25 ФЕВРУАРИ / 12 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ИВЕРСКА – ВРАТАРНИЦА“ (МОСКОВСКА)

ВСИЧКИ ПРЕПОДОБНИ ПРОСИЯЛИ В ПОСТНИЧЕСКИ ПОДВИГ

СВ. МЕЛЕТИЙ АНТИОХИЙСКИ

СВ. АЛЕКСИЙ МОСКОВСКИ

  Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 1

От святы́я ико́ны Твоея́,/ о Влады́чице Богоро́дице,/ исцеле́ния и цельбы́ подаю́тся оби́льно,/ с ве́рою и любо́вию приходя́щим к ней./ Та́ко и мою́ не́мощь посети́,/ и ду́шу мою́ поми́луй, Блага́я,// и те́ло исцели́ благода́тию Твое́ю, Пречи́стая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 8

А́ще и в мо́ре вве́ржена бысть свята́я ико́на Твоя́, Богоро́дице,/ от вдови́цы, не могу́щия спасти́ сию́ от враго́в,/ но яви́лася есть Храни́тельница Афо́на/ и Врата́рница оби́тели И́верския, враги́ устраша́ющая/ и в Правосла́вней Росси́йстей стране́// чту́щия Тя от всех бед и напа́стей избавля́ющая.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 1

Де́рзость ненави́дящих о́браз Госпо́день,/ и держа́ва нечести́вых безбо́жно в Нике́ю прии́де,/ и по́сланнии безчелове́чно вдови́цу,/ благоче́стно чту́щую ико́ну Богома́тере, истязу́ют,/ но та́я но́щию с сы́ном ико́ну в мо́ре пусти́, вопию́щи:/ сла́ва Тебе́, Чи́стая,/ я́ко непроходи́мое мо́ре плещи́ своя́ подаде́, // сла́ва правоше́ствию Твоему́, Еди́на Нетле́нная.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 4

Совозсия́ днесь Све́ту Воскресе́ния свет чи́стыя ико́ны Твоея́,/ обоя́ ве́село торжеству́юще вопие́м:// сохрани́ раб Твои́х благода́тию, Влады́чице.

Тропарь святителю Мелетию, архиепископу Антиохийскому, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́,/ я́же веще́й и́стина,/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая./ О́тче Меле́тие,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Мелетию, архиепископу Антиохийскому, глас 6

Духо́внаго твоего́ дерзнове́ния убоя́вся,/ отсту́пник бе́гает Македо́ний,/ моли́твенное же служе́ние соверша́юще, твои́ раби́,/ любо́вию притека́ем,/ А́нгелом собесе́дниче, Меле́тие,/ о́гненный мечу́ Христа́ Бо́га на́шего,/ вся безбо́жныя закала́яй:// воспева́ем тя, свети́льника, просвети́вшаго вся.

Тропарь святителю Алексию, митрополиту Московскому и всея Руси, глас 8

Я́ко апо́столом сопресто́льна,/ и врача́ предо́бра, и служи́теля благоприя́тна,/ к ра́це твое́й честне́й притека́юще, святи́телю Алекси́е Богому́дре, чудотво́рче,/ соше́дшеся, любо́вию в па́мять твою́ све́тло пра́зднуем,/ в пе́снех и пе́ниих ра́дующеся и Христа́ сла́вяще,/ такову́ю благода́ть тебе́ дарова́вшаго исцеле́ний// и гра́ду твоему́ вели́кое утвержде́ние.

Кондак святителю Алексию, митрополиту Московскому и всея Руси, глас 8

Боже́ственнаго и пречестна́го святи́теля Христо́ва,/ но́ваго чудотво́рца Але́ксия,/ ве́рно вси пою́ще, лю́дие, любо́вию да ублажи́м, я́ко па́стыря вели́каго,/ служи́теля же и учи́теля прему́дра земли́ Росси́йстей./ Днесь, в па́мять его прите́кше,/ ра́достно возопие́м песнь Богоно́сному:/ я́ко име́я дерзнове́ние к Бо́гу,/ многообра́зных нас изба́ви обстоя́ний, да зове́м ти:// ра́дуйся, утвержде́ние гра́ду на́шему.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Св. Иоан Златоуст посочва следния пример от живота на св. Мелетий, който показва голямото благородство на този велик иерарх. „Ще е несправедливо да не се спомене за онова, което се случило при изгонването (Мелетиевото от Антиохия). Когато градоначалникът седнал в колата, поставил светителя до себе си и започнал да кара през пазара, от всички страни към главата му се посипал град от камъни, хвърляни от гражданите, защото те не могли с лекота да се разделят със своя архиерей и били готови по-скоро да се разделят с живота си, отколкото с този светител. Но какво сторил този блажен мъж? Виждайки летящите камъни, той покрил главата на началника със своята дреха. Така, със своята преголяма кротост засрамил неприятелите си, а на своите последователи дал поука какво незлобие трябва да показват към онези, които ни вредят; как не само не трябва да им причиняваме никакво зло, ами с все сила да отклоняваме от тях опасността, която ги грози.“ За самия външен вид на Мелетий Златоуст говори по-нататък: „Наистина, най-голяма наслада е да се види неговото свето лице. Не само когато поучавал или говорел, но и когато само хората гледали към него, той бил в състояние да въдвори в душите на гледащите го всяка добродетел“.

БЕСЕДА за чудесното посещение на Божия Син

Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца (Иоан 16: 28).

Тези думи, братя, са от съдбоносно значение за нас. Защото от всичко на този свят най-важното за нас е да знаем има ли Бог и има ли живот след смъртта? Тези думи са по-скъпи от всички бисери на света и от слънцето, и от звездите, защото тези думи са изречени от Онзи, който е най-надежден и най-истински свидетел. Наистина, тези думи са извор на най-голяма радост за нас, потопените в отчаяние, и смърт след отчаянието. Те свидетелстват, че има Бог и живот след смъртта. Излязох от Отца – преди всичко това означава, че има Бог, от Когото Господ Иисус е излязъл. И отивам при Отца – и това означава, че има Бог Отец, при Когото Синът Божи се връща. И двете изречения едновременно показват, че има вечен живот и смъртта не е наше унищожение. Защото тези думи Господ изговорил пред самата Своя смърт. О, сладка и чудна блага вест! Онова, което сърцата на всички хора и племена смътно предусещали, Господ засвидетелствал като факт, като истина. Освен това, тези думи потвърждават единосъщието на Отца и Сина и божеството на нашия Господ и Спасител. Бог ни е посетил, братя мои, сам Всевишният Бог – светият, силният и безсмъртен Бог. Това е триумфът[1] на нашата утеха и нашата радост.

О, Господи Иисусе, Сине Божи, истински Свидетелю за всяко благо, за което сърцата ни денонощно жадуват, освети ни, укрепи ни и ни обезсмърти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – върхът (бел. прев.).