22 СЕПТЕМВРИ / 9 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ОТЦИ НА III – я ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

СВ. ИОАКИМ И АННА

СВ. СЕВЕРИАН

СВ. ИОСИФ ВОЛОЦКИ

Тропарь праведным Иоакиму и Анне, родителям Пресвятой Богородицы, глас 2

Пра́ведных Твои́х, Го́споди, па́мять пра́зднующе,/ те́ми мо́лим Тя,// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак праведным Иоакиму и Анне, родителям Пресвятой Богородицы, глас 2

Ра́дуется ны́не А́нна,/ непло́дства разреши́вшися соу́з,/ и пита́ет Пречи́стую,/ созыва́ющи вся воспе́ти/ Дарова́вшаго от чре́ва ея́ челове́ком// еди́ну Ма́терь и Неискусому́жную.

Тропарь преподобному Иосифу, игумену Волоцкому, глас 5

Я́ко по́стников удобре́ние и отце́в красоту́,/ ми́лости пода́теля, разсужде́ния свети́льника,/ вси ве́рнии соше́дшеся восхва́лим,/ кро́тости учи́теля, и ересе́й посрами́теля,/ прему́драго Ио́сифа, Росси́йскую звезду́,/ моля́щася Го́споду,// поми́ловатися душа́м на́шим.

Кондак преподобному Иосифу, игумену Волоцкому, глас 8

Жития́ треволне́ния и мяте́ж мирски́й,/ и стра́стная взыгра́ния в ничто́же вмени́в,/ пусты́нный граждани́н показа́лся еси́,/ мно́гих быв наста́вник, Ио́сифе преподо́бне,/ мона́хов собра́тель, и моле́бник ве́рен,/ чистоты́ рачи́тель.// Моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

ИЗ „ОХРИДСКИ  ПРОЛОГ“ – 9 СЕПТЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Милостинята не бива да се дава с гордост, а със смирение, като се гледа на оногова, на когото се дава, като на по-добър. Нима Сам Господ не е казал: Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25: 40)? Теофан Изповедник още като дете имал ум, просветен от Христовата светлина. Веднъж, вървейки по улицата, видял необлечено дете. Tой бързо свалил дрехата си и облякъл детето, и така го стоплил и върнал към живота. Tой се върнал вкъщи гол. Зачудените му родители го запитали къде му е дрехата, на което Теофан отговорил: „Облякох Христа”. Затова му била дарувана Христовата благодат, та по-късно станал велик подвижник, страдалец за вярата и чудотворец. Ако подаваме милостиня в името на някой друг или в свое име и не можем да избегнем гордостта, появи ли се в сърцето, тя унищожава всички добри дела. Когато даваме на просяк като на просяк, а не като на Христос, не можем да избегнем гордостта, нито презрението. A каква полза има за човек да даде милостиня, ако се гордее със себе си и презира човека? Добродетелта не е добродетел, ако се смеси с грях, както млякото не е мляко, когато се смеси с газ или оцет.  

БЕСЕДА за свидетелството на Бога за Бога

Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско (Иоан 5: 31).

Така Господ говорил на един неверен и лъжлив род. Той казал тези слова на еврейските старейшини не като поука, а като изобличение. Те не вярвали на един човек, когато той говорел за себе си, а търсели двама свидетели. Да не си и помисляте, братя, че онова, което Господ казва за Себе Си, не е истинно, a че евреитe не са го приемали за истина. Оттук, по тълкованието на светите Отци, думите: свидетелството Ми не е истинско трябва да се разбират в смисъл, че това свидетелство не е било истинско в очите на евреите. Всяко слово, което Господ Иисус е изричал за Себе Си, е истина, Той е казал на друго място: Макар Аз Сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско (Иоан 8: 14). Тук Господ поучава, там е изобличавал; тук потвърждава как в действителност стоят нещата, а пък там – как са изглеждали те на евреите. Евреите не вярвали на Неговото свидетелство за Себе Си, а търсели други свидетелства. И Той им привел три необорими свидетелства: първото – свидетелството на Неговите собствени дела: Тия дела, що Аз върша, свидетелстват за Мене (Иоан. 5: 36); второто – свидетелството на Неговия небесен Отец, Който е свидетелствал за Него като за Свой Син на Иордан и на Тавор: И пратилият Ме Отец Сам засвидетелства за Мене (Иоан 5: 37); и накрая  третото свидетелство – на Светото Писание: Изследвайте Писанията… И те са, които свидетелстват за Мене (Иоан 5: 39). Какви свидетелства още са необходими на човек, който има поне малко разум? Ала разумът на еврейските старейшини е бил помрачен до такава степен, че те не са могли нищо да видят и нищо да разберат.

       Когато човеколюбивият Господ сторил всичко, което трябвало да извърши, за да спаси и еврейските старейшини, и когато те отхвърлили всички свидетелства за Него, а с това отхвърлили и своето спасение, тогава Той им рекъл: Макар Аз Сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско.

       О, братя мои, да не бъдем с каменни сърца като онези заслепени старейшини и да не отхвърляме единственото свое спасение. Да не издирваме никакви други свидетелства, а да вярваме на онова, което Сам Господ Иисус е казал за Себе Си. А Той е казал за Себе Си, че е Истина[1], И с тази Истина се храним и спасяваме.

       О, Господи Иисусе, Истино жива, Истино вечна, не си отивай от нас, а ни просвети и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1]  Срв. Иоан 14:6 (бел. прев.).