бога и викаме за помощ. В нещастието заповедите Господни ни се струват сладки като мед, а в щастието –  горчиви като лек. Е, не е ли тогава нещастието по-добро от щастието? Не е ли спасително нещастието, в което търсим Бога, от щастието, в което забравяме за Бога?                   

О, земьо, земьо, чуй словото Господне! Чуй словото Господне! Човекът е земя, словото Господне е насадено в тази земя. Иска ли земята да остане без жив посев и да бъде проклета, или иска някой да я засее и да бъде благословена? О, колко е грозна голата, изровена от пороите и безплодна нива, и колко е хубава обработената и засятата изобилно! Ти, човече, си и едната, и другата нива. Избирай – смърт или живот! Нито един стопанин не цени земята за нищо, ако тя не дава никаква реколта. Нима Бог ще е по-неразумен от обикновения стопанин и ще цени за нещо нивата, в която не кълни семето, което се хвърля в нея? А какво ли ще бъде с човека, който не слуша словото Божие в своето добруване? Като осел ще бъде той погребан. Тъй казал пророкът на цар Иоаким и думите му се сбъднали. Когато халдейците превзели Иерусалим, убили Иоаким, хвърли го от градските стени и го оставили на кучетата. И с непокорния цар се случило онова, което се случва и с ослите. О, човече, о, земьо! Навреме чуй словото Господне, та да не се излее върху тебе гневът на Стопанина, както върху неплодородна нива, и краят ти да не бъде същият, както на осел.

Господи дълготърпеливи, спаси ни от окаменяване на сърцата ни и помрачение на ума ни, от тези две болести, от лошите последици в онези часове от живота ни, които хората наричат щастливи. Господи на силите, спаси ни и ни помилуй. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски