24 ОКТОМВРИ / 11 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ОТЦИ НА 7-Я ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

СВ. АП. ФИЛИП

СВ. ТЕОФАН НИКЕЙСКИ

СВ. ЛЕВ ОПТИНСКИ

Тропарь святым отцам VII Вселенского Собора, глас 8

Препросла́влен еси́, Христе́ Бо́же наш,/ свети́ла на земли́ отцы́ на́ши основа́вый,/ и те́ми ко и́стинней ве́ре вся ны наста́вивый,// Многоблагоутро́бне, сла́ва Тебе́.

Кондак святым отцам VII Вселенского Собора, глас 6

И́же из Отца́ возсия́в Сын неизрече́нно,/ из Жены́ роди́ся сугу́б естество́м,/ Его́же ви́дяще, не отмета́емся зра́ка изображе́ния,/ но сие́ благоче́стно начерта́юще, почита́ем ве́рно./ И сего́ ра́ди и́стинную ве́ру Це́рковь держа́щи,// лобыза́ет ико́ну вочелове́чения Христо́ва.

Ин тропарь святым отцам VII Вселенского Собора, глас 2

Пречи́стому о́бразу Твоему́ покланя́емся, Благи́й,/ прося́ще проще́ния прегреше́ний на́ших, Христе́ Бо́же:/ во́лею бо благоволи́л еси́ пло́тию взы́ти на Крест,/ да изба́виши я́же созда́л еси́ от рабо́ты вра́жия./ Тем благода́рственно вопие́м Ти:/ ра́дости испо́лнил еси́ вся, Спа́се наш,// прише́дый спасти́ мир.

Тропарь апостолу от 70-ти Филиппу, одному из семи диаконов, глас 3

Апо́столе святы́й Фили́ппе,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га, да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу от 70-ти Филиппу, одному из семи диаконов, глас 4

Язы́ков лове́ц пречу́дный и ученико́в Христо́вых собесе́дник,/ апо́столов предизбра́нный,/ Фили́пп днесь ми́ру исцеле́ний подае́т бога́тство,/ покрыва́ет от обстоя́ний того́ хва́лящия./ Тем согла́сно зове́м ему́:// спаса́й вся моли́твами твои́ми, апо́столе.

Тропарь преподобному Феофану, епископу Никийскому, творцу канонов, глас 8

Правосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ вселе́нныя свети́льниче, архиере́ев Богодухнове́нное удобре́ние,/ Феофа́не прему́дре,/ уче́ньми твои́ми вся просвети́л еси́,/ цевни́це духо́вная,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Феофану, епископу Никийскому, творцу канонов, глас 2

Возгреме́в Христо́во Боже́ственное воплоще́ние,/ безпло́тныя враги́ до конца́ обличи́л еси́,/ чу́дне Феофа́не./ Сего́ ра́ди вси ве́рно и благоче́стно вопие́м ти:// моли́ непреста́нно о всех нас.

Тропарь преподобному Льву Оптинскому, глас 3

Я́ко ски́мен рыка́я на се́рдце лука́вое,/ я́ко а́гнец незло́бивый взира́я на ду́шу кро́ткую (смире́нную), преподо́бне о́тче Льве́ преди́вный,/ младе́нчество во Христе́ возлюби́л еси́, глаго́ля:/ пою́ Бо́гу моему́ до́ндеже е́смь./ Те́мже моли́ ми́лостиваго Го́спода/ да пода́ст и на́м о́бласть ча́дами Бо́жиими бы́ти/ и с тобо́ю пе́ти Бо́гу на́шему (младе́нцем во Христе́ предстоя́л еси́/ все́м, утеше́ния от тебя́ ча́ющим./ Те́мже моли́ Го́спода на́шего/ да пода́ст и на́м о́бласть ча́дами Бо́жиими бы́ти/ и спасе́т души́ на́ша).

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ОКТОМВРИ

Разсъждение
 

Както, по Божий промисъл, на осветената вода или на осветения елей се дава целебна, чудотворна сила, така също такава сила се дава и на иконите. За един удивителен пример [за проява] на чудотвoрна сила от света икона споменава св. Атанасий Велики. В град Верит [дн. Бейрут], под наем, в някоя си къща живял един християнин. Като се преселил от тази къща, той забравил в нея една икона на Спасителя. След него в същата къща се заселил един евреин. В този град имало много евреи и то особено озлобени срещу християнската вяра. Прочие, като намерили иконата, евреите я изнесли и отнесли в събранието си и започнали да се гаврят с нея, както някога техните предци се гаврили с живия Спасител. Евреите сторили на иконата същото, каквото и предците им сторили на Спасителя, а именно – проболи ръцете и нозете с гвоздеи, наквасили устните на иконата с оцет и по всякакъв начин поругавали образа на Спасителя. Най-после, някой от тях взел копие и пробол божествения лик в ребрата. Но, о чудо, от прободеното място потекли кръв и вода, както някога от прободеното тяло[1] на разпнатия Господ. Страхът и ужасът на евреите не можели да се опишат. Тогава подложили съд, в който да изтича кръвта, и довели много болни, слепи, глухи, хроми, бесновати. Всички, които се помазали с тази кръв, се изцелили. За това чудо се разчуло, събрал се целият град и всички прославили Христа Бога. Всички евреи в града повярвали в живия и животодаряващия Господ Христос.

БЕСЕДА за гласа Господен над водите
 

Гласът Господен се носи над водите (Пс. 28: 3).

Когато св. Иоан Кръстител кръстил Спасителя, над Иордан се чул гласът Господен. Над Галилейско море, всред бурята и вятъра се чул гласът Христов и бурята утихнала и вятърът спрял. Гласът Господен се чул на сватбата в Кана Галилейска и водата се превърнала във вино. Над Червено море се разнесъл гласът Господен и морето се разделило и отворило път за народа Божий. В пустинята прозвучал гласът Господен и от сухата скала потекла вода. Какво означава [казаното] „Гласът Господен се носи над водите“? Означава, че водната стихия е дело Божие и чрез нея Бог твори чудеса, както желае и когато пожелае. Не по-малко са творения Божии и останалите стихии – огън, въздух и земя. И чрез тях Бог твори чудеса, както желае и когато пожелае. Във вид на огън Бог Дух Свети се явил на Петдесетница. Във вавилонската пещ пламъкът изгубил своята сила и по думата Господня не навредил на блажените момци, огън паднал от небето и изгорил Гедеоновата жертва (Съд. 6). Илия свалил огън от небето. Къпината горяла и не изгаряла (Изх. 3). Огън паднал от небето и запалил жертвата, [предназначена] Богу (III Цар. 18). Огнен стълб вървял пред израилтяните. И всичко това било по думата Господня. Земята се отворила и погълнала неправедните Корей, Датан и Авирон (Изход 16). Земята се отворила и скрила Елисавета и младенеца Иоан от Иродовия меч. Земята се потресла, когато Господ издъхнал на Кръста, и [много] гробове се отворили. По въздуха Господ се възнесъл на Небето. По въздуха светите апостоли били принесени в Иерусалим от различни страни на света. По въздуха ангелът пренесъл пророк Авакум за миг във Вавилон. И всичко това [станало] по гласа Господен, по заповедта Господня. О, ако да бяха и хората така послушни на Господния глас, както са послушни неразумните природни стихии! Но под водите наистина се разбират и хората послушни на гласа Господен – апостолите и [другите] светии. Като вода те се разлели по целия свят с проповедта за Христа Бога. Като с вода напоили жадния свят от извора на вечния Живот, светът се обновил и разцъфтял. Както над обикновената вода, така и над тях се явили безброй Божии чудеса, защото били покорни на волята Божия и послушни на Божия глас като водата, също като водата.

О, Господи, помогни ни да бъдем послушни на Твоя глас. Помогни ни да се засрамим от бездушните[2] стихии, които са по-послушни на Тебе, отколкото ние на Теб. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – „живото тяло”. Но така написано, не съответства на евангелското повествование. При пробождането на ребрата Му от римския войник Господ Иисус Христос вече бил издъхнал (срв. Иоан.19:34) (бел. прев.).

[2] В ориг. – мъртвите (бел. прев.).