22 ОКТОМВРИ / 9 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „УТОЛИ МОЯТА ПЕЧАЛ“ И „КОРСУНСКА“

СВ. АПОСТОЛ ИАКОВ АЛФЕЕВ

СВ. АНДРОНИК И АТАНАСИЯ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Утоли моя печали», глас 5

Утоли́ боле́зни/ многовоздыха́ющия души́ моея́,/ Утоли́вшая вся́ку слезу́ от лица́ земли́,/ Ты бо челове́ков боле́зни отго́ниши/ и гре́шных ско́рби разруша́еши,/ Тебе́ бо вси стяжа́хом наде́жду и утвержде́ние,// Пресвята́я Ма́ти Де́во.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Утоли моя печали», глас 6

Не вве́ри мя челове́ческому предста́тельству,/ Пресвята́я Влады́чице,/ но приими́ моле́ние раба́ Твоего́,/ скорбь бо обдержи́т мя,/ терпе́ти не могу́ де́монскаго стреля́ния,/ покро́ва не и́мам,/ ниже́ где прибе́гну окая́нный/ всегда́ побежда́емь,/ и утеше́ния не и́мам, ра́зве Тебе́, Влады́чице ми́ра,/ упова́ние и предста́тельство ве́рных,/ не пре́зри моле́ние мое́,// поле́зно сотвори́.

Тропарь апостолу Иакову Алфееву, глас 3

Апо́столе святы́й Иа́кове,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу Иакову Алфееву, глас 2

Тве́рдо му́дрости догма́ты в ду́ши благочести́вых вложи́вшаго/ похвала́ми да ублажи́м я́ко Боговеща́теля вси Иа́кова:/ Престо́лу бо сла́вы Влады́чню предстоя́/ и со все́ми А́нгелы ра́дуется,// моля́ непреста́нно о всех нас.

Тропарь преподобному Андронику Антиохийскому, глас 1

Пусты́нный жи́тель и в телеси́ А́нгел и чудотво́рец показа́лся еси́,/ Богоно́сне о́тче наш Андрони́че,/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих к тебе́./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак преподобному Андронику Антиохийскому, глас 4

Благоро́дия нра́вом тя че́стно похва́лим, Андрони́че,/ и́же Госпо́дь в лик преподо́бным отце́м сочета́,// я́ко вои́стинну благоро́дия Боже́ственныя сла́вы вене́ц улучи́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Как Бог наказва и милва ние виждаме ясно от живота на последните сръбски деспоти по време на турското завоюване на сръбската земя. Турците не дошли самовластно и самоволно на Балканите и поробили християнските народи на гърците, българите и сърбите, а по допущение Божие, също както Новуходоносор не със своята сила, а по допущение Божие е покорил Иерусалим и отвел евреите в робство. Заради греховете на народните князе и големци пострадал люто сръбският народ, но още по-лошо пострадали самите князе и големци. Деспот Джурадж [Георги] е умрял като изгнаник, синовете му – Григор и Стефан[1] били ослепени от турците, дъщеря му насила трябвало да стане жена на султана, неговият среден син въстанал против майка си Ирина и брат си Григор и насилствено завзел разклатения престол в Смедерево, но скоропостижно умрял. Слепият Стефан, тъкмо що станал деспот, трябвало да бяга в Албания, а след това и в Италия, където умрял като изгнаник и бедняк. Всичко това е наказание Божие. А къде е милостта? Бог прославил с вечна слава Стефана и неговата жена Ангелина, и техните деца Максим и Иоан. След като 8 години тялото му лежало в гроба, било откопано и намерено цяло и изпълнено с благоухание. А и много чудеса станали от тези свети мощи. Също така се прославили в святост жена му и неговите синове.

БЕСЕДА за това, че само безумните отричат Бога

Рече безумец в сърце си: „няма Бог“… Извършиха гнусни дела (Пс. 13: 1).[2]

Умът е кормчия на цялото човешко битие. Той съветва, той убеждава, той ръководи. И душата, и тялото се управляват от ума. Ако умът е чист пред Бога, целият човек е чист. Ако умът е нечист пред Бога, целият човек е нечист. Ако някой само си помисли: „няма Бог“, това първо си проличава по делата му. Първо идва злият помисъл, а след него следват злите дела. Виждате ли как вдъхновеният пророк познава човешката природа? Той първо посочва причината, а след това – следствията. От злите помисли непременно произлизат зли дела. Затова, братя, не вярвайте на онзи, който казва: „Не вярвам в Бога, ама върша добро“. Преди всичко, онзи, който не вярва в Бога, не знае какво е добро, нито може да различава доброто от злото. С неверието в Бога човек отсича себе си от главното Добро и от извора на всяко добро. По-нататък погледнете внимателно и ще видите, че всички дела на безбожника са гнили и мерзки; гнили са, защото са зли, нечестиви и мимолетни; мерзки – защото са против волята на живия Бог. Безбожникът не може да различава доброто от злото, защото само в светлината на закона Божий може да се определи кое е добро и кое – зло. Но се случва някой да казва, че вярва в Бога, а върши гнили и мерзки дела. Т.е. с уста изповядва Бога, а с делата си го отрича. Добро нещо е да изповядваме Бог с уста, но то далеч не е достатъчно; трябва още и със сърце да Го изповядваме, и с делата на вярата да потвърждаваме [вероизповедта]. А се случва човек и със сърце да вярва, и с уста да изповядва, и пак да греши. Това е или поради слаба воля, или отново от дяволски изкушения[3]. Такъв нека се покае веднага и ще му се прости. Покаянието е спасително и за безбожника, а още повече за вярващия. Докато човек е на земята, има време за покаяние. Но кой може да е сигурен, че неговото време тази нощ няма да изтече? Затова отлагането на покаянието е пълно безумие.

О, преблаги Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помогни ни да се покаем, тъй както ни помагаш да дишаме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – Гргур и Стеван (бел. прев.).

[2] Сръбският текст се различава от синодалния  български превод, но смисълът е същият (бел. прев.).

[3] В ориг. – стрели (бел. прев.).