24 ДЕКЕМВРИ / 11 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ДАНИИЛ СТЪЛПНИК

СВ. НИКОН СУХИ

Тропарь преподобному Даниилу Столпнику, глас 1

Терпе́ния столп был еси́,/ ревнова́вый пра́отцем, преподо́бне,/ И́ову в страсте́х, Ио́сифу во искуше́ниих,/ и Безпло́тных жи́тельству,/ сый в телеси́, Дании́ле, о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Даниилу Столпнику, глас 8

Я́коже звезда́ многосве́тлая ты возше́д, блаже́нне, на столп,/ мир просвети́л еси́ преподо́бными де́лы твои́ми,/ и тьму пре́лести отгна́л еси́, о́тче./ Те́мже мо́лим тя:// и ны́не облиста́й в сердца́х раб твои́х незаходя́щий свет ра́зума.

Тропарь преподобному Никону Сухому, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 8

Бо́га Блага́го возлюби́в,/ и́ноческое прия́л еси́ житие́/ и, до́бре в нем подвиза́вся,/ плене́н был еси́ по́ловцы,/ и́миже мно́го му́чим, крепкоду́шне Ни́коне,/ благода́тию Христо́вою свободи́лся еси́ от них неви́димо,/ и ны́не во Све́те пребыва́я непресту́пнем,// моли́ спасти́ся нам, твою́ па́мять почита́ющим.

Кондак преподобному Никону Сухому, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 6

Первому́ченику подобя́ся,/ о мучи́теле твое́м молился еси́/ и, изба́вив того́ от сме́рти, приве́л еси́ ко Христу́,/ преподобному́чениче Ни́коне сла́вне,/ те́мже, с первострада́льцем зря Христа́ одесну́ю Отца́,// моли́ся о нас, да не пребу́дем вне черто́га Христо́ва.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

Господ пази всички, които Го обичат (Псл. 144: 20). Житията на светиите потвърждават това ясно като бял ден[1]. Едни завистливи свещеници обвинили пред патриарх Анатолий св. Даниил, че той е влъхвa. Всъщност, те завиждали на съвсем младия подвижник, който ги превъзхождал във всички добродетели и със своя живот привличал много народ към себе си. Патриархът повикал Даниил при себе си и го разпитал – първо как вярва, после и как живее. И когато Даниил му казал всичко, патриархът станал, прегърнал го, похвалил го и го отпуснал с мир. След няколко дена патриарх Анатолий се разболял, повикал Даниил при себе си и го замолил да се помоли  Богу за него, та да оздравее. Даниил се помолил на Бога и патриархът веднага оздравял. Когато патриархът пожелал с нещо да възнагради Даниил, младият светец го помоли вместо награда да прости на неговите клеветници. На това патриархът отговорил: „Как да не им простя, като са виновници за толкова блага, а именно, и с тебе да се запозная, и чрез тебе да получа изцеление!“. Господ пази всички, които Го обичат, и злото, което хората замислят обръща за тяхно добро.  По времето, когато св. Никон Сухи бил роб на един татарин, татаринът се разболял смъртно, и виждайки, че скоро ще умре, наредил на своите синове след неговата смърт над неговия гроб да разпънат на кръст роба Никон. Но св. Никон бил прозорлив и узнал, че неговият жесток господар ще се кръсти, та се помолил за неговото оздравяване. И противно на всяко очакване, татаринът оздравял. Така Никон спасил и себе си от телесна смърт, и своя господар от духовна.

БЕСЕДА за Лот

 И рече (им Лот): братя мои, не правете зло (Бит. 19: 7).

Лот живял с жена си и двете си дъщери в Содом. Праведник между грешници. Нима ще погубиш праведника с нечестивеца? – верният Авраам попитал Бога (Бит. 18: 23). А Бог отговорил на верния Авраам, че не само няма да погуби праведника, но ако се намерят десет праведници в този град, ще пощади целия град заради тези десет. Ала в Содом се намерил само един праведник – Лот, и той бил пришълец. Както преди всемирния потоп в света имало един праведник – Ной, тъй и преди гибелта на Содом имало един праведник – Лот. Този Лот бил подобен във всичко, във всяка добродетел, на своя чичо, особено послушен на Бога и твърде гостоприемен. А содомци го мразели, защото бил пришълец и още повече, защото бил праведник. Братя мои, не правете зло – молил ги Лот. Негодниците наричал братя, та белким ги укроти и вразуми да не вършат зло, и да ги спаси. Но неговата братска реч разпалвала в тях още по-голяма ярост. И Лот се удостоил да го посетят ангели Божии и да го изведат от този покварен град, чиито грехове викали към Бога. А негодниците навалили върху Лотовия дом, та да осквернят светото гостоприемство. Братя мои, не правете зло – молел ги Лот. Но нима ще послушат човек изроди, които не се боят и от Бога? И затова ангелите ги наказали със слепота, те всички ослепели, от най-малкия, до най-големия. След това ангелите извели Лот от града на грешниците, а върху града изсипали дъжд от огън и жупел. Тъй злият град загинал и тъй се спасил единственият праведник от този град. По-добре един праведник, нежели хиляда грешници (Сирах. 16: 3).

О, праведни Боже, който никога не оставяш праведника, изглади нашите неправди и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – ясно като слънце (бел. прев.).