24 МАРТ / 11 МАРТ (СТАР СТИЛ)

СВ. СОФРОНИЙ, ПАТРИАРХ ИЕРУСАЛИМСКИ

Кондак святителю Софронию, патриарху Иерусалимскому, глас 8

И́же Боже́ственною ре́вностию подви́гся/ и и́стинных повеле́ний устне́ распросте́р,/ церко́вная основа́ния благоузако́нив/ и та́мо су́щим мона́шеским соста́вом преда́в,/ прему́дрый в Патриа́рсех Иерусали́мский Софро́ние,/ всему́драя словеса́ во свет изве́л еси́,/ и́миже наставля́еми, зове́м ти:// ра́дуйся, све́тлая правосла́вных похвало́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 МАРТ

Разсъждение

„Никакво добро не се извършва само с нашия труд, а със силата и волята Божии. Но Бог и от нас изисква труд, съобразен с Неговата воля.“ Това са слова на св. Варсануфий и Иоан. С малко думи – много казано. Ние трябва да се трудим да вършим и предприемаме всяко добро дело, а дали някое добро дело ще поникне, узрее и принесе плод, това е в Божията сила и воля. Ние орем браздите, а Бог, ако иска, сее. Ние чистим съдовете за духа, а Бог, ако желае, налива духа в тези съдове. Той желае всичко, което най-много е в съответствие и целесъобразно с висшата мъдрост, т.е. Неговото домостроителство за човешкото спасение. Тълкувайки Господните думи: Бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби (Мaт. 10: 16), св. Златоуст пише, че тази заповед Господ е дал на учениците си, „та и те в нещо да сътрудничат, та да не изглежда, че всичко е дело само на благодатта, да не помислим, че те са придобили венците на славата напразно“. И тъй, за нашето спасение са необходими две неща – нашият труд и Божията благодатна Сила.

БЕСЕДА за второто Христово пришествие

А кога дойде Син Човеческий в славата Си и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си (Мaт. 25: 31).

Така казал Господ и то точно преди Своето най-ужасно унижение, преди връзването, оплюването, удрянето на плесници, осмиването и разпъването. В най-черните часове Той говори за най-светлия и най-славен Свой час. Преди ужасното и нещастно Свое напускане на света Той говори за Своето ново дохождане в Своята слава. Първия път дошъл от Витлиемската пещера, скромно и  незабележимо, а следващия път ще дойде на облаците със Своите ангели. Първия път – като поникнал от земята, а втория път ще се яви на небето. Първия път е стоял и коленичил на земята, а втория път ще седне на престола на славата Си. И когато отново дойде в Своята слава, не ще бъде невидим за никого. Никой няма да пита, както мъдреците при първото Негово пришествие: де е… Царят? Този път всички ще видят Царя и ще го припознаят като Цар. Но това виждане и узнаване за някои ще бъде за радост, а за някои – за страх и ужас. Представете си радостта на онези, които са изпълнили Неговите заповеди, които в Негово име са правили молитви и добри дела, а особено онези, които са пострадали за Неговото Име! И си представете страха и ужаса на онези, които са го заплювали и удряли с шамари, и са го разпнали в Иерусалим, които през вековете са се присмивали на Неговите чудеса, ругаели са Неговото Име и са потъпквали Неговото Име!

Господи милостиви, прости на всички нас, които призоваваме Твоето име, но поради немощ грешим, прости ни преди онзи, величествен и съдбоносен час, когато ще се явиш в Твоята слава, с Твоите свети ангели. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.