24 ФЕВРУАРИ / 11 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ГЕОРГИ СОФИЙСКИ НОВИ

СВ. ВЛАСИЙ, ЕП. СЕВАСТИЙСКИ

СВ. ЦАРИЦА ТЕОДОРА

Тропарь мученику Георгию Новому, Софийскому, Болгарскому , глас 4

В терпе́нии многоиску́снем, блаже́нне му́чениче Гео́ргие,/ огнеиску́сную смерть претерпе́л еси́/ и по кончи́не твое́й вене́ц от Христа́ нетле́нный/ с му́ченическими ли́ки прия́л еси́./ И ны́не, на земли́ кро́тких досто́йно водворя́яся,/ Христа́ Бо́га о нас непреста́нно моли́,// и́же ве́рою покланя́ющихся ра́це мо́щей твои́х.

Ин тропарь мученику Георгию Новому, Софийскому, Болгарскому , глас 4

Боже́ственным жела́нием от ю́наго во́зраста/ весь сам себе́ Го́сподеви возложи́в,/ в моли́твах и посте́х о́браз быв доброде́тели,/ бога́тство же, и сла́ву, и доброро́дство теле́сное, я́ко не су́щее, презре́в,/ и Христа́ еди́наго от души́ возлюби́л еси́,/ и Того́, и́стиннаго су́ща Бо́га, в Тро́ице покланя́ема,/ пред нечести́выми ту́рки пропове́дал еси́,/ и, срацы́нскую ве́ру, и зако́ны Моаме́фовы под нога́ми попра́в/ и мучи́теля ужаси́в,/ муче́ния венце́м украси́вся, сла́вне,/ к Небе́сным восте́кл еси́ ликостоя́нием,/ прему́дре Гео́ргие./ Моли́ Христа́ Бо́га/ сохрани́ти оте́чество твое́ и спасти́ лю́ди и град,// и́же твоя́ по́двиги при́сно почита́ющия.

Тропарь священномученику Власию, епископу Севастийскому , глас 4

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обре́л еси́, Богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ ра́ди, сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Вла́сие./ Моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Власию, епископу Севастийскому , глас 2

Боже́ственное прозябе́ние, цвет неувяда́емый,/ лозы́ Христо́вы розго́ многострада́льная, Богоно́се Вла́сие,/ ве́рою чту́щия па́мять твою́ весе́лия твоего́ испо́лни,// моля́ся непреста́нно о всех нас.

Тропарь праведной Феодоре, глас 5

Во святы́х ди́вная,/ благове́рная цари́це Феодо́ре,/ нетле́нием моще́й и чуде́с сия́нием почти́ тя́ Бо́г;/ помина́юще твое́ пра́ведное житие́,/ тя́ мо́лим испроси́ти// телесе́м на́шим здра́вие и душа́м спасе́ние.

Кондак праведной Феодоре

Благоче́стия цветы́ украси́вшися, свята́я,/ и увенча́нная диади́мою от руки́ Бо́жией, Феодо́ро,/ побо́рница це́ркви всея́ показа́лася еси́,/ воздви́гши поклоне́ние Христо́ве ико́не несумне́нно и святы́х,// с ни́миже сопричла́ся еси́ к небе́сному жре́бию.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ФЕВРУАРИ

Материята сама по себе си не е зло, както са учили някои християнски еретици (напр. манихеите) и някои философи. Не само че не зло, но не е и единственият носител на злото, а само толкова, колкото и духът. Всяка материална твар е нравствено безразлична и плашлива заради човешките грехове, но не е зла. Материята е тленна, слаба и нищожна в сравнение с безсмъртния дух, но тя сама по себе си не е зла. Ако беше зла, нима Господ Христос щеше да установи Причастието да е с хляб и вино и нима би нарекъл хляба и виното Свое Тяло и Своя Кръв? Ако материята сама по себе си е зла, как хората биха се кръщавали във вода? Как осветената вода би се запазила от разваляне и би имала чудотворно действие? Как Кръстът би притежавал сила? Как Христовата одежда би източила силата, от която се е изцелила кръвотечивата жена? Как биха могли мощите на светиите и иконите да чудотворят и провождат толкова добрини от Царството на благодатта за хората? Как, следователно, може доброто да дойде при хората чрез злото?

Разсъждение

БЕСЕДА за плътското и духовното мислене

Вие съдите по плът (Иоан 8: 15).

Така казал Всезнаещият Господ на озлобените евреи – Вие съдите по плът. Защото те били заловили в прелюбодейство една жена и искали да я убият с камъни заради този плътски грях. Но Господ видял в душата на жената, че тя все още може да бъде спасена и да се поправи, подбудил я към покаяния и я освободил. Защото, макар и да извършила прелюбодейство, душата ѝ не била съвсем прелюбодейна. А пък грехът на прелюбодейството фарисеите непрестанно носели в своето сърце, но те ловко го прикривали, не осъждали това, а осъждали само и единствено плътското дело на тези, които заловят в него. Духовните хора съдят по дух, а плътските – плътски. И до ден днешен евреите, наказани и разпръснати по целия свят, никак не могат да се научат да мислят и съдят духовно, а още повече мислят и съдят само плътски, само по външност и по наредбите на закона, писан на хартия или в природата , но никога по дух. Защото, ако се научат да съдят хората и делата по дух, те веднага биха признали Господа Иисуса за Месия и Спасител. Ние, християните, да внимаваме да не съдим само по плът. Да внимаваме, та да не бъдем бързи в осъждането на онзи, който по незнание се е подхлъзнал в лошо дело, нито пък да го похвалим, когато с внимание се пази да не се хлъзне пред хората, а със сърцето си е вече в пропастта на греха. Да се пазим от заблудата за хората и природата да съдим само по чувствени впечатления и да се стараем с дух да отсъждаме духовно. Вижте, ние сме деца на духа и светлината, защото сме кръстени.

Господи Иисусе, Ти ни учи и ръководи да не мислим и да не съдим плътски, а по дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски