24 ЮЛИ / 11 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ОКОВЕЦКА“ (РЖЕВСКА), „БОРКОЛАБОВСКА“ (БАРКОЛАБОВСКА)

СВ. ЕВФИМИЯ ВСЕХВАЛНА

СВ. КНЯГИНЯ ОЛГА, В КРЪЩЕНИЕ ЕЛЕНА

Тропарь великомученице Евфимии Всехвальной, глас 4

А́гница Твоя́, Иису́се, Евфи́мия/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и Тебе́ и́щущи страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя, да и живу́ с Тобо́ю,/ но, я́ко же́ртву непоро́чную приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами,// я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак великомученице Евфимии Всехвальной, глас 6

По́двиги во страда́льчестве, по́двиги в ве́ре/ положи́ла еси́ те́пле за Христа́, Жениха́ твоего́./ Но и ны́не я́коже е́реси, и враго́в шата́ние/ под но́ги во́инству на́шему покори́ти моли́ Богоро́дицею,/ я́же от шести́сот три́десяти Богоно́сных оте́ц/ преде́л прие́мшая,// и храня́щая, всехва́льная.

Ин тропарь великомученице Евфимии Всехвальной, глас 4

Жениха́ твоего́ Христа́ возлюби́вши,/ и свещу́ твою́ све́тло угото́вльши,/ доброде́тельми возсия́вши, всехва́льная Евфи́мие,/ те́м возшла́ еси́ с Ним на брак,/ вене́ц страда́ния от Него́ прие́мши./ Но от бед изба́ви нас,// чту́щих ве́рою па́мять твою́.

Ин кондак великомученице Евфимии Всехвальной, глас 4

Во страда́нии свое́м до́бре подвиза́ся/ и по сме́рти нас освяща́еши чуде́с тече́нием, всехва́льная./ Тем твое́ успе́ние пое́м,/ ве́рою прибега́юще в Боже́ственную твою́ це́рковь,// да изба́вимся неду́г душе́вных и чуде́с благода́ть поче́рпем.

Тропарь равноапостольной княгине Ольге, во Святом Крещении Елене, глас 1

Кpила́ми богоpазу́мия впеpи́вши твой ум,/ возлете́ла еси́ пpевы́ше ви́димая тва́pи,/ взыска́вши Бо́га и Твоpца́ вся́ческих,/ и, Того́ обpе́тши, па́ки pожде́ние Кpеще́нием пpия́ла еси́,/ дpе́ва живо́тнаго наслажда́ющися, нетле́нна во ве́ки пpебыва́еши,// О́льго пpисносла́вная.

Кондак равноапостольной княгине Ольге, во Святом Крещении Елене, глас 4

Воспое́м днесь Благоде́теля всех Бо́га,/ просла́вльшаго в Росси́и О́льгу Богому́друю:/ да моли́твами ея́/ пода́ст душа́м на́шим// грехо́в оставле́ние.

Ин тропарь равноапостольной княгине Ольге, во Святом Крещении Елене , глас 4

Оста́вивши лесть и́дольскую,/ после́довала еси́ Христу́, Безсме́ртному Жениху́, О́льго Богому́драя,/ в Его́же черто́зе ра́дующися,/ непреста́нно моли́ся// о чту́щих ве́рою и любо́вию святу́ю па́мять твою́.

Ин кондак равноапостольной княгине Ольге, во Святом Крещении Елене, глас 4

Яви́ся днесь благода́ть всех Бо́га,/ просла́вльши в Руси́ О́льгу Богому́друю,/ моли́твами ея́, Го́споди,/ лю́дем пода́ждь// грехо́в оставле́ние.

Ин тропарь равноапостольной княгине Ольге, во Святом Крещении Елене, глас 8

В тебе́, Богому́драя Еле́но, изве́стен спасе́ния о́браз бысть в Ру́сстей стране́,/ я́ко, прии́мши ба́ню свята́го Креще́ния, после́довала еси́ Христу́,/ творя́щи же и уча́щи, е́же оста́вити и́дольскую пре́лесть,/ восприя́ти же попече́ние о души́, ве́щи безсме́ртней,// те́мже и со А́нгелы ра́дуется, равноапо́стольная, дух твой.

Ин тропарь равноапостольной княгине Ольге, во Святом Крещении Елене, глас 3

Свята́я равноапо́стольная избра́ннице Христо́ва, княги́не О́льго,/ наро́д твой слове́сным и чи́стым Христо́вым млеко́м напои́вшая,/ моли́ся Ми́лостивому Бо́гу,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ЮЛИ

Разсъждение

Измяната на щастието най-тежко удря, когато удари изненадващо. Но онзи, който очаква удара и предварително се въоръжава против него, нима може да бъде изненадан? Император[1] Карл Велики бил заповядал на своите синове да научат някакъв занаят, а на дъщерите си – да се научат да предат вълна, за да има с какво да се прехранват, ако щастието им изневери. Прославеният Велизарий, велик войвода и велик победител, бил оклеветен от завистници пред царя и заради клеветата – ослепен, а всичкото му имущество конфискувано. Слепият Велизарий седял пред портите на Рим и просел милостиня, казвайки на преминаващите: „Отделете за Велизарий, когото щастието въздигна високо, а завистта го събори и лиши от очи!“. Не е ли изпитание земният живот на човека и дните му не са ли като дни на наемник?[2] – казва праведният Иов (7: 1). Трябва, значи, да сме готови като буден страж, готов за всичко, що може да се случи. И още – във всяко страдание да имаме упование в Бога. Праведният Иов на бунището, и в гной, извикал: Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му[3]! (13: 15).

БЕСЕДА за послушанието и смиреномъдрието

Също и вие, по-младите, покорявайте се на презвитерите; а всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие (I Петр. 5: 5).

Ето принципа на истинската православна съборност! Той е основан на безусловното послушание на младшите към старшите, на взаимното послушание на равните между тях, на смирението и на старшите, и на младите. Покорността е добро нещо[4], но по-добро е смирението, а най-добро – смиреномъдрието.  Всъщност, „смиреномъдрие“ най-точно съответства на гръцката дума, която апостолът е употребил в своите послания, а смиреномъдрие означава ниско мислене за себе си, а високо за Бога, непрестанно признаване на своята немощ, на своето невежество, на своята лошотия, на своите недостатъци, и непрестанно признаване на Божията сила, на Божията мъдрост и на Божиите достойнства. Бог е единствен цар на хората. Затуй Бог се е противил на желанието на израилския народ да му се постави цар от човеците. Бог царува, а хората служат на Бога. И онези, които старшенствуват, и онези, които се покоряват, всички, без разлика, са слуги Божии. Като се осъзнае и признае, че Бог е Цар, а всички хора са Божии слуги, тогава се поставя основата на съборността – основа на ангелско общество. Върху тази основа се изгражда Божият дом, ангелско общество, с помощта на послушанието на младшите към старшите, на взаимното послушание на равните и на смиреномъдрието на всички. По този начин се избягват две страшни злини в света – тиранията, т.е. насилственото владеене на един над всички, и анархията, т.е. многовластието, избягват се монотиранията[5] и политиранията[6]. Принципът на съборността е принцип органически, т.е. – жизнен. Той е принцип на взаимното служение, взаимопомощта и взаимната любов. Нека, братя, Бог да ни умъдри, да пазим този спасителен принцип в живота си.

Господи Иисусе, послушен и смирен Човеколюбецо, насади и утвърди в нас послушание към Твоя закон и взаимно послушание от любов, и смиреномъдрие от неизказаната Твоя сила и мъдрост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – цар (бел. прев.).

[2] Сръбският текст се различава от български, но смисълът е същият (бел. прев.).

[3] В ориг. – Ето, и да ме убие, пак ще се държа за Него (бел. прев.).

[4] В ориг. – слово (бел. прев.).

[5] Жестоко господство на една личност върху друга или върху група от хора (бел. прев.).

[6] Жестоко господство на група от хора върху определена личност или друга група от хора (бел. прев.).