23 ОКТОМВРИ / 10 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. БОГОРОДИЦА „АКАТИСТНА- ПРЕДВЪЗВЕСТИТЕЛКА -ЗОГРАФСКА“

СВ. 26 ЗОГРАФСКИ МЪЧЕНИЦИ

СВ. МЪЧЕНИЦИ ЕВЛАМПИЙ И ЕВЛАМПИЯ

СВ. АМВРОСИЙ ОПТИНСКИ

Тропарь 26-ти преподобномученикам Зографским, глас 1

Тревелича́йшия свети́льники,/ всех преподобному́ченик Богоизбра́нный полк,/ два́десять и шесть Боже́ственныя оби́тели Зогра́фския оте́ц, почти́м,/ пре́лесть лати́нскую обличи́вшия/ и наси́льственно во огни́ сконча́вшияся;/ Фому́ пастыренача́льника, свяще́ннаго Варсоно́фия,/ достосла́внаго Парфе́ния и про́чия, подвиза́вшияся,/ соше́дшеся, пе́сньми почти́м,/ сии́ бо Тро́ицу Святу́ю// при́сно о нас умо́ляют.

Кондак 26-ти преподобномученикам Зографским, глас 8

И́же оби́тели на́шея засту́пницы и храни́телие,/ преподо́бнии отцы́, да похва́лятся,/ лесть лати́нян отве́ргшия/ и, огнем сожже́нныя, сконча́вшияся и венча́вшияся,/ и́хже досто́йно воспои́м, зову́ще:// ра́дуйтеся, преподо́бнии му́ченицы.

Тропарь мученикам Евлампию и Евлампии

глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Евлампию и Евлампии

глас 3

До́блия му́ченики и бра́тию по пло́ти,/ му́драго Евла́мпия и Евлампи́ю, почти́м:/ ти́и бо пребеззако́нных козноде́йства посрами́ша си́лою Распе́ншагося:// сего́ ра́ди яви́шася му́чеников сла́ва, ку́пно и похвала́.

Тропарь преподобному Амвросию Оптинскому, глас 5

Я́ко к целе́бному исто́чнику/ притека́ем к тебе́, Амвро́сие, о́тче наш./ Ты бо на путь спасе́ния нас ве́рно наставля́еши,/ моли́твами от бед и напа́стей охраня́еши,/ в те́лесных и душе́вных ско́рбех утеша́еши,/ па́че же смире́нию, терпе́нию и любви́ науча́еши./ Моли́ Человеколю́бца Христа́/ и Засту́пницу усе́рдную// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Амвросию Оптинскому, глас 2

Заве́т Пастыренача́льника испо́лнив/ ста́рчества благода́ть насле́довал еси́,/ боле́знуя се́рдцем о всех, с ве́рою притека́ющих к тебе́,/ те́мже и мы, ча́да твоя́, с любо́вию вопие́м ти:/ о́тче святы́й Амвро́сие,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ОКТОМВРИ

Разсъждение

По Божи промисъл най-големите чудеса и небесни явления стават по време на страдания на Божиите слуги. В онзи ден, когато латинците тръгнали за манастира Зограф, един старец монах имал послушание в лозето, отдалечено на половин час от манастира, и в определеното време започнал да чете акатист пред иконата на Божията Майка. Но като започнал да казва: „Радвай се“, изведнъж от иконата се чул глас: „Радвай се и ти, старче! Бягай по-бърже оттука, за да не те сполети нещастие; иди извести на манастирските братя да се заключат, защото богопротивните латинци нападнаха тази Гора, която Аз [Си] избрах, и вече са наблизо“. Уплашеният старец паднал ничком на земята и със страх извикал: „Как така Тебе, Царице, моя застъпнице, ще те оставя тука?“. Но пак се чул глас: „Не се грижи за Мене, а бързо върви!“. Старецът веднага отишъл в манастира. Но като пристигнал пред манастирската порта, погледнал и видял пред вратата онази същата своя икона на Божията Майка. Иконата по чуден начин била стигнала преди него. Удивен, старецът разказал на игумена и на братята всичко, което видял и чул, и всички, като чули за това, прославили Бога и Божията Майка. Веднъж, по време на празнуването [паметта] на 26 мъченици в Зограф, на 10 октомври 1873 г. имало голямо всенощно бдение. Нощта била безлунна. В полунощ, когато монасите в храма пеели и четели житието на св. мъченици, внезапно се чул някакъв шум, а над храма, от небето до земята се появил огнен стълб и толкова светел, че навън всичко се виждало надалеко като по пладне. Това чудно явление продължило около четвърт час и след това изчезнало.

БЕСЕДА за страданията на Давид и пророчеството за Христовите страдания

Псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе (Пс. 21: 17).
 

Това е тайнствено преживяване на Давид, и в същото време ясно пророчество за Христовите страдания. Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени (II Тим. 3: 12) – говори апостол Павел. Когато цар Давид грешал, дяволите не са му се явявали и не го тревожили. Но когато започнал да се кае и да насочва живота си по Божия път, злите дяволи го наобиколили, почнали да го възпират [от покаянието] и да го мъчат. Иде реч не за хората, а за демоните, които или се явяват сами на каещия се, или го измъчват чрез хора. Давид не би нарекъл хората – короната на Божието творение – псета; псета нарекъл демоните, които се явяват на праведните човеци като псета или като змии или като черни хора, или като лъвове, или в някакъв друг образ. А че тук, под псета разбира злите духове, може да се уверим от живота на великите подвижници, на които демоните, за да ги плашат, се явявали във вид на псета. В това може да се уверим и от словата на Господ Спасителя, които изрекъл на Кръста: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят! (Лк. 23: 34). Това значи, че те не изпълняват своята воля, а някоя чужда воля, а именно – демонската. Много псета, в злобна глутница, се събрали да погубят Христа Господа. Дяволът изкусител, като не успял на планината на изкушенията да победи Господа със своите лъжливи обещания, мобилизирал цялата си сила да Го погуби чрез хората с позорна смърт на Кръста. Братя, вижте колко ясно е пророчеството! „Пробиха ми ръце и нозе“. Тези думи за никого във всемирната история не могли да бъдат отнесени, освен за разпнатия Спасител. В това пророчество са показани всички подробности: „Делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие“. Всичко се сбъднало, както е пророкувано – абсолютно всичко! Но дяволът се излъгал в сметката си. Той мислел със смъртта да унищожи По-Силния от смъртта. Той мислел да опозори Онзи, Който единствен облича в чест всяко творение. Господ Христос със Своето славно Възкресение е посрамил дявола и всички негови псета и дал на хората власт над тях. Целият езически свят не е могъл да прогони нито един демон; а ние с Христовото име на уста и с Неговия Кръст можем да разсеем като дим легиони демони, защото те след [пришествието на] Христа са станали като бити и плашливи псета.

О, Господи, Победителю и Спасителю, на Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски