23 АПРИЛ / 10 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ВЕЛИКА СЪБОТА

СВ. ТЕРЕНТИЙ, ПОМПИЙ, АФРИКАН, МАКСИМ, ЗИНОН, АЛЕКСАНДЪР, ТЕОДОР И ДР.

Тропари на Великую Субботу, глас 2

Благообра́зный Ио́сиф,/ с дре́ва снем пречи́стое Те́ло Твое́,/ плащани́цею чи́стою обви́в,// и воня́ми во гро́бе но́ве покры́в положи́.

Слава: Егда́ снизше́л еси́ к сме́рти, Животе́ Безсме́ртный,/ тогда́ ад умертви́л еси́ блиста́нием Божества́./ Егда́ же и уме́ршия от преиспо́дних воскреси́л еси́,/ вся си́лы Небе́сныя взыва́ху:// Жизнода́вче Христе́ Бо́же наш, сла́ва Тебе́

И ныне: Мироно́сицам жена́м при гро́бе предста́в, А́нгел вопия́ше:/ ми́ра ме́ртвым суть прили́чна,// Христо́с же истле́ния яви́ся чуждь.

П

Кондак на Великую Субботу, глас 6

Бе́здну заключи́вый, мертв зри́тся,/ и сми́рною и плащани́цею обви́вся,/ во гро́бе полага́ется, я́ко сме́ртный, Безсме́ртный;/ жены́ же приидо́ша пома́зати Его́ ми́ром,/ пла́чущи го́рько и вопию́щия:/ сия́ Суббо́та есть Преблагослове́нная,// в не́йже Христо́с усну́в, воскре́снет тридне́вен.

Кондак мученикам Терентию, Публию, Африкану и иже с ними, глас 2

Му́ченическая честна́я па́мять прии́де дне́сь,/ веселя́щи вся́ческая,/ Тере́нтия прему́драго и дружи́ны его́./ Те́пле у́бо стеце́мся, да прии́мем исцеле́ния,/ си́и бо благода́ть от Бо́га прия́ша Ду́ха Свята́го// исцеля́ти неду́ги ду́ш на́ших.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 АПРИЛ

Разсъждение

Когато човек отлепи своя ум от земята и го отвори за Бога с желание да угоди на Бога, тогава, по различни начини, Бог му открива Своята воля. Св. Петър Дамаскин пише: „Ако човек има пълното намерение да угоди на Бога, Бог го учи на Своята воля или чрез мислите, или чрез някой човек, или чрез Светото Писание“. Такъв човек става внимателен, очаква вътрешно и външно наставление Божие. За него престават да съществуват случайности. Целият свят за него съществува като един десетострунен псалтир, който не издава и един звук без Божия пръст.

БЕСЕДА за живата надежда

Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда (I Петр. 1: 3).

Кой има мъртво упование, братя, и кой има живо упование? Онзи, който се надява на мъртви предмети, има мъртво упование, а живо упование има онзи, който се надява на Бога. И още – мъртво упование има онзи, който се надява на себе си и на други хора; а живо упование има онзи, който се надява на Бога. И още – мъртво упование има онзи, който се надява на щастието и благосъстоянието в това кратко земно съществуване, и не простира никакво упование след гроба; а живо упование има онзи, който се надява на възкресение и безсмъртен живот в Царството небесно. Наистина, живото упование е по-добро от мъртвото упование, както животът е по-добър от смъртта; както е по-добра светлината от тъмнината; както е по-добро здравето от болестите; както е по-добър умът от безумието. Но кой е донесъл на хората живото упование – кой и как? На този въпрос отговаря апостол Петър: Господ наш Иисус Христос, с Възкресението от мъртвите. Никой друг, освен Господ Иисус Христос; и с нищо друго, както със Своето собствено Възкресение от мъртвите. Господ окрилил повяхналото човешко упование, възвисил го над гроба и му показал плода и целта след гроба. Всичко това не го твърди някой лековерен човек, а апостол, който дълго се колебал във вярата, и който три пъти се отрекъл от Христа. Затова неговото свидетелство за възкръсналия Господ и за значението на Неговото Възкресение е неизказано скъпоценно за нас.

О, възкръснал Господи, Победителю на смъртта, изтръгни от нас мъртвото упование и по молитвите на Твоя велик апостол Петър насади упование живо. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски