Избор на дата:

Предишен
Ден
Следващ
Ден
24.01.2023
(по граждански календар)
11.01.2023
(по църковен календар)
24 ЯНУАРИ / 11 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)


ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЕЛЕЦКА“

СВ. ТЕОДОСИЙ ВЕЛИКИ


Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Елецкой» (Владимирской), глас 4

Днесь све́тло красу́ется дре́вний град Еле́ц,/ помина́юще сла́вное чу́до Пресвяты́я Богоро́дицы:/ егда́ бо на сто́гнах Первопресто́льныя Москвы́/ ико́ну Ея́ чу́дную лю́дие моско́встии срета́ху,/ тогда́ Сама́, Влады́чице, на горе́ Аргама́чстей во гра́де Ельце́,/ на сре́тение нечести́вому Тамерла́ну изше́дше,/ гро́зное его́ наше́ствие вспять обрати́./ Сего́ ди́внаго явле́ния изображе́ние на новопи́санней ико́не зря́ще/ и Засту́пницу на́шу за вся благодея́ния Ея́ благодаря́ще,/ уми́льно Ей взыва́ем:// и в пре́дняя не оста́ви нас, о Ма́ти Милосе́рдая.
 
Тропарь преподобному Феодосию Великому, глас 8

Слез твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней, сия́я чудесы́, Феодо́сие, о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Феодосию Великому, глас 8

Насажде́н во дво́рех Го́спода твоего́,/ преподо́бными твои́ми доброде́тельми красно́ процве́л еси́,/ и умно́жил еси́ ча́да твоя́ в пусты́ни,/ слез твои́х ту́чами напая́емая,/ стадонача́льниче Бо́жий Боже́ственных дворо́в. Те́мже зове́м:// ра́дуйся, о́тче Феодо́сие.
 
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ЯНУАРИ

 
Разсъждение
 
Ако си корумпиран, значи не си християнин. Православните отци на Църквата не са позволявали нито да бъдат подкупвани, нито да бъдат заплашвани. Вземането на подкуп заради верски истини е равносилно на Иудиното предателство към Христа за пари; такъв подкуп е бил свойствен само за някои еретици. Цар Анастасий паднал в Евтихиевата ерес, въстанал против определенията на IV-ия вселенски събор в Халкидон и искал да обезсили тези определения. За да спечели известните представители на Църквата на своя страна, той започнал да им праща разни подаръци. Св. Теодосий бил пръв по известност в Палестина. Нему царят изпратил като подарък 30 литра[1] злато, уж за потребностите на манастира. Теодосий веднага разбрал, че с това царят иска да го подкупи. Но как мъдро постъпил Божият светия! Не искал да задържи парите за манастира, въпреки голямата нужда, нито искал да ги върне на царя, та да не би царят да се озлоби още повече срещу Православието, а веднага, от името на царя, раздал всичкото злато на сиромасите, та с тази милостиня да подкрепи своята молитва за поправянето на царя и връщането му на правия път.
 
БЕСЕДА за постепенността в духовното развитие
 
А твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло (Евр.  5: 14).
 
Онези, които се хранят с млечна храна, със сетивното си разсъждение не могат лесно да различат доброто от злото. Те обикновено достигат до заключението, че всички вери са еднакво ценни; че грехът е необходима сянка на добродетелта; че злото е неразделен спътник на доброто. До такива погрешни заключения истинският християнин не може да достигне. Защото истинският християнин е зрял човек, който не се храни с млечна храна, който не се доверява на чувствата, който размишлява много тънко и прави тънка разлика между онова, което е, и онова, което става. На християнина, наистина, са му дадени ясни указания в Божието Откровение за разпознаване на доброто и злото, но и за него все пак е необходимо продължително и трудно учение, та като съвършен да може постоянно да разбира какво е добро и какво зло. Това негово знание трябва да премине в усет, за да е надеждно и безпогрешно. И доброто, и злото желаят да се докоснат до човешкото сърце. Затова човек трябва да е обучен, та веднага да познава какво се случва[2], както с езика веднага се усеща соленото и безсолното, сладкото и горчивото. Да се трудим, братя, всеки ден да учим[3] своето сърце да може винаги да различава доброто от злото. Всичко, което ни се случва, ни поставя въпроса – какво е добро и какво зло? Всъщност, всичко което ни се случва, се случва с нас само за да можем да разпознаем доброто и да изберем доброто. По сто пъти на ден сме изправени пред такова изпитание. Който има очи да гледа – нека гледа.
О, Господи човеколюбиви, стопли нашето сърце с доброто , което от Тебе идва. Господи, дай ни мъдрост да различаваме доброто от злото. Заради Твоята слава, Човеколюбче, и заради нашето спасение ни укрепи, Владико, та завинаги да прегърнем доброто и отхвърлим злото. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
[1] Древна мярка. Различаваща се и географски и времево. Иде реч за голямо количество злато (бел. прев.).
 
[2] В ориг. – приближава (бел. прев.).
 
[3] В ориг. – изостряме (бел. прев.).