25 АПРИЛ / 12 АПРИЛ

ВХОД ГОСПОДЕН В ИЕРУСАЛИМ – (ЦВЕТНИЦА, ВРЪБНИЦА)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „БЕЛЧИНСКА“ И „МУРОМСКА“

СВ. ВАСИЛИЙ ИЗПОВЕДНИК

СВ. ИСААК СИРИН

Тропарь на Вход Господень в Иерусалим, глас 1 

О́бщее воскресе́ние/ пре́жде Твоея́ стра́сти уверя́я/ из ме́ртвых воздви́гл еси́ Ла́заря, Христе́ Бо́же./ Те́мже и мы, я́ко о́троцы побе́ды зна́мения нося́ще,/ Тебе́ Победи́телю сме́рти вопие́м:/ оса́нна в вы́шних,// благослове́н Гряды́й во и́мя Госпо́дне.

Кондак на Вход Господень в Иерусалим, глас 4 

На престо́ле на Небеси́,/ на жребя́ти на земли́ носи́мый, Христе́ Бо́же,/ А́нгелов хвале́ние и дете́й воспева́ние/ прия́л еси́ зову́щих Ти:// благослове́н еси́, гряды́й Ада́ма воззва́ти.

Ин тропарь на Вход Господень в Иерусалим, глас 4 

Спогре́бшеся Тебе́ креще́нием, Христе́ Бо́же наш,/ безсме́ртныя жи́зни сподо́бихомся воскресе́нием Твои́м,/ и воспева́юще зове́м:/ оса́нна в вы́шних,// благослове́н Гряды́й во и́мя Госпо́дне.

Величание на Вход Господень в Иерусалим

Велича́ем Тя, Живода́вче Христе́, Оса́нна в вы́шних и мы Тебе́ вопие́м Благослове́н Гряды́й во и́мя Госпо́дне.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Муромской», глас 4

Днесь све́тло красу́ется град Му́ром,/ я́ко зарю́ со́лнечную, восприе́мши, Влады́чице,/ чудотво́рную Твою́ ико́ну,/ к не́йже ны́не мы притека́юще и моля́щеся, Тебе́ взыва́ем си́це:/ о Пречу́дная Влады́чице Богоро́дице,/ моли́ся из Тебе́ воплоще́нному Христу́ Бо́гу на́шему,/ да изба́вит град сей и вся гра́ды и страны́ христиа́нския/ невреди́мы от всех наве́т вра́жиих// и спасе́т ду́ши на́ша, я́ко Милосе́рд.

Кондак преподобному Василию, епископу Парийскому , глас 2

Вы́шняго све́том озари́вся, блаже́нне,/ просвеща́еши вся,/ и́же любо́вию че́ствующия твое́, о́тче, честно́е страда́ние./ Васи́лие священнострада́льне,/ моли́ Христа́ Бо́га// непреста́нно о всех нас.

Тропарь преподобному Исааку Сирину, глас 1

До́бре свяще́нствуя во граде́х,/ и в пусты́нях всели́выйся процве́л еси́, Исаа́че,/ нача́льник мона́шествующим показа́лся еси́/ и учи́тель подви́жников,/ сего́ ра́ди па́мять твою́ достодо́лжно пра́зднующе, си́це взыва́ем:/ сла́ва просла́вльшему тя́ Христу́,/ сла́ва тя́ освяти́вшему,// сла́ва да́вшему на́м тя́, предста́теля иску́снаго.

Кондак преподобному Исааку Сирину, глас 8

Я́ко иера́рха Богоно́снаго и преподо́бнаго,/ учреди́теля пу́стыни тя́ восхваля́ем,/ Исаа́че священноявле́нне, предста́телю на́ш./ Но я́ко име́яй дерзнове́ние ко Го́споду,/ о все́х моли́ чту́щих тя́ и взыва́ющих ти́:// ра́дуйся, о́тче богому́дре.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 АПРИЛ

Разсъждение

Злият цар Константин Копроним имал добра дъщеря, девицата Антуса – „прекрасна клонка на лошо дърво“. На всички увещания на своя баща да се омъжи, тя останала непреклонна, защото била здраво свързана със сърдечна любов към Христа Господа. А когато нейният баща умрял, Антуса раздала всичкия си имот на бедните и станала монахиня в един манастир. Колкото и да са за удивление многото благородни мъже, които са оставили светската суета и са тръгнали по тесния път към Христа, двойно повече са за удивление жените, които презрели и младост, и богатство, и всички мимолетни светски  прелести, заради любовта към Христа. Че на богатия ще е трудно да влезе в Царството Божие, е казал Сам Господ – трудно, да, но не невъзможно. Лесно е да презре богатството и целия свят онзи, който презре самия себе си.

БЕСЕДА за града, който се съгражда

Тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим (Евр. 13: 14).

Не били ли, братя, Вавилон и Ниневия чудни градове? Днес само гущери лежат по праха от техните кули. А Мемфис и Тива? Не били ли гордост за фараона и князете човешки? А днес е трудно да се посочи къде са били тези градове. Но да оставим градовете от камъни и тухли; да видим градовете от кръв, плът и кости. Хората по-дълго и по-грижливо зидат града на своето тяло, отколкото крепостите и катедралите. По осемдесет и по сто години хората зидат градовете на своите тела; и накрая виждат, че този техен труд е безсмислен; онова, което десетилетия са зидали с грижи и денонощен страх, за един миг се разпада на гробен прах. Чий телесен град не се е разрушил и разпаднал на прах? Ничий. Но да оставим телесните градове; да видим градовете на щастието, които хората от род в род зидат. Материалът, от който са съзидани тези градове, е веселие, наслади, богатство, власт, чест, слава. Къде са тези градове? Като паяжина омотават хората за час и като паяжина се разкъсват и изчезват, правейки щастливите по-нещастни от нещастните. Наистина, тук нямаме постоянен град, затова бъдещия търсим. Той е град,  съзидан от дух, живот и истина. Строителят на този град е сам и единствен строител Господ Иисус Христос. Този град се казва Царство Небесно, безсмъртен живот, дворец на ангелите, пристанище на светиите, утешение на мъчениците. В този град няма смесица на добро и зло, в него всичко е добро. Всичко, което е съзидано в този град, е съзидано завинаги. Всяка тухла в този град ще си остане вечна. А тухлите са живите ангели и хората. На престола в този град седи и властва възкръсналият Господ Иисус Христос.

О, възкръснал Господи, избави ни изпод разрушението на времето и ни въведи в Твоя вечен небесен град. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски