24 НОЕМВРИ / 11 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВЕТА БОГОРОДИЦА „ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА МИРОТОЧИВА“

СВ. МЪЧЕНИЦИ МИНА, ВИКТОР И ВИКЕНТИЙ

СВ. МЪЧЕНИЦА СТЕФАНИДА

СВ. ТЕОДОР СТУДИТ

СВ. СТЕФАН ДЕЧАНСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице перед Ея иконой, именуемой «Иверская Монреальская», глас 7

От святы́я ико́ны Твоея́, о, Влады́чице Богоро́дице, ми́ро благода́тное источи́ла еси́ оби́льно, ве́рныя Твоя́ во изгна́нии су́щия уте́шила еси́ и неве́рныя све́том Сы́на Твоего́ просвети́ла еси́. Те́мже и припа́даем к Тебе́, Госпоже́, со слеза́ми: ми́лостива на́м бу́ди в ча́с су́дный, да не́како толи́кую ми́лость Твою́ восприя́вше, я́ко презо́рливи нака́зани бу́дем, но пода́ждь на́м Твои́ми моли́твами пло́д духо́вный принести́ и спаси́ ду́ши на́ша.

Тропарь великомученику Мине Котуанскому, глас 4

Я́ко Безпло́тным собесе́дника/ и страстоте́рпцем единовсе́льника,/ соше́дшеся ве́рою, Ми́но, восхваля́ем тя,/ ми́ра ми́рови испроси́// и душа́м на́шим ве́лия ми́лости.

Кондак великомученику Мине Котуанскому, глас 4

Во́инства исхити́ привре́меннаго/ и нетле́ннаго показа́ тя Небе́снаго о́бщника,/ страстоте́рпче Ми́но, Христо́с, Бог наш,// И́же му́чеников нетле́нный вене́ц.

Тропарь мученикам Виктору, Стефаниде и Викентию, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего,/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Виктору, Стефаниде и Викентию, глас 4

И́же сла́ве, Го́споди и всех Соде́телю,/ Ты в ми́ре яви́л еси́ украше́нных доброде́тельми страстоте́рпцы и му́ченики,// да и́мут непобеди́мую побе́ду.

Тропарь преподобному Феодору Студиту, глас 8

Правосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ вселе́нныя свети́льниче,/ мона́шествующих Богодухнове́нное удобре́ние,/ Фео́доре прему́дре,/ уче́ньми твои́ми вся просвети́л еси́,/ цевни́це духо́вная,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Феодору Студиту, глас 2

По́стническое и равноа́нгельное житие́ твое́/ страда́льческими уясни́л еси́ по́двиги/ и А́нгелом совсе́льник, Богоблаже́нне, яви́лся еси́, Фео́доре./ С ни́ми Христу́ Бо́гу моля́ся// не преста́й о всех нас.

Тропарь мученику Стефану Урошу III, Дечанскому, царю Сербскому, глас 4

В терпе́нии добрострада́льных по́двиг твои́х/ многообра́зныя ра́ны претерпе́л еси́,/ и по кончи́не свое́й/ вене́ц от Бо́га с му́ченическими ли́ки восприе́млеши,/ и в земли́ кро́тких досто́йно водворя́ешися, блаже́нне,/ о нас Христа́ Бо́га моли́// дарова́ти душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Ин тропарь мученику Стефану Урошу III, Дечанскому, царю Сербскому, глас 4

Ца́рство, е́же на земли́ до́бре окормля́я, страда́льче,/ и, багряни́цу нося́, смире́нно стяжа́л еси́ мудрова́ние,/ ни́щих посеща́я и сим хлеб раздробля́я,/ тем Пребоже́ственная Тро́ица// Ца́рствия ку́пно и му́ченичества венце́м увязе́ тя.

Кондак мученику Стефану Урошу III, Дечанскому, царю Сербскому, глас 3

В царе́х благоче́стно пожи́в/ и страда́ния путь проше́д, веледу́шне,/ и страда́льцем равноче́стен вене́чник яви́лся еси́,/ и це́рковь твоя́ прославля́ет тя сла́вно,/ святы́ми благоуха́нными мощми́ твои́ми освяща́ема,/ те́мже почита́ем и та́йно вопие́м ти:// от бед изба́ви нас моли́твами твои́ми, свя́те.

