Избор на дата:

←
Предишен
Ден
→
Следващ
Ден
25.01.2022
(по граждански календар)
12.01.2022
(по църковен календар)


25 ЯНУАРИ / 12 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)

 
 ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „АКАТИСТНА“

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ПОПСКА“

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „МЛЕКОПИТАТЕЛНИЦА“

СВ. ТАТЯНА

СВ. САВА СРЪБСКИ


Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Млекопитательница», глас 3

Без се́мене от Боже́ственнаго Ду́ха,/ во́лею же О́тчею зачала́ еси́ Сы́на Бо́жия,/ от Отца́ без ма́тере пре́жде век су́ща,/ нас же ра́ди из Тебе́ без отца́ бы́вша,/ пло́тию родила́ еси́/ и Младе́нца млеко́м пита́ла еси́,/ те́мже не преста́й моли́ти // изба́витися от бед душа́м на́шим.
 
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Млекопитательница», глас 5

Душ на́ших чу́вствия очи́стивше,/ у́зрим на ико́не та́инство пресла́вное,/ Творца́ Вселе́нной и Го́спода вы́шних сил,/ во объя́тиих держи́ма и от сосцу́ Твое́ю я́ко Младе́нца пита́ема,/ и, со стра́хом и ра́достию покланя́ющеся Тебе́/ и ро́ждшемуся от Тебе́ Спа́су на́шему, воззове́м:// ра́дуйся, Влады́чице, жи́зни на́шея Пита́тельнице.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Попской», глас 1

Преблагослове́нная Цари́це, Пречи́стая Де́во Богоро́дице, просла́вльшая Святу́ю Го́ру Афо́нскую мно́гими чудесы́, от ико́н Твои́х честны́х излива́ющимися; сего́ ра́ди пред о́бразом Твои́м припа́дающе, мо́лимся: изба́ви на́с от вся́каго зла́, неду́ги на́ша исцели́, ми́р в сердца́ на́ша низпосли́ и насле́дниками Ца́рствия Небе́снаго, я́ко Ма́ти Милосе́рдная, сотвори́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Попской», глас 6

Предста́тельство христиа́н непосты́дное, хода́тайство ко Творцу́ непрело́жное, не пре́зри гре́шных моле́ний гла́сы, но предвари́, я́ко Блага́я, на по́мощь на́с, ве́рно зову́щих Ти́; ускори́ на моли́тву и потщи́ся на умоле́ние, предста́тельствующи при́сно, Богоро́дице, чту́щих Тя́.

Тропарь мученице Татиане Римской, диаконисе, глас 4

А́гнцу Пречи́стому и Па́стырю после́дуя,/ а́гнице слове́сная Татиа́но/ мы́сленных звере́й не убоя́лася еси́,/ но зна́мением кре́стным вооружи́вшися,/ до конца́ тех низложи́ла еси́,/ и вошла́ еси́ в Небе́сную огра́ду,// иде́же помяни́ и нас, му́ченице Христо́ва многому́драя.

Кондак мученице Татиане Римской, диаконисе, глас 4

Све́тло во страда́нии твое́м возсия́ла еси́, страстоте́рпице,/ от крове́й твои́х преиспещре́на,/ и, я́ко кра́сная голуби́ца, к Небеси́ возлете́ла еси́, Татиа́но:// те́мже моли́ при́сно за чту́щия тя.
 
Тропарь святителю Савве I, архиепископу Сербскому, глас 8

Правосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ вселе́нныя свети́льниче,/ архиере́ев Богодухнове́нное удобре́ние,/ Са́вво прему́дре,/ уче́ньми твои́ми вся просвети́л еси́,/ цевни́це духо́вная.// Моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.
 
Кондак святителю Савве I, архиепископу Сербскому, глас 2

Струя́ми слез твои́х, Богоно́сне Са́вво,/ це́рковь теле́сную очи́стив,/ слуга́ бысть Святы́я Тро́ицы,/ сохраня́й оте́чество свое́ непобеди́мо,// тому́ бо ты еси́ утвержде́ние.
 
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ЯНУАРИ
 
 
Разсъждения
 
На земята няма по-голяма чест, нито по-високо звание от това да си християнин. Когато съдията мъчител Севир запитал младия Петър Авесаломит: „От кой род си?“, Петър отговорил: „Християнин съм“. Съдията пак го попитал: „В какъв чин си?“. На това Петър отговорил: „Няма по-голям и по-добър чин от това да бъдеш християнин“. Св. Иоан Кронщадски пише: „Целият свят е паяжина в сравнение с душата на човека християнин“. Християнинът е глинен съд, в който се наливат божествена сила и светлина. Дали този съд ще се постави на златен царски престол, или ще се внесе в тъмна сиромашка  стая, неговата ценност нито се увеличава, нито намалява. Не е ли златото еднакво ценно, ако е завито в свилена кърпа, или в листо от зелка?
 
 
БЕСЕДА за това, че на Бога най-мил е човекът, и на човека – Бог
 
Аз търся не вашето, а вас (II Коринт. 12: 14).
 
С тези думи, които е могла да произнесе само пламенната апостолска любов към ближните, е изказана същината на отношението на християнина към Бога и на Бога към християнина. Божията любов е можела да каже: „Ти, християнино, постиш заради Мене; заради Мене правиш милостиня; заради Мене се молиш усърдно; заради Мене градиш църкви; заради Мене принасяш жертви и вършиш много други добри дела. Всичко това е добро и всичко това ми е угодно, но ти си Ми по-скъп от този свят; в края на краищата, не търся нищо от света, а търся само тебе“. Любовта на християнина пък можела да каже: „Господи, Ти ми даваш здраве и това е добро. Ти даваш светлина, пращаш дъжд, с гръмотевиците освежаваш въздуха – и това е добро. Ти даваш богатство и мъдрост, дълголетие и потомство, и безброй други добрини. Ти поставяш обилна трапеза в този живот. И всичко е добро и предобро. И всичко приемам с благодарност. Но в края на краищата, това е само крайчецът на Твоята одежда[1]; в края на краищата не търся нищо от всичко това, но Тебе, Господи. Единствено Тебе търся“. О, братя мои, Бог не е онова, което се вижда с телесните очи, нито пък човекът е онова, което се вижда с телесните очи. Онова, което се вижда в цялата природа, е само частица от Бога; и онова, което се вижда в плътската одежда, е само частица от човека. Бог, братя, е любов, която сваля небето на земята; и човекът е любов, братя, която издига земята до небето.
О, Господи човеколюбиви, Творче и Вседържителю, всели се повече и още повече в нас с Твоя животворящ Дух, та да бъдем живи и да живеем в безсмъртното Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 
[1] В ориг. – на Твоя скут (бел. прев.).