23 ЮЛИ /10 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ПОЛАГАНЕ НА ХИТОНА ГОСПОДЕН

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „КОНЕВСКА“

СВ. 45 МЪЧЕНИЦИ, ПОСТРАДАЛИ В НИКОПОЛ АРМЕНСКИ

Тропарь Положения честной ризы Господней, глас 4

Днесь притеце́м, ве́рнии,/ к Боже́ственней и цельбоно́сней ри́зе Спаси́теля на́шего Бо́га,/ благоизво́лившаго сию́ пло́тию носи́ти/ и на Кресте́ святу́ю Свою́ Кровь излия́ти,/ е́юже искупи́ нас от рабо́ты вра́жия./ Тем, благодаря́ще, вопие́м Ему́:/ спаси́ оте́чество на́ше,/ и архиере́ев, и град, и вся лю́ди/ честно́ю Твое́ю ри́зою защити́,/ и спаси́ ду́ши на́ша,// я́ко Человеколю́бец.

Кондак Положения честной ризы Господней, глас 4

Одея́ние нетле́ния, спаси́тельнаго целе́ния/ все́м челове́ком, Влады́ко, дарова́л еси́,/ Твое́ Боже́ственное сокро́вище – честну́ю ри́зу,/ я́же есть хито́н,/ е́юже живоно́сную и святу́ю плоть вочелове́чения Твоего́ оде́яти благоволи́л еси́./ Сию́ жела́нием прие́млюще све́тло пра́зднуем,/ стра́хом же и любо́вию, я́ко Благода́телю воспева́юще, зове́м Ти, Христе́:/ сохрани́ в ми́ре оте́чество на́ше, и архиере́ев, и вся лю́ди,// по вели́цей Твое́й ми́лости.

Величание Положения честной ризы Господней

Велича́ем Тя,/ Живода́вче Христе́,/ и почита́ем вси Боже́ственныя ри́зы Твоея́// честно́е положе́ние.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Коневской», глас 1

Возсия́ нам, я́ко со́лнце светоза́рное, от восто́ка в велеле́пии/ Твоя́, Влады́чице, ико́на,/ озаря́ющи чуде́с сия́нием пресла́вно/ всех, вы́ну приходя́щих к ней с ве́рою и любо́вию,/ и моля́щихся усе́рдно Твоему́, е́же о Сы́не Твое́м и Бо́зе вели́чию./ Сла́ва Бо́гу, Арсе́нием сию́ да́вшему нам,/ сла́ва возврати́вшему от Нова́града,// сла́ва де́йствующему то́ю все́м исцеле́ния.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Коневской», глас 8

Препросла́вленная Вы́шняго Ма́ти созыва́ет к песнопе́нию нас/ Своего́ о́браза прише́ствием от Нова́града/ и возбужда́ет зре́нием того́ на по́двиг,/ побежда́ти сопроти́вных си́лу,/ и к Ней, я́ко на́шея ра́дости вино́вней, пе́ти:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Тропарь 45-ти мученикам в Никополе Армянском, глас 1

Единоу́мне душе́ю свя́зани бы́вше,/ четы́редесять с пятьми́ страда́льцы святи́и,/ на врага́ ополчи́стеся,/ победи́телие же я́вльшеся,/ прия́сте венцы́ от Христа́ Бо́га/ и ве́чное муче́ний ва́ших воздая́ние,/ ты́я и нам улучи́ти моли́те,// благоче́стно пе́сньми вас велича́ющим.

Кондак 45-ти мученикам в Никополе Армянском, глас 8

Христа́ ра́ди, му́ченицы, мно́гия му́ки подъя́сте,/ и многобо́жие низложи́сте все и́дольское,/ и разруши́сте безбо́жие вся́кия пре́лести,/ Христо́вою си́лою сия́ попра́вше,// нас всех ве́рно науча́ете вопи́ти я́ве: аллилу́ия.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ЮЛИ

Разсъждение

Мисълта за смъртта е като леден душ[1], който гаси пожара на страстите. Псалмопевецът казва: Не бой се, кога човек богатее…, защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му (Пслт. 48: 17 – 18 ). Кой няма да се засрами, като види, че понякога и невярващите по-добре разбират нашата земна нищета, отколкото някои християни? Като умрял халиф Саладин, според завещанието му, пред ковчега му вървял глашатай, с копие в ръце, и на копието имало закачена една риза, а глашатаят викал: „Великият Саладин, който завоюва цяла Азия, и накара да треперят от него много държави, и който победи царе, ето от цялата си слава и от всички свои поданици, не отнася със себе си нищо, освен тази жалка риза“.

БЕСЕДА за духовните задължения на пастира

Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото (I Петр. 5: 1 – 3).

Ето устава за пастирите на Христовото стадо! В няколко думи апостол Петър е изобличил три страшни страсти, които превръщат пастирите във вълци, и това са – страстта на гордостта (като го надзиравате не принудено), страстта на сребролюбието (не заради гнусна корист ) и страстта на властолюбието (и не като господарувате над причта). В противоположност на тези зли страсти апостолът е посочил три добродетели, които трябва да украсяват Божия свещеник, и те са – страх Божий (доброволно (и богоугодно) ), усърдно (от усърдие) и с пример (като давате пример на стадото). Този устав апостолът дал не само като учител, а и като пророк. Защото столетията са показали главно два вида пастири – едните, които се ръководели в управлението на Църквата от своите страсти: гордост, сребролюбие и властолюбие; и други, които са се ръководели от страха Божий, усърдието и примерното служение. От онези, първите, Църквата е страдала, но не е загинала, докато те погинали. А от тези, вторите, Църквата възраствала, напредвала и сияела в света. Едните са вълци, а другите – пастири. Едните са врагове и на хората, и на Бога, другите са приятели и на хората, и на Бога. Пастироначалникът Христос ще потърси сметка и на едните, и на другите, за всяка овца, т.е. за всяка човешка душа, и ще заплати всекиму по заслугите му. За гордостта, сребролюбието и властолюбието на така наречените пастири ще заплати с вечен огън, а за страха Божий, усърдието и примерната служба на истинските пастири – с вечна радост.

О, Господи Иисусе, Пастирюначалнико, помогни на пастирите на Твоето словесно стадо в пълнота да изпълнят заповедта на Твоя свети апостол. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Нколай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – хладен плясък (бел. прев.).