24 АПРИЛ / 11 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. АНТИПА ПЕРГАМСКИ

Тропарь священномученику Антипе, епископу Пергама Асийского, глас 4

И́дольския ле́сти упраздни́л еси́, Анти́по,/ и, диа́вольскую попра́в си́лу,/ пред богобо́рцы дерзнове́нно Христа́ испове́дал еси́./ Те́мже со А́нгельскими чи́ны в Вы́шних водворя́яся,/ Влады́це всех славосло́вие принося́,/ и о нас моле́бное благодаре́ние предлага́еши,/ благода́ть цельбы́ да́руя./ Сего́ ра́ди тя чтим,/ священному́чениче Анти́по,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак священномученику Антипе, епископу Пергама Асийского, глас 4

Апо́столов сопресто́льник и святи́телей украше́ние/ был еси́, блаже́нне,/ му́ченически просла́вився,/ возсия́л еси́, я́коже со́лнце, всех просвеща́я,/ Анти́по свяще́нне,/ разруши́л еси́ безбо́жия нощь глубо́кую./ Сего́ ра́ди тя почита́ем,/ я́ко Боже́ственнаго су́ща священному́ченика// и целе́б пода́теля.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 АПРИЛ

Разсъждение

„Няма покой на земята за онези, които търсят спасение“ – казва св. Ефрем Сирин. Борбата е непрестанна, било външна, било вътрешна. Веднъж врагът действа видимо чрез хората или чрез други предмети, веднъж невидимо, чрез помислите. Веднъж се представя открито, като неприятел, и действа сурово, веднъж като ласкав приятел лукаво ни мами. Онова, което се случва по време на война между две неприятелски войски, се случва и поотделно с всеки човек в борбата му с прелестите на този свят. Наистина, „няма покой на земята за онези, които търсят спасение“. А като дойде спасението, ще дойде и покоят.

БЕСЕДА за двата Адама – смъртоносния и Животодаващия  

Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (I Коринт. 15: 22).

В Адам се сее в безчестие – в Христа се възкръсва в слава. От Адам е грехът, от Христос – праведноста. От Адам са безсилието и смъртта, от Христос – силата и живота. Подобно на Адам, всички ще умрем, подобно на Христос, всички ще оживеем. Онзи е земен човек, Този е духовен Човек. Онзи е плътски човек, Този е небесен Човек. Христос не е възкръснал заради Себе Си, както и не е умрял заради Себе Си, а заради нас. Ако Неговото Възкресение не означава и нашето възкресение, то Неговото Възкресение е горчилка, а не сладост. Къде ще е тогава Божията любов? И какъв ще е смисълът на нашето земно сиромашко съществуване? И къде ще е смисълът на Христовото пришествие на земята? Там, където Адам свършва, започва Христос. Адам свършва в гроба, Христос започва с Възкресението от гроба. Адамовото потомство е семе под земята, което гние и тлее, не вижда слънцето и не вярва, че може да излезе изпод земята и да се развие в зелено растение с листа, цветове и плод. Христовият род е пораснала нива, на която расте пшеница, зеленеят се листа и цветя, и принася много плод. А в Адама не означава само, че един ден ще умрем, а значи, че ще сме вечно мъртви – мъртви, всички до един. В Христа не означава само, че един ден ще оживеем, а значи, че ще сме вечно живи, т.е. семето е започнало да кълни и да се показва на слънчевата светлина. Но пълен израз на смъртта е гробът, а пълният израз на живота е в Царството Божие. Умът на Адамовите синове приема[1] смъртта, примирява се с тлението и все по-дълбоко потъва в земята. Умът на Христовите синове се бунтува против смъртта и тлението и все повече се стреми да изведе човека на светлина, на което и Божията благодат помага.

О, възкръснал Господи, отрезви ума на всички човешки синове, за да побягнат от тъмата и гибелта, и да се устремят към светлината и вечния живот, що са в Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – съгласява се със (бел. прев.).