Ин кондак мученику Стефану Урошу III, Дечанскому, царю Сербскому, глас 4

Друга́го Константи́на стяжа́ тя Це́рковь благоче́стием, блаже́нне,/ и кро́тостию, пра́вдою и ми́лостынями,/ но и великому́ченика и страда́льца и́стинна./ Те́мже и, тобо́ю кра́сящися, вопие́т:// Стефа́н мне похвала́ и утвержде́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 НОЕМВРИ

Разсъждение

Ако някога на престола на земно царство е седял цар светец, то това е бил свети крал Стефан Дечански. Гърцитe, които гледали на славяните като на варвари, се удивлявали на красотата на душата на св. Стефан като на едно рядко срещано чудо за своето време. Когато император Кантакузин изпратил по някакви държавни дела при Mилутин игумена на манастира Пантократор, покрай другото крал Милутин попитал и за своя син Стефан. „Питаш ме, кралю, за втория Иов? – рекъл игуменът. – Бъди уверен, че неговата бедност стои по-високо от твоето кралско величие“. Гръцкият[1] император най-напред се отнасял със слепия крал твърде сурово; затворил го в едно отделение на двореца и забранил всякакъв достъп до него; а после го изпратил в манастира Пантократор, та там от тежките монашески подвизи да отслабне и да умре. Но Бог пазил блажени Стефан и той извършвал подвига на поста и молитвата като най-добрите монаси. За неговaта мъдрост се заговорило из целия Цариград. Императорът започнал да го уважава и често търсел съвети от него. Така например, Стефан допринесъл да се унищожи известната Варлаамова ерес, против която се борил и св. Григорий Палама. (Вж. Синаксара – втора неделя на великия пост). Варлаам по това време се намирал в Цариград и с ловки сплетни придобил много последователи от първенците в двореца и в Църквата за своята ерес[2]. В недоумение, императорът повикал Стефан и го попитал как да постъпи с Варлаам. Мъдрият Стефан му отговорил със словата на псaлмопевеца: Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи! И добавил: „Опасните хора трябва да се изгонят от обществото“. Като чул това, император Кантакузин веднага прогонил с безчестие Варлаам от столицата.

БЕСЕДА за Твореца на новия човек

За да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир (Ефес. 2: 15).

Идвайки на земята, човеколюбивият Господ е дошъл за всички хора, а не само за някои. Евреите Го очаквали като Месия – Той дошъл като Месия. Езичниците Го очаквали като Изкупител – Той дошъл като Изкупител. Той дошъл с еднаква любов и към евреите, и към езичниците. Освен евреите и езичниците трети нямало на земята. Евреите единствени на света вярвали в единния Бог; езичниците се кланяли на идоли. Но и евреите били потъпкали вярата със своите беззакония, така че нищо не знаели. Тъй че по незнание евреите и езичниците били еднакви. А още повече от проклятието заради греха, което от Адама [до Христа] тегнело над черната земя. И тъй като старият Адам не принадлежал само на евреите, а и на езичниците, защото и едните, и другите произлезли от него, тъй и Новият Адам не принадлежал само на едните от тях, защото спасил и едните, и другите. Господ Иисус не можел да толерира царството на евреите, т.е. царството на празния законнически формализъм, нито пък елинското царство (въобще езичеството), т.е. царството на натуралистическите басни и демонските магии и врачуване. Но той взел и двамата болника, и изцелил и двамата. Изцелил двамата и създал [от тях] нов човек. А той е Божията Църква. Така Господ отхвърлил еврейщината и езичеството, и създал Своята света Църква.    

O, всеблагѝ и всемъдри Господи Иисусе, неизречимо добро, премъдро е всичко, което си извършил! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски          

[1] Неточност. Кантакузин е византийски император от 1347 – 1354 (бел. прев.).

[2] В ориг. – за своето мислене (бел. прев.).