22 НОЕМВРИ / 9 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВЕТА БОГОРОДИЦА „СКОРОПОСЛУШНИЦА“

СВ. НЕКТАРИЙ  ЕГИНСКИ

СВ. МАТРОНА

СВ. МЪЧЕНИЦИ ОНИСИФОР И ПОРФИРИЙ

ПРЕПОДОБНА ТЕОКТИСТА

ПРЕПОДОБНИ ИОАН КОЛОВ

Тропарь Божией Матери пред иконой Ее «Скоропослушница», глас 4

К Богоpо́дице пpитеце́м, су́щии в беда́х,/ и святе́й ико́не Ея́ ны́не пpипаде́м,/ с ве́pою зову́ще из глубины́ души́:/ ско́pо на́ше услы́ши моле́ние, Де́во,/ я́ко Скоpопослу́шница наpе́кшаяся,/ Тебе́ бо pаби́ Твои́ в ну́ждах// гото́вую Помо́щницу и́мамы.

Кондак Божией Матери пред иконой Ее «Скоропослушница», глас 8

В мо́ри жите́йстем обурева́емии,/ треволне́нию подпа́даем страсте́й и искуше́ний./ Пода́ждь у́бо нам, Госпоже́, ру́ку по́мощи, я́коже Петро́ви Сын Твой,/ и ускори́ от бед изба́вити ны, да зове́м Ти:// ра́дуйся, всеблага́я Скоропослу́шнице.

Тропарь святителю Нектарию Эгинскому, митрополиту Пентапольскому, глас 4

Преподо́бнически пожи́в, я́ко му́дрый иера́рх,/ просла́вил еси́ Го́спода/ доброде́тельным житие́м, Некта́рие преподо́бне./ Те́мже, Уте́шителя просла́влен си́лою,/ Боже́ственными мощми́ твои́ми,/ де́моны отго́ниши и боля́щия исцеля́еши,// ве́рою приходя́щия ти.

Ин тропарь святителю Нектарию Эгинскому, митрополиту Пентапольскому, глас 1

Силиврии о́трасль и Эги́ны храни́теля, в после́дняя ле́та я́вльшагося, доброде́тели дру́га и́скренняго, Некта́рия почти́м ве́рнии, я́ко боже́ственнаго служи́теля Христо́ва: то́чит бо цельбы́ многоразли́чныя благоче́стно вопию́щим: сла́ва просла́вльшему тя Христу́, сла́ва да́вшему ти чуде́с благода́ть, сла́ва де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак святителю Нектарию Эгинскому, митрополиту Пентапольскому, глас 2

Боже́ственный гро́м, труба́ духо́вная, ве́ры насади́телю и отсека́телю ересе́й, Тро́ицы уго́дниче, вели́кий святи́телю Некта́рие, со А́нгелы предстоя́ при́сно, моли́ непреста́нно о все́х на́с.

Тропарь преподобной Матроне Константинопольской, глас 8

Мужескому́дрено утаи́вшися вра́жиих лука́вых путе́й, Матро́но,/ к жи́зни вои́стину ше́ствовавши несумне́нною во́лею/ и неукло́нное тече́ние Богому́дро сконча́вши,/ от Христа́ прия́ла еси́ благода́ть духо́вную,/ тем и во́ду цельба́м источа́еши/ любо́вию притека́ющим в па́мять твою́ сла́вную,/ мни́хом похвала́,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобной Матроне Константинопольской, глас 2

За любо́вь Госпо́дню, преподо́бная Матро́но,/ поко́я жела́ние возненави́дела еси́,/ поще́нием дух твой просвети́вши,/ но твои́ми моли́твами и проти́вных шата́ния разори́,// кре́пко бо зве́ри победи́ла еси́.

Тропарь мученикам Онисифору и Порфирию, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего,/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Онисифору и Порфирию, глас 2

Му́ченик дво́ица, пострада́вше кре́пко,/ вра́жию горды́ню на зе́млю низложи́сте,/ озари́вшеся благода́тию несозда́нныя Тро́ицы,/ сла́внии Ониси́форе и Порфи́рие,// моли́теся непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 НОЕМВРИ

Разсъждение

След дълга раздяла със своя другар Паисий посетил Иоан Колов и встъпил в разговор с него. Двамата взаимно се попитали каква добродетел са придобили. Паисий рекъл: „Никога слънцето не ме е виждало да ям“. А Иоан Колов рекъл: „Мене пък никога не ме е виждало да се гневя“. Като поучавал братята в скита, св. Иоан разказвал[i] тази притча за каещата се човешка душа: „В един град живеела жена красавица, но блудница, която имала много любовници. Един княз предложил на тази жена да я вземе за съпруга, ако обещае да живее честно и вярно в брака. Тя обещала. Князът я взел в своя дворец и се венчал за нея. Като разбрали за това, нейните предишни любовници решили някак си да я върнат на стария ѝ път, при себе си. Но не смеейки да се явят пред очите на княза, те отишли зад двореца и започнали да подсвиркват. Жената чула подсвиркването и го познала. Веднага запушила ушите си, прибрала се във вътрешната стая на двореца и заключила вратата зад себе си. Така се избавила от нови изкушения“. Св. Иоан обяснявал тази притча така: „Жената блудница – това е душата; нейните любовници – страстите; князът – Христос; вътрешната стая – небесната обител; любовниците, които подсвиркват и я мамят – демоните. Ако душата непрестанно загърбва своите страсти и прибягва при Бога, и страстите, и демоните ще се уплашат и ще избягат от нея.

БЕСЕДА за спасяващата благодат

По благодат сте спасени (Ефс. 2: 5-8).

Кой може да разбере и признае, че сме спасени по благодат? Че сме спасени не чрез нашите заслуги и дела, а по Божията благодат – кой може да разбере и признае това? Това може да разбере и признае само онзи, който е разбрал и видял, от една страна, бездната на смъртта и тлението, в която, поради греха, човекът бил хвърлен, а от друга страна, висотата, честта и славата, до които човекът е бил въздигнат в Царството небесно, в безсмъртния свят, в дома на живия Бог – само той може да разбере това и да го признае. Едно дете пътувало през нощта, спъвало се и падало от дупка в дупка, от яма в яма, докато накрая паднало в една дълбока яма, от която по никакъв начин не можело да излезе само. Когато детето се предало в ръцете на своята съдба, мислейки, че това е краят му, неочаквано някой застанал над ямата, спуснал му дълго въже и извикал на детето да се хване и да се държи здраво за въжето. Това бил един царски син, който взел детето, измил го, облякъл го, завел го в своя дворец и го поставил до себе си. Дали заради своите заслуги и дела се спасило това дете? Не, ни най-малко. Неговата заслуга е, че се хванало и се държало за подаденото въже. С какво детето е спасено? С милостта на царския син. В отношението на Бога към хората тази милост се нарича благодат. По благодат сте спасени. За кратко време апостол Павел повтаря тези думи два пъти, та вярващите да ги знаят и запомнят. Да знаем и ние, братя, и да помним, че сме спасени по благодат, чрез Господа Иисуса Христа. Бяхме в челюстите на смъртта, а ни е даруван живот в двореца на нашия Бог.

Господи Иисусе Христе, Спасителю наш, спасени сме чрез Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[i] В ориг. – употребявал,  използвал (бел. прев.).