23 ДЕКЕМВРИ / 10 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)




СВ. МИНА, ЕРМОГЕН И ЕВГРАФ
 
СВ. ИОАСАФ БЕЛГОРОДСКИ


 
 
Тропарь мученикам Мине, Ермогену и Евграфу, глас 8

 
Воздержа́нием страсте́й огнепа́льныя/ умертви́вше зра́ки и движе́ния, Христо́вы му́ченицы,/ прия́ша благода́ть неду́ги отгоня́ти немощны́х,/ и жи́вше и по кончи́не чудоде́йствовати;/ вои́стину чу́до пресла́вно,/ я́ко ко́сти на́ги источа́ют исцеле́ния,// сла́ва Еди́ному и Созда́телю Бо́гу.
 
Кондак мученикам Мине, Ермогену и Евграфу, глас 1
 
Ми́ну чу́днаго, Ермоге́на боже́ственнаго, и Евгра́фа ку́пно,/ свяще́нными сладкопе́нии почти́м вси,/ я́ко почествова́вшия Го́спода, и страда́льчествовавшия за Него́,/ и ли́ка безпло́тных на Небесе́х дости́гшия,// и чудеса́ точа́щия.
 
Ин кондак мученикам Мине, Ермогену и Евграфу, глас 4
 
Добропе́сненный глас твои́х слове́с,/ Ермоге́на из глубины́ поги́бели возве́д,/ поста́ви на ка́мени жи́зни,/ отону́дуже и Евгра́ф, царя́ обличи́в,/ ра́дуяся, посека́ется в сла́вную главу́.// Но приле́жно моли́, Ми́но, спасти́ся всем, любо́вию чту́щим тя.
 
Тропарь святителю Иоасафу Белгородскому, глас 3
 
Святи́телю Христу́ Бо́гу возлю́бленне,/ пра́вило ве́ры и о́браз милосе́рдия лю́дем был еси́,/ бде́нием же, посто́м и моли́твою,/ я́ко свети́льник пресве́тлый просия́л еси́,/ и просла́влен от Бо́га яви́лся еси́;/ те́лом у́бо в нетле́нии почива́я,/ ду́хом же престо́лу Бо́жию предстоя́,/ чудеса́ пресла́вно источа́еши./ Моли́ Христа́ Бо́га,// да утверди́т нас в Правосла́вии и благоче́стии/ и спасе́т ду́ши на́ша.
 
Ин тропарь святителю Иоасафу Белгородскому, глас 2
 
Моли́твенниче изде́тства преизря́дный,/ Богоизбра́нный святи́телю Христо́в Иоаса́фе,/ пра́вило ве́ры и о́браз милосе́рдия благоче́стным житие́м всем явля́еши/ и с ве́рою к тебе́ притека́ющим оби́льно исцеле́ния источа́еши.// Моли́ Христа́ Бо́га, да утверди́т правове́рие, мир и благоче́стие и спасе́т ду́ши на́ша.
 
Кондак святителю Иоасафу Белгородскому, глас 8
 
Многоразли́чныя по́двиги жития́ твоего́ кто испове́сть?/ Многообра́зныя ми́лости Бо́жия тобо́ю явле́нныя кто исчислит?/ Дерзнове́ние же твое́ у Пречи́стыя Богоро́дицы и Всеще́драго Бо́га до́бре ве́дуще,/ во умиле́нии серде́чнем зове́м ти:/ не лиши́ и нас твоея́ по́мощи и заступле́ния,// святи́телю Христо́в и чудотво́рче Иоаса́фе.
 
 
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ДЕКЕМВРИ

 
Разсъждение
 
По безброй начини живият Господ знае да милва и да наказва, да избавя верните от напасти, да прави невярващите вярващи и да наказва непоправимите гонители на вярата. Когато злият мъчител Максимин убил чудните Христови мъченици – Мина, Ермоген и Евграф, качил се на една ладия и отпътувал заедно със своята свита за Цариград. Но изведнъж очите му ослепели; бидейки и преди това сляп по душа и ум, той започнал да се оплаква на придружаващите, че като че ли някаква невидима ръка страшно го удря. Скоро след това погинал в зло, както и в зло живял. По времето на св. Амвросий имало и такъв случай: царица Иустина, еретичка, била убедила някой си Евтимий, началник някакъв в Милано, по някакъв начин да хване омразния ѝ епископ и да го закара някъде далеч на заточение. Този Евтимий приготвил една кола и се настанил в къща близо до църквата, та да може по-лесно да издебне [светителя], когато е сам, и да го откара с колата. Но точно в деня, в който бил уредил и подготвил всичко, за да хване Амвросий, дошло царско нареждане: заради някакво провинение Евтимий веднага да бъде прогонен в изгнание. Същия ден дошли войници, вързали зложелателя и го откарали на заточение със същата онази кола, която бил подготвил за Амвросиевото изгнание. Друг път един арианин влязъл в храма, в който служел св. Амвросий, с намерение да чуе нещо от неговите уста, та да може да го обвини. Погледнал този еретик как Божият светител поучава народа и видял до него светъл ангел, който му шепнел на ухото. Уплашил се от това твърде много, засрамил се от самия себе си, отхвърлил ереста и се върнал в Православието.
 
БЕСЕДА за Авраам
 
Аз, който съм прах и пепел… (Бит.1: 27).
 
Това са думи, които праведният Авраам изрекъл за себе си. Смешни са онези хора, които се гордеят със своето приятелство със земните князе и велможи – те започват да мислят високомерно за себе си. Авраам се е удостоил да разговаря с вечния и всемогъщ Цар, но останал непоколебим в своето смирение, наричайки себе си прах и пепел. Кой бил този Авраам, че се удостоил с такова Божие благоволение през живота си, и похвала след смъртта си от апостола (Гал. 3; Евр. 11), та чак и от Господа Христа (Лк. 16: 22; Иоан. 8: 39)? Труженик, който имал всички добродетели, и живеел в света по Божия закон. Човек с твърда вяра в Бога, правдолюбив, гостоприемен, милосърден, смел, послушен, чист и смирен. Особено се прославил Авраам с вярата, със силната си вяра. Авраам бил на сто години, когато Бог му казал, че жена му, дотогава бездетна, ще му роди син, и той повярвал. И още преди Сарра да роди Исаака, Бог казал на Авраам: Ще направя потомството ти като земния пясък (Бит.13: 16). А когато Аврааму се родил единственият му син, Бог, изпитвайки го, му наредил да принесе единствения си син в жертва, което Авраам бил готов да стори, ако Бог не го възпрял в последния миг. Толкова верен и послушен към Бога бил този мъж. Затова Бог го благословил и прославил на земята и на небето. Блазе на онези, братя, които без да умуват, вярват в Бога и изпълняват светите Негови заповеди. Божие благословение ще им се прати и в двата свята.
О, благословени Сътворителю наш, благослови нас грешните и ни причисли към Твоите избрани, чиито дял е с Авраама в Твоето Царство. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски